МОТИВИ по НОХД № 251 по описа на Карловски районен съд
за 2017 година
З.Ш.К. с ЕГН: ********** е привлечен като обвиняем и
предаден на съд за това, че:
1.На 28.12.2016г. в гр.К., обл.П., е управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил марка “Ф.” модел “***” с временен
регистрационен номер ***, без съответно свидетелство за управление на моторно
превозно средство, в едногодишния срок от наказването му по административен ред
за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление – с Наказателно постановление №15-0284-000075/17.04.2015г. по описа
на РУ на МВР – К., влязло в сила на 25.05.2016г. - престъпление по чл.343в,
ал.2 от НК;
2. На
28.12.2016г. в гр.К., обл.П., е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка “Ф.” модел “***” с временен регистрационен номер ***, което не
е регистрирано по съответния ред предвиден в:
-чл.140, ал.1
от ЗДвП: По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в
трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни
участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен стикер,
залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване и
-чл.140, ал.2 от ЗДвП: Условията и редът за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с НАРЕДБА № I-45 ОТ
24 МАРТ 2000г. ЗА РЕГИСТРИРАНЕ, ОТЧЕТ, ПУСКАНЕ В ДВИЖЕНИЕ И СПИРАНЕ ОТ ДВИЖЕНИЕ
НА МОТОРНИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА И РЕМАРКЕТА, ТЕГЛЕНИ ОТ ТЯХ, И РЕДА ЗА
ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ДАННИ ЗА РЕГИСТРИРАНИТЕ ПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, издадена от
Министерството на вътрешните работи –
престъпление по чл.345, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа обвинението със същите правни квалификация на деянията. Счита, че от
събраните по делото доказателства обвинението се доказва по несъмнен начин от
обективна и субективна страна, поради което подсъдимия З.К. следва да бъде
признат за виновен в извършването на престъпления с правна квалификация както е
посочено в обвинителния акт. По отношение на реализирането на наказателната
отговорност на подсъдимия от представителят на прокуратурата се предложи да му
бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на 2 години, за
престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, както и глоба в размер на 1000 лв. и лишаване
от свобода в размер на 6 месеца, за престъплението по чл.345, ал.2, във вр. с
ал.1 от НК, като на осн. чл.23, ал.1 от НК се определи едно общо най тежко
наказание - лишаване от свобода в размер на 2
години, както и глоба в размер на 1000лв., което да се изтърпи при първоначален
строг режим.
Подсъдимият З.К. се явява лично. Не се признава за
виновен, дава обяснения в хода на съдебното следствие в насока, че не той е
управлявал автомобила, а св. Е.К.. В последната дума моли съда за оправдателна
присъда.
Защитникът на подсъдимия – адв.Т.С. счита, че З.К. не
е извършил престъпленията в което е обвинен. Твърди, че обвинението не е
доказано и поиска от съда да признае подзащитния му за невинен и да го оправдае
и по двете обвинения.
Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК, всички доказателства по делото – показанията на свидетелите Б.Х.Б., И.Г., Е.З.К., С.К. и Ш.М.М. дадени пред
съдебния състав, очните ставки между св. Б. и св. Е. К. и между св. Б. и св.М., обясненията на подсъдимия дадени в съдебно
заседание, предявените на основание чл.284 от НПК веществени доказателства и
приети на основание чл.283 от НПК писмени доказателства – копие на НП
/л.11-12/, копие от АУАН /л.13/, справка за нарушител/водач /л.14-15/, справка
за съдимост /л.16-18/, характеристична справка /л.19/, справка АИС „БДС“
/л.20/, справка за лице установен извършител /л.21-23/, разрешение за временно
движение /л.24/, писмо от ОД на МВР гр.С.З., Заповед за ПАМ на Началника на РУП
К., Писмо от РП К. до РУП К., протокол от НОХД №1031/2007г. на РС К., намери за
установено следното:
Подсъдимият З.Ш.К. е роден на ***г***, жител и живущ ***
З., ***, със ***, неженен, ЕГН:**********, осъждан общо 6
пъти със следните съдебни актове:
1.С присъда по НОХД №283/1994г. на Районен съд гр.К.,
влязла в законна сила на 24.04.1996г. за извършено на 24/25.04.1992г.
престъпление по чл.255,т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.4 и 5 от НК, му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 год. и 2 месеца, като на осн.
чл.66 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 3 години.
2.С присъда по НОХД №1031/2007г. на Районен съд гр.К.,
влязла в законна сила на 17.10.2007г. за извършено на 06.10.2007г. престъпление
по чл.343б, ал.1от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
3 месеца, като на осн. чл.66 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за
срок от 3 години.
3.Със Споразумение по НОХД №10/2009г. на Районен съд
гр.К., влязло в законна сила на 08.06.2009г. за извършени на 26.08.2007г.
престъпления по чл. 195, ал.1, т.4 и 5, вр. с чл.194, ал.1 от НК и чл.308,
ал.1 от НК му е наложено едно общо най тежко наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 9 месеца, като на осн. чл.66 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 3 години.
4.Със Споразумение по НОХД №309/2012г. на Районен съд
гр.К., влязло в законна сила на 10.04.2012г. за извършено през периода
01.12.2010г.-13.01.2011г. престъпление
по чл.234б, ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК му е наложено наказание „Пробация“ със следните пробационни
мерки:
1). Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от 8 месеца два пъти седмично;
2). Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 8 месеца.
5.Със Споразумение по НОХД №125/2014г. на Районен съд
гр.К., влязло в законна сила на 06.02.2014г. за извършено на 22.01.2014г.
престъпление по чл.234б, ал.1 от НК, като му е наложено наказание „Пробация“
със следните пробационни мерки:
1). Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от 8 месеца два пъти седмично;
2). Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 8 месеца.
6.Със Споразумение по НОХД №177/2014г. на Районен съд
гр.К., влязло в законна сила на 28.02.2014г. за извършено на 30.05.2013г.
престъпление по чл.339, ал.1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 3 месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в
затвор от закрит тип.
На 30.05.2014г. е изтърпял наказанието и е бил
освободен от Затвора гр.С.З..
С определение по ЧНД №262/2014г. по описа на РС К. на осн. чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК му е определено едно общо най-тежко наказание по НОХД №125/2014г. и НОХД
№177/2014г. – и двете по описа на Районен съд гр.К. - „лишаване от свобода“ за
срок от 3 месеца. На осн. чл.25, ал.3 от НК е приспаднато изтърпяното наказание
„Пробация“.
С Наказателно постановление №15-0284-000075/17.04.2015г.
на РУМВР – К., влязло в сила на 25.05.2016г., подс. З.Ш.К. е бил наказан по административен ред за управление
на моторно превозно средство без
съответно свидетелство за управление. Наказателното постановление е било надлежно /лично/ връчено на З.Ш.К. на
18.05.2016г., не е било обжалвано и е влязло в сила на 25.05.2016г.
На 28.12.2016г. около 14.00 часа в гр.К. на
кръстовището образувано от улица “И.Б.” с улица “Д.С.”, движещите се със
служебен автомобил, обозначен с надписи и оборудван със светлинна сигнализация,
полицейски служители Б.Б. и И.Г. спрели за да пропуснат преминаващ автомобил,
когато забелязали, че по улица “Д.С.” бавно се движи лек автомобил марка “Ф.” модел
“***” с временни регистрационни табели с номер ***. Приближавайки се на около
20 метра от кръстовището автомобилът спрял внезапно без видима причина, след
което водачът, когото ясно видели, излязъл от колата и тръгнал с бързи крачки в
обратна посока. Поведението му усъмнило полицейските служители и те незабавно
тръгнали след него със служебния автомобил, който бил управляван от св.Б.. Последния
бил униформен, а св.Г. цивилен. Настигнали го, спрели служебния автомобил и
слезли от него. Св. Б. му се представил и поискал личната му карта, шофьорска
книжка и документите на автомобила. Водача казал, че са в МПС-то, поради което
тримата се върнали с водача до неговия автомобил. Водачът не представил лична
карта и свидетелство за управление. Самоличността му била установена чрез
справка в оперативната дежурна част при РУ на МВР - гр.К., при която се
установило, че водач на автомобила е лицето З.Ш.К., ЕГН ********** ***. З.К.
заявил, че не притежава свидетелство за управление на МПС, тъй като му било
отнето. Това обстоятелство се потвърдило и при извършената справка в ОДЧ. При
проверката З.Ш.К. представил Свидетелство за временно движение № ********* на
лек автомобил марка “Ф.” модел “***” с временни регистрационни табели номер ***
на негово име, издадено на 13.05.2016г. със срок на валидност до 12.06.2016г.
/л.24/. Установено било, че в автомобила се возели още две лица, които нямали
отношение към извършеното нарушение. Св. Б. и Г. проверили и тяхната
самоличност, но пропуснали да запишат данните им, поради което не могат да
посочат имената на тези лица.
За констатираните нарушения полицай Б.Б. съставил АУАН
Серия Г бланков № 913402, с който иззел като доказателства Свидетелство за
временно движение № ********* и два броя регистрационни табели с номер ***.
Подс. К. подписал без възражение АУАН, като в нито един момент при проверката
не е заявявал на св. Б. и Г., че не той, а друго лице е управлявало автомобила
му.
От приложената по делото справка от ОД на МВР гр.С.З.
се установява, че на З.Ш.К. на 23.06.2003г. е издадено СУМПС с №********* за
категориите А, В и АМ валидно до 29.05.2013г. Това СУМПС е отнето със ЗППАМ №
5230/06.10.2007г. на Началника на РУП К.. Към 05.01.2015г. /л.11/, към
28.12.2016г., както и към настоящия момент то е с изтекъл срок и не е
подновявано.
По делото е приложен препис от Наказателно постановление
№15-0284-000075/17.04.2015г. на РУМВР – К., влязло в сила на 25.05.2016г., с
което на З.Ш.К. е наложено административно наказание глоба за извършено
административно нарушение по чл.150 от ЗДвП - управление на моторно превозно
средство без да е правоспособен водач /без свидетелство за управление/.
Наказателното постановление е връчено лично на З.Ш.К. на 18.05.2016г., не е
било обжалвано и е влязло в сила на 25.05.2016г.
Горната фактическа обстановка, съдът приема за
безспорно установена на базата и след
анализ на събраните по делото доказателства, а именно: от показанията на
свидетелите Б.Х.Б. и И.Г. дадени пред съдебния състав, предявените на основание
чл.284 от НПК веществени доказателства и приети на основание чл.283 от НПК
писмени доказателства– копие на НП /л.11-12/, копие от АУАН /л.13/, справка за
нарушител/водач /л.14-15/, справка за съдимост /л.16-18/, характеристична
справка /л.19/, справка АИС „БДС“ /л.20/, справка за лице установен извършител
/л.21-23/, разрешение за временно движение /л.24/, писмо от ОД на МВР гр.С.З.,
Заповед за ПАМ на Началника на РУП К., Писмо от РП К. до РУП К., протокол от
НОХД №1031/2007г. на РС К..
За обосноваване на своето заключение съдът кредитира
изцяло приетите по делото писмени доказателства. За достоверни се ценят
писмените доказателствени средства – официални документи и веществени
доказателствени средства, чието съдържание не се оспори от страните и съдът
кредитира изцяло.
Съдът счита, че показанията на св. Б.Х.Б. и И.Г. - настоящи служители на РУП К. са
обективни, поради което ги кредитира в цялост по следните причини: те са
очевидци на престъпленията, тъй като са възприели движението на автомобила и
водача му и събитията около извършване на престъпленията. Няма данни по делото,
които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност, или
да сочат наличието на мотив да набедят подсъдимия в престъпление което не е
извършил. Няма обстоятелства, които да поставят под съмнение добросъвестността
на тези свидетели, поради което същите следва да се оценят като достоверни. Свидетелите
Б. и Г. не познават подсъдимия и никога преди проверката не са го виждали.
Въпреки, че тези двама свидетели са служители на МВР, съгласно константната
практика на ВКС, няма пречка да бъде разпитан в качеството на свидетел,
полицейски служител извършвал извън процесуални действия, в т.ч. същият да
свидетелства и за признанията които е направил подсъдимия /вж. Решение № 423 от
19.11.2009 г. по нак. д. № 367/2009 г. на ВКС, I НO, н.д. № 1114/2006 г., ВКС
II н. о., Решение № 33 от 5.03.2008 г. на ВКС по к. д. № 632/2007 г., I н. о.,
Решение № 179 от 17.07.2009 г. на ВКС, ІІ н.о., по н.д. № 156 по описа за 2009
г., Решение № 337 от 18 ноември 2009 г. на ВКС, ІІІ н.о. КНОХД № 341/09,
Решение № 266 от 04.06.2009 г. на ВКС, II наказателно отделение, наказателно
дело № 243/2009 година, Решение № 423 от 19.11.2009 г. по нак. д. № 367/2009 г.
на ВКС, I н.o./.
Както е прието
и в правната доктрина /вж. проф. д-р Маргарита Чинова, "Новите положения
на досъдебното производство по НПК", издателство "Сиела", 2007
г., стр. 125-126/, игнорирането на свидетелските показания на полицейски
служител, поради явната им заинтересованост от установяване на обвинителни
доказателства, когато не почива на обективни данни, съставлява дискредитиране
на свидетелски показания по абстрактна
теза и е в разрез с изискванията за закона. Полицейските служители, когато не
са участвали като разследващи органи, могат да установяват като свидетели
всички фактически данни, които лично са възприели, включително и тези, които
представляват извън процесуални изявления на други лица, дори когато същите са
придобили процесуално качество. Няма пречка полицейските служители, които са
извършили проверка, какъвто е настоящия случай или са съдействали на свои
колеги при извършване на съответни действия да бъдат разпитани по същото дело
като свидетели, относно факти и обстоятелства, които са възприели при проверката
или съдействието. Тези служители не придобиват качество на процесуални субекти,
за да важи за тях забраната, че не могат да бъдат свидетели / Р-310-2000-ІІ
н.о/.
Във връзка с така изложеното, съдът кредитира
показанията на свидетелите Б. и Г., които в изпълнение на служебните си
задължения са извършили проверка на МПС и водача му и са установили факти и
обстоятелства които са от значение по делото. Поради не наличие на
обстоятелства за тяхната критика, съдът ги кредитира като логични, последователни
и обективно верни, тъй като се потвърждават от другите приети по делото
доказателства – писмени и вещесквени.
В резюме, свидетелите Б. и Г., при изпълнение на
служебните си задължения са установили изложените в показанията им факти от
значение за делото относно подсъдимия и извършените от него престъпления.
Съдът не дава вяра и не кредитира показанията на
свидетелите Е.К. /чичо на подсъдимия/ и Ш.М.
/първи братовчед на подсъдимия/, поради близките им родствени отношения с
подсъдимия и тъй като не се подкрепят от останалия доказателствен материал и
целят единствено оневиняването на подсъдимия.
Всъщност, единствено подсъдимия и заинтересованите от
изхода на делото негови ближни, твърдят, че той не е управлявал автомобила
непосредствено преди проверката на полицейските служители. Тези техни твърдения
се опровергават от показанията на свидетелите Б. и Г..
Съдът приема, че св. Е.К. не е управлявал автомобила
на подсъдимия и, че Е. К. и М. въобще не са присъствали при извършване на
проверката. Показанията на двамата са компрометирани, тъй като и двамата не
успяха да опишат полицейските служители, които извършили проверката /Б. и Г./,
като св. Е. К. заяви пред съда, че полицаите
били двама - цивилен и униформен, като единият е среден на ръст, а другият
по-висок. Униформеният полицай имал шкембе, бил е по-пълен, а другият - по-слаб.
Цивилният полицай бил с черна коса, прошарена с
бяло. Не ги видял в съдебната зала на 05.07.2017г., въпреки, че св.Б.
присъстваше /при снемане на самоличност/, а св. Г. отсъстваше поради нередовно
призоваване. Освен това, при очната ставка проведена в с.з. на 18.10.2017г.
св.Е. К. заяви, че е виждал св.Б. в гр.К. миналата година, тъй като го спрял
там с още един полицай. Този, когото виждал сега /т.е. св.Б./, тогава бил без
униформа, а другият полицай /св. Г./ бил с униформа. Това не отговаря на
истината, тъй като св. Б. изпълнявал служебните си задължения само униформен, а
св. Г. - само цивилен.
Св.М. заяви пред съда, че предполага, че единият от
полицаите е този, който присъства в съдебната зала на 05.07.2017г., а другият е
„като него“. Другият /т.е. св.Г./ бил с черна коса, по-висок и по-едър от този
в залата /от св. Б./, като двамата били на
една възраст.
Същевременно, при очните ставки св. Б. категорично
заяви, че Е. К. и М. не са присъствали при проверката, а други две лица, чиито
данни той не записал.
От показанията на св. Г., които съдът кредитира изцяло
е видно, че подсъдимият е управлявал автомобила. Св. Г. посочи за себе си, че не
е висок на ръст, не е с черна коса, нито с прошарена и не бил никога с черна
коса, не си е боядисвал косата и към момента на проверката е бил с такава коса
каквато и сега, а именно с русо-кестенява.
За св.Б. посочи, че е среден на ръст, с нормално
телосложение, познавал го от 20 години, нямал шкембе, не е напълнявал, винаги е
бил такъв. Към момента на проверката също не е имал шкембе.
На инкриминираната дата св.Г. бил без шапка и цивилен.
Служебните си задължения изпълнявал цивилен, обслужвал заедно със св.Б., който
е униформен района на гр.К., за това се намирали и там.
Съдът не кредитира и показанията на св.С.К. /сестра на
подсъдимия/ поради близките й родствени
отношения с подсъдимия, а и поради обстоятелството, че те не се отнасят за
момента на проверката при която са установени престъпленията.
Съдът не кредитира и обясненията на подсъдимия, като
ги приема за негова защитна теза, противоречаща на доказателствата описани по
горе, които съдът приема и кредитира.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. чл.343в,
ал.2 от НК, тъй като на 28.12.2016г. в гр.К., обл.П., е управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка “Ф.” модел “***” с временен
регистрационен номер ***, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно
средство, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление – с Наказателно постановление №15-0284-000075/17.04.2015г. по описа
на РУ на МВР – К., влязло в сила на 25.05.2016г.
З.Ш.К. е субект на престъплението по чл.343в ал. 2
от НК. Същият е наказателно отговорно лице по смисъла на чл. 31 ал.1 от НК и не притежава свидетелство за правоуправление на МПС и не е правоспособен
водач.
От обективна страна е осъществил изпълнителното деяние
на посочения престъпен състав, като на инкриминираната дата - 28.12.2016г. в гр.К.
е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка “Ф.” модел “***” с
временен регистрационен номер ***.
Безспорно е
установено извършване от страна на подсъдимия на фактически действия по
„управление на автомобила”, което е „всяка една манипулация и боравене с
уредите, приборите и механизмите му”. Налице е и другият признак от обективна
страна – обвиняемият е извършил деянието предмет на разглеждане в едногодишния
срок, след като е наказан по административен ред за управление на МПС, без да
притежава правоспособност.
Престъплението
по чл. 343в ал. 2 от НК е на формално
извършване. За съставомерността му от обективна страна е достатъчно да са
налице следните три условия: 1) деецът да е неправоспособен водач на МПС; 2) да
е наказан по административен ред за управление на МПС без съответното
свидетелство за правоуправление и 3) да е извършил същото деяние в едногодишен
срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което му е наложено
административното наказание по пункт. Както се прие за установено и трите
елемента в настоящия случай са налице. В резюме - разпоредбата на чл.343в, ал.2
от НК изисква от обективна страна деецът да е управлявал МПС в едногодишен срок
от наложеното административно наказание за това, че е управлявал МПС без
свидетелство за управление. Горната разпоредба е приложима за всички случаи,
когато лицето е вече санкционирано по административен ред на основание чл.177,
ал.1, т.2 от ЗДвП за управление без свидетелство - както в хипотезата, когато
свидетелство за управление на МПС не е издавано на водача, така и в хипотезата,
когато е отнето, изтекъл е срок му на валидност и не е подновявано, както е в
настоящия случай.
От субективна страна, деянието е осъществено при пряк
умисъл, тъй като подсъдимия е съзнавал обстоятелството, че е наказван вече по
административен ред за такова деяние и че в едногодишен срок от наказването му,
на процесните време и място отново управлявал МПС. В трайната практика на ВКС
се приема, че чл.11, ал. 2 от НК с алтернативно очертания в него волеви момент
разграничава умисъла на пряк и евентуален само при резултатните, не и при
формалните (на просто извършване) престъпления. При безрезултатните
престъпления умисълът може да бъде само пряк и никога евентуален. Необходимо е
деецът да съзнава обществено-опасния характер на своето деяние и въпреки това
да иска да го извърши /Решение № 102 от 23.02.2005 г. по н. д. № 912/2004 г.,
II н. о. на ВКС/. В този смисъл подсъдимият е съзнавал обществено опасния
характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал
настъпването им. Съзнавал е, че има влязло в сила наказателно постановление
/връчено му лично на 18.05.2016 година/, с което е наказан по административен
ред за управление на МПС без свидетелство за управление на МПС и въпреки това,
без да притежава свидетелство на 28.12.2016 г. е управлявал горепосочения
автомобил.
Двата престъпни състава на престъпленията по чл.343в,
ал.1 и 2 от НК, макар и самостоятелни, боравят с единни понятия за
правоспособността на дееца като водач на МПС и правото му законосъобразно да
осъществява такава дейност, за което притежава валидно свидетелство за
управление на моторно превозно средство /СУМПС/. Транспортната дейност следва
да се разглежда свързано с правата на гражданите на свободно придвижване, на
работа, свързана с транспорт на пътници или стоки, било в рамките на
Европейската общност или извън нея, но като се отчита характерът на
регулираните обществени отношения и правомощията на държавата да въведе
определени ограничения чрез националното си законодателство на това право да се
управлява МПС чрез правилата за контрол и осигуряване на пътната безопасност.
Или - за разрешаване на разглеждания проблем от значение е не само вътрешното
ни законодателство, но и норми от Общностното право в Европейския съюз, част от
който е и Република България. На тази база следва да се разрешат въпросите
относно правоспособността на водача и защо следва да притежава валидно
СУМПС.
Съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП „за да управлява МПС,
водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията към която спада
управляваното от него превозно средство”, т.е. според категорията на
управляваното от него МПС се съобразява дали притежаваното от него СУМПС е
„съответно”. От друга страна, съгласно чл.157, ал.1 от ЗДвП, той получава и
контролен талон към това СУМПС и определен брой контролни точки за отчет на
извършваните нарушения. Този талон съпътства СУМПС и може да бъде отнет при
съставяне на акт за констатиране на административно нарушение (АУАН) по ЗДвП, който го замества за един месец от съставяне
на акта.
Правното значение на СУМПС е изяснено в чл.3, ал.3 от ЗБЛД, като тези, издадени от българската държава на нейните граждани имат
силата и на документ за самоличност. Основното предназначение на СУМПС обаче е
удостоверяване на правоспособността на лицето да управлява МПС от дадена
категория. Като страна-членка на ЕС, България е транспонирала в националното си
законодателство изискванията на Директива 2006/126/ЕО на ЕС от 20.12.2006 г.,
изменена с Директива 2009/113/ЕО на Комисията от 25.08.2009г., Директива
2011/94/ЕС на Комисията от 28.11.2011г., съответно съгласно § 2 от ПЗР на ЗБЛД
(преименуван ЗБДС, ДВ бр.82/2009 г.) и § 35, т.3 от ДР на ЗДвП
(ДВ.бр.54/2010г.). И докато ЗБЛД урежда „…условията и реда за издаване,
ползване и съхранение на българските лични документи.”, включително СУМПС, то
ЗДвП урежда – „…изискванията за правоспособност на водачите на ППС, ... както и
принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на
разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни
актове.”, като целта е „да се опазват животът и здравето на участниците в
движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват
имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от
замърсяването от МПС.”. Дадено лице ще придобие правоспособност за управление
на МПС по правилата на ЗДвП, за което има правото да получи, съответно
държавата е длъжна да го снабди със СУМПС по реда, установен в ЗБЛД за да може
да удостовери „правоспособността за управление на МПС”. Съгласно този закон,
СУМПС като български личен документ е собственост на държавата (чл.2) и то се
предава на органа, който го е издал при изтичане на неговата валидност (чл.10,
ал.1, т.5 от ЗБДЛ), т.е. той е „индивидуален удостоверителен документ за
правоспособност за управление на МПС” от „категорията/иите, за които е валидно”
(чл.50, ал.1 и чл.53, ал.1, т.10 от ЗБЛД), като сроковете за валидност са
определени в двата цитирани закона, съобразено с посочените директиви на ЕП и
на ЕС и Комисията на ЕС. С §1, т.2,
б.”ж” от ДР на ЗБЛД е дефинирано какво е „нередовен български личен документ” –
той е такъв, ако е с изтекъл срок на валидност, а съгласно чл.81, ал.2, т.6 от
ЗБДЛ - притежателят му подлежи на санкция по административен ред, ако „използва
нередовни български лични документи”. С ал.1, т.7 на същия член е наказуемо и
неподаването в срок до 30 дни на заявление за издаване на ново СУМПС при
промяна на постоянното местоживеене на лицето от едно населено място в друго.
Изводът е, че със ЗБЛД се урежда документооборотът и ползването на БЛД, и
съответно се предвиждат санкции при нарушаване на свързаните с това правила.
За разлика от ЗБЛД, ЗДвП и приетите въз основа на него
други подзаконови нормативни актове предписват правила, свързани с управлението
на МПС. И докато СУМПС удостоверява правоспособността на лицето да осъществява
такава дейност, придобиването и запазване във времето на придобитата от лицето
правоспособност се свързва с усвояването на определени знания и постигане на
умения от него на основата на определени минимални стандарти за физическа и
умствена годност за управление на съответните ППС, което намира своето
отражение при първоначалното издаване или при периодичното подновяване на
СУМПС, което според цитираната Директива на ЕП и ЕС, инкорпорирана в
законодателството ни, ще даде възможност за „редовен контрол за съответствие” с
тези минимални стандарти за постигане на посочените цели, общи за ЕС, поради
което те „следва да съвпадат с подновяването ..... и да се определят от срока
на валидност на СУМПС”. По този начин, всяка държава-членка на ЕС,
съобразявайки установените за общността срокове за административна валидност на
СУМПС може да ги и намали за по-ефективен контрол върху годността на водачите
на МПС, включително и само за дадена категория МПС с оглед специфичната
отговорност на водачите им. Поради това следва да се приеме, че изискването за
„съответно свидетелство за управление на МПС” значи да е валидно както с оглед
на срока на неговата „административна валидност”, така и за „категорията МПС”,
което се управлява от водача.
Когато дадено лице не е провело обучение и не е
издържало изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, то
безспорно не притежава такава и нарушава чл.150 от ЗДвП при управление на МПС. Приравнено
на него е и правоспособен водач, който съгласно чл.157, ал.4 от ЗДвП „губи
придобитата правоспособност” заради отнети всички контролни точки. Разумът на
това законодателно решение е, че щом той е допуснал множество нарушения на
правилата за движение, довело до отнемане на тези всички контролни точки, то
има проблем с неговите знания и умения при управлението на МПС и затова следва
да ги докаже наново с ново обучение и проверовъчен изпит.
Съдебната практика е утвърдила в множество решения на
ВКС, че чл.343в, ал.2 от НК е приложим за всички случаи на управление на МПС
без съответно СУМПС – както когато такова не е издавано на водача, така и
когато то е отнето на някакво основание. Не е „съответно“ и СУМПС с изтекъл
срок на валидност, тъй като водачът не е доказал след изтичане на срока
наличието на съответствие с минималните стандарти за физическа и умствена
годност за управление на МПС от съответната категория, което се доказва със
съответните документи, изисквани от контролните органи в съответствие с
националното законодателство. При просрочие на валидността на СУМПС и
управляване на МПС извън този срок водачът първоначално носи
административно-наказателна отговорност (уредена в чл.171, ал.1, т.2, във вр. с
чл.150а от ЗДвП), а когато в едногодишен срок от наказването му по
административен ред продължава да управлява МПС без „подновено” СУМПС, той
осъществява състава на чл.343в, ал.2 от НК. Поради тези обстоятелства за това
престъпление не е предвидена в чл.343г от НК и санкция по чл.37, ал.1, т.7 от НК – лишаване на водача от право да управлява МПС, тъй като при подновяване на
СУМПС той следва да докаже пред контролните органи съответствието с минималните
изисквания за издаването на СУМПС и едва тогава може да осъществява транспортна
дейност било за себе си, съобразно със свободата на придвижване в рамките на
общността или извън нея, било като работа. Разумът на законодателя да не
предвиди такава санкция за тези водачи е както защото те нямат или са загубили
правото за управление на МПС, така и защото не са доказали в съответния срок
годността си да го упражняват.
Задължение на водача, в частност на подсъдимия е да
докаже пригодността си за управление на МПС, чрез притежаване на валидно за
категорията на управляваното такова СУМПС, а това означава и то да е в срока на
административната му валидност, за да е годен удостоверителен документ за тази
му правоспособност.
Подсъдимият е имал съзнанието за невалидността на
СУМПС, за което вече е бил наказан по административен ред и е следвало да
направи необходимото за подновяването му, като докаже със съответните документи
пригодността си за управление на МПС от категорията на добитата от него
правоспособност, което явно не е сторил.
Налице е другия обективен елемент от състава на
престъплението – деянието е извършено в едногодишен срок от наказването на
подсъдимия по административен ред за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление - с наказателно постановление №15-0284-000075/17.04.2015г.
по описа на РУ на МВР – К., влязло в сила на 25.05.2016г .
От субективна страна, подсъдимия е извършил деянието
умишлено, като е съзнавал, че управлява МПС без да притежава съответно
свидетелство за управление на такова, че е наказван по административен ред за
същото деяние и не е изтекъл едногодишен срок от тогава, предвиждал е, че по
този начин застрашава безопасността на движението по пътищата, в което се
изразява обществената опасност на деянието и е целял последното.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и размера на наказанията съдът
взе предвид:
-принципите за законоустановеност и индивидуализация
на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната
и специалната превенции, визирани в чл.36 от НК;
-предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление,
което е „лишаване от свобода“ от 1 до 3
години и глоба от 500 до 1200лв.;
-множеството осъжданията на подсъдимия, извън
квалификацията на настоящото деяние, което съдът отчете като отегчаващи
отговорността обстоятелства;
Съдът трябва да изясни смекчаващите и отегчаващи
вината обстоятелства и да ги съпостави. Ако преобладават отегчаващите
обстоятелства, то той следва да наложи по-тежко наказание.
Смекчаващи обстоятелства няма.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия за
настоящото престъплението, съдът отчита като отегчаващи вината обстоятелства
наличието на множество предходни осъждания на дееца, макар и извън нуждите на
квалификацията, които са показателни с това, че наложените наказания по никакъв
начин не са постигнали целите по чл.36 от НК. Подсъдимият е осъждан 6 пъти за
извършени различни престъпления от общ характер, с които са засегнати различни
обществени отношения, предмет на наказателно-правна защита.
От това се
налага несъмнения извод, че същият е личност с висока степен на обществена
опасност и поначало има изцяло нихилистично отношение към правовия ред в
страната и тоталното му пренебрегване и незачитане е негов обичаен стил и начин
на поведение.
Въз основа на тези обстоятелства съдът определя за
подсъдимия наказание ориентирано между средата и максимума на предвиденото в
закона – в чл.343в, ал.2, от НК при превес на отегчаващите вината
обстоятелства, а именно „лишаване от свобода” за срок от две години, както и
глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева. Съдът наложи и наказанието глоба в
посочения размер, тъй като в случая е налице обществена необходимост да се
засили репресивното въздействие върху подсъдимия, чрез подбор на по-силни
средства за такова въздействие.
След преценка на цялостната престъпна дейност на подс.К.,
обществената опасност на извършеното деяние, личната обществена опасност на
самия подсъдим, подбудите за извършване на престъплението, степента и вида на
вината и другите отегчаващи обстоятелства посочени по-горе, се налага извода,
че същият следва да бъде изолиран от обществото за един по по-дълъг период от
време, като единствен начин да му се отнеме възможността да извършва
престъпления, т.е. да представлява потенциална заплаха за обществото. Съдът
намира, че деецът е личност с висока степен на обществена опасност, която
изначално не съобразява поведението си с нормите за поведение в обществото и по
отношение на него следва да се въздейства с по-интензивна форма на наказателна
репресия. Този подсъдим е наказван множество пъти по реда на Наказателния кодекс,
както и по административен ред по ЗДвП, като тези наказания не са постигнали на
практика никакъв ефект в насока съобразяване на поведението му с установения
правов ред.
Воден от гореизложеното съдът определи за подсъдимия З.К.
и наложи наказание при превес на отекчаващите вината му обстоятелства, а именно
„лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, както и глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, като предвид съдебното му
минало постанови ефективното изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в
затворническо заведение от закрит тип при първоначален „строг“ режим, съобразно
чл.57 ал.1, т.2 буква „б“ от ЗИНЗС.
Съдът прие, че с така наложеното наказание ще се
постигнат целите на специалната и генералната превенция, визирани в чл.36 НК,
като с това на подсъдимия ще се въздейства поправително-възпитателно и
предупредително-възпиращо по такъв начин, че същия в бъдеще няма да бъде субект
на престъпление.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна и състава на престъплението по чл.345, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, тъй
като на 28.12.2016г. в гр.К., обл.П., е управлявал моторно превозно средство –
лек автомобил марка “Ф.” модел “***” с временен регистрационен номер ***, което
не е регистрирано по съответния ред предвиден в:
-чл.140, ал.1
от ЗДвП: По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. По републиканските пътища,
отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по
такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни
превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ
повторното му ползване и
-чл.140, ал.2 от ЗДвП: Условията и редът за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с НАРЕДБА № I-45 ОТ
24 МАРТ 2000г. ЗА РЕГИСТРИРАНЕ, ОТЧЕТ, ПУСКАНЕ В ДВИЖЕНИЕ И СПИРАНЕ ОТ ДВИЖЕНИЕ
НА МОТОРНИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА И РЕМАРКЕТА, ТЕГЛЕНИ ОТ ТЯХ, И РЕДА ЗА
ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ДАННИ ЗА РЕГИСТРИРАНИТЕ ПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, издадена от
Министерството на вътрешните работи.
Подсъдимия е осъществил изпълнителното деяние на
визирания престъпен състав, като на посочената дата по обвинението– 28.12.2016г.
е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка “Ф.” модел “***” с
временен регистрационен номер ***, което не е регистрирано по надлежния ред.
Съгласно чл. 140 ал. 2 от ЗДвП, условията и редът за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на
министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. Наредба №
I-45 от 24.03.2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането
от движение на моторните превозни средства и на ремаркета, теглени от тях,
предвижда в своя чл. 3 ал. 1, в 14-дневен срок от придобиване на собствеността
или оформяне на вноса, моторните превозните средства да се регистрират. В
конкретния случай обвиняемият е управлявал процесното превозно средство, без да
е изпълнил това си задължение.
От субективна страна, К. е извършил престъплението
умишлено, като е съзнавал обществено-опасния характер на деянието си, знаел е,
че автомобила не е регистриран, тъй като е изтекла временната му регистрация
/разрешение за временно движение/ и поради това обстоятелство не следва да го
управлява по пътищата, отворени за обществено ползване, но въпреки това го е
привел в движение и управлявал до спирането му в гр. К. пред полицейските
служители.
В конкретния случай се касае до формално престъпление,
на просто извършване, при което е наказуемо създаденото обществено-опасно
състояние, като за ангажиране на наказателната отговорност на дееца законът се
дезинтересира от настъпването на конкретен противоправен резултат, поради което
първият релевантен критерий следва да бъде съотнесен към естеството на
защитаваните обществени отношения. Неслучайно в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства е въведено задължение за регистрация
на моторните превозни средства и ремаркетата в 14-дневен срок от придобиване на
собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния
митнически орган. Регистрацията на моторното превозно средство е свързана от една
страна с идентификацията му, а от друга с извършването на задължителен
технически преглед, заплащане на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ и други такси. Управлението на МПС по пътищата, отворени за
обществено ползване, което най-малкото е с неясно техническо състояние и
неиндивидуализирано, застрашава безопасността на движението по пътищата и сигурността
на гражданите, в което се изразява обществената опасност на деянието. На
следващо, място автомобилът е управляван в населено място и на немалко
разстояние. Анализът на тези обективни характеристики на деянието води до извод
за наличието на по висока степен на обществена
опасност от обичайната за този род престъпления.
За престъплението по чл. 345, ал.2, във вр. с ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до една година или глоба от
500 до 1000 лв.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът
взе предвид и следното: от една страна степента на обществена опасност на
деянието, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и
подбудите за извършване на
престъплението. При индивидуализация на наказанието, съдът прецени
обстоятелствата които имат значение за определяне конкретната степен на
обществената опасност на деянието и дееца.
Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното,
съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието залегнали в чл. 54 от НК и определяйки вида и размера на
наказанието на подсъдимия за това престъпление, съдът се ръководи от правилата
на чл. 57, ал. 1 и 2 НК, като взе предвид степента на обществената опасност на
деянието и дееца, времето и мястото на извършване на деянието, подбудите за
извършването му, степента на вината и всички останали обстоятелства по делото,
както и целите на наказанието предвидени в чл. 36 НК. В тази връзка, както вече
беше посочено по горе, съдът намира, че деецът е личност с висока степен на
обществена опасност, която изначално не съобразява поведението си с нормите за
поведение в обществото и по отношение на него следва да се въздейства с
по-интензивна форма на наказателна репресия. Този подсъдим е наказван множество
пъти по реда на Наказателния кодекс, както и по административен ред по ЗДвП,
като тези наказания не са постигнали на практика никакъв ефект в насока
съобразяване на поведението му с установения правов ред. Всички тези
обстоятелства характеризират конкретния случай като тежък, оправдаващ
определянето на наказанието при по-тежката алтернатива по дадената възможност за
санкция по чл. 345, ал.2, във вр. с ал.1 от НК – лишаване от свобода или глоба.
След като определи вида на наказанието - лишаване
от свобода, съдът индивидуализира размера му при превес на отекчаващите вината
обстоятелства, като приложи правилото на чл. 54 НК и прецени, че то следва да е
в размер на 6 /шест/ месеца, което на осн. чл.57 ал.1, т.2 буква „б“ от ЗИНЗС следва
да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.
С така определеното по вид и размер наказание, съдът
намира, че ще се въздейства превъзпитателно върху обвиняемия, за да спазва
установения в страната правов ред.
Следва, на основание чл.23, ал.1 от НК, на подсъдимия З.Ш.К.
ЕГН: ********** да се определи едно общо най-тежко наказание, което в случая е
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 2 години /ДВЕ ГОДИНИ/.
На основание чл.23, ал.3 от НК, към това наказание се ПРИСЪЕДИНЯВА
изцяло наказанието ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.
На осн. чл.57, ал.1, т.2, буква Б от ЗИНЗС, следва да
се ОПРЕДЕЛИ първоначален „строг“ режим
за изтърпяване на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - 2бр. регистрационни
табели с №***, на осн. чл. 112, ал. 2 от НПК, следва да се предат на органа,
който ги е издал, а именно - ОД МВР град С.З., Сектор „ПП и КАТ“, след влизане
на присъдата в сила.
По изложените мотиви Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
И.П.