Решение по дело №2244/2018 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 214
Дата: 6 февруари 2019 г. (в сила от 26 февруари 2019 г.)
Съдия: Георги Георгиев
Дело: 20184110102244
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                              6.2.2019 г.                        град Велико Търново

 

  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

Великотърновски районен съд                                               VІ-ти граждански състав  

на четиринадесети януари                                  две хиляди и деветнадесета година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                                        Районен съдия: Георги Георгиев

при секретаря Милена Радкова

като разгледа гражданско дело № 2244 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „К. С. С.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Ниш” № 12, Вх. В, ет. 3, ап. 5, представлявано от П. П., срещу К. „З. к. С. - 95”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. С., представлявана от В. М., с която се иска ответникът да бъде осъден за заплати на ищеца сумата от 7 416.18 лева, представляваща незаплатена стойност на фактура № 31/13.4.2018 г. и фактура № 37/15.6.2018 г., издадени по повод извършени от ищеца строително-монтажни работи, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В молбата се твърди, че ищецът е извършил строително-монтажни работи на обект, собственост на ответната кооперация, находящ се в с. Самоводене, в периода м. април - м. юни 2018 г., по повод на които са издадени процесните две фактури. Заявява се, че въпреки отправените покани и понастоящем задължението на ответника по тези фактури не е заплатено.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, в който претенцията се оспорва по основание и размер. Не се спори, че на ищеца е възлагано извършването на множество строително-монтажни работи, които са извършени в период от две години, без за тях да е сключван писмен договор.  Твърди се обаче, че извършените и приети работи са заплатени, а след м. май 2018 г. на ищеца не е възлагано извършването на довършителни работи – кофраж, зидария и мазилка на западна страна на ново хале, доколкото същите са извършени и приети през м. май 2018 г., респ. - че вече са заплатени. Заявява се, че събарянето на ламаринен покрив и метални столици е извършено от работници на ответника, че на ищеца не е възлагана такава дейност, а участието на негов представител в тази дейнот е минимално. 

В срока за отговор на исковата молба е предявен насрещен иск, с който се иска осъждането на „К. С. С.” ЕООД  за сумата от 10 674.00 лева, представляваща стойността на извършени услуги с челен товарач за периода от м. юни 2016 г. до м. май 2018 г., включително, по повод на което е издадена фактура № 9963/29.8.2018 г., ведно със законната лихва от предявяване на насрещния иск до окончателното й изплащане.

В насрещната молба се твърди, че на ответника е възлагано извършването на конкретни строително-монтажни работи, извършени в период от две години, без да е сключван писмен договор. Заявява се, че тези работи са извършвани със съдействието на ищеца – чрез предоставяне на работници и услуги с челен товарач в периода м. юни 2016 г. – м. май 2018 г., за които не е заплатено. Твърди се, че извършените услуги с челен товарач са с продължителност от 296.5 часа, а договорената сума е 30.00 лева на час.

В законоустановения срок е постъпил отговор на насрещната искова молба, в който претенцията се оспорва по основание и размер. Заявява се, че ищецът не е предоставял на ответника услуги с челен товарач, както и че за извършените строително-монтажни работи не се е налагало ползването на такава машина. Твърди се, че фактура № 9963/29.8.2018 г. е издадена за целите на настоящото производство, като същата се оспорва по съдържание. 

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца по първоначалната искова молба поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване, като счита предявения насрещен иск за неоснователен и недоказан.

Процесуалният представител на ответника по първоначалната искова молба моли за отхвърляне на предявената с тази молба претенция и за уважаване на предявения насрещен иск.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

С първоначалната и с насрещната искова молба са предявени осъдителни  искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.

За основателност на претенциите в тежест на ищците по първоначалната и по насрещната искова молба беше да установят при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационни правоотношения между страните, породени от неформални договори за извършване на строително-монтажни работи (СМР) и за извършване на услуги с челен товарач, по които са изпълнили задълженията си качествено и в срок, както и наличието на възникнало в тяхна полза изискуемо парично вземане за заплащане на претендираните парични сума на соченото основание.

С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение, като договорът за изработка е консенсуален и неформален. Когато договорът е сключен между търговци, съгласно чл. 288 ТЗ по отношение на същия приложение намират общите разпоредби на ТЗ относно търговските сделки и субсидиарно общите правила на ЗЗД и специалните такива, касаещи договора за изработка. Когато се касае за неформален договор, писмената форма не е елемент от фактическия му състав и съществуването на договора подлежи на доказване с всички доказателствени средства.

В случая ищецът по първоначалната искова молба твърди, че е извършил СМР без наличието на писмен договор, а и законът не предвижда пречка условията на договора да бъдат предложени от изпълнителя чрез отправяне на устно предложение до възложителя и договорът да бъде сключен чрез приемане на отправеното предложение. Приемането следва да бъде направено изрично с нарочно устно изявление до изпълнителя, че възложителят е съгласен с предложените за изпълнение СМР и с тяхната цена. Възможно е приемането да се осъществи и с конклудентни действия на възложителя - с изпращане на покана за започване на изпълнението, с определяне на срок за завършване на работите, с предоставяне на материали или на техническа документация, предварително заплащане на част или на цялото възнаграждение, посочено в офертата, и пр., като за да заместят изричното волеизявление за приемане на предложеното и за да формират съгласие за сключване на договора, тези действия следва да са от такова естество, че да манифестират ясната воля на възложителя да се обвърже с договор за СМР при предложените в офертата условия.

По отношение претенцията по фактура № 37/15.6.2018 г.:

В случая ответникът по първоначалната искова молба не спори, че на ищеца е било възложена направата на кофраж, зидария и мазилка на западната стена на хале, собственост на „З. к. С. - 95”, напротив – изрично посочва, че такива не само са извършени, но също приети с акт образец 19 от м. май 2018 г. и заплатени с фактура от 30.5.2018 г. Заявява обаче, че с посочените в акта от м. май 2018 г. СМР е била завършена цялата западна стена на въпросното хале, т.е. че довършителни работи не са били необходими, поради което и не са били и възлагани на ищеца. Това становище на ответника по първоначалната искова молба не може да бъде споделено, доколкото то се опровергава от приложения по делото акт образец 19 от м. май 2018 г. (л. 13), в който ясно е записано, че със същия са актувани направата зидария, кофраж и мазилка на западната страна на новото хале, на високата му страна – до половината. Въпросният акт 19 е подписан за възложителя от неговия законен представител и същият се ползва с материална доказателствена сила за изложените факти и обстоятелства – за вида и обема на извършените СМР и обстоятелството, че зидарията, кофражът и мазилка на западната страна на новото хале са извършено до половина. Т.е. изложеното в отговора на първоначалната искова молба не отговаря на представените писмени доказателства, а напротив – опровергава се от тях. Според посоченото в акта образец 19 от м. май 2018 г. към този момент са били изпълнени 44.00 кв.м. зидария (11 куб.м.), 35.00 л.м. кофраж (10.50 кв.м.), 44.00 кв.м. мазилка и 91.30 кв.м. скеле, което обстоятелство съдът приема за безспорно установено въз основа на обвързващата доказателствена сила на въпросното писмено доказателство и с оглед липсата на оспорване на това доказателство. Видно е от приетото заключение по допусната техническа експертиза, че действителният обем на изпълнената на място зидария възлиза на 17.91 куб.м., т.е. с 6.91 кв.м. повече от отразеното като изпълнено в акта от м. май 2018 г., този на кофража възлиза на 31.05 кв.м., т.е. с 20.55 кв.м. повече от отразеното за изпълнено в акта от м. май 2018 г., този на мазилката на 90.65 кв.м., т.е. с 46.65 кв.м. повече от отразеното за изпълнено в акта от м. май 2018 г., а този на скелето – на 201.60 кв.м., или с 110.30 кв.м. повече от отразеното в акта от м. май 2018 г. (Приложение № 2, колона 5). Въз основа съпоставка на констатирания действително изпълнен обем на СМР вещото лице е посочило обема на останалите за актуване с представения акт образец 19 от м. юни 2018 г. видове работи – 6.91 куб. зидария, 20.55 куб.м. кофраж, 46.65 кв.м. мазилка и 110.30 кв.м. скеле (л. 202 - Приложение № 2, колона 11). Предвид отразеното като изпълнено в акта образец 19 от м. май 2018 г., с оглед признанието на ответника, че по негово възлагане, макар некачествено и извън уговорения срок, от страна на ищеца все пак са били изпълнени СМР по западната страна на въпросното хале, с оглед констатациите на вещото лице по техническата експертиза, че на място е изпълнен обем СМР, който е по-голям от този по акта от м. май, а и доколкото ответникът не твърди, че тези СМР са изпълнени от него или от трето за делото лице, съдът приема за установено, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по неформален договор за извършване на СМР с предмет „довършване на зидария, кофраж и мазилка на западната страна на новото хале, на високата му страна”, по което ищецът е изпълнил задълженията си. От своя страна, със заплащане на фактурата от 30.5.2018 г. ответникът с конклудентни действия е приел изработеното, доколкото заплащането на тази фактура, разгледано в неговата взаимовръзка с посоченото в акта образец 19 от м. май 2018 г., с който са актувани част от СМР, сочи именно на конклудентно приемане на изработката. Възражението на ответника, че е налице отклонение във времево и качествено отношение не следва да бъде обсъждано, доколкото ал. 3 на чл. 264 ЗЗД установява необорима презумпция, според която при липса на възражения за неправилно изпълнение работата се счита за приета. Т.е. ако е имал някакви възражения по отношение на изпълнението във времево и качествено отношение възложителят е следвало да заяви същите още при приемане на работата и понастоящем тази възможност е преклудирана. Тук следва да се има в предвид също, че забавата при изпълнение на възложеното не е основание за отказ за изплащане на дължимото възнаграждение, а основание за упражняване на правата по чл. 79, ал. 1 и чл. 82 ЗЗД. Не е такова основание и наличието на недостатъци – в последния случай възложителят може да упражни правата си по чл. 265 ЗЗД. Или в обобщение следва да бъде посочено, че след като СМР са възложени, изпълнени и приети за тях се дължи съответното възнаграждение.

Доколкото възраженията на възложителя за неточно изпълнение в количествено отношение не се обхващат от установената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД преклузия, същите могат да бъдат противопоставени на изпълнителя като защитно средство при предявения иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД (така Решение № 94/2.3.2012 г. по т. д. № 133/2010 г., II т. о. на ВКС.) В конкретния случай обаче съдът приема, че неизпълнената една колона в северната част на стената не представлява неточно изпълнение в количествено отношение, а неточно изпълнение в качествено изпълнение. Това е така, доколкото неизпълнението на въпросната колона е пропуск в конструктивно отношение, по отношение на който е следвало да бъде направено възражение при приемането на изработката. Неправилно изпълнение по смисъла на чл. 264, ал. 2 ЗЗД (т.е. некачественото) се явява и завършването на северния край на гредата и изпълнената в тази част зидария (липса на скосяване). Предвид на горното и с оглед липсата на данни възложителят да е направил съответните възражения при завършване и приемане на работата, същата се счита за приета, а възраженията – за преклудирани (чл. 264, ал. 3 ЗЗД).

Съгласно заключението на изготвената техническа експертиза стойността на оставащите за актуване с акта образец 19 от м. юни 2018 г. СМР е както следва: 255.39 лева за изпълнената зидарията, 381.41 лева за изпълнения кофраж, 423.58 лева за изпълнената мазилка и 504.07 лева за направата и развалянето на тръбното скелето (л. 202 - Приложение № 2, колона 13) - общо 1 564.45 лева без ДДС, респ. 1 877.35 лева с ДДС, до който размер следва да се уважи претенцията.   

По отношение претенцията по фактура № 31/13.4.2018 г.:

От показанията на ангажирания от ответника по първоначалната искова молба свидетел Р. К. (организатор производство при ответната кооперация) съдът намира за установено наличието на възникнало между страните облигационно правоотношение по неформален договор за извършване на СМР с предмет „събаряне на метална конструкция”. Според показанията на св. Колев през м. април 2018 г. представляващите „К. С. С.” ЕООД и „З. к. С. - 95” са постигнали устна договореност за събарянето на покривна конструкция в обект на ответника, като свидетелят заявява, че лично управителят на ищцовото дружество е изрязвал ламарините от покрива и е премахвал столиците. Твърдения за това, че управителят на „К. С. С.” ЕООД е извършвал дейностите по демонтаж на хале в стопанския двор в с. Самоводене се съдържат и в показанията и на останалите ангажирани от „З. к. С. - 95” свидетели, както и в тези на св. Кр. К.. Последният споделя, че като общ работник при „К. С. С.” ЕООД лично е участвал в демонтажа на навес от метални плоскости в стопанския двор в с. Самоводене в периода м. февруари – м. март 2018 г., като изложеното от този свидетел се потвърждава от св. Ил. Г. и от св. Ст. Ст.. От показанията на разпитаните свидетели – както от тези на ангажираните от ищеца, така и от тези на ангажираните от ответника, не се установява дейността по събарянето на ламарините и премахването на столиците на халето да е извършена от работници на „З. к. С. - 95”, а точно обратното – че тази дейност е извършена от управителя на „К. С. С.” ЕООД и от св. Кр. К.. Обстоятелството, че в част от тази си дейност двамата са били подпомагани от св. Ил. Г. не променя факта на осъщественото изпълнение. По делото липсват данни (а и твърдения) възложителят да е имал възражения по изпълненото от ищеца, поради което и на основание чл. 264, ал. 3 ЗЗД съдът приема, че работата е била приета.

От събраните писмени и гласни доказателства не се установява каква е била уговорената цена на изработката, поради което приложение следва да намери чл. 326, ал. 2 ТЗ, предвид съществуващата близост между договора за търговска продажба и договора за търговска изработка (така Решение № 36/30.3.2011 г. по гр. д. № 384/2009 г., ІV г.о., Решение № 59/10.9.2010 г. по т. д. № 511/2009 г. на ІІ т.о., Решение № 57/11.9.2017 г. по т. д. № 3444/2015 г., II т.о. на ВКС и пр.) Според законовата презумпция, установена в чл. 326, ал. 2 ТЗ, ако цената не е определена и не е уговорено как ще бъде определена, се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключване на продажбата за същия вид стоки при подобни обстоятелства. На основание цитираната разпоредба и съобразявайки заключението на вещото лице, съдът намира, че за демонтажа на ламарината от процесното хале се дължи сумата от 1 442.58 лева без ДДС, а за демонтажа на неговите столици - 1 441.20 лева без ДДС, респ. общата стойност на дължимото възнаграждение се равнява на 2 853.78 лева без ДДС и на 3 424.54 с ДДС, до който размер следва да се уважи претенцията.  

По насрещния иск:

В случая ищецът по насрещната искова молба твърди, че на ответника е възлагано извършването на СМР, извършени в период от две години, без за тях да е сключван писмен договор. Заявява се, че тези СМР са извършвани с негово съдействие – чрез предоставяне на услуги с челен товарач в периода м. юни 2016 г. – м. май 2018 г., за които не му е заплатено, както и че уговорената между страните цена за ползването на челния товарач е била 30.00 лева на час.

Както вече беше посочено по-горе, не съществува пречка условията на договора да бъдат предложени от изпълнителя чрез отправяне на устно предложение до възложителя и договорът да бъде сключен чрез приемане на предложението. Приемането обаче следва да бъде направено изрично с нарочно устно изявление до изпълнителя, че възложителят е съгласен с предложените за изпълнение дейности и с тяхната цена. Възможно е приемането да се осъществи и с конклудентни действия на възложителя - с изпращане на покана за започване на изпълнението, с определяне на срок за завършване на работите, с предварително заплащане на част или на цялото възнаграждение, посочено в офертата, и пр., като за да заместят изричното волеизявление за приемане на предложеното и за да формират съгласие за сключване на договор, тези действия следва да са от естество, че да манифестират ясната воля на възложителя да се обвърже с договор за изработка при предложените условия. За целта офертата трябва да съдържа достатъчна конкретизация на видовете и количествата работи, които изпълнителят предлага да изпълни, както и на размера на възнаграждението, което иска да получи. Когато работите и/или възнаграждението не са конкретизирани в офертата, конклудентните действия на възложителя ще съставляват само израз на намерение за водене на преговори за сключване на договор за СМР, но не и насрещно волеизявление за сключване на договора, тъй като в този случай не би било налице недвусмислено съгласие на договарящите относно предмета на договора. 

В случая самият ищец не заявява и не уточнява кога и между кого е постигната устна договореност относно съществените елементи на договора - предмет, цени, срокове и т.н. В насрещната искова молба се твърди единствено, че е имало уговорка за заплащане ползването на челния товарач – по 30.00 лева на час, но не и между кого и кога е постигната същата. В този ред на мисли, не могат да бъдат споделени твърденията, че от показанията на разпитаните свидетели се установява, че между ищеца и ответника е имало договорка за извършване на посочените услуги с челен товарач, които да бъдат заплащани от ответника, още по-малко какво е било конкретното съдържание на уговорените работи - тяхното количество, срок за изпълнение и цена. Ангажираните от ищеца по насрещната искова молба свидетели споделят, че са ставали очевидци на питания към представляващия ответното дружество кога ще заплати за използвания челен товарач, но никой от тях не твърди да е бил свидетел на договорки между представителите на двете страни относно сключването на неформален договор за ползването на тази машина, още по-малко относно уговорки за конкретното му съдържание. Макар въпросното обстоятелство да не представлява пряко доказателство за наличието или липсата на договореност между страните, съдът не може да не отбележи, че фактурата относно твърдяната услуга с челен товарач е издадена едва на 29.8.2018 г., т.е. месец след получаване на първоначалната искова молба и далеч след извършване на твърдяните услуги (една част от които се сочи да са от 2016-2017 г.). Това според съда представлява косвено доказателство, че договореност за извършването на услуга с челен товарач, която да бъде заплащана от ответника, не е имало, а фактурата е съставена за целите на настоящото производство. Още повече, имайки в предвид съдържанието на въпросната фактура, според което за 2018 г. ползваните услуги с челен товарач възлизат на 49 часа, което времетраене не съответства на изложеното от св. К. (който твърди, че организира цялата работа в К.), а именно, че челният товарач е бил ползван при необходимост - около 2-3 дни. Т.е. ако се приеме за достоверно заявеното от св. К. и отразяването във въпросната фактура, то следва, че през този период услугата с челен товарач е била предоставяна по 24 часа или по по-повече от 16 часа на денонощие. Потвърждение на това, че челният товарач е използван само при необходимост, а не като основно помощно средство при изработката на СМР, е фактът, че при изпълнение западната стена на халето е било направено тръбно скеле, която направа Кооперацията е приела с акта от м. май 2018 г. и дори е заплатила с фактурата от 30.5.2018 г. Предвид изложеното, съдът намира, че между страните не е постигнато съгласие за сключване договор, а въпросният челен товарач е бил поставян в услуга на изпълнителя на СМР единствено при необходимост - с цел по-бързо и успешно приключване на работата, а при събарянето на металната конструкция на халето – и по изрично настояване на представляващия Кооперацията, за да се увреждат сваляните ламарини, без обаче за това между страните да е уговаряно заплащането на възнаграждение.

С оглед изложеното, съдът намира, че не се ангажираха убедителни доказателства за наличието между страните на неформален договор по повод твърдяната услуга с челен товарач, респ. за постигнато съгласие относно подлежащите на изпълнение работи, техните срокове, цени и пр., поради което приема, че липсва основание за носене на договорна отговорност по чл. 266, ал. 1 ЗЗД от страна на ответника по насрещния иск.  

По разноските:

С оглед изхода на делото ищецът по първоначалната искова молба има право на част от направените разносни по този иск, а именно сумата от 915.80 лева – част от заплатените държавна такса, такса за издаване на удостоверение, депозит за вещи лица и адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като последното е под минимума по Наредбата. Ответникът по първоначалната искова молба също има право на част от направените разноски съразмерно с отхвърлената част от този иск, а именно сумата от 270.84 лева – част от заплатените адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице.

Ответникът по насрещния иск има право на направените разноски, а именно сумата от 970.00 лева – адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждението е неоснователното, тъй като последното е едва с 20.00 лева над минимума по Наредбата и с оглед фактическата и правна сложност на делото не следва да бъде редуцирано.

Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд

 

                                         Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА К. „З. к. С. - 95”, ЕИК ***, с адрес на управление: с. Самоводене, представлявана от В. М., да заплати на „К. С. С.” ЕООД, ЕИК ***, с адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Ниш” № 12, Вх. В, ет. 3, ап. 5, представлявано от П. П., сумата от 3 424.54 (три хиляди четиристотин двадесет и четири лева и петдесет и четири ст.) лева - незаплатена стойност на фактура № 31/13.4.2018 г., издадена по повод извършени строително-монтажни работи, както и сумата от 1 877.35 (хиляда осемстотин седемдесет и седем лева и тридесет и пет ст.) лева - незаплатена стойност фактура № 37/15.6.2018 г., издадена по повод извършени строително-монтажни работи, ведно със законната лихва върху посочените суми от подаване на исковата молба – 12.7.2018 г. до окончателното им изплащане, като отхвърля иска за разликата над уважения размер от 3 424.54 лева, представляващ незаплатена стойност на фактура № 31/13.4.2018 г., до пълния претендиран такъв от 4 236.12 лева, както и за разликата над уважения размер от 1 877.35 лева, представляващ незаплатена стойност на фактура № 37/15.6.2018 г., до пълния претендиран такъв от 3 180.06 лева.

ОТХВЪРЛЯ насрещния иск на К. „З. к. С. - 95”, ЕИК ***, с адрес на управление: с. Самоводене, представлявана от В. М., срещу „К. С. С.” ЕООД, ЕИК ***, с адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Ниш” № 12, Вх. В, ет. 3, ап. 5, представлявано от П. П., за осъждането на ответното дружество за сумата от 10 674.00 лева, представляваща незаплатена стойност на фактура № 9963/29.8.2018 г., издадена по повод услуги с челен товарач, включително, ведно със законната лихва от предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА К. „З. к. С. - 95”, ЕИК ***, с адрес на управление: с. Самоводене, представлявана от В. М., да заплати на „К. С. С.” ЕООД, ЕИК ***, с адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Ниш” № 12, Вх. В, ет. 3, ап. 5, представлявано от П. П., сумата от 915.80 (деветстотин и петнадесет лева и осемдесет ст.) лева - направени разноски по първоначалната искова молба съразмерно с уважената част от иска, както и сумата от 970.00 (деветстотин и седемдесет) лева - направени разноските по насрещната искова молба.

ОСЪЖДА „К. С. С.” ЕООД, ЕИК ***, с адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Ниш” № 12, Вх. В, ет. 3, ап. 5, представлявано от П. П., да заплати К. „З. к. С. - 95”, ЕИК ***, с адрес на управление: с. Самоводене, представлявана от В. М., сумата от 270.84 (двеста и седемдесет лева и осемдесет и четири ст.) лева - направени разноски по първоначалната искова молба съразмерно с отхвърлената част от иска.

 

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                               

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: