Р Е Ш Е Н И Е
гр. Плевен, 15.01.2021год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански
състав, в публично съдебно заседание на 25.11.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА
НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело №1528 по описа за 2020г. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по иск с правно основание чл.55 ал.1 ,пр.1-во от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД вр. чл.238 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор инж. ***,
чрез юрк. С.С. съдебен адрес: *** против „Т.М.“ ЕООД, ***, ***, в която се
твърди следното : ответното дружество се
е обогатило за сметка на ищеца със сумата от 4401,13 лв., която представлява
равностойността на топлинна енергия, доставена до притежавания от ответната
страна недвижим имот, находящ се в ***.
Предявява се претенция за парично вземане в размер
на стойността на получена без основание топлинна енергия, което намира правно
основание чл.55 ал.1, предл. 1 от ЗЗД. Първият фактическият състав на чл.55,
ал.1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса
на основание, т.е., когато още при самото получаване липсва основание за преминаване
на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Освен това
основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност,
но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото. Дължи се връщане
на всичко получено, а не само на това. с което получателят се е обогатил.,
респ. онова от което се възползвал /стойността на изразходваната потребима вещ.
Положението за по-малката дължима сума не е приложимо и в случаите на чл. 55,
ат. 1 ЗЗД. поради което тогава се дължи всичко, което е получено без основание
или при отпаднало или неосъществено основание. Само когато е невъзможно да се
възвърне в натура неоснователно придобитото имущество, дължи се заплащането на
стойността му /т.4 от Постановление №1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79
г..,Пленум на ВС/.
Съгласно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК за
разпределението на доказателствена тежест, ищецът предявил претенция за връщане
на полученото без основание, основани на твърдения какво е дал на ответника и
че даденото е без основание, следва да установи при условията на пълно и главно
доказване факта на даването. Изявлението, че даденото е без основание, може да
бъде както твърдение на отрицателен факт. така и правен довод /когато оспори
наведено от ответника основание за получаване, респ. задържане на даденото/,
като в зависимост от това ще се разпредели и доказателствената тежест между
страните. В случая ищецът се позовава на
факта за доставена от топлофикационното дружество и потребена от ответника
топлинна енергия в топлоснабден имот в сградата - етажна собственост, в
посочените количества и стойност и липсата на облигационно правоотношение,
което съставлява основанието за получаването й.
Твърди се, че ответникът е „небитов клиент“ по
смисъла на разпоредбата на §1. т.33а. (Нова - ДВ. бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от ДР на ЗЕ. Легалната законова дефиниция за "небитов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация. горещо водоснабдяване
и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно разпоредбата
на §1, т.2а от ДР на ЗЕ "битов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. От анализа на двете дефинитивни разпоредби от ДР на ЗЕ, както в
отменената редакция на закона (§1. т.42 и т.43). така и в действащата, следва,
че законодателят е използват като критерии при дефиниране и разграничаване на
понятията: вида правен субект (физическо или юридическо лице); нуждите, за
които той ползва/купува енергия (битови - за домакинството си, или небитови -
по арг. на противното. такива които не задоволяват битови нужди). Определящи са
нуждите, за които се ползва/купува енергия. Дефинираните с двете обсъждани
правни норми легални понятия, обаче не обхващат изчерпателно всички възможни
случаи в практиката. В случая ответникът е търговец, който по занятие извършва
търговка дейност. При осъществяване на своята дейност, а не задоволяване на
битови нужди, е придобил правото на собственост по отношение на пропесния имот,
видно от приложените писмени доказателства. Тук следва да се има предвид, че
понятието “стопански нужди", или „небитови нужди“ съгласно действащата ДР
на ЗЕ е дори по - широко от търговска дейност и се свързва с нуждите, които
задоволява конкретния имот. Ответното търговско дружество няма домакинство,
няма собствени битови нужди, нито топлоснабдения имот е предназначен за
задоволяване на такива (ателие), което сочи на небитово ползване на
топлоенергията.
Ответникът е „небитов клиент", спрямо когото
е приложима разпоредбата на чл.149 ал.1 т.2 от ЗЕ, която изисква сключването на
писмен договор за продажба на топлинна енергия между топлопреносно предприятие
и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Договорът се сключва при ОУ по
чл.298, ал.1. т.2 от ТЗ. които обаче стават задължителни за страните по
търговската сделка -ако такава бъде сключена. Разпоредбата на чл.149, ал.1, т.2
от ЗЕ (както в действаща редакция - изм. ДВ. бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г. - приложима към процесния период, така и в предишната редакция)
предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени
договори при общи условия, сключени между производител и пряко присъединен
потребител (клиент - ред. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) на
топлинна енергия за стопански нужди (респ. „небитови нужди“ - ред.. ДВ, бр. 54
от 2012 г.. в сила от 17.07.2012 г.). Предвидената писмена форма е такава за
действителност на правоотношението.
Ответното дружество е „небитов клиент" по
смисъла на §1, т. 33а от ДР на ЗЕ /ДВ. бр. 54 от 2012 г„ в сила от 17.07.2012
г, която е приложима през процесния период, или - "потребител за стопански
нужди" §1. т. 43 от ДР на ЗЕ /изм. и доп. ДВ. бр. 74 от 2006 г.. отм. ДВ.
бр. 54 от 2012 г./ и това обстоятелство се извежда не само от качеството му на
търговец, а и по аргумент от противното на нормата на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ
/нова. ДВ. бр. 54 от 2012 г.. в сила от 17.07.2012 г./. която определя битовия
клиент като такъв, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, каквито ответното
дружество няма и за каквито не би могло да я използва. Ето защо, доказване
наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия между страните в настоящото производство е само с
доказателства за сключването на договор в изискуемата писмена форма, какъвто не
е бил сключен между ищеца и ответното дружество по воля на последното. Следва
да бъде посочено още, че но делото не са ангажирани и доказателства, относими
към приложение на нормата на чл. 293, ал.3 от ТЗ, нито такива, установяващи
съвпадането на насрещни писмени волеизявления в отделни документи, които
документи обективират предложение за сключване на договор и приемане на
предложението от дружеството - ответник.
С оглед така установеното, при евентуално изричното
оспорване на ответника, че не е налице писмен договор с ищцовото дружество, при
липсата на доказателства, включително и за действия по плащане евентуално на
топлинна енергия от ответника за предишен период или за такива от които да се
обоснове прилагане на чл.293 ал.3 ТЗ, не може да се приеме, че страните са
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди.
За разлика от хипотезата на договор за търговска
продажба на топлинна енергия за небитови нужди, в хипотезите на договор за търговска
продажба на топлинна енергия за битови нужди същият се счита за сключен с конклудентни
действия - арг. чл.150 ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ). т.е. писмена форма
не е предвидена. В този слушай топлопреносното предприятие задължително
публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. В този
слушай договорната връзка се предполага по силата на закона, тъй като съгласно
чл.153, ал.1 Закона за енергетиката (чл. 106а, ал. 4 ЗЕЕЕ /отм/) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение
са потребители на топлинна енергия; чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на
топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие. Това не важи за възникване на договорното
правоотношение с „небитовите клиенти“, тъй като спрямо тях не са приложими
публикувани ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди по чл.150 ал. 1
от ЗЕ. а се изисква изрично сключването на писмен договор.
С разпоредбите на чл.156 ЗЕ за уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите/клиентите на
топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално
доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител
дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна
енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела
в жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, получена по изчислителен път. Съгласно разпоредбата на
чл.139. ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, като топлинната енергия
за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142. ал.2 от ЗЕ/.
За да дължи едно лице цената на топлинната енергия
на договорно основание следва да бъде установено, че то е използвало топлинна
енергия за небитови нужди – въз основа на сключен писмен договор, или за
собствени битови нужди като собственик или ползвател на вещно основание - в
който случай договорната връзка се предполага по силата на закона, без да е
необходимо писмена форма /чл.150 от ЗЕ/. Анализът на действащата през процесния
период нормативна уредба предвижда две алтернативни основания, при които такова
договорно отношение възниква- писмен договор по чл.149 от ЗЕ или наличие на
право на собственост или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
топлоснабдена сграда- етажна собственост-чл.153. ал.1 от ЗЕ. Тази хипотеза е
приложима, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен
топлоснабден имот няма сключен писмен договор по чл.149 от ЗЕ. явяващ се по
правило основен източник на облигационните правоотношения. Сключването на
писмен договор при условията на договорна автономия /чл.8 и чл.9 от ЗЗД/ е
приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл. 149, ал.1 от
ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа
на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие
и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди- т.3, съответно- между
доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост-
т.6. При наличието на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна
енергия в процесния имот. е без значение дати освен страната по така
възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице,
притежаващо вещни права върху имота. /Решение по гр.д.№ 8154/ 2016 г,- СГС, ГК,
IV- Б с-в/.
След като страните не са сключили писмен договор,
съгласно изискването на чл. 149, aл.l, т.З от ЗЕ, между тях липсва възникнало
валидно облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, по силата
на което да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника за заплащане
на претендираните суми. Ето защо, като не е установен източник на облигационно
договорно отношение между страните, и след като е ползвана услугата за топлоснабдяване
на процесния имот, ответникът дължи сумите за използвана топлинна енергия на
основание чл. 55 от ЗЗД.
Между ответното дружество и „Топлофикация-Плевен”
ЕАД не е бил подписан договор за продажба на топлинна енергия, въпреки че
дружеството е изпратило писмо-покана до длъжника за сключване на такъв и за
изплащане на цената на доставената топлинна енергия, но същият не е изпълнил
доброволно задълженията си. Поради тази ответното дружество се е обогатило без
основание за сметка на дружеството- ищец и дължи да му върне онова, с което се
е обогатил до размера на обедняването, за суми посочени както следва:
1. Цена за единица количество топлинна енергия:
според таблица - извлечение по пера
2. Сума за отопление с ИРУ, начислена за периодите
посочени в петитума на исковата молба в размер на 1904,38 лв.;
3.Сума за отопление без ИРУ , за периодите
посочени в петитума на исковата молба в размер на 0 лв.;
4. Сума за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, начислена за същия период от време, в размер на 960,57 лв.;
5. Сума за
битово горещо водоснабдяване /БГВ/, начислена за периодите, описани в
приложението в размер на 0 лв.;
6. Суми за услуга дялово разпределение в общ
размер от 156,10 лв., начислени за периодите, подробно описани в приложението;
7. Корекции - 730,63 лв.
Видно от приложеното извлечение от сметка за
абонатен № 42029. ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението
си, с което се е обогатил за сметка на „Топлофикация-Плевен“ ЕАД до размера на
обедняването, възлизащ на 3751.68 лв. главница и 649,45 лв. мораторна лихва.
До подаването на исковата молба няма осъществени
действия от ответната страна по изпълнение на задълженията за заплащане на
описаните дължими суми.
Съдът е
сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на „Т.М.“ ЕООД, ***, ***, че дължи на „Топлофикация-Плевен“ ЕАД
равностойността на доставената и консумирана топлинна енергия, с която се е
обогатил за сметка на ищеца в размер:
1. Главница - 3751,68 лв. за периода 01.10.2016 г.
- 30.04.2019 г.,
2. Мораторна лихва - 649,45 лв. - за периода
02.12.2016 г. до 11.02.2020г.;
3. Законната лихва от датата на депозиране на
настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се
разноски, вкл. и юрисконсулско възнаграждение в размер на 150,00лв.
Впоследствие и след дадени указания,
ищецът е уточнил, че предявява
осъдителен иск на основание чл.55 ал.1, прл.1-во от ГПК .
Направено е искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
В срока по чл.131 от ГПК ответната страна не е
депозирала писмен отговор.
В о.с.з., редовно призована, ищцовата страна не се
представлява.
В о.с.з. ответното дружество, редовно призовано,
не изпраща представител, не ангажира становище по предявения иск, не попълва
делото с доказателства и не са направени искания за попълване на същото с такива
или за отлагане на делото. Не е направено и искане за разглеждане на делото в
отсъствие на представител на ответното дружество.
При това положение съдът намира, че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по
делото, визирани в чл.238 ал.1 от ГПК, чл.239 ал.1 т.1 и т.2 – на ответната
страна са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа
и от неявяването в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед
представените с исковата молба доказателства и доводите, наведени в същата.
Исковете са основателни и доказани, следва да се
уважат изцяло за претендираните суми.
С оглед
изхода на процеса и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер 200,07лв. – за внесена държавна такса и 150лв. разноски за един юрисконсулт.
По
изложените съображения съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.55
ал.1,пр.1-во от ЗЗД „Т.М.“ ЕООД, ***, ***, ДА
ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, сумата 3751,68лв., представляваща получена от ответника без
основание топлинна енергия за периода 01.10.2016г. - 30.04.2019 г. в недвижим
имот, находящ се ***, ведно със законната лихва от датата на подаването на
исковата молба в съда - 18.03.2020год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗД „Т.М.“ ЕООД, ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, сумата 649,45лв. – претендирана лихва за
забава за периода 02.12.2016 г. до 11.02.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1
от ГПК „Т.М.“ ЕООД, ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, разноски по делото - 200,07лв.
– за внесена държавна такса и 150лв. разноски за един юрисконсулт.
Решението не подлежи на
обжалване съгласно чл.239 ал.4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: