РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. ХАСКОВО, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500161 по описа за 2022 година
Производството е по чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.
ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА – В.И.К. е останала
недоволна от действията на частен съдебен изпълнител Захари Запрянов,
извършени по изп.д. № 20128750401734 и изразяващи се в отказ на съдебния
изпълнител да прекрати принудителното изпълнение на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК, поради което ги обжалва с молба същите да бъде отменени
като незаконосъобразни.
В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор от
“Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД – гр.София, с доводи за
неоснователност на жалбата.
Постъпили са мотиви от Частен съдебен изпълнител
/ЧСИ/ Захари Запрянов, със съображения за неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по изпълнително дело №
20128750401734 по описа на ЧСИ Захари Запрянов е образувано по молба,
подадена на 01.07.2015 год. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД –
гр.София и приложен към нея изпълнителен лист от 09.08.2012 год., издаден
по ч.гр.д.№ 1549 / 2012 год. по описа на Районен съд – Хасково, с който
жалбоподателката В. И.К. е осъдена да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
1
Файненс“ ЕАД – гр.София сумите от 749.34 лева – главница, 126.13 лева –
печалба на дружеството по договор за кредит; 102.42 лева – законна лихва до
20.05.2012 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.06.2012 год. и деловодни разноски. С молбата си взискателят е възложил
на ЧСИ действия по чл.18 от ЗЧСИ.
На 03.01.2013 год. до „Банка ДСК“ ЕАД – гр.София е
изпратено запорно съобщение за наложен запор на сметки на длъжника.
На 08.01.2013 год. на длъжника е връчена покана за
доброволно изпълнение.
На 14.02.2013 год. е вписана възбрана на ½ ид.ч. от
притежаван от длъжника имот, находящ се в гр.***.
На 20.02.2013 год., на длъжника е връчена призовка за
принудително изпълнение, с която е уведомен за насрочения за 19.03.2013
год. опис на движими вещи.
В периода от 15.07.2014 год. до 21.10.2015 год. от
страна на длъжника по изпълнението са правени плащания за погасяване на
дълга.
С молба от 15.03.2017 год., подадена от „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД – гр.София е направено искане да бъде
конституиран като взискател по изпълнението, в подкрепа на което е
представен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017
год., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД – гр.София,
включващ и вземането към длъжника по изпълнението. С молбата са
възложени на ЧСИ действия по чл.18 от ЗЧСИ.
С разпореждане от 13.04.2017 год. „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД – гр.София е конституиран като взискател по
изпълнителното дело.
Със съобщение, връчено на длъжника при условията
на чл.47 от ГПК, жалбоподателката е уведомена за насрочения за 23.05.2017
год. опис на движими вещи.
В периода от м.05.2017 год. до м.11.2017 год. от страна
на длъжника по изпълнението са правени плащания за погасяване на дълга.
На 22.11.2017 год. до „Банка Пиреос България“ АД –
гр.София е изпратено запорно съобщение за наложен запор на сметки на
длъжника.
На 23.11.2017 год. до „Банка ДСК“ ЕАД – гр.София е
изпратено запорно съобщение за наложен запор на сметки на длъжника.
На 02.10.2018 год. е наложен запор върху притежавано
от длъжника МПС.
На 28.05.2019 год. до „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД
– гр.София е изпратено запорно съобщение за наложен запор на сметки на
длъжника.
С молба от 07.10.2020 год., подадена от взискателя е
2
представена вносна бележка за платена такса по т.9 от ТТРЗЧСИ.
С молба от 21.09.2021 год., подадена от взискателя е
направено искане за извършване на справка в НОИ – Регистър трудови
договори на името на длъжника, за извършването на което действие е
заплатена такса по т.3 от ТТРЗЧСИ.
С молба от 04.10.2021 год., подадена от
пълномощника на длъжника е поискано прекратяване на изпълнителното дело
на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
С разпореждане от 25.10.2021 год. на ЧСИ е
постановен отказ за прекратяване на изпълнението.
На 09.11.2021 год. пълномощникът на длъжника е
уведомен за постановения от съдебния изпълнител отказ.
Жалбата е допустима – подадена на 23.11.2021 год. - в
двуседмичния срок, съгласно чл.436, ал.1 от ГПК, считано от уведомяване на
пълномощника на длъжника – 09.11.2021 год., от надлежна страна – длъжник
по изпълнението и против подлежащ на обжалване, съгласно чл.435, ал.2, т.6
от ГПК, акт – отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното
изпълнение, постановен по молба от 04.10.2021 год., подадена от
пълномощник на длъжника.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, по
следните съображения: Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното
производство поради перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Смисълът на тази правна норма е свързан с това, че в
изпълнителния процес взискателят има задължението със свои действия да
поддържа неговата висящност, която не е обусловена само от подадената
молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на
предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното
производство зависи от взискателя, от това какви изпълнителни способи ще
иска да бъдат приложени от съдебния изпълнител, от искането за повтаряне
на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи.
Съгласно задължителните указания, дадени в т.10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 год. на ВКС по т.д. № 2 / 2013 год.,
ОСГТК, давността в изпълнителното производство се прекъсва многократно
– с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, като изпълнителните действия, прекъсващи
давността са изброени примерно - като налагане на запор или възбрана,
присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране вместо
плащане, извършване на опис или оценка на вещ, насрочване и извършване на
продан до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети
3
лица.
Проследявайки хронологията на извършените
действия в хода на изпълнителното производство, се установява, че от
образуването му – 19.12.2012 год. до 28.05.2019 год. по изп.д. № 1734 / 2012
год., когато е наложен запор върху сметки на длъжника – жалбоподател в
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД – гр.София, са извършвани действия по
принудителното изпълнение, които са прекъсвали давността, съгласно
указанията, дадени в цитираното ТР.
Спорният по делото въпрос, въведен с жалбата е
доколко с действията, извършени от взискателя след посочената по-горе дата
- 28.05.2019 год., свеждащи се единствено да заплащане на такса по т.9 от
ТТРЗЧСИ, сторено на 02.10.2020 год. и удостоверено с молба от 07.10.2020
год., се прекъсва давността по смисъла на цитираното по-горе ТР и
свързаният с него въпрос настъпили ли са последиците от прекратяване на
изпълнението, с изтичане на две годишния срок – на 28.05.2021 год.
Съдът счита, че извършеното от страна на взискателя
през месец октомври 2020 год. заплащане на дължимата такса за наложения
през месец май 2019 год., запор върху сметки на длъжника, не е действие,
прекъсващо давността по смисъла на цитираното по-горе ТР, поради което с
осъществяването му давността не е прекъсната, от което следва извода за
това, че с изтичането на две годишния период – през месец май 2021 год.,
считано от последното действие – налагане на запор върху сметки на
длъжника, прекъсващо давността, осъществено през месец май 2019 год., са
настъпили последиците от прекратяване на изпълнението, на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК – обстоятелство, обуславящо незаконосъобразност на
обжалваните действия, изразяващи се в отказ на съдебния изпълнител да
прекрати изпълнението, поради настъпила перемция.
Искането на взискателя за извършване на справка в
НОИ – Регистър трудови договори на името на длъжника, за което действие е
заплатена такса по т.3 от ТТРЗЧСИ, удостоверено с молба от 21.09.2021 год.,
се явява правно ирелевантно относно последиците от прилагане на
давността, доколкото посоченото действие е извършено след изтичане на
двугодишния срок – 28.05.2021 год., считано от последното валидно действие,
прекъсващо давността – налагането на запор върху банкови сметки на
длъжника, сторено на 28.05.2019 год.
Предвид изложеното, съдът счита, че жалбата като
основателна следва да бъде уважена и действията на съдебния изпълнител –
отменени.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ действията на Частен съдебен изпълнител
Захари Запрянов, регистрационен номер 875, район на действие Окръжен съд
– Хасково, извършени по изп.д. № 20128750401734 и изразяващи се в отказ
4
на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, обективиран в разпореждане от 25.10.2021
год., постановен по молба с вх. № 37663 от 04.10.2021 год., подадена от
длъжника – В. И. К..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5