РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Русе, 11.02.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 9 февруари през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА и
с участието на прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ като разгледа докладваното
от съдия ДИМИТРОВА КАН дело № 15 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в
от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на РИОСВ-Русе
против решение № 537/08.11.2021г. постановено по АНД 1667/2021г по описа на
РРС, с което е отменено НП 18/31.05.2021г. на Директора на РИОСВ - Русе, с което на ”Сид
грийн”ЕООД- гр.Русе , на основание чл. 135, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на
отпадъците е наложена имуществена санкция в размер на 7000 лева, за нарушение
по чл. 8, ал. 2, т. 3, б. „б“, вр. чл. 136, ал. 2, т. 2 от Закона за управление
на отпадъците
Като касационно основание се сочи допуснато от
въззивната инстанция нарушение на процесуалния и материалния закон. Иска се
отмяната на въззивното решение и решаване на делото по същество чрез потвърждаване
на наказателното постановление.
Ответникът по
касационната жалба взема становище, като счита жалбата за неоснователна и
излага доводи за правилност на атакуваното решение.Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и
оставяне в сила решението на РС - Русе.
Съдът, като взе
предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по
делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу
невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
За да отмени оспореното НП,
районният съд е приел, че въпреки надлежно описаното нарушение като факти от
обективна страна и посочената за нарушена съответна законова разпоредба е налице неправилно приложение на материалния закон от
страна на административнонаказващия орган при издирване на относимата
санкционна разпоредба, като сочената от касатора такава е неотносима към
констатираното нарушение, тъй като за него е налице друга санкционна норма, визираща
състав на нарушение по-тежко наказуем.
Касационната инстанция напълно споделя
изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона,
към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка
с чл. 63в от ЗАНН.
В конкретния случай
нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството ответник по
жалбата, съгласно приетите от касатора за осъществили се факти от обективната
действителност и правната квалификация на същите, касае действително неизпълнение
на задължение изрично посочено в чл. 8,
ал. 2, т. 3, б. „б“ ЗУО, и изразяващо се в неизпълнение на задължение на санкционираното
дружество за предприемане на мерки за несмесване на оползотворими и
неоползотворими отпадъци. За това неизпълнение се налага санкцията по чл. 136,
ал. 2, т. 2 ЗУО, която действително е посочена като част от дадената от страна
на наказващия орган правна квалификация на деянието, но пък санкцията е
наложена за друго по вид и неустановено като такова нарушение ,а именно по чл.
135, ал.1, т. 1, пр. 3 ЗУО.
Двете санкционни
норми освен, че визират различни състави на адм.нарушение се различават по
размера на предвидените санкции, вкл. и относно границите им, като именно и
поради последното санкцията по чл.136 ал.2 т.2 ЗУО се явава като такава за
по-тежко наказуемо нарушение/ минимума е 7000лв./, а приложената санкционна
норма е с максимум от 6000лв. , което поради забраната за влошаване на
положението на оспорващия се явава и пречка за приложимостта и. В случая не се
касае за изменение по реда на чл.63б ал.5 б. в вр. ал.6 и ал.7 ЗАНН или за приложение на по-леко
наказуемо нарушение , а за допуснато от ответната страна нарушение на
процесуалния и материалния закон, както правилно е отчел РРС. Неправилното
приложение на санкционната норма от ответника е довело до неяснота на волята му
обективирана в мотивите и посочената като санкционна норма. Това нарушение не
би могло да бъде игнорирано или преодоляно от въззивната инстанция, чрез
посочване от него на приложимата норма, тъй като не е налице хипотезата на
преквалифициране на нарушението. Защитата се осъществява освен по инвокираните
като нарушени норми, изложените фактически твърдение, но и по отношение на
приложимия закон. Фактическите и правни несъответствия в случая са както
допуснати процесуални нарушения, така и са свързани с неправилното приложение
на материалния закон.
По изложените съображения следва да се приеме, че
районният съд е приложил правилно материалния закон. Съдът е постановил
правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 63 д , ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК в тежест
на ответната страна следва да бъдат възложени
и направените от дружеството разноски за възнаграждение за един адвокат в
размер на 300 лева, съобразно приложения договор за защита и квитанцията за
извършено плащане
Предвид изложеното и на основание чл.
63в, от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал. 2 пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 537/08.11.2021г. постановено по АНД
1667/2021г по описа на РРС
ОСЪЖДА РИОСВ-Русе да заплати на „СИД
ГРИЙН“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град
Русе, Община Русе, ул. „Майор Атанас Узунов“ № 20 сумата в размер на 300лв,представляваща
разноски за възнаграждение за един адвокат
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.