Р Е Ш Е Н И Е
Гр. К., 13.02.2020 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - К., трети състав, в публично съдебно заседание на дванадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕФАН СТОЙКОВ
при секретаря М.Ш., като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 1 по описа на РС К. за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по молба на Н.И.К. и М.Т.К., с която на основание чл. 50 от СК искат прекратяване на брака им по взаимно съгласие.
Твърдят, че са сключили граждански брак на 18.01.1987 г.
Заявяват желанието си за прекратяване на бракът между тях, като представят споразумение, уреждащо въпросите по чл. 51 от Семейния кодекс.
В съдебно заседание поддържат молбата си, като заявяват сериозно и непоколебимо желание за прекратяване на брака при условията на представеното споразумение.
Производството е по чл. 330 от ГПК във вр. с чл. 50 от СК.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от удостоверение за граждански брак серия ГБ-85 № 102466 от 18.01.1987 г., издадено от Столична община, район „Б.“, молителите са сключили граждански брак на 18.01.1987 г., за което е съставен акт № 41 от същата дата.
От изложеното от молителите в молбата и в споразумението се установява, че страните са се споразумели относно всички последици от прекратяването на брака.
Страните са се споразумели и относно личните и имуществените си отношения, а именно, че не си дължат взаимно издръжка, че семейното жилище е напуснато и двамата, както и че след прекратяване на брака съпругата ще запази брачното си фамилно име К..
При тези факти съдът намира молбата за допустима и основателна. Налице са предпоставките на чл. 50 и чл. 51 от СК за допускане на развод по взаимно съгласие, молителите са изразили сериозното си и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака, постигнали са споразумение, отговарящо на законовите изисквания (чл. 51 от СК), с което уреждат изцяло личните и имуществените си отношения след развода, като нямат други претенции един към друг, споразумението не противоречи на закона и същото следва да бъде утвърдено от съда.
Следва да бъде определена окончателна държавна такса за производството по делото в размер на 40 лв., като с оглед обстоятелството, че при предявяване на молбата е внесена сумата от 25 лева, то останалата част от 15 лева следва да бъде възложена на съпруга Н.К., както е уговорено в представеното споразумение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА брака, сключен на 18.01.1987 година,
с акт № 41 от същата дата на район „Б.“, Столична община между Н.И.К., ЕГН **********
и М.Т.К., ЕГН **********, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение
по чл. 51 от СК, както следва :
1. Семейното жилище, находящо се в гр. С.,
бул. „Ч.В.“ 18, вх. А, ет. 8, ап. 23 е напуснато и от двамата молители;
2. Придобитите от нас по време на брака
движими вещи са разделени извънсъдебно и нямаме претенции един към друг;
3. След прекратяване на брака М.Т.К. ще
носи брачното си фамилно име К.;
4. Нямаме претенции за издръжка един към
друг;
Не сме придобили недвижими имоти и друго
имущество, което да е съпружеска имуществена общност;
Не
сме еднолични собственици и не участваме в търговски дружества, както и не сме
еднолични търговци;
Разноските по делото се поемат от Н.И.К., ЕГН
**********;
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в
размер на 40 /четиридесет/ лева, като:
ОСЪЖДА Н.И.К., ЕГН ********** да заплати по
сметка на РС К. сумата от 15 /петнадесет/ лева, представляваща дължимата част
на окончателната държавна такса за производството.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: