Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,14.12.2017 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
граждански състав, на четиринадесети ноември през двехиляди и седемнадесета
година, в публично заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия ВЪЛЧЕВА гр. дело №3130
по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.59 от ЗЗД.
Подадена е
искова молба от Л.С.А., с ЕГН ********** ***, чрез
пълномощник и адрес за призоваване: адвокат
В.Ц.К. *** против Б.В.Д., с ЕГН ********** *** и Ш.Ф.Д., с ЕГН **********
***, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че ответниците
са съпрузи и собственици - в режим на СИО на недвижим имот - самостоятелен
обект в сграда /апартамент/ с идентификатор 55155.502.869.1.13 по кадастралната
карта на гр.Пазарджик и административен адрес: гр.Пазарджик, ул.“*****„ №* , вх.“*“, ет.* , ап.*. Твърди, че между ответниците и Банка „ДСК“ ЕАД е
бил сключен договор за ипотечен кредит в евро от дата 19.05.2008г., обезпечен
от ответниците с ипотека върху същия имот. Предоставеният кредит ответниците следвало да погасяват на равни
месечни вноски. Твърди, че в
периода от м.VI.2010г.
/вкл./ до м.IV 2014г. /вкл./
е изплащал текущите задължения, които
двамата ответници са имали по горепосочения договор за ипетечен кредит, като
внесената от него сума
за периода е общо в размер на сумата 24 638.00 лв., представляваща левовата равностойност на сумата
13430.00 евро.
Сочи,
че през посочения период както ответниците Динкови, така и
той преимуществено са се намирали в чужбина,
като плащанията са извършвани на каса, чрез
близки и роднини на ищеца и
чиито подписи следва да стоят на съответните вносни бележки. Посочва, че доколко и по какъв технологичен начин ДСК е
отразявала, че плащанията
се извършват от трети лица е отделен въпрос.
Твърди,
че не е имал правен интерес да заплаща тези чужди
задължения доколкото между него и ответниците не е съществувало договорно
правоотношение, нито друго основание - годно
да го направи собственик, но погрешно считайки, че по този начин ще придобие
собствеността на ипотекирания недвижим имот - самостоятелен обект в сграда
/апартамент/ с идентификатор 55155.502.869.1.13 по КК на гр.Пазарджик и чието
владение е придобил чрез предварителен договор с трето лице. Твърди, че в крайна сметка длъжниците неосноветелно са
се обогатили със сумата 24 638.00 лв. за сметка на обедняването на ищеца и че дължът
нейното връщане на основание чл.59
от ЗЗД. Сочи, че отговорността
на длъжниците е солидарна доколкото са погасени техни задължения към банката, за които те като съпрузи отговарят солидарно - чл.32 ал.2 СК.
За
платената сума и на основанието - посочени по-горе, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл.410 ГПК,
входирано с дата 13.07.2016г., като по образуваното ч.гр.д. №2516/2016г. на
Районен съд Пазарджик е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
15.7.2016г., но по която ответниците са депозирали възражения в законния срок.
С оглед възраженията, заповедният съд
указал на ищеца необходимостта
от предявяване на иск по чл.422 ГПК. За ищеца е възникнал
правен интерес да предяви този иск.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че
към 13.07.2016г., на
която дата е подадено зоявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д.№2516/2016г. по описа на Районен съд-
гр.Пазарджик, ответниците Б. и Ш. Динкови са дължали на ищеца Л.А. сумата 24638.00 лв., представляваща левовата равностойност на
сумата 13 430.00
евро и която сума, ищецът без да
има правен интерес е заплатил на периодични вноски на „ДСК“ ЕАД в
пероида от месец VI.2010
/вкл./ до м. IV 2014г. /вкл./
за погасяване задължения на ответниците по Договор за ипотечен кредит от
19.05.2008г.,
сключен между тях и Банка „ДСК“ ЕАД и с която сума ответниците неоснователно са се
обогатили за сметка обедняването на ищеца.
Претендира и разноските в настоящето производство.
Към
исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно описани и са
направени доказателствени искания.
В срока по
чл.131 ал.1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор по така подадената искова молба от ответниците, чрез процесуалния им представител, който взема становище,
че искът е недопустим. Смята, че липсва правен интерес у ищеца Л.А.
от водене на настоящето дело срещу ответниците. Твърди, че ответницата Ш.Д. не може да бъде пасивно
легитимирана да отговаря по така предявения иск, тъй като същата никога не е
получавала кредит от Б. ДСК, както и видно от представените писмени
доказателства-операционни бележки. Няма данни да са погасявани каквито и да било
задължения на нейно име в Б. ДСК. Сочи, че
ответницата Ш.Д. е съсобственик на имот, с който е бил обезпечен кредит на
другия ответник Б.Д. към Б. ДСК. Твърди, че няма данни ищецът Л.А. да е погасявал
каквито и да било задължения от свое име по кредитни задължения на ответниците
Динкови към Б. ДСК, което говори за липса на правен интерес у него от водене на
настоящето дело. Сочи,
че ответницете не са имали
каквито и да било взаимоотношения с ищеца, живеят в чужбина, не познават същия
и до момента на завеждане на настоящия иск, не са знаели за неговото
съществуване и дори, че владее техен имот. От
представените доказателства няма данни ищецът Л.А. да фигурира като страна по
каквито и да било взаимоотношения или плащания, касаещи ответниците Динкови.
Няма данни, а и не се твърди от ищеца, същият да е встъпвал в дълг пред банката
/или като съдлъжник/ вместо/или наред с кредитополучателя Б.Д..
Твърди, че
искът е и неоснователен. Сочи, че по изложените в
исковата молба обстоятелства, смята, че същите не отговарят на действителното
фактическо положение. Ответниците,
като продавачи са сключили с купувач Г. Рамазан С. , предварителен договор от
15.05.2009г. за покупко-продажба на недвижим имот: апартамент, с адрес:
гр.Пазарджик, ул.“*****“ №*, вх.*, ет.*, ап.*. Съгласно
чл.7 от посочения Договор, купувачът Г. С. е имала задължение да
заплаща в срок всички задължения по Договор за ипотечен кредит от 19.05.2008г.,
сключен между кредитодателя Банка „ДСК“ и Б.Д. като кредитополучател. Сочи, че от
една страна няма данни по делото ищецът от свое име да е погасявал задълженията
на когото и да било, за да претендира свое обедняване в размер на 24 638 лв. От друга страна видно от представените
писмени доказателства „операционни бележки" се установява, че голяма част
от вноските по кредита са правени от името на ответника Б.Д. по кредита на
негово име. Малка част от
операционните бележки сочат за внасяни суми за погасяване на вноските по
кредита на ответника
Б.Д. от други лица, сред които
обаче не фигурира ищеца Л.А.. И трета
част от операционните бележки -2 бр.,
от които се вижда, че изобщо не касаят ответника Б.Д.,
а друго лице Александър Баталов, което е теглило веднъж сума от разплащателната
си сметка, втори път е плащало такса, за да му бъде преиздадена дебитна карта и
изобщо не касаят погасяване на кредит на когото и да било.
Оспорва и възразява срещу твърдяното
обстоятелство, че ищецът Л.А. е погасявал каквито и да било задължения на
ответниците Б.Д. и Ш.Д.. Оспорва
и възразява срещу твърденията, че ответниците са се обогатили за сметка на ищеца и че същият е обеднял с претендирана
сума. Освен това ответника Б.Д. периодично също е
правил погасителни вноски по кредита си.
Заявява,
че оспорва изцяло исковите
претенции на ищеца, както по основание, така и по размер.
Прави възражение за
прихващане. Сочи, че
в исковата молба се твърди, че
ищецът е придобил владението на имота. Твърди, че ответниците не са давали на когото и да било правото на владение
или ползване на имота им с адрес: гр.Пазарджик, ул.“*****“ №*, вх.*, ет.*, ап.*. Съгласно чл.2/1/ Предварителният договор, който ответниците
като продавачи са сключили с купувача Г. С. , владението на имота, предмет на
договора, е следвало да бъде предадено незабавно от продавачите на купувача
след сключването на окончателен договор, какъвто обаче и до настоящия момент не
е сключван. След като ищеца владее и
ползва имота, следва да заплати наем на ответниците
за последните три години назад, който те определят в размер на 350 лв. месечно с оглед местоположението на имота, неговата площ,
както и пазарните цени на наемите. Претендираният
наем е за периода 31.10.2013г. до 31.10.2016г. и е общо в размер на 12 600 лв. /36 месеца х 350 лв./.
Моли съда
да прекрати делото, поради недопустимост на иска.
Ако приеме, че искът е допустим моли да бъде отхвърлен същия, като неоснователен и
недоказан. В случай, че искът на ищеца бъде уважен, моли да бъде извършено прихващане със сумата на дължимия
наем от ищеца за периода 31.10.2013г. до 31.10.2016г. общо в размер на 12 600
лв. /36 месеца х 350 лв./ до размера на по-малкото от двете
задължения.
Моли да им бъдат присъдени разноските по делото.
С писмения
отговор е представено писмено доказателство, а именно Предварителен договор за
продажба на недвижими имот от 15.05.2009г. Направени са доказателствени
искания. Изразено е становище по доказателствените искания на ищеца.
С
Протоколно определение от 23.05.2017г., постановено в производството по делото,
съдът е приел за разглеждане предявеното при условията на евентуалност, ако
искът бъде уважен, възражение за прихващане, формулирано от ответната страна
против ищеца с вземане на ответниците, представляващо обезщетение за
неоснователно обогатяване за ползване на процесния имот – апартамент с
идентификационен номер 55155.502.869.1.13, находящ се в гр.Пазарджик през
периода от 31.10.2013г. до 31.10.2016г. в размер на 12 600 лева общо или
по 350 лв. на месец.
В проведените
по делото съдебни заседания, ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
изцяло така предявения иск и моли съда да го уважи. Претендира разноските по
делото и представя списък на същите по чл.80 от ГПК. Подробни съображения по
съществото на правния спор излага в представената и приета по делото писмена
защита и писмена дуплика.
Ответниците,
чрез пълномощниците си, оспорват иска. Поддържат възражението за прихващане.
Претендират разноски. Доводи по същество са изложени в писмената защита и писмена
реплика на пълномощника на ответника Б.Д..
Съдът,
като взе предвид твърденията на ищеца и възраженията на ответниците и като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
На
13.07.2016 год., ищецът Л.С.А. е подал, чрез пълномощника си, Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответниците Б.В.Д. и Ш.Ф.Д.,
в качеството им на длъжници, въз основа, на което е образувано ч.гр.дело №2516/2016
год. по описа на Пазарджишкия районен съд. Същото е било уважено като съдът е
издал Заповед №1426 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 15.07.2016
год., с която е разпоредил длъжникът Б.В. Д. солидарно с длъжника Ш.Ф.Д. да заплати на
кредитора Л.С.А. сумата от 24638,00лв., представляваща
левовата равностойност на сумата 13430,00 евро и
законна лихва от 13.07.2016 г. до изплащане
на вземането, както и сумата 1462,76 лева разноски по делото. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: сумата е внесена от заявителя за погасяване на текущи
задължения на длъжниците за периода от месец юни
2010г. до месец април
2014г. вкл. по Договор
за ипотечен кредит от 19.05.2008г., сключен
с Банка „ДСК“ ЕАД. Срещу така издадената заповед, ответниците са възразили
в законния
двуседмичен срок по чл.414 ал.2 от ГПК. Във
възраженията си са посочили, че възразяват срещу заповедта за изпълнение и че
не дължат сумите. В законния едномесечен срок, ищецът е предявил настоящия установителен
иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.59 от ЗЗД, който е процесуално допустим и следва да бъде
разгледан.
По
съществото му, съдът приема следното:
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, а и не се спори между страните, че ответниците Б.В.Д. и Ш.Ф.Д. са съпрузи, както и че на датата 19.05.2008г.
между Банка „ДСК“ ЕАД, като кредитор и ответника Б.В.Д.,
като кредитополучател е бил
сключен Договор за ипотечен кредит за сумата в размер на 19 000 евро, обезпечен с ипотека
върху собствения на
съпрузите недвижим имот – апартамент №13, находящ се в
осеметажен жилищен блок в гр.Пазарджик, ул.“Преспа“ №67, разположен на ет.V-ти,
застроен на площ от 85,44 кв.м., ведно с избено помещение №41 на площ от 5,22
кв.м. и 2,8184% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж.
Видно от т.5 на договора е, че страните са се договорили, че кредитът се
погасява чрез разплащателна сметка №15546056 на кредитополучателя с месечни
вноски, съгласно погасителния план.
Съгласно
т.11 от договора, съпругата на кредитополучателя Ш.Ф.Д. е уведомена за кредита
и й е известно, че носи солидарна отговорност за издължаването му по силата на
чл.25 ал.2 от СК /отм./, както и че за обезпечаване на кредита ще бъде учредена
ипотека върху общия имот. Ответницата е подписала договора за ипотечен кредит.
На
15.05.2009г., ответниците като продавачи са сключили Предварителен договор за
продажба на ипотекирания недвижим имот с купувач лицето Г. Рамадан С. .
Договорена е покупна цена за апартамента в размер на 3270 евро, както и
изплащането от страна на купувача на дължимите от продавача погасителни вноски
по договора за ипотечен кредит от 19.05.2008г., считано от датата на
подписването на предварителния договор до пълното изплащане на всички суми по
договора за кредит, като за тази цел е договорено, че купувачът ще встъпи в
дълга на продавача по договора за ипотечен кредит, видно от чл.3 и чл.3.1 от
предварителния договор. Страните са се договорили, че окончателният договор ще
бъде сключен в нотариална форма в срок до 14.06.2009г., което ще стане „… в ден
и час и пред нотариус…“, посочени от купувача - чл.1/2/ и чл.4 от предварителния
договор. С чл.2 ал.1 от предварителния договор е уговорено, че владението върху
недвижимия имот, предмет на сделката, ще бъде предадено от продавача на
купувача след сключване на окончателния договор. В посочения срок, а и след
това окончателен договор между страните не е сключен.
В
исковата молба ищецът сочи, че е придобил владението на процесния недвижим
имот, по силата на сключен предварителен договор с трето лице. Твърди, че е
изплащал задълженията по сключения между кредитополучателя-ответника Б.Д. и
Банка „ДСК“ ЕАД договор за ипотечен кредит, погрешно считайки, че по този начин
ще придобие собствеността на ипотекирания недвижим имот. Твърди, че плащанията
на внските по кредита са извършвани от негови близки и роднини, на които той е
изпращал пари и е възлагал внасянето на сумите.
В
хода на производството по делото, ищецът в чиято тежест бе, доказа твърденията
си в исковата молба относно изплащането на месечните погасителни вноски по
договора за ипотечен кредит на ответниците и начинът на извършване на
плащанията. Направи това с представените с исковата молба, приети по делото и
неоспорени от ответната страна писмени доказателства, а именно операционни
бележки, които документи очевидно са в негово държане, както и със събраните по
делото гласни доказателства, чрез разпита на допуснатите свидетели – негови
близки родственици, които подробно разказаха за възлагането от страна на ищеца
на плащането по посочената от него и предоставена им на карта банкова сметка ***,
по която да превеждат сумите, ежемесечното им ходене в банката и внасянето на
сумите, както и начинът, по който са процедирали в случаите когато в банката е
имало прекалено много хора и не са изчаквали банковата операция, а са оставяли
съответната парична сума на служителите на банката, която те впоследстие са
внасяли и са им давали документ за това. Доказа се и от показанията на двете
банкови служителки, които потвърдиха казаното от близките на ищеца лица –
свидетели по делото относно внасянето на сумите и изготвянето на документите, а
така също потвърдиха подписите си в операционните бележки. Видно от последните
е също, че сметката, по която са внасяни сумите е идентична с тази, посочена в
договора за ипотечен кредит от 19.05.2008г. като сметка, по която ще се
погасява кредита с титуляр кредитополучателя.
От
приетото по делото и неоспорено заключение на допусната съдебно-икономическа
експертиза се установява, че през периода от 19.05.2010г. - 30.04.2014г. по
разплащателната сметка на ответника Б.Д. са постъпили общо 12 994,91 евро, като
за погасяване на задължения по процесния кредит са платени общо 12 956,73
евро /главница, лихви, санкции и такси по кредита/. Вещото лице е посочило, че разликата
между внесените 12 994,91 евро и размера на погасените задължения
12 956,73 евро представлява събирани от банката такси за поддържане на
сметка и извършени от нея транзакции, несвързани с процесния кредит.
В
писмената защита на пълномощника на ответника Б.Д. с вх.№23983/27.11.2017г. се
признава, че обстоятелството, че документите, удостоверяващи плащанията се
намират в държане на ищеца, е индиция, че той именно е плащал тези суми.
При
тези данни се налага извода, че е налице хипотезата на чл.59 от ЗЗД, тъй като
ответната страна неоснователно се е обогатила за сметка на обедняването на
ищеца, поради което дължи връщане на сумата. Предвид това съдът приема, че в
полза на ищеца съществува вземане в претендирания в исковата молба размер от 24
638,00 лева.
Съдът
приема, че така установеното по основание и размер вземане се дължи на ищеца
солидарно от двамата ответници. Приема, че с внесените от ищеца парични суми по
разплащателната сметка на ответника са погасени задължения на съпрузите към
банката-кредитор, за които те като съпрузи отговарят солидарно с оглед
разпоредбата на чл.32 ал.2 от СК, съгласно която съпрузите отговарят солидарно
за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. В случая са
погасени задължения на семейството и то се е обогатило за сметка на ищеца.
Налице е и причинно-следствена връзка между двете - обедняването на ищеца и
обогатяването на семейството на ответниците.
По
възражението на ответниците за прихващане, съдът приема, следното:
Възражението
за прихващане е прието от съда с протоколно определение от 23.05.2017г., постановено
в производството по делото, в присъствието и на двете страни, които не са
направили възражения или искания във връзка с постановяването му. Не е налице
последващ акт на съда за отмяна на това определение по реда на чл.253 от ГПК.
Не са налице и предпоставките на същата и към настоящия момент, за да се уважи
искането на процесуалния представител на ищеца, още повече, че то е заявено
едва с писмената защита, депозирана по делото /за неговата отмяна, съответно за
отмяна на дадени ход по същество на делото/. Производството по делото пред
настоящата инстанция е приключило при тези обстоятелства и затова съдът дължи
произнасяне по така приетото за разглеждане възражение за прихващане.
Установено
е по делото, че ищецът Л.А. е ползвал процесния недвижим имот, собственост на
ответниците, от 19.05.2010г. - в този смисъл е и изявлението на пълномощника на
ищеца в съдебното заседание, проведено на 06.12.2016г., стр. 3-та от протокола,
както и през процесния период от време, а именно от 31.10.2013г. до
31.10.2016г. За ползването на имота, ищецът дължи на ответниците, негови
собственици, обезщетение, чиито размер следва да се определи на база месечния
наем за имота.
Съгласно
основното заключение на вещото лице инж.С.Б. с вх.№12746/26.06.2017г.
стойността на пазарния наем за процесния недвижим имот за периода от
31.10.2013г. до 31.10.2016г., определена по метода на аналога, е в размер на 10
532 лева. Съдът взема предвид именно това заключение на вещото лице, което се
отнася за годно за ползване жилище, а не допълнителното заключение на вещото
лице, отнасящо се за необзаведено и в недобро състояние жилище, като отчита
показанията на майката на ищеца, която по време на разпита й заявява, че ищецът
и съпругата му ползват апартамента откакто са го взели. В този смисъл са и
показанията на свидетелката Стоянка Т. –
съсед на имота, според която ищецът, съпругата му и неговия брат със съпругата
си са заживяли в апартамента към 2011г., както и че малко преди това в
апартамента е живяла жена с дете. Според показанията й през лятото на 2011 год.
ищецът е извършил ремонт в жилището, изразяващ се в смяна на дограмата – врати,
прозорци, тъй като имало дограма, но тя била стара, както и вътрешна
топлоизолация ремонт на банята, а през 2015г. сложили плочки в кухнята и
коридора.
При
тези данни се налага извода, че апартаментът е бил годен за живеене още преди
процесния период от време. Освен това не се събраха доказателства да е бил необзаведен.
Претенциите си по отношение на извършен в жилището ремонт, ищецът следва да
заяви в едно друго исково производство.
Възражението
за прихващане се явява доказано и основателно за сумата в размер на 10 532
лева.
С
оглед на всичко гореизложено, съдът приема, че ищецът доказа по един безспорен
и несъмнен начин, че кам датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, както и към датата на издаване на
заповедта за изпълнение е имал вземане от ответниците в посочения в исковата
молба и в заповедта за изпълнение размер от 24 638,00 лева /тази сума е посочена
от ищеца както в петитума на исковата молба, така и като цена на иска и въз
основа на нея е събрана и дължимата се държавна такса в заповедното и в исковото
производство, но неправилно е отразена равностойността й в евро/, при условията
на солидарна отговорност.
Това
вземане на ищеца ще следва да се прихване с вземането на ответниците към ищеца
за обезщетение за ползването на собствения им имот в периода от 31.10.2013г. до
31.10.2016г. в размер на 10 532,00 лева и до размера на по-малкото от
двете вземания.
След
извършване на прихващането, ищецът има вземане към ответниците в размер на
14 106 лева. До този размер искът се явява основателен и следва да се уважи,
като над него и до претендирания размер от 24 638,00 лева, претенцията
като неоснователна следва да се отхвърли.
Съществува
и вземането за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение - 13.07.2016 год. до
окончателното изплащане на сумата.
Тъй
като вземането на ищеца към ответниците в размер на 24 638,00 лева е съществувало
към момента на подаване на заявлението и издаване на заповедта за изпълнение, то в полза на ищеца
ще следва да се присъдят изцяло направените в заповедното производство разноски
в размер на 1462,76 лева.
Предвид
изхода на делото ответниците дължат на ищеца разноски в настоящето исково производтво, с оглед
уважената част от иска, в размер на 1175,40 лева, а ищецът дължи на ответника Б.Д.
разноски в размер на 470,22 лева. При определяне размера на разноските на
страните, съдът взе предвид представените списъци на разноските по чл.80 от ГПК
и приложените разходни документи. По делото няма представени доказателства за
направени от ответницата разноски по делото, поради което такива не й се
присъждат.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
По
иска на Л.С.А., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник и адрес за призоваване: адвокат В.Ц.К. *** против Б.В.Д., с ЕГН ********** *** и Ш.Ф.Д., с ЕГН ********** *** с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.59 от ЗЗД: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответниците Б.В.Д., с ЕГН **********
и Ш.Ф.Д., с ЕГН ********** дължат солидарно на ищеца Л.С.А., с ЕГН ********** сумата в размер на 14 106 лв. - за неоснователно обогатяване, с
оглед погасяване на задължения на ответниците по Договор за ипотечен
кредит от 19.05.2008г., сключен между тях и
Банка „ДСК“ ЕАД, ведно със законната лихва от 13.07.2016
г. до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед №1426 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 15.07.2016 год. по ч.гр.дело №2516/2016 год. по описа на Пазарджишкия
районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1
от ГПК и чл.59 от ЗЗД – за съществуване на вземане над размер от 14 106
лева и до претендирания размер от 24 638 лева, поради извършено прихващане
със сумата в размер на 10 532 лева – дължимо от ищеца на ответниците
обезщетение за ползване на собствения им недвижим имот за периода от
31.10.2013г. до 31.10.2016г.
ОСЪЖДА Б.В.Д., с ЕГН **********
*** и Ш.Ф.Д., с ЕГН ********** *** да заплатят на Л.С.А., с ЕГН ********** *** направените
в заповедното производство разноски в размер на 1462,76 лева, както и направените в настоящето производство разноски, съразмерно на
уважената част от иска, в размер на 1175,40 лева.
ОСЪЖДА Л.С.А., с ЕГН ********** *** да заплати на Б.В.Д., с ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 470,22 лева.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: