Определение по дело №57340/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 февруари 2025 г.
Съдия: Елена Любомирова Донкова
Дело: 20241110157340
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2024 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9079
гр. София, 22.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110157340 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК и двамата ответници са подали писмени отговори.
По направеното от ищеца и поддържано от ответниците искане за спиране на
производството - до влизане в сила на окончателен съдебен акт по НОХД № 492/2023 г. по
описа на СРС, 97 състав, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание. Към
настоящия момент не са налице предпоставките на чл.300 ГПК, а и няма пречка в
производството пред настоящият съд да бъдат събирани доказателства за подлежащи на
установяване в производство факти. Съгласно чл.300 ГПК гражданският съд следва да
зачете противоправността на деянието и вината на ответника, но предмет на настоящото
производството са въпросите за вредата – настъпила ли е, в какъв обем и има ли причинна
връзка.
Към исковата молба и писмения отговор от ответника ***. са представени документи,
които като относими и допустими следва да бъдат приети и приложени като писмени
доказателства по делото. По отношение на представената към исковата молба и описана в т.1
от доказателствата към същата - фактура № С190 от 07.11.2019 г., издадена от ***, В-
42503763, на ищеца следва да бъдат дадени указания да я приведе в съответствие с
изискванията на чл.185 ГПК – като я представи с точен превод на български език.
Искането на ищеца да бъде изискано за прилагане цялото производство по НОХД №
№ 492/2023 г. по описа на СРС, 97 състав, следва да бъде отхвърлено. Това е така, тъй като
съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК единствено крайния съдебен акт е задължителен за
настоящия съд. Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбите на ГПК писмените и
гласните доказателства и доказателствени средства се събират устно и непосредствено пред
съда, който разглежда делото, т.е. експертизи и свидетелски показания, събрани в друго
производство, не могат да се ползват в настоящото.
Предвид разпоредбата на чл.300 ГПК и на основание чл.7, ал.1 ГПК настоящият съд
1
намира, че служебно следва да бъде извършена справка за движението на НОХД № 492/2023
по описа на СРС, НО, 97 състав, като в случай, че е постановен краен съдебен акт, който е
влязъл в сила – да бъде приложен към справката.
Относимо и допустимо съдът намира обективираното в исковата молба
доказателствено искане за допускане на съдебно-оценителна експертиза, поради което
същото следва да бъде уважено.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото представените към исковата молба и писмения
отговор от ответника ***. документи по описи, обективирани в същите, като писмени
доказателства.
УКАЗВА на ищеца, че в 2-седмичен срок от съобщението следва да представи по
делото /с препис за ответниците/ представената към исковата молба и описана в т.1 от
доказателствата към същата - фактура № С190 от 07.11.2019 г., издадена от ***, В-42503763,
с точен превод на български език.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение в срок на даденото указание, този
документ ще бъде изключен от доказателствата по делото.
ДА СЕ ИЗИСКА служебно справка по НОХД № 492/2023 г. по описа на СРС, 97
състав, от която да е видно на какъв етап е производството по делото, като в случай, че е
приключило с влязъл в сила съдебен акт да бъде предоставен заверен препис от същия.
ОТЛАГА произнасянето по искането на страните за спиране на настоящото
производство на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК – до събиране на допуснатите в настоящото
производство доказателства и доказателствени средства.
ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ищеца за прилагане към настоящото
производство на цялото производство по НОХД № № 492/2023 г. по описа на СРС, 97
състав.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-оценителна експертиза, като вещото лице след
като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, да даде
заключение на въпроса: „Каква е пазарната стойност на 22 тона чеснов лук на глави,
испанско производство, сорт „Национал“, към 14.11.2019 г.?“
НАЗНАЧАВА за вещо лице ***., тел:**********
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 300,00 лева, вносим
от ищеца в 1-седмичен срок от уведомяването му.
ДА СЕ ПРЕДАДЕ делото на вещото лице за работа, след представяне на
доказателства за внесен депозит, като му се УКАЖЕ, че трябва да депозира заключението
си в едноседмичен срок преди датата на откритото съдебно заседание, а при невъзможност
да стори това в определения срок, да уведоми съда и посочи срок, който му е необходим.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 15.04.2025 г. от 11:00 часа, за която дата и
2
час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, а
на ищеца и преписи от писмените отговори от ответниците.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството по делото е образувано по искова молба от „***“ ООД против *** и
***., с която са предявени искове, както следва: 1/за осъждане на ответниците да заплатят
солидарно на ищцовото дружество сумата от 4 400,00 евро, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, представляващи платената от ищеца цена за закупуване на
22 тона чесън по фактура № С190 от 07.11.2019 г., издадена от ***, В-42503763, както и
сумата от 1 500,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
под формата на пропуснати ползи, формирани от разликата между заплатената от ищцовото
дружество цена за закупуване на стойката и пазарната й стойност в Република България,
които вреди са настъпили в резултат от извършено на 14.11.2019 г. противоправно деяние от
ответниците, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане; 2/в условията на евентуалност, в
случай, че се установи, че е извършено престъпление само от ответника ***., то същият да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 4 400,00 евро, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи платената от ищеца цена за
закупуване на 22 тона чесън по фактура № С190 от 07.11.2019 г., издадена от ***, В-
42503763, както и сумата от 1 500,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, формирани от разликата между
заплатената от ищцовото дружество цена за закупуване на стойката и пазарната й стойност в
Република България, които вреди са настъпили в резултат от извършено на 14.11.2019 г.
противоправно деяние от ответника, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане; и 3/в условията
на евентуалност, в случай, че се установи, че е извършено престъпление само от ответника
***, то същият да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 4 400,00 евро,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи платената
от ищеца цена за закупуване на 22 тона чесън по фактура № С190 от 07.11.2019 г., издадена
от ***, В-42503763, както и сумата от 1 500,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, формирани от разликата
между заплатената от ищцовото дружество цена за закупуване на стойката и пазарната й
стойност в Република България, които вреди са настъпили в резултат от извършено на
14.11.2019 г. противоправно деяние от ответника, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане.
В исковата молба се твърди, че между ищцовото дружество и ***, със седалище
Кралство Испания, бил сключен договор за покупко-продажба на 22 т. чеснов лук на глави,
испанско производство, сорт „Национал“. За стойността на закупената стока от страна на
*** била издадена фактура № С 190 от 07.11.2019 г. Поддържа се, че на 04.11.2019 г.
управителят на „***“ ООД възложил на „***“ ЕООД, в качеството му на спедитор, да
осигури превоз на закупената от испанското дружество стока. Твърди се, че в изпълнение на
3
поетия ангажимент представител на дружеството-спедитор се свързал с ответника ***, в
качеството му на представител на трето за спора дружество „***“ ЕООД. На 07.11.2019 г.
между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД бил сключен договор за превоз, по силата на който „***“
ЕООД следвало да извърши доставка на закупените от ищеца 22 тона чесън от гр.***,
Испания, до зеленчуковата борса в с.***, като стоката следвало да бъде натоварена на
07.11.2019 г. и получена на 12.11.2019 г. Превозните средства, с които следвало да се
извърши транспорта били с рег.№ *** и с рег.№ ***. Поддържа се, че на 12.11.2019 г. стоката
на била доставена, като през периода 10.11.2019 г. – 11.11.2019 г., между ответника ***, в
качеството му на представител на превозвача „***“ ЕООД, и ***, като управител на
ищцовото дружество, били проведени няколко телефонни разговора, в които последният бил
уведомен, че шофьорът на превозвача – ответника ***., бил задържан в Италия поради
неизрядни документи и глобен от компетентните власти със сумата от 2 000 евро. С оглед
предходното, ответникът И. заявил, че следва да бъде обезщетен за наложената глоба и
извършените от шофьора допълнителни разходи на стойност 545 евро. В проведена
електронна кореспонденция между спедитора и превозвача, последният го уведомил, че
докато не получи направените до момента разходи, камиона с товара няма да напусне
Италия. Въпреки предходното, според ищцовото дружество, закупената стока е преминала
границата на Р.България през ГКПП Кулата на 14.11.2019 г., като от съставен от НАП
протокол се установявало, че стоката е била налична в хладилното ремарке. Тъй като стоката
не била доставена на ищеца, поради наличие на данни за извършено престъпление по чл.206
НК, срещу двамата ответници било образувано наказателно производство и повдигнати
обвинения от Софийска районна прокуратура. Ищецът поддържа, че в резултат на
противоправните дейния на двамата ответници, дружеството е претърпяло имуществени
вреди, изразяващи се в стойността на закупения 22 т. чеснов лук – сумата от 4400,00 евро,
както и пропуснати ползи в размер на 1500,00 лева, изразяващи се в невъзможността да
реализира закупената стока на пазарни цени в Р. България. По изложените в исковата молба
твърдения, ищецът обуславя правния си интерес от предявените главни и евентуални искове
и моли за тяхното уважаване. Претендира направените по производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК от ответника ***. се изразява становище за
недопустимост на исковата молба поради липса на пасивна материално-правна легитимация
на ответника, а по същество – за неоснователност на предявените искове. Излагат се доводи,
че този ответник е в трудово правоотношение с фирмата-превозвач „***“ ЕООД и е
изпълнявал единствено заповеди на своя управител и началник, с когото е имал
непосредствена връзка. Обстоятелството, че е подсъдим по НОХД № 492/2023 г. по описа на
СРС, не го прави страна по договор с ищцовото дружество, а вината му тепърва ще се
доказва в съдебното производство. Поддържа още, че не е контактувал с представител на
дружеството-ищец, а доставката на стоката на различно място от упоменатото в
документите, е възможно да се случи по време на превоза. В случая ответникът
изпълнявайки заповед на ответника ***, не се е усъмнил, че е доставил стоката на различно
от първоначално уговореното. Излагат се доводи, че по делото не са представени безспорни
доказателства относно размера на дължимата сума, а и липсват доказателства този ответник
4
да се е облагодетелствал от превозваната стока, съответно да са налице основания от него да
се търси обезщетение. Ответникът не се противопоставя на искането на ищеца за спиране на
производството до приключване на наказателното производство.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът ***разява становище,
че не е надлежен ответник по предявения осъдителен иск при условията на солидарност.
Сочи се, че по делото липсват доказателства, че ищецът е заплатил сумата по процесната
фактура, доказателства за сключен договор за превоз между „***“ ООД и „***“ ЕООД, както
и за водена кореспонденция между ответника и управителя на дружеството-ищец. Поддържа
се, че съгласно договор за вътрешнообщностен превоз № 1443 от 04.11.2019 г., сключен
между „***“ ЕООД, в качеството на товародател и „***“ ЕООД, в качеството на превозвач,
последното е следвало за превози товар от 22 000 кг. замразен чесън, на палети от Испания.
С оглед предходното, се поддържа становище, че надлежен ответник по предявения иск е
дружеството „***“ ЕООД, тъй като правните последици от евентуално неизпълнение на
договора възникват в патримониума на това юридическо лице. Оспорват се изложените в
исковата молба твърдения за размера на нанесената щета на ищеца, като се сочи, че
повдигнатото в наказателното производство обвинение е за присвояване на стойност 77 000
лева. Оспорват се твърденията, че пропуснатите ползи възлизат на сумата от 1500,00 лева.
Не се спори, че шофьорът на камиона – ***., е бил глобен за неизрядни документи, както и
че камиона е бил задържан в Италия. С оглед предходното, ответникът обосновава интерес
от възражение за прихващане за понесени от него вреди в общ размер на 2 545 евро, от
които 2000,00 евро – глоба за неправилно попълване от страна на изпращача на ЧМР, както
и 545 евро разноски за престой и други разходи на шофьора ***., до размера на по-малкото
от тях. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените
искове.
Предяве***лавни и евентуални искове с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД.
В условията на евентуалност в писмения отговор от ответника *** е обективирано
възражение за прихващане с правно основание чл.103, ал.1, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди,
причинна връзка между противоправното деяние и вредоносният резултат и вина.
Вината на ответника се предполага – чл.45, ал.2 ЗЗД, като опровергаването на тази
презумпция е в тежест на ответниците при условията на обратно пълно доказване.
УКАЗВА на ответниците, че в тяхна тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК, е да
установят наличието на факти и обстоятелства, изключващи претендираните от ищцата
права.
УКАЗВА на ответника ***, че по обективираното в писмения отговор възражение за
прихващане в негова тежест е да докаже, че има насрещно изискуеми парични вземания към
ищеца за твърдените размери.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
5
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, която ще има последиците на влязло в сила
решение и ще спестят време и разходи.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът МЕДИАЦИЯ.
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

6