Решение по дело №439/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260009
Дата: 21 февруари 2022 г. (в сила от 21 февруари 2022 г.)
Съдия: Ваня Драганова Богоева
Дело: 20191500500439
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 август 2019 г.

Съдържание на акта

                                                     Р       Е       Ш       Е       Н       И       Е

                                                    гр. Кюстендил, 21.02.2022 г.

 

                                   

Кюстендилският окръжен  съд, гражданска колегия, в закрито заседание

 на двадесет и първи февруари

през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Ваня Богоева

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  Евгения Стамова

                                                                                                      Веселина Джонева

                                                                                               

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в.гр.д.№ 439

по описа за 2019 г. на КнОС  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.247 и чл.248, ал.1 ГПК

 

            Адв. М.Н.К. от САК като процесуален представител на Н.Н.И., Р.М.И. и Р.М.И., всички с постоянен адрес:*** и съдебен адрес:*** е депозирал молба с искане за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 260117 от 21.05.2021 г. постановено по в.гр.д. № 439/2019 г. по описа на ОС- Кюстендил, както и за преразпределение на разноските, съобразно уважената, респективно отхвърлената част от иска.

В молбата се пояснява, че с оглед приетото от съда в цитираното съдебно решение частите от обезщетението, полагащи се на всеки от тримата въззивнищи /ищци в първонистанционното производство/, наследили при равни квоти прекия си наследодател  М. И., възлизат общо на 1/4 ид. част от дължимото обезщетение или за всеки от ищците по 1/12 ид. част. Посочено е, че доколкото съдът при определяне размера на дължимото обезщетение се е позовал на заключението на вещото лице , установяващо че средният месечен наем за процесния имот е в размер на 851 лева, а за исковия период от 15.03.2017 г. до 31.07.2018 г. възлиза общо на 14 042 лева, то с оглед приетите квоти на всеки от ищците се дължи сума в размер на 1 170.17 лева или общо за тримата – 3 510.50 лева, а не както е посочено в решението по 780.11 лева или общо сумата от 2 340.33 лева. В молбата е обективирано и искане с правно основание чл.248 ГПК за изменение на решението и в частта за дължимите разноски, като последните бъдат преразпределени в първата и във въззивната инстанция съразмерно  с уважената и отхвърлената част от иска.

 В срока за отговор по молбата е постъпил такъв от адв. Н.А. – пълномощник на страната „***“ ЕООД. Последната изразява становище за недопустимост на искането с правно основание чл.248, ал.1 ГПК, произтичаща от депозирането му извън преклузивния едномесечен срок. По основателността и допустимостта на искането с правно основание чл.247 ГПК не се взима становище.

След преценка доводите на старните и съобразявйки приложимите към производството правни норми, съдът приема молбите с правно основание чл.247 и чл.248 ГПК за допустими. Допустимостта на искането за поправка на очевидна фактическа грешка не е обвързана със срок. Молбата с правно основание чл.248, ал.1 ГПК е подадена в едномесечния преклузивен срок, считано от датата на постановяване на съдебното решение – 21.05.2021 г., доколкото същото е неподлежащ на обжалване съдебен акт и срокът за изменение, респективно допълване на решението в частта за присъдените разноски е едномесечен и започва да тече от датата на постановяване на решението. Последният изтича на 21.06.2021 г., а молбата, сезираща съда с искане за изменение на решението в частта на присъдените разноски, е депозирана на 18.06.2021 г. Последната изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поради което е и процесуално допустима.

Като се запозна с релевираните оплаквания, съдът намира искането за допускане поправка на очевидна фактическа грешка изразяваща се в неправилно извършени изчисления като аритметични действия за основателно.

Очевидна фактическа грешка е налице когато има несъответствие във формираната от съда воля, изложена в мотивите на съдебния акт и нейното външно изразяване. В настоящия случай в мотивите на постановеното по делото съдебно решение съдът е приел за доказано, че ответното дружество „***“ ЕООД ползва процесното помещение – магазин. Позовавайки се на заключението на вещите лица е приел, че средният месечен наем за процесния имот е в размер на 851 лева, а за исковия период от 15.03.2017 г. до 31.07.2018 г. възлиза на общо 14 042 лева. Прието е също така, че частите от обезщетението, полагащи се на всеки от тримата въззивнищи /ищци в първонистанционното производство/, наследили при равни квоти прекия си наследодател М. И., възлизат общо на 1/4 ид. част от дължимото обезщетение или за всеки от  ищците по 1/12 ид. част. Съдът обаче поради техническа грешка при пресмятането е заключил, че с оглед припадащите се части на ищците, общо се дължи обезщетение в размер на 2340.33 лева или по 780.11 лева за всеки един от тях, вместо реално дължимото такова, възлизащо на сумата от 3 510.50 лева за тримата ищци /14 042х1/4= 3510.50/ или по 1 170.17  лева за всеки от тях /14 042х1/12 = 1 170.17/.

Предвид изложеното следва да бъде извършена поправка на допуснатата очевидна фактическа грешка и в резултат на горепосочените правилни изчисления се посочат правилно изчислените суми, като вместо сумата от 2 340, 33 лева  общ размер на дължимото за тримата ищци обезщетение се чете сумата от 3 510, 50 лева, а вместо сумата от 780, 11 лева за всеки от ищците се чете сумата от  1 170, 17 лева.

            Поради основателността на искането с правно основание чл.247, ал.1 ГПК съдът ще допусне исканата поправка на допусната в решението очевидна фактическа грешка. С оглед последвалата промяна в размера на уважената искова претенция, съдът ще уважи и искането с правно основание чл.248, ал.1 ГПК като ревизира размерите на дължимите в производството съдебни разноски, определени по компенсация съобразно уважената, респективно отхвърлена част  от иска, като за първата инстанция дължимите разноски възлизат на сумата от 584. 96 лева, а за въззивната – 1083.36 лева.

            Воден от изложените съображения и на основание чл.247, ал.1 ГПК и чл.248, ал.1 ГПК, Кюстендилският окръжен съд

 

                                                  Р       Е       Ш       И:

 

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в мотивите и диспозитива на Решение № 260117/21.05.2021 г., постановено от ОС – Кюстендил по в.гр.д. № 439/2019 г., като в диспозитива на съдебния акт, В АБЗАЦ ПЪРВИ, НА РЕД ОСМИ, след израза „ до размер от по“, ВМЕСТО  цифрата „780.11  лева“ да се чете: цифрата „1 170. 17 лева“; В АБЗАЦ ВТОРИ,  НА РЕД ПЕТИ, след израза  „в размер на по“, ВМЕСТО цифрата „780.11 лева “, да се чете  цифрата „1 170.17 лева“, както и В АБЗАЦ ТРЕТИ, НА РЕД ДЕВЕТИ, след израза „над уважения размер от по, ВМЕСТО цифрата „780.11 лева“, да се чете цифрата „1 170.17 лева“,  като по този начин да се четат и заменят цифрите и в мотивите на съдебното решение.

ИЗМЕНЯ  решение № 260117/21.05.2021 г., постановено от ОС – Кюстендил

                                                                   - 2 -

по в.гр.д.№ 439/2019 г. В ЧАСТТА за разноските, в която на основание чл. 78, ал.1 ГПК  ***“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. *** е осъдено да заплати на Н.Н.И., ЕГН **********, Р.М.И., ЕГН ********** и Р.М.И., ЕГН **********, тримата с адрес: *** сума в размер на общо 362.45 лева, представляваща разноски по водене на делото в първонистанционното производство и на общо 706.63 лева, която сума представлява разноски по водене на делото във въззивното производство, като го отменя в тази част  И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. *** да заплати на Н.Н.И., ЕГН **********, Р.М.И., ЕГН ********** и Р.М.И., ЕГН **********, тримата с адрес: *** сума в размер на общо 584.96 лева, представляваща разноски по водене на делото в първонистанционното производство и на общо 1083.36 лева, която сума представлява разноски по водене на делото във въззивното производство

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                  

                                                                                             ЧЛЕНОВЕ: