№ 136
гр. София, 08.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:районен съдия
при участието на секретаря г.х.х.
като разгледа докладваното от районен съдия Гражданско дело №
20211110130121 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 8108 от
28.05.2021 г., с която от името на Х. Х. Х., ЕГН ********** против ........, са
предявени обективно съединени искове: 1/ с правно основание чл. 74, ал. 1 КТ
вр. чл. 26 ЗЗД, за обявяване недействителност на Допълнително споразумение
за прекратяване на трудов договор № .... от 02.06.2020 г., сключено на
09.12.2020 г. между Х. Х. Х., ЕГН ********** и ........, поради противоречието
му със закона, липса на основание и заобикаляне на закона; 2/ с правно
основание чл. 74, ал. 1 КТ вр. чл. 27 ЗЗД, за обявяване недействителност на
Допълнително споразумение за прекратяване на трудов договор № .... от
02.06.2020 г., сключено на 09.12.2020 г. между Х. Х. Х., ЕГН ********** и
........, поради сключването му при заплашване, извършено от страна на
представители на работодателя /......../ спрямо работника /Х. Х. Х., ЕГН
**********/; 3/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за
незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение, извършено със
Заповед № 0201/3889/29.03.2021 г. на изпълнителните директори на ...... и
неговата отмяна; 4/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на Х. Х. Х., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението
длъжност „Ръководител на отдел Бизнес Банкиране, Дирекция Бизнес
Банкиране“ към .......; 5/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл.
1
225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 48 380,34 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за
периода 01.04.2021 г. – 01.10.2021 г.
В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в трудово
правоотношение с ответника за периода от 02.06.2020 г. до 01.04.2021 г. по
силата на сключен на 02.06.2020 г. трудов договор № ...., заемайки
длъжността „Ръководител на отдел Бизнес Банкиране, Дирекция Бизнес
Банкиране“ към ......., с основно месечно възнаграждение 7397,61 лева.
Поддържа, че трудовият договор бил сключен със срок за изпитване от 6
месеца, в полза на работодателя. Посочва, че отношенията между работник и
работодател не вървели добре през уговорения срок за изпитване, тъй като
ръководеният от ищеца отдел систематично не успявал да изпълнява
месечните си търговски цели в общо 5 от 6-те месеца срок на изпитване.
Посочва, че в началото на месец декември 2020 г. провел видео-разговор в
официалната платформа за онлайн комуникация на ......, с прекия си
ръководител Флорентина – Вирджиния Мирча /един от четиримата
изпълнителни директори на ......, на която среща било обсъждано
представянето на ищеца през изтеклия период от сключване на трудовия
договор и евентуалното продължаване на трудовото правоотношение между
страните, с оглед предстоящо изтичане на уговорения с процесния трудов
договор срок за изпитване в полза на работодателя. Сочи, че на срещата бил
уведомен, че с работата си и с позицията си по ключови проекти, е направил
лошо впечатление на ръководството на банката и някои от останалите висши
мениджъри са препоръчали ищецът да бъде освободен от заеманата длъжност
в уговорения изпитателен срок. Посочва също, че Флорентина – Вирджиния
Мирча, обаче, предложила ищецът да бъде задържан на работа до 01.06.2021
г., в който срок да му бъде възложен проект за разработване на специфични
кредитни продукти и пакетни програми за трансакционни банкови услуги за
търговските партньори на банката, като в тази връзка твърди, че Флорентина
– Вирджиния Мирча го уверила, че при успешно провеждане и приключване
на възложения проект, същата ще предприеме действия трудовите
правоотношения с ищеца да бъдат продължени и след 01.06.2021 г. Твърди,
че във следващ разговор с Флорентина – Вирджиния Мирча, последната го
уведомила, че срокът, за който може да продължи трудовите му
правоотношения е съкратен до 31.03.2021 г., респективно, че му възложила да
2
ускори работата по възложения му проект. Посочва, че във връзка с
постигнатата между него и прекия му ръководител Флорентина – Вирджиния
Мирча уговорка, водил кореспонденция със служител от отдел „Човешки
ресурси“ към ...... – Надежда Ласкова, която следвало да му изпрати съответни
документи за подпис. Поддържа, че на 07.12.2020 г. Надежда Ласкова го
уведомила, че няма да има подписване на нов срочен трудов договор, а
споразумение за прекратяване на сключения между страните трудов договор
от 02.06.2020 г. Посочва, че не бил съгласен с предложеното му допълнително
споразумение, като върху волята му била упражнена психическа принуда. В
тази връзка поддържа, че от думите на прекия си ръководител бил под
влияние на страха, че ще остане без работа, няма да може да издържа
семейството си и няма да може да погасява ипотечния си кредит, поради
което бил принуден да подпише предлаганото му допълнително
споразумение. Твърди, че допълнителното споразумение било подписано на
09.12.2020 г. в офиса на ......, в присъствието на Надежда Ласкова от отдел
„Човешки ресурси“. В тази връзка поддържа, че подписал допълнителното
споразумени единствено под страх, че може да остане веднага без работа.
Излагат се подробни съображения за недействителност на Допълнително
споразумение за прекратяване на трудов договор № .... от 02.06.2020 г.,
сключено на 09.12.2020 г. между Х. Х. Х., ЕГН ********** и ........, поради
противоречието му със закона, липса на съгласие при неговото сключване и
поради сключването му при заплашване, извършено от страна на
представители на работодателя /......../ спрямо работника /Х. Х. Х., ЕГН
**********/. Поддържа, че не са спазени условията за законосъобразност на
прекратяването на трудовото правоотношение по взаимно съгласие по
смисъла на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. В тази връзка сочи, че разпоредбата на чл.
325, ал. 1, т. 1 КТ изисква наличието на отправено предложение за
прекратяване на трудовото правоотниошение по взаимно съгласие на
страните по него и отговор на същото, които се поддържа, че липсват в
настоящия случай, поради което и не е било налице основание за
прекратяване на процесното трудово правоотношение на твърдяното в
Заповед № 0201/3889/29.03.2021 г. на изпълнителните директори на ......
законово основание.
Моли се за уважаване на предявените искове. Претеднират се разноски.
В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от
3
името на ответника ......, с който се оспорват предявените искове. Не се
оспорва, че страните в настоящото производство са били обвързани от
валидно възникнало трудово правоотношение по сключен на 02.06.2020 г.
трудов договор № ..../02.06.2020 г., по силата на което ищецът заемал при
ответното дружество длъжността „Ръководител на отдел Бизнес Банкиране,
Дирекция Бизнес Банкиране“ към ......., както и че на основание чл. 9 от
трудовия договор, страните са уговорили срок за изпитване в полза на
работодателя, чиято продължителност е 6 месеца. Не се оспорва и
обстоятелството, че по силата на Заповед № 0201/3889/29.03.2021 г. на
изпълнителните директори на ...... и на основание Допълнително
споразумение за прекратяване на трудов договор № .... от 02.06.2020 г.,
сключено на 09.12.2020 г. между Х. Х. Х., ЕГН ********** и ......., трудовото
правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1
КТ, считано от 01.04.2021 г. Оспорва се, че трудовото правоотношение е
прекратено незаконосъобразно. Оспорват се твърденията на ищеца, че върху
последния е упражнявана принуда във връзка със сключването на процесното
Допълнително споразумение за прекратяване на трудов договор № .... от
02.06.2020 г., сключено на 09.12.2020 г. между Х. Х. Х., ЕГН ********** и
........ Излагат се подробни съображения в този смисъл. Оспорва се твърдяната
от ищеца недействителност на Допълнително споразумение за прекратяване
на трудов договор № .... от 02.06.2020 г., сключено на 09.12.2020 г. между Х.
Х. Х., ЕГН ********** и ......., поради противоречието му със закона и поради
липса на основание за неговото сключване. В тази връзка се сочи, че
решението на ищеца да подпише процесното допълнително споразумение е
било напълно осъзнато и е било преценено от него с оглед неговите интереси,
като се посочва, че през период 09.12.2020 – 31.03.2021 г. ищецът е получил
като трудови възнаграждения сума в по-голям размер от тази, която би
получил като обезщетение за безработица, при прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ.
Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се
разноски.
С молба, депозирана от името на ищеца в проведеното на 27.09.2021 г.
открито съдебно заседание по делото, е направено искане за допускане
изменение на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, като
същият се счита предявен за сума в общ размер от 42 538,12 лева и за
4
периода 01.04.2021 г. – 14.09.2021 г., от която сума 41 526,46 лева,
представляваща обезщетение за времето на оставане без работа, поради
незаконното уволнение за периода от 01.04.2021 г. до 06.09.2021 г. и сумата
от 1011,66 лева, представляваща разлика в трудовите възнаграждения спрямо
по-нископлатената работа в дружество ..... и трудовото възнаграждение,
получавано при ответното дружество за периода от 07.09.2021 г. до
14.09.2021 г. Горепосочените суми се претендират, ведно със законна лихва
от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане.
С определение, постановено в проведеното на 27.09.2021 г. открито
съдебно заседание по делото, съдът на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е
допуснал исканото от ищеца изменение на предявения иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, като е приел, че същият се счита предявен за
сума в общ размер от 42 538,12 лева и за периода 01.04.2021 г. – 14.09.2021 г.,
от която сума 41 526,46 лева, представляващи обезщетение за времето на
оставане без работа, поради незаконното уволнение за периода от 01.04.2021
г. до 06.09.2021 г. и сумата от 1011,66 лева, представляваща разлика в
трудовите възнаграждения спрямо по-нископлатената работа в дружество .....
и трудовото възнаграждение, получавано при ответното дружество за периода
от 07.09.2021 г. до 14.09.2021 г., ведно със законна лихва върху
горепосочените суми, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното им изплащане.
С оглед твърденията и изявленията на страните и на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в производството, че страните в настоящото производство са били
обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение по сключен на
02.06.2020 г. трудов договор № ..../02.06.2020 г., по силата на което ищецът
заемал при ответното дружество длъжността „Ръководител на отдел Бизнес
Банкиране, Дирекция Бизнес Банкиране“ към .......; че на основание чл. 9 от
трудовия договор, страните са уговорили срок за изпитване в полза на
работодателя, чиято продължителност е 6 месеца; че по силата на Заповед №
0201/3889/29.03.2021 г. на изпълнителните директори на ...... и на основание
Допълнително споразумение за прекратяване на трудов договор № .... от
02.06.2020 г., сключено на 09.12.2020 г. между Х. Х. Х., ЕГН ********** и
......., трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание
5
чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 01.04.2021 г., както и че на 08.12.2020 г., в
12:37 часа, на електронен адрес използван от ищеца, е изпрен проект за
споразумение /изпратен му от г-жа Надежда Ласкова – служител на ответното
дружество/, което споразумение е подписано между страните на 09.12.2020 г.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове: 1/ с правно
основание чл. 74, ал. 1 КТ вр. чл. 26 ЗЗД, за обявяване недействителност на
Допълнително споразумение за прекратяване на трудов договор № .... от
02.06.2020 г., сключено на 09.12.2020 г. между Х. Х. Х., ЕГН ********** и
........, поради противоречието му със закона, липса на основание и
заобикаляне на закона; 2/ с правно основание чл. 74, ал. 1 КТ вр. чл. 27 ЗЗД,
за обявяване недействителност на Допълнително споразумение за
прекратяване на трудов договор № .... от 02.06.2020 г., сключено на
09.12.2020 г. между Х. Х. Х., ЕГН ********** и ........, поради сключването му
при заплашване, извършено от страна на представители на работодателя
/......../ спрямо работника /Х. Х. Х., ЕГН **********/; 3/ с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на прекратяването на
трудовото правоотношение, извършено със Заповед № 0201/3889/29.03.2021 г.
на изпълнителните директори на ...... и неговата отмяна; 4/ с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на Х. Х. Х., ЕГН ********** на
заеманата преди прекратяване на правоотношението длъжност „Ръководител
на отдел Бизнес Банкиране, Дирекция Бизнес Банкиране“ към .......; 5/ с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на
сумата от 41 526,46 лева, представляваща обезщетение за времето на оставане
без работа, поради незаконното уволнение за периода от 01.04.2021 г. до
06.09.2021 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.; 6/ с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 2 КТ за заплащане на сумата
от 1011,66 лева, представляваща разлика в трудовите възнаграждения спрямо
по-нископлатената работа в дружество ..... и трудовото възнаграждение,
получавано при ответното дружество за периода от 07.09.2021 г. до
14.09.2021 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
6
датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Предвид допуснатото с определение, постановено в проведеното на
27.09.2021 г. открито съдебно заседание по делото, изменение на предявения
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, съдът намира, че
производството по гр.д. № 30121/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
следва да бъде прекратено за разликата над сумата от общо 42 538,12 лева,
претендирана от ищеца след допуснатото изменение на предявения иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и първоначално заявения размер на
претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ от 48 380,34 лева, както и за периода
15.09.2021 г. – 01.10.2021 г.
С оглед твърденията и изявленията на страните и на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в производството, че страните в настоящото производство са били
обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение по сключен на
02.06.2020 г. трудов договор № ..../02.06.2020 г., по силата на което ищецът
заемал при ответното дружество длъжността „Ръководител на отдел Бизнес
Банкиране, Дирекция Бизнес Банкиране“ към .......; че на основание чл. 9 от
трудовия договор, страните са уговорили срок за изпитване в полза на
работодателя, чиято продължителност е 6 месеца; че по силата на Заповед №
0201/3889/29.03.2021 г. на изпълнителните директори на ...... и на основание
Допълнително споразумение за прекратяване на трудов договор № .... от
02.06.2020 г., сключено на 09.12.2020 г. между Х. Х. Х., ЕГН ********** и
......., трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание
чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 01.04.2021 г., както и че на 08.12.2020 г., в
12:37 часа, на електронен адрес използван от ищеца, е изпрен проект за
споразумение /изпратен му от г-жа Надежда Ласкова – служител на ответното
дружество/, което споразумение е подписано между страните на 09.12.2020 г.
В решение № 117/11.04.2011 г. по гр. дело № 525/2010 г. на ІV-то гр.
отд. на ВКС, решение № 581/10.12.2010 г. по гр. дело № 869/2009 г. на ІV-то
гр. отд. на ВКС, решение № 650/17.11.2010 г. по гр. дело № 1573/2008 г. на
ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 339/22.10.2013 г. по гр. дело № 2713/2013 г.
на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 218/05.07.2011 г. по гр. дело № 775/2010
г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е прието, че недействителността на трудов договор
може да се предяви с отделен иск, включително инцидентен установителен
7
иск, както и с възражение на страните за преюдициално произнасяне по
обусловен от него трудов спор за незаконно уволнение, за трудово
възнаграждение или обезщетение.
Когато трудовото правоотношение вече е прекратено на някое от
основанията по чл.чл. 325-331 и 334 от КТ (каквато е хипотезата в
настоящото производство), обявяването на недействителността от съда няма
да има за последица преустановяване съществуването на трудовото
правоотношение, и правният интерес от иска за недействителност произтича
единствено от уреждане на последиците от недействителността. По-
конкретно, в разглежданата хипотеза на вече прекратено трудово
правоотношение страните по трудовия договор имат правен интерес от
обявяването на недействителността му (или на отделна негова клауза - чл. 74,
ал. 4 и чл. 75, ал. 2 от КТ), когато недействителността (по-точно -
претендираната такава от заинтересованата страна) е от преюдициално
значение за законосъобразността на съответното основание, на което е
прекратено трудовото правоотношение (на уволнението - в широк смисъл),
и/или за възстановяването на работа на работника или служителя, т.е. - за
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ (такива хипотези са разгледани в
решение № 339/22.10.2013 г. по гр. дело № 2713/2013 г. на ІV-то гр. отд. на
ВКС, решение № 117/11.04.2011 г. по гр. дело № 525/2010 г. на ІV-то гр. отд.
на ВКС, решение № 581/10.12.2010 г. по гр. дело № 869/2009 г. на ІV-то гр.
отд. на ВКС, решение № 650/17.11.2010 г. по гр. дело № 1573/2008 г. на ІІІ-то
гр. отд. на ВКС, решение № 175/17.03.2010 г. по гр. дело № 3022/2008 г. на
ІІІ-то гр. отд. на ВКС), или за дължимостта на трудови възнаграждения, на
обезщетения по КТ или на други престации по трудовото правоотношение
(такива хипотези са разгледани в решение № 218/05.07.2011 г. по гр. дело №
775/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 252/24.06.2011 г. по гр. дело
№ 1743/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 663/02.11.2010 г. по гр.
дело № 1477/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 533/30.06.2010 г. по
гр. дело № 309/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС). В тези случаи е процесуално
допустимо съдът да бъде сезиран с преюдициалния спор за
недействителността на трудовия договор (или на отделна клауза от него),
както чрез иск, който е обективно съединен със съответния друг иск (искове)
- за законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение
(уволнението в широк смисъл - чл. 344, ал. 1 от КТ), при първоначално
8
съединяване на исковете (чл. 210, ал. 1 от ГПК) или при последващо
съединяване на иска за недействителност (предявен като насрещен иск по чл.
211 от ГПК или инцидентен иск по чл. 212 от ГПК), а също - и чрез
възражение (съобразно цитираната по-горе задължителна практика на ВКС).
Това сезиране на съда обаче следва да стане в рамките на установените от
закона преклузивни процесуални срокове - подаването на първоначалната
искова молба (чл. 210, ал. 1 от ГПК), срока за отговор на исковата молба (чл.
211, ал. 1, чл. 212, предл. 2 и чл. 133, във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 от ГПК;
относно срока за възражението виж и т. 4 и мотивите към нея от
тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и решение
№ 339/22.10.2013 г. по гр. дело № 2713/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС),
първото заседание за разглеждане на делото (чл. 212, предл. 1 от ГПК).
В настоящия случай, съдът е надлежно сезиран /още с исковата молба/ с
искове с правно основание чл. чл. 74, ал. 1 КТ вр. чл. 26 за обявяване
недействителност на Допълнително споразумение за прекратяване на трудов
договор № .... от 02.06.2020 г., сключено на 09.12.2020 г. между Х. Х. Х., ЕГН
********** и ........, поради противоречието му със закона, липса на основание
и заобикаляне на закона; и с правно основание чл. 74, ал. 1 КТ вр. чл. 27 ЗЗД,
за обявяване недействителност на Допълнително споразумение за
прекратяване на трудов договор № .... от 02.06.2020 г., сключено на
09.12.2020 г. между Х. Х. Х., ЕГН ********** и ........, поради сключването му
при заплашване, извършено от страна на представители на работодателя
/......../ спрямо работника /Х. Х. Х., ЕГН **********/, респективно същите се
явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
По иска с правно основание чл. 74, ал. 1 КТ вр. чл. 26 ЗЗД:
В тежест на работника-ищец е установяване на обстоятелствата,
обосноваващи недействителност на Допълнително споразумение за
прекратяване на трудов договор № .... от 02.06.2020 г., сключено на
09.12.2020 г. между Х. Х. Х., ЕГН ********** и ........, поради противоречието
му със закона, евентуално поради липса на основание за неговото сключване
и заобикаляне на закона.
От събраните по делото доказателства не може да се направи
категоричен и обоснован извод, че процесното Допълнително споразумение
за прекратяване на трудов договор № .... от 02.06.2020 г., сключено на
9
09.12.2020 г. между Х. Х. Х., ЕГН ********** и ........ противоречи на закона.
Горепосоченото споразумение е сключено в писмена форма. Същото е
сключено във връзка с уреждане на отношения между работодателя ........ и
работника Х. Х. Х., ЕГН **********, касаещи прекратяването на трудовото
правоотношение и евентуално дължими възнаграждения и обезщетения
между страните след прекратяване на трудовото правоотношение. Няма
предвидена в закона пречка за уреждането на такъв тип отношения, чрез
подписване на допълнително споразумение към трудовия договор.
Изложените от ищеца съображения за недействителност на Допълнително
споразумение за прекратяване на трудов договор № .... от 02.06.2020 г.,
сключено на 09.12.2020 г. между Х. Х. Х., ЕГН ********** и ........, поради
противоречието му със закона, касаят законосъобразността на извършеното
със заповед № 0201/3889/29.03.2021 г. на изпълнителните директори на ........,
прекратяване на трудовото правоотношение. Евентуална незаконосъобразност
на заповед № 0201/3889/29.03.2021 г. на изпълнителните директори на ........
сама по себе си не може да обуслови недействителност на Допълнително
споразумение за прекратяване на трудов договор № .... от 02.06.2020 г.,
сключено на 09.12.2020 г. между Х. Х. Х., ЕГН ********** и ........, поради
противоречието му със закона. От събраните по делото доказателства не се
установиха и останалите поддържани от ищеца в исковата молба основания
за недействителност на Допълнително споразумение за прекратяване на
трудов договор № .... от 02.06.2020 г., сключено на 09.12.2020 г. между Х. Х.
Х., ЕГН ********** и ........, а именно липса на основание за неговото
сключване и заобикаляне на закона. Налице е основание за сключване на
Допълнително споразумение за прекратяване на трудов договор № .... от
02.06.2020 г., сключено на 09.12.2020 г. между Х. Х. Х., ЕГН ********** и
........, а именно уреждане на отношения между работодателя ........ и работника
Х. Х. Х., ЕГН **********, касаещи прекратяването на трудовото
правоотношение и дължимите възнаграждения и обезщетения между
страните след прекратяване на трудовото правоотношение. Чрез сключеното
Допълнително споразумение за прекратяване на трудов договор № .... от
02.06.2020 г., сключено на 09.12.2020 г. между Х. Х. Х., ЕГН ********** и
........ не се цели и твърдяното от ищеца заобикаляне на закона във връзка с
уговореното между страните предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение. В тази връзка следва да се посочи, че предмет на
10
споразумението е уреждане на отношения във връзка с прекратяване на
правоотношението по взаимно съгласие, което изисква наличието на
определени от закона предпоставки, които се различават от предпоставките за
прекратяване на правоотношението с предизвестие от работника или от
работодателя. С процесното споразумение не се цели заобикаляне на
уговорения между страните по трудовото правоотношение срок за
предизвестие за прекратяване на същото, а се цели уреждане на отношенията
между страните във връзка с прекратяване на правоотношението по взаимно
съгласие /по отношение на последното не се изисква предизвестие, за да
породи дейстие/, като същевременно не е налице законова пречка страните по
трудовото правоотношение, което ще бъде прекратено по взаимно съгласие,
да уговорят определен срок или дата, от които правоотношението да се счита
прекратено по взаимно съгласие.
Следователно предявените искове с правно основание чл. 74, ал. 1 КТ
вр. чл. 26 ЗЗД, за обявяване недействителност на Допълнително споразумение
за прекратяване на трудов договор № .... от 02.06.2020 г., сключено на
09.12.2020 г. между Х. Х. Х., ЕГН ********** и ........, поради противоречието
му със закона, липса на основание и заобикаляне на закона се явяват
неоснователни и недоказани, поради което и следва да бъдат отхвърлени.
По иска с правно основание чл. 74, ал. 1 КТ вр. чл. 27 ЗЗД:
В тежест на работника-ищец е установяване на обстоятелствата,
обосноваващи недействителност на Допълнително споразумение за
прекратяване на трудов договор № .... от 02.06.2020 г., сключено на
09.12.2020 г. между Х. Х. Х., ЕГН ********** и ........, поради подписването
му от страна на работника в резултат на упражнена върху него психическа
принуда от страна на представители на ответното дружество.
Съгласно обективираната в решение № 268/04.05.2010 г., постановено
по гр.д. № 5265/2008 г. на ВКС, ГК, I г.о. съдебна практика на върховната
съдебна инстанция, когато се твърди, че работникът или служителят е бил
принуден от работодателя да подпише споразумение за изменение на
трудовия договор, въвеждащо по-неблагоприятни условия и тази принуда
води до недействителност на допълнителното споразумение, следва да се
извърши преценка, дали е налице някое от основанията на чл. 27 ЗЗД за
недействителност на договора. Във всички случаи, обаче, действията на
11
работодателя, които са довели до изменението на договора, трябва да бъдат
неправомерни, за да се приеме, че новият договор е недействителен.
В исковата молба са изложени твърдения, че Допълнително
споразумение за прекратяване на трудов договор № .... от 02.06.2020 г.,
сключено на 09.12.2020 г. между Х. Х. Х., ЕГН ********** и ........ е
недействително, поради подписването му от страна на работника в резултат
на упражнена върху него психическа принуда от страна на представители на
ответното дружество, които се изразявали в насаждане на основателен страх у
ищеца, че ако не подпише допълнителното споразумение, може веднага да
остане без работа, доколкото в сключения между страните трудов договор №
.... от 02.06.2020 г. била предвидена клауза със срок за изпитване от шест
месеца, уговорен в полза на работодателя.
От събраните по делото доказателства, в това число трудов договор №
..../02.06.2020 г., се установява в производството, че страните в настоящото
производство са били обвързани от валидно възникнало трудово
правоотношение по сключен на 02.06.2020 г. трудов договор № ..../02.06.2020
г., по силата на което ищецът заемал при ответното дружество длъжността
„Ръководител на отдел Бизнес Банкиране, Дирекция Бизнес Банкиране“ към
.......; че на основание чл. 9 от трудовия договор, страните са уговорили срок
за изпитване в полза на работодателя, чиято продължителност е 6 месеца.
Установява се също, че след проведени срещи между ищеца Х. Х. Х. и един
от изпълнителните директори на банката-ответник – Вирджиния Мирча е
уговорено между страните по трудовото правоотношение, че между същите
ще бъде подписан документ, по силата на който трудовото правоотношение
ще бъде прекратено, считано от момент, последващ подписването на
споразумението.
Не се установи, обаче, при условията на пълно и главно доказване, че
Допълнително споразумение за прекратяване на трудов договор № .... от
02.06.2020 г., сключено на 09.12.2020 г. между Х. Х. Х., ЕГН ********** и
........ е подписвано от страна на работника в резултат на упражнена върху
него психическа принуда от страна на представители на ответното дружество,
която се изразявала в насаждане на основателен страх у ищеца, че ако не
подпише допълнителното споразумение, може веднага да остане без работа,
доколкото в сключения между страните трудов договор № .... от 02.06.2020 г.
12
била предвидена клауза със срок за изпитване от шест месеца, уговорен в
полза на работодателя. За установяване на това обстоятелство по делото не
бяха ангажирани доказателства от ищеца, чиято е доказателствената тежест в
производството. Дори напротив, от приобщената към доказателствения
материал електронна кореспонденция, водена между ищеца и свидетеля
Надежда Ласкова /служител на ответното дружество/, се установява в
производството, че ищецът е бил наясно, че процесното допълнително
споразумение се сключва именно във връзка с уреждане на отношения между
работодателя ........ и работника Х. Х. Х., ЕГН **********, касаещи
прекратяването на трудовото правоотношение. От изявленията, обективирани
в представената по делото кореспонденция, водена между ищеца Х.Х. и
представителя на ответното дружество /свидетелят Надежда Ласкова/ не се
установява упражняване на твърдяната в исковата молба психическа принуда
спрямо ищеца във връзка процеса по подписване на процесното
Допълнително споразумение за прекратяване на трудов договор № .... от
02.06.2020 г., сключено на 09.12.2020 г. между Х. Х. Х., ЕГН ********** и
......... Видно от представената по делото кореспонденция /виж л. 21-23 от
делото/ ищецът още преди подписване на споразумението е бил наясно с
причината за неговото сключване, като на изявлението, направено от името на
Надежда Ласкова, че единственият документ, който ще бъде подписан между
страните е допълнително споразумение за прекратяване на трудовото
правоотношение, считано от 01.04.2021 г., ищецът единствено се интересува
от това дали до тази дата ще има прекъсване на трудовоправната връзка и
дали правоотношението ще бъде прекратено по взаимно съгласие между
страните. Така представената и приобщена към доказателствения материал
кореспонденция не е оспорена от страните и съдът намира, че следва да я
кредитира, още повече, че същата се подкрепя от събраните по делото гласни
доказателства, чрез разпита на свидетеля Надежда Ласкова, в частта им
относно проведената с ищеца кореспонденция във връзка с подписване на
процесното допълнително споразумение. От обсъдената по-горе електронна
кореспонденция между ищеца и представител на ответното дружество не се
установява твърдяната в исковата молба психическа принуда, осъществена по
отношение на ищеца от служители и представители на ответното дружество.
Действително в проведената между Х.Х. и Надежда Ласкова кореспонденция,
ищецът е посочил, че е очаквал да бъде подписан нов срочен трудов договор,
13
но на първо място това само по себе си не доказва твърденията, обективирани
в исковата молба, че върху ищецът е упражнена принуда от служители на
ответника във връзка с подписване на допълнителното споразумение, на
второ място следва да се посочи, че това му очакване вероятно е произтичало
от уговорката между ищеца и прекия му ръководител, до прекратяване на
трудовото правоотношение, на ищеца да бъде възложена задача за
приключване на проект за разработване на специфични кредитни продукти и
пакетни програми за трансакционни банкови услуги за търговски партньори
на банктата-ответник и на последно място от събраните по делото
доказателства не се установи да са налице предпоставките за сключване на
такъв срочен трудов договор, съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1-5 КТ и чл. 68, ал. 4
КТ.
В заключение се налага извод, че от събраните в производството
доказателства не се установи неправомерно и противоправно поведение на
служители на ответното дружество, изразяващо се в осъществена /чрез
действия и бездействия/ принуда спрямо ищеца във връзка с подписване на
процесното допълнително споразумение.
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 74, ал. 1 КТ вр.
чл. 27 ЗЗД, за обявяване недействителност на Допълнително споразумение за
прекратяване на трудов договор № .... от 02.06.2020 г., сключено на
09.12.2020 г. между Х. Х. Х., ЕГН ********** и ........, поради сключването му
при заплашване, извършено от страна на представители на работодателя
/......../ спрямо работника /Х. Х. Х., ЕГН **********/, се явява недоказан,
респективно неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните трудово
правоотношение, което е прекратено.
В тежест на ответника е да докаже, че е било налице твърдяното
основание за прекратяване на трудовото правоотношение, съответно че
същото е законосъобразно прекратено.
С оглед твърденията и изявленията на страните и на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в производството, че страните в настоящото производство са били
обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение по сключен на
14
02.06.2020 г. трудов договор № ..../02.06.2020 г., по силата на което ищецът
заемал при ответното дружество длъжността „Ръководител на отдел Бизнес
Банкиране, Дирекция Бизнес Банкиране“ към .......; че на основание чл. 9 от
трудовия договор, страните са уговорили срок за изпитване в полза на
работодателя, чиято продължителност е 6 месеца; че по силата на Заповед №
0201/3889/29.03.2021 г. на изпълнителните директори на ...... и на основание
Допълнително споразумение за прекратяване на трудов договор № .... от
02.06.2020 г., сключено на 09.12.2020 г. между Х. Х. Х., ЕГН ********** и
......., трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание
чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 01.04.2021 г., както и че на 08.12.2020 г., в
12:37 часа, на електронен адрес използван от ищеца, е изпрен проект за
споразумение /изпратен му от г-жа Надежда Ласкова – служител на ответното
дружество/, което споразумение е подписано между страните на 09.12.2020 г.
Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ трудовият договор се прекратява без
която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на
страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението,
е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен
срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението
не е прието.
Съгласно трайната и безпротиворечива практика на Върховен
касационен съд, обективирана в решение № 60/07.05.2015 г., постановено по
гр.д. № 5467/2014 г. на ВКС, ГК, III Г.О., решение № 400/13.05.2010 г.,
постановено по гр.д. № 1109/2009 г. на ВКС, ГК, IV Г.О., решение №
183/21.12.2011 г., постановено по гр.д. № 565/2010 г. на ВКС, ГК, III Г.О.,
Решение № 4/21.02.2012 г., постановено по гр.д. № 278/2011 г. на ВКС, ГК, ІV
г.о., Решение № 69/20.04.2012 г., постановено по гр.д. № 898/2011 г. на ВКС,
ГК, ІІІ г.о. и др. прекратяването на трудовото правоотношение по реда на чл.
325, т. 1 КТ по взаимно съгласие означава, че и двете страни желаят
сключеният между тях трудов договор да прекрати своето действие, считано
от определен момент нататък. Всяка от страните следва да изрази волята си
ясно, категорично, безусловно и свободно. Необходимо е волеизявленията на
двете страни за прекратяването на трудовия договор да съвпаднат, в това
число и по отношение на датата, от която договорът се счита прекратен.
Предложението за прекратяване на договора по взаимно съгласие може да
бъде направено от всяка от страните – от работника или служителя и/или от
15
работодателя. Другата страна трябва да вземе отношение по направеното
предложение и да уведоми предложителя в 7-дневен срок. Предложението
трябва да бъде направено в писмена форма. В момента на съвпадане на двете
волеизявления, което настъпва с получаване на отговора, договорът се
прекратява, а издаването на последващ акт за прекратяванена трудовия
договор има само констативно действие.
В настоящия случай, съдът намира, че са били налице предпоставките
за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 325, ал. 1, т. 1
КТ, обективирани, както в посочената разпоредбата, така и в цитираната
практика на Върховния касационен съд.
Налице е отправено от работодателя до работника предложение за
прекратяване на възникналото между тях, по силата на трудов договор №
..../02.06.2020 г., трудово правоотношение по взаимно съгласие. В тази връзка
следва да се посочи, че между страните не е спорно и е отделено за безспорно
и ненуждаещо се от доказване в производството, че на 08.12.2020 г., в 12:37
часа, на електронен адрес използван от ищеца, е изпратен проект за
споразумение /изпратен му от г-жа Надежда Ласкова – служител на ответното
дружество/, съдържащ клаузите на впоследствие подписаното между страните
Допълнително споразумение за прекратяване на трудов договор № .... от
02.06.2020 г., сключено на 09.12.2020 г. между Х. Х. Х., ЕГН ********** и
......., а именно, че страните се споразумяват да прекратят сключения между
тях трудов договор по взаимно съгласие, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ,
считано от 01.04.2021 г. Така изпратения и получен от ищеца проект за
споразумение има характер на отправено от работодателя до работника
предложение за прекратяване на трудовото правоотношение, съществуващо
между тях, по взаимно съгласие, считано от 01.04.2021 г. Същото е в писмена
форма и изразява ясно, категорично, безусловно и свободно волята на
работодателя и желанието му трудовото правоотношение с работника Х. Х.
Х., ЕГН ********** да бъде прекратено по взаимно съгласие на страните,
като е посочена и датата, от която работодателят предлага на работника да се
прекрати съществуващото между тях правоотношение. Няма спор, че този
проект за споразумение е изпратен и получен от ищеца на 08.12.2020 г. в
12:47 часа, което обстоятелство не се оспорва от страните и е отделено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване с определение, постановено в
проведено по делото открито съдебно заседание на 27.09.2021 г.
16
Същевременно това обстоятелство се установява и от представената по
делото извадка от електронна кореспонденция, водена между Надежда
Ласкова /служител на ответното дружество/ и ищеца Х. Х. Х., съгласно която
на 08.12.2020 г. от електронен адрес ********@*******.**, използван от
Надежда Ласкова /служител на ответното дружество/ на електронен адрес
******@*******.**, използван от ищеца Х.Х., е изпратен проект на
споразумение за прекратяване на трудовото правоотноешение между страните
в производството по взаимно съгласие. Възражението на ищеца, че
изпратеният проект на споразумение няма характер на предложение е
неоснователно. Спазена е изискуемата от закона писмена форма. Проектът за
споразумение му е изпратен в писмена форма и е съдържал изявлението на
работодателя и желанието му трудовото правоотношение между страните да
бъде прекратено по взаимно съгласие, считано от 01.04.2021 г. Следователно
налице е валидно отправено от работодателя до работника предложение за
прекратяване на трудовото правоотноешение. Дори да се приеме, че
изпратеният и получен от ищеца, на 08.12.2021 г., проект за споразумение
няма характер на предложение по смисъла на чл.325, ал. 1, т. 1 КТ, то самото
споразумение, доколкото изхожда и от работодателя, представлява само по
себе си такова писмено предложение за прекратяване на трудовото
правоотношение, доколкото изразява ясното, категорично и безусловно
желание на работодателя за прекратяване на правоотношението по взаимно
съгласие, спазена е изискуемата от закона форма и е отправено конкретно
предложение до работника, включително и по отношение на датата, считано
от която правоотношението се прекратява.
Същевременно работникът е взел отношение по така отправеното от
работодателя предложение, като на 09.12.2020 г., т.е. в изискуемия от закона
7-дневен срок от получаване на предложението, е изразил ясно, категорично и
безусловно желанието си за прекратяване на трудовото правоотношение
между страните по взаимно съгласие, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Това
негово съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение между
страните е извършено в писмена форма, а именно обективирано е в
подписаното Допълнително споразумение за прекратяване на трудов договор
№ .... от 02.06.2020 г., сключено на 09.12.2020 г. между Х. Х. Х., ЕГН
********** и ........ Работникът се е съгласил и не е възразил и по отношение
на датата, считано от която правоотношението, следва да се счита за
17
прекратено, а именно, считано от 01.04.2021 г. Не е предвидена пречка в
закона, трудовото правоотношение да се прекрати по взаимно съгласие между
страните в производството, считано от последващ постигането на съгласието
момент. Единственото условие е волеизявленията на двете страни за
прекратяването на трудовия договор да съвпаднат, в това число и по
отношение на датата, от която договорът се счита прекратен /в този смисъл
решение № 60/07.05.2015 г., постановено по гр.д. № 5467/2014 г. на ВКС, ГК,
III Г.О./, какъвто е и настоящият случай, доколкото по делото се установи, че
страните са постигнали съгласие и относно датата, считано от която
правоотношението следва да се счита за прекратено, а именно 01.04.2021 г.
Предвид всички изложени по-горе съображения, настоящият съдебен
състав намира, че съществуващото между ....... и Х. Х. Х., ЕГН **********
трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № .... от
02.06.2020 г., е валидно прекратено по взаимно съгласие на страните по
правоотношението, считано от 01.04.2021 г.
Предвид горното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено
със Заповед № 0201/3889/29.03.2021 г. на изпълнителните директори на ...... и
неговата отмяна, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Доколкото искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е
неоснователен и подлежи на отхвърляне, то следва да се отхвърлят и исковете
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225,
ал. 1 и ал. 2 КТ, доколкото уважаването им е обусловено от уважаването на
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на правния спор право на разноски в настоящото
производство има ответникът.
От името на същия своевременно е направено искане за присъждане на
разноски, а именно за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя
в размер на 200 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът Х. Х. Х., ЕГН
**********, с адрес: ......., следва да бъде осъден да заплати в полза на
ответника ........, със седалище и адрес на управление: ......., сумата от 200,00
18
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в
производството пред СРС.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. Х. Х., ЕГН **********, с адрес: .......
против ........, със седалище и адрес на управление: ....... обективно
кумулативно съединени искове: 1/ с правно основание чл. 74, ал. 1 КТ вр. чл.
26 ЗЗД, за обявяване недействителност на Допълнително споразумение за
прекратяване на трудов договор № .... от 02.06.2020 г., сключено на
09.12.2020 г. между Х. Х. Х., ЕГН ********** и ........, поради противоречието
му със закона, липса на основание и заобикаляне на закона; 2/ с правно
основание чл. 74, ал. 1 КТ вр. чл. 27 ЗЗД, за обявяване недействителност на
Допълнително споразумение за прекратяване на трудов договор № .... от
02.06.2020 г., сключено на 09.12.2020 г. между Х. Х. Х., ЕГН ********** и
........, поради сключването му при заплашване, извършено от страна на
представители на работодателя /......../ спрямо работника /Х. Х. Х., ЕГН
**********/; 3/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за
незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение, извършено със
Заповед № 0201/3889/29.03.2021 г. на изпълнителните директори на ...... и
неговата отмяна; 4/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на Х. Х. Х., ЕГН ********** на заеманата преди прекратяване
на правоотношението длъжност „Ръководител на отдел Бизнес Банкиране,
Дирекция Бизнес Банкиране“ към .......; 5/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 41 526,46 лева,
представляваща обезщетение за времето на оставане без работа, поради
незаконното уволнение за периода от 01.04.2021 г. до 06.09.2021 г.; 6/ с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 2 КТ за заплащане на
сумата от 1011,66 лева, представляваща разлика в трудовите възнаграждения
спрямо по-нископлатената работа в дружество ..... и трудовото
възнаграждение, получавано при ответното дружество за периода от
07.09.2021 г. до 14.09.2021 г.
ОСЪЖДА Х. Х. Х., ЕГН **********, с адрес: ....... против ........, със
седалище и адрес на управление: ......., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
19
от 200 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение в
производството пред СРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 30121/2021 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав, в частта по предявения иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ, за разликата над сумата от общо 42 538,12 лева /
претендирана от ищеца след допуснатото изменение на предявения иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ/ до първоначално заявения размер на
претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ от 48 380,34 лева, както и за периода
15.09.2021 г. – 01.10.2021 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Решението в частта, с която се прекратява частично производството по
гр.д. № 30121/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20