Р Е Ш Е Н И Е
№
6.2.2019 г.
град Велико Търново
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Великотърновски
районен съд
VІ-ти граждански състав
на
четиринадесети януари две хиляди и
деветнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Георги
Георгиев
при
секретаря Милена Радкова
като
разгледа гражданско дело № 2244 по
описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „К.
С. С.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Велико
Търново, ул. „Ниш” № 12, Вх. В, ет. 3, ап. 5, представлявано от П. П., срещу К. „З. к. С. -
В молбата се твърди, че ищецът е извършил строително-монтажни
работи на обект, собственост на ответната кооперация, находящ се в с.
Самоводене, в периода м. април - м. юни
В законоустановения срок е постъпил отговор
на исковата молба, в който претенцията се оспорва по основание и размер. Не се
спори, че на ищеца е възлагано извършването на множество строително-монтажни
работи, които са извършени в период от две години, без за тях да е сключван
писмен договор. Твърди се обаче, че извършените и приети
работи са заплатени, а след м. май
В срока за отговор на исковата молба е
предявен насрещен иск, с който се иска осъждането на „К. С. С.” ЕООД за сумата от 10 674.00 лева,
представляваща стойността на извършени услуги с челен товарач за периода от м.
юни
В насрещната молба се твърди, че на
ответника е възлагано извършването на конкретни строително-монтажни работи,
извършени в период от две години, без да е сключван писмен договор. Заявява се,
че тези работи са извършвани със съдействието на ищеца – чрез предоставяне на
работници и услуги с челен товарач в периода м. юни
В законоустановения срок е постъпил отговор
на насрещната искова молба, в който претенцията се оспорва по основание и
размер. Заявява се, че ищецът не е предоставял на ответника услуги с челен
товарач, както и че за извършените строително-монтажни работи не се е налагало
ползването на такава машина. Твърди се, че фактура № 9963/29.8.2018 г. е
издадена за целите на настоящото производство, като същата се оспорва по
съдържание.
В съдебно заседание процесуалният представител
на ищеца по първоначалната искова молба поддържа предявените искове и моли за
тяхното уважаване, като счита предявения насрещен иск за неоснователен и
недоказан.
Процесуалният представител на ответника по първоначалната искова
молба моли за отхвърляне на предявената с тази молба претенция и за уважаване
на предявения насрещен иск.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
доводите на страните и въз
основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
С първоначалната и с насрещната искова молба
са предявени осъдителни искове с правна
квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
За
основателност на претенциите в
тежест на ищците по първоначалната и по насрещната искова молба беше да установят
при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационни
правоотношения между страните, породени от неформални договори за извършване на
строително-монтажни работи (СМР) и за извършване на услуги с челен товарач, по
които са изпълнили задълженията си качествено и в срок, както и наличието на
възникнало в тяхна полза изискуемо парично вземане за заплащане на претендираните
парични сума на соченото основание.
С
договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо,
съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение,
като договорът за изработка е консенсуален и неформален. Когато
договорът е сключен между търговци, съгласно чл. 288 ТЗ по отношение на същия
приложение намират общите разпоредби на ТЗ относно търговските сделки и
субсидиарно общите правила на ЗЗД и специалните такива, касаещи договора за
изработка. Когато се касае за неформален договор, писмената форма не е елемент от
фактическия му състав
и съществуването на договора подлежи
на доказване с всички доказателствени средства.
В случая ищецът по първоначалната искова
молба твърди, че е извършил СМР без
наличието на писмен договор, а и законът
не предвижда пречка условията на договора да бъдат предложени от
изпълнителя чрез отправяне на устно предложение до възложителя и договорът да
бъде сключен чрез приемане на отправеното предложение. Приемането следва да бъде направено
изрично с нарочно устно изявление до изпълнителя, че възложителят е съгласен с
предложените за изпълнение СМР и с тяхната цена. Възможно е приемането да се
осъществи и с конклудентни действия на възложителя - с изпращане
на покана за започване на изпълнението, с
определяне на срок за завършване на работите, с предоставяне на материали или на
техническа документация, предварително заплащане на част или на цялото
възнаграждение, посочено в офертата,
и пр., като за да заместят изричното волеизявление
за приемане на предложеното и за
да формират съгласие за сключване на договора, тези действия следва да
са от такова естество, че да манифестират ясната воля на възложителя да се
обвърже с договор за СМР при предложените в офертата условия.
По отношение претенцията по
фактура № 37/15.6.2018 г.:
В случая ответникът по първоначалната искова молба не спори, че
на ищеца е било възложена направата на кофраж, зидария и мазилка на западната
стена на хале, собственост на „З. к. С. -
Доколкото възраженията на възложителя за неточно изпълнение в
количествено отношение не се обхващат от установената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД
преклузия, същите могат да бъдат противопоставени на изпълнителя като защитно средство
при предявения иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД (така Решение № 94/2.3.2012 г. по т.
д. № 133/2010 г., II т. о. на ВКС.) В конкретния случай обаче съдът приема, че
неизпълнената една колона в северната част на стената не представлява неточно
изпълнение в количествено отношение, а неточно изпълнение в качествено
изпълнение. Това е така, доколкото неизпълнението на въпросната колона е
пропуск в конструктивно отношение, по отношение на който е следвало да бъде
направено възражение при приемането на изработката. Неправилно изпълнение по
смисъла на чл. 264, ал. 2 ЗЗД (т.е. некачественото) се явява и завършването на
северния край на гредата и изпълнената в тази част зидария (липса на
скосяване). Предвид на горното и с оглед липсата на данни възложителят да е
направил съответните възражения при завършване и приемане на работата, същата
се счита за приета, а възраженията – за преклудирани (чл. 264, ал. 3 ЗЗД).
Съгласно заключението на изготвената техническа експертиза
стойността на оставащите за актуване с акта образец 19 от м. юни
По отношение претенцията по
фактура № 31/13.4.2018 г.:
От показанията на ангажирания от ответника по първоначалната
искова молба свидетел Р. К. (организатор производство при ответната кооперация)
съдът намира за установено наличието на възникнало между страните облигационно
правоотношение по неформален договор за извършване на СМР с предмет „събаряне
на метална конструкция”. Според показанията на св. Колев през м. април
От събраните писмени и гласни доказателства не се установява каква
е била уговорената цена на изработката, поради което приложение следва да
намери чл. 326, ал. 2 ТЗ, предвид съществуващата близост между договора за
търговска продажба и договора за търговска изработка (така Решение № 36/30.3.2011
г. по гр. д. № 384/2009 г., ІV г.о., Решение № 59/10.9.2010 г. по т. д. №
511/2009 г. на ІІ т.о., Решение № 57/11.9.2017 г. по т. д. № 3444/2015 г., II т.о. на ВКС и пр.) Според законовата
презумпция, установена в чл. 326, ал. 2 ТЗ, ако цената не е
определена и не е уговорено как ще бъде определена, се смята, че страните са се
съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключване на
продажбата за същия вид стоки при подобни обстоятелства. На основание
цитираната разпоредба и съобразявайки заключението на вещото лице, съдът
намира, че за демонтажа на ламарината от процесното хале се дължи сумата от
1 442.58 лева без ДДС, а за демонтажа на неговите столици - 1 441.20
лева без ДДС, респ. общата стойност на дължимото възнаграждение се равнява на
2 853.78 лева без ДДС и на 3 424.54 с ДДС, до който размер следва да
се уважи претенцията.
По насрещния иск:
В случая ищецът по насрещната искова молба
твърди, че на ответника е
възлагано извършването на СМР, извършени в период от две години, без за тях да
е сключван писмен договор. Заявява се, че тези СМР са извършвани с негово
съдействие – чрез предоставяне на услуги с челен товарач в периода м. юни
Както вече беше посочено по-горе, не
съществува пречка условията на договора да бъдат предложени от изпълнителя чрез
отправяне на устно предложение до възложителя и договорът да бъде сключен чрез
приемане на предложението. Приемането обаче следва да бъде направено
изрично с нарочно устно изявление до изпълнителя, че възложителят е съгласен с
предложените за изпълнение дейности и с
тяхната цена. Възможно е приемането да се осъществи и с конклудентни действия
на възложителя - с изпращане на покана за започване на
изпълнението, с определяне
на срок за завършване на работите, с
предварително заплащане на част или на цялото възнаграждение, посочено в
офертата, и пр., като за да
заместят изричното волеизявление за приемане на предложеното и за да формират
съгласие за сключване на договор, тези
действия следва да са от естество, че да манифестират ясната воля на
възложителя да се обвърже с договор за изработка при
предложените условия. За целта офертата трябва да съдържа достатъчна
конкретизация на видовете и количествата работи, които изпълнителят предлага да
изпълни, както и на
размера на възнаграждението, което иска да получи. Когато работите и/или
възнаграждението не са конкретизирани в офертата, конклудентните действия на възложителя
ще съставляват само израз на намерение за водене на преговори за сключване на
договор за СМР, но не и насрещно волеизявление за сключване на договора, тъй
като в този случай не би било налице недвусмислено съгласие на договарящите
относно предмета на договора.
В случая самият ищец не заявява и не уточнява кога и между кого
е постигната устна договореност относно
съществените елементи на договора - предмет, цени, срокове и т.н. В насрещната искова молба се твърди единствено, че е имало
уговорка за заплащане ползването на челния товарач – по 30.00 лева на час, но
не и между кого и кога е постигната същата. В този ред на мисли, не могат да
бъдат споделени твърденията, че от показанията на разпитаните свидетели се
установява, че между ищеца и ответника е имало договорка за извършване на
посочените услуги с челен товарач, които да бъдат заплащани от ответника, още
по-малко какво е било конкретното съдържание на уговорените работи - тяхното
количество, срок за изпълнение и цена. Ангажираните от ищеца по насрещната
искова молба свидетели споделят, че са ставали очевидци на питания към
представляващия ответното дружество кога ще заплати за използвания челен
товарач, но никой от тях не твърди да е бил свидетел на договорки между
представителите на двете страни относно сключването на неформален договор за
ползването на тази машина, още по-малко относно уговорки за конкретното му
съдържание. Макар въпросното обстоятелство да не представлява пряко
доказателство за наличието или липсата на договореност между страните, съдът не
може да не отбележи, че фактурата относно твърдяната услуга с челен товарач е
издадена едва на 29.8.2018 г., т.е. месец след получаване на първоначалната
искова молба и далеч след извършване на твърдяните услуги (една част от които
се сочи да са от 2016-
С оглед изложеното, съдът
намира, че не се ангажираха убедителни
доказателства за наличието
между страните на неформален договор по повод твърдяната услуга с челен товарач,
респ. за постигнато съгласие относно подлежащите на изпълнение работи, техните срокове, цени и пр., поради което приема, че липсва
основание за носене на договорна отговорност по чл. 266, ал. 1 ЗЗД от страна на ответника по насрещния иск.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищецът по първоначалната искова молба има
право на част от направените разносни по този иск, а именно сумата от 915.80
лева – част от заплатените държавна такса, такса за издаване на удостоверение,
депозит за вещи лица и адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност
на заплатеното адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като последното
е под минимума по Наредбата. Ответникът по първоначалната искова молба също има
право на част от направените разноски съразмерно с отхвърлената част от този
иск, а именно сумата от 270.84 лева – част от заплатените адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице.
Ответникът по насрещния иск има право на направените разноски,
а именно сумата от 970.00 лева – адвокатско възнаграждение. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждението е неоснователното, тъй като последното
е едва с 20.00 лева над минимума по Наредбата и с оглед фактическата и правна
сложност на делото не следва да бъде редуцирано.
Мотивиран
от горното, Великотърновският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.
„З. к. С. -
ОТХВЪРЛЯ насрещния иск на К. „З. к. С. -
ОСЪЖДА К.
„З. к. С. -
ОСЪЖДА „К.
С. С.” ЕООД, ЕИК ***, с адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Ниш” №
12, Вх. В, ет. 3, ап. 5, представлявано от П. П., да заплати К. „З. к. С. -
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския
окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: