Р Е Ш Е Н И Е
№606/19.06.2020г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри
гр. състав
На девети юни две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния
състав: Председател: Пенка Стоева
Секретар: Елена
Ангелова
като разгледа докладваното от председателя Пенка
Стоева
гражданско дело
№558 по описа за две хиляди и осемнадесета година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск по чл.496,ал.3 от ГПК.
Предварителни бележки,
свързани с участващите в производството лица.
В с.з. от 26.02.19г., поради оттегляне от ищеца на исковете му срещу
ответниците „***“ АД, „***“ ЕООД, „Цид -Атлас“ ООД и „Е И Н Комерс“ ЕООД,
производството по отношение на тях е прекратено, след което е продължило само
срещу ответника „Бургойл БГ“ ЕООД /виж протокола на л.203-л.205/.
В с.з. от 02.07.19г., по молба
вх.№18384/14.06.19г. за встъпване, като трето лице-помагач на ответника е
конституирана банка „***“ АД / виж: молбата на л.246-л.247, протокола на
л.307-л.315/;
В с.з. от 02.07.19г., по молби
вх.№15840/22.05.19г. на ответника и вх.№20151/01.07.19г. на П.Т., П.Т.Т. е
конституиран са самостоятелно участие в процеса, в качеството му на синдик на
ищцовото дружество „Векта“ ООД- в несъстоятелност, по съображенията, изложени в
протокола от това с.з. /виж: молбата на ответника на л.278-л.280; молбата на
синдика на л.298; протокола на л.307-л.315/;
В с.з. от 19.05.20г., по молба
вх.№11426/14.05.20г. на Д.Г., Д.И.Г. е конституиран за самостоятелно участие в
процеса, в качеството му на новоназначен междувременно синдик на ищцовото
дружество „Векта“ ООД- в несъстоятелност /виж молбата на л.400 и протокола от
с.з. на 409-л.410/.
Ищецът „Векта“ ООД- в несъстоятелност, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.***, район ***, ул.“***“№*
моли съда:
да обяви недействителност на проведената на
29.09.15г. по изп.дело №*** на ЧСИ А.А.публична продан на ПИ с идентификатор ***
и находящите се в този имот *** броя сгради, собственост на дружеството,
длъжник по посоченото дело, по която продан са участвали трима наддавачи- „Е И
Н Комерс“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ АД- и тримата взискатели по същото
изпълнително дело, след неплащане на предложената цена от първите двама
наддавачи, за купувач е бил обявен ответника „Бургойл БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр.***, ул.“***“№*, в качеството му на частен
правоприемник на „***“ АД, по силата на договор за цесия от ***г.,
и да отмени Постановлението на ЧСИ А.от
30.08.17г., с което описаните по-горе недвижими имоти, предмет на тази публична
продан, са били възложени на ответното дружество,
поради неплащане на продажната цена от обявеното
за купувач ответно дружество, което неплащане поражда за него, като ощетен
длъжник, правен интерес да иска обявяване недействителност на проданта, поради
неплащане на продажната цена от купувача.
Счита, че неплащане на продажната цена е налице,
защото:
След като бил уведомен от ЧСИ А.със съобщение от
29.08.17г., че следва в едноседмичен срок да заплати сумата по наддавателното
предложение в размер на 2 700 400лв., както и такси и разноски в
полза на съдебния изпълнител, данък за придобиване на недвижимия имот и такса
вписване, на 01.09.17г. ответникът „Бургойл БГ“ ООД депозирал пред ЧСИ
съобщение, с което уведомил ЧСИ, че в качеството на ипотекарен кредитор по
отношение на продадения имот, прихваща предложената при наддаването цена с
вземанията си към длъжника по делото, каквото прихващане е недопустимо при
множество взискатели, без извършване на предварително разпределение, каквото
ответното дружество като купувач е следвало да поиска да се изготви, а след
влизането му в сила, да внесе указаната с него сума, вместо да прихване цялата
дължима сума от обезпеченото с ипотека вземане, което противоречи на закона и
на съдебната практика относно принудителното изпълнение, както личало и от
задължителните указания, дадени на ЧСИ с Решение по в.гр.д. №204/17г. на *** по
повод на разпределение, касаещо предхождащо наддавателно предложение, съгласно
които указания, ЧСИ следвало да изиска внасянето на сумата от купувача, да
определи размера на вземането на ипотекарния кредитор, да преведе сума в този
размер на същия кредитор, само в чиято полза е разрешено продължаването на изпълнителното
производство по чл.638,ал.3 от ТЗ, по
който факт не се спори, а остатъкът от сумата да внесе в масата на
несъстоятелността;
Купувачът не е можел да извърши плащането чрез
прихващане, тъй като към датата на извършването на изявлението му за прихващане
към ЧСИ е нямал вземане към длъжника, с което да прихване задължението за
плащане на продажната цена, доколкото договорът за цесия от 27.07.17г. не е
произвел действие, тъй като е възмезден и съгласно уговорките на страните по
него поражда сила и прехвърлително действие по отношение на вземанията, негов
предмет, едва след пълното заплащане на цената на прехвърлените вземания, а
такова плащане липсва- т.е. ответникът е нямал и качеството на ипотекарен
кредитор по отношение на изнесения на публична продан имот.
/виж исковата молба и молба вх.№6030/22.02.19г. на
л.191-л.193/.
Пледира по същество за
уважаване на иска. Не претендира разноски. Развива съображения и с писмена
защита вх.№15804/16.06.20г.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с вх.№37081/17.12.18г., с
който е оспорило иска като недопустим и като неоснователен.
Твърди, че е изпълнил
задължението си да плати продажната цена, тъй като цесията от 27.07.17г. е
съобщена на длъжника и е произвела действие, както и че всички вземания на
Банката –цедент по този договор, са били обезпечени с две ипотеки върху
недвижимите имоти-обект на проданта, и тези обезпечения са преминали ведно с
прехвърлените му вземания върху него, като цесионер и нов кредитор, като
какъвто е упражнил правото си по чл.461 от ГПК да прихване задължението си за
плащане на продажната цена от 2 700 400лв. срещу част от вземанията
си срещу длъжника, като законът е признал изрично прихващането като способ за
погасяване на задължения.
Изтъква, че оплакването на ищеца, щото
прихващането не може да бъде извършено без ЧСИ да е изготвил предварително
разпределение, каквато задължително следвало да се изготви при множество
взискатели, не може да бъде разглеждано в производството по иск по чл.496,ал.3
от ГПК, тъй като не е измежду предвидените там предпоставки, които засягат
стабилитета на проданта, а и дори да бъде разгледано, е несъстоятелно, като
изготвянето на такова разпределение е отречено дори с решението на ***, на
което самият ищец се е позовал, тъй като: в конкретния случай, с договора за цесия са му
били прехвърлени вземания, обезпечени с два броя ипотеки върху имотите, предмет
на публичната продан от 29.09.15г.; след провеждането на проданта срещу „Векта“
ООД е било образувано производство по обявяване на дружеството в
несъстоятелност по т.д. №455/15г. на ПОС, като с Решение №*** е постановена
обща възбрана и запор върху имуществото му и са спрени по закон всички заведени
срещу длъжника дела, включително изпълнителни; По молба на „***“ АД, с
Определение №***. съдът по несъстоятелността е разрешил продължаване на
производството по изп.дело №*** и присъединеното към него изп.дело №*** на ЧСИ А.по
отношение на недвижимите имоти, предмет на проданта и на постановлението за
възлагане, които ищецът атакува, като е указал на ЧСИ А., на основание
чл.638,ал.3 от ТЗ, че сумата, получена над размера на обезпечението в полза на
„***“ АД, следва да бъде внесена в масата на несъстоятелността; при
продължаване на производството, след като първият обявен за купувач не е внесъл
предложената цена, с постановление от 20.05.16г. за предявяване на
разпределение, ЧСИ е приел, че постигнатата тръжна цена от
5 100 000лв., предложена от втория наддавач „**“ следва да се
разпредели, като този наддавач внесе за „**“ АД, което дружество се ползва с
право на предпочитително удовлетворение, сумата от 3 222 135.58лв., равна на вземането му, а
с остатъка от сумата от 877 434.40лв. следва да се погасят частично
публичните държавни вземания на длъжника, тъй че не остава сума за
удовлетворение на останалите взискатели; именно това разпределение е било
обжалвано от пред ПОС, който е отхвърлил жалбата, а при обжалване на решението му
пред ПАС е образувано в.гр.д. №204/17г., по което разпределението е отменено,
тъй като ЧСИ е надвишил правомощията си, които в случая са ограничени от
чл.638,ал.3,изр.2 от ТЗ, тъй като продължаването на изпълнителното производство
е разрешено от съда по несъстоятелността не за да бъдат удовлетворявани всички
взискатели, а само обезпеченият кредитор, поискал това продължаване, за да може
той да получи удовлетворяване на обезпеченото с ипотека вземане срещу
несъстоятелния длъжник; затова, след като и вторият наддавач не внесъл
предложената цена, ЧСИ не е имал никакво основание, нито правомощие да изготвя
ново разпределение, а в правомощията му е било единствено да покани правоприемника
на „***“ АД, в негово лице, да плати предложената от Банката, като наддавач на
публичната продан цена, което той и сторил, а след плащане на дължимите данъци
и такси от дружеството, като зачел погасителния ефект на прихващането, му възложил
имота с постановлението за възлагане / виж съобщението на л.139 и отговора на
л.140-л.145/.
Пледира по същество за
отхвърляне на иска по съображенията, изложени в протокола от с.з. от 09.06.20г.
и с отговора му, и за присъждане на разноски по списъка, представен в с.з. от 09.06.20г.
/виж списъка на л.420/.
Третото лице „***“ АД, ЕИК
**, със седалище и адрес на управление : гр.***, пл.“***“№*, встъпило да помага
на ответника, тъй като благоприятно за ищеца решение несъмнено би рефлектирало
върху облигационните му отношения с ответника по делото, предвид сключения
между тях договор за цесия от 27.07.17г., поддържа становището си за
недопустимост и неоснователност на предявения иск, взето с писмения му отговор,
подаден в качеството му на ответник по делото, преди иска срещу него да бъде
оттеглен от ищеца. Счита, че при дадените на ЧСИ указания с Решението по
в.гр.д. №204/17г. на ПАС, които изключват в случая възможността за изготвяне на
т.нар. „предварително разпределение“ по чл.495 от ГПК, същият правилно е
възложил имотите, за които Банката, като наддавач на публичната продан, е
предложила цена от 2 700 400лв., на „Бургойл БГ“ ООД, на което
дружество тя е прехвърлила междувременно вземанията си, тъй като същите са били
обезпечени, тъй че цесионерът е не просто взискател по изпълнителното дело, а е
и ипотекарен кредитор с вземания, за които само той може да получи
удовлетворение, и които може да прихване срещу задължението за плащане на
продажната цена, тъй като договорът за цесия е произвел действие с плащане на
уговорената по него цена от 2 004 000лв. изцяло на 27.07.17г. /виж:
молбата за встъпване на л.246-л.247; протокола от с.з. на 02.07.2019г., в което
е конституирано това трето лице, на л.307-л.315; писмения отговор на л.115-л.118/.
Пледира по съществото за отхвърляне на иска. Не
претендира разноски. Развива съображения и с писмена защита вх.№.15916/16.06.20г.
С молба вх.№22484/23.07.19г., съгласно
възможността, дадена му от съда с конституирането му за самостоятелно участие в
процеса, синдикът на „Векта“ ООД- в несъстоятелност е взел становището, че
искът следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като: договорът за цесия,
сключен на 27.07.17г. между „***“ АД и „Бургойл БГ“ ООД е валиден и е произвел
надлежно действие, тъй като в деня на подписването му договорената по него цена
е била заплатена от цесионера на цедента; по силата на този договор, освен
собствените си вземания срещу „Векта“ ООД, приети от синдика, „Бургойл БГ“ ООД
е придобило и вземанията на Банката, също приети от синдика, за които има
качеството на обезпечен кредитор, тъй като с цесията са му прехвърлени и всички
обезпечения и привилегии на цедираните вземания; че „Бургойл БГ“ ООД е бил
своевременно и надлежно конституиран като взискател в производството с
цедираните му обезпечени вземания към момента на изготвяне на постановлението
за възлагане по изп.дело №** и присъединеното към него изп.№***- и двете на ЧСИ
А. А., като размерът на цедираните му вземания, с които е имал качеството на
обезпечен и привилегирован кредитор е надвишавал съществено размера на
продажната цена от 2 700 400лв., по която са му били възложени
продадените имоти, тъй че е можел надлежно да извърши прихващане между
дължимата продажна цена и част от вземанията си, като по този начин е изпълнил
надлежно и задължението си плащане на продажната цена /виж: молбата-становище
на л.330/.
С молба вх.№11426/14.05.20г., новоназначеният
синдик пледира по същество за отхвърляне на иска /виж л.400/.
Съдът, като взе предвид твърденията и доводите на
страните, както и събраните по делото доказателства намери, че предявеният иск е допустим, а разгледан по
същество е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли, воден от
следните съображения:
По допустимостта.
След завеждане на иска и още преди размяната на
книжа, съдът двукратно е прекратявал производството по него - с Определение
№742/05.04.18г., поради ненадлежното му сезиране от управителя на дружеството в
несъстоятелност, а не от синдика, и с Определение №1234/11.06.18г., поради
недопустимост на предявения иск, тъй като възлагането не е било обжалвано от ищеца,
като и двете посочени определения са били отменени при обжалването им пред
горната инстанция, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия по него.
С дадените му от ПАС задължителни указания този
съд се е съобразил, поради което не е разгледал с определението си по чл.140 от ГПК възраженията за недопустимост на предявения иск, основани на същата
плоскост, които са били повдигнати на ответника и третото лице- негов помагач,
с отговорите им, нито ги разглежда с това решение, а счита, че при наведените
от ищеца обстоятелства, на които искът е основан, същият попада в хипотезата на
чл.496,ал.3 от ГПК и като такъв е допустим, съгласно дадените му в тази връзка
от горната инстанция указания /виж: първото определение на л.44; второто определение
на л.60; приложените в кориците на делото в.ч.гр.д. №224/18г. и в.ч.гр.д.
№456/18г. на ПАС/.
По основателността.
1.В с.з. от 07.05.19г. съдът е приел като
окончателен доклад по делото проекта, съобщен на страните с Определение
№90/15.01.19г., като е счел, че наведените от ищеца с молба вх.№6030/22.02.19г.
възражения срещу проекта за доклад, които се поддържат и в с.з. от 07.05.19г.,
на практика не рефлектират върху приетия доклад, с който като релевантен за
иска е очертан факта има ли извършено плащане на цената на публичната продан, макар
в добавка към обоснованото с исковата молба правно становище, че плащане от купувача
не е извършено, защото в конкретния
случай не може да бъде извършено чрез прихващане, без да е изготвено
предварително разпределение, ищецът да е въвел и едно ново обстоятелство,
свързано с извършеното прихващане, а то е, че няма как да се извърши прихващане
с вземане, което не е придобито, доколкото поради неплащане на цената по
договора за цесия, договорът не е произвел действие, тъй че купувачът не е имал
вземане, с което да прихване продажната цена, като е счел, че то на практика
попада в обхвата на приетия доклад /виж: т.2 от молбата на л.191-л.193;
протокола на л.225-л.227/.
2.Установиха се в производството следните факти:
2.1.На 29.05.15г., ЧСИ А.е съставил по свое
изп.дело №*** протокол за публична продан на ПИ с идентификатор ***, ведно с
находящите се в този ПИ *** броя сгради, собственост на длъжника „Векта“ ООД ,
при начална тръжна цена от 2 700 400лв., и при постъпили три валидни
наддавателни предложения- от ***-кредитор, ** ЕООД-взискател и Е И Н
Комерс“ЕООД-взискател, предложили цени съответно от 2 700 400лв.,
5 100 000лв. и 10 000 000лв., и е посочил, че с оглед на
така направените и класирани наддавателни предложения, като купувач следва да
се обяви „Е И Н Комерс“ ЕООД, предложил най-високата цена от 10млн.лв. /виж
протокола на л.4-л.6/.
2.2.С Решение №19/14.01.16г. по т.д. №455/15г. на
ПОС е открито производство по несъстоятелност на дружество „Векта“ ООД, ЕИК
********* /виж публичния търговски регистър или разпечатката на л.27, или решението
на л.118-л.123/.
С Определение №1153/26.05.16г. по т.д. №455/15г.,
ПОС е одобрил представения с молба вх.№7060/07.03.16г. от синдика на „Векта“
ООД адв.С. Ж. списък на приети вземания, предявени в срока по чл.685,ал.1 от ТЗ, обявен в търговския регистър на 09.03.16г., измежду които са и подробно
описаните в списъка по т.1 и по т.6 вземания, съответно на третото в
производството лице „***“ АД и на ответника „Бургойл БГ“ ЕООД, основанията, от
които те произтичат, и обезпеченията и привилегиите им в производството по
несъстоятелност, като от списъка най-общо е видно, че вземанията на кредитора
„Бургойл БГ“ ЕООД в размер на общо 2 468 381.60лв., произтичащи от
два договора за доставка на горива, са необезпечени, а вземанията на „***“ АД,
произтичащи от Договор за банков кредит №***. и анексите към него и по договор
за Банков револвиращ кредит КБ ***., възлизащи на обща стойност за главници и
лихви до 04.02.16г. на 3 198 099.70лв., са обезпечени с договорна
ипотека върху недвижим имот и със законна ипотека / виж: списъка на л.251-л.257; определението
на л.258-л.259/.
Видно от н.а №109/14.12.07г. и н.а.
№57/11.03.09г.- и двата за учредяване на договорна ипотека, като обезпечение на
всички вземания на кредитодателя „***“ АД към кредитополучателя „Векта“ ООД,
произтичащи от двата описани в предходния абзац договори за кредит и анексите
към тях, е учредена ипотека върху ПИ с площ 3009.00кв.м., находящ се в гр.**,
Северна индустриална зона, съставляващ УПИ I-1009-**, ** от кв.10 по плана на СИЗ-Трета част
на гр.***, заедно с построения в описания ПИ комплекс- **, **, **, ** и **, който
комплекс обединява четири независимо функциониращи подобекта, разположени
свързано помежду си, ползващи общи площадкови инфраструктурни мрежи и
комуникации, заедно с всички подобрения и приращения в имота. Главниците на
обезпечените с тези две ипотеки вземания възлизат съответно на 820 000евро
и на 970 000евро, общо с левова равностойност от 3 500 935.70лв.
/виж двата нотариални акта на
л.146-л.148 и л.149-л.150/.
Към дата 14.07.16г., видно от протокол от с.з. по
т.д. №455/15г. за проведено събрание на кредиторите с дневен ред по чл.677,т.8
от ТЗ, абсолютният размер на вземанията на двамата кредитори с приети по
списъка вземания „***“ АД и „Бургойл БГ“ ЕООД, възлиза съответно на 3 259 618лв. и
на 2 468 381лв. /виж протокола на л.260-л.265/.
Междувременно, с Определение №266/01.02.16г., по
молба на *** АД, като взискател по изп.дело №*** и присъединеното към него
изп.дело №*** на ЧСИ А., на основание чл.638,ал.3 от ТЗ, съдът по
несъстоятелността, като е взел предвид, че по делото са предприети изпълнителни
действия по отношение на ипотекирано в полза на Банката от длъжника „Векта“ООД
имущество, негова собственост, като е проведена публична продан, както и че
предвид изготвено във връзка с нея разпределение е налице опасност от увреждане
интереса на обезпечения кредитор, както и от излишно натоварване на масата на
несъстоятелността с нови разноски, ако се стигне до продажба от синдика на
имуществото на длъжника в производството по несъстоятелност, е разрешил
продължаване на производството по изп.дело №*** и присъединеното към него
изп.дело №*** на ЧСИ А.по отношение на ПИ *** и находящите се в него 4 бр. сгради, предмет
на протокола за публична продан от 29.09.15г., като е указал на ЧСИ А., че
сумата, получена над размера на обезпечението в полза на ***“ АД, следва да
бъде внесена в масата на несъстоятелността /виж определението в публичния
търговски регистър или разпечатката на л.41-л.42, приложена към писмото на
бившия синдик до съда на л.40/.
Изп.дело №*** на ЧСИ А.е било образувано на
19.12.12г. по молба на „***“ АД срещу солидарните длъжници „Векта“ ООД и П.В.Н.,
въз основа на приложените към тази молба 3 бр. изпълнителни листове, издадени
съответно на : 13.11.12г., по ч.гр.д. №17930/12г. на ПРС; 13.11.12г. по ч.гр.д.
№17932/12г. на ПРС; 09.11.12г. по ч.гр.д. №17931/12г. на ПРС, като с молбата е
поискано делото да бъде присъединено към вече образуваното пред този ЧСИ
изп.дело №*** със същия взискател и длъжник „Векта“ ООД, изпълнението по което
е насочено срещу недвижими имоти, ипотекирани за обезпечаване вземания на
Банката. Видно е от двата изпълнителни листа от 13.11.12г., че са издадени въз
основа на влезли в сила заповеди за изпълнение, издадени въз основа извлечения
от счетоводните книги на Банката и двата описани вече договора за кредит и
анексите към тях, като с тях на двамата солидарни длъжници е разпоредено
плащане на описаните подробно суми, от които само главниците възлизат на общо
1 220 640евро, а левовата им равностойност е такава от 2 387 364,33лв.
/виж молбата на л.151-л.152 и
изпълнителните листове на л.248-л.250/.
С Решение №230/21.04.17г. по т.д. №455/17г. на ПОС,
„Векта“ ООД е обявено в несъстоятелност, постановена е обща възбрана и запор на
имуществото на дружеството, прекратени са правомощията на органите на длъжника
и той е лишен от правото да се разпорежда с имуществото, включено в масата на
несъстоятелността /виж посоченото
решение, решението за поправка на ЯФГ в него, постановения при обжалването му
пред ПАС съдебен акт и решение за поправка на ЯФГ в него на л.124-л.135/.
2.3. На 27.07.17г., между *** и Бургойл БГ, и
двамата кредитори на „Векта“ ООД- в несъстоятелност с вземания, включени в
списъка на приети вземания в производството по несъстоятелност, е сключен
договор за цесия, с който Банката, като цедент, е прехвърлила на ответното в това производство
дружество, като цесионер,
вземанията си срещу длъжника „Векта“ ООД- в
несъстоятелност и солидарния длъжник П.В.Н., произтичащи от Договор за банков
кредит №***., изменен с Анекс №1/12.03.08г. и Анекс №2/16.03.09г., и Договор за
банков револвиращ кредит №***, изменен с Анекс №1/18.12.09г., Анекс
№2/19.01.10г., Анекс №3/17.12.10г., Анекс №4/19.01.11г., Анекс №5/27.01.11г.,
Анекс №6/19.12.11г., Анекс №7/19.01.12г., за които са издадени изп.лист от
13.12.12г. по ч.гр.д. №17932/12г. на **, изп.лист от 13.11.12г. по ч.гр.д. №17930/12г.
на ** и изп.лист от 10.02.14г., въз основа на влязлото в сила Решение №553/04.12.13г.
по т.д. №324/2013г. на **, възлизащи към 27.07.17г. на главници от
214 032.50евро и 920 000евро /обща
равностойност в лева 2 217 974.78лв. по фиксинга на БНБ/; договорни лихви от 22 571.40евро и
72 291.28евро; законни лихви от 126 131.53евро и 449 341.03евро;
4600евро такси по тарифата на Банката и 93 657.91лв. съдебни разноски,
ведно с договорените лихви, такси и разноски за обслужване на всеки от
кредитите до окончателното им погасяване, както и ведно със съответните
обезпечения и привилегии, измежду които и две договорни ипотеки -върху ПИ ***,
ведно с построените в него сгради, представляващи комплекс- ** и **, **, ** и **, и върху самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***,
а също и всички права и задължения по повод и във
връзка с участието му като наддавач на публична продан на недвижим имот по
изп.дело №*** и присъединеното към него изп.дело №***на ЧСИ А., по които е подал валидно наддавателно
предложение при цена, равна на началната тръжна цена, като процедурата по
публичната продан към датата на подписване на договора не е приключила и е на
етап уведомяване на втория по ред наддавач, който е и взискател,
срещу цена в размер на 2 004 000лв.,
платена към деня на подписване на договора по сметка на цедента /виж р.II,чл.1 на л.14/.
Съгласно р.III, чл.6 от договора за цесия, същият влиза в сила и
респективно прехвърлителното действие по отношение на вземанията между страните
по договора настъпва след постъпване по съответната сметка на Банката на цялата
дължима от цесионера сума, в размера и при условията, посочени в чл.1 по-горе и
при условията на чл.171 от ЗЗД, а именно- след нотариална заверка на подписите
на страните и вписване на договора в СВ –*** към АВ /виж л.16/.
Нотариална заверка на подписите на лицата, чрез
които договорът за цесия е подписан от името на цесионера и цедента, е
извършена на 27.07.17г. с рег.№17912 от М. Г.-***/.
/виж: договора за прехвърляне на вземане на л.12-л.17,
приложен неколкократно в кориците на делото от различните страни;
изпълнителните листове на л.248- л.250; платежното нареждане за плащане цената
по договора за цесия на л.266, също представено неколкократно; разпечатката от
информация за сметка на л.267/.
Цесията е била съобщена от цедента на длъжниците
„Векта“ ООД-в несъстоятелност и П.Н. съответно на 11.08.17г., чрез С.Х.-** и на
09.08.17г.- лично, и потвърдена от цедента на цесионера с писмо от 25.08.17г.
/виж уведомленията на л.154-л.157 и потвърждението на л.158/.
На 02.08.17г. договорът за прехвърляне на вземане
от цедента *** АД на цесионера „Бургойл БГ, е бил вписан към двете договорни
ипотеки от 2007г. и 2009г., учредени от
ипотекарния длъжник „Векта“ ООД /виж т.3 от справка по лице за „Бургойл БГ“
ЕООД на л.23 и челната страница на договора за цесия на л.12/.
Съгласно доклад от 23.03.18г. на синдика на
дружеството в несъстоятелност до съда по несъстоятелност, на 02.11.17г., след
извършената на 27.07.17г. цесия от *** на Бургойл БГ, е било проведено събрание
на кредиторите на „Векта“ООД- в несъстоятелност, с участие на адв.М.Н.,
упълномощен от г-н Н.- управителя с прекратени правомощия на дружеството, на
което нито длъжникът, нито някой от кредиторите е възразил по валидността на
договора за цесия /виж писмото на л.40 от С.Х.-** до съда и доклада на л.43/.
2.4. На 07.08.17г., пред ЧСИ А., по изп.дело №***
и присъединено към него изп.дело №***, е подадено уведомление от „***“ АД, с което
ЧСИ е бил информиран, че по силата на договор за цесия, сключен на 27.07.17г.
между „***“ АД и „Бургойл БГ“ ООД, банката, в качеството на цедент и кредитор,
е прехвърлила на това дружество, в качеството на цесионер и нов кредитор,
цялото си вземане срещу длъжника „Векта“ ООД- в несъстоятелност и солидарния
длъжник П.В.Н., вземанията си, описани вече в договора за цесия, ведно с
договорените лихви, такси и разноски за обслужване на всеки от кредитите до
окончателното им погасяване, както и ведно със съответните обезпечения и
привилегии /виж уведомлението на л.6/.
2.5. С
уведомление от 29.08.17г. ЧСИ А.е съобщил на „Бургойл БГ“ ООД, във връзка с
проведената на 29.09.15г. публична продан по изп.дело №*** и предявено
разпределение от 20.05.16г., отменено с Решение №60/07.04.17г. на ***, че е
обявен за купувач- ипотекарен кредитор, съгласно договор за цесия на описания
вече поземлен имот и находящи се в него 4 бр. сгради и следва в 1-седмичен срок
от получаване на уведомлението да заплати предложената цена от
2 700 400лв. по посочената му сметка, при следните дължими такси:
3600лв. за изготвяне и вписване на постановлението за възлагане;
32 404.80лв. за въвод във владение на недвижим имот; пропорционална такса
по ТТРЗЧСИ 67 750.38лв.; местен данък за придобиване на недвижим имот
67 510.00лв.; такса за вписване на постановлението за възлагане
2 700.40лв. /виж уведомлението на л.7 и решението на АС-Пловдив на
л.9-л.11/;
2.6. На 30.08.17г., въз основа подадена на
29.08.17г. молба от „Бургойл БГ“ООД за заличаване на *** като взискател по
изп.дело №*** и конституирането му като взискател на нейно място, по силата на
договора за цесия от 27.07.17г., сключен помежду им, ЧСИ А.е разпоредил да се
заличи като взискател *** и да бъде заместен от „Бургойл БГ“ ООД по отношение
на вземанията, обективирани с изп.лист от 13.12.12г. по ч.гр.д .№17930/2012г.
на **, с изп.лист от 13.12.12г. по ч.гр.д. №17932/2012г. на ** и изп.лист от
10.02.14г., издаден от ** по т.д. №324/13г. /виж резолюция на л.305 и трите
изпълнителни листа на л.248-л.250/;
2.7. С молба,
постъпила пред ЧСИ на 01.09.17г., „Бургойл БГ“ ООД е заявил на ЧСИ А.по повод
на уведомлението, изпратено му на 29.08.17г., че прихваща дължимата цена на
възложените му недвижими имоти от 2 700 400лв. от собствените си
вземания към длъжника, в качеството на взискател, в следната поредност-
вземания за разноски, за лихви, за главници, и прилага платежен документ за
внесена такса за изготвяне на постановление за възлагане /л.8/.
2.8. На 30.08.17г. ЧСИ А., като е взел предвид, че
в периода 28.08.15г.-28.09.15г. е проведена редовна публична продан на ПИ *** и
находящите се в него 4бр. сгради, собственост на „Векта“ООД, и че наддавачът
–ипотекарен кредитор е обявен за купувач и в законоустановения срок е внесъл
сумата по сметка на съдебния изпълнител, е издал постановление за възлагане на същия
недвижимия имот на „Бургойл БГ“ ООД за сума в размер на 2 700 400лв.,
като е посочил, че купувачът е заплатил дължимите такси за изготвяне на
постановлението и е представил документ за платен местен данък за придобиването
му /виж постановлението на л.20-л.22/.
Това постановление е било обжалвано от „**“ЕООД-кредитор
и участник в публичната продан, като жалбата му е била оставена без уважение с
Решение №42/14.01.18г. на **, и е влязло в законна сила на 14.01.18г. /виж:
писмото на ЧСИА.до съда на л.53; завереното като влязло в сила постановление на
л.54-л.56; съдебното решение на л.58-л.59/.
На 09.02.18г., „Бургойл БГ“ ЕООД е вписан като
собственик на продадения на публична продан имот, въз основа на влязлото в сила
постановление на възлагане /виж т.1 от справката на л.23/.
2.9. Съгласно удостоверение изх.№4713/01.07.19г.
на ЧСИ А., към 30.08.17г., вземанията на „Бургойл БГ“ ЕООД, както в качеството
му на първоначален взискател по изп.дело №20158260400395 с вземания,
удостоверени с изпълнителен лист, издаден на 05.10.15г. по ч.гр.д. №12483/15г.
на **, така и като взискател по силата на извършената в негова полза цесия на
вземанията на ***, за които са образувани изп.дела №№*** и ***, възлизат на
сумата от общо 4 660 114.07лв. /виж удостоверението на л.306/.
2.10. Във връзка с твърдението на ищеца, че цената
по възмездния договор за цесия не е реално платена от цесионера на цедента, независимо
от представеното за плащането и от третото лице –помагач, цедент по договора за
цесия, преводно нареждане от 27.07.17г. за превод на сумата от
2 004 000лв. от „Бургойл БГ“ ООД по сметка на „**“ АД, с основание на
превода- цесия и извлечение за кредитиране на същата дата на сметка ** при „**“
АД с постъпилата чрез междубанков превод сума от 2 004 000лв., с
контрагент „Бургойл БГ“ ООД /виж л.266 и л.267/, се събраха още следните доказателства
:
-Въз основа на издадено на „Векта“ООД- в
несъстоятелност съдебно удостоверение в изпълнение на определение, взето в с.з.
от 07.05.19г., да се снабди с друго такова, от което да личи преведени ли са на
27.07.17г. действително по банков път 2 004 000.00лв. от „Бургойл БГ“
ООД на ** АД по сметка **, чрез Банка ** ЕАД, и с какво основание, ако да – на коя
дата е заверена цитираната сметка, със сума на каква стойност и на какво
основание, от ** е получен отговор до съда, щото съгласно Закона за платежните
услуги и платежните системи, ** оперира системата RINGS
за брутен сетълмънт в реално време в
лева и поради специфичния начин на обработка на плащанията, извършени чрез тази
система, в нея не постъпва информация относно номера на сметката, имена на
наредител и получател, както и основание за плащане по клиентски междубанкови разплащания
в лева, подавани от банките за изпълнение чрез RINGS, когато наредителят или получателят на плащането
не са клиенти на **, а само информацията, необходима за сетълмента, съгласно
т.8.2.1.2 от Правилата за процедурите на системата за брутен сетълмент в реално
време RINGS,
поради което не е в състояние да предостави на съда информацията, поискана от
нея /виж: протокола на 225-л.227; съдебното удостоверение на л.232; писмото от **
на л.300-л.301/;
-Във връзка с отговора на ***, с молба
вх.№18611/18.06.19г. ищецът е поискал издаване на ново съдебно удостоверение,
което е издадено въз основа определение на съда, взето в с.з. от 02.07.19г., и
на същите въпроси, но за получено от *** електронно съобщение за банковия
превод от 27.07.17г., е постъпил отговор от „***“ АД, че исканата информация
съставлява банкова тайна и може да бъде разкрита само по установения за това от
ЗКИ ред, както и че паричните преводи в размер равен или надвишаващ 100 000лв.
задължително се обработват от системата брутен сетълмент в реално време RINGS, оперирана от ***/виж:
молбата на л.304; определението на л.315лице; съдебното удостоверение на л.317;
отговора на л.325/;
-След този отговор, по молба вх.№22315/19.07.19г.
на ищеца, съдът е постановил с Определение в з.з. №1506/23.07.19г. разкриване
на банкова тайна по отношение на*** АД, *** ЕАД и *** с обхвата, съгласно
определението, като въз основа този акт на съда /виж: молбата на л.321-л.322;
определението на л.327-л.328/:
*** е изпратила отговор, щото при извършена
проверка относно постъпило нареждане за превод в оперираната от ** система за
брутен сетълмент в реално време RINGS, за
периода 27.07.17г.-01.09.17г., за сумата от 2 004 000лв., с банка на
наредителя *** ЕАД и банка на получателя *** АД, е установено, че на дата
27.07.17г. в посочената система е постъпило нареждане за превод тип МТ
103-клиентско плащане, с банка на наредителя *** ЕАД и банка на получателя ***
АД, за сумата от 2 004 000лв., като сетълмънтът по това нареждане е
изпълнен в 9.35ч. на същата дата, като сметката за сетълмънт на *** ЕАД е
задължена, съответно- сметката за сетълмънт на *** АД е заверена със сумата на
плащането /виж писмото на л.354/;
Банка*** ЕАД е изпратила отговор, че на
27.07.17г., от сметка *** на клиента и Буройл БГ е нареден превод на сумата от
2 004 000лв., с получател сметка ***, с основание цесия по вх.№0911-25-000298 /виж
писмото на л.356/;
***АД е изпратила отговор, че в периода
27.07.17г.-01.09.17г. не е получавано електронно съобщение за банков превод на
сума в размер на 2 004 000лв., с наредител Бургойл БГ, чрез *** ЕАД
/виж писмото на л.358/;
-В с.з. от 03.12.19г., по възражения на ищеца,
съгласно становище вх.№ 36072/03.12.19г., както и с оглед отговора на вещото
лице, съдът не е приел постъпилото в канцеларията му заключение
вх.№34047/18.11.19г. на в.л.Г. по допуснатата на ищеца с определение в с.з. от
07.05.19г. ССЕ, като е постановил същата да бъде изготвена от друго вещо лице /виж:
становището на л.364-л.365; протокола на л.366-л.369; протокола на
л.225-л.227/;
- В с.з. от 09.06.20г. съдът е приел първоначално
заключение вх.№11122/11.05.20г. и допълнително заключение вх.№11876/18.05.20г.,
изготвени от в.л. Д., съгласно които, след извършени проверки на място в ***
ЕАД, *** АД и ** е установено, че на 27.07.17г., по нареждане на Бургойл БГ
ООД, от сметката му при *** ЕАД, по сметка *** на *** АД е нареден превод на
сумата от 2 004 000лв., съгласно договор за прехвърляне на вземания
от 27.07.17г., във връзка с което, на същата дата сметката на наредителя при ***
ЕАД е задължена, а сметката на получателя е заверена с посочената сума.
Плащането е извършено чрез системата за брутен
сетълмънт в реално време Рингс, оперирана от ***, като от разчитане кодовете на
полетата, които тази система генерира, както и за получаваните и генерирани в
системата във връзка с всеки превод извлечения ***, ***, *** и **, описани с
приетите заключения, е изцяло потвърдена информацията, изпратена до съда с
писмото на *** от 13.08.18г. относно датата на плащане, сумата на превода, наредителя
и получателя на превода, а именно, че на дата 27.07.17г. е извършено между
клиентско плащане на сумата от 2 004 000лв., с наредител *** ЕАД, с
който посочената сума е прехвърлена от сметка на Бургойл БГ по специалната сметка
на *** и е постъпила в сметката на получателя на същата дата /виж двете
заключения на л.414-л.417/.
3. При тези установени в производството факти,
съдът направи следните правни изводи по съществото на спора:
3.1. По спорния въпрос произвел ли е сключеният на
27.07.17г. договор за цесия прехвърлителното си действие и легитимиран ли е въз
основа на него ответникът „Бургойл БГ“ЕООД като носител на привилегировани вземания,
обезпечени с ипотека, към датата 30.08.17г., на която продадените на 29.09.15г.
недвижими имоти, собственост на ищеца,
са му били възложени с постановление за възлагане от ЧСИ А.По този въпрос съдът
намери, че събраните доказателства в тяхната съвкупност категорично
установяват, щото всички предвидени в чл.6 от договора за цесия предпоставки
той да произведе прехвърлителното си действие, са били налични към дата
02.08.17г., тъй като плащането на уговорената продажна цена от
2 004 000лв. по сключения възмезден договор за цесия е било извършено
на 27.07.17г., подписите на страните, чрез които договорът е сключен, са
нотариално заверени на 27.07.17г., и договорът е вписан в СВ- ***при АВ за
02.08.17г., и всички тези факти, при кумулативното наличие на които договорът
произвежда действието си, са вече осъществени към датата 29.08.17г., на която
ЧСИ А.е уведомил ответника, че в качеството на обявен купувач –ипотекарен
кредитор от публичната продан на 29.09.15г. следва да заплати предложената цена
от 2 700 400лв. в 1-седмичен срок, така и към 30.08.17г., на която
ЧСИ А., като е приел, че наддавачът- ипотекарен кредитор е внесъл сумата в законоустановения срок, му е
възложил имота.
Опитите на ищеца да установи твърдението си, че
цената по договора за цесия не е била платена и поради това той не е произвел
прехвърлителното си действие, не доведоха до събиране на доказателства, въз
основа които може да се изведе подобен извод, тъй като единствено от „***“ АД е
получен отговор, че в периода 27.07.17г.-01.09.17г. не е получавано електронно
съобщение за банков превод на сума в размер на 2 004 000лв., с
наредител Бургойл БГ, чрез *** ЕАД, но от това дружество друг отговор не би и
могъл да се очаква, защото, по съображенията, които съдът е развил подробно в
с.з. от 03.12.19г., то не би могло да бъде съпричастно към извършеното плащане,
тъй като, съгласно цитираните там разпоредби на Закона за платежните услуги и
платежните системи, плащания на суми равни или над 100 000лв. на клиенти
на банки се извършват единствено чрез системата Рингс за брутен сетълмънт в
реално време, която се оперира от ***, а „***“ АД е вписана в публичния
регистър по чл.97А на действалия към датата на превода закон като оператор
единствено на платежната система за нетен сетълмент в лева ***, чрез която,
поради размера на сумата, не е оперирано извършеното плащане /виж протокола в
частта на л.367гръб-л.368гръб/.
Всички останали събрани доказателства във връзка с
плащането, както представените от третото лице- помагач на ответника, така и
тези, събрани по доказателствени искания на ищеца, категорично установиха, че
на 27.07.17г., сумата от 2 004 000лв., съставляваща цена на
възмездния договор за цесия, е била наредена от „Бургойл БГ ООД в полза на **
по посочената в договора банкова сметка ***- прехвърлител на вземанията,
каквито са и данните, преминали през системата Ринс, оперирана от ***, и
данните, съдържащи се системите на банката на наредителя *** ЕАД и на
получателя, проверени на място от в.л. Д. при изготвяне на приетите по делото нейни
заключения.
Различието, по повод което ищецът е задал въпроси
на в.л. в с.з от 09.06.20г., и което изтъква и с писмената си защита като
основание, поради което съдът не следва да
дава вяра на приетите по делото заключения на в.л. Д., не могат да
обосноват различен от изведения от съда по този спорен въпрос извод, доколкото:
в т.2 и т.4 от първоначалното и заключение е ясно
посочено, че номерът *** e номер на референцията,
генериран в банковата система за
разплащане на *** АД по повод на коментираното плащане, докато номерът *** е
генерираният в *** чрез Суифт превод, нареден от *** ЕАД;
заключенията на в.л. Д. се ценят от съда в
съвкупност с всички останали събрани по повод този спорен въпрос доказателства
и са изцяло в унисон с тях, с изключение отговора от ***, който обаче е
неотносим към спорното плащане.
С оглед горното, към датата на 01.09.17г., на
която в канцеларията на ЧСИ А.е заведено изпратеното от ответника изявление, че
по повод на указанието, дадено му от ЧСИ с уведомлението му от 29.08.17г., за
плащане на предложената цена от 2 700 400лв., прихваща срещу
дължимата цена на възложените недвижими имоти сумата от 2 700 400лв.
от собствените си вземания към длъжника, в посочената там поредност, Бургойл БГ
е бил надлежно легитимиран носител на вземанията на „***“ АД, по силата на
договора за цесия от 27.07.17г., прехвърлени му от Банката, като онези от тях,
които произтичат от двата описани вече в констативната част договора за кредит,
сключени между банката –кредитор и кредитополучателя „Векта“ООД, са и привилегировани,
тъй като са обезпечени с договорни ипотеки върху ПИ и четирите находящи се в
него сгради, предмет на извършената публична продан, и са му били прехвърлени
ведно с всички обезпечения и привилегии, свързани с тях- и като така, имал е
срещу ищцовото дружество парични вземания, тъй че е можел, съгласно чл.103 от ЗЗД, да извърши прихващане между тях и задължението си за плащане на продажната
цена, което е също парично, противно на онова, което ищецът е поддържал в
процеса.
3.2.По спорния правен
въпрос може ли да се счита, че купувачът на публичната продан не е платил
продажната цена в законоустановения срок, тъй като е прихванал цялата дължима
сума от обезпеченото с ипотеката вземане, при липса на извършено предварително
разпределение, въпреки множеството взискатели по изпълнението, което е било предприето.
При извода, че ответникът е имал вземане срещу
ищеца, с което е било възможно да се извърши прихващане на задължението му за
плащане на продажната цена, може да се пристъпи към разрешаване и на този спорен
между страните въпрос, който е изцяло правен, защото, както личи от разменените
между тях книжа, фактите, че след като е бил уведомен, че е определен за
купувач на имотите, предмет на публичната продан и следва да внесе предложената
цена, ответникът не е сторил това в указания му 1-седмичен срок, а е посочил на
ЧСИ, че прихваща същата срещу вземането си, след което имотите са му възложени,
са безспорни, както и категорично установени от събраните по делото
доказателства.
Ако се тръгне от решението на *** по в.гр.д.
№204/17г., тъй като доводите на ищеца за недопустимост на извършеното
прихващане са на практика изцяло черпени от него, следва да се каже, че частите
от него, които ищецът е възпроизвел в исковата молба, за да подкрепи своята
теза, са изведени самоцелно от контекста и смисъла на това решение, както с
основание изтъква ответникът с отговора си.
Макар част от данните в представената разпечатка
на решението на ***/виж л.9-л.11/ да са обезличени, взети предвид ведно с
необезличените такива, съдържащи се в протокола за публична продан от
29.09.15г., те сочат, че се касае до разгледана от съда жалба на ищеца в
настоящото производство срещу разпределение, изготвено от ЧСИ А.във връзка с
второто направено на проданта наддавателно предложение за
5 100 000лв. от присъединения взискател „**“ ЕООД, което е било
отменено, тъй като при изготвянето му ЧСИ не е съобразил обстоятелството, че
продължаването на изпълнението по двете описани в съдебния акт изпълнителни
дела е разрешено от съда по несъстоятелността само в полза на обезпечения
кредитор „***“АД и че вследствие на предприетите действия само той може да
получи удовлетворение на обезпеченото с ипотека свое вземане срещу
несъстоятелния длъжник, а остатъкът да се внесе в масата на несъстоятелността.
Изречението от решението, че „Това, което ЧСИ е длъжен да направи, е да изиска внасянето на сумата от
купувача, да определи размера на вземането на ипотекарния кредитор, да преведе
съответно сума в този размер на същия кредитор, а остатъкът да внесе в масата
на несъстоятелността“, повече от очевидно се отнася до конкретното
разпределение от 20.05.16г., касаещо купувач различен от ипотекарния кредитор,
по молба на който съдът по несъстоятелността е разрешил продължаване на
производството по изпълнителното дело, за да се постигне удовлетворяване на
обезпеченото с ипотека негово вземане, тъй че указаното с него е пряко неприложимо
за процесния казус, при който ЧСИ е определил на 29.08.17г. за купувач ответника
„Бургойл БГ“ ЕООД, който по силата на прехвърлените му от „***“ АД с договора
за цесия от 27.07.17г. права и обезпечения има качеството не просто на купувач,
а едновременно с това е заместил
взискателя, по чието искане са образувани двете изпълнителни дела, по
които е разрешено продължаване на изпълнението, и се ползва от обезпеченията,
които са му дадени от длъжника по изпълнението и несъстоятелен длъжник в
производството по несъстоятелност, с двете договорни ипотеки, учредени през
2007г. и 2009г.
И така, ако отново се върнем на изречението от
съдебното решение, което ищецът толкова държи да се спази, се оказва, че ЧСИ е
изискал от ответника, като купувач- ипотекарен кредитор, внасянето на
предложена от праводателя му при наддаването цена от 2 700 400лв.
Макар ЧСИ да не е определил размера на вземането на ипотекарния кредитор, същият
е подробно описан в договора за цесия, въз основа който „***“ АД е била
заместена като взискател по двете изпълни дела от ответника „Бургойл БГ“ ЕООД,
и към дата 27.07.17г., предхождаща постановлението за възлагане от 30.08.17г. с
близо месец, за двете вземания по т.1 и т.2 от р.I, б.В, които са обезпечени с ипотека, това вземане
възлиза на 1 808 967.75евро, с левова равностойност по фиксинга на ***
от 3 538 033.40лв.- т.е надхвърля значително предложената при
наддаването от *** продажна цена от 2 700 400лв., и този размер може
да се приеме за изцяло реален, ако се съобрази и факта, че обезпечените
вземания на „***“ АД, съгласно списъка на приетите предявени вземания в
производството по несъстоятелност възлизат към 04.02.16г. на
3 198 099.70лв. /л.251/. При този размер на обезпечените вземания, за
купувача не е стояла необходимост да преведе съответно сума в размер на
вземането на обезпечения кредитор, а остатъкът да внесе в масата на
несъстоятелността, тъй като купувачът е и обезпечен ипотекарен кредитор, тъй
като вземането му надхвърля значително предложената при наддаването цена, а до
по-малкия от двата размера на насрещните парични вземания, този на предложената
при наддаването цена от 2 700 400лв., купувачът е заявил, че извършва
прихващане, каквото право му дава чл.461 от ГПК, тъй като е и взискател.
Макар да разви горните съображения, съдът стори
това единствено, за да отговори на доводите на ищеца, но ако не беше тази
необходимост, нямаше и да ги изследва в настоящото производство, защото споделя
и второто развито от ответника в отговора му по т.2.1 съображение, че
оплакванията на ищеца, щото в случая плащането не може да се извърши чрез
прихващане, без да е извършено предварително разпределение, не могат да бъдат
релевирани в производство по иск по чл.496,ал.3 от ГПК. Тази норма е специална
и възможността по нейния ред да се атакува недействителността на публичната
продан е ограничена императивно само до двете предвидени изрично с нея
основания, които не могат да се тълкуват разширително, тъй че зад формалното
сочене на едната от тях, както е в случая –невнасяне /неплащане на цената, не
могат да се въвеждат и други твърдени нарушения, извършени от ЧСИ в хода на
изпълнителното производство, предхождащи постановлението за възлагане, както е
в случая, като ищецът не твърди недопустимост на самото прихващане, като способ
за плащане, а твърди, че то е било недопустимо затова, защото при множество
взискатели ЧСИ не е извършил т.нар. предварително разпределение по чл.495 от ГПК, защото защитата срещу изпълнението, във всички останали случаи, извън
изрично предвидените от ГПК такива по исков ред, се осъществява по реда на
обжалване действията на съдебния изпълнител в случаите и от лицата, изрично
регламентирани в чл.435 от ГПК.
Все пак, извън доводите на страните по този спорен
въпрос, които се изчерпват с гореказаното, съдът не може да не отбележи и това,
че въпросът за т.нар. предварително разпределение при искове по чл.496,ал.3 от ГПК е бил обсъждан в съдебната практика във връзка с хипотезата на невнасяне на
цената, попадаща несъмнено в обхвата на цитираната норма, като от двете
застъпени в практиката становища, съответно с Решение №47/20.04.15г. по гр.д.
№2775/14г. на III гр.отд. на *** и Решение №1076/04.07.11г. по гр.д. №1357/11г. на ***,
недопуснато до касационно обжалване с Определение №760/22.10.12г. по т.д.
№1154/11г. на II т.о. на ***, този състав споделя становището, взето с Решение
№47/20.04.15г., че под невнасяне на цената следва да се разбира обявеният за
купувач да не е внесъл в законоустановения срок предложената цена, сумата,
която надминава неговото вземане или сумата, съразмерна на вземанията на
другите взискатели, и да се касае до невнасяне на цената, определена от
съдебния изпълнител, а грешките на последния при определяне на подлежащата за
внасяне от купувача цена, независимо от правно или фактическо естество,
включително неизготвяне на разпределение, са част от процеса на публичната
продан, който приключва с акта за възлагане на имота на купувача, тъй че, щом в
него не е посочена сума, която купувачът следва да внесе, не може да се приеме,
че е налице неплащане /невнасяне на цената, съответно- проданта не може да бъде
обявена за недействителна на основание чл.496,ал.3,предл.2 от ГПК.
Поради споделяне именно на това правно виждане, макар
в случая ЧСИ да не е определил изрично размера на обезпеченото вземане на
ипотекарния кредитор и да не е посочил има ли с оглед него и наддавателното
предложение, при което е обявен за купувач сума, която е следвало да се внесе в
масата на несъстоятелността, съдът намери, че спорът може да се реши по
същество, а доколкото с уведомлението от 29.08.17г. ЧСИ е указал на купувача за
внос само сумата на продажната цена по наддавателното предложение от
2 700 400лв., и не е посочил сума, която следва да се внесе в масата
на несъстоятелността, като останалите посочени в уведомлението суми съставляват
такси и данък, свързани с изготвяне на постановлението за възлагане и
придобиване на имота, както и такива по вписване и въвод, може да се смята, че
с извършеното прихващане купувачът, той и взискател и ипотекарен кредитор, е
извършил плащане на цената, при която е обявен за купувач, тъй че извършената
продан е действителна, а не недействителна, поради неплащане на цената, както
ищецът счита, тъй че искът му е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Всъщност тезата, която ищецът е застъпил в случая,
макар да не се е позовал изрично на съдебна практика в тази насока, е съответна
именно на постановеното с влязлото в сила Решение №1076/04.07.11г. на **, с
което е прието, че тъй като след публичната продан не са постъпили суми, които
подлежат на разпределение и такова не е извършено от съдебния изпълнител по
реда на чл.460 от ГПК, то предявеният иск по чл.496,ал.3 от ГПК следва да се
уважи като основателен.
В частта
за разноските.
Искане за присъждане на разноските в настоящото
производство е повдигнато само от ответника, а с отхвърляне на предявения от
ищеца иск, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, на ответника се следват търсените от
него разноски.
Ответникът претендира с представения в с.з. от
09.06.20г. списък разноски от 240лв., съставляващи заплатен адвокатски хонорар
/виж списъка на л.420/.
Ответникът е бил представляван в процеса от адв.Х.
въз основа на пълномощно, дадено на Адвокатско дружество Т. и Х. /виж л.171/, и
е установил в процеса направата на претендираните по списъка разноски,
заплатени по банков път /виж л.421 и л.422/, тъй че ищецът следва да бъде
осъден да му заплати сумата от 240лв.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И
:
Отхвърля иска по чл.496,ал.3 от ГПК на „Векта“ ООД- в
несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.***,
район ***, ул.“***“№*, срещу „Бургойл
БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.***, ул.“***“№**,
като частен правоприемник на „***“ АД по силата на договор за цесия от 27.07.17г.,
да се обяви недействителност на проведената на 29.09.15г. по изп.дело №*** на
ЧСИ А.А.публична продан на ПИ с идентификатор ** и находящите се в този имот
сгради с идентификатори **, **, ** и ** по КККР на гр.**, собственост на
ищцовото дружество, и за отмяна на Постановлението на ЧСИ А.от 30.08.17г., с
което описаните по-горе недвижими имоти, предмет на тази публична продан, са
били възложени на ответното дружество, поради неплащане на продажната цена от
обявеното за купувач ответно дружество.
Осъжда „Векта“ ООД- в
несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.***,
район ***, ул.“***“№***, да заплати на
„Бургойл БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :
гр.***, ул.“***“№*, сумата от 240-двеста и четиридесет лева -разноски в
производството.
Настоящото решение се
постанови при участието на „***“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление
: ***, встъпило да помага на ответника, като негов праводател по Договор за
цесия от 27.07.17г., и на Д.И.Г. -синдик на „Векта“ ООД- в несъстоятелност,
конституиран от съда за самостоятелно участие в процеса.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред ПАС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: