Решение по дело №3131/2021 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 344
Дата: 5 май 2022 г. (в сила от 2 юли 2022 г.)
Съдия: Надежда Димитрова Кирилова
Дело: 20213630103131
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 344
гр. ***, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20213630103131 по описа за 2021 година
Предявени са шест обективно съединени положителни установителни иска с правна
квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ – по
отношение на главницата, с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК, във вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ – по отношение на претенцията за заплащане на
възнаградителната лихва, с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК, във вр. чл. 288 от ТЗ, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД – по отношение на претенцията за
заплащане на обезщетение за забава и с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД – по отношение на претенцията за заплащане
на такси за обслужване на разплащателна сметка, такса за връчване на покана чрез ЧСИ и
такси за налагане на изпълнителен и обезпечителен запори.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от “Инвестбанк”
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул.
„България“ № 85, представлявано от З.Р.Р. и С.Р.М. – изпълнителни директори, чрез
юрисконсулт Василена Иванова срещу А. К. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
***, ул. “***“ № 4, вх. 5, ет. 2, ап. 99.
Ищцовото дружество твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит №
8165-26/04.09.2014 г. е отпуснало на ответника потребителски кредит в размер на 4 090
евро, която сума следвало да бъде върната на 120 равни месечни вноски, всяка в размер на
55.19 евро, съгласно подписан от страните погасителен план, с краен срок за погасяване
04.09.2024 г. Съгласно Раздел IV, чл. 11 от Договора, ответникът неотменимо и безусловно
се задължавал да изплати на ищцовото дружество дължимите по договора за кредит
главница, лихви, неустойки, такси и комисионни, ведно с всички разноски/ разходи.
1
Кредитът не бил обслужван редовно, считано от 04.10.2019 г. - по главница и от 04.11.2019
г. - по лихви, като броят на просрочените вноски бил 8 /осем/ по главница и 7 /седем/ по
лихви. Поради спиране на плащанията, ищцовото дружество твърди, че вземането им било
обявено за предсрочно изискуемо на основание чл. 14.1 от Договора във вр. чл. 10.1.2 от
Общите условия. В тази връзка, чрез ЧСИ Д.З. изпратили до длъжника покана, съдържаща
изявление, че обявяват кредита за изцяло предсрочно изискуем, считано от датата на
връчване на поканата. Поканата била адресирана до постоянния и настоящ адрес на
длъжника в гр. ***, ул. „***“ № 4, вх. 5, ет. 2, ап. 99, като на 22.05.2020 г. била връчена
лично на ответника А. К. К., чрез ЧСИ Д.З., peг. № 876, с район на действие ОС - гр. ***, с
което кредитополучателят бил уведомен, че кредита е обявен за изцяло предсрочно
изискуем, считано от датата на връчване на поканата - 22.05.2020 г., като длъжникът бил
поканен да погаси изцяло задълженията си по кредита в седемдневен срок от получаване на
поканата, в който срок изпълнение не последвало.
Твърдят, че ответникът не заплатил задължението си, поради което на основание чл.
417 от ГПК поискали издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ, по силата на която да бъде осъден длъжникът да им заплати следните суми:
общо задължение в евро: 2 791.16 евро /две хиляди седемстотин деветдесет и едно евро и
шестнадесет евроцента/, от които 2 550.24 евро /две хиляди петстотин и петдесет евро и
двадесет и четири евроцента/ - просрочена главница; 161.17 евро /сто шестдесет и едно евро
и седемнадесет евроцента/ - просрочена договорна /възнаградителна/ лихва върху
главницата за периода от 04.10.2019 г. до 21.05.2020 г., включително; 48.62 евро
/четиридесет и осем евро и шестдесет и два евроцента/ - лихва за забава върху просрочена
главница за периода от 04.10.2019 г. до 15.06.2020 г., включително; 31.13 евро /тридесет и
едно евро и тринадесет евроцента/ - такси за обслужване на разплащателна сметка в евро и
в лева: 84.00 лева /осемдесет и четири лева/ - такса за връчване на покана чрез ЧСИ и 45.00
лева /четиридесет и пет лева/ - такси за налагане на изпълнителен и обезпечителен запори.
Тъй като ответникът не е бил намерен на известните по делото адреси и връчването на
заповедта за изпълнение е станало по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за ищцовото дружество на
основание разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е възникнало задължение да установи
претенцията си по съдебен ред.
С настоящата искова молба предявяват шест положителни установителни иска срещу
ответника, като молят съда да признае за установено, А. К. К., с ЕГН ********** дължи на
„ИНВЕСТБАНК” АД, следните суми, произтичащи от Договор за потребителски кредит №
8165-26/04.09.2014 г., присъдени съгласно заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
издадени по ч. гр. дело № 967/2020 г. по описа на PC - ***, а именно: в евро: сумата от
2 550.24 евро /две хиляди петстотин и петдесет евро и двадесет и четири евроцента/ -
просрочена главница; 161.17 евро /сто шестдесет и едно евро и седемнадесет евроцента/ -
просрочена договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата за периода от 04.10.2019 г.
до 21.05.2020 г., включително; 48.62 евро /четиридесет и осем евро и шестдесет и два
евроцента/ - лихва за забава върху просрочена главница за периода от 04.10.2019 г. до
15.06.2020 г., включително; 31.13 евро /тридесет и едно евро и тринадесет евроцента/ - такси
за обслужване на разплащателна сметка в евро и в лева: 84.00 лева /осемдесет и четири
лева/ - такса за връчване на покана чрез ЧСИ и 45.00 лева /четиридесет и пет лева/ - такси за
налагане на изпълнителен и обезпечителен запори. Молят също ответника да бъде осъден да
им заплати и направените разноски в настоящото производство и в заповедното
производство.
В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява
представител. От тяхно име е депозирана писмена молба на 21.04.2022 г., в която излагат
становище по съществото на спора.
2
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника. В законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен
отговор. В отговора ответникът излага, че счита не се сочат доказателства за спазване
изискването на чл. 415 от ГПК. В отговора ответникът също така излага, че счита
предявените искове за неоснователни, като заявява, че не се сочат от ищеца и не се съдържат
в исковата молба доказателства за усвояване на сумата, предмет на иска от негова страна,
както и че заявения размер на исковата претенция е неясно формулиран, което
възпрепятствало защитата му. Също така заявява, че в доказателствата към исковата молба,
се съдържали данни за учреден залог по реда на ЗЗД върху вземания от трудов договор на
ответника, но същевременно нямало данни дали ищеца се е удовлетворил от посочения
особен залог. В същото време прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на задълженията за лихва, като счита за неоснователно и погасено по давност
задължението за заплащане на задължението за главница. Моли също да им бъдат
присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява лично и не изпраща
процесуален представител.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По силата на Договор за потребителски кредит № 8165 – 26 от 04.09.2014 г., сключен
между „ИНВЕСТБАНК” АД и ответника А. К. К. бил отпуснат потребителски кредит за
сумата в размер на 4 090.00 евро, която сума следвало да бъде върната на 120 равни месечни
вноски, всяка в размер на 55.19 евро. Кредитът бил обезпечен със залог по реда на ЗЗД
върху вземането на ответника по Трудов договор № 01/15.01.2014 г. Между страните била
договорена падежна дата 4-то число на месеца, като бил уговорен лихвен процент, който
към датата на подписване бил 10.50%. Определеният годишен процент на разходите бил в
размер на 10.23%. По сключения договор за кредит са предвидени Раздел IV, чл. 11 от
договора в тежест на кредитополучателя лихви, неустойки, такси, комисионни. Крайният
срок за погасяване на задължението бил 04.09.2024 г., което е видно от изготвения
Погасител план, който бил неразделна част от Договора за кредит. Кредитът не бил
обслужван редовно, считано от 04.10.2019 г. - по главница и от 04.11.2019 г. - по лихви, като
броят на просрочените вноски бил 8 /осем/ по главница и 7 /седем/ по лихви.
Поради преустановяване плащанията по кредита „ИНВЕСТБАНК” АД обявила
кредита за предсрочно изискуем, като за това обстоятелство ответникът бил уведомен с
покана чрез ЧСИ Д.З., съдържаща изявление, че обявяват кредита за изцяло предсрочно
изискуем, считано от датата на връчване на поканата. Поканата била адресирана до
постоянния и настоящ адрес на длъжника в гр. ***, ул. „***“ № 4, вх. 5, ет. 2, ап. 99, като на
22.05.2020 г. била връчена лично на ответника А. К. К., чрез ЧСИ Д.З., peг. № 876, с район
на действие ОС - гр. ***, с което кредитополучателят бил уведомен, че кредита е обявен за
изцяло предсрочно изискуем, считано от датата на връчване на поканата - 22.05.2020 г., като
длъжникът бил поканен да погаси изцяло задълженията си по кредита в седемдневен срок
3
от получаване на поканата, в който срок изпълнение не последвало.
Било инициирано производство по чл. 417 от ГПК, като във връзка с депозираното от
банката заявление било образувано ЧГД № 967/2020 г. по описа на ШРС. По същото в полза
на „ИНВЕСТБАНК” АД били издадени Заповед за изпълнение № 389/17.06.2020 г. и
изпълнителен лист № 746/17.06.2020 г. за 2 550.24 евро - просрочена главница; 161.17 евро -
просрочена договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата за периода от 04.10.2019 г.
до 21.05.2020 г., включително; 48.62 евро - лихва за забава върху просрочена главница за
периода от 04.10.2019 г. до 15.06.2020 г., включително; 31.13 евро - такси за обслужване на
разплащателна сметка в евро и в лева: 84.00 лева - такса за връчване на покана чрез ЧСИ и
45.00 лева - такси за налагане на изпълнителен и обезпечителен запори. Тъй като
ответникът не е бил намерен на известните по делото адреси и връчването на заповедта за
изпълнение е станало по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за ищцовото дружество на основание
разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е възникнало задължение да установи
претенцията си по съдебен ред.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени доказателства и по-специално от: Справка за дължимите главница,
възнаградителна лихва, лихва за забава и неустойки към 16.06.2020 г. от „Инвестбанк“ АД
по Договор за потребителски кредит № 8165-26/04.09.2014 г., представен на А. К. К.;
Справка за усвоени и погасени суми към 16.06.2020 г. от „Инвестбанк“ АД Договор за
потребителски кредит № 8165-26/04.09.2014 г., представен на А. К. К.; Справка за дължима
възнаградителна лихва, лихва за забава и неустойки към 16.06.2020 г. от „Инвестбанк“ АД
Договор за потребителски кредит № 8165-26/04.09.2014 г., представен на А. К. К.; заверено
копие на Пълномощно за процесуално представителство с рег. № П № 158/06.10.2021 г. на
Ж.Б., К.И., Ц.В., Л.В. и Б.Б.; заверено копие на Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК; заверено копие на Изпълнителен лист № 746/17.06.2020 г.;
заверено копие на Заповед № 389/17.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК; заверено копие на извлечение от счетоводната книга по Договор за
потребителски кредит № 8165-26/04.09.2014 г.; заверено копие на Пълномощно за
процесуално представителство с рег. № П № 231/14.05.2020 г. на Ж.Б., К.И., Ц.В., Л.В. и
Б.Б.; заверено копие на Договор за потребителски кредит № 8165-26/04.09.2014 г.; заверено
копие на Общи условия на „Инвестбанк“ АД за предоставяне на потребителски кредит;
заверено копие на Придружително писмо с изх. № 7086/04.06.2020 г. от частен съдебен
изпълнител Д.З.; заверено копие на Разписка от 22.05.2020 г. за връчено уведомително
писмо – покана с изх. № 7378-18/28.02.2020 г. на А. К. К.; заверено копие на Покана с изх.
№7378-18/28.02.2020 г. до А. К. К., заверено копие на Пълномощно за процесуално
представителство на юриск. Василена Иванова; Пълномощно за процесуално
представителство на адв.М.Х.Б. от Адвокатска колегия – Благоевград, както и материалите,
приложени по ч. гр. дeло № 967/2020 г. по описа на ШРС.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното
производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че
размера на задължението на ответника по договора за потребителски кредит към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
16.06.2020 г. е както следва: в евро: в размер на 2 791.16 евро и 129.00 лева, от които
2550.24 евро - главница, 161.17 евро - просрочена договорна /възнаградителна/ лихва върху
4
главницата за периода от 04.10.2019 г. до 21.05.2020 г., включително; 48.62 евро - лихва за
забава върху просрочена главница за периода от 04.10.2019 г. до 15.06.2020 г., включително;
31.13 евро - такси за обслужване на разплащателна сметка в евро и в лева: 84.00 лева - такса
за връчване на покана чрез ЧСИ и 45.00 лева - такси за налагане на изпълнителен и
обезпечителен запори.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от “Инвестбанк” АД, с ЕИК ********* по реда и в срока по
чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление на
ищеца в качеството му на кредитор срещу ответника А. К. К. в качеството му на длъжник,
на заповед № 389/17.06.2020 г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417
от ГПК по ч. гр. д. № 967/2020 г. по описа на ШРС, и след връчването й по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково
производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията,
посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на
настоящото и заповедното производство, приема, че установителните искове са допустими.
По основателността на исковете:
Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване на установено,
че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника, произтичащи от Договор за
потребителски кредит № 8165 – 26 от 04.09.2014 г.
Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422,ал. 1 от
ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава
пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в
исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на
основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства
на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч. гр. д. № 967/2020 г.
на ШРС, представените писмени документи в настоящото исково производство и
заключението на изготвената експертиза.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.
1 от ТЗ:
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в
облигационни отношения въз основа на сключения на 04.09.2014 г. между „ИНВЕСТБАНК”
АД и ответника А. К. К. Договор за потребителски кредит № 8165 – 26 за сумата в размер на
4 090.00 евро.
Регламентацията на договора за банков кредит се съдържа в Търговския закон /ТЗ/ и
в Закона за кредитните институции /ЗКИ/. Съгласно легалното определение, съдържащо се в
чл. 430, ал. 1 от ТЗ, с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва
сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна
характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и
5
формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за
съществуването на самия договор. В изпълнение на вече сключен договор за банков кредит,
за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез
превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните срок за
усвояване на кредита. Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки /чл. 305
от ТЗ/, при безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката
на кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в наличност
сумата на задължението на кредитора. В случая се доказа, че на 04.09.2014 г. процесната
сума, възлизаща на 4 090.00 евро, е отпусната на заемателя, която изцяло е била усвоена.
Доказа се, чрез заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, че след 23.10.2019 г. заемателят, преустановил плащанията по договора, както и
че ищецът упражнил уговореното в договора свое преобразуващо право да обяви всички
задължения по договора за предсрочно изискуеми, за което длъжникът е бил уведомен. От
приложената по делото покана с Изх. № 7378-18/28.02.2020 г. става ясно, че ищцовото
дружество чрез ЧСИ Д.З., peг. № 876, с район на действие ОС - гр. ***, са изпратили до
ответника уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Поканата била
адресирана до постоянния и настоящ адрес на длъжника в гр. ***, ул. „***“ № 4, вх. 5, ет. 2,
ап. 99, като на 22.05.2020 г. била връчена лично на ответника А. К. К., с което
кредитополучателят бил уведомен, че кредита е обявен за изцяло предсрочно изискуем,
считано от датата на връчване на поканата - 22.05.2020 г., като длъжникът бил поканен да
погаси изцяло задълженията си по кредита в седемдневен срок от получаване на поканата, в
който срок изпълнение не последвало. Следователно до ответника е достигнало изявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, считано от датата на връчване на поканата –
22.05.2020 г.
Не са представени доказателства, че кредитополучателят е изпълнил изцяло главното
си задължение да върне усвоената от него сума. Съгласно заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, размерът на дължимата главница по договора от 04.09.2014 г.
възлиза на 2 550.24 евро.
Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК,
във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ се явява основателен и доказан. Ето
защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува
вземане на „ИНВЕСТБАНК” АД гр. София от А. К. К. за парична сума в размер на 2 550.24
евро, представляващо задължение на заемател за връщане на отпусната парична сума по
Договор за потребителски кредит № 8165 – 26 от 04.09.2014 г.
Досежно претенцията с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ:
В конкретния случай, страните по валидно сключения договор за банков кредит и в
съответствие с разпоредбата на чл. 430, ал. 2 от ТЗ, свободно уговорили размера на т. нар.
възнаградителна лихва. Доказа се настъпването на предсрочната изискуемост и на целия
размер на уговорената договорна лихва. От заключението на вещото лице се установи, че
размерът на същата възлизал общо на 161.17 евро, както и че не е извършено плащане.
6
Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ, се явява основателен и доказан. Ето защо, по
отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане на
„ИНВЕСТБАНК” АД гр. София от А. К. К. за парична сума в размер на 161.17 евро,
представляващо задължение за плащане на договорна лихва за периода от 04.10.2019 г. до
21.05.2020 г. включително, по Договор за потребителски кредит № 8165 – 26 от 04.09.2014 г.
Относно иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:
Съгласно нормата на чл. 79, ал. 1, пр. 1-во от Закона за задълженията и договорите,
ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата. В процесния случай се установи, че
страните уговорили такова обезщетение при неизпълнение. Доказа се, че в случая е налице
неизпълнение от страна на ответника на парично задължение. Съгласно заключението по
изготвената съдебно-счетоводна експертиза, размерът на обезщетението за забава за периода
от 04.10.2019 г. до 15.06.2020 г. включително, възлиза на 48.62 евро, както и че това
задължение не е погасено.
Ето защо, съдът приема, че искът следва да бъде уважен изцяло.
Досежно претенците с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,
касателно заплащането на такси за обслужване на разплащателна сметка, такса за
връчване на покана чрез ЧСИ и такси за налагане на изпълнителен и обоезпечителен
запори:
Съгласно Раздел IV, чл. 11 от Договор за потребителски кредит № 8165 – 26 от
04.09.2014 г. са предвидени в тежест на кредитополучателя лихви, неустойки, такси,
комисионни. В разпоредбата на чл.10 от Раздел Х от Общите условия на „Инвестбанк“ АД
за предоставяне на потребителски кредит също е регламентирано, че при обявяване на
кредита за предсрочно изискуем кредитополучателя следва да заплати напълно и незабавно
всички дължими суми, ведно с лихвите, комисионните и таксите. Т. е. в процесния случай
се установи, че страните уговорили такива такси при неизпълнение. Доказа се, че в случая е
налице неизпълнение от страна на ответника на парично задължение. Съгласно
заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, размерът на таксата за
обслужване на разплащателна сметка възлиза на 31.30 евро, размерът на таксата за връчване
на покана чрез ЧСИ – уведомително писмо възлиза на 84.00 лева, а възлиза на таксата за
налагане на изпълнителен и обоезпечителен запори възлиза на 45.00 лева, както и че тези
задължения не са погасени.
Ето защо, съдът приема, че посочените искове следва да бъдат уважени изцяло.
С оглед задължението на съда, визирано в разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК
служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител,
съдът при проверка на представените по делото писмени доказателства намира, че клаузите
на сключения между страните договор отговарят на изискванията на ЗПК, както по
отношение на изискуемия за използване шрифт, така също и по отношение на останалите,
предвидени в закона изисквания, като на длъжника са били предоставени общи условия и
7
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити. В същото време договорения размер на годишната лихва, както и годишния
процент на разходите са под допустимия, съгласно разпоредбите на ЗПК и съдебната
практика размер, поради което тези клаузи на договора не са неравноправни.
При преценка на твърденията на ответната страна за изтекла погасителна давност,
съдът съобрази обстоятелството, че задължението за връщане на суми, отпуснати на
основание договор за кредит, т. е. главницата по кредита се погасява с изтичането на общата
пет годишна давност по чл. 110 от ЗЗД. В случая не е налице никоя от изчерпателно
изброените хипотези, визирани в разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, обуславящи прилагането
на специалната тригодишна погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от
ЗЗД, давността започва да тече от деня, когато вземането е станало изискуемо, като съгласно
чл. 116, б. ”а”, б. ”б” и б. ”в” от ЗЗД, давността се прекъсва с признаване на вземането от
длъжника, при предявяване на иск или възражение. Имайки предвид, че по изложените по-
горе съображения настоящият състав намира, че кредита е бил обявен за предсрочно
изискуем на 22.05.2020 г., се налага извода, че визираната по-горе петгодишна погасителна
давност, действаща по отношение на главницата не е била изтекла към датата на подаване
на исковата молба. Още повече към момента на предяване на иска не е изтекла и
тригодишната погасителна давност, предвидена в чл. 111, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, тъй като
договорната лихва върху главницата се претендира за периода от 04.10.2019 г. до 21.05.2020
г., а лихвата за забава върху просрочената главница за периода от 04.10.2019 г. до 15.06.2020
г. Следователно към датата на депозиране на заявлението – 16.06.2020 г. /която дата по
аргумент на чл. 422, ал. 1 от ГПК, когато искът е предявен в срок, се смята за дата на
предявяване на иска за съществуване на вземането/ претендираните лихви не са погасени по
давност. Поради изложеното заключава, че в случая не са налице материално правните
предпоставки за погасяване вземанията по давност и възражението на ответника е
неоснователно.
С оглед възраженията на ответника за наличието на учреден залог на банковата
сметка по реда на ЗЗД и това дали „ИНВЕСТБАНК” АД гр. София се е удовлетворило от
учредения залог, съдът намира същите за неотносими към предмета на настоящия спор.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищцовото дружество и направените по
заповедното и настоящото производство разноски в общ размер на 852.70 лева, включващи
държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице,
съразмерно с уважената част от исковете и съгласно представен списък. При преценка на
дължимото юрисконсултско възнаграждение съдът съобрази обстоятелството, че съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци,
ако са били защитавани от юрисконсулт се присъжда и възнаграждение в размер, определен
от съда, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В
тази връзка съдът имайки предвид размерът на предвиденото възнаграждение за защита по
дела с определен материален интерес, визирано в разпоредбата на чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ намира, че следва да бъде определено юрисконсултско
8
възнаграждение за процесуално представителство на ищцовото дружество в настоящото
производство в размер на 100 лева. При преценка на същото съдът взе предвид, както
фактическата и правна сложност на делото, така също и че за процесуално представителство
на ищцовото дружество в хода на образуваното заповедно производство е било определено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. К. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. ***, ул. “***“ № 4, вх. 5, ет. 2, ап. 99 дължи на “Инвестбанк” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „България“ № 85,
представлявано от З.Р.Р. и С.Р.М. – изпълнителни директори, чрез юрисконсулт Василена
Иванова сумата от 2 550.24 евро /две хиляди петстотин и петдесет евро и двадесет и четири
евроцента/, представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски кредит №
8165-26 от 04.09.2014 г., сключен между “Инвестбанк” АД, с ЕИК ********* и ответника А.
К. К., и за което вземане са били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 от ГПК № 389/17.06.2020 г. и Изпълнителен лист № 746 от 17.06.2020 г. по ЧГД №
967/2020 г. по описа на ШРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. К. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. ***, ул. “***“ № 4, вх. 5, ет. 2, ап. 99 дължи на “Инвестбанк” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „България“ № 85,
представлявано от З.Р.Р. и С.Р.М. – изпълнителни директори, чрез юрисконсулт Василена
Иванова сумата от 161.17 евро /сто шестдесет и едно евро и седемнадесет евроцента/,
представляваща незаплатена договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата за
периода от 04.10.2019 г. до 21.05.2020 г., включително по Договор за потребителски кредит
№ 8165-26 от 04.09.2014 г., сключен между “Инвестбанк” АД, с ЕИК ********* и ответника
А. К. К., и за което вземане са били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 от ГПК № 389/17.06.2020 г. и Изпълнителен лист № 746 от 17.06.2020 г. по ЧГД
№ 967/2020 г. по описа на ШРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. К. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. ***, ул. “***“ № 4, вх. 5, ет. 2, ап. 99 дължи на “Инвестбанк” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „България“ № 85,
представлявано от З.Р.Р. и С.Р.М. – изпълнителни директори, чрез юрисконсулт Василена
Иванова сумата от 48.62 евро /четиридесет и осем евро и шестдесет и два евроцента/,
представляваща лихва за забава върху просрочена главница за периода от 04.10.2019 г. до
15.06.2020 г., включително по Договор за потребителски кредит № 8165-26 от 04.09.2014 г.,
сключен между “Инвестбанк” АД, с ЕИК ********* и ответника А. К. К., и за което вземане
са били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК
389/17.06.2020 г. и Изпълнителен лист № 746 от 17.06.2020 г. по ЧГД № 967/2020 г. по
описа на ШРС.
9
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. К. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. ***, ул. “***“ № 4, вх. 5, ет. 2, ап. 99 дължи на “Инвестбанк” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „България“ № 85,
представлявано от З.Р.Р. и С.Р.М. – изпълнителни директори, чрез юрисконсулт Василена
Иванова сумата от 31.13 евро /тридесет и едно евро и тринадесет евроцента/,
представляваща такси за обслужване на разплащателна сметка в евро по Договор за
потребителски кредит № 8165-26 от 04.09.2014 г., сключен между “Инвестбанк” АД, с ЕИК
********* и ответника А. К. К., и за което вземане са били издадени Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 389/17.06.2020 г. и Изпълнителен лист № 746
от 17.06.2020 г. по ЧГД № 967/2020 г. по описа на ШРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. К. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. ***, ул. “***“ № 4, вх. 5, ет. 2, ап. 99 дължи на “Инвестбанк” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „България“ № 85,
представлявано от З.Р.Р. и С.Р.М. – изпълнителни директори, чрез юрисконсулт Василена
Иванова сумата от 84.00 лева /осемдесет и четири лева/, представляваща такса за връчване
на покана чрез ЧСИ по Договор за потребителски кредит № 8165-26 от 04.09.2014 г.,
сключен между “Инвестбанк” АД, с ЕИК ********* и ответника А. К. К., и за което вземане
са били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК
389/17.06.2020 г. и Изпълнителен лист № 746 от 17.06.2020 г. по ЧГД № 967/2020 г. по
описа на ШРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. К. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. ***, ул. “***“ № 4, вх. 5, ет. 2, ап. 99 дължи на “Инвестбанк” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „България“ № 85,
представлявано от З.Р.Р. и С.Р.М. – изпълнителни директори, чрез юрисконсулт Василена
Иванова сумата от 45.00 лева /четиридесет и пет лева/, представляваща такси за налагане на
изпълнителен и обезпечителен запори по Договор за потребителски кредит № 8165-26 от
04.09.2014 г., сключен между “Инвестбанк” АД, с ЕИК ********* и ответника А. К. К., и за
което вземане са били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от
ГПК № 389/17.06.2020 г. и Изпълнителен лист № 746 от 17.06.2020 г. по ЧГД № 967/2020 г.
по описа на ШРС.
ОСЪЖДА А. К. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. “***“ № 4, вх.
5, ет. 2, ап. 99 ДА ЗАПЛАТИ НА “Инвестбанк” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Триадица, бул. „България“ № 85, представлявано от З.Р.Р. и
С.Р.М. – изпълнителни директори, чрез пълномощника юрисконсулт Василена Иванова,
направените в хода на заповедното и настоящото производство разноски в общ размер на
852.70 лева /осемстотин и петдесет и два лева и седемдесет стотинки/, включващи
държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съгласно
представен списък.
Решението подлежи на обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.

10

Съдия при Районен съд – ***: _______________________
11