МОТИВИ към Присъда № 136, постановена по НОХД № 3375/2018 година по описа на БРС
Производството
в БРС е образувано по повод внесен обвинителен акт от Районна
прокуратура–Бургас, с който срещу М.Г.К. е повдигнато обвинение по чл. 196, ал.
1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл.
29, ал. 1,6. „а” и „б” от НК, за това, че:
На
26.08.2017г. в гр. Бургас, от заложна къща „*”, находища се на ул. „*”№ *, в
условията на опасен рецидив, чрез използване на специален начин - особена
ловкост, отнела чужди движими вещи- 1 (един) чифт златни обеци - с тегло 4,07
(четири цяло и нула седем) грама, на стойност 215,17 (двеста и петнадесет и 17
ст.) лева от владението на * * *, без нейното съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои-престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.
195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1,6. „а” и „б”
от НК.
По инициатива
на подсъдимата и нейния служебен защитник, с определение на съда бе одобрено провеждането
на съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция по реда
на глава 27 от НПК, в частност по реда на диференцираната процедура по чл.371 ал.1
т.2. НПК. Подсъдимата потвърди, че е съгласна да не се разпитват от съда всички
свидетели и призна изцяло фактите по начина, по който са изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и не поиска да се събират доказателства по фактите в
обвинението.
Прокурорът поддържа обвинението от правна и
от фактическа страна. Предлага на съда да признае подсъдимата за виновна и да и определи
наказание „лишаване от свобода“ в минималан размер.
Защитата на подсъдимата, предлага на съда да определи наказание така както предлага прокурора.
Подсъдимата в последната си дума заявява,
че иска от съда да и опредили минимално наказание. Съжалява за стореното.
След съвкупна преценка на
събраните в производството доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена
следната:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимата М.Г.К.
е роден на ***г***, с ЕГН **********, осъждана, неомъжена, без образование,
безработна.
На 26.08.2017г., за времето от 08,00ч. до
20,00ч., в заложна къща „*“, собственост на „*“ЕООД на работа била св. *. Преди
обед при нея влязла подс. К., като носела на ръцете си малко дете. Подсъдимата
предварително била решила да извърши кражба на златни накити от заложната къща
и за целта поискала от св. *, да и покажела златни обеци, които се намирали във
витрина, която се заключвала. Св. * отключила витрината, извадила табла, на
която били наредени общо 53бр. обеци и ги показала на К.. Последната започнала
да пресяга през ръцете на *, като взела обеци, после ги оставяла, въпреки
забележките на * да не вземала обеци. Докато правила това, К. използвайки
специален начин - особена ловкост взела с два пръста 2чифта обеци, като веднага
св. * й казала да пусне това, което била взела. К. пуснала в ръката на
свидетелката само 1чифт обеци, а другия останал в нея и ловко ги скрила към
тялото на детето, като това не било забелязано от св. *. Подсъдимата поискала,
св. * да измери обеците, които пуснала в ръката й, като през това време
непрекъснато обяснявала, че искала да купи тези обеци. Веднага след това К.
излязла от заложната къща и повече не се върнала. Св. * решила да преброи
обеците, които се намирали на таблата и установила, че 1 чифт обеци, които били
с тегло 4,07гр. липсвали.
Същият ден - 26.08.2017г. подс. К. срещнала св. * и я помолила да
заложи откраднатите от нея обеци. К. нямала лична карта и за това помолила * да
заложи вещите. Двете отишли до заложна къща „*“, намираща се в гр. Бургас, ж.
к. „*“, бл. *, вх. *, партер. В заложната къща на работа бил св. *. Св. *
влязла сама и заявила, че искала, да заложил откраднатите обеци. Св. * изтеглил
обеците, които се оказали - 4,06гр. и ги приел в залог срещу сумата от 165лв.,
като срока на залога бил 30 дни. Свидетелят съставил заложен билет № */*г., в
който били записани личните данни на св. *, като заемател и същата се подписала
в заложния билет. Тъй като до изтичане на срока на договора, нито подс. К.,
нито св. * откупили обеците, те били продадени на „*“ООД, за което била
издадена разписка за продажба № */*г. и впоследствие били претопени.
В заложна къща „*“ имало монтирано видеонаблюдение и св. *предал
доброволно 1бр. диск, на който се намирал запис от момента на извършване на
гореописаното деяние. На същият диск била назначена и изготвена техническа
експертиза от заключението, на която се установява, че лицето заснето на
свалените кадри с голяма вероятност е подс.М.К., тъй като се установява прилика
във формата на лицето, устните, веждите, носа, бръчки на лицето, наличието на
бенка над дясното око.
Видно от заключението на назначената и изготвена по делото съдебно-
оценителна експертиза: 1 (един) чифт златни обеци - с тегло 4,07 (четири цяло и
нула седем) грама са на стойност 215,17лв.
Изложените фактически
обстоятелства намират своята несъмнена доказателствена опора в събраните по
делото доказателствени материали -протокол за разпит на свидетелите:*, *, *, *,
*, справка съдимост на подс. К., оценителна експертиза, техническа експертиза, протокол
за доброволно предаване, пълномощно, заложен билет, разписка за продажба.
С оглед изложената фактология съдът наприви
следните
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство
доказателства на основание чл. 373, ал. 3 НПК. Съдът не констатира
противоречия, несъответствия и непоследователност в събрания по делото годен
доказателствен материал, цитиран по-горе, събран по съответния процесуален ред.
Самопризнанията на подсъдимата се подкрепят от гореизброените доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за
безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството
на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.
373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на
доказателствата.
Изложената и установена по
безспорен начин в хода на разследването фактическа обстановка, сочи на
осъществен от подсъдимата М.К. от правна страна състава на престъплението по чл.
196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 във
вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК.
От обективна страна подсъдимата К. осъществила деяние за това, че - на 26.08.2017г. в гр. Бургас, от заложна
къща „*”, находища се на ул. „*”№ *, в условията на опасен рецидив, чрез
използване на специален начин - особена ловкост, отнела чужди движими вещи- 1
(един) чифт златни обеци - с тегло 4,07 (четири цяло и нула седем) грама, на
стойност 215,17 (двеста и петнадесет и 17 ст.) лева от владението на * * *, без
нейното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна, подсъдимата отнела чужди движими вещи от
владението на св.*, без нейно съгласие, с което прекратила фактическата власт
върху процесните движими вещи, която до момента на деянието се е упражнявала от
* и установила своя фактическа власт върху същите. Деянието е било осъществено
при квалифициращото обстоятелство по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 3 от НК, тъй
като се явява извършено по специален начин - особена ловкост при отнемане на
веща по смисъла на т. 11 на ППВС № 6 от 26.04.1971 г. /изм. с пост. № 7 от
06.07.1987 г. на Пленума на Върховния съд. Съгласно цитираното ППВС „Третият състав се прилага,
когато при извършване на кражбата деецът е проявил особена ловкост или умение,
Подсъдимата К. извършил
деянието при условията на опасен рецидив и в двете му проявни форми по чл.29,
ал.1, букви „а" и „б" от НК, а именно, след като е била осъждана за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК и след като е била осъждана
поне два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,
като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК
- по чл. 29, ал.1, б. „а" от НК видно от приложената справка за съдимост.
От
субективна страна престъплението за което е повдигнато обвинението е извършено
от подсъдимата виновно, при форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл.11
ал.2, предл.първо от НК, като е съзнавала общественоопасния характер на
извършеното деяние, предвиждала е общественоопасните последици и е целяла и
искала тяхното настъпване. Подсъдимата е съзнавала, че вещите са чужда
собственост, както и че за отнемане на същите използва ловкост. К. е искала да
отнеме чуждите движими вещи от владението на собственика им, като прекъсне
фактическата власт над тях и установи трайна нова такава за себе си, като е
действала и със специфичната съставомерна цел - противозаконно да се разпореди
с инкриминираните вещи.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО
При
индивидуализация на наказанието съдът съобрази следното:
Разпитана в качеството на обвиняем, К. дава обяснения,
като се признава за виновна и изразява съжаление за извършеното и дава подробни
и добросъвестни обяснения, които в по-голямата си част разкриват в цялост
фактите около престъпната дейност. В своите обяснения пред съда, тя също
признава вина и не оспорва фактическата обстановка в обвинителния акт.
При индивидуализация на
наказанието, като отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства на подс. К.,
следва да бъдат отчетени данните за другите и осъждания, невключени в
квалификацията на извършеното престъпление при условията на „опасен
рецидив".
Като смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства на подсъдимата, следва да се отчетат добросъвестното и
процесуално поведение, направените от нея самопризнания и изразено съжаление,
съдействието, оказано на разследващите органи при изясняване на обстоятелствата
по делото, сравнително ниската стойност на предмета на престъплението.
Обществената опасност на деянието е
обичайна за този вид престъпления. Обществената опасност на дееца извън
квалификацията на престъплението е висока.
При постановяване на осъдителна присъда при
провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2
от НПК – каквото беше проведено по настоящото дело, наказанието се определя при
условията на чл.58а от НК. В разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено,
че в случаите, когато едновременно са налице условията на по ал. 1-3 и
условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по – благоприятно за
дееца. Предвид гореизброените смекчаващи вината обстоятелства (изразеното от
нея съжаление за извършеното, оказаното съдействие на досъдебното производство,
и затруднено семейно положение), които съдът приема като многобройни в този
случаи, съдът намира, че следва да се приложат разпоредбите на чл. 55 от НК,
тъй като същите се явяват по – благоприятни за подсъдимата К. при определяне на
наказанието й. Ето защо съдът наложи на подс. К. наказание при условията на чл.
58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно пет месеца
„лишаване от свобода“, което следва да се търпи при първоначален „строг“ режим. Това наказание, по
мнение на настоящия състав, се явява съответно на обществената опасност на
деянието и на дееца и ще окаже превъзпитаващ
и поправителен ефект върху нея. С него могат да
бъдат постигнати целите на чл.36 от НК.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Съдът
осъди на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК подс. К. да заплати в полза на
бюджета на ОД на МВР – град Бургас направените по делото в хода на досъдебното
производство разноски в размер на
150 лева за изготвени експертизи.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: А. БОБОКОВ
Вярно с оригнала: Д.Б.
Налице е непозволено увреждане, което
представлява сложен юридически факт, елементите на който са деяние, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина, съединени от правната норма в едно единство. Основният елемент на
непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД е вредата. Тя представлява накърняване и
унищожаване на благата на човека, представляващо негови права, имущество,
телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние. Причинната връзка е
обединяващ елемент на всички останали, за да е налице фактическия състав на
непозволеното увреждане. Вредите подлежат на възстановяване не само като се
докаже, че са в причинна връзка с противоправното и виновно деяние на дееца. В настоящия случай е установена
причинна връзка между поведението на дееца и вредоносния резултат. В
настоящия казус по несъмнен начин се доказа противоправно деяние, настъпили имуществени вреди и причинната връзка между деянията на
подсъдимите и настъпилите вреди на пострадалите с които са
накърнени техни права относно собствеността на различни лица. Противоправното деяние е извършено от
подсъдимите виновно при форма на вината пряк умисъл по
смисъла на чл.11 ал.2 предложение първо от НК. Съгласно чл.51 от ЗЗД
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. Съдът осъди подсъдимите Димова и * солидарно да заплатят
на пострадалия Севдалин
Маринов Трендафилов с ЕГН ********** ***
граждански иск представляващ обезщетение в размер на 432,00 (читиристотин тридесет и два) лева. Размерът на обезщетението е доказано по несъмнен начин,
съобразено е със съдебно-оценъчната експертиза изготвена в делото и е доказан
по основание. Това обезщетение следва да бъде заплатено ведно със законната
лихва върху тази сума, начиния от датата на увреждането-12.01.2015г., до
окончателното изплащане на задължението.