Р Е Ш
Е Н И Е
гр. П., 07.01.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на десети декември, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Десислава
Буюклиева и в присъствието на прокурора …….., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д. №4768/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са установителни искове с правна
квалификация чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за съществуване
на вземането по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, включващо 560.95лв.
- цена на консумирана електроенергия за периода 13.01.2018г. – 12.04.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК в съда /14.10.2019г./ до плащането, както и 86,95лв. -
обезщетение за забава за периода 28.02.2018г. – 14.10.2019г. /със заявлението
по чл.410 ГПК се претендира обезщетение в същия размер, но за по-къс период от 28.02.2018г.
до 13.10.2019г./.
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“
№37 твърди, че е изправна страна по валидно облигационно отношение с ответника С.Д.
Д. с ЕГН ********** ***, произтичащо от договор за продажба на електроенергия,
сключен при общи условия, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г.
Поддържа, че в изпълнени на договора е доставил електроенергия до обект с ИТН
3094624, който е собственост на ответника и се намира в гр.П., ул. „П.“ №**,
бл.**, ет.*, ап.*, а ответникът не е заплатил нейната цена за отчетните периоди
и в размер, както следва:
- за периода 13.01.2018г. – 12.02.2018г. на
стойност 50.96лв., съгласно ф-ра №**********, платима в срок до 27.02.2018г.;
- за периода 13.02.2018г. – 12.03.2018г. на
стойност 338.50лв., съгласно ф-ра №**********, платима в срок до 27.03.2018г.;
- за периода 13.03.2018г. – 12.04.2018г. на
стойност 171.49лв., съгласно ф-ра №**********, платима в срок до 27.04.2018г.
Поради допуснатото неизпълнение за ответника
възникнало и задължението да заплати на ищеца обезщетение за забава в общ
размер на 86.95лв., представляващо законната лихва върху всяка просрочена
главница, начислена за периода от нейния падеж до 14.10.2019г. /а със
заявлението по чл.410 ГПК – до 13.10.2019г., който е денят преди подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда/.
Ищецът твърди, че за вземането е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. №4075/2019 г. на РС-П., която е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Иска установяване на вземането в размера по
заповедта за изпълнение, вкл. същия размер на обезщетението за забава, но за по-дълъг
период. Претендира разноски в исковото и в заповедното производство. Сочи
доказателства.
Ответникът, представляван от особен представител
по чл.47, ал.6 ГПК в лицето на адв. И.Л. ***, не оспорва наличието на
облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на
електроенергия, но оспорва количествата на доставената електроенергия през
отчетния период 13.02.2018г. – 12.03.2018г. на стойност 338.50лв. и отчетния
период 13.03.2018г. – 12.04.2018г. на стойност 171.49лв.
Съдът, като отчете събраните по делото
доказателства, достигна до следните правни и фактически изводи:
Активно легитимиран да
предяви процесните
искове по реда на чл.422 ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника или същата му е връчена
при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни процесуални
предпоставки са налице, а исковете са предявени в законоустановения срок,
поради което са допустими. Акцесорният иск за заплащане на мораторно
обезщетение следва да се разгледа за периода, който е посочен в заявлението по
чл.410 ГПК и който е по-къс с един ден от посочения в исковата молба. В случая
се касае до едно и също вземане, тъй като размерът на обезщетението в
заявлението и в исковата молба е един и същ, претендира се за една и съща
главница и е с еднаква начална дата на забавата, но в исковата молба е включен
и денят на подаване на заявлението в съда, което е недопустимо, доколкото от
този ден се претендира едновременно и законна лихва за забава. Затова за краен
момент, до който се иска заплащане на обезщетение за забава следва да се счита
денят, преди подаване на заявлението в съда, който е посочен и в самото
заявление.
За уважаването на главния иск ищецът следва да
установи, че като краен снабдител по смисъла на чл.98а ЗЕ е доставил електрическа енергия на ответника, който има
качеството на клиент по смисъла на чл.1, ал.4 от Общите условия, количеството и
цената на използваната електроенергия, както и нейната изискуемост.
При установяване на горното в
тежест на ответника е да докаже положителния факт на изпълнението.
По иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл.
86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на
длъжника в забава.
При така разпределена доказателствена тежест съдът
намира исковете за основателни.
Между страните няма спор, че ищецът има качеството
на краен снабдител по смисъла на чл.98а ЗЕ, който продава електрическа енергия
при публично известни общи условия на територията на гр.П.. Електрическата
енергия, чието заплащане се претендира, е доставена в периода 13.01.2018г. – 12.04.2018г.
при действието на Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-13/10.05.2008г.
Съгласно чл.1, ал.4, предл. 2 от същите,
потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице –
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия
за домакинството си. Според чл.13, ал.8 ОУ, продажбата на електрическа енергия
започва с поставяне под напрежение на електрическите присъединителни съоръжения
до границата на собственост. Първото и основно задължение на потребителя е да
заплаща стойността на използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и
по начина, определени в общите условия – чл.11, т.1 от ОУ. Съгласно чл.18, ал.1
и ал.2 от ОУ, заплащането става ежемесечно в 10-дневен срок от издаването на
фактурата.
От
цитираните разпоредби е видно, че облигационното отношение по продажба и
доставка на електрическа енергия за битови нужди между крайния снабдител и
потребителя възниква ex lege с факта на придобиване на право на собственост или
ограничено вещно право на ползване върху обект, който е присъединен към
електроразпределителната мрежа на крайния снабдител. Сключването на
индивидуален писмен договор не е елемент от правопораждащия фактически състав
на правоотношението, но наличието на такъв се изисква от чл.97, ал.1,т.4 ЗЕ, за
да се уредят подробно отношенията между страните. Следователно за възникване на
задължение за едно физическото лице да заплаща електрическа енергия е
достатъчно то да придобие право на собственост, респ. ограничено вещно право на
ползване върху жилищен или друг нестопански обект, който е присъединен към
електроразпределителната мрежа и да използва електрическа енергия за битови
нужди в присъединения обект.
Установява се от представената от ищеца справка от
Службата по вписвания – П., че на 07.07.2008г. ответникът С.Д. Д. е закупила
процесното жилище, находящо се в гр.П., ул. „П.“ №99, бл.44, ет.1 ап.3, и
следователно през периода, за който се претендира цената на електроенергията,
тя е била негов собственик.
По делото е приета СТЕ, от която е видно, че
жилището на ответника е присъединено към електроразпределителната мрежа на
ищеца „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, а доставената електрическа енергия
се измерва чрез средство за търговско измерване, което е преминало метрологична
проверка и не се установява да е манипулирано. Според показанията на СТИ,
количеството на изразходваната в жилището на ответника електрическа енергия
през процесния период 13.01.2018г. – 12.04.2018г. е 3150 кв.ч., в т.ч. 1980
кв.ч. дневна и 1170 кв.ч. нощна и същото е отчетено правилно и е отразено вярно
в издадените от ищеца клиентски сметки и фактури.
При това положение за ответника е възникнало
задължение да заплати цената на електроенергията.
Установява се от заключението на приетата СИЕ, че
размерът на задълженията през отделните отчетни периоди е следният:
- 50.96лв. за периода 13.01.2018г. – 12.02.2018г.,
съгласно фактура №********** от 16.02.2018г.;
- 338.50лв. за периода 13.02.2018г. – 12.03.2018г.,
съгласно фактура №********** от 16.03.2018г.;
- 171.49лв. за периода 13.03.2018г. – 12.04.2018г.,
съгласно фактура №********** от 16.04.2018г.
Общият размер на дължимата цена по трите фактури е
560.95лв., а падежът на всяка отделна фактура е настъпил към момента на
подаване в съда на заявлението по чл.410 ГПК – 14.10.2019г., тъй като срокът за
плащате по чл.18, ал.2 ОУ е изтекъл. От страна на ответника не са представени
доказателства за изпълнение на задължението за заплащане на цената.
Установява се наличието на изискуемо вземане,
чието изпълнение не е доказано от ответника. Следователно главният иск се явява
основателен и следва да се уважи в предявения размер от 560.95лв.
Относно иска по чл.86 ЗЗД:
Съдът формира извод за наличието на главен дълг в
размер на 560.95лв., който не е заплатен на падежа. Размерът на законната лихва
за забава върху всяка просрочена фактура за периода от нейния падеж до 13.10.2019г.
– денят, преди подаването в съда на заявлението по чл.410 ГПК, е в общ размер
на 86.95лв., видно от заключението на СИЕ. Следователно акцесорният иск също е
основателен и следва да се уважи в предявения размер от 86.95лв.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на
ищеца направените от последния съдебни разноски. В случая ищецът е
представляван от юрисконсулт, комуто на основание чл.78, ал.8 ГПК с оглед
сложността на делото следва да се определи възнаграждение в минималния размер
от 100лв., съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Освен това ищецът е внесъл 75лв. държавна такса за производството, 160лв. за
възнаграждение на особен представител на ответника и 400лв. за възнаграждение
на ВЛ. Общия размер на разноските
възлиза на 735лв.
На основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови
осъдителен диспозитив за разноските на ищеца в заповедното производство, които
възлизат на 75лв., съгласно представените доказателства за разноски в
заповедното производство.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че
ответникът С.Д. Д. с ЕГН ********** *** дължи на ищеца „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
гр.Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №37, сумата 560.95лв. – цена на електрическа
енергия за битови нужди, изразходвана през
периода 13.01.2018г. – 12.04.2018г. в жилищен обект на ответника, находящ се в гр.П.,
ул. „П.“ №99, бл.44, ет.1 ап.3, ведно със законната лихва за забава от датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 14.10.2019г. до плащането,
както и сумата от 86.95лв. - обезщетение за забава за периода 28.02.2018г. - 13.10.2019г.,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2290/15.10.2019г.
по ч.гр.д. №4075/2019г., по описа на РС-П..
ОСЪЖДА ответника С.Д. Д. да заплати на ищеца „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД съдебни
разноски в исковото производство в размер на 735лв. съдебни разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. №4075/2019г. по описа на РС-П. в размер на
75лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
гр.П. в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: