№ 42460
гр. София, 27.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110145437 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано е по искова молба от Потребителна кооперация „С.“ против Столична
община с искане да бъде признато за установено, че ищецът притежава право на собственост
върху 49,37 ид. ч. от СГРАДА с идентификатор 49206.26.33.1058.4, находяща се в с. М.,
район В., ул. „В.Л.“ № 17, разположена в поземлен имот с идентификатор 49206.2633.1058,
със застроена площ към момента на актуване от 474 кв.м., а към момента на подаване на
исковата молба от 659 кв. м., брой етажи: 2, предназначение: сграда за търговия, която
сграда се състои от три самостоятелни обекта, а именно: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 49206.2633.1058.4.1, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда
с идентификактор 49206.2633.1058.4, предназначение: сграда за търговия, предназначение
на самостоятелния обект: за обществено хранене, брой нива на обекта: 1, с площ от 320.32
кв. м., при съседи: на същия етаж: 49206.2633.1058.4.3, под обекта: няма, над обекта: няма;
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 49206.2633.1058.4.2, който самостоятелен
обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификактор 49206.2633.1058.4, предназначение на
самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, с площ от 160.61 кв. м.,
при съседи: на същия етаж: няма, под обекта: 49206.2633.1058.4.1, над обекта: няма и
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 49206.2633.1058.4.3, който самостоятелен
обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификактор 49206.2633.1058.4, предназначение:
сграда за търговия, предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой
нива на обекта: 1, с площ от 101.13 кв. м., при съседи: на същия етаж: имот с идентификатор
49206.2633.1058.4.1., под обекта: няма, над обекта: няма, по отношение на които идеални
части в полза на ответника е съставен акт за частна общинска собственост, на основание
приращение, а при условията на евентуалност на изтекла в полза на ищеца придобивна
давност.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на нот. акт № 183, том III, нот.
дело № 627 от 21.03.1964 г. на III нотариус при СНС, Потребителна кооперация „Т.“ – с. М.-
София е придобила право на собственост върху а/ дворно място от 1090 кв. м., при граници:
улица, Н.ИЛ.Д., парцел трети, КПП и ТЗК, от имот планоснимачен номер № 9, собственост
на Н.ИЛ.Д.; б/ дворно място от 400 кв. м., при граници: КПП, Н.Д., Общински народен съвет
- М., ТЗК и улица, от имот планоснимачен номер № 11, собственост на КПП; в/ дворно
място от 854 кв. м., при граници: ТЗК, Н.Д., КПП, улица и стара улица, от имот
планоснимачен номер № 12, собственост на ТЗК; г/ дворно място от 3 кв. м., при граници:
Асен Митов Толев, стара улица и от две страни улици, от имот пл. № 13, собственост на
Асен Митов Толев и д/ дворно място от 65 кв. м., при граници: от две страни улици и
1
кооперация „Т.“, от имота на СГНС - стара улица, включени в отредения й парцел I от
квартал 17 по плана на с. М. - София. Представителят на ищеца поддържа, че съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-38/15.07.2011
г. на Изпълнителния директор на АГКК, описаните в нотариалния акт дворни места
съставляват поземлен имот с идентификатор 49206.2633.1058, с административен адрес в с.
М., ул. „В.Л.“ № 17, с площ от 2132 кв.м. В исковата молба са изложени твърдения, че с
Определение № 42/23.06.1975 г. по ф. д. № 14/1975 г. е вписано обединяване на
Потребителна кооперация „Т.“ - с. М. с Потребителна кооперация „П.“ - с. Д. под
наименование Потребителна кооперация „С.“ - с. М., порад което ищецът се явява
правоприемник на Потребителна кооперация „Т.“ - с. М., което обстоятелство се установява
от представено по делото удостоверение по ф.д. № 6241/1994 г. на СГС-ФО. Представителят
на страната поддържа, че на 21.04.1964 г. на Потребителна кооперация „Т.“ - с. М. е издаден
позволителен билет № 290 за изграждане на нова постройка в процесния поземлен имот -
търговска сграда в с. М., съгласно одобрени на 21.04.1964 г. типови архитектурни проекти.
В исковата молба са изложени твърдения, че въз основа на издадените строителни книжа,
през периода от м. април 1964 г. до края на 1965 г., в описания по-горе поземлен имот,
тогава собственост на Потребителна кооперация „Т.“ - с. М., понастоящем собственост на
Потребителна кооперация „С.“ - с. М., е изграден търговски обект - търговска сграда на два
етажа, състояща се от ресторант, магазин за хранителни стоки, текстилен магазин и складови
помещения. Строежът е приет и пуснат в експлоатация с протокол обр. 26, съставен на
28.03.1966 г. от приемателна комисия и одобрен от Председателя на ОНС на 29.03.1966 г.,
като представителят на страната поддържа, че в съставения протокол изрично е отбелязано,
че инвеститор е потребителна кооперация „Т.“ – с. М.. В исковата молба са изложени
твърдения, че търговската сграда е построена по стопански начин изцяло със средства на
Потребителна кооперация „Т.“ върху имот, принадлежащ на Кооперацията въз основа на
строителни книжа, издадени в полза на Кооперацията. Представителят на ищеца поддържа,
че изградената през 1965-1966 г. сграда първоначално е нанесена в кадастралната карта като
сграда с идентификатор 49206.2633.1058.4 със застроена площ от 474 кв.м., като
впоследствие след изграждане на навес с преградни стени площта на сградата е увеличена
на 659 кв.м., която промяна е отбелязана в кадастралната карта. В исковата молба са
изложени твърдения, че сградата се състои от самостоятелни обекти с идентификатори
49206.2633.1058.4.1, 49206.2633.1058.4.2, 49206.2633.1058.4.3. Представителят на ищеца
поддържа, че председателят на Кооперация узнал, че по отношение на 49,37 ид.ч. от
процесната сграда е съставен Акт за държавна собственост № 1890/5364/12.08.1970 г. и Акт
за общинска собственост № 1192/18.12.1996 г. В исковата молба са изложени твърдения, че
сградата е изградена в поземлен имот собственост на Потребителна кооперация „С.“
единствено със средства на Кооперацията без да е имало финансиране или участие от
Държавата или Общината включително и по реда на самооблагането, поради което не е
налице законово основание за актуване на идеални части от постройката. В допълнение са
изложени твърдения, че от м. март 1966г., когато търговската сграда в с. М. е приета и
пусната в експлоатация, до момента на подаване на исковата молба, Потребителната
кооперация владее изцяло сградата като своя, като упражняваното владение е явно,
спокойно и непрекъснато.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане ответникът да бъде
задължен да представи намиращи се у него документи, а именно съставените актове за
държавна и общинска собственост. Направено е искане за събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели за установяване на
обстоятелството с какви средства е изградена сградата и двама свидетели за установяване на
обстоятелствата свързани с упражняване на спокойно, явно и непрекъснато владение върху
имота.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител юрисконсулт
А.К., оспорва исковата молба. В подадения отговор са изложени твърдения, че страните по
спора притежават право на собственост върху процесната сграда в режим на съсобственост.
2
Процесуалният представител на ответника излага твърдения, че за сградата е съставен Акт
за държавна собственост № 5366-II/821/12.08.1970 г. № 1890/1988 г., съгласно който имотът
е в експлоатация от м. март 1966 г., изграден е със средства по самооблагането, като
стойността на държавното участие възлиза на 28000 лева. Видно от акта Държавата е
придобила право на собственост върху 49, 37 % ид.ч. от сградата, а останалите 50,63 % ид.ч.
са собственост на Потребителната кооперация. Представителят на ответника поддържа, че
съгласно представения Акт за държавна собственост на Потребителната кооперация е
отстъпено безвъзмездно право на ползване върху притежаваните от Държавата идеални
части от постройката, считано от 01.07.1971 г. В подадения отговор са изложени твърдения,
че сградата е построена през 1966 г. при действието на Закона за самооблагане на
населението / отм./, като сградите в този период са строени с Т.а и средства на населението,
които били събирани от Държавата по линия на самооблагането. Представителят на
ответника поддържа, че през 1996 г. с разделяне на собствеността на държавна и общинска
идеалните части от процесната сграда, за които е съставен Акт за държавна собственост,
станали собственост на Общината, като за тях бил съставен Акт за частна общинска
собственост № 1192/667/18.12.1996 г. Видно от АОС правото на ползване на собствените на
ответника идеални част от процесната сграда било предоставено безвъзмездно на ищеца.
Процесуалният представител на ответника поддържа, че принципът на приращение
разписан в чл. 92 ЗС не намира приложение по отношение на сградата, тъй като предвид
държавното участие при изграждане по отношение на вещта е налице съсобственост. В
допълнение е отбелязано, че ищецът ползва безвъзмездно собствените на Общината идеални
части от постройката съгласно съставените акт за държавна и общинска собственост, поради
което Потребителната кооперация не притежава качеството владелец на процесните
идеални части. Представителят на ответника поддържа, че придобивна давност не тече за
имоти частна общинска и държавна собственост, като съгласно чл. 59 ЗТСУ / отм./ е налице
забрана за придобиване по давност. В подадения отговор са развити съображения, че до
31.12.2022 г. давността за придобиване на имоти частна държавна или общинска
собственост е спряла да тече.
Ведно с отговора са представени документи, сред които Акт за държавна
собственост на недвижим имот № 5366-II/821/1890/12.08.1970 г. и Акт за частна общинска
собственост № 667/1192/18.12.1996 г.
По доказателствената тежест на спора и направените от страните
доказателствени искания, съдът намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения положителен установителен иск
по чл. 124, ал. 1 ГПК е да установи при условията на пълно и главно доказване, че
притежава право на собственост върху 49,37 % ид. ч. от процесната сграда, за които са
съставени акт за държавна и общинска собственост на твърдените придобивни основания –
приращение, респ. при условията на евентуалност на основание упражнено давностно
владение, като докаже, че е упражнявал явна фактическа власт върху имота с намерение за
своене в сочения в исковата молба период.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по разпределените в тежест на
ишеца елементи от фактически състав на претенцията, както и да докаже релевираните в
отговора на исковата молба възражения, а именно, че процесната сграда е изградена с Т.а и
средства на населението, събирани по реда на Закона за самооблагането на населението /
отм./, респ., че е налице пречка за придобиване на право на собственост върху имота по
давност.
Във връзка с доводите на ответника по отношение на приложимия по спора закон
съдът следва да укаже на страните, че в кориците на делото се намират извлечение от Закон
за самооблагане на населението от 1958 г., Наредба за приложение на Закон за самооблагане
на населението, обнародвана на 18.03.1958 г., Наредба за реда на планиране, изпълнение и
контролиране на строителството, осъществявано по Закона за самооблагане на населението,
обнародвана на 14.11.1961 г., Изменение и допълнение на Наредба за реда на планиране,
изпълнение и контролиране на строителството, осъществявано по Закона за самооблагане на
3
населението, обнародвано на 03.05.1963 г.
Представените от страните документи следва да бъдат приети като писмени
доказателства по делото.
Съдът намира, че за изясняване на спора от фактическа страна на основание чл. 195,
ал. 1, пред. 2 ГПК следва да бъде допуснато служебно изслушване на съдебно-техническа
експертиза.
Съдът намира, че на основание чл. 159, ал. 2 ГПК следва да допусне събиране на
гласни доказателствени средства по искане на ищеца чрез разпит на по един свидетел за
установяване на двете групи обстоятелства изложени в исковата молба, като събирането на
свидетелски показания за установяване на обстоятелства относно средствата, с които е
изградена постройката са допустими съгласно разясненията дадени с Решение №
80/05.07.2022 г. по гр. д. № 4622/2021 г. на ВКС, I ГО.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
СЪОБЩАВА на страните, че в кориците на делото се намират извлечение от Закон
за самооблагане на населението от 1958 г., Наредба за приложение на Закон за самооблагане
на населението, обнародвана на 18.03.1958 г., Наредба за реда на планиране, изпълнение и
контролиране на строителството, осъществявано по Закона за самооблагане на населението,
обнародвана на 14.11.1961 г., Изменение и допълнение на Наредба за реда на планиране,
изпълнение и контролиране на строителството, осъществявано по Закона за самооблагане на
населението, обнародвано на 03.05.1963 г.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и
отговора документи.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза, вещото лице, по която,
след като се запознае с писмените доказателства по делото и съхраняваните в съответните
институции документи, да отговори на следните задачи: 1. Налице ли са строителни книжа
за процесната сграда; 2. Кога и с какви средства е построена сградата, респ. кога и с какви
средства е извършено преустройство на сградата; 3. Каква е била стойността на постройката
към 28.03.1966 г. и налице ли данни за събиране на суми за изграждане на сградата по реда
на Закона за самооблагане на населението от 1958 г. / отм./, при депозит в размер на 800
лева, от които 400 лева вносими от ищеца и 400 лева вносими от ответника в едноседмичен
срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза Д.М.,
която да се уведоми за поставените задачи и датата на насроченото открито съдебно
заседание след представяне на доказателство за внесен депозит.
УКАЗВА на вещото лице ако му е необходимо съдебно удостоверение за снабдяване
с документи да представи по делото проект.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства по искане на ищеца чрез
разпит на по един свидетел за установяване на двете групи обстоятелства изложени в
исковата молба, КАТО ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит на втори свидетел за установяване на същите
обстоятелства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 08.02.2024 г. от 10.10
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
4
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5