Р Е Ш Е Н И Е №260047
Град Несебър, 15.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на единадесети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 143 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от “Б.2.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Б.Л.Х., срещу Наказателно постановление № 02-0002902 от 20.01.2020г., издадено от Директора на Д. “И.п.т.”***, с което на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда му е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 3 000 лева за извършено нарушение по чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно. Не са взети предвид всички факти в хода на административно наказателното производство, и в частност сключен между “Б.2.” ЕООД и “С.” ЕООД на 02.05.2019г. договор за отдаване на труд, въз основа на който и на основание чл.107р и сл. от КТ за “Б.2.” ЕООД, в качеството му на дружество-ползвател по договора, не е възникнало задължение за изпращане на уведомления за сключени трудови договори със съответните работници или служители до съответната териториална дирекция на НАП по реда на чл.62, ал.3 от КТ, а такова задължение е имало дружеството, предоставящо персонал с цел полагане на труд в организацията на предприятието. Дружеството-ползвател няма качеството на работодател, поради което и не следва да носи административно наказателна отговорност, и не може да се приеме, че П.И.Б.с ЕГН ********** е полагала труд без наличието на трудов договор и в нарушение на чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ. Тя е имала сключен трудов договор със “С.” ЕООД, ЕИК *********, по силата на който е осъществявала трудова дейност в предприятието, ползвател на работна сила “Б.2.” ЕООД, в качеството му на възложител по договора от 02.05.2019г. Задължение на другата страна по договора – “С.” ЕООД, осигуряващо временна работа, е да уведоми предприятието – ползвател на персонал, за сключени трудови договори, за прекратяване на регистрацията в публичния регистър на Агенцията по заетостта, при налична такава, съгласно чл.74н от Закона за насърчаване на заетостта. Жалбоподателят не е извършил нарушението, което му е вменено с наказателното постановление. Моли постановлението да бъде отменено или да бъде намален размера на наложената с него санкция, като същата бъде намалена до законоустановения минимум.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не се представлява нито от законен нито от процесуален представител.
Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява, че счита жалбата за неоснователна, а от събраните по делото доказателства – нарушението за доказано и в частност, че именно “Б.2.” ЕООД е работодател на П.И.Б., която при проверката е заварена да полага труд в стопанисвания от това дружество обект – хотел “Палма” в к.к. Слънчев бряг. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира юристконсултско възнаграждение.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупността им, намира за установено следното от фактическа страна:
На 16.09.2019г. около 14:00 часа е била извършена проверка от А.К.Г. и Николай Пенков Кръстев, двамата на длъжност “инспектор” в отдел “АИПО”, Д. “И.п.т.”***, по спазване на трудовото законодателство в хотел “Палма”, в к.к. Слънчев бряг, стопанисван от “Б.2.” ЕООД, ЕИК *********, както и проверка на документи от 24.09.2019г. и 08.10.2019г., а за резултатите от проверката съставили Протокол ПР1939984 за извършена проверка от 11.12.2019г. В него (т.2) като едно от констатираните нарушения е описано, че П.И.Б.с ЕГН ********** изпълнява по време на проверката дейности като “администратор” – посреща и настанява гости на хотела, като собственоръчно декларира в списъка на работещите и справка по чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, че работи като “Администратор” в хотел “Палма” – “Б.2.” ЕООД от 06.08.2019г., с работно време от 08:00 часа до 16:00 часа, с 2 почивни дни, почивки в работния ден: от 12:00 часа до 13:00 часа и трудово възнаграждение в размер на 560 лева. На 24.09.2019г. в Д. “И.п.т.”*** е представен писмен трудов договор, сключен между П.И.Б.и “С.” ЕООД, ЕИК *********, както и договор за отдаване на труд от 02.05.2019г. между “С.” ЕООД и “Б.2.” ЕООД. Извършена е справка в публичния регистър на Агенция по заетостта за издадените удостоверения за регистрация на предприятия, осигуряващи временна работа, от която се установи, че “С.” ЕООД няма издадено удостоверение за осъществяване на такава дейност. При извършена справка в регистъра на трудовите договори на НАП по ЕГН на лицето П.И.Б.не се установиха данни за подадено уведомление за сключен трудов договор между “Б.2.” ЕООД и лицето, от което следва, че към 16.09.2019г., в 14:20 часа в горепосочения обект “Б.2.” ЕООД, ЕИК *********, в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, не е уредил като трудови правоотношения, отношенията при представяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето П.И.Б.с ЕГН **********, с което е нарушен чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
По време на проверката на заварените да работят в обекта лица са им предоставени за попълване справки по чл.402 от КТ, като им е било указано и да попълнят данните си в представен списък на работещите. П.И.Б.е попълнила собственоръчно в предоставената й справка по чл.402 от КТ, че работи в хотел „Палма“в к.к. Слънчев бряг от 06.08.2019г. на длъжност администратор, по силата на сключен писмен трудов договор, с работно време от 08:00 часа до 16:00 часа, почивка в работния ден от 12:00 часа до 13:00 часа, с уговорено трудово възнаграждение в размер на 560 лева на месец. Като свой работодател е посочила „Б.2.“ ЕООД. Същите длъжност, работно време и размер на трудовото възнаграждение тя е посочила и в списъка н работещите в обекта.
Изготвена е била призовка по чл.45 от АПК, с която управителят на „Б.2.“ ЕООД е бил задължен да се яви лично или чрез упълномощено лице на 24.09.2019г. в 10:30 часа в сградата на Д“ИТ“ – Бургас, където да представи: Печат на дружеството, трудови досиета на работниците в обекта, включително и справки до НАП, ведомости за работни заплати и документи, удостоверяващи плащания от 01.07.2019г. до проверката, вътрешни правила за работна заплата, Правилник за вътрешния трудов ред, графици, отчетни форми от 01.07.2019г., договор за медицина, оценка на риска, заповеди, инструкции, протоколи от измервания, книги за инструктаж.
При явяването си в Д“ИТ“ – Бургас от „Б.2.“ ЕООД е представил документи, според които от 06.08.2019г. Полина Иванова Байчева работи в обекта от 06.08.2019г. по силата на трудов договор със „С.“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Ненчо Марийков Василев, и че той е заплащат трудовото възнаграждение за месец август 2019г. според разчетно-платежните ведомости. Преди започването на работата пък, на 05.08.2019г. П.Б. е била запозната с оценката на риска и програмата за намаляване и ограничаване на риска на работните места, от „Б.2.“ ЕООД. При проверката на документи е представен и документ, озаглавен „Договор за отдаване на труд“ с посочена в него дата на сключване 02.05.2019г., според който страни по него са „С.“ ЕООД, от една страна в качеството му на изпълнител, и „Б.2.“ ЕООД, от друга страна като възложител, като възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да му предостави срещу възнаграждение 16 лица за полагане на труд и извършване на дейности, като една от позицията е била тази на „ Администратор“ хотел, който труд да се полага в хотел „Палма“ – к.к. Слънчев бряг за периода от 02.05.2019г. до 30.09.2019г. В този договор е предвидено изпълнителят – „С.“ ЕООД, да сключва трудови договори с лицата и да извърши надлежно уведомяване за това до НАП, Инспекцията по труда и Бюро по труда. Представено е обаче и пълномощно с нотариална заверка на подписите, според което за действията по уведомяване за сключени трудови договори и представяне на необходимите документи пред съответните институции, управителят на „С.“ ЕООД е упълномощил управителят на „Б.2.“ ЕООД. На 11.12.2019г. е било отправено запитване от Директора на „Инспекция по труда“ – Бургас до нотариус Кремена Консулова с рег.№ 248 на НК и район на действие Окръжен съд – Бургас, чийто щемпел и печат носи пълномощното, която е отговорила на писмото, че след извършена справка в общия регистър не е удостоверявано пълномощно от нея с рег.№ 6588 от 04.10.2019г.
Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава обстоятелствата, при които е извършена проверката в обекта и последващите проверки на документи, представени от представителя на „Б.2.“ ЕООД, като уточнява, че при проверката в обекта ги е посрещнала именно П.Б., която е изпълнявала длъжността „рецепционист“, и добавя, че при проверката на документни е извършена справка и от публичния регистър на Агенция по заетостта, от която се установило, че „С.“ ЕООД няма регистрация за осигуряване на временна работа, и че управителят на „Б.2.“ ЕООД – Б.Л.Х., като пълномощник и на „С.“ ЕООД, му е известен този факт. С оглед на тези установени при изследването на фактите обстоятелства, актосъставителят, е приел, че действителния работодател на П.Б., е именно „Б.2.“ ЕООД.
Административно наказателното
производство е започнало със съставянето на акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 02-0002902 от 11.12.2019г., в който актосъставителят А.К.Г. ***, е описала, че на 16.09.2019г.
при извършена около 14:00 часа проверка на място в обект на контрол: хотел
„Палма“, находящ се в град Несебър, к.к. Слънчев бряг, стопанисван от „Б.2.“ ЕООД, ЕИК *********,
се установило, че П.И.Б.с ЕГН ********** изпълнява по време на проверката
дейност като „администратор“ – посреща и настанява гости на хотела, като
собственоръчно декларира в списък на работещите и справка по чл.402 от КТ, че
работи като „администратор“ в хотел „Палма“ – „Б.2.“ ЕООД от 06.08.2019г. с
работно време от 08:00 часа до 16:00 часа, с 2 почивни дни, почивки в работния
ден от 12:00 часа до 13:00 часа и трудово възнаграждение в размер на 560 лева.
На 24.09.2019г. в Д“ИТ“ – Бургас е представен писмен трудов договор, сключен
между П.И.Б.и „С.“ ЕООД, ЕИК *********, както и договор за отдаване на труд от
02.05.2019г. между „С.“ ЕООД и „Б.2.“
ЕООД. Извършена е справка в публичния регистър на Агенция по заетостта за
издадените удостоверения за регистрация на предприятия, осигуряващи временна
работа, и се установи, че „С.“ ЕООД няма издадено удостоверение за
осъществяване на такава дейност. При извършена справка в регистъра на трудовите
договори на НАП по ЕГН на лицето П.И.Б.не се установиха данни за подадено
уведомление за сключен трудов договор между „Б.2.“ ЕООД и лицето, от което
следва, че към 16.09.2019г. около 14:20 часа в горепосочения обект, „Б.2.“
ЕООД, ЕИК *********, в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т.1 от
ДР на КТ, не е уредил като трудови правоотношенията при предоставяне на работна
сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето П.И.Б.с ЕГН **********,
с което е нарушен чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ. След съставянето
на акта, същият е подписан от актосъставителя и от
свидетеля, който е и свидетел по нарушението.Управителят на „Б.2.“ ЕООД е
отказал да подпише акта, който отказ е удостоверен с подписа на един свидетел.
Актът е изпратен на дружеството-нарушител по пощата и същият му е връчен на
10.01.2020г. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН възражения срещу акта не са
постъпили.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е установено от фактическа страна и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкцията, който също е посочил като нарушен чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес да оспорва постановлението, в законоустановения седемдневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН – НП е връчено на 27.01.2020г., а жалбата срещу него е подадена на 03.02.2020г.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН като нарушението е подробно описано и са посочени обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Свидетел по акта е едно лице, което обаче е и свидетелят по нарушението, на което са посочени трите имена, ЕГН-а и адреса му.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност и правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните разпоредби и е съобразено с целта на закона. При издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които накърняват правото на защита на жалбоподателя и водят до неговата отмяна. Наказващият орган е издал наказателното постановление в рамките на давностния шестмесечен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН от съставянето на АУАН и макар и извън рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 от ЗАННН.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от Кодекса на труда отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Видно от материалите по делото и от разпита на актосъставителя Г., в деня на проверката – 16.09.2019г., лицето П.И.Б.е полагала труд като „администратор“, като е посрещала и настанявала гости в хотел „Палма“ в к.к. Слънчев бряг, стопанисва от „Б.2.“ ЕООД. Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. Безспорно е по делото и че по това време между дружеството и П.И.Б.не е бил сключен писмен трудов договор.
Съдът не приема тезата на жалбоподателя, че след като работникът П.И.Б.е имала сключен писмен трудов договор със „С.“ ЕООД и същата се е намирала в стопанисвания от „Б.2.“ ЕООД обект по силата на сключен между двете дружества договор за отдаване на труд, изпълнителят по който – „С.“ ЕООД, е изпълнил задълженията си по него, за „Б.2.“ ЕООД не е възниквало задължение да сключи трудов договор със същия работник при същите условия. Първо, тези документи представляват частни свидетелстващи документи и представляват единствено доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от посочените в тях лица. От гледна точка на съдържанието на документите, които съдът е длъжен да прецени по свое убеждение, с оглед всички обстоятелства по делото, тяхната материална доказателствена сила е разколебана. Веднъж установен смисълът на това, което се изразява в документа, съдът по свое убеждение преценява каква вяра да му бъде дадена, доколкото това, което се твърди там отговаря на истината. Убедителността на това, което се изразява в един документ, е различна в зависимост от това от кого изхожда той, кога е съставен, по какъв повод е съставен; съдът и тук е длъжен да вземе предвид всички доказателства по делото – както доказателствата, които потвърждават верността на съдържанието, така и тези, които го опровергават.
По делото липсват каквито и да е доказателства, че представители на „С.“ ЕООД са извършвали дейност по предоставяне на лица, които да работят на определени длъжности в обекта, стопанисван от „Б.2.“ ЕООД. Такива представители на „С.“ ЕООД, включително и законния представител на това дружество, са непознати за лицата, които са заварени да работят при проверката на 16.09.2020г. Доколкото управителят на „Б.2.“ ЕООД се представя за пълномощник при сключването на всички договори и извършването на всички операции от името на „С.“ ЕООД, първо означава, че е лишено от какъвто и да е смисъл управителят на „Б.2.“ ЕООД – Б.Л.Х., да договаря сам със себе си, след като сам е издирил и назначил лицата да работят в неговия обект, в т.ч. и П.Б.. Отделно от това, опитвайки се да създаде представа, че П.Б. и други лица има трудови отношения с друго дружество, а „Б.2.“ ЕООД няма качество на работодател, с това той си е въобразил че може да отклони отговорността на „Б.2.“ ЕООД не само относно договорни задължения, но въобще, че може да избегне каквато и да е отговорност в опита си да заобиколи трудовото, данъчното и осигурителното законодателство, и да прехвърли тази отговорност на трети лица. Затова, независимо дали тези документи – договори и разчетно-платежни ведомости, които Б.Л.Х. е представил на контролните органи при проверката на документи, са съставени преди или след 16.09.2020г., след съставянето им са използвани недобросъвестно от него с цел да се създаде погрешното убеждение за съществуването на значимите за случая факти, каквито в действителност не са налице, и по този начин да прехвърли отговорността на представляваното от него дружество, на друго такова. Ето защо, предвид останалите доказателства по делото (в т.ч. и заявеното от П.Б., че единствен неин работодател е „Б.2.“ ЕООД и знанието на законния представител на това дружество, че „С.“ ЕООД, което той също представлява като пълномощник, няма право да извършва легална дейност), съдът не дава вяра на посоченото в представените от Б.Х. на контролните органи документи, че съществуват обективираните в тях факти, а именно, че двете дружества са договаряли, а работодател на П.Б. е „С.“ ЕООД.
Установи се, че на 16.09.2019г. П.И.Б.е заемала определена длъжност, в рамките на установено работно време, с определено място и начин на изпълнение, в условията на йерархическа подчиненост, тъй като работникът е подчинен на и зависим от работодателя. Освен това по трудов договор се дължи едно продължително и многократно изпълнение, каквото е процесното отношение с П.И.Б.. Затова съдът приема, че посоченото лице действително е полагало труд за „Б.2.“ ЕООД, която дейност е следвало да бъде регламентирана по смисъла на чл.68, ал.1, т.2 от КТ като трудов договор, каквато е била действителната воля на страните преди П.И.Б.да е приела и започнала да изпълнява длъжността “администратор” в хотела под контрола на работодателя и съвместно с останалите работници в обекта и под надзора на представители на дружеството-жалбоподател. След като и самият работещ пък от своя страна признава, като е декларирал срещу подпис в предоставената му справка по чл.402 от КТ, че изпълнява длъжността “администратор” в полза на „Б.2.“ ЕООД, съдът приема, че се касае за трудови отношения, защото такива са били действителните отношения между санкционирания търговец и П.Б. – трудовоправни отношения между работодател и работник. Предвид гореизложеното съдът приема, че посоченото лице действително е полагало труд за дружеството, като безспорно е установено, че към 16.09.2019г. с Бойчева не е бил сключван трудов договор в изискуемата от закона писмена форма. След като дружеството-жалбоподател действително е приел на работа лице без да има сключен предварително с него писмен трудов договор, съдът намира, че същият несъмнено е допуснал неизпълнение на административното задължение, установено с разпоредбите на чл.1, ал.2 и чл.62, ал.1 от КТ, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с процесното наказателно постановление.
Ето защо изложеното обосновава по несъмнен начин съставомерността на извършеното от жалбоподателя нарушение. Съдът намира, че административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ.
Деянието безспорно съставлява нарушение по смисъла на Кодекса на труда и е основание за реализиране на административно наказателната отговорност на търговското дружество. Наказващият орган обаче не е изложил никакви мотиви защо следва да наложи наказание над минималния предвиден размер. В тази връзка настоящият съдебен състав счита, че са налице основания за изменение на атакуваното наказателно постановление в санкционната му част, тъй като при определяне на административното наказание наказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, а именно наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, което обуславя налагането на по-леко наказание. Същевременно не е изложил никакви мотиви относно това кое налага санкцията да бъде над минималния размер.
Гореизложеното налага НП № 02-0002902 / 20.01.2020г., издадено от Директора на Д. “И.п.т.”***, да бъде изменено, като се намали размера на наложеното наказание и същото да бъде определено в минималния размер на границите на административното наказание, предвидено за извършеното нарушение, а именно Имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
Съдът
намира също, че в настоящия случай не може да бъде приложена разпоредбата на
чл.415в от Кодекса на труда, доколкото нарушението не може да бъде
квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на чл.415, ал.2 от КТ. Отделно
от това, за да е налице маловажен случай по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ е
необходимо да са налице всички кумулативно предвидени условия, а именно
нарушението да може да бъде отстранено незабавно след установяването му и от
него да не са произлезли вредни последици за работници и служители. В настоящия
случай не е изпълнено нито едно от двете кумулативно предвидени условия,
доколкото положеният от работника труд не се зачита за трудов стаж.
Съгласно изхода на делото, а именно намаляване размера на санкцията наполовина, в полза на наказващия орган следва да бъде присъдено юристконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, която сума дружеството-жалбоподател следва да бъде осъден да заплати.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0002902 от 20.101.2020г., издадено от Директора на Д. “И.п.т.”***, с което на “Б.2.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Б.Л.Х., за нарушение по чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 3 000 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание – “Имуществена санкция” от 3 000 лв. (три хиляди лева) на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).
ОСЪЖДА “Б.2.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Б.Л.Х., ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата в размер на 50 лв. (петдесет лева), представляваща юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: