М О Т И В И
към присъда № 13 от 14.09.2016 година по
НОХД № 2/2015 год. на СвРС
ОБВИНЕНИЕТО срещу подсъдимия подсъдимия Д.К.Н. с ЕГН ********** *** и подсъдимия Д.Ж.Ц. с ЕГН ********** *** е по
чл. 131, ал. 1, т. 9, пр. 2 и
т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК за това, че на 25.12.2013
г. в с. Овча Могила, общ. Свищов в съучастие, като съизвършители, действайки с
особена жестокост причинили на Д.В.Д. ЕГН ********** лека телесна повреда –
кръвонасядания и охлузвания по главата и лицето, отоци по клепачите на двете
очи с притворени очни цепки, подлигавичен кръвоизлив в дясното око, разкъсно
контузна рана на носа, счупване на носни кости, кръвотечение от носа,
повърхностна ерозия на роговицата на дясното око, изразяваща се във временно
разстройство на здравето, извън случаите посочени в чл. 128 и чл. 129 от НК,
неопасно за живота с интензивни болки и страдания, като деянието е извършено по
хулигански подбуди.
В хода на съдебното следствие на основание
чл. 287,ал.5 от НПК частният обвинител и граждански ищец е поискал съдът да се
произнесе в присъдата си и за престъплението , което се преследва по тъжба на
пострадалия по чл.130,ал.1, вр. с чл.20,ал.2 от НК за това , че на 25.12.2013 г., в с. Овча могила,
Община Свищов, в съучастие , като
съизвършители, Д.К.Н. и Д.Ж.Ц. са нанесли
побой на пострадалия Д.В.Д., като са му причинили кръвонасядания и охлузвания по главата и лицето;отоци по клепачите на
двете очи, с притворени очни цепки;подлигавичен кръвоизлив в дясното
око;повърхностна ерозия на роговицата на дясното око;разкъсна рана на носа;счупване
на носни кости;кръвотечение от носа,които увреждания са обусловили
временно
разстройство на здравето на пострадалия извън случаите,
посочени в чл. 128 и в чл.129 от НК, неопасно за живота, с интензивни болки и
страдания.
Граждански иск е предявен от пострадалия Д.В.Д. за сумата от
5000 лева, при условията на солидарност срещу двамата подсъдими, за причинените
в резултат на престъплението неимуществени вреди -интензивни болки и страдания,
ведно със законната лихва върху главницата считано от деня на увреждането до
окончателното изплащане.
Делото
е разгледано по реда на задочното производство срещу двамата подсъдими.
От
събраните в хода на наказателното производство доказателства съдът прие за
установена следната фактическа
обстановка:
Подс. Д.К.Н. с ЕГН ********** е роден на *** ***,Община Свищов, ул. ******* , със средно образование,
неженен , работи сезонно в чужбина, осъждан.
Подс. Д.Ж.Ц. с ЕГН ********** е роден на *** ***,Община Свищов, ул. ******* , със средно образование,
неженен, работи сезонно в чужбина, неосъждан.
Подсъдимите Д.Ж.Ц. и Д.К.Н. *** и се
познават. На 24 срещу 25 декември 2013 година празнували заедно със други свои
познати- св.М.Г. и св.
И.И. в заведението на св.М.С. , което се намира в
центъра на с.Овча Могила. Към 5 часа сутринта на 25 декември св. Р.Р., която
работела като барман се обадила на св.С., че има проблем в заведението. Св. С.,
заедно със сина си и зет си отишла и заварила подсъдимите пред заведението във
видимо нетрезво състояние. Според св.С., двамата били силно възбудени и ядосани от
факта, че те са навън, а лицата, наречени от тях "цигани" били вътре.
Пострадалият Д.В. бил зад бара заедно със жена си, баща си, сина си и дъщеря
си. Изглеждал като човек, който е бил набит, не говорел. Откарали го с линейка. Св.Р.Р. разказала на св.С., че е
станал побой между Д., Д. и пострадалия, при който двамата подсъдими се нахвърлили върху Д.В. и го съборили на земята.
Според св. С. подсъдимият Д.Н. и друг път е правил проблеми. Другите двама от
компанията -М. и И. се опитвали да ги успокоят. След известно време подсъдимите си тръгнали. Св.С. заяви, че
двете момчета /подсъдимите/ говорели с много остър тон, изричали обиди. От
друга страна близките на пострадалия били много уплашени. Св.Р.Р. твърди,
че двамата подсъдими, заедно с М.Г. и И.И.
дошли около три часа сутринта и започнали да пият алкохол. Освен тях в
заведението били още св.Г.Д., заедно с брат си и още едно момче. Свидетелката заяви,
че след като била поканена, Г. отишла на масата на четирите момчета, но в един
момент се скарала с Д. и той и ударил шамар. Тя чула, как след като ударил шамар на Г., Д. и казал, че "дава
на цялото село". Въпреки това Г. не
си тръгнала от заведението , защото по някакъв начин се разбрали. През това
време братът на Г. и другото момче, с
което били навън изчезнали и след известно време в заведението
влязъл бащата на Г.-пострадалият Д., който носел някаква пръчка. Д. се насочил
с вдигнатата нагоре пръчка към масата на момчетата и според Р. бил ядосан, влязъл с хъс. Тя помислила, че той идва да набие някого , тъй
като не поискал никакво обяснение . Р. видяла, че М. издърпал пръчката от него,
след което подсъдимите съборили Д. на земята и започнали да го бият . Двамата го
ритали и го биели, а Д. лежал на земята, без да успее да направи нещо. Другите две момчета -М. и И., успели да издърпат Д. и Д. , които продължили да викат и да отправят обиди. Пострадалият Д. имал много кръв, капеща от
носа му, бил като безжизнен, но се изправил и отишъл зад бара. Двамата
подсъдими били нервни, обиждали и заплашвали, включително заплашвали и нейната шефка св.С.. Впоследствие никой не
намерил пръчката, с която пострадалия Д. влязъл в заведението. Целият бой
според св. Р. продължил няколко минути и
всеки от подсъдимите нанесъл по няколко удара на Д. . Разпитан пред съдия като свидетел на
досъдебното производство /л. 117,118 от
ДП/ пострадалият Д.В.Д. заявява, че след като вечеряли на Бъдни вечер двамата с жена му си легнали, а синът им В. и дъщеря им Г. излезли.
Около два часа след полунощ синът му се прибрал, събудил го и му казал, че са
набили сестра му и не я пускат да си тръгне от заведението. Св.Д.Д. тръгнал към
заведението със сина си и при
пристигането си видял дъщеря си, която била
пред заведението, плачела и го молела да не влиза. Вътре заварил компанията от
четири момчета, при което двама от тях се нахвърлили върху него и започнали да
го бият. Той искал да разбере защо са набили дъщеря му, но двамата започнали да
го ритат в главата и тялото, като след
втория-третия удар той не си спомнял нищо. Главата му била в кръв, окото му
било затворено, а от болницата в Плевен ,
където бил откаран му казали, че има счупен нос. Лекувал се около четири
седмици. Св.Д. твърди, че за
респект носел в себе си една желязна тръба , дълга около метър, но не бил
посягал към подсъдимите с тази тръба, само ги попитал какво искат от детето му, а те се
нахвърлили върху него. Св. Г.Д. е дъщеря
на пострадалото лице . Тя твърди, че на 24 -ти декември била в заведението на
св. С. заедно с М.. Там били още Д., Д.
и И.. Когато решила да си тръгне, Д. започнал да се заяжда с нея, да я обижда с думите "циганка", "проститутка"
, "курва" , "мангалка".
Обърнал се към брат и В. и му казал да извика баща си , при което брат и
тръгнал към дома им. Д. започнал да я
плюе, да я удря, да я гони , удрял и шамари, обиждал я. Тя успяла някак да се
измъкне и видяла, че брат и идва с баща им. Баща и влязъл в заведението, а когато и св.Г.Д.
влязла , видяла, че баща и е на земята, а Д. и Д. го ритат по главата. М. и И. се мъчели
да издърпат подсъдимите, които крещели, че
ще ги убият. Двете момчета -М. и И. помогнали на баща и да се изправи и го
завели зад бара. Относно тръбата тя твърди, че видяла такава на пода на
заведението и чак после разбрала, че тръбата е била донесена от баща и. След
побоя баща и бил много зле, едва стоял
на краката си , не можел да говори, окото му било надуто . Тя заявява, че
познава подсъдимите, но не е имала по- специални отношения с никой от тях. Св.В.
Д. е брат на св.Г.Д. и син на пострадалия Д.Д.. От неговите показания се
установи, че е бил със сестра си в заведението на св.С. ,заедно с приятеля си св.
Ц.П. и неговата сестра. След известно време решили да изпратят сестрата на Ц., която била малка, а неговата
сестра отишла при приятеля си М., който
бил в компания с Д. и Д.. След връщането им Д.
първо се заял с Ц., а после започнал да дърпа и него. Свидетелят Д.
заяви, че повикал сестра си да си ходят и тя искала да си тръгне, но не го
направила, защото знаела, че няма да и позволят. Тъй като не можел да се справи
с всички, решил да отиде да повика баща си на помощ. Твърди, че докато били в заведението,
Д. ударил шамар на сестра му , нарекъл я "циганка" и "курва" . След
като събудил баща си и му обяснил , че има проблеми със сестра му, тримата тръгнали
към заведението. Баща му носел желязна
тръба, която намерил на улицата. Когато влезли в заведението, Д., Д., М. и И.
се нахвърлили върху баща му, започнали
да го удрят и да го ритат, а баща му лежал на земята, целия в кръв. Тогава И. и М. се помъчили да спрат Д. и Д..
Свидетелят много се уплашил и тръгнал да вика на помощ дядо си. Когато се
върнали, той и приятелят му Ц. повдигнали баща му от земята и го завлекли зад бара, а Д. и Д. продължили да се
държат агресивно, викали, заплашвали, искали да отидат зад бара при баща им и
да продължат побоя. Св.В. Д. твърди, че при влизането си в заведението всички
се нахвърлили върху баща му, без той да има време да каже или да направи
каквото и да било. След побоя баща му бил много зле, лежал около двадесет дни,
лицето му било неузнаваемо. От показанията на свидетеля се установи още, че
докато вървели към заведението той обяснил на баща му, че Д. е ударил шамар на
сестра му и че я е обиждал. Св. Велико В. е баща на пострадалия Д.В.Д.. Той
твърди, че внукът му го събудил и му
казал, че тормозят внучката му Г. и
пребиват баща му. Св. В. тръгнал веднага към заведението на св.М.С. и заварил
сина си зад бара, целият в кръв. Д. и другият още напирали да бият сина му,
дори заплашили и него. Псували, обиждали, наричали ги "цигани". След
побоя синът му се възстановявал повече от месец, имал синини , кръвонасядания
по лицето. Впоследствие се разбрало, че двамата подсъдими тормозили внучката
му, опипвали я, ударили и шамар. На св.В.
не било известно внучката му Г. да е имала по -специални отношения с някой от
двамата подсъдими, били просто познати.
Св. Ц.П. е приятел на св. В. Д.. Познава и подсъдимите. Той обясни, че
били на кафе в заведението на М.С. ,
когато Д., Д., М. и още един пристигнали
пияни. Д. дръпнал В. настрани и започнали да се карат, заплашвал го, обиждал го, наричал го
"циганин". Преди това Д. обиждал сестра му Г., наричал я
"курва", "проститутка". Според свидетеля Г. се уплашила и
започнала да плаче, поради което той я извикал да си тръгват, но Г. отговорила,
че първо ще си допие питието. След
заплахите на Д., двамата решили да
извикат бащата на В. , за да им помогне . В. разказал на баща си какво е
станало, баща му се ядосал, тръгнали към
заведението , но още при влизането си, четиримата от компанията се нахвърлили върху
бащата на В. и започнали да го бият. Според св.П. , пострадалия не е имал в
себе си желязна пръчка. Св.П. заяви, че
побоят продължил около 20-30 минути.
Бащата на В. бил целият в кръв , бил много пребит. Св.П. заедно с приятеля си В.,
неговият дядо и майка му помогнали на бащата на В. да се изправи, завели го зад
бара да се измие , а през това време подсъдимите продължили да вдигат
скандали.Според свидетеля бащата на В. имал счупени ребра, имал синини по
главата , възстановявал се два месеца. Св. И.И. заяви, че познава бегло пострадалия,
а с двамата подсъдими са приятели. За вечерта си спомня, че били в една
компания заедно с подсъдимите и св.М.Г. . След полунощ в заведението влязъл В.,
говорил нещо със сестра си и си тръгнал, а после баща му влязъл в заведението с
една тръба. Тъй като той бил с гръб към
вратата, някой му извикал да внимава , обърнал се и тогава видял, че Д. успял
да хване тръбата. Св.И. не знае към кого е била насочена тръбата която после била изхвърлена от някого навън,
но започнала блъсканица, а Д. и Д. псували
и викали. Св.И. заяви, че възрастният Д. паднал , дори самият той му помогнал да се изправи. Свидетелят
твърди още, че не е видял много от случката, тъй като бил употребил алкохол .
Не е видял някой да бие или да плюе Г., но според него, след като В. е тръгнал
да вика баща си, нещо се е случило. Твърди, че когато бащата на Г. влязъл в
заведението , без да каже нещо, изведнъж се озовал на земята. По земята имало кръв от главата на Д.. Според
свидетеля всеки псувал, викал, всички били пияни. Въпреки, че не помни много,
заяви, че е видял пострадалият Д. да държи тръба с вдигната нагоре ръка.
Според него, пострадалият е получил най-
много три-четири удара. Св.М.П. познава
подсъдимите и пострадалия като лица, живущи в с. Овча Могила. Спомня си, че на
25 -ти декември били в заведението на
св.М.С. на една маса с подсъдимите. По някое време влязъл пострадалият Д. ,
носейки желязна тръба, с която замахнал
да удари подсъдимите, при което те се защитили.
Подсъдимите съборили Д. на земята
и го набили. После той и И. вдигнали Д.В. и го вкарали зад бара, по него имало
кръв. Според свидетеля, преди да дойде
пострадалия имало някакъв конфликт свързан с
неговата дъщеря Г..
По
делото е изготвена съдебно- медицинска експертиза. Заключението на вещото
лице е, че Д.Д. е получил кръвонасядания
и охлузвания по главата и лицето, отоци по клепачите на двете очи с притворени
очни цепки, подлигавичен кръвоизлив на окото , разкъсно-контузна рана на носа,
счупване на носните кости, кръвотечение от носа, повърхностна ерозия на
роговицата на дясното око. Описаните травматични увреждания са в резултат от
удари с или върху тъпи предмети с ограничена повърхност,каквито са човешкия
юмрук или стъпало на крак и е възможно да са нанесени с юмруци и ритници.
Получените травматични увреждания са причинили временно разстройство на
здравето , неопасно за живота с интензивни и продължителни болки и страдания с
период на лечение и възстановяване около 25 дни при нормално протичащ
оздравителен процес. В съдебно заседание вещото лице потвърди заключението си,
като обясни, че пострадалият е получил не по-малко от 6-7 удара по лицето и
главата.
При така установената фактическа обстановка съдът счете, че
не се доказа вината на подсъдимите по повдигнатото обвинение от общ характер за
нанесена лека телесна повреда на пострадалия
причинена с особена жестокост и по хулигански подбуди - престъпление по чл.
131,ал.1,т.9 пр. 2 и т.12 от НК. От събраните по делото доказателства се
установи по безспорен начин, че на 24 -ти срещу 25 -ти декември 2013 година в
заведението на св.М.С. *** са присъствали децата на пострадалия Д.В.Д.- Г. и В.,
двамата подсъдими Д.Н. и Д.Ц. , както и техните общи познати И.И. , М.Г. и Ц.П.. Първоначално св.Г.Д. е била в компанията
на по-малкия си брат и св.Ц.П., но впоследствие е била поканена и е отишла на
масата, на която междувременно са седнали подсъдимите , заедно със свидетелите И. и М.. От
събраните гласни доказателства съдът
счете за безспорно доказано, че между дъщерята на пострадалия Д.Д. и подсъдимия
Д.Н. е възникнал конфликт . Св.Г.Д. заяви, че Д. я удрял и обиждал. Св.В. Д. и св.Ц.П. твърдят, че Д. обиждал
Г. и и ударил шамар. Показанията им се
потвърждават от показанията на св.Р.,
която е видяла как Д. удря шамар на Г. и от показанията на св.М.Г., който
потвърждава, че между Д. и Г. е имало скандал. Св.В. Д. и св.Ц.П. заявиха, че са потърсили помощ от
бащата на В., тъй като са преценили, че
сами не могат да се справят с компанията на подсъдимите, които са повече на
брой, освен това са били доста пияни и агресивно настроени. Останалите свидетели също
потвърдиха, че пострадалият Д.Д. е дошъл след скандала между Г. и Д.. Съдът
кредитира показанията на св.В. Д. и на св.Ц.П., че Г. е била разстроена, но
явно не е била достатъчно уплашена, тъй като според св.Р. никой не я е задържал
насила в заведението. Установи се още , че пострадалият е бил уведомен от сина
си В. за случилото се в заведението и
това го ядосало много. Той тръгнал към
заведението, носейки в себе си желязна пръчка. След този момент показанията на
свидетелите се разминават. Според
показанията на св. Ц.П. и св. В. Д.,
пострадалият Д. е бил нападнат при самото си влизане в заведението от
четиримата момчета от компанията. Те го съборили
на земята и започнали да го бият и ритат , като побоят продължил дълго
време. Тези показания не кореспондират с
показанията на самия пострадал Д., според който две от момчетата се нахвърлили
върху него, както и с показанията на св.М., св. И. и св. Р.Р..Те твърдят, че пострадалият
Д. е бил съборен на земята от двамата подсъдими, а И. и М. са се намесили
впоследствие, за да ги разтърват и да помогнат на Д. да стане, опитвали са се да "усмирят" приятелите си и да предотвратят
по нататъшни сблъсъци. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, те се
подкрепят и от твърденията на самото пострадало лице. Установено е по безспорен
начин, че само двамата подсъдими Д.Н. и Д.Ц. са нанасяли удари на пострадалия Д..
Противоречия в показанията на свидетелите има и относно времето и
обстоятелствата, при които пострадалият е бил нападнат.Според едната група
свидетели- синът на пострадалия и
приятелят му св.П., Д. е бил нападнат и
съборен на земята веднага след влизането си в заведението, без да е имало
причина за това нападение и без да е имал време да реагира по какъвто и да е
начин. Втората група свидетели състояща се от приятелите на подсъдимите - М.Г.
и И.И. описват друга фактическа обстановка именно, че пострадалият с
поведението си е предизвикал реакцията на подсъдимите , тъй като е влязъл в
заведението с вдигната в ръка желязна пръчка и намерение да удари някой от тях.
При наличието на тези две групи свидетели, всяка от които малко или много
заинтересовани поради отношенията си съответно с пострадалото лице и с
подсъдимите съдът счете, че следва да даде вяра
на показанията на независимата свидетелка Р.Р.. Р. бе категорична в
показанията си за наличието на конфликт между подсъдимия Д. и дъщерята на пострадалия, за това, че
синът на пострадалия и неговият приятел са видели ударения на Г. шамар , след
което са тръгнали нанякъде . По-късно в
заведението влязъл пострадалият Д. с желязна пръчка в ръка, вдигната нагоре ,
ядосан, с намерение да набие някого, без да
иска обяснения. Не успял, тъй като св.М.Г. издърпал пръчката от ръката му, след което Д.
е бил съборен на земята и подсъдимите започнали да го ритат. От всичко изложено дотук съдът счете, че не се
доказа повдигнатото обвинение от общ
характер от страна на прокуратурата. За да е налице съставът на престъплението
по чл. 131,ал.1,т.12 от НК е необходимо
да се демонстрира явно неуважение към
обществото, морала и човешката личност. Действията на подсъдимите трябва да
нарушават обществения ред , да показват отрицателното им отношение към
общоприетите норми на поведение, както и към установения правов ред. Не на
последно място по важност е липсата на личен мотив в отношенията между подсъдимите и пострадалия, както и видими
поводи, с които пострадалият да е създал предпоставки за последващото
противоправно поведение на подсъдимите. От заключението на съдебно-медицинската
експертиза по категоричен начин е установено, че на пострадалия са нанесени
удари, които са довели до травматични увреждания , причинили временно разстройство на здравето ,неопасно
за живота с интензивни и продължителни болки и страдания - деяние ,
осъществяващо състава на престъпление по чл.130,ал.1 от НК. Между подстрадалия
и подсъдимите обаче е налице личен мотив.По категоричен за съда начин се
доказа, че пострадалият е бил извикан от сина си именно заради това, че подсъдимият Д.Н. е ударил шамар и е обиждал дъщеря му Г.. Пострадалият е тръгнал
от дома си вероятно с намерението да защити детето си, но същевременно е бил
ядосан, афектиран от отношението на компанията към децата му. Взел е със себе
си желязна пръчка, както самият той казва, за респект, но е влязъл в
заведението, според св.Р. с очевидното намерение да се разправи с тях, но не
чрез искането на обяснения, а вероятно с чисто физически действия.
Обстоятелството, че младежите са повече, млади, здрави мъже, употребили не
малко количество алкохол е довело до това, че пострадалият не е успял да породи
искания "респект". В момента,
в който някой от компанията-дали св.М. или св.И. е видял влизащия Д. , насочил
се към тях, държаш пръчка в ръка, е последвала ответната реакция, при която
пострадалият е бил съборен на земята и върху него е осъществено физическо
посегателство, довело до причиняване на
травматични увреждания. Не се доказа и повдигнатото обвинение по т. 9
пр. второ на чл.131,ал.1 от НК.Видно от заключението на съдебно -медицинската
експертиза по лицето и тялото на пострадалия са нанесени около 6-7 удара с различен интензитет, като
побоят е продължил няколко минути. За да е налице квалифициращия признак
"оособена жестокост" е необходимо дейците да са проявили изключителна
ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм, които да ги характеризират като
жестоки хора. В конкретния случай от всички събрани по делото доказателства
съдът намира, че няма проява на коравосърдечие и безчовечност, изразени чрез
извършване на деянието, нанесени са не повече от шест-седем удара, за кратък
период от време. От анализа на събрания по делото доказателствен материал не се
доказа вината на подсъдимите по повдигнатото обвинение от общ характер, поради
което двамата бяха оправдани за извършеното престъпление по чл. 131,ал.1, т.9 пр.
второ, т.12 от НК, вр. с чл.130,ал.1 от НК,вр. с чл.20,ал.2 от НК .
Не така стои
въпросът за вината им по повдигнатото частно обвинение. Съдът намери, че по
безспорен начин от събраните гласни доказателства и от заключението на съдебно -медицинската експертиза се доказа, че на 25 -ти декември 2013 година в заведението
на св.С. двамата подсъдими са нанесли по
лицето и главата на пострадалия Д.Д. удари, причинили травматични увреждания ,
които са довели до временно разстройство
на здравето ,неопасно за живота с интензивни и продължителни болки и страдания
с период на лечение и възстановяване около 25 дни при нормално протичащ
оздравителен процес. Доказа се по безспорен начин, че именно Д. и Д. са ритали
и удряли пострадалия, след като са го съборили на земята.Според вещото лице са
наесени около 6-7 удара, като не може да се разграничи кой от подсъдимите колко
удара е нанесъл.Свидетелите заявяват, че и двамата са го ритали и били, тоест
двамата са действали в съучастие, като съизвършители. От обективна страна
подсъдимите са нанесли удари по лицето и главата на пострадалия в резултат
на което са установени кръвонасядания и
охлузвания по главата и лицето, отоци по клепачите на двете очи с притворени
очни цепки, подлигавичен кръвоизлив на окото , разкъсно-контузна рана на носа,
счупване на носните кости, кръвотечение от носа, повърхностна ерозия на
роговицата на дясното око. Според вещото лице описаните увреди отговарят да са
получени по време и начин описан от пострадалия и са в резултат от удари с или върху тъпи предмети
с ограничена повърхност,каквито са човешкия юмрук или стъпало на крак, тоест възможно е да са нанесени с юмруци и ритници. От
обективна страна е осъществен състава на престъплението по чл.130,ал.1 от НК ,
тъй като описаните телесни увреждания са довели до причиняване временно разстройство на здравето, неопасно за живота
с интензивни болки и страдания, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
От субективна страна престъплението е
извършено от двамата подсъдими умишлено, при форма на вина пряк умисъл.Двамата
са съзнавали общественоопасния характер на деянието и общественоопасните
последици, които ще настъпят и са искали да настъпят тези последици , като причинят разстройство на здравето на
пострадалия, болка или страдание. Според
съда тезата на защитата на подсъдимите за приложение института на неизбежната
отбрана е неиздържана и не може да намери опора в събрания доказателствен
материал. Вярно е и съдът възприе, че именно подсъдимият Д.Д. е влязъл в
заведението с вдигната ръка, държейки пръчка и се е насочил към масата на
подсъдимите, но всички свидетели заявиха, че той не е успял да нанесе нито един
удар на някого. Никой не е разбрал към кого всъщност е искал да се насочи подсъдимия,
защото веднага е бил съборен на земята и пръчката е избита от ръката му , след след което
е последвал и побоят върху него. За да е приложим институтът на неизбежната отбрана е следвало
да има непосредствено противоправно нападение , при което да е налице
действителна опасност за живота или здравето на отбраняващите се. В случая,
както бе изтъкнато многократно, пострадалият
не е могъл да започне нападението, тъй като е бил повален на земята. Не
е имало нападение, срещу което подсъдимите да се защитават . Освен това защитното
деяние е следвало да трае докато трае нападението и е оправдано, когато не
причинява вреди извън рамките на необходимите предели. Пострадалият е мъж на средна
възраст , бил е сам, срещу четирима
здрави, млади мъже и степента на опасността, застрашаваща тези, които би
нападнал е много по- ниска в сравнение с техните възможности за отбрана.
Алтернативно на тезата за наличие на неизбежна отбрана и двамата подсъдими , чрез
защитниците си , пледираха за приложение на чл.132,ал. 1 от НК твърдейки, че леката
телесна повреда е причинена от подсъдимите, след като пострадалият е осъществил противозаконно
действие -противоправно нападение над тях. В случая, за да бъде приложим
привилегирования състав би следвало за
подсъдимите да са настъпили тежки последици от деянието на пострадалия, или
поведението му да е създало реална опасност за възникване на такива последици.
Нищо от установената фактическа обстановка не води до извода, че пострадалият е
могъл да причини тежки последици с евентуалното си нападение на групата млади
момчета , освен това, той дори не е могъл да започне каквото и да е нападение
срещу тях, тъй като е бил повален на земята. Следователно и тази теза на
подсъдимите не се подкрепя от събраните доказателства по делото. От изложеното
съдът намери, че по безспорен начин се доказа извършеното от двамата подсъдими
деяние, осъществяващо състава на престъпление по чл.130,ал.1 вр. с чл.20,ал.2 от НК . Деянието
е извършено от двамата подсъдими виновно, при форма на вина пряк умисъл.
Смекчаващи
вината обстоятелства- подсъдимия Д.Ж.Ц.-
чисто съдебно минало; за подсъдимия Д.Н. -няма .
Отегчаващи
вината обстоятелства-няма .
Причини за извършване на престъплението –незачитане на
установените правни норми, занижен самоконтрол , незачитане на телесната
неприкосновеност.
Обществената
опасност на деянието е висока, засегнати са обществените отношения, осигуряващи
неприкосновеността на човешкото здраве и
физическа цялост на личността. Обществената опасност на подсъдимия Д.Ж.Ц. съдът
отчита като не висока, имайки предвид
чистото му съдебно минало. Поради предишното му осъждане обществената опасност на подсъдимия Д.К.Н. съдът отчита
като завишена. При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Д.Ж.Ц. съдът
, като отчете личността му, мотивите за извършване на деянието , смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства намери, че спрямо него следва
да се приложи института на освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а,ал.1 от НК. За извършеното престъпление се предвижда
наказание лишаване от свобода до две години или пробация; подсъдимият не е
осъждан за извършване на престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност
по този ред; от деянието няма причинени
имуществени вреди. На подсъдимия Ц. бе наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева, която да заплати
в полза на държавата. Глобата е ориентирана към минимума и е съобразена с това,
че подсъдимият работи и реализира а трудови доходи. Подсъдимият Д.К.Н. е
извършил деянието в изпитателния срок на осъждането по присъда №24 от
13.09.2011 г по НОХД № 74/2011 г. на Окръжен съд Смолян в сила от 29.09.2011
година. Съдът намери, че за постигане на целите на личната и генерална
превенция спрямо подсъдимия следва да му се наложи наказание пробация , което
включва следните пробационни мерки :по чл.42 а, ал.1,т.1 от НК- задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от една година с периодичност два пъти седмично; по чл. 42 а,
ал.1, т.2 от НК- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от една година; по чл. 42а, ал.1,т.6 от НК –безвъзмезден труд в полза на
обществото 250 часа за срок от една година.
По
отношение на предявения граждански иск съдът счете, че същият е основателен и
доказан до размер от 1000 лева, като за разликата от 4000 лева до пълния
предявен размер от 5000 лева отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Взе се предвид, че е налице деликт –непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, тъй като има противоправно деяние , с което са причинени вреди, както е
налице и причинно -следствена връзка между деянието и вредите . С оглед
тежестта на телесните увреждания , периода на възстановяването -20-25 дни,
психическите травми от нанесения побой, както и физическите страдания на
пострадалия съдът намери за справедливо да бъде присъдено
обезщетение в размер на 1000 лева
главница, ведно със законната лихва върху главницата от деня на деликта-
25.12.2013 година до окончателното изплащане. Присъдени бяха и направените по
делото разноски на гражданския ищец
възлизащи на 400 лева адвокатско възнаграждение. Двамата подсъдими бяха осъдени да заплатят и
ДТ върху уважения размер на гражданския иск в общ размер от 50 лева, по 25 лева
всеки от тях; направените по досъдебното производство разноски за вещо лице в
размер на 100 лева, по 50 лева всеки от
тях; направените на съдебното производство разноски в размер на 34,36 лева , по
17,18 лева всеки от тях и по 5 лева такса за служебно издаване на изпълнителен
лист.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: