Решение по дело №1539/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260051
Дата: 25 август 2020 г. (в сила от 13 октомври 2020 г.)
Съдия: Теодора Пламенова Шишкова
Дело: 20203110201539
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е   

 

Номер ...............2020г.                                                                                                     гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд,                                                                                 XXXVI – ти състав

На двадесет и пети юни                                                               две хиляди и двадесета година 

В публично заседание

                                                                                                 Районен съдия: Теодора Шишкова

Секретар: Неше Реджепова

като разгледа докладваното от съдията

а.н.д. № 1539 по описа за 2020 година, установи следното:

 

   Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

      Образувано е по жалба на А.С.П., ЕГН **********, против НП № 23-0000195 от 05.03.2020год. на и.д. Директор на Регионална дирекция „АА” гр. Варна с което за нарушаване нормата на чл.43, ал.1, т.4 от Наредба № Н-32/16.12.2011год. на МТИТС на П. е било наложено адм. наказание глоба в размер на 1500лв. на основание чл. 178а, ал.7, т.2 от ЗДвП.

В жалбата въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, необосновано и е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заявява, че не са били изяснени в пълен обем обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, като било налице противоречие в записаното и в реално установеното. Наред с това не били посочени и конкретните доказателства довели АНО до извод за наличие на основания за ангажиране на отговорността на жалбоподателя. Моли се за отмяна на издаденото НП.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата, като посочва, че основната цел на пунктовете за годишни технически прегледи е да бъдат извеждани технически годни МПС. В конкретния случай очевидно ставало въпрос за техническа грешка при въвеждането на данните, като процесното МПС било доказано технически изправно, което обосновавало възможност за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

Въззиваемата страна, редово призована изпраща представител, който поддържа изложеното в депозираното по делото писмено становище, като посочва,ч е нарушението не следва да се счита за маловажно такова, доколкото същото представлява основание за обявяване за невалидно на издаденото удостоверение за техническа изправност  на автомобила. Наред с това, от представената справка за нарушител ставало ясно, че посоченото не било изолиран случай за жалбоподателя. Поради изложеното пледира за потвърждаване на издаденото НП и с оглед изхода на делото за присъждане на сторените разноски.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 19.12.2019год. служители на „АА“ Варна, сред които и св.Г. извършили тематична проверка съгласно писмо с per. № 11-36-194/27.11.2019г., в рамките на която било установено, че на 15.10.2019г., около 12:30ч. в гр.Варна, ул."Тролейна" № 5, в пункт за технически прегледи "Топ Кар" ООД, ЕИК: *********, председателят на комисията А.С.П., с ЕГН: **********, при извършване на периодичен технически преглед на МПС, марка "Дачия Логан", кат.М1, с рег.№ В7953СА, идентификационен номер UU1KSD0F540262129, не е въвел верните технически данни идентифициращи превозното средство в протокол № 20569734/15.10.2019г., което е довело до несъответствие в категорията на ППС.

 Представеното ППС с рег.№ В7953СА, е от кат.М1, видно от направената справка по регистрационен номер от междурегистров обмен, а в протокол № 20569734/15.10.2019г. председателят е въвел невярна категория на ППС - АВ1.

За констатираното нарушение на 19.12.2019год. срещу въззивникът бил съставен АУАН, който му бил надлежно предявен и връчен. 

В акта въззивникът посочил, че има възражения, но не изложил същите в това число в предоставения му от закона допълнителен срок да стори това.

На 05.03.2020год. въз основа на акта, главен инспектор в ОО „АА” Варна издал НП № 23-0000195 като е приел изцяло фактическите констатации, приел е че въззивникът нарушил разпоредбата на чл.43, ал.1, т.4 от Наредба № Н-32/16.12.2011год. и на основание чл.178а, ал.7, т.2 от ЗДП му наложил адм. наказание глоба в размер на 1500лв.

Гореописаната фактическа обстановка се установи от показанията на св. Г., който възпроизведе възприятията си от извършената проверка с нужната конкретика.  

Аналогична на посочената фактическа обстановка се установи и въз основа на всички събрани по делото доказателства, както писмени, така и гласни, които преценени по отделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи, като за пълнота следва да се посочи, че жалбоподателят от своя страна не оспорва изложените по-горе факти, като в съдебно заседание дори се посочва,ч е погрешното вписване на данните се дължи на допусната техническа грешка.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена от надлежна страна и в срока за обжалване.

При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване и провеждане на административнонаказателното производство съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН  и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН.

Както в АУАН така и в НП се съдържат обстоятелства и факти описващи в достатъчна степен нарушението за което е повдигнато обвинение, посочени са дата и място на извършване на нарушението, нарушената законова норма, както и обстоятелствата при които е било извършено нарушението.

Допуснати съществени нарушения на процесуалните правила съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата бланкетно възражение в тази насока.

С процесното наказателно постановление на въззивника е наложена санкция за нарушаване разпоредбата на чл.43, ал.1, т.4 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011год. на МТИТС, която предвижда задължение за председателя на комисията при извършването на периодичните прегледи на ППС да въвежда в протокола (приложения № 9, 10 или 11) техническите данни, идентифициращи превозното средство (сред които спада и категорията към която същото се числи), показанията на километропоказателя на ППС, данни за собственика на превозното средство, за лицето, представило ППС на преглед, и за номера на разрешението на техническия пункт, и за члена на комисията и когато в свидетелството за регистрация на МПС е отразено оборудването с уредба, която позволява работата на двигателя с ВНГ или СПГ – вписва данните за лице, монтирало бутилката, марка, сериен номер, вид гориво, номер на типово одобряване и година на производство на бутилката, в този случай за позиция "лице, монтирало бутилката" се вписва номерът на свидетелството за регистрация.

В случая обаче съдът намира, че АНО неправилно е приложил санкционната норма. Разпоредба на чл. 178а, ал. 7, т.2 ЗДвП касае случаите, при които председател на комисия, извършваща прегледи, или технически специалист, не въведе данните от извършен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство съобразно изискванията на наредбата по чл. 147, ал. 1 от закона, респ. специалните изисквания на Наредбата. Разглежданата хипотеза обаче съвсем не касае невъвеждането на изискуемите данни, а напротив касае тяхното погрешно въвеждане, което далеч не може да бъде приравнено на невписване. Поради това съдът намира,ч е в случая приложимата санкционна разпоредба се явява чл. 178, ал. 10 ЗДвП, която именно предвижда санкция за нарушения на изискванията за извършване на периодични прегледи за техническата изправност на пътните превозни средства и на изискванията за водене на свързаната с тях документация, за които не е предвидено друго наказание.

Доколкото обаче констатираното противоречие прави невъзможна за установяване действителната воля на наказващия орган (неясно е дали той е приел, че изобщо отсъства отразяване или че е налице погрешно или невярно отразяване на същите), то съдът намира,ч е това обстоятелство опорочава в значителна степен издаденото наказателно постановление, което налага неговата отмяна.

Доколкото предвид изхода на производството съдът не следва да присъжда разноски на наказващия орган, а от ответната страна липсва искане за произнасяне по евентуално дължимо адвокатско възнаграждение, като липсват и доказателства за сторени в производството разноски, съдът намира,че не следва да се произнася по въпроса с разноските.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0000195 от 05.03.2020год. на и.д. Директор на Регионална дирекция „АА” гр. Варна с което за нарушаване нормата на чл.43, ал.1, т.4 от Наредба № Н-32/16.12.2011год. на МТИТС на А.С.П. е било наложено адм. наказание глоба в размер на 1500лв. на основание чл. 178а, ал.7, т.2 от ЗДвП.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр. Варна.

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: