Р Е Ш Е Н И Е
№715
гр. Пловдив, 19.04.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, XV състав, в
съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ НИКОЛОВА
при
секретаря ТАНЯ ЗЛАТЕВА, като разгледа докладваното адм. дело № 2985 по
описа за 2022 год. на Пловдивския административен съд, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е
по жалба на Ч.Г.П., ЕГН: **********,***, чрез адв. В.,***, офис, против
Ревизионен акт /РА/ № Р-16001621007468-091-001/11.08.2022г., поправен с
РА за поправка на ревизионен акт /РАПРА/ №
П-16001622153670-003-001/05.09.2022г. и РА за поправка на ревизионен акт
/РАПРА/ № П-16001622171124-003-001/21.09.2022г., издадени от С.П. - *****,
възложил ревизията, и М.Г.- ***** по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, офис
Хасково, ръководител на ревизията, В ЧАСТТА, потвърдена с Решение № 511/25.10.2022г.
на директор на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр.
Пловдив, относно допълнително определени дължими суми за данък по чл. 48, ал. 2
от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 1 851,29лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 992,06лв.; за 2017г. в размер на 1 332,04лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 578,74лв.; за 2018г. в размер на 1 347,30лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 448,76лв. и за 2019г. в размер на
1 966,30лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 421,70лв., както и
допълнително определените ЗОВ, както следва: за 2016г. ДОО в размер на
2 960,73лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 652,67лв. и ЗО в
размер на 1 129,07лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 605,04лв.; за
2017г. ДОО в размер на 2 280,72лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
1 067,36лв. и ЗО в размер на 749,72лв., ведно с прилежащите лихви в размер
на 325,74лв.; за 2018г. ДОО в размер на 2 463,20лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 909,67лв. и ЗО в размер на 750,43лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 249,95лв. и за 2019г. ДОО в размер на 3 594,88лв., ведно
с прилежащите лихви в размер на 869,32лв. и ЗО в размер на 1 183,68лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 273,91лв.
Жалбоподателят
иска от съда да се отмени оспорвания ревизионен акт като неправилен и
незаконосъобразен. Възразява се, че неправилно е прието, че П. има активна
регистрация в платформата за туристически пътувания AirBnB с електронен профил ****и
предлагане на услуга наемане на имот с адрес ul. ****Plovdiv BG и именно под
тази регистрация е извършвал независима икономическа дейност – отдаване под
наем на недвижим имот на лица за временно настаняване. В тази връзка се
поддържа за неправилно прието, че постъпленията по банковата му сметка са
укрити доходи от извършваната дейност, доколкото са ангажирани доказателства за
извършени дарения от лицето Н. Б.чрез платежната система PayPal. Изложени
са доводи, че на 16.12.2019г. дъщерята на жалбоподателя Д.П.придобива ½
идеална част от недвижимия имот, находящ се в гр. Пловдив, ***и жалбоподателят не
е единствен собственик на твърдения като отдаван под наем за временно
настаняване недвижим имот. Според жалбоподателя, предвид липсата на укрити
доходи от извършвана независима икономическа дейност, неправилно при ревизията
е определена данъчна основа за облагане по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ,
съответно допълнително са определени вноски за ДОО и ЗО.РЕЙДИНГ 4"ва - " ЗДДСшени не от негоктури към
чуждестранното дружество, тъй като разплащанията по доставките са изварш
Подробни
съображения по съществото на спора са изложени в жалбата и в депозирана по
делото писмена защита от пълномощника адв. В.. Заявена е претенция за
присъждане на направените разноски по делото, посочени в списък с разноските.
Ответникът
по жалбата – дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр.
Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. Р. изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита и се прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в
депозирана по делото писмена защита.
Съдът, като
разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Ревизионният
акт и ревизионните актове за поправка на ревизионен акт са обжалвани в
предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната
администрация орган, който с решението си ги е потвърдил в частта, предмет
на настоящото съдебно производство. Така постановеният от директора на дирекция
"ОДОП" - гр. Пловдив, резултат и подаването на жалбата в рамките на
предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната
процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Ревизията е
предхождана от извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства
(ПУФО), документирана с протокол № П-16001620179123-073-001/07.12.2021г. (лист
383-385). Събраните при проверката доказателства са надлежно приобщени към
доказателствения материал по ревизионното производство.
Началото на
ревизионното производство е сложено със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-16001621007468-020-001/23.12.2021г. (лист 678), издадена от В.А.- ***** при
ТД на НАП – гр. Пловдив, в качеството си на заместник на С.П. – началник сектор
при ТД на НАП – гр. Пловдив, която обхваща установяване на задължения за годишен
и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2019г.,
данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от
01.01.2015г. до 31.12.2016г. и ДОО и ЗО за самоосигуряващи се лица за периода
от 01.01.2015г. до 31.12.2019г. Определен е срок за приключването й до 3
месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено лично на РЛ
на 07.01.2022г. Със ЗИЗВР № Р-16001621007468-020-002/05.04.2022г. (лист 262),
надлежно връчена на РЛ по електронен път, е определен нов срок за приключване
на ревизионното производство до 07.06.2022г. Преди изтичане на крайния срок на
ревизията, със заповед № Р-16001621007468-023-001/27.05.2022г. (лист 212) същата
е спряна на основание чл. 34 от ДОПК за срок до 27.06.2022г. Ревизията е
възобновена със заповед № Р-16001621007468-143-001/28.06.2022г., като е
определен срок след възобновяването до 09.07.2022г.
В хода на
производството, на основание чл. 117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ №
Р-16001621007468-092-001 от 15.07.2022г., срещу който в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК е
депозирано възражение вх. № К7-50 от 29.07.2022г., без приложени към него
доказателства. Възражението е обсъдено от органите по приходите, издали РА,
намерено е за неоснователно и въз основа на констатациите в РД и разпоредбата
на чл. 119, ал. 3, т. 1 от ДОПК е издаден и оспореният РА. След издаване на
ревизионния акт, са констатирани допуснати очевидни фактически грешки в таблици
1 и 3, които са коригирани съответно с ревизионен акт за поправка на ревизионен
акт (РАПРА) №№ П-16001622153670-003-001 от 05.09.2022г. и
П-16001622171124-003-001 от 21.09.2022г. Резултатът е обжалван, като с
решение № 511 от 25.10.2022г. директорът на
дирекция „ОДОП” - гр. Пловдив е отменил РА, в частта на допълнително
определените задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и допълнително определените
вноски за ДОО и ЗО, ведно с прилежащите лихви за 2015г. и е потвърдил РА, в
останалата обжалвана част.
Всички
цитирани актове са подписани с валидни квалифицирани електронни подписи и са издадени
от надлежно упълномощени органи по приходите. По делото са представени
доказателства за валидност на КЕП на членовете на ревизиращия екип и на
директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив (л. 4 – 16 и л. 27 - 29) и доказателства
за оправомощаване – заповед № РД-09-1979/30.09.2021г. на директора на ТД на НАП
– гр. Пловдив за определяне на органи по приходите, които да издават заповеди
за възлагане на ревизии и за определяне на органи по приходите на длъжност
началник сектор „Ревизии“, които при отсъствие ще изпълняват правомощията им
(л. 23 – 26 и л. 30 - 33); заповед № РД-09-2514/29.11.2021г. на директора на ТД
на НАП – гр. Пловдив за определяне на длъжностни лица, които ще изпълняват
функциите на ръководители на екипи в дирекция „Контрол“, отдел „Контрол“ при ТД
на НАП – гр. Пловдив за срок от 01.12.2021г. до 30.11.2023г. (л. 21 – 22 и л.
34 – 35); заповед № РД-09-2515/29.11.2021г. на директора на ТД на НАП – гр.
Пловдив за разпределение по сектори и екипи на органите по приходите от отдел
„Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – гр. Пловдив (л. 17 – 20 гръб);
доказателства за ползване на отпуск от С.П. – началник сектор в ТД на НАП – гр.
Пловдив за периода от 21.12.2021г. до 29.12.2021г. и за периода от 22.06.2022г.
до 04.07.2022г. (л. 38 – 39).
В тази връзка, не се констатират процесуални нарушения, които да са
основание за отмяна на атакувания РА. Оспореният административен акт е
постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен
административен орган. Властническото волеизявление е облечено в
изискваната от закона форма.
При
ревизията е направена следната констатация, довела до допълнително определяне
на задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и вноски за ДОО и ЗО за самоосигуряващо
се лице: при проверката предхождаща ревизията е извършена проверка на
ирландското дружество AirBnB, като на основание чл. 7 от Регламент (ЕО)
904/2010 е изпратена молба за административно сътрудничество до данъчната
администрация на Република Ирландия за установяване на факти и обстоятелства.
Получен е отговор № VAT_BG_034637.msg, съгласно съдържанието на който Ч.П. е регистриран в електронната платформа AirBnB с уникален потребителски номер 609158, e-mail адрес *****и български телефонен номер. Предоставяната от
него услуга е рекламирана като „Cosy quiet house in Old Town for families (groups)“ и е посочен адрес на изпълнение на услугата ulitsa *****. От ирландското дружество е постъпила и
информация за изплатени парични средства за извършваната хотелиерска дейност
чрез платформата чрез PayPal по години, както следва: за 2015г. –
7 628 щатски долара; за 2016г. – 9 355 щатски долара; за 2017г. –
7 391,10 щатски долара; през 2018г. – 8 043,83 щатски долара и през
2019г. – 11 101,13 щатски долара или общо 43 519,06 щатски долара.
Във
връзка с представената информация от чуждестранното лице, от жалбоподателя П. е
изискано представянето на документи и писмени обяснения за извършвана дейност
по предоставяне на недвижимия имот в гр. Пловдив, *** за краткотрайно
пребиваване (нощувки). В отговор на искането е представена подадена декларация
по чл. 61н от ЗМДТ вх. № 1152/03.02.2020г. (лист 578-581) за извършване на
услуги с личен труд в две стаи за гости в гр. Пловдив, с начало на дейността
03.02.2020г. и извлечение от банкова сметка (***.), съдържащо информация за
движение на парични средства по нея. Тъй като не са представени изисканите
документи и писмени обяснения за предоставяне на недвижимия имот под наем за
краткотрайно пребиваване, от РЛ повторно е изискана информация за
предоставяните услуги чрез платформа AirBnB. Депозирани са писмени обяснения, съгласно
съдържанието на които П. не е извършвал предоставяне под наем за нощувки на
недвижимия имот през периода от 2015г. до 2019г., когато ½ идеална част
от същия е придобита от дъщеря му Д.П.. По отношение на постъпленията на
парични средства по банковата си сметка заявява, че същите са с произход
дарения от роднини и приятели и предвид естеството си не подлежат на
деклариране.
Ревизиращите
органи по приходите са подложили на анализ движението на парични средства по
банковата сметка в Централна кооперативна банка за периода от 2015г. до 2018г.
и са извършили съпоставка с данните, предоставени от чуждестранното лице AirBnB. При извършената съпоставка е констатирано,
че през 2016г. по банковата сметка са получени преводи на обща стойност
8 153,47 евро, а съгласно представената справка от електронната платформа,
постъпленията на парични средства възлизат на 9 355 щатски долара. При
междубанков курс долар/евро към 31.12.2016г. от 1/1,0541 са изчислени плащания
в евро в размер на 8 874,87 евро, съответно левова равностойност в размер
на 17 357,74лв.
По
аналогичен начин, са установени постъпления на парични средства през 2017г. в
размер на 7 391,10 щатски долара, равностойност в евро – 6 626,39
евро и равностойност в лева – 12 960,03лв.; през 2018г. в размер на
8 043,83 щатски долара, равностойност в евро – 5 949,01 евро и
равностойност в лева – 13 738,65лв. и през 2019г. – 11 101,13 щатски
долара, равностойност в евро – 9 881,60 евро и равностойност в лева –
19 326,73лв.
Извършена
е проверка в дирекция „МДТ“ при община Пловдив относно собствеността на
недвижимия имот, при която е установено, че с нотариален акт от 16.12.2019г. Д.П.придобива
½ от недвижим имот в гр. Пловдив, ***, представляваща ½ от дворно
място с площ 210кв.м, ведно с построена жилищна сграда на два етажа със
застроена площ от 48кв.м, състояща се от дневна със санитарен възел на първи
етаж и две спални с баня на втори етаж, с кабинет с площ 17,55кв.м в северната
част на имота, долепен до жилищната сграда и магазин с площ 17кв.м в
югоизточната част на имота. Депозирани са писмени обяснения от П.(лист 249),
съгласно съдържанието на които за периода от 2015г. до 2019г. недвижимият имот
не е бил нейна собственост. Няма информация същият да е предоставян за
краткотрайно ползване (нощувки) от баща й, нито е получавала приходи от
експлоатацията му. През периода 2015г. – 2020г. е декларирала получаван доход
от друг недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. „***.
Извършена
е проверка относно декларирането на недвижимия имот в дирекция "МДТ"
при община Пловдив, при която е установено, че с декларация по чл. 14 от ЗМДТ
от 31.05.1998г. ½ идеална част от земята на недвижимия имот е
декларирана от Ч.П., като не са подавани декларации от други
собственици/съсобственици. Съгласно описанието на недвижимия имот в нотариалния
акт от 2019г. в него има изградени жилищни сгради и позволява използването му
като място за настаняване от туристи.
При
анализ на събраните доказателства е направен извод, че жалбоподателят П.
извършва независима икономическа дейност под формата на отдаване под наем на
недвижимия имот в гр. Пловдив за временно настаняване на лица, чрез платформата
за туристически пътувания AirBnB, в която има активна регистрация.
Разплащанията от клиентите се извършват чрез платежната система PayPal, чрез използване на личен имейл адрес и
български телефонен номер. Дейността има регулярен характер, като на година се
наблюдават средно между 67 и 94 посещения от туристи. Това означава, че не са
извършвани инцидентни услуги, а регулярни такива, с цел реализиране на приходи.
Броят и системността на извършваните услуги сочат на осъществяването им с цел
реализиране на печалба, което им придава характер на извършвани от търговец по
смисъла на чл. 1 от Търговския закон.
Тъй
като за нито една от ревизираните години жалбоподателят не е подадена ГДД по
чл. 50 от ЗДДФЛ е направен извод, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1,
т. 1, 2, 4 и 5 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК. В тази връзка, на РЛ е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК,
уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК и е изискано представянето на
декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Представени са декларации по чл. 124, ал.
3 от ДОПК с попълнени в тях данни, неподписани от подателя Ч.П., в които
постъпленията на парични средства по банковата сметка са квалифицирани като
дарения, без посочени данни за дарител.
При
анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК е формирана
данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ по реда на чл. 26,
т. 7 от ЗДДФЛ. Установени са укрити приходи в размерите, посочени в справката
от електронната платформа, като постъпленията на щатски долари са превалутирани
в евро, а еврото – в български лева. При анализа на движението на парични
средства по банковите сметки е установено, че след месец април 2018г. няма
постъпления, но същевременно в справката на електронната платформа са посочени
постъпления на парични средства. По този начин са изчислени приходи по години в
следните размери – за 2015г. – 13 746,06лв., за 2016г. –
17 357,74лв., за 2017г. – 12 960,03лв., за 2018г. – 13 738,65лв.
и за 2019г. – 19 326,73лв. Прието е, че за дейността са извършвани разходи
под формата на услуги за телефон и интернет, тъй като лицето е комуникирало по
този начин с представители на електронната платформа AirBnB. При извършена проверка в ИС на НАП е
установено, че на П. са издадени фактури с предмет „телефонни разговори и
Интернет“ от регистрирани по ЗДДС лица в следните размери: за 2015г. –
261,53лв.; за 2016г. – 724,42лв.; за 2017г. – 828,52лв.; за 2018г. –
1 298,25лв. и за 2019г. – 1 170,75лв. Изчислена е данъчна основа по
реда на чл. 122 от ДОПК за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ (15%)
като облагаемият доход за всяка една от ревизираните години, изчислен като
разлика между неотчетените приходи и определените им съответстващи разходи, е
намален със сумите за вноски за ДОО и ЗО, включително изчислени по реда на чл.
124а от ДОПК. По-конкретно, за 2015г. е изчислена данъчна основа по чл. 122 от ДОПК в размер на 13 484,53лв. = 13 746,06лв. неотчетени приходи –
261,53лв. съответстващи им разходи. След приспадане на вноски за ДОО и ЗО,
определени по реда на чл. 124а от ДОПК в общ размер на 3 479,01лв. се
изчислява данъчна основа за облагане в размер на 10 005,52лв., върху която
е дължим данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 1 500,83лв., ведно с
прилежащите лихви. По аналогичен начин са изчислени данъчните основи за
облагане по чл. 122 от ДОПК за 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г., вноските за ДОО
и ЗО по реда на чл. 124а от ДОПК за същия период, съответно дължими суми за
данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, ведно с прилежащите лихви.
При
ревизията е установено, че жалбоподателят П. е подал декларация обр. 7 с данни
за възникване на задължение за внасяне на ЗО и за избрания осигурителен доход
по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Декларираните ЗО, са внесени от лицето и са в
следните размери по години: за 2015г. и 2016г. по 201,60лв. на година; за
2017г. – 220,80лв.; за 2018г. – 244,80лв. и за 2019г. – 268,80лв. За
несвоевременното внасяне на вноските са начислени лихви в следните размери: за
2015г. – 8,71лв.; за 2016г. – 13,31лв.; за 2017г. – 13,38лв.; за 2018г. –
22,80лв. и за 2019г. – 27,61лв., които също са внесени.
При
ревизията е констатирано, че за периода от 2015г. до 2019г. жалбоподателят П. е
извършвал търговска дейност под формата на хотелиерски услуги, като приходите
от дейността не са декларирани. Предвид извършваната независима икономическа
дейност, е направен извод, че РЛ е самоосигуряващо се лице и дължи осигурителни
вноски за своя сметка (авансови и за годишно изравняване) върху недекларираните
доходи от тази дейност. Изчислени са авансови вноски за ДОО и ЗО върху
минимален годишен осигурителен доход в размер на 5 040лв. за 2015г. и
2016г.; в размер на 5 520лв. за 2017г.; в размер на 6 120лв. за
2018г. и в размер на 6 720лв. за 2019г. (таблици на л. 129 – 129 гръб; л.
130; л. 130 гръб; л. 131 – 131 гръб и л. 132 и л. 133; л. 133 гръб; л. 134; л.
134 гръб и л. 135).
Изчислени
са вноски за годишно изравняване като самоосигуряващо се лице за ДОО в размер
на 17,8% за 2016г., 18,8% за 2017г. и 19,8% за 2018г. и 2019г. и ЗО в размер на
8% за всички ревизирани години по реда на чл. 124а от ДОПК върху осигурителен
доход, изчислен като разлика между размера на укритите доходи от търговска
дейност за съответната година и минималния годишен размер на осигурителния
доход, съгласно ЗБДОО за съответната година, върху която с РД са изчислени
авансовите вноски за ДОО и ЗО. Така, за 2015г. са изчислени вноски за ДОО за
годишно изравняване върху осигурителен доход в размер на 8 444,53лв. =
13 848,53лв. укрити доходи от търговска дейност – 5 040лв. минимален
годишен размер на осигурителния доход, съгласно ЗБДОО за 2015г., върху който са
изчислени авансови вноски за ДОО, в размер на 1 503,12лв. (таблица втора
на лист 129 гръб). По аналогичен начин са изчислени вноските за ДОО за годишно
изравняване за 2016г. (таблица втора на лист 130); за 2017г. (таблица първа на
лист 131); за 2018г. (таблица втора на лист 131 гръб) и за 2019г. (таблица
втора на лист 132).
По
аналогичен начин са изчислени вноски за ЗО за годишно изравняване върху
осигурителен доход, изчислен като разлика между размера на укритите доходи от
търговска дейност за съответния ревизиран период и минималния годишен размер на
осигурителния доход, съгласно ЗБДОО за съответната година. Конкретно
изчислените размери на ЗО за годишно изравняване са посочени в таблица втора на
лист 133 за 2015г.; таблица втора на лист 133 гръб за 2016г.; таблица втора на
лист 134 за 2017г.; таблица първа на лист 135 за 2018г. и таблица на лист 135
гръб за 2019г.
След
издаване на обжалвания РА е констатирано, че при изчисленията на ЗО не са взети
предвид внесените от П. вноски на основание разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.
Издаден е РАПРА № П-16001622153670-003-001/05.09.2022г., в който дължимите суми
за ЗО са определени, след приспадане на направените от лицето вноски в размер
от по 201,60лв. за 2015г. и 2016г.; в размер на 220,80лв. за 2017г.; в размер
на 244,80лв. за 2018г. и в размер на 268,80лв. за 2019г.
В
решението на горестоящия административен орган е посочено, че обжалваните РА и
РАПРА са незаконосъобразни, в частта им на допълнително определената дължима
сума за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2015г. и вноските за ДОО и ЗО за
същата година, тъй като ревизионното производство е образувано след изтичане на
срока по чл. 109 от ДОПК. Констатирана е неправилност и в размера на дължимите
лихви за авансовите вноски за ЗО за 2016г., 2017г. и 2019г., които са изчислени
с начален момент 01.05.2017г., 01.05.2018г. и 01.05.2020г., вместо от 26-то
число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. Независимо от това, на
основание разпоредбата на чл. 155, ал. 8 от ДОПК РА и РАПРА са потвърдени, в
тази си част.
С
жалбата, подадена пред горестоящия административен орган, е представена като
доказателство декларация от лицето Н. С.Б., в която е декларирано
обстоятелството, че е извършвал дарения в полза на жалбоподателя чрез
платежната система PayPal в приблизителни размери, доближаващи се като стойност до размерите на
постъпленията по банковата му сметка. По отношение на тази декларация е прието,
че не опровергава изводите на ревизиращия екип, основани на подробен анализ на
събраните при ревизията и предхождащата я проверка доказателства.
При съдебното обжалване на РА са представени допълнително
следните писмени доказателства, в хронологичен ред: превод на български език на
компетентните органи в Република Ирландия на запитване референтен номер MA21103IN (лист 44 – 45, приложение към жалбата);
удостоверени за настоящ адрес на Ч.П. изх. № 7642/21.12.2022г. по описа на община
Пловдив, район „Северен“ (лист 695); страници от международен паспорт на Ч.П.
(лист 696 – 698); отговор на компетентните органи в Република Ирландия на
запитване на българските компетентни органи на английски език, с надлежен
превод на български език (лист 699 – 706).
В съдебното заседание на 20.02.2023г. са разпитани
свидетелите К.Н.Д., Н. Г.Г.и Н. С. Б..
Съгласно показанията на свидетеля Д., същият
живее в гр. П. на адрес ул. „******, който се намира в съседство с имота на
адрес ***. Познава се с Ч.П. бегло, от около 2,3 години, приблизително от
2021г., тъй като са съседи и „са се виждали в махалата“. Свидетелят Д.заявява,
че имотът на *** му е познат, влизал е в двора, който е ограден. Същият
посочва, че в имота има „празно дворно място“ и три постройки – „една отпред,
една отзад и една по ул. „****“. Свидетелят сочи, че живее в едноетажна къща,
през улица с имота на Ч.П. (улицата е широка около 4,5 метра) и „прозорецът на
стаята му е точно срещу входната врата на другия имот“, като по този начин можел
да види дали влиза човек в имота на П.. Д.заяви, че през периода 2015г. –
2019г. не е виждал да влизат хора в имота, но не вижда добре на далеч, тъй като
носи очила с 8 диоптъра на лявото око и 4 диоптъра на дясното око.
Съгласно показанията на свидетеля Б., в
момента той живее в гр. П. на бул. „****“, но е роден и израснал на ул. „*****,
т.е. е непосредствен съсед на жалбоподателя. Свидетелят заяви, че „познава“
имота на ***, който приема за „имота на Ч.“. Свидетелят посочи, че е влизал в
имота и е наясно, че дворът е ограден „солидно с ограда“ и може да се влиза
само през една входна врата. Г.посочи още, че в имота има две сгради – една
по-голяма и една по-малка, както и че се е виждал с Ч.П. през последните 2-3
години, а за времето преди това знае, че „е бил в чужбина“. Според показанията
на свидетеля Б., контактите му с П. са били най-напред „по-миналата година“,
когато го повикал да „отреже една изоставена асма в двора“ и „миналата година“,
когато го повикал да отреже клоните на една „голяма стара смокиня“, които
пречели да се влиза в имота. Изрично Г.посочи, че често, около 2-3 пъти месечно е посещавал своя
имот в съседство с имота на П., тъй като е ходил на посещения на майка си. Заяви
още, че през периода 2015г. – 2019г. не е виждал по улицата да минават туристи,
„най-много някой комшия“. При посещенията си при своята майка не е виждал никой
да влиза в имота на П..
Според показанията на свидетеля Б., същият се
познава с жалбоподателя П. от около 20 години. Запознали се във Великобритания
и се случило да живеят заедно в Лондон през 2004г. – 2005г., когато Б.се
преместил от Северна Ирландия в Англия. През периода, в който Б.е живеел при П.,
за около 2 години, не му е заплащал наем. От 2005г. свидетелят заяви, че живее
в гр. Брентри, където има къща и от 2015г. насам П. идвал при него и отсядал в
неговата къща, даже е декларирал неговата къща като адрес във Великобритания.
По време на пребиваването си във Великобритания (около 2,3 месеца на година) П.
живеел в къщата на свидетеля, но Б.не може да каже дали през това време П. е работил.
Свидетелят Б.потвърждава, че от 2015г. е започнал да дарява на П. парични суми,
като даренията не са свързани с финансови затруднения на надарения, а по-скоро
с факта, че са приятели. При пристигането си в Англия Б.не е разполагал със
средства и именно П. му е помогнал първоначално финансово и административно, с
уреждане на документи за пребиваване. Помогнал му е и да стартира собствен
бизнес с автосервиз, който е започнал да развива от 2004г. Поради тази причина,
някъде от 2015г., когато Ч.П. отново дошъл в Англия и оставал за по няколко
месеца, Б.е започнал да му дарява парични средства, като благодарност за
оказаната помощ при пристигането му в Англия. Б.не може да каже с каква сума П.
го е подпомогнал да се установи и да започне собствен бизнес, но през годините
направените от него дарения възлизат на около 10 000 – 12 000 паунда.
Даренията са извършвани в британски паунди, различни суми, понякога 50 паунда,
понякога 500 – 600 паунда, чрез системата PayPal,
която ги е конвертирала в различни валути. Извършените дарения свидетелят сочи,
че са с източник приходите от бизнеса му и дори са осчетоводявани като разход
на фирмата. Посочва, че паричните суми са в зависимост от това как върви
бизнеса, като са извършвани чрез системата PayPal,
а не „на ръка“, защото се касае за фирмени средства, които подлежат на
осчетоводяване и на отчет за разходването им.
В
съдебното заседание на 24.03.2023г. е прието заключение по назначената съдебно
– счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице А.С., без направени
възражения от страните по делото. След преглед на събраните по делото
доказателства, вещото лице е направило преглед на постъпленията на парични
средства по банковата сметка в „ЦКБ“ АД за всяка една от ревизираните години от
2016г. до 2019г., като данните са обобщени в таблица на л. 725 – 726. В колона
4 от таблицата са посочени постъпленията на парични суми в евро за 2016г.,
2017г. и 2018г., които са съответно в размер на 8 644,78 евро,
6 626,36 евро и 5 949,01 евро, които са превалутирани в български
лева и стойностите са посочени в колона 5 от таблицата. Когато по сметката
паричните суми са постъпвали в щатски долари, същите са посочени в колона 3 от
таблицата. Констатирани са различия между постъпленията на суми по банковата
сметка и сумите, посочени в РД за 2015г. и 2016г. За 2016г. разликата се дължи
на неотразени в РД два превода в евро – на 22.06.2016г. за сумата от 489,81
евро и на 21.09.2016г. за сумата от 1,50 евро.
По
отношение на сумите, с дата и размер, трансферирани на ФЛ, регистрирано чрез
електронен профил в платформа AirBnB обобщена информация за тях се съдържа в
приложение № 5 към РД, което представлява част от отговора на AirBnB за изплатените суми по клиентски профил ****. Изготвено е приложение № 1 към заключението
(л. 732 – 736), в което се съдържат данни за направени резервации, брой на
нощувките, изплатени парични средства в щатски долари и евро или само в евро,
дата на получения превод. При приемане, че паричните суми в колона 10 Paid Out от приложение № 1 към заключението, са такива,
изплатени на домакина в щатски долари, е направено обобщение на сумите по
години – л. 727;
При
проверка за математическа точност на изчисленията на задълженията за данък по
чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и прилежащите лихви и вноските за ДОО и ЗО, определени
по реда на чл. 124а от ДОПК и прилежащите лихви, вещото лице е констатирало
неточности при определяне на ЗОВ за 2016г., които следва да са в общ размер на
4 291,40лв., вместо посочените в РД в размер на 4 291,92лв. и при
определяне на данъка по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2019г., който следва да е в
размер на 1 966,30лв., вместо посочения в РД в размер на 1 966,29лв.
Извършена
е проверка на дължимите авансови вноски и вноски за годишно изравняване за ДОО
и ЗО, като е констатирана математическа точност на главниците и лихвите на
задълженията по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и вноските за ДОО и главниците на
вноските за ЗО. Единствената разлика между изчисленията на вещото лице и тези
на ревизиращите органи по приходите се състоят в това, че лихвите за авансовите
вноски за ЗО при ревизията са изчислени от по-късен начален момент, съответно
са в по-малък размер от изчислените от вещото лице.
При
разпита си в съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице е направило
пояснения във връзка с колоните в таблица – приложение № 1 към заключението,
като е посочило, че са идентични с отговора от Ирландия. Не може да посочи
конкретно в колона 17 какво се има предвид под дата на платената сума. Редовете
в таблицата са свързани с колоните в нея, като два реда се отнасят до една
резервация, но в единия ред посочената като заплатена сума е в щатски долари, а
в другия – в евро.
Броят
на направените преводи на парични суми по банковата сметка на жалбоподателя се
различава от броя на постъпленията, посочени в приложение № 1 към заключението.
Според вещото лице може да означава, че преводите в приложение № 1 „са
групирани по някакъв начин“. Единственото, което се установява при съпоставката
между постъпилите суми по банковата сметка и паричните преводи в приложение № 1
е, че в приложението преводите са повече на брой, но за по-малки суми.
Приложение № 1 към заключението е идентично като информация с тази,
предоставена от AirBnB с данни, отнасящи се до клиентския профил на Ч.П. (****).
При
съпоставка на датите в приложение № 1 и банковата сметка, на които са постъпвали
парични средства, се установяват различия както в датите, така и в постъпилите
суми. По-конкретно, примерни разминавания са посочени в последния абзац на лист
739 и първия абзац на лист 740.
Според
вещото лице през 2018г. жалбоподателят е получавал по банковата си сметка
парични средства в евро, като за разлика от предишните години няма постъпления
на парични средства в щатски долари. Преводът на парични средства „влиза“ в
левове, но винаги в текста на превода се съдържа пояснение каква е сумата в оригиналната
валута. В последната колона от таблицата, представляваща приложение № 1 са
посочени плащанията, които са „винаги в долари“. Експертът не може да се каже
категорично, дали през всичките години са постъпвали парични средства в щатски
долари или през 2018г. постъпленията са само в евро.
При така установеното от фактическа
страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
Релевантните за разрешаването на
административноправния въпрос факти и обстоятелства са установени от материално
компетентни органи на приходната администрация в хода на ревизия, осъществена
по реда на чл. 112 и сл. от ДОПК. Ревизията е завършила с издаването на
оспорения РА, който е постановен в изискваната от закона форма съобразно
разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ДОПК. Не се констатират нарушения на
процесуалните правила при осъществяване на действията от страна на приходната
администрация.
На първо
място по делото не се спори, че за нито една от ревизираните години не е
подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в която са декларирани резултатите от
извършваната независима икономическа дейност. Спорът между страните се формира
относно обстоятелството дали жалбоподателят П. е регистриран в платформата AirBnB с
електронен профил ****, чрез който предлага услугата наемане на имот с
адрес ul ****Plovdiv Plovdiv GB, с уникален потребителски номер 609158, имейл адрес
*****и
български телефонен номер и дали именно от негово име са осъществявани
сделките. В тази връзка, в жалбата и депозираната писмена защита се излагат две
групи възражения – едното е, че жалбоподателят не е идентифициран с три имена и
ЕГН в електронната платформа, а само чрез електронен профил; другото е, че през
2019г. не са налице постъпления на парични средства по банковата сметка,
независимо, че са подадени такива данни от електронната платформа. Като
допълнителен аргумент, че не са извършени сделките именно от него е посочено обстоятелството,
че същият не е собственик на недвижимия имот през периода 2015г. – 2019г., едва
в края на 2019г. ½ идеална част от имота е придобита от дъщеря му и
поради този факт едва през 2020г. е формирано намерение за извършване на
хотелиерска дейност.
При обсъдената фактическа
обстановка не е спорно, че ревизираното лице има открита банкова сметка ***
„ЦКБ“ АД (последното движение по нея е от 15.01.2019г.), по която през годините
от 2015г. до 2019г. са установени регулярни постъпления на парични средства.
Същевременно П. е реализирал значителен брой продажби на услуги – отдаване на
недвижим имот за краткотрайно пребиваване в електронната платформа AirBnB. Възражението, което се
прави във връзка с извършените продажби на услуги, приходите от които не са декларирани е, че не е установено по
несъмнен начин, че в електронната платформа именно той е лицето с профил ****, код за идентификация и
начин на комуникация чрез имейл и български телефонен номер. В тази връзка
следва да бъде посочено, че при предхождащата ревизията проверка и при
ревизията РЛ е представило извлечение от банкова сметка, ***тва в нея. От
страна на органите по приходите е извършена допълнителна проверка, включително
чрез обмен на информация с компетентните органи в Република Ирландия, при която
е установена регистрация на П. с електронна платформа AirBnB, информация за отдаван от него под наем недвижим имот за краткосрочно
пребиваване (нощувки) и получени суми чрез платежната система PayPal. По делото не са
представени каквито и да било доказателства, че П. не е действа чрез регистрираните
в електронната платформа имейл и телефонен номер включително, че е налице
злоупотреба с негови лични данни. Предоставената от електронната платформа AirBnB информация е съпоставена с постъпленията
на парични средства по банковата сметка в „ЦКБ“ АД, като е направена обвръзка
между направените резервации за нощувки в недвижимия имот, датите на
извършването им и заплатените от ползвалите ги лица парични суми. Ревизиращите
органи по приходите са констатирали разминаване в датите на извършените
резервации, посочени в справката на електронната платформа и постъпилите
парични средства по банковата сметка, като са обосновали определянето на размера
на укритите приходи с този, посочен именно в справката. Като допълнителен
аргумент за този техен извод е посочено, че „при използване на платежна система
PayPal има опции за плащания на
стоки и услуги, преди сумите да са били наредени по банкова сметка“.
***, отнасящи се за периода
от 2016г. до 2019г. не са опровергани чрез ангажиране на доказателства в хода
на съдебното производство, включително заключението по ССЕ. Посредством това
заключение се потвърждават неспорни между страните факти относно несъвпадение в
датите на постъпилите суми като плащания чрез платежната система PayPal в електронната платформа AirBnB и банковата сметка на П. в
„ЦКБ“ АД. Независимо от това, по делото не се ангажираха доказателства, че това
несъвпадение не се дължи на функционалност на платежната система, която
позволява плащания на стоки и услуги, преди сумите да бъдат наредени по
банковата сметка.
Не се ангажираха и
несъмнени доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателя, че същият
не е собственик на недвижимия имот, не е имал достъп до него и е бил в
невъзможност да извършва търговски сделки от вида на посочените, тъй като се е
намирал извън територията на България (в Австралия). В тази връзка, следва да
бъде посочено, че при ревизията са събрани доказателства за подадена декларация
по чл. 14 от ЗМДТ за собственост върху идеална част от имота именно от
жалбоподателя и е представен нотариален акт с описание на същия имот, закупен
от дъщеря му в края на 2019г. Съгласно данните в тези документи и съгласно
показанията на свидетелите Д.и Б., които се кредитират в тази им част, в
недвижимия имот има построени сгради, с обособени в тях помещения със
самостоятелни санитарни възли, които предполагат именно предоставянето им за
нощувки на туристи. Свидетелите в показанията си несъмнено свързват
жалбоподателя П. с недвижимия имот, най-малкото с поддръжката му (изчистване от
пречещи на достъпа до имота клони на дървета), но показанията им не следва да
бъдат кредитирани, в частта им относно неползването на имота от туристи. В този
смисъл, се касае за изцяло субективна преценка на лицата, още повече, че
свидетелят Д. има затруднено виждане (носи очила с голям диоптър), а свидетелят
Г. посещава собствения си недвижим имот сравнително рядко (два или три пъти в
месеца). По делото несъмнено са събрани доказателства, че недвижимият имот е
обявен за предоставяне за краткотрайно пребиваване (нощувки) в електронна
платформа, жалбоподателят има регистрация в тази платформа и се идентифицира с
имейл и телефонен номер и са установени извършени разплащания от различни лица
чрез платежната система PayPal, паричните средства от която впоследствие постъпват по банкова сметка ***
П. и липса на доказателства за упълномощаване на лице за извършване на операции
по нея. Пребиваването на РЛ в Австралия не е пречка за извършваната от него
икономическа дейност, като са налице и твърдения за пребиваването му в Европа
(Великобритания, съгласно показанията на свидетеля Б.) и пребиваването му в
България, тъй като съгласно извлеченията от банковата сметка в „ЦКБ“ АД
постъпили суми по банковата сметка са „изтегляни касово“. Не са представени и
доказателства, че П. не е ползвал български телефонен номер и Интернет, за
ползването на които услуги е извършвал регулярни плащания, както и че липсват
доказателства за упълномощаването на друго лице за извършване на тази дейност
от негово име и за негова сметка.
В тази връзка, изолирани от
останалия доказателствен материал по делото са декларацията и свидетелските
показания на свидетеля Б.относно естеството на паричните преводи по банковата
сметка на П., а именно направени дарения. Декларацията от Н. Б.е без дата,
депозирана е като писмено доказателство с жалбата против РА, т.е. след като
жалбоподателят е запознат с констатациите, направени при проверката и
ревизията. В декларацията са посочени приблизителни суми на направените
дарения, но липсва каквато и да било конкретика във връзка с тях, включително
за размера на вноските и възможността на дарителя да направи даренията. По
делото не са представени доказателства, че Б. е работил, получавал доходи и е
разполагал с тези средства, за които твърди, че е дарил на П.. В тази връзка,
депозираната декларация и изложените в нея неблагоприятни за издателя й
твърдения, могат да се приемат за израз на защитна позиция, заета от
жалбоподателя след запознаване с констатациите в ревизионния доклад и
ревизионния акт.
В хода на съдебното
обжалване, предвид защитната теза на жалбоподателя, че постъпленията по
банковата му сметка чрез платежната система PayPal са с произход дарения, са депозирани показанията на свидетеля Н. Б.,
декларирал това обстоятелство в нарочна декларация след издаване на РА.
Настоящият съдебен състав не кредитира показанията на свидетеля, тъй като са
изолирани от останалите събрани по делото доказателства, изхождат от лице,
заинтересовано от изхода на делото и в голямата си степен са в противоречие с
обстоятелствата, посочени в декларацията. На първо място, свидетелят твърди, че
източникът на парични средства, които дарява на жалбоподателя, е упражняване на
икономическа дейност във Великобритания (автосервиз), но в хода на съдебното
обжалване не са представени каквито и да било доказателства в подкрепа на това
му твърдение. На следващо място, се излагат отново неподкрепени с доказателства
твърдения, че даренията са извършвани чрез системата PayPal, но в британски лири, които в последствие са превалутирани в щатски
долари и евро. Не се посочват конкретни размери на извършените дарения, нито
дати на извършването им, като единствено се посочват близките приятелски
отношения между свидетеля и жалбоподателя, включително и продължителни
пребивавания на П. в дома на Б.. Още повече, че по делото не са представени
доказателства за нареждане на сумите от Б.на П. чрез PayPal – вносна бележка или имейл потвърждение. Настоящият съдебен състав
намира за нелогично обстоятелството, че свидетелят не е наясно дали
жалбоподателят се занимава с икономическа дейност (някакъв вид бизнес), при
продължителните престои във Великобритания (по два – три месеца в рамките на
годината), но същевременно регулярно да извършва дарения с неустановени по
произход средства (лични или фирмени). Твърденията, че жалбоподателят П. е
помогнал на свидетеля Б.при пристигането му във Великобритания да се установи и
да започне бизнес, имат изцяло житейски характер и не са подкрепени с каквито и
да било доказателства, включително за съвместното съжителство на двамата на
един административен адрес за периода 2004г. – 2005г. Дори да се приеме, че
действително жалбоподателят е подпомогнал финансово свидетеля, по делото не са
представени каквито и да било доказателства за размер на дадените в заем или
дарени парични средства, за да се приеме, че с факта на извършените в
последствие дарения се уреждат финансовите взаимоотношения между двамата. В
тази връзка, свидетелските показания не следва да се кредитират, като
обслужващи единствено защитната теза на жалбоподателя, изходящи от
заинтересовано от изхода на делото лице и изолирани от останалите събрани при
ревизията и в хода на съдебното обжалване доказателства.
По изложените по-горе аргументи,
правилен и законосъобразен е изводът на ревизиращия екип и горестоящия
административен орган, че жалбоподателят П. е извършвал независима икономическа
дейност, резултатите от която не са декларирани, съответно доходите са укрити. По
смисъла на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ физическите лица, извършващи дейност като
еднолични търговци, независимо дали са регистрирани по Търговския закон, се
третират като данъчно задължени лица, които формират данъчната основа за
доходите по реда, по който тя се определя за регистрираните търговци.
Независима икономическа дейност е всяка дейност, осъществявана редовно или по
занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и
нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Според чл.
286, ал. 2 от Търговския закон, търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1
независимо от качеството на лицата, които ги извършват. В случая, РЛ през
процесния период е извършвало системно и целенасочено дейност по отдаване под
наем на недвижим имот с цел краткотрайно пребиваване (нощувки) с цел
реализиране на печалба, поради което тази дейност законосъобразно е установена
като стопанска дейност. Броят и системността на така осъществените сделки сочат
безспорно, че ревизираното лице е действало като търговец по смисъла на чл. 1,
ал. 1 от ТЗ, без да са налице изключенията, визирани в чл. 2 от ТЗ, поради
което получените от дейността доходи подлежат на облагане по реда на чл. 48,
ал. 2 от ЗДДФЛ с данъчна ставка 15 на сто. След като няма доказателства тези
доходи да са декларирани и да е внесен дължимият данък, безспорно е наличието и
на предпоставките за облагане по особения ред на чл. 122 от ДОПК.
В хода на съдебното обжалване се поставя
под съмнение и механизмът на доставките чрез ползването на електронна
платформа, чрез която се рекламира недвижим имот в гр. Пловдив за краткосрочно
пребиваване. Налице са данни регистрация на П. в платформата, идентификация
чрез уникален код, имейл адрес и телефонен номер, информация за направените резервации,
техните цени и дати, съответно извършените плащания чрез системата PayPal и предвид
липсата на доказателства за извършване на икономическата дейност от друго лице,
ползващо се от личните му данни, може да се направи несъмнен извод за укрити
доходи именно от него. Съпоставката на данните за получените от ревизираното
лице суми по банковата му сметка в „ЦКБ“ АД за периода от 2016г. до 2018г.
включително, с данните, предоставени от електронната платформа AirBnB, позволява еднозначно установяване на предмета на
всяка една услуга, съответно броят нощувки и общата им стойност. Съдържанието
на представената от чуждестранното дружество информация и годността й да
удостовери проследимост на доставките на услуги се потвърждава и от съдебно - счетоводната
експертиза, заключението по която се кредитира в тази си част като обосновано,
съответстващо на останалите събрани по делото доказателства и даващо отговор на
поставените задачи.
При тази фактическа и правна обстановка
съдът намира, че както по отношение на получените разплащания чрез платежната
система PayPal, в
последствие трансферирани по банковата сметка в „ЦКБ“ АД се установяват
насрещни реални доставки на услуги от ревизираното лице като доходът от тях е
укрит. Допълнителен аргумент в тази насока е фактът, че през 2016г. и 2017г. не
само са налице преводи на парични средства, но и изтеглянето им по касов път (в
брой) от жалбоподателя. Такива тегления на парични суми са извършвани през
летния период на годината (месец юли, август и септември), като може да се
направи предположение, че жалбоподателят се е намирал на територията на България
и е бил наясно с постъпленията на парични средства по банковата си сметка. Все
в тази насока на жалбоподателя бе изрично указано, че е негова тежестта да
установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и
обстоятелства, от които се стреми да черпи благоприятни за себе си правни
последици, в случая целящи да опровергават фактическите констатации в акта.
Както в хода на административното обжалване, така и в хода на съдебното
производство жалбоподателят не представя доказателства, които да обосноват
правен извод, различен от този на органите по приходите по отношение на укрити
доходи от извършвана независима икономическа дейност за периода от 2016г. до
2018г. включително. Настоящият съдебен състав приема, че безспорно са били налице
предпоставките за извършване на ревизията по особения ред на чл.122 от ДОПК, в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2
от ДОПК - данни за укрити приходи или доходи.
Доколкото наличието на основание по чл.122, ал.1, т. 2 от ДОПК е
безспорно установено, каза се, в производството по обжалването на РА
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното –
така чл.124, ал.2 от ДОПК. С тази презумпция се ползва и процесният РА, поради
което следва да се счетат за верни направените изводи от страна на
ревизиращите.
Преди да определят конкретните размери
на публичните задължения по ЗДДФЛ и вноските за ДОО и ЗО по периоди, от
ревизиращите органи по приходите е спазен принципът за съпоставимост на
приходите спрямо разходите, също така облагаемият доход е редуциран с дължимите
осигурителни вноски, включително определените по реда на чл. 124а от ДОПК.
Правилно са приложени и законоустановените размери на данъчните ставки.
По отношение
определяне вноските за ЗОВ, считано от 15.02.2011г. разпоредбите на чл. 122 –
124 от ДОПК се прилагат съответно и за установяване на задължителни
осигурителни вноски. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК в
производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122
от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е
подкрепено от събраните доказателства, така че при ревизионен акт, издаден по
особения ред, в тежест на органите по приходите е да установят предпоставките
за установяване на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 вр. с ал. 1 от ДОПК. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е
оборима, като доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателя, който при
условията на пълно и насрещно доказване следва да установи твърдяните от него
факти и обстоятелства, с които да опровергае фактическите констатации в акта. В
тежест на жалбоподателя е да обори констатациите на органа по приходите със
съответните доказателства.
По
изложените по-горе в настоящото решение аргументи настоящият съдебен състав
констатира, че по делото не са ангажирани доказателства за опровергаване
констатациите в обжалвания ревизионен акт по отношение допълнително определени
дължими суми за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2016г., 2017г. и 2018г. за
доходите от независима икономическа дейност. Не са ангажирани и доказателства
относно неправилни изчисления за размера на дължимите вноски за ЗОВ (авансови и
за годишно изравняване), като вещото лице е констатирало незначителни разлики
(в рамките на 0,50лв.), които могат да се дължат и на закръгляне на сумите. Доколкото
не е спорно, че за посочения по-горе период жалбоподателят е извършвал
независима икономическа дейност, изразяваща се в отдаване под наем на недвижим
имот за краткотрайно пребиваване (нощувки), за резултатите на която не е подал
ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, несъмнено са дължими авансови вноски и вноски за ЗОВ за
годишно изравняване за 2016г., 2017г. и 2018г., ведно с прилежащите лихви.
Определянето им по реда на чл. 124а от ДОПК е правилно и законосъобразно и съобразено
мотивната част на Тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022г. с предмет законова
презумпция дали доходът с неустановен произход е такъв от трудова дейност и
представлява осигурителен доход, в случаите на определена по реда на чл. 122 от ДОПК данъчна основа за облагане. В случая, не се касае за недостиг на парични
средства, а за укрити доходи от икономическа дейност, за резултатите от която жалбоподателят
не е подавал в срок годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ.
В случая, констатациите на ревизионния
акт са изградени въз основа на обстоятелството, че за периода от 2016г. до
2018г. включително ревизираното лице системно с цел печалба е извършвало
стопанска дейност, която независимо от липсата на регистрация, се приравнява на
дейност на едноличен търговец и от която са реализирани укрити доходи. Тези
констатации са подкрепени от ангажираните по делото доказателства. Не така стои
въпросът с констатацията за укрити доходи за процесната 2019г. По делото не е
спорно обстоятелството, че за 2019г. няма постъпления на парични суми по
банковата сметка на П. в „ЦКБ“ АД, но съгласно справката, изготвена от
ирландското дружество чрез платежната система PayPal са налице
постъпления на парични средства. Подходът на ревизиращите органи по приходите
при определяне размера на укритите приходи за останалите ревизирани години е
съпоставка между данните, предоставени от електронната платформа AirBnB и
постъпленията на парични средства по банковата сметка в „ЦКБ“ АД, като
облагането на постъпленията на парични средства чрез платформата е обосновано с
функционалност на системата PayPal и съществуваща опция за заплащане
на стоки и услуги преди сумите да бъдат
наредени по банкова сметка.
***. не са събрани доказателства
заплащаните нощувки чрез системата PayPal да бъдат в последствие
трансферирани по банкова сметка *** П. или с друг титуляр, упълномощил П. да
извършва действия по управление и разпореждане с паричните средства. За разлика
от останалите ревизионни периоди, когато се оспорва естеството на паричните
средства, постъпили по банкова сметка ***, за 2019г. се излагат твърдения, че
изобщо не са получавани парични средства от независима икономическа дейност. В
тази връзка, нито при ревизията, нито при проверката, предхождаща ревизията, са
ангажирани доказателства за достигане до жалбоподателя на паричните средства,
превеждани от евентуални клиенти за краткотрайно пребиваване в недвижимия имот
до жалбоподателя, съответно разпореждането му с тези парични средства. В тази
връзка, може да се направи предположение, че постъпващите парични средства чрез
платежната система PayPal са
изтегляни в брой или са трансферирани в последствие по банкова сметка ***,
различен от жалбоподателя. При липса на ангажирани доказателства в тази насока
и недопустимостта съдебното решение да почива на предположения, може да се
направи извод, че не са събрани несъмнени доказателства за извършване на
независима икономическа дейност от П. за процесната 2019г.
По изложените аргументи, настоящият
съдебен състав намира обжалваният РА и РА за поправка на РА за правилни и
законосъобразни, в частта им на допълнително определените задължения за данък
по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и прилежащите лихви за 2016г., 2017г. и 2018г. и
допълнително определените вноски за ДОО и ЗО (авансови и за годишно
изравняване) и прилежащите лихви за същия период. По отношение допълнително
определените данъчни задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и
прилежащите лихви за 2019г. и допълнително определените вноски за ДОО и ЗО
(авансови и за годишно изравняване) и прилежащите лихви за същия период РА и
РАПРА са незаконосъобразни и неправилни и следва да бъдат отменени.
При този изход на делото се дължат
разноски на страните, съобразно уважената и отхвърлена част на жалбата. В тази връзка, настоящият съдебен състав
намира за доказани посочените в представения от
жалбоподателя списък разноски в общ размер на 3 910 лв., включващи
държавна такса от 10лв., възнаграждение за вещо лице от 400 лв. и адвокатско
възнаграждение от 3 500 лв. Съдът намира за частично основателно
възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на
адвокатския хонорар. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
приложимата ѝ редакция към момента на осъществяване на процесуалното
представителство на жалбоподателя от адвокат, с оглед на материалния интерес
минималното възнаграждение възлиза на 3 050,34 лв. В тази насока и като
взема предвид разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата касателно
определяне размера на възнаграждението при спазване на принципите за
обоснованост и справедливост, настоящият съдебен състав намира, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените заседания, в
които жалбоподателят е бил представляван от адвокат и проведените по делото
процесуални действия, размерът на адвокатското възнаграждение следва да се
редуцира до сумата от 3 100 лв. При това положение и общият размер на
разноските за жалбоподателя се равнява на 3 510 лв., като в тази насока и
при изчисляване на същите по съразмерност предвид изхода на делото следва да се
осъди ответника да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 972,27 лв.
На основание разпоредбата на чл.161,
ал.1 от ДОПК на ответника следва също да бъде присъдено възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част на жалбата.
Изчислено съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
приложимата й редакция, същото възлиза на 2 205,40 лв.
По изложените мотиви и Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Ч.Г.П., ЕГН: **********,***, Ревизионен акт /РА/
№ Р-16001621007468-091-001/11.08.2022г., поправен с РА за поправка на ревизионен акт /РАПРА/ №
П-16001622153670-003-001/05.09.2022г. и РА за поправка на ревизионен акт
/РАПРА/ № П-16001622171124-003-001/21.09.2022г., издадени от С.П. - началник
сектор, възложил ревизията, и М.Г.- главен инспектор по приходите в ТД на НАП -
гр. П., офис Х., ръководител на ревизията, В ЧАСТТА, потвърдена с Решение №
511/25.10.2022г. на директор на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна
практика” - гр. Пловдив, В ЧАСТТА на допълнително определени дължими суми за
данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2019г. в размер на 1 966,30лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 421,70лв. и допълнително определените
осигурителни вноски за 2019г.: ДОО в размер на 3 594,88лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 869,32лв. и ЗО в размер на 1 183,68лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 273,91лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата
против Ревизионен
акт /РА/ № Р-16001621007468-091-001/11.08.2022г., поправен с РА за поправка на
ревизионен акт /РАПРА/ № П-16001622153670-003-001/05.09.2022г. и РА за поправка
на ревизионен акт /РАПРА/ № П-16001622171124-003-001/21.09.2022г., издадени от С.П.
- началник сектор, възложил ревизията, и М.Г.- главен инспектор по приходите в
ТД на НАП - гр. П., офис Х., ръководител на ревизията, В ЧАСТТА, потвърдена с
Решение № 511/25.10.2022г. на директор на дирекция “Обжалване и данъчно -
осигурителна практика” - гр. Пловдив, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ на допълнително определени дължими суми за данък по чл. 48,
ал. 2 от ЗДДФЛ за 2016г. в
размер на 1 851,29лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 992,06лв.; за
2017г. в размер на 1 332,04лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
578,74лв. и за 2018г. в размер на 1 347,30лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 448,76лв. и както и допълнително определените ЗОВ, както следва: за
2016г. ДОО в размер на 2 960,73лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
1 652,67лв. и ЗО в размер на 1 129,07лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 605,04лв.; за 2017г. ДОО в размер на 2 280,72лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 1 067,36лв. и ЗО в размер на 749,72лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 325,74лв. и за 2018г. ДОО в размер на
2 463,20лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 909,67лв. и ЗО в размер
на 750,43лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 249,95лв.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София да заплати на Ч.Г.П., ЕГН: **********,***, сумата в размер на 972,27 лева
(деветстотин седемдесет и два лева и двадесет и седем стотинки), разноски по
делото.
ОСЪЖДА
Ч.Г.П., ЕГН:
**********,***
да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата в размер
на 2 205,40 лева (две хиляди двеста и пет лева и четиридесет стотинки), разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: