№ 301
гр. София , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Т. Станимирова
Женя Димитрова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело №
20211001000063 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Застрахователно Акционерно
Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* против Решение
№ 260285 от 05.11.2020г., постановено по т.д. № 308 по описа за 2020г. на
Софийски градски съд, ТО, VI – 10 състав, с което е осъдено да заплати на
Гаранционен фонд на основание чл. 520 от КЗ сумата от 312 070,50 лв.,
представляваща неиздължена вноска от страна на застрахователя за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за месец ноември
2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от 12.02.2020г. до
окончателното заплащане на сумата и на основание чл. 86 от ЗЗД
обезщетение за забавено плащане за периода от 11.01.2020г. до 11.02.2020г. в
размер на 2 773,96 лв. и на основание чл. 78 от ГПК разноски по делото –
12 593, 78 лв. държавна такса и 300,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения
на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че
неправилно първоинстанционния съд не е отхвърлил иска на Гаранционния
фонд, тъй като вземането по същия е погасено, чрез съдебно прихващане с
вземанията на ответника, което възражение за прихващане неправилно е
прието от първоинстанционния съд за неоснователно. Неправилни са
изводите на съда, че за да възникне вземането на застрахователя по реда на
чл. 499, ал. 4 и 5 от КЗ е необходимо да е налице спор между застрахователя и
1
Гаранционния фонд относно валидността на полицата. Вземането на
застрахователя не е погасено, поради извършено плащане от страна на
застрахователя на увреденото лице. Посочва се още, че самото вземане на
застрахователя към Гаранционния фонд по реда на чл. 499, ал. 4 и 5 от КЗ се
урежда от общите разпоредби на неоснователното обогатяване. Не споделя
извода на съда за висяща недействителност на застрахователните договори, а
твърди да е налице нищожност на същите, поради липса на съгласие по реда
на чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД. Излага се, че първоинстанционното решение
противоречи на ТР № 1/2018г. на ВКС, ОСТК. Твърди се още, че
първоинстанционния съд неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на
чл. 349, ал. 2 от КЗ във връзка с релевираното от застрахователя възражение
за нищожност, поради липса на застрахователен интерес по процесните
застрахователни полици. Посочва се, че процесните застрахователни
договори са нищожни, тъй като изобщо не е ясно кои са правните субекти,
които са изразили воля относно съществените елементи и съдържание на
последните. Поддържа се, че по делото са установени активните по
компенсацията вземания по чл. 499 от КЗ към Гаранционен фонд, в размер на
главницата от 291 235.82 лева и законна лихва в размер на 23 430.16 лева,
поради което е формулирано искане за отмяна на обжалваното решение и за
постановяване на друго, с което предявените от Гаранционния фонд искове да
бъдат отхвърлени, поради погасяването им чрез прихващане с насрещните
вземания на жалбоподателя в споменатия размер. Моли съдът да постанови
решение по съществото на спора, с което отмени решението на
първоинстанционния съд и отхвърли иска, като претендира и присъждане на
направените по делото разноски.
В писмения отговор, депозиран по реда на чл.263, ал.1 от ГПК,
въззиваемата страна Гаранционен фонд твърди, че първоинстанционното
решение е постановено в съответствие с даденото задължително тълкуване на
разпоредбите на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД с т.2 , с ТР № 5 от 12.12.2016г. по т.д. №
5/2014г. на ОСГТК на ВКС, като е отчетено, че на недействителността на
договор поради сключването му от лице, действало като мним пълномощник,
може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или
неговите универсални правоприемници. Правилно е прието от съда, че
процесните застрахователни догори са в състояние на висяща
недействителност, тъй като последните са сключени от лице, действало като
представител без да има представителна власт, респективно извън пределите
на учредена такава. Посочва се, че по отношение на процесните
застрахователни договори е приложимо и правилото на чл. 301 от ТЗ, а
именно, че когато едно лице действа от името на търговец без представителна
власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването. Дори и формално подписите да са
положени от лица, които не са имали представителна власт, липсва
противопоставяне, доколкото са плащани премиите по тях и полиците са
заявени и регистрирани в Гаранционния фонд. Твърди се, че нищожността на
2
договора за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не
може да бъде противопоставяна на третото за правоотношението лице –
Гаранционния фонд, доколкото същата произтича от първоначално
декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на
собственика и лицето, което обичайно управлява съответното моторно
превозно средство, или от обстоятелството, че лицето, за което или от името
на което е сключен договорът за застраховка, не е имало икономически
интерес от сключването му. Първоинстанционното решение е постановено в
съответствие с т. 2в от ТР № 1/07.03.2019г. по т.д. № 1/2018г. на ОСТК на
ВКС, в което се посочва, че декларирането на неверни данни относно
самоличността на лицата по чл. 477, ал. 2 от КЗ не е основание за нищожност
на застрахователния договор. Поддържа се, че извършеното от ответника
погашение на задължението към НББАЗ по чл. 519, ал. 1, т. 1, предл. второ от
КЗ от 2016 г. и съответно по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.) само по себе
си не поражда в полза на застрахователя вземане по чл. 499 от КЗ, тъй като
нормата изрично изисква плащането да е извършено след възникнал в хода на
уреждане на претенцията спор между фонда и застрахователя, какъвто в
случая не е възникнал. Въззиваемият моли въззивния съд, да потвърди
обжалваното решение и да му присъди направените във въззивното
производството разноски.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Предявени са осъдителни искове от Гаранционен фонд против
„Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с
правно основание чл. 520 от КЗ вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сума
в размер на 312 070,50 лв., представляваща неиздължена вноска от страна на
застрахователя за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за
месец ноември 2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от
12.02.2020г. до окончателното заплащане на сумата и обезщетение за
забавено плащане за периода от 11.01.2020г. до 11.02.2020г. в размер на
2 773,96 лв.
Ответникът е направил възражение за прихващане със свое вземане на
основание чл. 499, ал. 4 и ал. 5 от КЗ. Твърди, че е сключил на 11.03.2016 г. и
на 29.08.2016 г. два договора за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с „Пенем БГ“ ЕООД и „М. 2“ ЕООД, които са нищожни на
основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД /липса на съгласие/ - не са подписани от
управителите на двете дружества като застраховани лица. В тази връзка се
излагат аргументи, че не е приложима и разпоредбата на чл. 483, ал.1, т.1 от
ТЗ, тъй като не е ясно кои лица са подписали договорите от името на
дружествата като собственици на МПС, поради което се сочи и на нищожност
поради липса на застрахователен интерес. Сочи се, че договорите за
застраховка са сключени със съдействието на застрахователен посредник,
който при отчитане на договорите за застраховка при застрахователя не е
3
представил пълномощно в полза на трето лице да представлява дружествата,
собственици на застрахованите МПС. Допълнително се твърди, че и
посочените дружества като застраховани лица не са собственици на леките
автомобили, поради което и не е налице застрахователен интерес за
сключване на договорите за застраховка. Твърди се начална нищожност на
договорите за застраховка, която не може да се санира, включително и
чрез последващото плащане на застрахователно обезщетение. Твърди
неприложимост на чл. 483, ал. 1, т. 1, предл. 2 от КЗ и защото договорите са
сключени преди 01.01.2016 година, както и неприложимост на нормата на чл.
477, ал. 2 КЗ – поради липса на валидно сключен застрахователен договор или
тази на чл. 293, ал. 3 ТЗ – тъй като в случая не се касае до липса на форма като
условие за действителност на сделката, а и ответникът впоследствие е узнал
за незнанието от страна на дружествата, посочени като собственик на МПС
за сключените договори. Поради нищожност на договорите намира, че
именно ищецът е задължен по реда на чл. 519, ал. 1, т. 1 КЗ, съотв. чл. 288, ал.
1, т. 2, б. а КЗ /отм./ да заплати обезщетение за вредите, причинени на трети
лица от водачите на застрахованите МПС – поради липса на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“. Ответникът твърди, че по посочените
от него нищожни договори е заплатил вреди /с ДДС/, обезщетения за
причинени на територия извън България вреди в полза на НББАЗ, на
национално бюро на друга страна или на кореспонденти, в размер
над претендираната от ищеца главница и лихва. Счита, че с плащането им е
изпълнил чуждо задължение, което на основание чл. 499, ал. 4 и ал. 5 КЗ е на
Гаранционен фонд и съответно последният дължи възстановяване на
заплатените обезщетения, заедно с лихва забава. Претендира прихващане с
цялата главница и с остатъка – с лихвата за забава до размера на по-малкото
вземане.
Съдът, след съвкупна преценка на представените доказателства намира
за установено следното:
Не се спори, че ответникът „Застрахователно Акционерно Дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е застраховател със седалище в Република
България, който предлага задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите.
Според чл. 520, ал. 1 от КЗ, всички застрахователи със седалище в
Република България и застрахователите от трета държава, регистрирали клон
по Търговския закон в Република България, предлагащи задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и/или
задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците, или застраховка по
раздел I от приложение № 1, са длъжни да правят вноски в Гаранционния
фонд в размер и по начин, определени съгласно този кодекс. Съгласно чл.
555, ал. 1 от КЗ, Комисията по предложение на съвета на Гаранционния фонд
или по своя инициатива определя с решение размера на вноските по чл. 554,
4
т. 1 и срока за тяхното извършване, които се заплащат от застраховащия
заедно със застрахователната премия или първата вноска от нея и се посочва
на отделен ред в застрахователната полица.
Представена е от ищеца извадка от “Държавен вестник”, бр. 12 от
08.02.2019 г., в който е обнародвано Решение на Комисията за финансов
надзор № 100-ГФ/24.01.2019 г., с което се определя размер на вноската на
застрахователите, предлагащи в Република България задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите по чл. 461, т. 1 от
КЗ, на 10,50 лева за всяко отделно моторно превозно средство, във връзка с
чието използване е сключена задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите, включително гранична застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите. В същото решение на
Комисията за финансов надзор се определя размерът на вноската на
застрахователите, предлагащи в Република България задължителна
застраховка “Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз по
чл. 461, т. 2 от Кодекса за застраховането, на 0,15 лева за всяко място, без
мястото на водача, за което е сключена задължителна застраховка. В т. 4 от
решение на Комисията за финансов надзор се определя срок за превеждане на
вноските по сметка на Гаранционния фонд, както следва: ежемесечно до 10-то
число на втория месец след месеца на сключването на застраховките.
Видно от покана, изпратена от Гаранционен Фонд до „Застрахователно
Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, застрахователят е
поканен в седмодневен срок от получаването на поканата да заплати на ГФ
сумата от 312 070,50 лева– вноска по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” за м. ноември 2019 г., дължима в срок до 10.01.2019 година,
получена от ответника на 28.01.2020 година.
За безспорно е прието между страните по делото, че вноската по чл. 520
от КЗ за месец ноември на ответното дружество възлиза на 312 070,50 лева.
Представени са застрахователни полици № BG/30/116000813963 от
11.03.2016 г., сключена между застрахователя - „Застрахователно
Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД и „М. 2“ ЕООД като
застрахован и № BG/30/116002305919 от 29.08.2016 г., сключена между
застрахователя и „Пенем БГ“ ЕООД като застрахован.
За безспорно е прието между страните по делото, че подписите за
застрахован по двете застрахователни полици не са положени от
управителите на дружествата.
За безспорно е прието между страните, че във връзка с тези две
застрахователни полици и възникнали застрахователни събития, че
ответникът като застраховател е заплатил съответно сумите от 126 968,13
лева в полза на Румънското национално бюро и 161 658,99 лева в полза на
НББАЗ, съответно 2 567,83 лв. ДДС върху тези главници. Тези
5
застрахователни обезщетения са заплатени във връзка с образувани при
застрахователя щети, както следва – З-ЗК3100003737-116-03 и 0802-
000092/2018-03. Това се установява и от представените писмени
доказателства – искания за плащане, банкови извлечения и пр.
Представено е от ответника изявление за прихващане с вх. № 07-30-21-
2/10.01.2020 г. по описа на Гаранционния фонд, ведно с приложение № 1 –
списък на щетите и платените суми по тях. С него „Застрахователно
Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД прави изявление за
прихващане на вземанията си към Гаранционен фонд в размер на общо 314
690,97 лв., представляващи подлежаща на възстановяване недължимо платена
сума във връзка с обезщетения по ПТП с участието на незастраховани
автомобили по горепосочените две застрахователни полици, които са
нищожни, включително и суми за лихва и за забава от момента на плащане от
застрахователя, ДДС върху направените разноски и лихва върху ДДС, както и
некомпенсиран остатък от предходно прихващане в размер на 24,99 лева
срещу вземането на Гаранционен фонд към застрахователя в размер на 312
070,50 лв., представляващо дължима вноска за м. ноември 2019 г. по чл. 520
от КЗ, до размера на по-малкото вземане.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Не се спори между страните по делото, че дължимата от ЗД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“АД на Гаранционния фонд вноска за незастраховани моторни
превозни средства по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за
м. ноември на 2019 г., определена съобразно чл. 520, ал. 1, във връзка с чл.
554, т. 1 и чл. 555, ал. 1 от КЗ, падежът на задължението за заплащане на
която е до 10.01.2020г., възлиза на 312 070,50 лв. Не е оспорен и размерът на
законната лихва за периода от 11.01.2020г. до 11.02.2020г. от 2 773,96 лв.,
предмет на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Спорен между страните е въпросът относно възникването на активните
по компенсацията вземания на ЗД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД.
Съгласно чл. 519, ал. 1, т. 1 от КЗ, Гаранционният фонд извършва
плащания в полза на увредените лица за вреди, причинени от моторно
превозно средство, на което виновният водач няма сключена валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
или когато няма сключена задължителна застраховка „Злополука“ на
пътниците. Нормата на чл. 499, ал. 5 от КЗ задължава застрахователя на
гражданската отговорност на делинквента, причинил настъпването на
застрахователно събитие извън територията на Република България, за
обезщетяване на вредите от което бюрото по чл. 506 от КЗ- в случая НББАЗ е
извършило плащане по реда на вътрешните правила на Съвета на бюрата, да
възстанови на бюрото платените от него суми, ако в хода на уреждане на
6
претенцията между него и Гаранционния фонд е възникнал спор относно това
кой трябва да обезщети увреденото лице. В този случай, ако впоследствие
бъде установено, че отговорността е на Гаранционния фонд, той възстановява
на застрахователя сумата, платена от бюрото, заедно със законната лихва от
датата на плащането.
При установена нищожност на договорите за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, сключени със споменатите юридически лица, той
е изпълнил чуждо задължение – това на Гаранционния фонд по чл. 519, ал. 1,
т. 1 от КЗ, да обезщети увредените лица за вреди, причинени от моторно
превозно средство, чийто водач няма сключена валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или „Злополука“
на пътниците. Твърди се нищожност поради липсата на съгласие, по смисъла
на чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД, на застрахователните договори,
сключени с посочените в отговора на исковата молба юридически лица,
поради това, че подписите положени на застрахователните полици не са на
управителите на търговските дружества, в тази връзка се излагат аргументи,
че не е приложима и разпоредбата на чл. 483, ал.1, т.1 от ТЗ, тъй като не е
ясно кои лица са подписали договорите от името на дружествата като
собственици на МПС, поради което се сочи и на нищожност поради липса на
застрахователен интерес.
В процесния казус се касае до настъпили две застрахователни събития
едно в Италия и едно в Румъния, плащането за които е извършено по реда на
системата „Зелена карта“, поради което приложима е разпоредбата на чл. 499,
ал. 5 КЗ, според която когато застрахователното събитие е настъпило извън
територията на Република България, ако в хода на уреждане на претенцията
възникне спор между Гаранционния фонд по чл. 518 и застрахователя,
сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, относно това кой трябва да обезщети увреденото лице и
бюрото по чл. 506 е извършило плащане по реда на вътрешните правила на
Съвета на бюрата, застрахователят възстановява на бюрото платените от него
суми, а ако впоследствие бъде установено, че отговорността е на
Гаранционния фонд, той възстановява на застрахователя сумата, платена от
бюрото, заедно със законната лихва от датата на плащането.
Настоящият състав на съда намира, че наличието на спор в хода на
уреждане на претенцията между Гаранционен фонд и застрахователя не е
елемент от регресното вземане на застрахователя към Гаранционния фонд за
платения чужд дълг. С нормите на чл.499, ал.4 и ал.5 КЗ не се лимитира във
времево отношение отговорността на Гаранционния фонд, тъй като спор
може да възникне след уреждане на претенциите, тъй като застрахователят
който е платил чуждо задължение следва да бъде репариран по общото
правило, че никой не може да се обогатява неоснователно.
Твърдяната нищожност на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД не е
7
налице, поради следното:
Дефинитивно липсата на съгласие като основание за нищожност по
смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД, е налице при външно
обективирана воля на страната по договора, която е опорочена, защото
волеизявлението е направено при условията на т. нар. „съзнавана липса на
съгласие“- със съзнанието, че то не отразява действителната воля
(изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване – на шега,
като учебен пример и др.) или при несъзнавана такава, когато страната
изначално не е в състояние да формира правно валидна воля (волеизявление,
което е направено от недееспособно лице). Липса на съгласие е налице и
когато страните не са постигнали такова по съществените елементи на
договора, включително и в хипотезата на т. нар. „скрито несъгласие“, (форма
на несъзнавана липса на съгласие), при което въпреки формалното покриване
на насрещните волеизявления е налице съдържателно несъответствие между
действителната воля на всяка от тях. Основанието за нищожност по чл. 26, ал.
2, предл. второ от ЗЗД предпоставя наличието на външно обективирано
волеизявление, което е направено от страната, от която изхожда, защото само
в този случай са мислими двете форми на липса на съгласие- съзнавана и
несъзнавана, които се основават на разминаването между изразената и
действителната воля на страната, независимо дали страната има
субективнопсихическата представа за това несъответствие). Извън
приложното поле на нищожността поради липса на съгласие са случаите, при
които е налице съгласие за сключване на договора, но последното е дадено от
страна, която не разполага с представителна власт. В процесната хипотеза
застрахователните договори са в състояние на висяща недействителност, а не
са нищожни поради липса на съгласие.
Няма спор, че процесните застрахователни договори са абсолютни
търговски сделки и за тях са приложими всички установени от ТЗ правила за
такива сделки, вкл. и разписаното в чл. 301 ТЗ, а именно, че когато едно лице
действа от името на търговец без представителна власт се смята, че
търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след
узнаването, то по арг. от т. 2 на ТР № 5/12.12.2016 г. на ВКС по тълк. дело №
5/2014 г. на ОСГТК следва, че посоченият договор е сключен при висяща
недействителност. Според задължителните мотиви на т. 2б от ТР №
1/07.03.2019 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС, е
недопустимо прогласяването нищожност на договор за задължителна
застраховка "ГО", поради липса на представителна власт за застрахования, по
предявен иск на застрахователя. Горният извод е направен във връзка с
приетото в т. 2 на друго ТР - № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС, според
което договор, сключен от лице действало без представителна власт или
извън пределите на учредената такава, е в състояние на висяща
недействителност и не поражда целените от него правни последици, които
настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди
8
съобразно изискването на чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Дори при отказ от потвърждение
обаче такъв договор не е нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, като
на недействителността, която от висяща става окончателна, може да се
позове, вкл. съдебно или извънсъдебно само лицето, от името на което е
сключен или универсалните му правоприемници. Поради тази причина и
застрахователят не е активно процесуално легитимиран да предяви иск за
прогласяване недействителността на сключен без представителна власт или
извън пределите на учредена такава за застрахования, бил той физическо или
юридическо лице, договор по задължителна застраховка гражданска
отговорност.
От горепосоченото следва, че изложените от ответника-въззивник
доводи за нищожност на процесните полици, са всъщност такива за
наличието на висяща недействителност, по смисъла на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, но
след като в случаи като процесния застрахователят не може да се защити с
иск за прогласяване недействителността на сделката, той не може да се
защити и с възражение за прихващане и формулираното в такава насока се
явява неоснователно.
Още повече следва да се отбележи, че макар и процесните договори да
са сключени без представителна власт, то премиите по последните са
заплатени от застрахования, както са заплатени посочените като суми
застрахователни обезщетения на трети лица.
На следващо място следва да се посочи, че не е налице и твърдяната
нищожност поради липса на застрахователен интерес, поради следното:
Двете процесни полици са сключени съответно: с „Пенем БГ“ ЕООД на
29.08.2016г. и с „М. 2“ ЕООД на 04.04.2016г., с оглед на което и за двете
полици намира приложение разпоредбата на чл. 483, ал.1, т.1, предл. 2 от КЗ,
доколкото и двата договора за сключени след влизане в сила на Кодекса на
застраховането, обн. ДВ бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 година.
В случая доколкото липсват конкретни данни за лицата, подписали
се от имено на застрахованото лице, след като се установи, че това не са
управителите на двете дружества, сме изправени пред хипотеза на
деклариране на неверни данни относно самоличността на лицата по чл.477,
ал.2 КЗ. Съгласно т.2в от ТР № 1/07.03.2019 г. по тълк. дело № 1/2018 г. на
ОСТК на ВКС, в сочената хипотеза – „при невярно декларираните
обстоятелства, за страните по застрахователния договор настъпват различни
правни последици изрично уредени с чл.363 – 364 КЗ, но нито една няма за
резултат прогласяване недействителността на договора, като най-
тежка гражданскоправна санкция. Единствената възможност, която
законодателят е създал в този случай, е за прекратяване на застрахователния
договор при съответните условия. По силата на изрично разпореждане на
закона застрахователят не би могъл да откаже нито плащане, нито да намали
9
размера на застрахователното обезщетение, дори ако неточно обявеното или
премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на
застрахователното събитие. Следователно липсата на уредена в КЗ забрана за
деклариране от застраховащия на неверни данни относно самоличността на
лицата по чл.477, ал.2 КЗ, само по себе си изключва свързването му с общото
основание за нищожност по чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД, приложното поле на което
е изключено и от специалното основание по чл.349, ал.2 КЗ, предвиждащо
недействителност на застрахователен договор, сключен при липса на
застрахователен интерес“.
По горните съображения, въззивният съд намира, че в полза на
застрахователя не са възникнали активните по компенсаторното му изявление
насрещни вземания към Гаранционния фонд, съответно за главница и за
мораторна лихва, което обуславя неоснователност на възражението за
съдебно прихващане с предявените от фонда вземания, предмет на иска по
делото и исковете следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора на Гаранционен фонд следва да се присъдят
разноските направени в настоящото производство. Представен е списък по
реда на чл. 80 от ГПК, в който се претендират разноски в размер на 300 лв. –
представляващи юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде
присъдено в цялост.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран Апелативен съд – София,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260285 от 05.11.2020г. по т.д. № 308/2020г.
на Софийски градски съд, VІ- 10 състав.
ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, район „Изгрев“, жк. „Дианабад“, „Г.М. Димитров“ № 1, да заплати на
Гаранционен фонд, с адрес – гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 300 лв. – съдебни разноски за производството
пред САС.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал.1 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11