РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. Кюстендил, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Боянка Д. Янкова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело №
20211520101386 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част Втора – Общ исков процес от Гражданския
процесуален кодекс.
Образувано е след като първоначално сезираният Районен съд - София, е прекратил,
производството пред себе си, образувано по искова молба, депозирана от „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД против К. СТ. П., доколкото е възприел за основателно подвдигнато от
ответника, с отговора на исковата молба, възражение за местна неподсъдност на спора.
В исковата молба се твърди, че на 22.10.2018г. на извънградски път ПП-I-6, км
8+500 в района на с. Г., общ. К. ответникът, в качеството си на собственик и водач на стадо
животни (крави), ги оставил без надзор, при което едно теле навлязло на пътното платно и
станало причина за пътнотранспортно произшествие с МПС Киа, модел Оптима, с рег. №
СА4609СР, в резултат на което на последното били нанесени материални щети.
Сочи се, че увреденият автомобил бил застрахован при ищцовото дружество с
валидност на застраховката в периода 12.12.2017г. – 11.12.2018г.
Настъпилите за процесното МПС материални шети били описани в Протокол за ПТП
№ 1583802/22.10.2018г., съставен от РДВР – гр. Кюстендил и описа – заключения по щета.
Твърди се, че въз основа на предявена претенция за обезщетение, автомобилът бил
ремонтиран от доверен на дружеството сервиз и предаден с приемо-предавателен протокол
от 12.03.2019г. Дружеството одобрило да бъде изплатена на сервиза сума в размер на
7375,19 лв., която съответствала на издадената от сервиза фактура за ремонт. Същата била
изплатена с нареждане за групово плащане от 10.04.2019г. като операцията фигурирала под
номер 22 от Описа към нареждането за групово плащане.
С изплащането на застрахователното обезщетение дружеството встъпило в правата
на застрахования собственик на увреденото имущество срещу причинителя на увреждането
и ответник в настоящото. До него били изпратени регресни покани за доброволно
1
изпълнение на задължението от 7390,19 лв. (7375,19 лв. обезщетение и 15,00 лв.
ликвидационни разноски), но и към настоящия момент плащане липсвало.
Ето защо се иска да бъде постановено решение, с което да бъде осъден К. СТ. П.,
ЕГН: **********, с адрес: с. Г., ул. „В. З.“ № ** да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б
сумата от 7390,19 лв., от която: 7375,19 лв., представляваща стойността на изплатеното
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“ във връзка с щета 44012131834418,
както и 15,00 лв. ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, а така
също и сума в размер на 1215,37 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 12.07.2019г. до 22.02.2021г.
Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски, в т.ч. за адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е упражнил правото си на отговор.
Навежда доводи за допустимост, но неоснователност на заявената претенция.
Оспорва всички факти, на които се основава същата, в т.ч. и съдържанието и истинността на
всички писмени доказателства, които не съдържали автор и подпис на издалото ги лице.
Твърди, че разписката за получаване на регресната покана не носи неговия подпис,
поради което и акцесорната претенция подлежала на отхвърляне на самостоятелно
основание.
Прави възражение за съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил в
съотношение на 95,00 % поради подробно изложени в тази насока съображения, в т.ч.
движението на водача с несъобразена скорост, ниската скорост на животното, широчината
на банкета и др.
Спори се по стойността на извършения ремонт, който бил несъизмерим със средните
пазарни цени и значително завишен.
Ответникът твърди, че спрямо него нямало влязло в сила НП, но дори и да било
налице такова, то същото не обвързвало гражданския съд, както би го направила една влязла
в сила присъда.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното заверено копие на Протокол за ПТП № 1583802 от 22.10.2018 г., се
установява, че на същата дата възникнало пътно-транспортно произшествие на ПП I-6 км
8+500, при което К.С., като собственик и водач на стадо животни (крави) оставил
последните без надзор, при което един брой теле излязло на пътното платно и станало
причина за реализиране на ПТП с водач на лек автомобил с ДК№ СА 4609 СР, управлявано
от Д. СП..
Не е спорно, а същото се установява и от представените и приети по делото писмени
доказателства, а именно – заверено копие на Автомобилна застраховка „Каско+“
комбинирана застрахователна полица № 440117213149300, ведно с приложимите към
същата Общи условия, че е налице валидно застрахователно правоотношение за обект лек
автомобил с ДК № СА4609СР, при покрити рискове „клауза пълно каско“, валидна към
датата на процесното ПТП.
Изготвено до ищцовото дружество е Уведомление за щета № 44012131834418 по
полица 440117213149300 Каско + за увреденото МПС с ДК№ ***, като след представен
Опис заключение по щета 44012131834418/23.10.2018г. и калкулация на претенция със
същия номер е възложено посредством Възлагателно писмо изх. № 144411/06.11.2018г. на
Автосервиз „Автоексперт сервиз“ ЕООД да извърши ремонт на процесното МПС. Такъв е
2
осъществен (видно от приемо-предавателен протокол на л. 35 от гр.д. № 4643 от описа на
СРС за 2021г.) за сума на обща стойност от 7375,19 лв., за което изпълнителят е издал
фактура № **********/01.04.2019г.
Представеното нареждане за групово плащане на обща стойност от 226693.64 лв.
включва и осъществен от ищцовото дружество превод към изпълнителя „Автоексперт
сервиз“ ЕООД за сума в размер на 7375.19 лв., посочено под № 22 от Опис към платежно
нареждане за масов превод на „ДЗИ – ОЗ“ АД Централно управление № 295_20190410 от
2019-04-10.
Изпратена до ответника е Регресна покана изх. № 0-92-3185/06.03.2020 г. ОТНОСНО:
щета наш № 44012131834418, за получаването на което е представена обратна разписка,
удостоверяваща получаване от А. П.а, съпруга на адресата, на 11.06.2019г. за съобщение
44012131834418.
Изискано и представено по делото е и копие на Наказателно постановление № 18-
1139-001847 ОДМВР Кюстендил, с-р „Пътна полиция“ Кюстендил от 02.11.2018г., издадено
срещу ответника въз основа на АУАН, по силата на което на същия е наложена глоба в
размер на 100,00 лв. на осн. чл. 53 от ЗАНН вр. с чл. 184, ал.5 вр. с чл. 184, ал. 1, т.1 от
ЗДвП. Същото му е връчено на 21.01.2019г., за което в съпроводителното писмо се сочи да е
влязло в сила на 30.01.2019г.
Приети са гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Григоров –
младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кюстендил.
Последният сочи, че през 2018г. в посока с. Гърляно – гр. Кюстендил, на влизане в с. Г.,
имало пътен инцидент със стадо крави. Моторното превозно средство се ударило в едно теле
като щетите за автомобила били „доста“. Свидетелят сочи, че бил съставен акт на
собственика на стадото, тъй като последното било оставено без надзор от него. Сочи още, че
ударът бил челен, като доколкото помни, щетите по увредения автомонил били в предната
негова част. Не помни собственикът на стадото да е възразявал при съставянето на акта.
Приетата по делото съдебна авто-техническа експертиза, изготвена от вещото лице
инж. Н. В. установява, механизма на настъпване на процесното ПТП съобразно изложения
такъв в процесния протокол, като изрично сочи, че липсват данни за скоростта на движение
на увредения автомобил, както и за предприетите от водача му действия (опит за спиране,
завиване…). Експертът, въз основа на представения към делото опис-заключение на щети,
прави извод, че доколкото посочените щети се намират в предната част на автомобила, то
може да се приеме, че същите са непосредствена последица от ПТП-то. Вещото лице е
определило пазарната стойност за възстановяване на увредения автомобил в размер на
5492,99 лв. в съответсвие с предвиденото в раздел III „Определяне размера на
застрахователното обезщетение по експертна оценка“, чл. 12, ал. 3 на Наредба № 24/2006г.
на КФН.
От приобщената към доказателствения материал съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице М. В., е установимо, че сумата в размер на 7375,19 лв. е платена
от сметка с IBAN BG94UBBS **** на наредителя в ТБ „Обединена българска банка“.
Плащането е извършено на 10.04.2019г. с референция FT 19100882042670 и основание:
Щета 4401213834418 Опис 295-2019.
Останалите доказателства по делото не променят крайните изводи на съда, поради
което не следва да се обсъждат подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка
поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са
допустими, относими и безпротиворечиви.
С оглед така установените факти се налагат следните правни изводи:
Изложените от страните фактически твърдения определят правната квалификация на
3
заявеното спорно право като такава по чл. 410, ал.1, т.1 от Кодекса на застраховането (КЗ),
вр. с чл. 50 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), вр. с чл. 45 от с.з. и чл. 86 ЗЗД –
регресен иск от застраховател, платил обезщетение по сключен договор за застраховка,
встъпил (суброгирал се) в правата на застрахования (от момента на плащане на
обезщетението), които последният притежава към делинквента, както и иск с правно
основание обезщетение за забавено изпълнение.
По правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК по предявените искове в тежест на ищеца бе да
установи следните елементи от фактическия състав на сочената разпоредба: 1. наличие на
валидно застрахователно отношение по застраховка "Каско" между ищеца – застраховател и
застраховано при него лице; 2. настъпване на покрит застрахователен риск; 3. претърпени от
застрахованото лице имуществени вреди; 4. пряка и непосредствена причинна връзка между
настъпилия резултат и претърпените вреди; 5. изплащане от застрахователя – ищец в полза
на застрахованото лице на застрахователно обезщетение за причинените вреди; 6.
противоправно поведение (действие или бездействие) на причинителя на вредата; 7. пряка и
непосредствена причинна връзка между противоправното поведение и реализираното
застрахователно събитие. В тежест на ответната страна бе да проведе насрещно доказване
по посочените обстоятелства, в т.ч. всички свои правоизключващи, правоунищожаващи и
правопогасяващи възражения.
При така разпределената доказателствена тежест по делото е установено и не е
спорно наличието на застрахователно правоотношение по Автомобилна застраховка
„Каско+“ комбинирана застрахователна полица № 440117213149300 за обект лек автомобил
с ДК № СА4609СР, при покрити рискове „клауза пълно каско“, валидна към датата на
процесното ПТП.
Не е спорно също, че в срока на валидност на договора, на 22.10.2018 г., на
извънградски път ПП-I-6, км 8+500 в района на с. Гърляно, общ. Кюстендил е настъпило
застрахователно събитие (пътно-транспортно произшествие), като събраните в
производството гласни и писмени доказателствени средства, в т.ч. и приетата съдебна авто-
техническа експертиза, установиха механизма на процесното ПТП, идентичен на описания в
Протокол за ПТП такъв, а именно - сблъсък на застрахованото МПС с 1 бр. теле, изкочило
на пътя и намиращо се под надзора на ответника. В последния смисъл ответникът оспорва
твърдението да е водач на стадо животни, респ. да осъществява надзвор спрямо него. Така
релевираното възражение обаче съдът счита за неоснователно и недоказано.
Приетите по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на св. Григоров
установяват, че при съставянето на акта на водача на стадото последният не е възразил. В
този смисъл представен на л. 24 от делото е АУАН № 800263 от 22.10.2018г., съставен при
свидетел – свидетелят в настоящото, който установява положен от ответника подпис,
удостоверяващ изложеното в акта, в т.ч. качестовото му на водач на стадо животни. Въз
основа на него е издадено и наказателно постановление, понастоящем влязло в сила. В този
смисъл, посочените гласни доказателствени средства, а и писмени доказателства,
установиха, че именно ответникът е бил водач на стадото животни, 1 бр. теле от които е
изкочило на пътя, като същите не бяха оборени в хода на процеса. Ответната страна не
ангажира каквито и да е доказателства, обосноваващи възражението й, поради което и
същото съдът счита за неоснователно.
На следващо място безспорно по делото се установиха настъпили за застрахованото
лице имушествени вреди. В този смисъл представените писмени доказателства, а и приетата
съдебна авто-техническа експертиза, сочат увредените части и детайли: преден капак, двата
фара в комплект с основите им, облицовка на предната броня, декоративна решетка, рамка и
кора над радиатора, ключалка преден капак, комплект въздуховоди на въздушния филтър,
дифузьор, двата предни калника, двата радиатора, пластмасовата основа на заключващия
механизъм на предния капак като се установява степен на повреда на изброените части – „за
4
подмяна“, с изкл. на калниците и основата на левия фар. Експертът прави обоснован извод,
че доколкото посочените щети се намират в предната част на автомобила, с която е
реализиран контакта с телето, то може да се приеме, че същите са непосредствена последица
от ПТП-то.
Налице е и противоправно поведение на делинквента, под формата на бездействие,
изразяващо се в неосъществен надзор спрямо стадо животни (крави), какъвто ответникът е
бил длъжен да осъществява като отговорен субект по см. на чл. 50 от ЗЗД. Посочената
разпоредба въздига в отговорност на собственика на вещта/животното за обезвреда, в
случаите на причинени от тази вещ вреди. Касае се за обективна отговорност, която се
поражда, въпреки евентуална липса на вина. Както се посочи отговорен субект е не само
собственикът на вещта, но и лицето което осъществява надзор спрямо нея. По делото
липсват данни за собствеността на стадото животни, но безспорно се установи, че
ответникът, като водач на стадото, (спр. мотивите по-горе) е лице, което е длъжно да
осъществява надзор спрямо него. А такова лице е всяко друго, различно от собственика на
вещта, което я използва по предназначение. Противоправното поведение на ответника в
горния смисъл се намира в причинно-следствена зависимот с излизането на животното (1 бр.
теле) на пътното платно, а последното на свой ред е станало причина за настъпилото
произшествие. Този извод е обоснован и с изводите на вещото лице Н. В. по приетата
съдебна-автотехническа експертиза, които съдът не намира основание да игнорира.
За да се освободи лицето, под чийто надзор се намира вещта, от отговорност за
произлезли от нея вреди, е необходимо да се установи, че вредите са резултат на
непреодолима сила, на изключителна вина на пострадалия или на трето лице (т. 10 от
Постановление № 7/59 г. на Пленум на ВС), а в тази насока по делото не са установени
данни.
Освен това е изплатено застрахователно обезщетение, представляващо направените
разходи за ремонт на увреденото МПС. В този смисъл е и изготвената от вещото лице М. В.
и приета без възражения съдебно-счетоводна експертиза. След проверка тя е установила
извършено от наредителя (ищец в настоящото) плащане от 10.04.2019г. с референция
FT19100882042670 и основание: Щета 4401213834418 Опис 295-2019. То е насочено към
„Автоекспрес сервиз“ ЕООД, комуто с възлагателно писмо е възложено извършването на
ремонта на процесното МПС с ДК№ **** и за който ремонт изпълнителят е издал фактура
№ 6936/01.04.2019г. на стойност 7375.19 лв. (спр. л. 36 от гр.д. № 14643/2021г. от описа на
СРС).
Всичко изложено обосновава извод за доказаност на заявената претенция в
основанието си.
Досежно размера на обезщетението, представляващо заплатени разходи за ремонт
на увреденото МПС с ДК№ ****:
Както съдът вече установи, заплатената стойност за осъществения ремонт на
процесното МПС възлиза на сума от 7375.19 лв. За последната, изпълнителят е издал
фактура № 6936/01.04.2019г. За определяне стойността на осъществения ремонт са
представени 2 бр. Описи заключение по щета 4401213184418/23.10.2018г. съответно от
25.10.2018г. и 05.11.2018г. при експерти В. Д. и Р. К., в които обаче липсва посочен
механизъм на изчисление, както и Калкулация на претенция №
44012131834418/23.10.2018г., без данни за съставителя на сочената калкулация. От друга
страна, приетата и неоспорена от страните експертиза по допусната съдебна авто-техническа
експертиза определя пазарната стойност за възстановяване на увредения автомобил с
1882,20 лв. по-малко от заплатената от дружестовото сума за ремонт, т.е. определена е
пазарна стойност за възстановяване от 5492,99 лв. в съответсвие с предвиденото в раздел III
„Определяне размера на застрахователното обезщетение по експертна оценка“, чл. 12, ал. 3
на Наредба № 24/2006г. на КФН и при отчитане възрастта на автомобила и използван в тази
5
връзка корекционен коефициент Кк=0,7. Мнението на експерта, обективирано в посочената
експертиза, е прието без възражение. Отделно, същото е обосновано и пълно, поради което
съдът го цени с доверие, като счита, че искът следва да бъде уважен за сумата от 5492,99 лв.,
като за горницата до пълно претендирания такъв за главница от 7390,19 лв. – следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан. В този смисъл и възражението на ответника в
изложения контекст за несъизмеримост на разходите за осъществения ремонт със средните
пазарни цени, се явява основателно.
Относно ликвидационните разноски, то същите на основание чл. 410 КЗ следва да се
прибавят към изплатеното застрахователно обезщетение, тъй като представляват обичайни
такива и са дължими от ответника. Той не е оспорил претенцията в тази й част, а
безспорното наличие на образувана щета при застрахователя, приключена понастоящем,
обуславя извод за сторени ликвидационни разноски. Стойността им е в долната граница на
обичайната такава и поради липсата на оспорване в тази част, съдът ще присъди посочената
сума в полза на ищеца.
Предвид гореизложените изводи на съда, следва да се обсъди и възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат:
В константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД ВКС
последователно застъпва становището, че съпричиняване от страна на пострадалия по
смисъла на посочената разпоредба е налице в случаите, когато с поведението си той самият
е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки неговото
настъпване, така че увреждането се явява като пряка последица и от негови действия или
бездействие. Релевантно е единствено поведението на пострадалия обективно да е в
причинна връзка с настъпилите вреди, без да е необходимо същото да е и виновно. В този
смисъл за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД подлежи на изследване единствено наличието на
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен резултат.
Във всички случаи обаче, съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваването на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си
към увреденото лице (Така задължителната за съдилищата практика, обективирана в т. 7 от
ППВС № 17/1963г. на ВС, както и в редица решения на ВКС –Решение № 58/29.04.2011г. по
т.д.№ 623/2011г. на ІІ т.о., Решение № 59/10.06.2011г. по т.д.№ 286/2010г. на І т.о., Решение
№ 169/28.02.2012г. по т.д.№ 762/2010г. на ІІ т.о., Решение № 54/22.05.2012г. по т.д.№
316/2011г. на ІІ т.о. и други).
Съпричиняването, както вече се посочи, е онзи обективен каузален принос за
настъпването на деликта, без който не би се осъществил конкретният вредоносен резултат.
Тук ответникът сочи, че съпричастността на водача на увреденото МПС в осъществяването
на деликта възлиза на 95 % поради несъобразената скорост, с която се е движело моторното
превозно средство, липсата на реакция от страна на водача, изразяваща се в аварийно
спиране, съотв. намаляване скоростта, като твърди, че такава реакция е била напълно
възможна поради правия участък от пътя, липата на растителност, която да ограничава
видимостта, невъзможността на животното внезапно да е изкочило на пътя, тъй като е
трябвало да преодолее наклон от 45 градуса от канавката към пътя. Твърди, че дори и
животното да е било на пътното платно, видимост за осуетяване на сблъсъка е имало, съотв.
не е предприето намаляване на скоростта, респ. спиране и проява на особено внимание
поради непредвидимостта и уязвимостта на животните.
Така изложените доводи останаха недоказани в хода на производството. В този
смисъл и експертът по приетата автотехническа експертиза сочи да липсват данни за
поведението на водача на увредения автомобил, като напр. опит за спиране, завиване и т.н.
Не е установена и скоростта му на движение, като твърдението, че процесното МПС се е
движело с несъобразена скорост, са останали недоказани обстоятелства в процеса.
6
Заключението на вещото лице е прието без възражения от страните, като ответникът,
изключая депозирания отговор по см. на чл. 131 от ГПК, не е проявил активност по посока
установяване на сочените обстоятелства чрез ангажиране на надлежни доказателствени
средства, съотв. други доказателствени искания, които да го установят.
Нещо повече, приобщен по делото е Протокол за ПТП № 1583802/22.10.2018 г.,
подписан и от ответника, съставен при посещение на място на инцидента, непосредствено
след настъпването на инцидента, в изпълнение на задължението на службите по контрол на
МВР по чл. 125, т. 8 ЗДвП. От данните в него се установява, че материализираното в него
изявление изхожда от лицето, което го е подписало, респ. документът се ползва с формална
доказателствена сила. Освен това, като свидетелстващ документ материализира
удостоверителното изявление на своя издател за станалото ПТП и в това се състои неговото
доказателствено значение. В същия смисъл Решение № 85 от 28.05.2009 г. по т. д. №
768/2008 г. на ВКС, II ТО, Решение № 711 от 22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г. на ВКС, II
ТО и Решение № 98 от 25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II ТО и т.н. Ето защо
съдът го цени в случая с присъщата му доказателствена сила. Макар че не бе оспорена
надлежно автентичността му и обстоятелствата, определящи го като официален документ,
страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените
в него факти. Тук подобно оспорване бе предприето само формално, без да бъде проведено
пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на
документа – арг. от разп. на чл. 154 от ГПК, както е указал съдът и в доклада си по чл. 140
от ГПК. Не бяха ангажирани доказателства и не бяха заявени искания за събиране на такива,
които да опровергаят описания в протокола за ПТП механизъм на ПТП. Не бяха
представени доказателства за вина на водача на увредения автомобил при настъпването на
процесното ПТП. Последиците от това процесуално поведение са неблагоприятни за
страната, доколкото не би установено със средствата на ГПК поведение на водача на
увредения автомобил, което да обосновава намаляване на отговорността на ответника
изобщо.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД:
Принципно е разбирането, че обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна
функция за вредите на кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение.
Обезщетението в размер на законната лихва е функционално обусловено от главния дълг,
поради което същото се присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата,
но дължи от деня на забавата. Досежно конкретния случай и при наличие на основанията по
чл.213 КЗ (отм.) – аналогичен на чл. 410 от действащия КЗ, съдебната практика приема, че е
нужна покана. При регресния иск правата на суброгиралия се са обусловени от направеното
плащане, поради което за поставяне на длъжника в забава е необходима покана за
изпълнение съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл Решение № 18 от 22.03.2017 г. по т. д.
№ 1935/2015 г., ІІ Т.О., ВКС и Решение № 86 от 10.07.2012 г. по т. д. № 467/2011 г., І Т.О,
ВКС.
В случая, от приложените по делото доказателства е видно, че такава покана е била
изпратена на ответника и получена от неговата съпруга на 11.06.2019г. В този смисъл
представена по делото е обратна разписка (л. 42 от гр.д. № 14643/2021г. от описа на СРС), от
която се установява, че писмо „92-1229 И. М.“, същото съответстващо на Регресна покана,
находяща се на л. 43 от посоченото дело и изготвена именно от И. М., като представител на
ищцовото дружество, е получено от съпругата на ответника. В последния смисъл
ответникът действително възразява положеният в обратната разписка подпис да е негов,
което очевидно е така, доколкото и в самата разписка е отбелязано, че съобщението е
получено от неговата съпруга А. П.а. Това обстоятелство не е било оспорено. Но връчването
на книжата чрез друго лице процесуалният закон допуска, като при наделжното му
осъществяване, какъвто е и този случай, поражда, свързаните с него правни последици – в
7
случая изпадането на длъжника в забава с изтичането на дадените с поканата 15 дни за
доброволно изпълнение, считано от връчването й. В случая акцесорната претенция е за
период 12.07.2019г. до 22.02.2021 г., като размерът й (върху признатата за дължима
главница от общо 5507,99 лв.) съдът определи при усл. на чл. 162 от ГПК с помощта на
онлайн калкулатор – Calculator.Вg на сума от 905,76 лв. Именно до този размер претенцията
следва да се уважи, а до пълния й заявен такъв от 1215,37 лв. – да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
По разноските:
При този изход на делото разноски се дължат и на двете страни. Поради липса на
данни за сторени такива от ответната страна, то не следва да й се присъждат.
На ищеца се следват сторените съдебно-деловодни разноски съобразно уважената
част от претенцията на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК. Данни за извършени такива в
действителнсот са налице, както е посочено и в представения списък по чл. 80 от ГПК, с
изключение на: 1./ сумата от 32,50 лв. – такси и разноски в изпълнително производство, за
извършването на които не бяха представени доказателства. 2./ От претендираната сума от
50,00 лв. – депозит за призоваване на свидетели, съдът с протоколно определение от
22.02.2022г. е възстановил на ищцовото дружество такава в размер на 25,00 лв., поради
това, че е призован и разпитан само един свидетел. Ето защо в тази си част се взема предвид
сума до 25,00 лв.; 3./ С протоколно определение от 22.02.2022 г. съдът е възстановил на
ищеца сума в размер на 30,00 лв. от заплатения депозит за ССчЕ от общо 180,00 лв., поради
което и уважена ще бъде претенцията в тази си част за сума до 150,00 лв. Така, общият
размер на сторените от ищеца разноски възлиза на 1657,95 лв. От тях съобразно уважената
част от иска на ищеца следва да се присъди сумата от 1235,67 лв.
При тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. СТ. П., ЕГН: **********, с адрес: с. Г. ул. „В. З.“ № **, ДА ЗАПЛАТИ
на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от К. Ч. – главен
изпълнителен директор и Б. В. - изпълнителен директор, сумата от 5507,99 лв. (пет хиляди
петстотин и седем лева и деветдесет и девет стотинки), от която: 5492,99 лв.,
представляваща стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка
‚Каско+“ във връзка с щета 44012131834418, както и 15,00 лв. ликвидационни разходи,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба
(12.03.2021 г.) до окончателното изплащане на сумата, КАКТО и сума в размер на 905,76 лв.
(деветстотин и пет лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща мораторна лихва
върху присъдената главницата за периода от 12.07.2019г. до 22.02.2021г., КАТО ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция до пълните й предявени размери - за горницата над
5507,99 лв. до пълно претендирания размер от 7390,19 лв., представляваща стойността на
изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“ във връзка с щета
44012131834418, както и за горницата над 905,76 лв. до пълния претендиран размер от
1215,37 лв., представляваща мораторна лихва върху претендираната главница от 7390,19 за
периода от 12.07.2019г. до 22.02.2021 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА К. СТ. П., ЕГН: **********, с адрес: с. Г., ул. „В. З. № 19, ДА ЗАПЛАТИ
8
на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от К. Ч. – главен
изпълнителен директор и Б. В. - изпълнителен директор, сумата от 1235,67 лева (хиляда
двеста тридесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща сторените от
ищеца съдебно-деловодни разноски.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване пред ОС – Кюстендил в 2-седмичен срок от
връчването му на страните – арг. от разп. на чл. 259, ал. 1 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните (по общите указания на чл. 7, ал. 2
ГПК).
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
9