РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 324/23.02.2022 Г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIV
състав, в открито заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и
втора година, в състав :
Председател
: Здравка Диева
Членове : Величка Георгиева
Светлана Методиева
при
секретар В.Петкова и с участието на прокурор П.Петров като разгледа
докладваното от съдия Диева касационно
административно дело № 3311/2021г., взе предвид следното:
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр.
с чл.63в от ЗАНН.
Х.В.Д.,*** обжалва Решение № 1895 от
04.11.2021г., постановено по АНД № 5256 по описа за 2021г. на Районен съд –
Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №
21-1030-004139/13.05.2021г., изд. от Началник Група към ОД МВР – Пловдив,
сектор Пътна полиция, за наложени на касационния жалбоподател административни
наказания: глоба в размер на 50лв. за нарушение на чл.137А ал.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДв.П/ на основание чл.183 ал.4
т.7 пр.1-во ЗДв.П; глоба в размер на 10лв. за
нарушение на чл.100 ал.1 т.1 ЗДв.П на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр.2-ро ЗДв.П.
Решението е обжалвано като
незаконосъобразно с твърдение за неправилна преценка на обективната
действителност. Поддържа се, че според справката за нарушител/водач е видно, че
към момента на проверката не е имало как водачът да притежава контролен талон,
тъй като същия е иззет с АУАН на 01.05.2021г. и не е връщан. АУАН не съдържа
подпис на нарушителя при предявяване, нито при връчване. Заявено е, че ПРС не
се е произнесъл по изискани от жалбоподателя доказателства. Поискана е отмяна
на решението с отмяна на НП.
В съдебно заседание касаторът поддържа жалбата и твърденията за нарушения при
съставяне и предявяване на АУАН. Предвид завените оплаквания счита, че
решението следва да бъде отменено с връщане на делото за разглеждане от друг
състав на ПРС.
Ответникът сектор Пътна при ОД МВР -
Пловдив не изразява становище по жалбата и не се представлява пред АС –
Пловдив.
Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана
от Прокурор Петров предлага решението на ПРС да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в срока
по чл. 211 ал. 1 АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятно съдебно
решение и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
1. НП е издадено от длъжностно лице,
за административно-наказателната компетентност на което е приложена Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г. Същата е част от административно наказателната
преписка и отразена в НП. АУАН № GA408998/16.04.2021г. е съставен от мл.автоконтрольор
М.Б.към ОД МВР -Пловдив, сектор Пътна полиция /длъжността е определена за осъществяване
на контролна дейност по ЗДв.П със съставяне на АУАН
от посочения полицейски орган в цитираната оправомощителна
заповед/.
Според обстоятелствената част на НП
: На 16.04.2021г. в 20:14ч. в гр.Пловдив, на кръстовището на бул.Х. *** Вазов,
като водач на лек автомобил Субару Форестер с рег.№ ***, Хр.Д. управлява посоченото МПС -
собственост на А.Д., като : 1. Не е поставил обезопасителен
колен по време на движение, с който автомобила е оборудван; 2. Не представя
контролен талон към СУМПС.
Описаната фактическа установеност е
квалифицирана за нарушения, изразяващи се в следното : 1. Водач на МПС от
категории M1, M2, M3
и N1, N2
и N3, когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, с което
виновно е нарушил чл.137А ал.1 ЗДв.П; 2. Не носи
контролния талон от свидетелството за управление, с което виновно е нарушил
чл.100 ал.1 т.1 ЗДв.П.
Приложени са санкциите по : чл.183
ал.4 т.7 пр.1-во ЗДв.П : „Наказва се с глоба 50 лв.
водач, който: т.7, пр.1-во (доп. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017
г.) не изпълнява задължението за използване на предпазен…;“; чл.183 ал.1 т.1
пр.2-ро ЗДв.П : „Наказва се с глоба 10 лв. водач,
който: 1. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., доп., бр. 103 от 2005 г., изм. и доп.,
бр. 51 от 2007 г.) не носи определените документи - свидетелство за управление,
контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно
средство;”.
Актосъставителят е поддържал
констатациите в АУАН и е заявил, че си спомня много добре случая : мястото на
кръстовището между бул.Христо Ботев и ул.Иван Вазов е било осветено и с
колегата си са видели ясно преминаващият автомобил, тъй като е минал на 1 метър
от тях; автомобилът е спрян и е обяснена причината за проверката – актосъставителят
е видял, че водачът не е поставил обезопасителен
колан; провереното лице не отрекло, а казало, че няма колан; поведението на жалбоподателя
е описано от свидетеля /неприемливо, вкл. с обидни квалификации спрямо
длъжностните лица/; Д. не е дал контролния си талон и е казал, че няма да го
даде; актът е съставен на място, след което контролните органи потеглили към
сектор „Пътна полиция“, а жалбоподателят се движил след тях /“Съставих му акт,
а той каза, че е адвокат и затова не може да бъде глобяван – това са негови
думи, цитирам го. Съставих акт на господина и потеглихме към сектор „Пътна
полиция“. След това забелязахме, че той се движи след нас постоянно.“. В.Д.е
лице, вписано в акта като свидетел на отказа и същият е гражданин, спрян от
проверяващите органи с молба за съдействие, като му е обяснено, че е свидетел
на отказ да бъде подписан акта. Св. Т./отразен в АУАН за свидетел/ поддържа
фактите, отразени в акта, вкл. относно поведението на жалбоподателя. Според
показанията му, същият е изпълнявал служебните си задължения с колегата Б.и
заедно са констатирали двете нарушения, предвид което следва, че св.Т.е
очевидец, присъствал при установяване на нарушението. Св.Т.потвърждава
съставяне на АУАН на място.
РС - Пловдив се е произнесъл по
заявените доказателствени искания, отразени в жалбата против НП. Мотивирано са
оставени без уважение исканията за: изискване на справка от ПП и КАТ за
дежурните на 16.04.2021г. към 20,45ч., тъй като в преписката и по делото
липсват данни за това, че дежурен в КАТ е присъствал на мястото на нарушението
и дежурен в КАТ не е бил свидетел на отказа да се подпише акта; изискване на
записи на средствата за наблюдение в патрулния автомобил, тъй като в НП и
материалите от преписката не е посочено, че са ползвани средства за наблюдение
в конкретния случай. ПРС е съпоставил доказателствените искания с характера на
двете нарушения, при което обосновано е приел, че отсъстват данни нарушенията
да подлежат на установяване и заснемане с технически средства.
2. ПРС правилно приел, че показанията
на свидетелите установяват начина на констатиране на извършените две нарушения,
фактите по същите и процедурата по съставяне на акта. Основателно е съобразена нормата на чл.189 ал.2 ЗДв.П, според която : „Редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното.”. Презумптивната доказателствена сила не е разколебана или
опровергана и не е налице нарушение на чл.13 ал.1 НПК. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, с което
е гарантирано правото му на защита към този момент. Спазено е изискването
за вписване в акта на свидетел – очевидец в случая /св.Т., потвърдил лични
възприятия при проверката/, което е от значение за разкриване на обективната
истина - т. 10 от Постановление № 10/28.09.1973 г. на Пленума на Върховния съд :
"При наличие на очевидци при извършване на нарушение или при констатиране
на същото следва те да се посочат в акта като свидетели, за да се осигури
разкриването на обективната истина". В случая не се установи да е имало
препятстване за разкриване на обективната истина. Без съмнение критерий за
същественост на процесуално нарушение, допуснато в адм.нак.фаза е дали правото на защита е ограничено и за всеки
конкретен случай подходът при преценката е индивидуален. Правото на защита не е
ограничено, нито нарушено във фазата на съставяне на АУАН, поради което се
отчита действителната фактическа обстановка според събраните доказателства за
извършване на конкретно посочените нарушения.
АУАН е съставен редовно в хипотеза на
отказ на нарушителя да подпише акта : съгл. чл. 43 ал.1 и ал.2 ЗАНН – „Актът
се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се
предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със
задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си.; Когато
нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един
свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта.”. В АУАН са
удостоверени отказ на нарушителя да се запознае със съдържанието на акта, както
и да подпише акта, за което поотделно е вписано, че „отказва” и дата
16.04.2021г. Волята на жалбоподателя е удостоверена с подпис на конкретен
свидетел, различен от свидетелите по установяване на нарушението и съставянето
на акта. Дори да бъде възприета тезата на касатора,
се съобрази, че критерий за същественост на процесуално нарушение е доколко и
дали ограничава правото на защита на санкционираното лице - нарушението е
идентично описано в АУАН и в НП, а защитата против квалификацията е пред съда. В
хипотеза на допуснато нарушение, то не е съществено, тъй като не е ограничено
правото на защита с прилагане нормата на чл.53 ал.2 ЗАНН.
В допълнение се отбелязва, че не
представлява съществено нарушение на процесуалните правила обстоятелството, че
АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел. Систематичното тълкуване
на разпоредбите на чл. 40 ал. 1
и ал. 3 ЗАНН,
както и на нормата на чл. 43 ал. 1 ЗАНН налага извода, че изискването акта да е съставен в присъствието
на двама свидетели е предвидено единствено за хипотезата, в която липсват
свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението или е
невъзможно акта да бъде съставен в тяхно присъствие. Единствено в тази хипотеза
ЗАНН въвежда изискването акта да е съставен в присъствието на "двама други
свидетели". В останалите случаи акта следва да се състави в присъствието
на лицата, присъствали при извършване или установяване на нарушението, като е
достатъчно да бъде подписан от съставителя и един от посочените в него
свидетели. В случая не е налице хипотеза по чл.40 ал.3 ЗАНН.
Предвид описаните данни по отношение
процедурата по съставяне на АУАН и надлежно удостовереният отказ акта да бъде
подписан от лицето към момента на съставянето и предявяването му – на място при
проверката, отсъства основание за възприемане твърденията на касатора с последица отмяна и връщане на делото за
разглеждане от друг състав с цел – установяване на действителните факти по
съставяне и предявяване на АУАН.
Двете нарушения са описани ясно,
поради което не следва извод за нарушено право на защита, изразяващо се в
неяснота досежно нарушенията, за които е издадено обжалваното НП. Правилно ПРС
е посочил във вр. с второто нарушение, че не е от
значение дали жалбоподателят фактически не е носил контролния талон към СУМПС
или е носил същия, но е отказал да го представи. Предвид твърдението в
касационната жалба за отнет контролен талон се отбелязва, че според информацията
от справка за нарушител/водач, не контролен талон, а СУМПС е било отнето на
01.05.2021г. с Акт № АА798212/01.05.2021г. /и върнато на 07.07.2021г. на
основание представена валидна полица ГО/.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.221 ал.2 от АПК, АС – Пловдив
Р Е Ш И :
Оставя в сила Решение № 1895 от 04.11.2021г.,
постановено по АНД № 5256 по описа за 2021г. на Районен съд – Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател
:
Членове :