РЕШЕНИЕ
№ 108 дата 08 февруари 2023г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
Бургас, ІХ-ти състав,
в публично заседание
на 19 януари 2023г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА
СТОЙЧЕВА
Секретар: Илияна Георгиева
Прокурор: Андрей Червеняков
разгледа адм. дело № 1805 по описа за 2022г.
и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 284 и сл. ЗИНЗС, във вр. с чл. 203 от АПК.
Образувано е по
искова молба на М.Д.М., понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“
в Затворническо общежитие с.Дебелт, срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ – юридическо лице към министъра на правосъдието, със седалище в
гр. София, с която се претендира заплащането на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди поради поставянето му в неблагоприятни условия, на
фактически основания, конкретно изброени, в общ размер от 34 000лв., за периода
от 05.01.2022г. – 11.10.2022г.
Ищецът посочва, че по
време на престоя на открито липсва питейна вода, поради което за него престоят
ставал неизползваем, като оценява това причинено неудобство на 7000лв.
Посочва, че при
престоя на открито липсва и тоалетна, като за тази неимуществена вреда
претендира обезщетение в размер на 5000лв.
Следващо оплакване
касае липсата на сянка по време на престоя на открито, като уточнява, че
наличните навеси били от пластмаса, нагрявали се силно, поради което ставали
неизползваеми, за което претендира обезщетение в размер на 4000лв.
Възразява също, че в
затворническото общежитие не получавал адекватно медицинско лечение, липсвали
лекарства, не се уточнявал негов здравословен проблем, за което претендира
обезщетение в размер на 8000лв.
Оплаква се също така,
че липсва зъболекар, като за тази неимуществена вреда иска обезщетение в размер
на 7000лв.
Последното възражение
касае липса на кабелна телевизия и достъпни само две телевизионни програми, за
което иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 3000лв.
В съдебно заседание
ищецът лично поддържа исковата молба на сочените в нея основания, ангажира
допълнителни доказателства в подкрепа на твърденията си.
Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, гр.София, чрез представляващия го юрисконсулт, оспорва иска по
основание и размер като неоснователен и недоказан. По същество счита, че не са
налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата, поради липса на
елементи от фактическия състав, а именно – незаконосъобразно действие или
бездействие на орган или длъжностно лице при осъществяване на административна
дейност, липса на настъпили и доказани вреди. Представя доказателства, претендира
възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура – Бургас дава заключение за
неоснователност на исковата претенция.
От събраните по
делото доказателства съдът установи следното:
Видно от
представените по делото от ответника справка от инспектор „СДВР“ в ЗО „Дебелт“
към Затвора Бургас и от инспектор „РД“, ищецът М.М. изтърпява присъда „лишаване
от свобода“ в размер на 3 години, при първоначално определен „строг режим“,
като в исковия период 05.01.2022г. – 11.10.2022г. се намира в затворническото
общежитие в Дебелт. Изготвената справка сочи, че лишените от свобода провеждат
престой на открито по изготвен график, два пъти на ден, по 45 минути. На
откритата площадка са налични пейки, сенници, фитнес уреди, тенис маса. По
време на престоя лицата имат право да взета със себе си бутилка с вода, както и
да си купуват продукти от затворническия магазин. Посочва се също, че на
лишените от свобода е осигурена възможност да ползват лични телевизионни и
радиоприемници до 22,00ч. Имат възможност да посещават медицинския център в
затворническото общежитие по утвърден график след предварително записване при
постовия надзирател, като при спешна необходимост се осигурява медицинска помощ
и извън графика. Относно стоматологичните услуги се отбелязва, че достъп до тях
се осигурява всяка седмица във вторник и четвъртък, след предварително
записване, като в посочените дни се конвоират до Затвора в Бургас, където се
извършват тези здравни услуги.
Ищецът ангажира
гласни доказателствени средства, като по делото беше разпитан свидетеля Х.Д.,
също изтърпяващ наказание 4лишаване от свобода“ в ЗООТ „Дебелт“. Свидетелят
потвърди, че на т.нар. каре, където се осъществява престоя на открито, няма
течаща вода, както и тоалетна. Има покрити части за предпазване от слънце и
дъжд. Посочи, че в медицинския център не обръщат внимание на оплакванията на
лицата, като се дават само аналгин и парацетамол. Не съобщава за случай, при
който ищецът да не е бил добре и да е имал нужда от медицинска помощ. По
отношение на кабелната телевизия потвърди, че нямат достъп до такава, а от
затвора не им осигуряват телевизори. Сподели също, че за преглед при зъболекар
трябва да се чака по около един месец, но ищецът не е имал проблеми, които да
изискват лечение от зъболекар.
Въз основа на горните
фактически констатации следва да се приеме, че исковата молба е неоснователна
по фактическите основания, изложени в нея.
За ответника не е
налице законово задължение да осигури течаща вода и тоалетна на пространството,
където се извършва престоя на открито, респ. ЗИНЗС и ППЗИНЗС не нормират
подобно задължение. По време не престоя лицата имат право да носят бутилка вода
със себе си. Установи се, че на открития участък има слънцезащитни съоръжения,
а дали те се нагряват нетърпимо според усещанията на ищеца, е въпрос извън
отговорността на ответника. Установи се, че медицинското обслужване, както и
стоматологичното лечение, са организирани по определен график, но за ищеца не е
възниквала необходимост от тяхното ползване, съответно – достъпът му не е бил
ограничен, не е бил субект на неадекватно, ненавременно лечение, както и няма
данни за необслужени спешни състояния. Осигуряването на достъп само до две
телевизионни програми не е порочно действие/бездействие на затворническата
администрация, тъй като в съответствие с нормата на чл.83, ал.4 от ППЗИНЗС тя
няма задължение да осигурява достъп до различни телевизионни канали и програми.
Разгледани в
тяхната съвкупност, горните обстоятелства не могат да се счетат за такива,
представляващи нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС. Съгласно тази норма, осъдените, както и задържаните под стража лица, не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение, вкл.
да бъдат поставяни в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието,
изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, условия за
двигателна активност (…….....), унизително отношение, което уронва човешкото им
достойнство. Данните по делото сочат, че ищецът не е бил поставен в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието по смисъла на горната
правна норма, като следва да се приеме, че неудобствата не надхвърлят
обичайните, свързани с изпълнението на наложеното наказание и в случая не водят
до понасяне на страдания, трудности и негативни емоционални преживявания,
надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наказанието „лишаване от свобода“.
С
оглед на изложеното, следва да се приеме, че по делото не е доказано ищецът М.М.
при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в затворническо общежитие
„Дебелт“, през периода от 05.01.2022г. – 11.10.2022г., да е бил подлаган на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, поради което исковата молба следва да се отхвърли като неоснователна.
Независимо
от този изход на процеса, в полза на ответната страна не е дължимо присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Видно от нормата на чл.286, ал.3 от ЗИНЗС,
законът прави разграничение между разноски, държавна такса и възнаграждение за
адвокат. В случай на отхвърляне на иска – ал.2, в полза на ответната страна се
присъждат само разноски, но в настоящия случай такива не са направени. След
като законът прави разграничение между разноски (схващани като такива,
извършени за процесуални действия – назначаване на експертиза, разходи за
свидетели) и възнаграждение, то няма основание възнаграждението за юрисконсулт
да се счита като форма на разноски.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд,
ІХ-ти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковата
молба на М.Д.М., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затворническо
общежитие „Дебелт“ към Затвора Бургас, предявена против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – юридическо лице към министъра на правосъдието,
със седалище в гр. София, за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди поради поставянето му в неблагоприятни условия, общо в
размер на 34000лв., за периода на изтърпяване на наказанието от 05.01.2022г. –
11.10.2022г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението може да се
обжалва пред 3-членен състав на Административен съд Бургас в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: