Определение по дело №958/2015 на Районен съд - Козлодуй

Номер на акта: 1026
Дата: 23 октомври 2015 г.
Съдия: Адриана Георгиева Добрева
Дело: 20151440100958
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 август 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №…

 

гр.Козлодуй, 23 октомври 2015 г.

 

КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в закрито заседание на 23.10.2015 г. /Двадесет и трети октомври две хиляди и петнадесета година/ в състав:

Районен съдия: Адриана Добрева

 

като разгледа докладваното от съдията Адриана Добрева гражданско дело № 958 по описа за 2015г. на Козлодуйския районен съд и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдът е на етап ПОДГОТОВКА НА ДЕЛОТО В ЗАКРИТО ЗАСЕДАНИЕ по чл.140 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба на „Ф.И." ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, чрез юрисконсулт К.Р.Н., с която е предявил против Ц.П.В., ЕГН ********** с адрес *** обективно съединени искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите присъдени му в заповедно производство по частно гражданско дело № 452/2015г. на Районен съд Козлодуй, както следва: главница в размер на 500.00 лева, лихва в размер на 202.00 лева считано от 20.04.2010 г. до 27.04.2010 г., законната лихва в размер на 229.17 лева от 28.04.2010 г. до 24.03.2015 г. , законна лихва от датата на подаване на заявлението 15.04.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени разноски в размер на 25.00 /двадесет и пет лева и 00 ст./ – държавна такса и 300.00  лева юрисконсултско възнаграждение.Претендират и направените разноски в настоящия исков процес.

Исковата молба е редовна, съдържа изискуемите по чл.127 и чл.128 от ГПК реквизити. В нея са посочени фактите, на които ищецът основава претенцията си.

            Препис от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства са връчени на ответника по реда на чл.131 от ГПК и в срока не е получен писмен отговор на исковата молба от ответника.

По допустимостта на претенциите съдът намира, че легитимацията на страните съответства на твърдението за наличието облигационна отношение между страните основано на договор за кредит и договор за цесия /прехвърляне на вземането/. Ищецът е приложил към исковата молба удостоверение от търговския регистър, воден от АВ, от което е видно, че производството се води от надлежно регистриран търговец. Сезиран е местно компетентния съд с оглед седалището на ответника. Установено е провеждането на заповедно производство, чрез което ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, а последния като длъжник е оспорил с възражение вземането. Съдът приема, че предявения установителен иск е допустим.

            По предварителните въпроси: Дължимата държавна такса, след приспадане на внесената при образуване на заповедното производство, определена съразмерно на цената на установителния иск е внесена.

            По доказателствените искания:  Към исковата молба ищецът е приложил писмени доказателства, които не са оспорени от ответника в срока за писмен отговор. Ответникът не е представил доказателства и не взема становище по делото.

            Съдът следва да укаже предварително на страните възможността за доброволно уреждане на спора и да ги напъти към медиация.

            На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на списък на разноските, на основание чл.80 от ГПК.

            За събиране на становища на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан окончателен устен доклад на съдията.

            Предвид изложените съображения и на основание чл.140 от ГПК, Козлодуйски районен съд, втори състав

О П Р Е Д Е Л И:

 

Приема за разглеждане установителен иск по чл.422 от ГПК на „Ф.И." ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, чрез юрисконсулт К.Р.Н. против Ц.П.В., ЕГН ********** с адрес *** за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите присъдени му в заповедно производство по частно гражданско дело № 452/2015г. на Районен съд Козлодуй, както следва: главница в размер на 500.00 лева, лихва в размер на 202.00 лева считано от 20.04.2010 г. до 27.04.2010 г., законната лихва в размер на 229.17 лева от 28.04.2010 г. до 24.03.2015 г. , законна лихва от датата на подаване на заявлението 15.04.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени разноски в размер на 25.00 /двадесет и пет лева и 00 ст./ – държавна такса и 300.00 лева юрисконсултско възнаграждение.Претендират и направените разноски в настоящия исков процес.

Приема приложените към исковата молба писмени доказателства, които не са оспорени от ответника.

Съдът служебно прилага ч.гр.дело № 452/2015 г. по описа на РС, гр.Козлодуй.

На основание чл.7, ал.1 от ГПК съдът допълнително указва на страните да представят справка за разноските по чл.80 от ГПК.

С оглед характера на спора, съдът намира, че следва да укаже предварително на страните възможността от доброволно уреждане на спора.

В случай на постигната спогодба между страните половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца.

Като намира спора за особено подходящ за отнасяне за уреждане чрез съдействието на медиатор, съдът указва тази възможност на страните. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извън съдебно разрешаване на споровете, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумението. Само някои от ползите за страните при прилагане на този метод са: по-евтина и по-бърза процедура; страните контролират резултата и крайното решение с резултата е само воля на участниците, но не и на медиатора. Списък на медиаторите по Единния регистър е общо достъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието.

Съдът указва на страните, че най-късно в първото съдебно заседание следва да представят доказателствата си и да заявят доказателствени искания в противен случай това право ще е преклудирано.

Съдът указва на ищеца, че в първото съдебно заседание следва да докаже твърдението си, че с ответника са в облигационни правоотношения по силата на валидна цесия, която е бил съобщена на длъжника, както и размера на претендираните суми.

 

Съдът на основание чл.140, ал.3 от ГПК съобщава на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Ищецът "Ф.И." ЕАД е предявил против ответника Ц.П.В., ЕГН ********** с адрес *** за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите присъдени му в заповедно производство по частно гражданско дело № 452/2015г. на Районен съд Козлодуй, както следва: главница в размер на 500.00 лева, лихва в размер на 202.00 лева считано от 20.04.2010 г. до 27.04.2010 г., законната лихва в размер на 229.17 лева от 28.04.2010 г. до 24.03.2015 г. , законна лихва от датата на подаване на заявлението 15.04.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени разноски в размер на 25.00 /двадесет и пет лева и 00 ст./ – държавна такса и 300.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че ответникът на 20.04.2010г. е сключил договор за паричен заем с № CASH-04473883, по силата на който договор ответникът е получила в заем сумата от 500 лева, като се е задължила да я върне на кредитова в срок и с условия съгласно договора. Твърди, че ответникът не е изпълнила задълженията си по договора, като не е заплатила минималните месечни вноски след 27.04.2010г., с което договора е станал изцяло предсрочно изискуем. На 08.07.2014г. кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е сключил договор за цесия с ищеца и е  цедирал вземането си срещу длъжницата – ответника в процеса. Ищецът твърди, че е уведомил ответника за цесията с настоящата искова молба, като  този смисъл се позовава на съдебна практика. На това основание претендира вземането.

В указания по чл.131 от ГПК срок ответника не е подал писмен отговор на исковата молба.

Съдът в изпълнение на задължението си по чл.146, ал.1, т.5 от ГПК, указва на ищеца, че носи тежестта да докаже, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата на които е изпълнил задължението си, включително да уведоми ответника за цесията с исковата молба, размера на дължимите суми по цедираното вземане, началния период на неговата изискуемост и размера на претендираните мораторни лихви.

Ответникът от своя страна е длъжен в случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на сумите по кредита, евентуално, че не дължи такива на друго основание, което следва да докаже.

Съдът УКАЗВА на страните, че с оглед процесуалното поведение на ответника – като не подава писмен отговор на исковата молба и ако не вземе становище по делото, съдът има възможност при искане на ищеца да постанови неприсъствено решение.

Съдът насрочва съдебно заседание на 19.11.2015г. от 10.00 часа, за когато да се призоват страните.

Препис от определението да се изпрати на страните ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП.

 

 

Определението не подлежи на обжалване.                                            

                                                                      

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал.1 от ГПК вр. с чл. 422, ал.1, ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1,2 ТЗ вр. с чл. 432, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 99 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Производството е образувано е по подадена искова молба от "Ф.И." ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.В. Г., чрез юрисконсулт Д. К. против Н.С.Г., ЕГН: **********,***, като наследник на Е.Н.Г., ЕГН: ********** за признаване на установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 717,87 лева (седемстотин и седемнадесет лева и осемдесет и седем стотинки) главница, 62,67 лева (шестдесет и два лева и шестдесет и седем стотинки) - лихви за периода 28.07.2008 - 04.06.2009 г., ведно със законни лихви от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 15784/2009г.- 26.11.2009г. до окончателно изплащане на задължението, като и разноски в заповедното производство 225 лева( двеста двадесет и пет лева).

В исковата молба се твърди, че ищеца е наследник на Е.Н.Г., с която на 08.01.2007 г. е сключен договор - заявление за издаване и използване на кредитна карта "EUROLINE" с „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД. Същата не е изпълнила задълженията си по договора, визирани в чл. 10 и чл. 12 от Общите условия приети с поставяне на подписа й в графа „Подпис на картодържател", като не е заплатила минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения, съответно 17.06.2007г. и 17.07.2007г. Предвид това  банката е упражнила правото си да развали договора за издаване и използване на кредитна карта и да обяви предсрочна изискуемост на основание чл. 15.1, т. „а" от Общите условия, за което е уведомила длъжницата. От нейна страна не е постъпило оспорване на съдържанието на месечното извлечение и с получаването му вземането е станало ликвидно и изискуемо. На 18.10.2013г. кредитора „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД сключи договор за цесия с ищеца и е  цедирал вземането си срещу длъжницата, посочено в Приложение №1 към горепосочения договор. На 5.11.2013 г ищеца е изпратил уведомително писмо за извършената цесия, по силата на пълномощно от цедента. За притендираното вземане е издадена заповед за изпълнение № 9320/30.11.2009г., както и изпълнителен лист от 01.12.2009г. Въз основа на него е образувано изпълнително дело № 92/2010 по описа на ЧСИ М.Г.К., с per. № 823, с район на действие ОС - ГР. П.. В хода на същото по повод връчване на ПДИ е констатирано, че лицето е починало и оставило като наследник ответника в резултат, на което същият е конституиран като длъжник по изпълнителното дело и му е изпратена ПДИ. От негова страна е депозирано писмено възражение в срок срещу издадената заповед за изпълнение. Притендира разноски.

В указания по чл.131 от ГПК срок ответника със съгласието на своя законен представител С.Г., оспорва иска, като заявява, че не е наследил никакво имущество от майка си, поради което не е задължен и задълженията й. Твърди, че не е ясно дали ищеца е придобил заявеното от него вземане, тъй като от посочения договор не става ясно дали към него е преминало такова задължение. Оспорва съдържанието и авторството на представеното ”Заявление –договор за издаване на кредитна карта”. Твърди недействителност на договора поради противоречие със закона.