№ 279
гр. В., 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Г.ева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20223110203903 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от Д. Р. Д. от гр.В. срещу Наказателно постановление
№ 22-0460-000431/08.08.2022г. на началник група към ОДМВР-В., Пето РУ
„Златни пясъци“, с което на лицето било наложено административно
наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 24 месеца, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.2 от
ЗДвП.
Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че при
провеждането на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила- обстоятелствата около
извършването на нарушението са отразени неправилно; не е изяснена
надлежно фактическата обстановка; не са отчетени устно съобщените от него
обстоятелства. Намира, че с това е накърнено правото му на защита и е
поставен в невъзможност да разбере какво точно нарушение се твърди, че е
извършил. Счита, че наказателното постановление е издадено при непълнота
на доказателствата, както и че при определянето размера на наказанията
наказващият орган не е отчел тежестта на нарушенията и обстоятелствата,
при които е извършено. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
1
не се представлява. Депозира писмена молба в подкрепа на жалбата, в която
твърди, че е санкциониран два пъти за едно и също нарушение. Поддържа, че
наказващият орган е приложил неправилно закона, както и че съдът няма
правомощие да измени правното основание на наложената глоба. Оспорва
компетентността на наказващия орган. Изтъква, че доказателствената тежест
е възложена на наказващия орган, като счита, че по делото не са събрани
доказателства, които да установяват, че е извършил вмененото му нарушение.
Моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като
издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното
физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна,
по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното: На 11.06.2022г. около 02,01 часа,
жалбоподателят управлявал собствения си мотоциклет марка „Пиаджио Веспа
125” с рег.№ В 3804 В по ул.“Алеково“ в посока ул.“Иван Бориславов“ в
гр.В.. Същевременно на посочената улица, в близост до дом №30,
свидетелите И. З. Я. и Г. С. Т.- служители при Пето РУ към ОДМВР-В. била
извършвана проверка за спазване на ЗДвП. Жалбоподателят пресякъл
кръстовището по начин, който привлякъл вниманието на полицейските
служители и те го последвали със служебния си автомобил, като му подали
звуков и светлинен сигнал за спиране. Двамата извършили проверка на
документите на водача, след което го поканили да бъде изпробван за
употреба на алкохол и да му бъде направен тест за употреба на наркотични
вещества. Жалбоподателят заявил, че е употребявал и двата вида субстанции
и отказал да бъде изпробван. На Д. бил издаден талон за медицинско
изследване с №133258, но той не се явил за даване на кръвна проба в МБАЛ-
В. към ВМА С.. С оглед тази обстановка на същата дата бил съставен акт за
установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че
отказва да бъде тестван за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози с техническо средство. Актът бил съставен в присъствието
на санкционираното лице, бил предявен и подписан без възражения. Писмени
такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на
2
съставения акт на 08.08.2022г. било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя били наложени административни
наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите И. З. Я. и Г. С.
Т., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът намира, че показанията на разпитаните свидетели следва да бъдат
кредитирани като последователни, непротиворечиви и логични, като по
делото не е установено наличие на основания за съмнение в тяхната
достоверност. Двамата непосредствено са възприели действията на
жалбоподателя, като в показанията им, макар и лаконични, се съдържа
достатъчно информация, кореспондираща и на приложените писмени
доказателства, която позволява изложената фактическа обстановка да бъде
счетена за установена по несъмнен начин. Показанията на свидетелите се
подкрепят от приложения по делото Талон за изследване №133258, в който е
отразен отказа на жалбоподателя да бъде изпробван с Dreger Drug test. От
приобщеното към доказателствата по делото писмо на началника на МБАЛ-В.
към ВМА-С. е видно, че кръвна проба от жалбоподателя не е постъпила в
лечебното заведение.
Предвид изложеното съдът приема за установено по несъмнен начин, че
на посочената в НП дата жалбоподателят действително е управлявал
процесния мотоциклет, както и че след като е бил надлежно поканен, същият
е отказал да бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества или
техни аналози, като не се е явил и за даване на кръвна проба за медицинско
изследване. Следва да се отбележи, че санкционираното лице не е направило
възражения срещу констатациите в акта и макар и да заявява бланкетно, че
фактическата обстановка не е изяснена от наказващия орган, на практика не
навежда фактически твърдения в различна насока и не сочи доказателства,
опровергаващи извършването на нарушението.
Предвид всичко изложено съдът намери изложената в наказателното
постановление фактическа обстановка за доказана по несъмнен начин, като в
съдебно заседание не са постъпили доказателства, разколебаващи изложените
фактически изводи.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
3
При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението
си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за
това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи). Описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното
лице да разбере извършването на какви деяния му е вменено и да организира
адекватно защитата си. Твърденията в жалбата за непълнота на отразените
обстоятелства, при които е извършено нарушенията, са неоснователни. В
наказателното постановление ясно са посочени времето и мястото на
извършване на нарушението, моторното превозно средство, което е
управлявал жалбоподателя, както и поведението му, посредством което е
осъществил състава на процесното нарушение. Така фактите, във връзка с
които е санкционирано лицето, са станали ясни в напълно достатъчна степен,
като не се констатира нарушаване на процесуалните му права в тази насока.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда санкция за водач,
който откаже да бъде изпробван с техническо средство за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за медицинско изследване за употреба на наркотични
вещества или техни аналози. Посочената норма е задължаваща, доколкото
изисква определено поведение на визираните в нея лица, изразяващо се в
предприемане на активни действия. Структурата й съдържа и трите елемента
на правната норма - хипотеза, диспозиция и санкция. (ТР №13/2021г. на ВАС,
ОСС от I и II колегия). По изложените по-горе съображения съдът приема, че
Д. действително е управлявал МПС, като при извършване на съответна
проверка е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
наркотични вещества. Жалбоподателят също така не се е явил за даване на
кръвна проба, независимо, че му е бил издаден съответен талон за
медицинско изследване. С поведението си същият несъмнено е извършил
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДП, за което законосъобразно е санкциониран
по реда на посочената разпоредба.
Поведението на жалбоподателя правилно е квалифицирано като едно
4
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДП. Съставът на това нарушение е с две форми
на изпълнително деяние, в съотношение на алтернативност. Възможно е, а и
често се среща на практика, водачът да откаже да бъде изпробван с
техническо средство, след което да откаже да даде и кръвна проба, с което
осъществява и двете форми на изпълнителното деяние по чл.174, ал.3 от ЗДП.
В практиката си обаче съдилищата трайно приемат, че в тези случаи се касае
за едно нарушение, т.е.-отказвайки да бъде изпробван за употреба на
упойващи вещества и да даде кръв за анализ за целта, нарушителят
осъществява състава на нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП (в тази насока е
изрично Решение № 912 от 13.07.2020 г. на АдмС - В. по к. а. н. д. №
1373/2020 г. и мн.др.). Кумулативно предвидените за това нарушение
наказания са определени правилно, във фиксирания размер, посочен в закона,
при което и с оглед разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗАНН липсва възможност
за по-нататъшна индивидуализация.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че е наказан два
пъти за едно и също нарушение. От служебно изискания от съда АУАН
№624709/11.06.2022г. е видно, че на Д. е санкциониран и за отказа си да бъде
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер.
Според задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение
№13/2021г. на ВАС, ОСС от I и II колегия, отказите по чл. 174, ал. 3 от Закона
за движението по пътищата на водач за извършване на проверка за наличие на
алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни административни
нарушения. Предвид наличието на две административни нарушения,
извършени от един деец, приложима е разпоредбата на чл. 18 ЗАНН и за
двете отделни административни нарушения следва да се наложат две отделни
административни наказания. Следователно със съставянето на два отделни
акта за установяване на административно нарушение (за отказите да бъде
изпробван с технически средства за употреба на алкохол и за употреба на
наркотични вещества) не е накърнен принципа „non bis in idem“ и
наказателното постановление не се явява незаконосъобразно на това
основание.
Предвид забраната по чл.189з от ЗДвП, не следва да се обсъжда
приложението на чл.28 от ЗАНН.
С оглед всичко изложено искането за отмяна на наказателното
постановление се явява неоснователно. Наказателното постановление следва
да бъде потвърдено, а жалбата- да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр.
чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на ОД на
5
МВР- В. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер
определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до
120 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на
юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая
производството по делото е протекло в три съдебни заседания, в което
юрисконсултът не е участвал лично, а единствено е представил писмени
бележки. Същевременно случаят не се отличава с фактическа или правна
сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева, които
следва да бъдат заплатени от жалбоподателката в полза на ОД на МВР В..
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № 22-0460-
000431/08.08.2022г. на началник група към ОДМВР-В., Пето РУ „Златни
пясъци“, с което на Д. Р. Д. от гр.В., ЕГН:**********, на основание чл.53 ал.1
от ЗАНН и чл.174, ал.3 от ЗДвП, са наложени административни наказания
глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца, като законосъобразно.
ОСЪЖДА Д. Р. Д. от гр.В., ЕГН:********** да заплати на ОД на МВР-
В. сумата от 80,00 лева /осемдесет лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
В..
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6