Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.
С. 19.04.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийският
градски съд, първо гражданско отделение,
I-6 състав
в
публичното заседание на двадесет и първи март
две
хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател
: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при
секретаря А.С. и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия
Алексиева гр.
дело № 5107 по описа
за
2015 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от К.М. ***” АД, с която са предявени
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ
/отм./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с
чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 28.02.2013 г. около
16,20 ч. в гр. С. по бул. „П.Т.“ в крайната лява лента с посока на движение от
бул. „България“ към ул. „Б.Ч.“, К.М.В.
управлявал л.а.м. „Ауди А3“ с ДК № ********, като по същото време по ул. „М.“ с
посока на движението от ул. „Траянови врата“ към бул. „П.Т.“ М.А. управлявала
л.а.м. „Пежо 407“ с рег. № ******* На кръстовището, образувано от бул. „П.Т.“ и
ул. „М.“ А. нарушила правилата за движение по пътищата, като не пропуснала
автомобила управляван от ищеца и предприела маневра „ляв завой“, настъпил удар
между двете превозни средства, а от този удар управляваният от ищеца автомобил
се отклонил наляво, навлязъл в насрещната лента за движение и се ударил челно в
насрещно движещия се автобус „Мерцедес Конекто“ с рег. *******, управляван от М.К..
Поддържа се, че вината на М.А. е установена с влязло в сила решение,
постановено по н.а.х.д. № 8612/2013 г. на СРС, 16 състав. Твърди се, че
вследствие на ПТП на ищеца са причинени следните увреди: средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на страничното кондилно възвишение на дясната
голямопищялна кост, разстройство на здравето довело до физически болки и
страдания и ограничение на движенията на десния долен крайник за повече от 30
дни, средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на дясното коляно,
разстройство на здравето, довело до болки и страдания и ограничение на
движенията на десния долен крайник за повече от 30 дни, средна телесна повреда,
изразяваща се в контузия на таза в поясната област, разстройство на здравето,
причинило болки и страдания и затруднение движението на снагата за повече от 30
дни. Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността
на деликвента е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ полица № 02113000623399 валидна от 17.02.2013 г. до
16.02.2014 г.
Моли Съда да постанови решение, с което
да бъде осъден ответника да заплати сумата от 35 000 лв., застрахователно
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, претърпени в резултат
на ПТП, настъпило на 28.02.2013 г. в гр. С. на кръстовището, образувано от бул.
„П.Т.“ и ул. „М.“, виновно причинени от водача М.А. управлявала л.а.м. „Пежо
407“ с рег. № ******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при ЗД „Б.И.” АД с № 02113000623399
валидна от 17.02.2013 г. до 16.02.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на деликта-28.02.2013 г. до окончателното
издължаване. Претендират се разноските
по делото.
В
срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за
процесния автомобил. Алтернативно оспорва механизма на настъпилото ПТП, вината
на водача М.А.. Твърди, че е налице съпричиняване от пострадалия, който е
пътувал без обезопасителен колан, както и че е управлявал МПС „Ауди“ с
превишена и несъобразена с пътните условия скорост. Оспорва иска по размер с
твърдението, че претендираната сума е твърде завишена и не отговаря на трайно
установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди.
Моли съда да отхвърли предявения иск,
алтернативно да намали размера на претендираното обезщетение. Претендира
разноски.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е
депозирал допълнителна искова молба, с която изцяло оспорва отговора на
ответника с твърдението, че е налице неоснователно и бланкетно оспорване.
Твърди се, че въпросите относно вината и отговорността на деликвента, както и
относно противоправните последици на деянието се явяват доказани с оглед
влязлото в сила решение по н.а.х.д., което на основание чл.300 ГПК е
задължително за гражданския съд по посочените въпроси. Оспорва възражението за
съпричиняване.
В срока за допълнителен отговор
ответникът поддържа изцяло становището си и оспорванията в отговора.
В съдебно заседание ищецът поддържа
исковете чрез своя процесуален представител и по съображения подробно изложени
в представената по делото писмена защита. Претендира разноски, съобразно
представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът, в съдебно заседание чрез
своя процесуален представител оспорва предявения иск. Претендира разноски.
Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Софийски
градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
С влязло в сила на 02.04.2014 г. Решение
№ 36 от 17.03.2014 г., постановено по н.а.х.д. № 8612/2013 г. по описа на
Софийския районен съд, 16 състав, М.А. е призната за виновна в това, че на
28.02.2013 г. в гр. С., при управление на л.а.м. „Пежо 407“ с рег. № ******* по
ул. „М.“ с посока на движение от ул. „Траянови врата“ към бул. „България“ и на
кръстовището с ул. „П.Ю.Т.“, нарушила правилата за движение по пътищата чл.37,
ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинила на К. М. В. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на страничното кондилно възвишение на дясната
голямопищялна кост, което е довело до трайно затруднение движенията на десния
долен крайник.
По делото е изслушано заключение на САТЕ
изготвено от вещото лице А., което е оспорено и от двете страни по делото.
Във връзка с оспорване на заключението е
допуснато и прието заключение на повторна САТЕ, изготвена от вещото лице В.,
което съдът кредитира като обективно, компетентно изготвено. Според
заключението на повторната САТЕ скоростта на автобус „Мерцедес“ е била от
порядъка на 20 км/ч, на л.а.м. „Пежо“ след потегляне от място, ускоряващ и
навлизал в кръстовището до удара с лек автомобил „Ауди“ е от порядъка на 16
км./ч, а на л.а.м. „Ауди“ към момента на удара с лек автомобил „Пежо“ е от
порядъка и не по-малка от 70 км/ч. Опасната зона за спиране на л.а.м. „Ауди“
при конкретните пътни условия и при скорост от 70 км/ч е била от порядъка на 54
м, а при разрешената скорост от 50 км/ч опасната зона за спиране е от порядъка
на 33 м. Вещото лице установява, че и в двата случая, и при скорост от 70 км/ч,
и от 50 км/ч, ударът за л.а.м. „Ауди“ е бил непредотвратим. И двете вещи лица
установяват, че процесният автомобил е бил оборудван с обезопасителни колани
към седалките в купето.
От представената по делото справка от
Информационния център на Гаранционен фонд, се установява, че към датата на
произшествието-28.02.2013 г. за увреждащото МПС има активна застраховка
„Гражданска отговорност“ с полица № 02113000623399, валидна в периода от 17.02.2013
г. до 16.02.2014 г. Съдът приема за доказано наличието на застрахователно
правоотношение, въпреки оспорването на ответника, тъй като с доказателствата
ангажирани от него, последният не е оборил презумпцията на чл.295, ал.7 от КЗ
/отм./, съобразно която документите, изготвени от фонда въз основа на данните
от Информационния център, до доказване на противното, удостоверяват застрахователя,
номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите или "Злополука" на пътниците,
началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама
(шаси) на моторното превозно средство, име/наименование и адрес/адрес на
управление на собственика на моторното превозно средство или превозвача на
пътници със средства за обществен превоз.
От приетата по делото СМЕ се установява,
че ищецът е получил в пряка връзка с описаното по-горе произшествие, следните
травматични увреждания: контузия на поясната област, контузия на дясната
тазобедрена става, счупване на външния кондил на дясната голямопищялна кост,
кръвоизлив в дясната колянна става. Проведено е консервативно домашно-амбулаторно
лечение. На 01.03.2013 г. е направен скенер на коляното, при което е установено
счупване на външния кондил на голямопищялната кост. На същата дата е направена
пункция на колянната става и са извадени 100 мл кръв. Ищецът е носил гипс 45
дни, като след свалянето му е провеждал раздвижване в домашна обстановка. Бил е
в отпуск по болест 57 дни.
Пред настоящата съдебна инстанция е
разпитана свидетелката И.О.В., която установява, че синът й претърпял
катастрофа в края на м. февруари 2013 г. Бил приет във ВМА и след това го
освободен за лечение. Имал травма на десния крак и след това се наложило да се
шинира крака от бедрото до стъпалото. Шинирането е извършено в МВР болница,
ищецът не е лежал в болница. Поне един месец бил с шиниран крак, като през това
време се придвижвал с патерици. Ищецът имал нужда от помощ при ставане от
леглото, при тоалет, при къпане. Имал оплаквания от болки и взимал
болкоуспокояващи. През това време не е имал възможност да излиза. След като му
била свалена шината ходел с патерици и трябвало да проведе и рехабилитация.
Рехабилитацията продължила поне един месец. Около четири месеца не е ходил на
работа. Ищецът много се изнервил, защото не можел да излиза, не можел да ходи
на работа, не можел да се вижда с хора и това му се отразило на работата
впоследствие. След тези травми не се чувствал пълноценен на работа, защото се
изисквало движение и може би затова напуснал. Преди инцидента работел в
полицията. В момента изглежда добре физически.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При
така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав
приема следното от правна страна:
От правна страна предявения иск за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, съдът квалифицира по
чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от
01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във
връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е
функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1
от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
С оглед наличието на влязло в сила
решение на наказателния съд по чл.78а НК и предвид установената по реда на
чл.290 ГПК съдебна практика, обективирана в Решение № 47 от 23.04.2012 г. на
ВКС по т. д. № 340/2011 г., I т. о., ТК, съобразно което, влязлото в сила
решение по чл. 78а НК е задължително за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца, в този смисъл и т.15 от Тълкувателно
решение № 6/2012 от 06.11. 2013 г. на
Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и
Търговска колегия, настоящият съдебен състав приема за безспорно установено по
делото, че М.А., при управление на МПС-л.а.м. „Пежо 407“ с рег. № ******* на 28.02.2013
г. е причинила виновно ПТП, като причинила на ищеца средна телесна повреда.
Установява се наличие на валидно
застрахователно правоотношение между деликвента и ответното дружество, по
съображения изложени по-горе в настоящото решение.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
С оглед ангажираните доказателства по
делото и заключението на приетата по делото СМЕ, настоящият съдебен състав
намира, че е налице пряка причинна връзка между настъпилото произшествие и получените от ищеца травми.
По отношение на размера на предявения
иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от
своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен
еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за
тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
съдът следва да отчете реално претърпените от ищцата неимуществени вреди,
възрастта, здравословното им състояние, интензитета на болките и страданията, и
продължителността на възстановителния период.
Претърпените от ищеца неимуществени
вреди Съдът определя в размер на сумата от 15 000 лв.
Касае се за мъж в трудоспособна възраст
/на 24 години към момента на произшествието/, който е претърпял травматични
увреждания, от които е изпитвал силни болки и страдания с голям интензитет
непосредствено след ПТП и при раздвижване. При съобразяване размера на
обезщетението, съдът преценява, че постепенно болките са намалели по
интензитет, че ищецът е имал затруднения в ежедневния живот, че е имал нужда от
чужда помощ при ставане от легло, при тоалет, при къпане за период около 45 дни,
не можел да излиза, не можел да ходи на работа, не можел да се вижда с хора.
По делото не се доказаха остатъчни,
трайни последици, наличие на дефицит на движенията на долния десен крайник,
предвид не явяването на ищеца за личен преглед. Ищецът не е провеждал болнично
лечение, не са извършвани оперативни намеси.
Като изхожда от установените по делото
факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие
търпените от него болки и страдания, изведени както от доказателствата по
делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи,
настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи
на принципа на справедливостта.
С оглед на горното искът за
неимуществени вреди се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в горния
размер от 15 000 лв. и отхвърлен като неоснователен и недоказан за
разликата над 15 000 лв. до първия претендиран размер от 35 000 лв.
Възражението за съпричиняване е недоказано.
Съпричиняване ще е налице, когато със
своето поведение на пътя, пострадалият, като участник в движението по пътищата
и в нарушение на правилата за това движение, е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат, т.е за произшествието, при което е пострадал. Съобразно с
въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване, по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият
обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за
увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по
пътищата и виновно.
Възражението за съпричиняване следва да
бъде доказано главно и пълно и да не почива на никакви предположения.
Единствена причина за настъпване на
процесното ПТП е навлизането на лек автомобил Пежо 407 в платното за движение
на управлявания от ищеца лек автомобил, при извършване на маневра ляв завой без
предимство. Действително ищецът е управлявал автомобила със скорост над
допустимата, което безспорно е нарушение на ЗДвП, но от заключението на САТЕ се
установява, че той не би могъл да предотврати настъпването на процесното ПТП
дори да се беше движил с разрешената от 50 км/ч скорост.
Без съмнение водачът на увреждащото
МПС-лек автомобил Пежо 407 е допуснал нарушение на правилата за движение по
чл. 37, ал. 1 от ЗДП и така е поставил началото на причинно-следствения
процес, довел до сблъсъка. Законът го задължава да даде предимство на всички
превозни средства, движещи се направо, каквито е имало в конкретния случай и
чието преминаване водачката А. не е изчакала. Ищецът като водач на л.а.м. „Ауди“
също се е движел направо, поради което е имал предимство пред деликвента.
Налице е пряка причинна връзка между извършеното от деликвента нарушение на
правилата за движение и настъпилите за ищеца травматични увреждания, доколкото
ударът нямаше да настъпи, ако водачката А. не беше потеглила първа, както я
задължава законът, а бе изчакала преминаването на всички превозни средства,
имащи предимство, в това число и лекия автомобил на ищеца.
Не се доказа също така, че ищецът е бил
без поставен предпазен колан.
Предвид основателността и доказаността
на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва, считано от датата
на увреждането върху главницата за неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм.,
считано от 01.01.2016 г./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ е
неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за забава,
присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай.
Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм.,
считано от 01.01.2016 г./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане
на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият
случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред-
чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм.,
считано от 01.01.2016 г./.
С оглед на горното Съдът присъжда лихва
върху главницата от 15 000 лв., считано от датата на увреждане-28.02.2013
г. до окончателно изплащане на сумата.
По
разноските в настоящия процес:
При този изход на делото разноски се
дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е освободен от държавна такса и
разноски на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК.
По делото е представен договор за правна
защита и съдействие от 14.04.2015 г., от който се установява, че ищецът е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лв.
Основателно
е възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение. При материален интерес от 35 000 лв., размерът на
минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 1 580 лв.
Същият е изчислен съобразно нормата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията на нормата преди изменението от 25.10.2016 г., действала към датата
на сключване на договора за правна помощ. Предвид горното и като съобрази, че
по делото са проведени три съдебни заседания, както и че същото не се отличава
нито с правна, нито с фактическа сложност, съдът намалява адвокатското
възнаграждение на 1 800 лв.
От тази сума и на основание чл.78, ал.1
от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 771,30
лв., съответна на уважената част от иска /15 000 лв./
Ответникът е направил разноски в размер
на: 3000 лв.-адвокатско възнаграждение, съобразно приложения по делото договор
за правна помощ и съдействие от 02.09.2015 г., 400 лв.-възнаграждение вещи
лица, 20 лв.-възнаграждение на свидетел или общо сума в размер на 3 420 лв.
От тази сума и на основание чл.78, ал.3
от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника сума в размер на
1 954,20 лв., която е съответна на отхвърлената част от иска /20000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 600 лв. върху уважената част от исковете, както
и сумата от 85,65 лв. заплатено възнаграждение вещо лице от бюджета на съда,
съобразно уважената част от исковете.
Водим от горното, Софийски градски съд,
първо гражданско отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ЗД „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-С. с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор С.С.П. да заплати на основание чл.226,
ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016
г./, във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с
чл.45 от ЗЗД на К.М.В., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, партер сумата от
15 000 лв. /петнадесет хиляди лв./ застрахователно обезщетение за претърпените
от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания от травматични увреждания, получени
в пряка, причинно-следствена връзка с ПТП, настъпило на 28.02.2013 г. в гр. С.
на кръстовището, образувано от бул. „П.Т.“ и ул. „М.“, виновно причинени от
водача М.А. управлявала л.а.м. „Пежо 407“ с рег. № ******, чиято отговорност е
била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗД „Б.И.”
АД с № 02113000623399, валидна от
17.02.2013 г. до 16.02.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на деликта-28.02.2013 г. до окончателното издължаване, КАТО
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за разликата
над сумата от 15 000 лв. до пълния претендиран размер от 35 000 лв., на
основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати и сумата от 771,30 лв./седемстотин
седемдесет и един и 0,30 лв./, разноски направени в настоящото производство,
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.3 от ГПК К.М.В., ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
партер да заплати на ЗД „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията-С. с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 1 954,20 лв. /хиляда деветстотин петдесет и четири и 0,20 лв./
разноски направени от ответника, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.6 от ГПК ЗД „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-С. с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в
размер на 600 лв. /шестстотин лв./ върху уважената част от исковете, както и
сумата от 85,65 лв. /осемдесет и пет и 0,65 лв./заплатено възнаграждение вещо
лице от бюджета на съда, съобразно уважената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: