№ 42148
гр. София, 17.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Частно гражданско
дело № 20241110135264 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на заявителя С.В. с искане постановеното по делото
Определение № 36807/13.09.2024г., да бъде изменено в частта за разноските. Излагат
се съображения, че в тежест на дружеството не следва да се възлагат разноски за
адвокат, в условията на евентуалност се прави искане присъдените такива да бъдат
намалени.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор, с който процесуалният
представител на длъжника излага подробни съображения за неоснователност на
молбата.
Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването
му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното
решение в частта за разноските.
Съдът като съобрази, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е депозирана в срока за
обжалване на процесното определение, намира същата за допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
С процесното Определение № 36807/13.09.2024г., съдът е осъдил дружеството
молител, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., да заплати в полза на адв. М. Л. от САК
сумата от 200.00лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Настоящият съдебен състав е изложил подробни мотиви досежно размера на
дължимото се адвокатско възнаграждение, които не намира на необходимо да
преповтаря, доколкото крайният извод, че за депозирано възражение по чл. 414 ГПК
се дължи възнаграждение в размер по реда на чл. 6, т. 4 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения остава непроменен.
Действително предвид задължителния за всички съдилища, на основание чл.
633 ГПК, характер на решението на СЕС по дело C-438/22, както е прието и в
определение № 50015/16.02.2024г. по ч. т. д. № 1908/2022 г., II т. о., размерите на
адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат единствено като ориентир
при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери,
както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от
1
съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на
спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото.
Настоящият съдебен състав при осъществяване на правораздавателната си
дейност константно е формирал практика, че при депозирано възражение по чл. 414
ГПК се дължи адвокатско възнаграждение в индивидуализирания размер от 200.00лв.,
като не намира основания на този етап същата да бъде ревизирана.
Недоказани са доводите на молителя, че не са налице предпоставки за
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., доколкото
доказателства в насока твърденията, че длъжникът осъществява търговска дейност не
са ангажирани.
По изложените съображения молбата с правно основание чл. 248 ГПК следва да
бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „С.В.“ АД, ЕИК ********, Молба вх.
№ 300594/25.09.2024г., с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на Определение
№ 36807/13.09.2024г., постановено по настоящото ч.гр.д. № 35264/2024г., по описа на
СРС, 180-ти състав, в частта за разноските, като неоснователна.
Определението, по аргумент от чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване, в
едноседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2