№ 154
гр. Ловеч, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500349 по описа за 2021 година
., за да се произнесе, съобрази:
Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК
Постановено е съдебно решение №260090/7.05.21 г. по гр.д. №1589/20 г.. по
описа на ЛРС, с което е признато за установено по отношение на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София р-н“Младост“
бул“Цариградско шосе“ №159 бл.Бенч Марк Бизнес Център, че В.Д. И. с ЕГН ********** с
адрес гр.*** не дължи сумата от 653,81 лв. служебно начислена по партида №***** цена за
консумирана ел.енергия от обект, находящ се на адрес *** за периода 21.02.20 г. до 21.05.20
г. въз основа на съставен констативен протокол и е осъден на основание чл.78 ал.1 от ГПК
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД с ЕИК ********* да заплати на В.Д. И. с ЕГН
********** сумата от 468,60 лв. разноски по делото., като е отхвърлено искането на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД за присъждане на разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№262388/3.06.21 г./п.кл.2.06.21 г./ от „ ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ "АД, против решение № 260090/07.05.2021 г. по гр.д. №
1589/2020 г. на PC Ловеч, като счита, че същото се явява неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, поради което моли съда да
го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли претенциите изцяло като
неоснователни. , поради следните съображения.
Твърди, че в първоинстанционното производство са доказали, че са налице всички
1
предпоставки за отхвърляне на предявения иск, подробно са изложили твърденията си в тази
насока в ОИМ, които доказали в първоинстанционното производство чрез събраните по
делото доказателства.
Сочи, че видно от допуснатите до разпит свидетели, същите потвърдили със своите
свидетелски показания, че е извършена манипулация върху самия електромер, водеща до
неизмерване, неправилно, неточно измерване на електрическата енергия в процесния обект,
а освен това, с оглед свидетелските показания и видно от самия процесен констативен
протокол на стр. 2, по време на извършване на проверката на линията захранваща
електромера е протекъл ток с товар 0,14 А, което означава, че по време на извършване на
проверката, вътре в самия обект е имало консумация на електрическа енергия от
потребителя, но тя не се измерва от СТИ и съответно не се заплаща. Също така твърди,
двамата свидетели потвърдили, че дисплея към момента на извършване на проверката е
показвал символ три триъгълника, което е индикация на отварян капак и върху него е
осъществена манипулация. Сочи, че електромерът е законно монтиран и е отчитал частично
потребена електрическа енергия в своята вътрешна памет.
Счита, че първоинстанционният съд неправилно е възприел, че методиката на чл. 50,
ал. 1, б. „б" от ПИКЕЕ е незаконосъобразна, а обективните факти обосновават чл. 52 от
ПИКЕЕ. Моли съдът да има предвид, че методиката за преизчисление на количеството
електрическа енергия, съгласно чл. 50, ал. 1 б. „6" от ПИКЕЕ инкорпорира в себе си на
първо място наличието на констативен протокол на БИМ, докато в правната норма на чл. 52
от ПИКЕЕ няма подобна задължителна предпоставка, а освен това обективните факти, които
е необходимо да са налице кумулативно, за да се приложи хипотезата на чл. 50, ал. 1 б. „б"
от ПИКЕЕ са, както следва: наличие на здрави пломби, дисплеят да е светъл / да работи.
електромерът да работи, но да измерва с грешка и грешката да може да бъде установена в
процент.
Изтъква, че видно от процесния констативен протокол и показанията на свидетелите,
по безспорен начин доказали, че процесният електромер е монтиран здрав и мерещ в клас на
точност. Изтъква, че по време на извършване на проверката на 21.05.2020 г. в КП №
3029669 на стр. 2 е отразено наличието на консумация на електрическа енергия, което по
безспорен начин доказва, че електромерът е работел, но тази енергия която се е консумирала
не се отчита и съответно не се заплаща от потребителя. Сочи, че от показанията на
свидетелите стана ясно, че електромерът в момента на проверката не измерва протичащата
към потребителя ел. енергия.
Твърди, на следващо място, че видно от КП на БИМ № 398/ 11.06.2020 г. в таблица
4.5 Проверка на показващото устройство, отчетената грешка в % е / -100% /, което означава,
че към момента на извършване на проверката от БИМ, електромерът е работел, дисплеят на
електромера също е работел, но мерещ с грешка в процент / -100% /, като съгласно БДС
електромера не може да се експлоатира и употребява като част от електроразпределителната
мрежа. Сочи, че констатацията „при отваряне на електромера цялостта на двата вътрешни
крепежни щифта беше нарушена" доказва именно външното въздействие, осъществено от
2
човешка намеса в измервателната система на електромера. Сочи, че крепежните щифтове са
конструктивен елемент, на който се поставя електронната платка и функцията им е да
държат статична платката, като без да бъде отварян електромера или манипулиран със
специално устройство за целта, технически не е възможно да се наруши нейната
конструкция. Счита, че не е възможно да има производствен дефект, тъй като електромерът
е бил в едногодишният си гаранционен срок към датата на извършване на проверката. Освен
това твърди, че същият е отчел количество електрическа енергия. Изтъква, че в случай, че е
имало производствен дефект, същият нямало да отчита електрическа енергия от датата на
извършване на монтажа, а не към датата на извършване на проверката.
При постановяване на решението си, моли съда да вземе предвид и обективните
факти необходими кумулативно да са налице, за да се приложи хипотезата на чл. 52, от
ПИКЕЕ, а именно: наличие на нарушени пломби, дисплеят да е тъмен, електромерът не
работи и съответно не може да измери грешка в процент
Сочи, че съгласно приложен към писмени бележки констативен протокол на БИМ /за
сведение на съда/ по друг случай, на стр. 2 от същия е видно, че електромерът е бил с
нарушени пломби, липсващи стикери и тъмен дисплей към момента на получаването му и
извършването на експертизата. Отделно от това твърди, че в в таблица 4.5 Проверка на
показващото устройство, по безспорен начин се доказва, че електромерът е бил технически
негоден, тъй като не са могли да отчетат грешка в процент, поради това че електромерът не
е работел изобщо, а това е възможно единствено и само, когато е имало дефект в самия
електромер. Освен това сочи, че в случай когато електромерът е дефектирал и е приложена
правната норма на чл. 52 от ПИКЕЕ, дефектите вътре в самия електромер по правило не
съответстват на тези, които са налице в хипотеза на чл. 50, ал. 1 б. „б" от ПИКЕЕ. Също така
твърди,че вещото лице електроинженер не е направило това разграничение, като е
формирало правни изводи, които не съответстват на фактите и обстоятелствата от
обективната действителност в процесната проверка.
Сочи, че фактите, обосноваващи приложение на методиката на чл. 50, ал, 1 б. „б" от
ПИКЕЕ, изцяло не съответстват на предпоставките за приложение на методиката на чл. 52
от ПИКЕЕ. С оглед на това, счита, че постановеното решение на първоинстанционния съд е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон.
Твърди, че други мотиви за уважаване на предявеният иск PC Ловеч не е изложил и
поради това решението му се явява и необосновано.
Моли съда да отмени обжалваното решение, като вместо него постанови друго, с което
да отхвърли претенцията и да му присъди разноски за двете инстанции, вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
В срок е подаден отговор на въззивната жалба от адв.ВЛ. Г. П., пълномощник на В. Д.
В., с която моли съда да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и
необоснована и да потвърди обжалваното решение като обосновано, правилно и
законосъобразно, както и да присъди направените по делото разноски. Счита подадената
въззивна жалба за изцяло неоснователна и необоснована, тъй като в нея не са изложени
3
съдържателни възражения и оплаквания за неправилност на обжалваното решение.
Излага, че не е вярно изложеното във въззивната жалба, че свидетелските показания на
доведените от жалбоподателя в първоинстанционното производство свидетели установяват
извършена манипулация върху средството за търговско измерване. Сочи, че от показанията
на тези свидетели се установява единствено, че демонтирания електромер не е
функционирал и не е отчитал потребяваното количество електрическа енергия, а в
останалата си част показанията представляват само предположения, които не могат да
послужат за постановяване на крайния съдебен акт.
Сочи, че не е вярно, че символа върху дисплея - три триъгълника означава отворен
капа и извършена манипулация, тъй като според заключението на вещото лице, този символ
означава неизправност на електромера, без да може да се установи причината за тази
неизправност.
Излага, че посочените във въззивната жалба обективни факти, които кумулативно
следва да са установени, за да се приложи съответната разпоредба от ПИКЕЕ се сочат за
пръв път във въззивната жалба. Изтъква, че твърдения, че наличието на тези факти са
предпоставка за прилагането на съответната правна норма не са поддържани от ответника в
хода на производството пред първата инстанция. Твърди, че такива факти, като
предпоставка за прилагане на съответната правна норма не се съдържат нито в чл.52, ал.1 от
ПИКЕЕ, нито в чл.50, ал.1, б."б" от ПИКЕЕ, особено пък по отношение цвета на дисплея и
дали работи. Сочи, че разграничителния критерий за приложението на двете разпоредби е
наличието на външно въздействие върху средството за търговско измерване, каквото в
процесния случай не било установено.
Излага, че жалбоподателят претендира вземането да е възникнало на основание
чл.50, ал.1, б."б" от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия /ПИКЕЕ/.
Твърди, че систематичното място на посочената разпоредба в чл.50 от ПИКЕЕ обосновава
извода, че посочената разпоредба е обща и е относима към всички случаи на неточно
отчитане на електрическа енергия от средствата за търговско измерване в резултат на
неправомерно въздействие върху тях или начина им на свързване. Твърди, че в тези случаи е
необходимо да се установи както неточното измерване на количествата електрическа
енергия, така и неправомерното въздействие върху средството за търговско измерване или
начина му на свързване, което е довело до неточното измерване на количествата
електрическа енергия. Сочи, че в процесния случай ответникът не успял да проведе успешно
доказване на правнорелевантните факти и обстоятелства за ангажиране на отговорността му
именно по реда на чл.50, ал.1, б."б" от ПИКЕЕ.
Счита, че ответника не ангажирал годни обективни доказателства, които да
свидетелтват за достоверността на оспорените констатации в оспорените протоколи. Прави
извод,че не са налице годни доказателства въз основа на които да се извърши
преизчисляването на количествата електрическа енергия и ангажирането на отговорността
на ищеца за заплащането на служебно начислената му сума, предмет на настоящото дело.
4
Изтъква, че дори обаче да се приеме, че процесното средство за търговско измерване е
било неизправно и е налице неточно отчитане на количествата електрическа енергия,
какъвто процесния случай не е, то не са налице основания за преизчисляване на
количествата електрическа енергия на основание чл.50, ал.1 б."б" от ПИКЕЕ. Излага, че
законодателят последователно е разграничавал отговорността на потребителя за неточно
отчитаните количества електрическа енергия, съобразно причините довели до неточното й
измерване. Твърди, че в случаите, в които е налице външна намеса, външно въздействие,
целящи неточно отчитане на количествата електрическа енергия, презичисляването й се
извършва по методика, която води до определяне на по-голяма стойност дължима от
потребителя в сравнение със случаите, в които това се дължи на техническа неизправност на
средството за търговско измерване. Сочи, че при създаването на законовите разпоредби,
законодателят се е ръководил от принципа на справедливостта, приемайки, че макар
отговорността на потребителя да е обективна, то при наличието на виновно поведение,
същата трябва да е в повишен размер с цел превенция на неправомерното поведение на
потребителите. Твърди, че именно поради това, с разпоредбата на чл.52, ал.1 от ПИКЕЕ е
регламентирана отговорността на потребителя в случаите, в които е налице техническа
неизправност на средството за търговско измерване, поради която използваната
електрическа енергия преминава през измервателната система, но количествата не могат да
бъдат отчетени и не е установена външна намеса при проверка или отчет. Изтъква, че в тези
случаи преминалото количество електрическа енергия се изчислява на база потребената
електрическа енергия за предходен отчетен период, за аналогичен отчетен период или за
следващ отчетен период, а не като една трета от пропускателната способност на
измервателната система при всекидневно осемчасово ползване на електрическа енергия от
клиента. Ето защо считат, че ако се приеме, че процесното средство за техническо измерване
е било технически неизправно, което не бе безспорно установено в настоящото дело, то
преизчисляването е следвало да бъде извършено по реда на чл.52, ал.1 от ПИКЕЕ. Сочи, че
ответникът е извършил преизчислението освен при груби процесуални нарушения,
лишавайки ищеца от възможност да защити правата си и поставяйки го в неравностойно
положение, също така и в противоречие с материалния закон като неправилно е приложил
разпоредбата на чл.50, ал.1, б.'4б" от ПИКЕЕ, вместо чл.52, ал.1 от ПИКЕЕ.
Счита, че правилно решаващият съдебен състав е приложил действащата нормативна
уредба при постановяване на обжалваното решение и е приел, че вземането на ответника не
е установено, доколкото приложима е разпоредбата на чл.52, ал.1 от ПИКЕЕ, а не
приложената от ответника по чл.50, ал.1, б."б" от ПИКЕЕ. Твърди, че решението е надлежно
обосновано и се основава на установените в хода на съдебното производство правно-
релевантни факти и обстоятелства.
Моли съда да остави без уважение въззивната жалба на „Чез Разпределение България"
ЕАД срещу Решение №260090/07.05.2021 г. по гр.д.№ 1589/2020 г. по описа на Рс-Ловеч
като неоснователна и необоснована н да потвърди обжалваното решение като обосновано,
правилно и законосъобразно, както и да им присъди направените по делото разноски.
5
В съдебно заседание за въззивника се явява юриск. К. М., която поддържа въззивната
жалба на изложените в нея съображения, като в срок представя и подробна писмена защита
в подкрепа на твърденията си, че ЛРС неправилно е приел, че е извършено преизчисление
на ел.енергията е в противоречие с материалния закон, като неправилно е приложена
разпоредбата на чл.50, ал.1, б.'4б" от ПИКЕЕ, вместо чл.52, ал.1 от ПИКЕЕ, тъй като е имало
извършена манипулация на самия електромер. Моли съда да отмени атакуваното решение и
да отхвърли иска, като му присъди и направените разноски за двете инстанции по
представен списък.
Въззиваемият се представлява от адв.П., който оспорва въззивната жалба, поддържа
отговора, като счита, че решението на ЛРС е правилно и следва да бъде потвърдено. Моли
съда да му присъди и разноските за въззивната инстанция по представен списък.
От събраните по делото доказателства- приложените по гр.д.1589/20 г. на РС-Ловеч и
становищата на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено
следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се е произнесъл с
определението си по чл.267 от ГПК,като приема, че то е допустимо-въззивната жалба е
подадена е в срок и от легитимирано лице,отговаря на изискванията на чл.262, във вр.с
чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност, а и не са налице и основания за недопустимост на
първоинстанционното решение.
С оглед на това съдът следва да извърши проверка по реда на чл.271 от ГПК по
същество на правилността на атакуваното решение.
Въззиваемият В. Д. В. от гр.Ловеч има качеството на потребител не електрическа
енергия за битови нужди по смисъла на §1,т.2а от ДР на ЗЕ, регистриран с клиентски
№***** за обект–Ловеч, ***, а въззивникът “ЧЕЗ Разпределение България“АД представлява
енергийно предприятие по смисъла на §1,т.24 от ДР на ЗЕ, като юридическо лице, което
осъществява разпределение на електрическа енергия съгласно представената на л.44 от
делото лицензия- №Л-135-07/13.08.2004г. на ДКЕВР. Нормативите, уреждащи договорните
отношения между страните са Закон за енергетиката, приетите Общи условия на договорите
за ползване на електроразпределителните мрежи на “ЧЕЗ Разпределение България”АД
/ОУДИЕРМ/ и Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от
председателя на КЕВР обн./ДВ бр.35/30.04.19 г. изм.с решение №10003/21.07.20 г. на ВАС
ДВ бр.57/9.07.21 г. в сила от 9.07.21 г./
По делото е представен Констативен протокол с №3029669 от 21.05.2020 г.,съставен
от служители на “ЧЕЗ Разпределение България”АД– П. И. Г. и З. В. П., в присъствието на
свидетеля Б. В. М. представител на Федерацията на потребителите. С него е удостоверена
извършена проверка на обект, представляващ апартамент, намиращ се в гр.***. Проверен е
електромер с фабричен №18975500, монтиран в етажно електромерно табло. В протокола е
6
посочено, че при направената проверка индикатора не индикира и на дисплея излиза символ
три триъгълника за отворен капак. Посочва се, че електромер е подменен с нов редовен по
БДС. Констативният протокол е подписан от извършилите проверката служители на ЧЕЗ и
свидетелят, като самият абонат не е присъствал на тези проверка.
Пред първата инстанция като свидетели са разпитани лицата З. В. П. и Б. В. М., които
потвърждават удостовереното в протокола. Първият свидетел не си спомня дали проверката
е била рутинна или по сигнал, но заявява, че още като са отворили таблото е видял, че трите
триъгълника на дисплея пулсират. За него това е сигнал, че е имало манипулация върху
електромера. Той не може да уточни какво точно е станало и само предполага, че е имало
намеса с така наречената „палка“. Свидетелят М. също си спомня, че трите триъгълници на
дисплея на електромера са премигвали. Твърди, че е бил включен сешоар, за да се изпробва
електромера дали работи, но той не е отчел това натоварване.
Свидетелят А. Б. пояснява, че ищецът живее през от пролетта до есента на село Д. и
само зимата живее в апартамента в гр.Ловеч.
От представената на л.113 от делото справка от МВР съдът установява, че на 21.05.20
г. на ЕЕНСП 112 няма постъпили и регистрирани сигнали за неправомерно ползване на
ел.енергия на адрес гр.Ловеч, ***.
От ЧЕЗ Електро Българя АД са изпратили на съда справка за фактурирани количества
ел.енергия по кл.номер *****, от която се установява, че в периода 12.01.20 г. до 11.05.20
г.няма издадена фактура, тъй като няма потребление. Преди 12.01.20 г. е имало потребление,
като с КИ№********* са коригирани показанията от 131 на ДТ и 9 на НТ на 81 ДТ и 6 на
НТ по фактура №*********, тъй като фактурата е платена преди корекцията се образувала
надплатена сума в размер на 11,52 лв, която е прихваната по други задължения.
С писмо изх.№NTZ140850/22.05.20 г. В.В. е уведомен от „ЧЕЗ Разпределение
България”АД за извършената на 21.05.2020 г. проверка и съставения констативен протокол,
както и, че е демонтирано средството за търговско измерване с фабр.№18975500 и ще бъде
извършена метрологична експертиза, за резултатите от която той ще бъде уведомена
допълнително. Приложено към делото е и второ писмо изх.№NTZ10879/29.07.2020 г., с
което В. е уведомен, че е извършена метрологична експертиза на средството за търговско
измерване с фабр.№18975500 демонтирано от адрес гр.***, за което е съставен констативен
протокол №398/11.06.20 г. от БИМ-ГД“МИУ“ и на основание ПИКЕЕ ще бъде извършено
преизчисление на количество ел.енергия, а едновременно с това е приложено и копие на
констативния протокол №398/11.06.2021 г. от БИМ ГД”МИУ”.
С уведомително писмо отправено до В., въззивника го информира, че има
просрочено задължение към него за съставен констативен протокол по чл.56 от ПИКЕЕ в
размер на 653,81 лв. и е издадена фактура по клиентски номер *****, на стойност 653,81 лв.
Представена е и самата фактура №**********/5.08.20 г. на л.8 от делото.
Към делото е приложен и констативен протокол от метрологична експертиза на
средство за измерване №398/11.06.2020 г. От него се установява, че е извършена
7
метрологична експертиза на средство за измерване с идент.№18975500 от служител инж.М.
с абонат В. Д. В.. В т.3.2 е посочено, че при проверка на техническите изисквания е
установено отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите на клемния блок на
електромера, има наличие на необходимите обозначение на табелката на електромера, има
наличие на пломби против неправомерен достъп до вътрешната конструкция на
електромера, но при подаване на напрежение в интервала 230V до 264,5V и ток от 0,020А
до 60А светодиодът не свети и не мига и не могат да бъдат извършвани измервания по
т.4.1, т.4.2, т.4.3.1 и 4.4. В т.4.5 от протокола е отбелязано,че отчетената грешка е минус
100%. Посочено е също, че електромерът е с вграден часовник на тарифния превключвател
и по време на измерването е активна тарифа 1.8.2 и в реално време 13,10 часа, вградения
часовник показва 14,30 часа. Според метрологичната експертиза при отварянето на
електромера е констатирано отсъствие на видими дефекти по електронната платка и
детайлите на електромера, а при отварянето му целостта на двата вътрешни крепежни
щифта е била нарушена. Отбелязано е, че електромерът не съответства на метрологичните
характеристики и не отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическата
енергия, т.е. той е дефектирал.
Представена на л.55 от делото е справка за преизчислените количества ел.енергия от
страна на „ЧЕЗ Разпределение България“АД, според която на основание раздел девети от
ПИКЕЕ чл.50 ал.1 б.“б“ и КП на НТЗ №3029669/21.05.20 г. и КТ на БИМ №389/11.06.2020 г.
са преизчислени количествата ел.енергия на база 1/3 от пропусквателната способност на
измервателната система, като е извършена корекция за периода от 21.02.2020 г. до
21.05.2020 г. общо на 3349 kWh. Тя е връчена ведно с фактурата на В. на 11.08.20 г.
препоръчано с обр.разписка.
По делото е допусната и приета съдебно-електротехническа експертиза на
в.л.инж.М.Б., която съдът възприема като компетентно изготвена. Вещото лице е
констатирало, че за изследвания обект, находящ се на адрес гр.Ловеч, *** договорът за
продажба на ел.енергия с кл.№ *****, и съответстващ абонатен номер **** с лицето В. Д. В.
е бил вече сключен към момента на встъпването на „Чез Електро България“АД на
електроенергийния пазар, считано от 1.01.2007 г. Потвърждава, че отчитана ел.енергия към
датата на проверката 21.05.20 г. е от СТИ с фаб.№18975500. Посочено е, че СТИ е
монофазно и е монтирано на дата 29.11.19 г. със стандартен протокол от въззивника,
електромерът е нов и има първоначална метрологична проверка от 2019 г., като няма
извършени проверки след монтирането му. Вещото лице посочва, че констатациите в
протокол, съставен от ЧЕЗРБ АД и на БИМ дават основание да се направи извод, че в
момента на проверката СТИ не е отчитало консумираната ел енергия от ищеца на 100 %, но
без да извърши оглед на СТИ не може да установи има ли външна намеса върху него, като
посочва, че крепежните елементи са конструктивен елемент, на който се поставя
електронната платка, а освен това не може да се определи периода, в който не е била
отчитана консумираната ел.енергия от СТИ, посочен е алгоритъма на методиката за
изчисляване на корекцията на сметката на В., като доначисленото количество ел.енергия е
8
3349 kWh за сумата от 653,81 лв.м, по актуални цени, одобрени с решение на КЕВР с №Ц-
19/1.07.2019 г. В съдебно заседание вещото лице доуточнява, че процесния електромер е
бракуван и унищожен от ЧЕЗ Разпределение България, а без да го отвори и да получи
достъп до сърцевината и до неговия механизъм не може да установи по категоричен начин
какво е нарушаването. Затова и така е изготвила своето заключение. Освен това заявява, че
предназначението на щифтовете е да държат платката статично.
Съдът приема заключението за компетентно и безпристрастно и се позовавана него
при решаването на спора.
При така изложените факти въззивният състав прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от
ГПК, с искане да бъде признато за установено по отношение на „ЧЕЗ Разпределение
България”АД, че В.Д. И. с ЕГН ********** с адрес гр.*** не дължи сумата от 653,81 лв.
служебно начислена по партида №***** цена за консумирана ел.енергия от обект, находящ
се на адрес *** за периода 21.02.20 г. до 21.05.20 г. въз основа на съставен констативен
протокол. Първоинстанционният съд е разпределил правилно доказателствената тежест,
указанията са съобразени от страните, ангажирали доказателства в подкрепа на тезите си.
В случая спорът е налице ли са предпоставките за извършване на служебна корекция
от ответното дружество на сметките за електроенергия за минал период от време –
21.02.2020 г. до 21.05.2020 г. и по конкретно дали това следва да е редът по чл.50 ал.1 б.“б“
от ПИКЕЕ, действащи към момента, който е приложен в случая. Във въззивната жалба се
съдържат оплаквания досежно несъобразяване от страна на ЛРС на обективните данни по
делото, които според въззивника сочат на външно въздействие, осъществено от човешка
намеса в измервателната система на електромера.
От представените доказателства и съобразявайки актуалната нормативна база към
момента на извършване на проверката, съставът на съда намира, че не може по категоричен
начин да се установи така твърдяното„външно въздействие“ осъществено от човешка намеса
в измервателната система на електромера. Безспорно установено по делото е, че процесният
електромер е бил унищожен от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и по този начин вещото
лице не може да установи дали е имало или не външна намеса в неговата измервателна
система. Дефектирането на електромера е довело до липса на измерване на потреблението,
но не се установи по пътя на пълното и главно доказване това да е резултат от поведението
на потребителя, в какъвто смисъл за твърденията на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД,
включително и във въззивната жалба. Начислената сума за плащане по процесната фактура е
резултат на предположение и на презумпция, които са лишени от законово основание. В
хода на производството не се установи, че именно потребителя е осъществил някакво
неправомерно въздействие върху СТИ, което да е довело до този дефект и липсата на
отчитане. За да бъде основателна една такава корекция по реда на чл.50 ал.1 б.“б“ от ПИКЕЕ
е необходимо да се докажат нарочно извършени действия от страна на потребителя по
манипулиране на СТИ, както и пряко породената от тях неотчетена ел.енергия, консумирана
от потребителя. Сметката трябва да отразява конкретно само реалното потребление за
9
определен периода ,като информацията следва да се представи за това по ясен разбираем
начин и в този смисъл съдът съобразява разпоредбата на чл.13 от Директива
2006/32/5.04.2006 г.
Съгласно чл.89 т.4 чл.116 и чл.120 от ЗЕ СТИ на ел.енергията е собственост на
разпределителното дружество, което го монтира на определено от него място, стопанисва го
и го поддържа винаги технически изправно. Достъп до СТИ имат само служители на
дружеството, без такъв да е гарантиран на потребителите и оттук основната отговорност по
поддръжката, изправната работа на СТИ и отчетността е възложена именно на ответника,
без да е възможно в тази насока да се ангажира поведение от страна на купувача на
ел.енергия. Единственото изискуемото от него поведение в случая е бездействие, т.е. да
няма осъществяване на външно въздействие върху това СТЕ. В случая с оглед събраните по
делото доказателства съдът приема, че ищецът не е въздействал неправомерно върху СТИ, а
същото е дефектирало. От показанията на св.Б., който е съсед на ищеца в с.Д., Ловешка
област, съдът установява, че В.- И. е живеел през топлите месеци на село и само през зимния
сезон е живеел в гр.Ловеч. Тези показания кореспондират и с представената справка от
„ЧЕЗ Електро България“ АД, според която от м.февруари до м.май 2020 г. не е имало
издаване на фактура, тъй като не е имало потребление на ел.енергия в процесния
апартамент, находящ се в *** и затова съдът им дава вяра. След като ищецът не е живеел
през процесния период от време на адреса в гр.Ловеч, то той не е консумирал
претендираното от ответника количество ел.енергия, а освен това напълно хипотетични са и
твърденията на последния, че е имало неправомерно въздействие върху СТИ. Факт е, че СТЕ
е дефектирало, но задължение на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е да го поддържа
технически изправно. Едва през м.май 2020 г. ответникът е констатирал тази техническа
неизправност, затова не може да се вменява във вина на ищеца неизправността на СТИ и да
му се начислява служебно количество електрическа енергия по формулата на чл.50 ал.1
б.“Б“ от ПИКЕЕ от м.февруари 2020 г. до м.май 2020 г.
При тези съображения въззивният състав намира, че така предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като бъде признато за
установено по отношение на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София р-н“Младост“ бул“Цариградско шосе“ №159
бл.Бенч Марк Бизнес Център, че В.Д. И. с ЕГН ********** с адрес гр.*** не дължи сумата
от 653,81 лв. служебно начислена по партида №***** цена за консумирана ел.енергия от
обект, находящ се на адрес *** за периода 21.02.20 г. до 21.05.20 г. въз основа на съставен
констативен протокол.
Поради съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с тези на ЛРС.
отразени в решение №260090/7.05.21 г. постановено по гр.д.№1589/20 г. по описа на съда,
то следва да бъде потвърдено като правилно.
При този изход от процеса и на осн.чл.78,ал.3 от ГПК, „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД следва да заплати на В.Д. И. направените разноски за въззивна инстанция в
размер на сумата 300 лв. за адвокатско възнаграждение по представен списък на разноските
10
по чл.80 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.271 от ГПК Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като правилно съдебно решение №260090/7.05.21 г.
постановено по гр.д.№1589/20 г. по описа на РС-Ловеч.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Разпределение България“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София р-н“Младост“ бул“Цариградско шосе“ №159 бл.Бенч Марк Бизнес
Център да заплати на В.Д. И. с ЕГН ********** с адрес гр.*** сумата от 300 лв. разноски по
делото за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване по арг.от чл.280, ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11