Присъда по дело №238/2023 на Районен съд - Велинград

М о т и в и към присъда № 12 от 27 март 2024 година,
постановена по н.о.х.дело № 238 по описа за 2023 година на Районен съд
Велинград:

Обвинение против Д. А. М. - роден на 18.07.2003 г. в град
Пазарджик, живущ в село Семчиново, български гражданин, българин, със
средно образование, работещ като охрана в казино „The inbet“ в град
Пазарджик, неженен, осъждан, с ЕГН – **********, за ВИНОВЕН в това, че
на 04.09.2022 г. във Велинград, е причинил на А. М. П. от Велинград средни
телесни повреди, изразяващи се в счупване на лявата ябълчна кост и счупване
на предната стена на ляв максиларен синус, представляващи счупване на
горната челюст, и изкълчване на пателата (колянното капаче) на лявото
коляно, представляващо трайно затрудняване на движението на левия долен
крайник - престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 129, ал. 2 от НК.
Пострадалият А. М. П. от гр. Велинград е конституиран като
частен обвинител и граждански ищец в настоящия наказателен процес.
Предявил е граждански иск против подсъдимия Д. М. от с. Семчиново за
сумата 35000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в
резултат на престъплението, ведно с лихва за забава, считано от 04.09.2022
година до окончателното изплащане и разноски по делото.
Подсъдимият Д. А. М. не се признава за виновен, като твърди, че
докато седяли в дискотеката П. отишъл на неговата маса, ударил го веднъж в
корема и започнал да го обижда и псува. След това го чакал пред заведението
и го ударил пръв, след което М. го ударил няколко пъти.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
След полунощ в ранните часове на 04.09.2022 г. частният
обвинител А. П., заедно със свидетеля М. М. отишли в нощното заведение
„БОА“ в гр. Велинград, където се присъединили към свидетеля И. А..
Седнали на бара, като изпили значително количество алкохол и се
забавлявали. Срещу тях имало друга непозната им компания, а именно:
подсъдимият М., свидетелите К., Г. А. и Т. А., както и Б. М.. П. бил във
видимо нетрезво състояние, когато си засякъл погледа с подсъдимия, като се
усетило напрежение между тях. ЧО отишъл на масата на М. и го попитал
„Има ли проблем?“ При което подсъдимият се ядосал и го бутнал.
Подсъдимият и приятелите му към онзи момент били видимо по-трезви. Б. М.
потърсил охраната, с оглед избягване на по-тежък конфликт. Отзовал се
1

свидетелят Р., който работел като охрана в нощния клуб. Оказало се, че
познава един от приятелите на П., свидетеля И. А. - и двамата били от гр.
Костандово. Р. помолил П. да напусне заведението, защото той и приятелите
му били много по-пияни от другите момчета, а освен това разчитал, че ще
бъде разбран заради познанството си с И. А.. Охранителите не забелязали
вътре да има конфликт.
П. излязъл и застанал на входа на дискотеката. Молел охраната да го
пусне да влезе, но без успех.
В 5 и 25 ч. на 04.09.2022 г. излязъл и подсъдимият М., облечен с черна
тениска и сини дънки. Последният тръгнал към П. /облечен с бяла тениска и
три/четвърти дънки/, който започнал да се движи на заден ход. В близост до
тях се събрали и други хора.
Свидетеля Т. А. изтичал до колата и взел в ръката си брадва, след което
се отправил към мястото на конфликта. Св. Р. го видял и веднага му взел
брадвата.
М. ударил А. П. с дясната ръка в главата. Повторил удара. П. се
отдръпнал назад и нанесъл удар с дясна ръка в областта на главата на М..
Следват още два удара в главата на П., който паднал върху черен автомобил
марка „Ауди“. Веднага след това подсъдимият хванал ЧО през кръста,
завъртял го и го хвърлил със сила на земята по лице. Непосредствено след
това му нанесъл още 6 удара с дясна ръка - един след друг. Това се случило на
паркинга на казино „The Inbet“, което се намира в една сграда с дискотека
„Боа“.
В този момент се намесил свидетеля П., който хванал М. през кръста и
го отместил далеч от пострадалия. Подсъдимият, заедно с приятелите си от
Семчиново се качили в лек автомобил марка „Фолксваген“ с рег. №
РА2155КК, собственост на баща му, и си тръгнали за Семчиново.
Тогава от дискотеката излезли св. И. А. и М. и видяли пострадалия да
лежи на земята. Имал много кръв по главата и не можел да стане. Направил
няколко опита, но без успех. Свидетелите Ил. А. и братовчед му М. го
издърпали в посока към сградата на „ЕВН“. М. се опитал да звънне за помощ,
но му паднала батерията на телефона, поради което се наложило да отиде до
махалата „Асфалтова база“ и се върнал с негов приятел, с който откарали
пострадалия в центъра за СМП Велинград.
Там му е оказана неотложна помощ, но П. не пожелал да остане в
болницата и го върнали вкъщи. На сутринта между 8:00 и 9:00 ч. майката и
лелята на ЧО се обадили по телефона на св. Б., чичо на пострадалия.
Извикали го за помощ, тъй като А. бил много зле – текло му кръв от ушите и
не бил адекватен. Св. Б. се обадил на тел. 112, с молба да изпратят линейка.
След прегледа от лекарите в СМП Велинград, П. бил откаран в болница в
Пазарджик.
В същия ден 04.09.2022 г. /неделя/ св. Л. получил обаждане от
2

оперативния дежурен, че имало сигнал за пострадало лице от сбиване в
дискотека „Боа“. Първоначалните данни били, че боят е нанесен от
охранителите на дискотеката. Иззел е записи от охранителните камери на
дискотеката и казиното.

По делото е приложена медицинска документация /извлечение от
Амбулаторната книга на ФСМП Велинград за регистриран преглед на П.;
фиш за СМП № 40/23995; документацията по приемане на пострадалия в
отделение по Неврохирургично отделение отд-р Панчев- амбулаторни
листове и Анманеза; Рекурзуси ИЗ № 12091/2022 г.; резултати от
изследвания; Епикриза от д-р П. и д-р Буховски/ за здравословното състояние
на пострадалия А. П., като тези писмени доказателства са взети предвид от
вещото лице при изготвяне на съдебно-медицинската експертиза.
От съдебно-медицинската експертиза, изготвена от д-р П. във
връзка с причинените телесни увреждания на А. П., е видно следното: На
04.09.2022 г. към 5:30 ч. в гр. Велинград пред бар „Боа“ е възникнал скандал,
в който е пострадал Ал. М. П., с ЕГН ********** на 22 г. от гр. Велинград.
Непосредствено след инцидента и падането на асфалта, пострадалият П. не е
изпаднал в безсъзнателно състояние, видно от свидетелските показания. Бил
употребил алкохол. Транспортиран е с линейка до СЦ при ФСМП
Велинград, където е бил прегледан, изследван, консултиран и
диагностициран и приведен в Неврохирургично отделение при МБАЛ
„Пазарджик“ АД, в гр. Пазарджик, където е постъпил в 15:31 ч. на 04.09.2022
г. Там са му поставили диагнози: счупване на основата на черепа, закрито;
Изкълчване на пателата /колянно капаче/ на лявото коляно; Оток с
насиняванена лицето предимно в лявата лицева половина; Счупване на лявата
ябълчна кост; счупване на тимпаничната част на дясната слухова пирамида
/слепоочна кост/; счупване на предната стена на ляв максиларен синус; Малка
рана на лявата вежда /кървяща/, Засъхнала кръв по десния слухов проход.
П. е лекуван консервативно по КП № 208. На 09.09.2022 г. в 09:04 ч. е
изписан за вкъщи, за да продължи лечението си при домашни условия.
Вещото лице е прегледал дисковете от КТ изследванията в МБАЛ
Велинград ЕООД и МБАЛ Пазарджик АД и епикризата от МБАЛ Велинград
ЕООД, от които се установява, че П. след инцидента към 05:30 ч. е получил:
Изкълчване на пателата /колянно капаче/ на лявото коляно; Оток с насиняване
на лицето предимно в лявата лицева половина; Счупване на лявата ябълчна
кост; Счупване на предната стена на ляв максиларен синус; Малка рана на
лявата вежда.
Според вещото лице тези травматични увреждания са причинени по
механизма на действие на твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и
добре отговарят да са получени при нанесен побой с ръце свити в юмруци по
лицето и падане на терена, чрез хвърляне от собствен ръст към момента на
3

инкриминираната дата.
Контузията на главата с лекостепенно мозъчно сътресение са причинили
на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по
смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
Счупването на лявата ябълчна кост и счупването на предната стена на
ляв максиларен синус са причинили на пострадалия А. П. СЧУПВАНЕ НА
ЧЕЛЮСТ /горна/, по смисъла на чл. 129 от НК, за около 45 дни от датата на
травмата.
Изкълчването на пателата /колянно капаче/ на лявото коляно е
причинило на пострадалия ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ НА ДВИЖЕНИЯТА
НА ЛЕВИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК, по смисъла на чл. 129 от НК, за около 1,5 –
2 месеца от датата на травмата.
Разкъсно-контузната рана на лявата вежда е причинила на пострадалия
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл.
130, ал. 1 от НК за около 7-9 дни.
Останалите увреждания са причинили болка и страдание по смисъла на
чл. 130, ал. 2 от НК за около 3-5 дни.
В съдебно заседание вещото лице П. установява, че счупването в
областта на средна черепна ямка може и за по-дълъг период от време да дава
известни оплаквания, които могат да се чувстват като замаяност. За
възстановяване от черепно-мозъчната травма и изкълчването на колянното
капаче е необходимо около месец или малко повече от месец, за да отшуми.
При изготвяне на заключение по извършена Видео-техническа и лицево
– идентификационна експертиза са изследвани 1 брой флаш памет
„Kingstone“ 32 GB, черна на цвят и 1 бр. флаш памет „Team Group“ 16 GB –
бяла на цвят, както и сравнителни материали снимка от справка в АИС
„БДС“ от 21.12.2022 г. на Д. М. и снимка от справка в АИС „БДС“ от
06.08.2021 г. на Г. А..
От заключението на вещото лице Й. се установява, че флаш памет
“Kingsto 32 BG черна на цвят - обект №1 на експертизата, съдържа 10 бр.
видео .mp4 файла за изследване, заснети от четири различно разположени
стационарно камери, обозначена като Cam 02, Cam 03, Cam 04 и Cam05.
След преглед на съдържанието на флаш памет “Tedm Grup 16 GB бяла
на цвят — обект№2 на експертизата, се установява, че същата съдържа 14 бр.
.mp4 видео ; файла за изследване, заснети от стационарна камера, обозначена
като Камера - Vhod L, както и 14бр. снимкови .jpeg файла експортирани от
видео файлове.
Всички файлове са цифров презапис от оригиналните файлове и не са
установени следи от манипулация – намеса върху записаната информация.
От лицата и техните действия са извлечени снимкови кадри.
От проведените сравнително лицево-идентификационни изследвания
4

може се направи извод, че:
- на ф.к.3.3, ф.к.3.4, ф.к.3.5, ф.к.3.6, ф.к.3.25, ф.к.3.29 н ф.к.З.ЗС
(извлечено от обект№2 на експертизата) и сн.1 (сравнителен материал) е
възможно да е заснел едно и също лице, посочено като Д. А. М..

Съдът след като разгледа всички събрани по делото доказателства и ги
прецени поотделно и в тяхната съвкупност, счита че следва да даде вяра на
показанията на свидетелите П., Л., Р., П., при отчитане на прочетените по
реда на чл. 281, ал. 5 , във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК показания от ДП на л. 166;
Б., М., И. А. и Г., както и от части на Г. А.. Действително първия свидетел е
пострадал от престъплението, а Б., М. и И. А. са негови близки, но техните
показания са последователни, непротиворечиви и правдоподобни и се
подкрепят от дадените показания на незаинтересованите от изхода на делото
показания на св. Л., Р. и П.. Не е без значение обстоятелството, че посочените
показания са в съответствие със заключението на съдебно-медицинската
експертиза относно състоянието на пострадалия непосредствено след
нараняването. Св. Б. не е пряк очевидец на инцидента, но е възприел лично
последиците и телесните увреждания върху пострадалия. Показанията на
свидетеля М. не са достатъчно ясни, с оглед на това, че към момента на
деянието е бил пиян до степен, да не помни добре случилото се. Съдът се
доверява на неговите показания в частта, в която удостоверява, че когато е
видял П. на земята последният е имал нараняване в коляното и много кръв, не
е могъл да става; както и че той го е преместил към сградата на „ЕВН“ и
викнал приятел, за да му помогнат.
Съдът дава вяра и на показанията на свидетеля Г. А., в частта, в която
удостоверява кой пръв е нанесъл удар – а именно, че това е подсъдимият.
Съдът дава вяра и на част от обясненията на подсъдимия – а именно, че
е нанесъл няколко удара с юмрук върху пострадалия, както и, че му направил
„суплес“. В тази част те са в съответствие с показанията на свид. П.
/прочетени от досъдебното производство/ и П., както и с предявените в ОСЗ
видеозаписи от охранителните камери на дискотека „Боа“ и казино „The
Inbet“ и със заключението на съдебно-медицинската експертиза, относно
механизма на причиняване на уврежданията. Съдът не дава вяра на
обясненията на подсъдимия в останалата част, като ги намира за израз на
неговата защитна позиция. Освен това същите са вътрешно противоречиви –
веднъж твърди, че „Той ме удари пръв“, след това „Аз го ударих един или два
– три пъти. И той след това ме удари два – три пъти.“
Съдът не дава вяра и на показанията на свидетелите Т. А. и К., както и
частично на Г. А. тъй като:
- показанията на посочените свидетели звучат като предварително
синхронизирани по отношение на твърдените обиди и заплахи, от страна на
П. към М., направени вътре в „Боа“, но отличаващи се в детайлите на
5

разказите им, което води до извод, че същите не са правдоподобни. Така св. Т.
А. твърди, че когато пострадалият се е доближил до подсъдимия го стиснал за
врата, ударил го няколко пъти в корема и започнал да го обижда. Обидите и
заканите не ги чул, защото музиката била много силна, а в последствие М. го
разказал в колата. Св. К. също потвърждава, че вътре Ал. П. е ударил
подсъдимия, както и, че е изрекъл следните думи: „Ти педераст ли си, по
мъже ли си падаш?“ „Ще те трепа.“, които лично е чул въпреки силната
музика. Освен това твърди, че след боя М. е бил в депресия „Мълчеше, не
искаше да говори.“ Техните противоречия в начина на възприемане на
обидите към подсъдимия, както и на неговото поведение – разказвал ли е или
е мълчал, мотивират съда да не им дава вяра.
Свидетелските показания на К. не следва да се вземат предвид, на още
едно основание. Пред съда заявява, че П. не е имал никакви наранявания,
което е в пълно противоречие със съдебно-медицинската експертиза и
останалите гласни доказателствени средства, както и с медицинската
документация. Освен това същият с категоричност заяви, че когато с
подсъдимият са излезли навън там са ги чакали пострадалия, заедно със св. М.
и Б., като за последния е безспорно установено, че не е присъствал в нощното
заведение. Всички тези твърдения, според съда, са направени в линия да се
очертае защитната теза на подсъдимия, че е бил провокиран от поведението
на П. и е действал в условията на неизбежна отбрана.
В хода на съдебното следствие са възпроизведени записи от
охранителните камери, монтирани на „Казино Инбет“ върху носител флаш
памет – черна на цвят и монтираните на нощен клуб „ВОА“ – на носител
бяла на цвят флаш памет, върху които няма констатирана техническа намеса,
съгласно установеното от вещото лице Й..
От прегледаните записи в съдебно заседание, и при отчитане на
заключението на в.л. Й., че именно М. е лицето с черна тениска, което нанася
ударите, се установява следното:
На паркинга на казино „Инбет“ М. ударил А. П. с дясната ръка в
главата. Повторил удара. П. се отдръпнал назад и нанесъл удар с дясна ръка в
областта на главата на М.. Следват още два удара в главата на П., който
паднал върху черен автомобил марка „Ауди“. Веднага след това подсъдимият
хванал ЧО през кръста, завъртял го и го хвърлил със сила на земята по лице.
Непосредствено след това му нанесъл още 6 удара с дясна ръка - един след
друг.
Съдът изцяло следва да се довери на тези веществени доказателства,
които са най-коректният и безпристрастен носител на доказателствена
информация, защото запаметяват и възпроизвеждат реалността, без да са
повлияни от субективни емоции и нагласи. Намира също, че те са допустими
на основание чл. 109 НПК веществени доказателства, по които има следи от
престъплението, като се отчете заключението на вещото лице Й. за липса на
техническа намеса върху записа.
6

Съдът намира, че изготвените видеозаписи са процес на дейност по
видеонаблюдение, за която има изрична правна рагламентация и са направени
в съответствие със закона. Съгласно чл. 11 от ЗХ „ В игралното казино
задължително се монтират, свързват и инсталират камери за
видеоконтрол и наблюдение. (2) …….Зоните на видимост на камери за
видеоконтрол и наблюдение трябва да обхващат цялата площ на игралното
казино (всички входове - аварийни, сервизни/“,
Поради това, че стопанисващите казиното са задължени да поставят
камери за видеонаблюдение, а нощния клуб като търговец има право да го
направи, съдът намира, че тази дейност попада в обхвата на изключението по
чл. 32, ал. 2 от КРБ, а именно: че „Никой не може да бъде следен,
фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия
без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в
предвидените от закона случаи.“ Според настоящия състав правото на
защита на личните данни и в частност – на видеозаснемане само със
съгласието на лицето, не са от категорията на абсолютните права и в
определени случаи неприкосновеността на личния живот по чл. 32, ал. 2 от
КРБ може да бъде ограничена освен в предвидените от закон случаи и
съобразно принципа на пропорционалността, когато следва да се защити
друга конституционно установена цел, например правото на живот и телесна
неприкосновеност, какъвто е и настоящия случай /в този смисъл Чинова, М.
Наказателнопроцесуалната принуда и неприкосновеност на личността.
София, Сиби, 1998, с. 29 – 40; и Доказателствената стойност на снимки, звуко
и видеозаписи, изготвени извън наказателния процес. Преглед на част от
практиката на ВКС Гл. ас. д-р Аделина Хаджийска, ВСУ „Черноризец
Храбър“ – с. 173-174./

Подсъдимият Д. А. М. към датата на извършване на престъплението не е
осъждан. От представената Справка за съдимост е видно, че на 04.07.2023 г. е
направено Споразумение № 162 по НОХД 989/2023 г. по описа на РС
Пазарджик, съгласно което подсъдимият М. се признава за виновен за
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, извършено на 19.06.2023 г. От
представената Полицейска справка е видно, че лицето е жител на с.
Семчиново, както и , че има данни към заявителски материали за него: 1.
Номер на ЗМ 20241 от 31.05.2020 г. в РУ Септември, проява по чл. 345, ал. 2
от НК, с мнение за прекратяване на основание чл. 61 от НК, както и преписка
по настоящото дело. Декларирал е, че семейството му се състои от него,
получава 9360 лв. годишно и притежава МПС „Фолксваген Поло“, не
притежава недвижими имоти.

С оглед на горното е видно,че Д. А. М. от с. Семчиново от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.
129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК :
7

- 04.09.2022 г. във Велинград, е причинил на А. М. П. от Велинград
средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на лявата ябълчна кост и
счупване на предната стена на ляв максиларен синус, представляващи
счупване на горната челюст, и изкълчване на пателата (колянното капаче) на
лявото коляно, представляващо трайно затрудняване на движението на левия
долен крайник. Несъмнено е налице средна телесна повреда по смисъла на
чл. 129, ал. 2 от НК, причинена от подсъдимия, който е нанесъл удари с
юмрук в областта на главата. Обърнал е пострадалия с главата надолу и го
ударил в земята, след което нанесъл още 6 удара в областта на главата, и
вследствие на това е причинено счупване на лявата ябълчна кост и счупване
на предната стена на ляв максиларен синус, представляващи счупване на
горната челюст, и изкълчване на пателата (колянното капаче) на лявото
коляно. Видно от заключението на вещото лице П., счупването на лявата
ьбълчна кост и счупването на предната стена на ляв максиларен синус са
причинили счупване на челюст за около 45 дни от датата на травмата, докато
изкълчването на колянното капаче на лявото коляно е причинило на
пострадалия трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за
около 1,5 – 2 месеца, което осъществява констатираните увреждания,
представляващи средна телесна повреда – двустепенна.
Следва да се има предвид, че обстоятелството относно това, че
подсъдимият е нанесъл удари с юмрук в главата на пострадалия А. П., както и
направения му „суплес“ не се отрича и от самия подсъдим.
Посочените по-горе обстоятелства се установяват и от показанията на
свидетелите П., Л., Р., П., писмените доказателства и експертизите. Защо
съдът кредитира една част от обясненията на подсъдимия, част от
показанията на свид. А. и защо не дава вяра на част от обясненията на
подсъдимия и на показанията на друга група свидетели – съображенията са
изложени във фактическата обстановка. Нещо повече – за да приеме
посочената по-горе фактическа обстановка във връзка с причиняване на
телесната повреда на пострадалия свид. А. П., вкл. и за авторството на
деянието, съдът обсъди множеството доказателства, събрани в настоящия
процес поотделно и в тяхната съвкупност,вкл. и достоверността на
свидетелските показания във връзка с установените механизми на
причиняване на телесните увреждания на пострадалия.
- деянието е извършено при п р я к у м и с ъ л , тъй като подсъдимият
е съзнавал неговия общественоопА. характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е искал това. Този извод следва от
установената фактическа обстановка по делото и механизма на причиняване
на телесната повреда – нанесени силни удари с юмрук върху пострадалия и
удара на тялото му в земята.

Възражението на защитата, че подсъдимият е действал в условията на
неизбежна отбрана, съдът намира за неоснователно. За да е налице
8

неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12 НК следва да са налице 2 деяния –
„нападение“ извършено от пострадалия по деянието, представляващо
„защита“, като последното не е обществено опасно, а цели да се защитят от
непосредстено противоправно нападение личността или правата на
отбраняващия се чрез причиняване на вреди на нападателя в рамките на
необходимите предели. Деянието на М. не може да бъде определено като
извършено при неизбежна отбрана, на няколко основания. На първо място не
се доказа наличие на нападение от страна на П., срещу което да се защитава
подсъдимия. На второ място твърдяното нападение над М. не е отговаря на
изискването за непосредственост, а то ще бъде такова ако е започнало
/започнало е самото увреждане или когато е създадена реална и
непосредствена опасност за увреждане на правата или личността на М./, но не
е довършено /нападението е прекратено поради отказ да се довърши или на
основания, лежащи извън дееца, или същото е довършено с настъпване на
предвидените в НК обществено опасни последици/. На следващо място не би
могло да се характеризира като нападение посегателството против честта и
достойнството на подсъдимия и не е нападение репликата „Ти педераст ли
си? По мъже ли си падаш?“ Законодателят е предвидил реторсия в тези
случаи, при които на обидата се отговаря с обида, на леката телена повреда с
лека телесна повреда, но НК забранява на тези противоправни дейния да се
отговаря с такива, водещи до средна телесна повреда. Противното би
поощрило отмъщението или саморазправата, а това не е целта на неизбежната
отбрана. Относно твърдението, че П. пръв е ударил М., то същото съдът прие
за невярно, заради което не би могло да е налице неизбежна отбрана по
отношение на него.
Защитата твърди, че ако изобщо е налице престъпление, то същото
следва да се квалифицира като такова по чл. 132, ал. 1, т. 2 от НК, което пък
на основание чл. 161, ал. 1 от НК е от частен характер.
Съдът не споделя това виждане. За да е налице престъпление по чл. 132,
ал. 1 НК е необходимо телесната повреда да е причинена в състояние на
силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с
клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е
било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови
ближни. В случая това не е налице на две основания: Първо съдът прие, че
пострадалият не е извършил действия, които да предизвикат силно
раздразнение по смисъла на разпоредбата, у подсъдимия. Второто основание е
несъответствие на твърдяното „Ти педераст ли си? По мъже ли си падаш? с
признака тежка обида. Обидата представлява умишлено унижаване
чувството на лично достойнство на дадено лице посредством противоречащо
на морала отнасяне с него. Тя е израз на непристойно държане. Тежка обида
по смисъла на чл. 132, ал. 1 от НК може да бъде такава, която дълбоко засяга
и унижава достойнството и честта на дееца. В случая твърдените изречени
думи не са от естество да причинят такова тежко засягане на достойнството
на подсъдимия.
9

При определяне на наказанието, съдът се съобрази с отегчаващите
отговорността обстоятелства, а именно: високата степен на обществена
опасност на деянието; високата степен на обществена опасност на дееца –
макар към момента на извършване на престъплението да не е осъждан, видно
от приложената полицейска справка М. е бил обвиняем по ЗМ
20241/31.02.2020 г. по описа на РУ Септември, за проява по чл. 345, ал. 2 от
НК, като прокурорската преписка е прекратена на осн. чл. 61 от НК. От
събраната по реда на съдебното следствие Справка за съдимост е видно, че
подсъдимият е осъден на 04.07.2023 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от
НК, извършено на 19.06.2023 г., т. е. след инкриминираната дата, което
завишава обществената опасност на личността му. Отчете се и упорството на
ударите, нанесени върху П., които допълнително доказват горния извод. Като
отегчаващо обстоятелство се отчетоха също че причинената средна телесна
повреда е двустепенна – счупване на челюстта и трайно затрудняване
движението на ляв долен крайник; причините за извършване на
престъплението – незачитане на установения правен порядък; подбудите за
извършване на престъплението – стремеж за саморазправа по неправомерен
начин.
Смекчаващи отговорността обстоятелства представляват чистото
съдебно минало към датата на извършване на деянието и младата възраст на
дееца, като последното се отразява силно при индивидуализиране на
наказанието под средно определения за процесното престъпление и най-вече
за поправяне на дееца.
С оглед на горното съдът определи наказание – ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК , съдът ОТЛОЖИ изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила. За да приложи института на
условното осъждане съдът взе предвид размера на наказанието, чистото
съдебно минало на дееца към датата на извършване на престъплението, както
и това че целите на наказанието и преди всичко специалната превенция могат
да бъдат постигнати и без неговото ефективно изтърпяване.
При постановяване на присъдата си настоящият състав отчете, че
деянието е извършено в условията на реална съвкупност с престъпление
извършено на 19.06.2023 г. в гр. Септември, т. е. двете деяния са извършени
преди постановяване на присъда по тях, поради което на основание чл. 25 НК
съдът определи едно общо наказание по двете присъди.
По НОХД № 989 от 2023 г. на Районен съд Пазарджик е наложено
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА срок от 5 месеца и наказание
глоба в размер на 100 лв., както и на осн. чл. 343г от НК е лишен от право да
управлява МПС за срок от 6 м., считано от 20.06.2023 г. На основание чл. 66
от НК наложеното наказание лишаване от свобода е отложено с три години
изпитателен срок.
10

При отчитане на горното, съдът наложи на осн. чл. 25, ал. 1 във вр. с чл.
23, ал. 1 от НК едно общо най – тежко наказание измежду тези по НОХД №
989 от 2023 г. на Районен съд Пазарджик и НОХД № 238 от 2023 година по
описа на Велинградския районен съд, а именно: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок от две години.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложи изпълнението на наложеното
най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ,
като възпитателните грижи по време на изпитателния срок се възложиха на
наблюдателната комисия при Община Септември.
На основание чл. 25, във вр. с чл. 23, ал. 3 от НК присъедини
наказанието ГЛОБА в размер на 100 лв.
На основание чл. 25, във вр. с чл. 23, ал. 2 от НК присъедини
наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА, считано от 20.06.2023 г.

Подсъдимият Д. А. М. следва да бъде осъден да заплати на А. М. П.,
сумата 15000.00 лева/ петнадесет хиляди лева/ – представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.129, ал.
1, във вр. с чл. 129, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва, считано от
04.09.2022 година до окончателното изплащане на сумата, като предявения
иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от А.
М. П., с ЕГН********** от град Велинград,живущ на ул. „Устето „ №30а за
разликата до 35 000 лева, отхвърли като неоснователен.
Касае се за иск за непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, т. е
поправяне на противоправно и виновно причинените вреди другиму. От
изложеното до тук - при мотивиране на наказателната част на присъдата е
видно, че подсъдимият с противоправното си и виновно поведение е
причинил увреждане – двустепенна средна телесна повреда на А. М. П..
Вследствие на това увреждане - счупване на лявата ябълчна кост и счупване
на предстата стена на ляв максиларен синус, представляващи счупване на
горната челюст, и изкълчване на пателата на лявото коляно, пострадалият е
претърпял болки и страдания, за които следва да бъде обезщетен. Относно
претъппените болки и страдания, се събраха по делото писмени и гласни
доказателства. Размера на неимуществените вреди съгл. чл. 52 от ЗЗД следва
да бъде определен по справедливост т.е за сумата 15000 лева. За да определи
този размер на вредите съдът се съобрази с характера на причинените
увреждания, периода на възстановяване, както и това, че се касае за две
различни увреждания на здравето на лицето, които сами по себе си генерират
болки и страдания .Претендираната сума от 35000 лева е завишена, тъй като
не е съобразена с посочените обстоятелства. Подсъдимият следва да заплати
на гражданския ищец и лихва за забава от датата на увреждането и разноски
по делото за един адвокат а именно – 2000 лв.
11

Подсъдимият Д. А. М., с посочена по-горе самоличност , следва
да заплати по делото други разноски, както следва :
По сметка на ОДМВР – Пазарджик разноски– 850.08 лева / осемстотин и
петдесет лева и осем стотинки /
По сметка на Районен съд Велинград - 600 лв. такса върху уважената
част от гражданския иск, плюс 10 лева за служебното издаване на два
броя изпълнителен лист.;
По горните съображения бе постановена настоящата присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Мая Средкова-П.а

12

Номер на акта:	12
Дата:	27 март 2024 г. (в сила от 12 април 2024 г.)
Съдия:	Мая Георгиева Средкова-Петрова

Дело:	20235210200238
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	31 август 2023 г.

Присъда по дело №238/2023 на Районен съд - Велинград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите