№ 9459
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря М. АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110155404 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Oбразувано е по искова молба, подадена от М. Д. (M.D.), гражданин на Руската
федерация, родена на ********** г., чрез адв. К. В., срещу „Б.Е.” АД (с предишно
наименование „Б.Е.“ АД), ЕИК ********, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 7,
параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета
от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ
на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за
отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (Регламент (EO) 261/2004) за признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцата сумата от 400 евро -
обезщетение за закъснял полет FB614 от 04.07.2017 г. по направление летище С.П., П. (LED)
- летище Б. (BOJ), ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 03.06.2022 г.
до окончателното изплащане задължението, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищцата обезщетение за забава в размер
на 268,19 лв. за периода от 16.01.2019 г. - деня на отправената първа покана до ответника до
02.06.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.07.2022
г. по ч. гр. д. № 30472/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 48 състав.
Ищцата твърди, че е сключила договор за въздушен превоз с ответника за редовен полет
FB614 по направление от летище С.П., П. (LED) до летище Б. (BOJ) на 04.07.2017 г., с
планиран час на излитане - 13:20 ч. местно време на 04.07.2017 г. и планиран час на кацане -
16:20 ч. местно време на 04.07.2017 г., като разстоянието между двете летища е 1926 км.
1
Твърди, че се е явила навреме за полета от летище С.П., П. и е преминала надлежно всички
контролни и регистрационни процедури. Полет FB614 по разписание е следвало да кацне в
16:20 ч. местно време на 04.07.2017 г., но реално е излетял едва в 05:00 ч. на 05.07.2017 г.,
поради което ищцата е пристигнала до крайния пункт с повече от 3 часа закъснение спрямо
планираното разписание и има право на обезщетение по чл. 7, параграф 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) 261/2004. Твърди, че на 16.01.2019 г. е поканила извънсъдебно превозвача да
й заплати обезщетение, а с писмо от 05.06.2019 г. ответникът е признал дължимостта на
процесната претенция, но към датата на исковата молба не е заплатил обезщетение. Предвид
изложеното, ищцата моли за уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на
разноски.
Със становище с вх. № 210661/07.10.2022 г., депозирано след срока за отговор на
исковата молба, ответникът „Б.Е.“ АД оспорва предявените искове. Оспорва авторството на
адвокатското пълномощно на ищцата. Оспорва, че пътникът се е явил 45 минути преди
полета. Оспорва поканата за плащане да е получена от ответника преди завеждане на делото,
поради което искът за мораторна лихва е неоснователен. Прави възражение за изтекла
давност. Моли за отхвърляне на претенциите. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна в производството адвокатско възнаграждение. В
заповедното производство ответникът е депозирал бланково възражение.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съдът е сезиран с установителен иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правно
основание чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 и с установителен иск,
предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За вземанията по настоящото производство е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 30472/2022 г. по описа на СРС, 48 състав.
Указанията за предявяване на исковата претенция са дадени на основание чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК, поради постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК. Исковете са предявени в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, същите са допустими и подлежат на разглеждане
по същество.
Възраженията на ответника, касаещи допустимостта на производството, поради липсата
на учредена представителна власт от ищцата в полза на адвокат К. В., са неоснователни. По
аргумент от разрешенията, дадени в ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. по описа
на ОСГТК на ВКС липсата на представителна власт засяга единствено вътрешното
правоотношение между представителя и представлявания. Систематичното място и
граматическото тълкуване на чл. 42, ал. 2 ЗЗД сочат, че тя е установена единствено и
изключително в интерес на мнимо представлявания. Следователно, единствено
представляваният може да се позове на евентуална недействителност на
упълномощителната сделка. В тази връзка следва да бъде посочено, че пълномощникът се
легитимира като такъв с представянето на писмено пълномощно, отговарящо на
изискванията на чл. 33 ГПК. Пълномощното се прилага към исковата молба и въз основа на
него съдът извършва проверка за наличието на представителна власт на предявилия иска
пълномощник и за обема на същата. Тази проверка, обаче е ограничена само до
2
установяващото се от съдържанието на пълномощното, като съдът не може да извършва
проверка дали удостовереното с него изявление на упълномощителя действително е
направено. Пълномощното удостоверява изявление на страна по спора, което е насочено
към възникването на представителна власт на пълномощника, но не и изявления и/или
факти, които са от значение за съществуването на спорното право и за основателността на
предявения иск. Извършените от пълномощника процесуални действия обвързват само
представляваната от него страна и пораждат действие само по отношение на нея.
Пълномощното нито обвързва, нито вреди на другата страна в производството.
Съществуването на упълномощителната сделка е от значение за отношенията между
упълномощителя и пълномощника, но не и за спорните отношения между далата
пълномощното страна и насрещната такава. Поради това пълномощното не се преценява от
съда при постановяване на решението му по съществото на спора и за насрещната страна не
съществува правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителната сделка, чрез
оспорване на съдържанието на пълномощното или на положения от упълномощителя
подпис. Интерес от отпадането на обвързващата сила на извършени от пълномощник без
представителна власт действия има само лицето, за което се счита за обвързано от тях. Това
е лицето, посочено като упълномощител в пълномощното по чл. 33 ГПК. Трети лица не
могат да се позовават на липсата на представителна власт и да искат да се прилагат
последиците от нея, тъй като по този начин би се стигнало до невъзможност на
упълномощителя да потвърди действията (в този смисъл решение № 296/05.04.2017 г. по гр.
д. № 1776/2016 г. по описа на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК). В случая е
представено пълномощно, с което адвокат В. е упълномощен да представлява ищцата в
производството. Предвид гореизложеното, съдът намира, че е надлежно сезиран и дължи
произнасяне по съществото по предявените искове.
По отношение на иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 7,
параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004:
За уважаване на предявения иск в тежест на ищцата е да установи при условията на
пълно и главно доказване съществуването на валидно правоотношение с ответника по
договор за въздушен превоз за полет от летище С.П., П. до летище Б. - FB614 на 04.07.2017
г., потвърдена резервация за полета, че ищцата се е явила на гишето за регистрация не по-
късно от 45 минути преди обявения час за излитане, че процесният полет е с разстояние над
1500 км, че пристигането на самолета, извършващ полета, е осъществено с повече от три
часа закъснение.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
дълга, както и правоизключващите и правопогасяващите си възражения.
По делото са установени обстоятелствата по чл. 2 и чл. 3 от Регламент (ЕО) 261/2004,
поради което съдът приема, че разпоредбите на Регламент (ЕО) 261/2004 са приложими. Не
се спори, че ответникът е въздушен превозвач от Общността.
Съдът приема за установено, че между ищцата и ответника е възникнало валидно
правоотношение с предмет въздушен превоз по полет FB614 от 04.07.2017 г. от летище С.П.,
П. до летище Б.. По делото е представено копие от електронен билет с превод на български
език. Представеният билет съдържа информация за полета, за времето на излитане и кацане,
същият е заверен вярно с оригинала. Оттук съдът намира, че e доказано сключеното
договорно правоотношение между страните. От билета е видно, че полетът е следвало да
излети от летище С.П., П. на 04.07.2017 г. в 13:20 ч. и да кацне на летище Б. на 04.07.2017 г.
в 16:20 ч. От представената справка на л. 12 от делото от летищния оператор се установява,
е полетът е задържан за излитане до 05:00 ч. на 05.07.2017 г. – т. е., излетят е със закъснение
повече от 15 часа.
Приетият електронен билет, както и приетата бордна карта, издадена от ответника на
3
ищцата за полет № FB614 на 04.07.2017 г. по маршрут Санкт - Петербуг - Б. установяват, че
между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за въздушен превоз на
пътници, като ответникът е поел задължение към ищцата да я превози със самолетен полет
№ FB614 на 04.07.2017 г. по маршрут Санкт - Петербуг - Б. с обявен час за излитане – 13:20
ч., както и че ищцата е заплатила възнаграждение за същото и се е явила навреме на гишето
за резервация. Издаването на бордна карта от ответника по исковете, отговора му от
05.06.2019 г. на искането на ищцата за заплащане на обезщетение поради закъснение на
полета при кацането с повече от три часа (който отговор съдържа по същество извънсъдебно
признание за наличието на основание за заплащане на обезщетение за закъснение на
процесния полет), са достатъчни, за да се приеме, че ищцата е била навреме на летището за
регистрация – най-малко 45 минути преди определения час за излитане, както и че полетът е
изпълнен със закъснение повече от три часа. Бордната карта е документ, издаван от
превозвача, даващ право на пътника да се качи на самолет, осъществяващ определен полет,
като съдържа номер на полет, име на пътник, дата и час на излитане и на пристигане, краен
час за качване на самолета, място на борда, баркод. Действително, бордната карта не сочи
час на регистрация. Тази карта се издава от ответника и непосочването на този час не може
да доведе до неблагоприятни последици за ищцата. Тази информация е на разположение на
ответника по исковете и за него не е имало пречка да докаже по делото конкретния момент
на регистрация на ищцата с оглед установяване на наведените твърдения, че обявеният час
не е спазен от ищцата. Такива доказателства ответникът не е ангажирал, поради което и
съдът приема, че ищцата се е явила своевременно за регистрация. Следва да се посочи, че
извънсъдебното поведението на ответника по отправеното искане на ищцата за плащане на
обезщетение за закъснения полет, не съдържа оспорване на нито едно от твърденията на
ищцата за фактите, че е пътник на полета, че се е явила навреме за регистрация, че полетът е
закъснял с повече от три часа.
В допълнение следва да се посочи, че съгласно определение от 24.10.2019 г. по дело С -
756/18 на СЕС, „чл. 3, § 2, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 следва да се тълкува в
смисъл, че на пътниците на полет, който има закъснение от три или повече часа, установено
при пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този полет, не може да бъде
отказано предвиденото в разглеждания регламент обезщетение единствено поради това, че в
рамките на претенцията си за обезщетение те не са доказали, по - конкретно посредством
бордните си карти, че са се представили на гишето за регистрация на този полет, освен ако
не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което
националната юрисдикция следва да провери“. В този случай в тежест на въздушния
превозвач е да проведе пълно обратно доказване и да установи, че пътникът не е бил
превозен чрез съответния полет, каквито доказателства в случая не са ангажирани.
Предвид това, съдът приема за доказан факта, че ищцата се е представила на гишето за
регистрация, за полет № FB614 на дата 04.07.2017 г., поне 45 минути преди определения час
на излитане, надлежно й е издадена бордна карта и е допусната до борда на самолета.
Не е спорно между страните и се установява от събраните по делото доказателства (в това
4
число представени и приети като доказателства електронен билет, издаден на името на
ищцата и справка от „Скай Сървис СПб“ (л. 12)), че самолетът по въпросния полет е бил
задържан за излитане до 05:00 часа на 05.07.2017 г., т. е. пристигнал е на летище Б. със
закъснение над три часа. В доказателствена тежест на ответника е да установи точното във
времето изпълнение на полета. В случая ответникът не е ангажирал доказателства, че
планираният полет е осъществен съобразно предвиденото предписание.
С оглед изявленията и твърденията на страните по делото не е спорно, че разстоянието
между двете летища е над 1500 км, което обстоятелство се установява и от събраните по
делото доказателства.
Регламент (ЕО) 261/2004 урежда правото на парично обезщетение на пътниците за
претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на
превозвача да осъществи въздушния превоз при предварително определени в договора
параметри. Съгласно чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламента пътниците получават
обезщетение, възлизащо на 400 евро за всички полети на разстояние над 1 500 км (какъвто е
и настоящият случай). За да се освободи от задължението си да плати обезщетение на
пътниците при голямо закъснение или отмяна на полет, опериращ въздушен превозвач може
да се позове на „извънредно обстоятелство“, което е засегнало опериран от самия него със
същото въздухоплавателно средство полет, при условие, че е налице пряка причинно -
следствена връзка между настъпването на това обстоятелство и закъснението или отмяната
на следващия полет - решение от 11.06.2020 г. по дело C-74/2019 на СЕС.
Съгласно съображение 14 от Регламент (ЕО) 261/2004 извънредни обстоятелства, които не
са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки, може да възникнат
в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с
експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в
системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на
въздушния превозвач. За да бъде определено едно събитие като извънредно, то следва да „не
е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач“ и
да „се намира извън ефективния му контрол поради своето естество или произход“.
По делото не се твърди и не се доказва наличието на извънредно обстоятелство,
освобождаващо ответника от задължението за заплащане на обезщетение.
Предвид гореизложено, съдът приема, че от представените по делото доказателства се
установява наличието на елементите от фактическия състав на чл. 7, параграф 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) 261/2004. Не се твърди и не доказва претендираното обезщетение да е
заплатено от въздушния превозвач, поради което и предявеният иск за сумата от 400 евро е
основателен и доказан за пълния предявен размер.
Съдът намира, че не следва да разглежда направеното от ответника възражение за
погасяване по давност на претенцията на ищцата, тъй като същото е несвоевременно, извън
срока за подаване на отговор на исковата молба. Съгласно разясненията в т. 4 на ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, както и предвид
дадените разрешения във формираната последователна практика на ВКС, съгласно
разпоредбата на чл. 133, във вр. с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичане на срока за отговор се
преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на
съществуващи и известни му към този момент факти относно възникването, съществуването
5
или погасяването на спорното право. Това означава, че в срока за отговор на исковата молба
ответникът е длъжен да изчерпи всички свои възражения, като в доклада си по делото съдът
е длъжен да посочи обстоятелствата, от които претендираните права и съответните въведени
от страните възражения произтичат. Съдът не следва да се произнася по възражение на
ответника, повдигнато за първи път след срока за отговор на исковата молба, освен ако не се
касае до хипотезата на особени непредвидени обстоятелства, каквито не се твърдят. Ето
защо съдът намира, че предявеният главен иск е основателен и следва да бъде уважен за
сумата от 400 евро. Като законна последица следва да се присъди и законната лихва върху
сумата от 08.06.2022 г. до окончателното изплащане (съобразно издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, по отношение на която не са направени искания по чл. 247 ГПК
или чл. 250 ГПК).
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Възникването на акцесорното вземане се обуславя от осъществяване на следните
материални предпоставки: наличието на главен дълг, изпадане на ответника в забава;
размера на обезщетението за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. От електронната
кореспонденция по делото се установява, че на 16.01.2019 г. ищцата е направила искане до
ответното дружество за заплащане на обезщетение за закъснелия полет. Със становището на
ответника изрично е оспорено поканата да е получена от „Б.Е.“ ЕАД. В тежест на ищцата е
да установи, че ответникът е изпаднал в забава. По делото от страна на ищцата не е
установено реалното получаване на този електронен документ от адресата – ответник.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 от Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги, електронното изявление се счита за получено с постъпването му в
посочената от адресата информационна система.
Ето защо ответникът е изпаднал в забава от деня, следващ датата на изпратения отговор -
06.06.2019 г. във връзка с второто изпратено писмо по електронната поща от представителя
на ищцата. Върнатият отговор към ищцата от „Б.Е.“ АД на това писмо установява, че
същото е получено от адресата най-късно на 05.06.2019 г. и от следващия ден ответникът е в
забава. Определен по реда на чл. 162 ГПК чрез електронен калкулатор размерът на
законната лихва за периода от 06.06.2019 г. до 02.06.2022 г. е 237,53 лв. Следователно,
акцесорният иск е основателен за сумата от 237,53 лв., а за разликата до пълния размер от
268,19 лв. и за периода от 16.01.2019 г. до 05.06.2019 г. вкл., искът следва да се отхвърли
като неоснователен.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Разноски се претендират единствено на ищцата.
За заповедното производство се претендират разноски в размер на общо 325 лв. (25 лв. –
държавна такса и 300 лв. – адвокатско възнаграждение). Разноски за адвокатско
възнаграждение не са присъдени със заповедта за изпълнение, същата не е обжалвана в
6
частта за разноските, нито е поискано нейното допълване, поради което разноски за
адвокатска защита в заповедното производство не следва да се възлагат в тежест на
ответника. За исковото производство ищцата доказва направата на разноски в общ размер на
475 лв. (75 лв. – държавна такса и 400 лв. – адвокатско възнаграждение). Ответното
дружество е направило възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско
възнаграждение, коeто настоящият състав намира за неоснователно, тъй като
претендираните разноски за адвокатски хонорар са съобразени с минималния размер по
Наредба № 1/09.07.2004 г. За двете производства по съразмерност на ищцата следва да се
присъди сумата от 22,14 лв. – разноски по заповедното производство и сумата от 420,69 лв.
– разноски за настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент
и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че „Б.Е.“ АД (с предишно наименование „Б.Е.“ АД), ЕИК ********, с адрес: гр.
С................., дължи на М. Д. (M.D.), гражданин на Руската федерация, родена на **********
г., с адрес на призоваване: гр. С..........., следните суми: сумата от 400 евро - представляваща
обезщетение за закъснение на полет FB614 от 04.07.2017 г. от летище С.П., П. до летище Б.,
при който ищцата М. Д. в качеството й на пътник е достигнала до крайната дестинация със
закъснение повече от три часа след планираното време за пристигане по разписание, ведно
със законната лихва от 08.06.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 237,53 лв.
- мораторна лихва за периода от 06.06.2019 г. до 02.06.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д.
№ 30472/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 48 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна
лихва за разликата над присъдения размер до пълния предявен размер от 268,19 лв. и за
периода от 16.01.2019 г. до 05.06.2019 г. вкл.
ОСЪЖДА Б.Е.“ АД (с предишно наименование „Б.Е.“ АД), ЕИК ********, с адрес: гр.
С............. да заплати на М. Д. (M.D.), гражданин на Руската федерация, родена на
********** г., с адрес на призоваване: гр. С..........., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
22,14 лв. – разноски за заповедното производство и сумата от 420,69 лв. – разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8