РЕШЕНИЕ
№ 18834
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. П.А
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. П.А Гражданско дело №
20241110138915 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „.“ ЕАД срещу
С. с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 221.93 лева, представляваща
стойността на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, находящ се в гр. .., за периода от м.10.2021г до м.07.2023г, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.06.2024г. до окончателното плащане,
сумата от 41.28 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 15.09.2021г до 11.06.2024г. върху цената на топлинната енергия, сумата от 15.69
лева, представляваща възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от
м.05.2021г до м.10.2022г, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 28.06.2024г. до окончателното плащане и сумата от 4.03 лева, представляваща за
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.07.2021г до 11.06.2024г
върху цената на услугата дялово разпределение.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника в качеството му на собственик на процесния
топлоснабден имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
1
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася, като дължимите от ответника суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че
съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана
от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на
вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника e депозиран
отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове като недопустимо и
неоснователни. Поддържа се, че починалият С. А. П. има наследници от втори, трети и
четвърти ред, респективно, че С. не следва да отговаря по предявените искове. Изрично се
позовава на т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2019 по тълк.дело №1/2017г. Оспорват се и
исковете за главница за цена на услугата дялово разпределение и за лихви за забава. Излагат
се твърдения, че процесният топласнабден имот е актуван като общински едва на 19.03.2025
г., като С. е заплатила претендираните в настоящото производство суми, но счита същите за
недължимо платени. Изтъква се, че от ищеца не са ангажирани доказателства за наличието
на облигационно правоотношение с ответника за исковия период. Поддържа се и, че
ответникът не е ползвател на имота. Прави се възражение за погасяване по давност на
претенциите, заявени с исковата молба. Оспорва се и легитимацията на ищеца да претендира
плащане на суми за цена на услугата дялово разпределение. Моли се за отхвърляне на
предявените искове. Претендират се разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.“ ООД изразява становище по
съществото на спор с молба от 31.03.2025г, като представя и писмени доказателства.
С молба с вх.№ 253707/23.07.2025г. от името на ищеца изрично е признато, че
ответникът е извършил плащане, с което е погасил част от задълженията, като непогасени са
останали сумите от 25.78 лева – законна лихва и 60 лева – разноски за държавна такса.
Претендира се и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По допустимостта на предявения иск:
От името на ответника се поддържа становище, че предявените искове срещу него са
недопустими, тъй като изначално не било възникнало процесуално правоотношение с
ответника С. П., тъй като същият е починал през 2018г. Във връзка с това се изтъква, че е
следвало да бъдат съобразени дадените в Тълкувателно решение по тълкувателно дело №
1/2017г. относно процесуалната правоспособност и невъзможността по реда на чл. 227 ГПК
да бъдат конституирани наследници на починало преди предявяване на иска лице.
В действителност съгласно дадените в Тълкувателно решение № 1/09.07.2019г по
тълк.д № 1/2017г на ОСГТК на ВКС разяснения е недопустимо по реда на чл. 227 ГПК да
бъдат конституирани наследниците на страна в процеса, ако същата е починала преди
2
предявяване на делото. Нещо повече изрично е посочено, че предявяването на иск срещу
починало лице е недопустимо, като не са касае до нередовност на исковата молба по
смисъла на чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК, която може да бъде поправена по реда на чл. 129 ГПК.
Разглежданият случай обаче не попада в така описаната в цитираното тълкувателно
решение хипотеза. В случая исковете не са предявени срещу починалия С. П., в който
случай безспорно би било налице едно недопустимо производство, в това число и
недопустимо конституиране на страни по реда на чл. 227 ГПК. Напротив, налице е хипотеза,
в която е посочено, че се предявяват искове срещу наследниците на С. П., като за ищеца не
са били известни имената им, за да ги индивидуализира по предвидения в закона ред. Ето
защо съдът по реда на чл. 129 ГПК е указал на ищеца да индивидуализира надлежно
сочените от него ответници „наследниците на“ с посочване на три имена, адреси и т.н.
Именно при индивидуализиране на ответната страна ищецът е посочил, че в случая
предявява исковете си срещу С., т.е ответникът не е конституиран по реда на чл.227 ГПК.
Следователно не е налице нито конституиране по реда на чл. 227 ГПК, нито предявяване на
иск срещу починалия С. П.. Ето защо съдът приема, че предявените искове се явяват
допустими.
По основателността на исковите претенции:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия
съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По делото не се спори и че ап.., находящ се в гр.., се намира в сграда, присъединена
към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото договор, сключен
между етажните собственици и дружество за въвеждане на топлинно счетоводство на
разходите за отопление и топла вода.
Въпреки извършеното от страна на С. плащане на процесните суми, с оглед
депозирания отговор на исковата молба следва да се приеме, че спорът между страните се
концентрира върху въпросът дали през исковия период е било налице валидно облигационно
отношение между „.“ ЕАД и С. за доставка на топлинна енергия до процесното жилище.
За установяване на това обстоятелство по делото е приет договор за продажба на
3
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 29.11.1990г. /л.11-12
от делото/, съгласно който С. А. П. е придобил право на собственост именно върху имот,
находящ се в гр..., като съгласно издадено от ГИС удостоверение с изх.№./22.02.2013г. /л.14
от делото/ посоченият адрес съответства понастоящем на адрес гр. С.. Същевременно
липсват доказателства, а и твърдения, че след закупуването на процесното жилище С. П. се
е разпоредил с него.
Видно от приложеното към исковата молба удостоверение за наследници на С. А. П.
/л.16-17 и л. 45-46 от делото/ същият е починал на 11.12.2018г., като не е оставил
наследници от близкия кръг роднини, тъй като е починал неженен, без деца, с починали
възходящи. Това обстоятелство се потвърждава и от приетото удостоверение за родствени
връзки до шеста степен на С. А. П. /л.58 от делото/. Предвид това следва да бъде съобразена
хипотезата на чл. 11 ЗН, съгласно която когато няма лица, които могат да наследяват
съгласно предходните членове, или когато всички наследници се откажат от наследството
или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата, с изключение на
движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите,
предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на
общината, на чиято територия се намират. Следователно доколкото видно от представените
удостоверения за наследници по отношение на имуществото на С. П. не е имало лица, които
да го наследят съобразно разпоредбите на чл. 5-11 ЗН, то притежаваното от него жилище е
придобито от общината, на чиято територия се намира процесния имот, т.е в случая именно
С.. Този извод се подкрепя и от представения от самия ответник Акт № . за частна общинска
собственост, съставен на 19.03.2025г. /л.95 от делото/, в който изрично е посочено като
правно основание за придобиването на имота, находящ се в гр..., именно чл. 11 ЗН. С
вписването на това основание и издаването на този акт за общинска собственост С. изрично
е признала с конклудентни действия обстоятелството, че именно ответната община е
наследила топлоснабденото жилище от починалия С. П.. Обстоятелство, което настоящият
състав цени по реда на чл. 175 ГПК. Ирелевантно в случая е кога ответникът е издал акта за
общинска собственост, доколкото същият по своята същност няма конститутивно действие,
т.е правото на собственост за обективирания в него имот, не се поражда с издаването му.
Последователна и непротиворечива е съдебната практика, съгласно която актовете за
общинска собственост са официални документи, но нямат правопораждащо действие, а
само констатират придобитото, т.е те имат само констативен характер. В този смисъл
решение № 269/03.08.2012г. по гр.д.№ ./2011г на ВКС, I г.о, решение № 391/18.10.2012г. по
гр.д.№./2011г на ВКС, I г.о., решение № 82/15.07.2019г. по гр.д.№ .г. на ВКС, I г.о.
При съобразяване на така посоченото следва да се приеме за неоснователно
възражението на С., че същата е станала собственик на процесното жилище едва през 2025г.,
когато е издала акта за частна общинска собственост. Доколкото в него изрично е признато
основанието, на което е придобито правото на собственост – чл. 11 ЗН, то в случая следва да
се приема, че С. е придобила по наследство процесното жилище още с откриване на
наследството на С. П., т.е считано от 11.12.2018г общината е станала собственик на имота.
4
Следователно именно ответникът е бил собственик на топлоснабденото жилище и през
исковия период.
Съгласно действащата през исковия период нормативна уредба, както и съгласно
действалата преди това разпоредба на чл. 106а, ал. 4 от Закона за енергетиката и енергийната
ефективност /отм./, потребители на топлинна енергия са собствениците и титулярите на
вещно право на ползване на топлоснабдените имоти. Аналогична е и уредбата при
действието на Закона за енергетиката, където е дадена дефиницията в § 1, т. 42 /отм./ ДР на
ЗЕ, според която „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо
лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. Подобна е и дефиницията за клиент на топлинна
енергия, разписана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ /Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./
- редакцията действаща към спорния период.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че именно С. в качеството си на
собственик на имота считано от 11.12.2018г. е била потребител на топлинна енергия през
исковия период. Ирелевантни са направените оспорвания в отговора на исковата молба
относно това, че през този период имотът не е бил ползван от ответника. При определяне
качеството клиент на топлинна енергия законодателят е приел, че е от значение не това кой
фактически ползва имота, а дали дадено лице притежава вещни права върху него –право на
собственост или вещно право на ползване. Същевременно по делото не са ангажирани
доказателства трето за спора лице през исковия период да е бил вещен ползвател.
Ето защо ответникът С. в качеството си на собственик на топлоснабден имот се явява
материално легитимиран да отговаря за заплащането на потребената през исковия период
топлинна енергия в имота. Ответната община в качеството си на потребител на топлинна
енергия е обвързана с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна
енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на договор не е
необходима, като за да се явява обвързан ответникът с общите условия на ищцовото
дружество е достатъчно общите условия да са влезли в сила, което обстоятелство не е
спорно между страните. По делото не е установено и ответникът С. да е упражнила правото
си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния
период. Ето защо съдът намира за неоснователно възражението на ответника релевирано в
отговора на исковата молба, че между С. и ищцовото дружество липсва облигационна
връзка.
Не основателно е възражението на ответника, че липсва облигационна връзка с ищеца,
5
тъй като С. не е потребител по смисъла на §13 от ДП на ЗЗП. В конкретната хипотеза следва
да се прави разграничение между общото понятие „потребител“ и въведеното понятие в
Закона за енергетиката „потребител на топлинна енергия“/“клиент на топлинна енергия“. Не
приложима е и сочената от ответника дефиниция в §1, т. 43 ЗЕ, касаеща потреблението на
топлинна енергия за стопански нужди. В случая характера на правоотношението се определя
не от това дали клиентът на топлинна енергия е физическо или юридическо лице, а се
определя от характера на нуждите, за които се ползва топлоснабдения имот, който в случая
не съществува спора, че представлява жилище, т.е предназначен е за задоволяване на
жилищни нужди, като липсват доказателства да е ползван през исковия период за стопански
нужди. Предвид това в случая следва да се съобрази дефиницията, дадена в §1, т. 2а ДП на
ЗЕ.
Следва да се отбележи, че съдът цени по реда на чл.175 ГПК като извънсъдебно
признание за наличието на облигационна връзка между страните, обстоятелството, че
ответникът дори е извършил плащане на претендираните в настоящото производство суми.
По отношение на въпроса за осъществяването на реална доставка на топлинна
енергия до имота на ответника в посоченото от ищеца количество и на претендираната
стойност между страните не съществува спор, доколкото в открито съдебно заседание
процесуалният представител на ответника изрично заявява, че спорът между страните е
единствено досежно наличието на валидна облигационна връзка. Въпреки това следва за
пълнота на изложението да се посочи, че според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба № . за
топлоснабдяването. Съгласно представените от третото лице-помагач писмени доказателства
л.97-102 от делото/ – изравнителни сметки и протоколи за неосигурен достъп ищцовото
дружество е начислявало единствено топлинна енергия за сградна инсталация, без да
начислява суми за отопление на имота и за БГВ.
Ето защо Софийски районен съд счита, че събраните по делото доказателства ценени
ведно с изявленията на ответника водят до непротиворечивия изрод за осъществяване на
доставка на топлинна енергия в количествата начислени от ищцовото дружество за сградна
инсталация, като и че начислените суми отговарят именно на потребеното количество
топлинна енергия в имота.
В конкретния случай от представените изравнителни сметки се установява, че за
процесния период общата стойност на дължимите суми е в размер на 272.95 лева, но
ищецът претендира сума в по-малък размер 221.93 лева.
Във връзка с направеното от ответника С. възражение за изтекла погасителна давност в
депозирания отговор на исковата молба, настоящият състав приема следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по тълк.д.№
3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия са такива за
6
периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност по
чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния
характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящи се еднородни задължения, с
посочен в Общите условия падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери
приложение тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните за
главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, влезли в сила от 10.07.2016г., действащи
през целия исковия период, клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за
м.10.2021г. (първият месец от заявения период) е станало изискуемо на 15.12.2021г. и от
този ден е започнал да тече тригодишният давностен срок – арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Същият
би изтекъл на 15.12.2024г., но е бил прекъснат с подаване на исковата молба на 28.06.2024г.
Ето защо Софийски районен съд намира, че релевираното от ответника възражение за
изтекла давност се явява неоснователно.
Следва да се отбележи, че дори и да беше изтекла погасителната давност, доколкото С.
е извършила плащане, то по отношение на нея следва да намери приложение разпоредбата
на чл. 118 ЗЗД.
Ето защо настоящият състав приема, че по делото е установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 221.93 лева, но доколкото ищецът е признал за извършено от ответника
плащане на главницата и същото е видно от платежно нареждане от 07.04.2025г. с изрично
посочено основание за плащане „Т.е период 10.21-07.23“/л. 78 от делото/, същото следва да
се съобрази по реда на чл. 235 ГПК и иска да бъде отхвърлен поради плащане.
По отношение на претенцията за цената на услугата дялово разпределение:
С исковата молба е предявена и претенция за присъждане на цената на услугата дялово
разпределение. Съгласно нормата на чл. 139, ал. 2 от Закона за енергетиката дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ.
Следователно, дяловото разпределение може да бъде осъществявано и от самото
топлопреносно дружество без да е необходимо наличието на договор между етажната
собственост и дружество, извършващо дялово разпределение. Поради това на „.” ЕАД се
дължи заплащането на осъществената услуга, като няма пречка за фактическото изпълнение
на това си задължение ищцовото дружество да оправомощи трето за правоотношението с
потребителите лице. Следва да се посочи във връзка с материалната легитимация на ищеца
да претендира дължимостта на цената на услугата дялово разпределение, че съгласно чл. 22,
ал. 1 от Общите условия, влезли в сила през 2016г., дяловото разпределение на топлинна
енергия се извършва възмездно от „.“ ЕАД в качеството му на продавач по реда на чл. 61 от
7
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в
сградата в режим на етажна собственост, но по аргумент от ал. 2 от същата клауза на
Общите условия клиентът заплаща на продавача, т.е на „.“ ЕАД стойността на услугата
дялово разпределение, извършена от съответния търговец. Предвид това следва да се
приеме, че именно ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия, от
2016г. е материално легитимирано да получи цената на услугата дялово разпределение.
Следователно от значение за изхода на спора е единствено дали услугата е била
извършена, а видно от приетите протоколи за неосигурен достъп и изравнителни сметки
услугата е била извършена. С оглед изложеното, към установената като дължимата сума
следва да се прибави и размерът на дължимата такса за дялово разпределение. За процесния
период съгласно данните от счетоводните записвания на ищеца /л.27 от делото/ е в размер
на 15.69 лева за периода от м.05.2021г. до м.10.2022г., т.е искът се явява изцяло доказан.
Въпреки това с оглед извършеното плащане видно от представеното платежно на л. 80 от
делото, искът следва да бъде отхвърлен поради плащане.
По отношение на исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД съдът намира с оглед липсата на
изрични възражения и предвид извършеното плащане, че следва да се приеме, че
претендираните суми са дължими и признати от ответника, но исковете следва да бъдат
отхвърлени поради плащане.
От ищеца съгласно молба от 23.07.2025г. се претендира плащане и на законна лихва
върху двете главници. Съдът намира, че ответникът дължи заплащането на законна лихва,
тъй като към момента на предявяване на исковете ищецът е бил носител на изискуемо
вземане от ответника, като ответникът е следвало да погаси това вземане преди образуване
на настоящото производство, в предвидения в закона срок. Ето защо съдът счита, че С.
дължи на ищеца обезщетение в размер на законната лихва върху платената главница за
топлинна енергия от датата на завеждане на иска /28.06.2024./ до датата на плащането й, а
именно 07.04.2025г., което определено по реда на чл. 162 ГПК възлиза на сумата в размер на
23.87 лева, доколкото с исковата молба се претендира присъждане на законна лихва и липсва
изрично изявление от страна на ищеца за десезиране на съда с това искане. Аналогично и по
отношение на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение –
същата определена по реда на чл. 162 ГПК се равнява на 1.69 лева. Така посочените суми в
общ размер на 25.56 лева не е била погасена от ответника, поради което той дължи
заплащането и.
По разноските:
Ищецът претендира единствено разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство. Съдът намира, че въпреки отхвърлянето на
предявените искове поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса, ответникът
дължи претендираните от ищеца разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, доколкото е станал повод за завеждане на исковете. В настоящия случай са
ангажирани доказателства за заплатена държавна такса в размер на 50 лева и 10 лева – такси
за издаване на съдебни удостоверения. Предвид това В полза на „.“ ЕАД следва да се
8
присъди сумата от 60 лева. По отношение на юрисконсултското възнаграждение предвид
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК /в редакция Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г/, настоящият
състав намира, че съдът е компетентен да определи размера му съобразявайки вида и
количеството извършена работа /по аргумент от чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ/,
като не е обвързан с претенцията на юридическото лице, а единственото законово
ограничение е определеният размер да не надвишава максималния размер съобразно
нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид това,
Софийски районен съд счита, че юрисконсулското възнаграждение може да бъде определено
и под посочения в наредбата минимум. С оглед на това и съобразявайки, че по делото от
страна на „.“ ЕАД извършените процесуални действия се изразяват в подаване на искова
молба и явяване на техен процесуален представител в проведеното открито съдебно
заседание, съдът счита, че размерът на присъденото възнаграждение следва да бъде общо 50
лева. Следователно общия размер на дължимите разноски е 110 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С., БУЛСТАТ . с адрес в гр., да заплати на „.“ ЕАД, ЕИК., със седалище и
адрес на управление гр. ., сумата в размер на 23.87 лева – законна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от датата на подаване на исковата молба 28.06.2024г. до датата
на плащането сумата - 07.04.2025г. и сумата от 1.69 лева - законна лихва върху главницата за
цената на услугата дялово разпределение за периода от датата на подаване на исковата
молба 28.06.2024г. до датата на плащането сумата - 07.04.2025г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.“ ЕАД, ЕИК .6, със седалище и адрес на управление гр.
., срещу С., БУЛСТАТ. с адрес в гр.., осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на С., БУЛСТАТ. да заплати на „.“ ЕАД,
ЕИК., сумата от 221.93 лева, представляваща стойността на доставена топлоенергия за
битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, находящ се в гр. .., за периода от
м.10.2021г до м.07.2023г, сумата от 41.28 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 15.09.2021г до 11.06.2024г. върху цената на
топлинната енергия, сумата от 15.69 лева, представляваща възнаграждение за услугата
дялово разпределение за периода от м.05.2021г до м.10.2022г, и сумата от 4.03 лева,
представляваща за обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
16.07.2021г до 11.06.2024г върху цената на услугата дялово разпределение, поради плащане
в хода на процеса.
ОСЪЖДА С., БУЛСТАТ . с адрес в гр.. да заплати на „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление гр. ., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 110 лева – разноски,
сторени в исковото производство пред Софийски районен съд.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач -
„.“ ООД.
9
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10