№ 2294
гр. Варна, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20213110115415 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от „ТЪМ“ ООД срещу
„Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 3284.14 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, нанесени на собствения на ищеца лек автомобил марка „Рено Сценик“, с рег. № В
5476 ВХ, рама VF1JMG4D636358715, двигател F9Q804C120659, в резултат на пропадане на
автомобила в дупка в асфалта, настъпило на 26.03.2021г., между 12:00-13:00ч., на адрес гр.
Варна, бул. „Княз Борис I" № 332 (изложбена зала на пътя от Варна за „Златни пясъци", в
района на к.к. „Св.Св. Константин и Елена"), от която сума 3200 лева представлява разлика
между застрахователната оценката за тотална щета и платената от ответника сума и 84.14
лева представляват разходи за оценка и диагностика на увреденото моторно превозно
средство, сумата от 190,24 лева, представляваща законна лихва върху дължимата за
обезщетение сума от 3200 лева от датата на увреждането - 26.03.2021г. до датата на
предявяване на иска – 24.10.2021г., включително, ведно със законната лихва върху
обезщетението от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът „ТЪМ“ ООД твърди в исковата и уточняващите си молби, че на
26.03.2021г., притежаваният от него лек автомобил, марка „Рено Сценик“, с рег. № В 5476
ВХ, рама VF1JMG4D636358715, двигател F9Q804C120659, бил паркиран пред адреса, на
който дружеството - ищец упражнява търговската си дейност - гр. Варна, бул. „Княз Борис I"
№ 332 (изложбена зала на пътя от гр.Варна за „Златни пясъци", в района на к.к. „Св. Св.
Константин и Елена"). Около 12-13 часа се чул странен шум от пропукване и когато
управителят на ищцовото дружество погледнал към източника на шума, видял автомобилът
1
на дружеството да пропада в огромна дупка в асфалта на пътя. Управителят на дружеството
А.В.Д. позвънил за помощ на телефон 112, на пожарната, на полицията и на Община -
Варна. На тези телефони звънели и други лица, станали свидетели на случващото се. Всички
институции се отзовали почти веднага, като пристигайки на мястото на инцидента, заварили
работна група на „ВиК - Варна" ООД, които били уведомени за инцидента. На мястото на
инцидента бил съставен констативен протокол № 1000 378268 от 26.03.2021г. от
служителите на „Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД - Красимир Симеонов и
Теодора Дражева - инспектори ВВК, назначени със заповед № ЗД-350/02.10.2012г. на
управителя на ответното дружество. Протоколът бил съставен в присъствието на
свидетелите Казбег Камаев и Иван Матеев, както и на управителя на дружеството ищец.
Неправилно в констативния протокол като собственик на процесното МПС е посочен
управителят на дружество.
Сочи, че след проведени преговори между страните, ответникът изплатил на ищеца
обезщетение за нанесените вреди в размер на 1000 лева, като от ответното дружество
заявили, че не могат да платят по-голяма сума без съдебно решение. Поддържа, че е
направил справка в няколко сервиза относно стойността на ремонта на увреденото МПС. От
сервиза на „АЛИАНЦ Ауто" Варна /официален дилър на Рено/ е изготвена калкулация за
ремонт № В5476 по номер на щета В 5476 от 13.04.2021 г. на обща стойност 6983.20 лв.
Отделно от това била изготвена работна карта по поръчка № PS8RD**********/12.04.2021г.
за диагностика и механичен оглед и подробен опис на необходимите за ремонта материали
на стойност за 5567,09 лв. За извършените преглед и диагностика от сервиза е издадена
фактура № ********** от 12.04.2021 г. на стойност 84.14 лв. Ремонт на повреденото МПС
не е направен, тъй като ищцовото дружество няма финансова възможност да заплати същия.
Сочи, че е изготвена оценка от застрахователя ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, при
който е сключена застраховка „Гражданска отговорност" за процесния автомобил, като
съгласно издаденото удостоверение № 363822/06.07.2021г., застрахователната стойност на
автомобила е в размер на 4200 лв. Същият е закупен нов внос, с първоначална регистрация
20.07.2006г. Поддържайки, че причина за инцидента е авария на магистралния водопровод,
сезира съда с искане за осъждане на ответното дружество да репарира търпените от
дружеството вреди.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД
депозира отговор на исковата молба, в който поддържа становище за неоснователност на
иска. Твърди, че не е пасивно легитимирана страна, тъй като дружеството е
експлоатационно. Същото поддържа изградените водопроводи и канализационни мрежи,
които са собственост на Община Варна. Съгласно чл. З, ал. 2, т. З ЗОС публична общинска
собственост са имотите, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности
от местно значение, каквито са проводите на техническата инфраструктура. Същото е
закрепено и в §7, ал.1, т.7 от ЗМСМА. Сочи, че съгласно чл. 19, ал.1, т.4, б "а" от Закон за
водите водоснабдителните системи или части от тях, включващи мрежи и съоръжения за
отнемане, пречистване, обеззаразяване, съхраняване и транспортиране на водите, чрез които
2
се доставя вода за потребителите на територията на общината, както и уличните
разпределителни водоснабдителни мрежи в урбанизираните територии и водопроводните
отклонения до измервателните уреди в имотите на потребителите са публична общинска
собственост. По смисъла Наредба № 4 от 2004г. на МРРБ, операторите на В и К системите
извършват водоснабдителни и канализационни услуги, като в кръга на тези услуги се
включват доставка на вода за питейно - битови нужди, отвеждане и пречистване на
отпадъчни и дъждовни води, както и дейности по изграждане, поддържане и експлоатация
на ВиК системите. Понятието „поддържане" на водопроводната и канализационните
системи, употребено в наредбата, от техническа гледна точка не може да включва и
проверка на изправността им. Смяната на водопроводи се извършва от собственика
(общината), а операторът отстранява при необходимост аварии, което е техническото
съдържание на понятието „поддържане". Превантивна дейност за изправност на
водопроводната мрежа технически е невъзможно да се осъществява. За да бъде реализирана
отговорността на дружеството, то вещта трябва да е собственост на оператора или да се
намира под негов надзор, като това не може да бъде вменено на дружеството, тъй като
съобразно горепосочените норми, водопреносната и канализационни мрежи са публична
собственост на Община Варна и са изградени в имот, собственост на общината. С оглед на
това пасивно легитимирана страна следва да е Община Варна.
Твърди, че следва да бъде освободен от отговорност, доколкото настъпилата авария
представлява внезапно, непредвидимо, неочаквано и непредотвратимо събитие от обективен
и случаен характер, което се дължи на техническата амортизация на водопровода. Аварията
е настъпила в резултат от техническата амортизация на водопровода.
Сочи, че ищецът е допринесъл за настъпването на вредата, спирайки неправилно на
пътното платно, в разрез на правилата на ЗДвП и правилника към него.
С оглед изложеното моли за отхвърляне на предявения иск, с присъждане на
разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
От приложения на л. 12 от делото констативен протокол № ********** се
установява, че на 26.03.2021г., назначени със заповед на управителя на „ВиК-Варна“ ООД
служители на посоченото дружество са извършили проверка на обект на адрес к.к. „Св. Св.
Константин и Елена“, при която са констатирали, че при водопроводна авария на
магистрален водопровод на бул. „Княз Борис I“ № 332, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“,
при образувалата се яма е пропаднал автомобил „Рено“, с рег. № В 5476 ВХ. По повод
постъпил сигнал на тел. 112 (л. 116-117 и протокол от о.с.з. от 18.04.2022г.), мястото на
инцидента е посетено от служители на Пето РУ при ОД на МВР-Варна (л. 127) и ПБЗН-
Варна (л. 135-136).
Видно от приложеното на л. 11 от делото заверено от страната копие на свидетелство
за регистрация част I, че посочения в констативния протокол лек автомобил с рег. № В 5476
3
ВХ е собственост на ищцовото дружество.
Между страните не е спорно, че по повод възникналия инцидент на ищцовото
дружество е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1000 лева (л. 112).
Представена по делото и работна карта за извършена диагностика и механичен оглед
на процесния автомобил, в която са посочени следните оплаквания на клиента: прозорци не
работят, вентилатор парно работи от време на време, губи мощност, ESP свети и още
чекове; проблем с модула заключване на волана, по време на движение се чуват някакви
звуци (л. 19). Заплатеното възнаграждение за диагностиката и механичния оглед възлиза в
размер на 84.14 лева (л. 23).
По делото е допусната съдебно-автотехническа експертиза, вещото лице по която
сочи, че в резултат на инцидента са увредени следните детайли по автомобила: праг ляв и
десен, врата предна дясна, лайсна врата предна дясна, врата задна дясна, лайсна врата задна
дясна, калник заден десен, врата багажник, врата предна лява, лайсна врата предна лява,
врата задна лява, лайсна врата задна лява, калник заден ляв, броня задна, стоп ляв и десен.
Необходимите средства за отстраняване на щетите възлизат в размер на 3212.80 лева с ДДС.
Средната пазарна стойност на автомобила е определена в размер на 3962.51 лева. В
заключението си експертът сочи, че в неремонтирано състояние автомобилът би се продал в
депо за части втора употреба на стойност не по-висока от 1000 лева (която цена, съобразно
разясненията в о.с.з. на 13.06.2022г., вещото лице е установило при справка за процесния
автомобил).
В съдебно заседание вещото лице разяснява, че по автомобила са налични и други
увреждания, които обаче на са вследствие на процесното събитие. Автомобилът може да
бъде възстановен без последващи опасности при управление.
Събрани в хода на производството са и гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля И.М.И.. Същият излага, че на 26.03.2021г., управителят на ищцовото дружество
му позвънил на домашния звънец, казал му „бързо, бързо“, при което свидетелят излязъл на
улицата и видял процесния автомобил, който се държал на повърхността на улицата от
излизащата струя вода. След като била спряна водата автомобилът пропаднал в отворилата
се яма. Подали сигнал, като на мястото се отзовали служители на ВиК, общината и
пожарната. Тъй като служителите от пожарната им казали, че техният автомобил с кран бил
зает, процесният автомобил бил изкаран от дупката с лебедка, като първо бил повдигнат от
дупката с булдозер.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, тя има
обезпечително-гаранционна функция. За възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД са
необходими следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия (ищеца), вредите да
4
са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД (ответникът) е възложил работа,
вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от
ответника, работникът да има вина за причинените вреди.
Между страните не е спорно, че 26.03.2021г., между 12:00-13:00ч., на адрес гр. Варна,
бул. „Княз Борис I" № 332 (изложбена зала на пътя от Варна за „Златни пясъци", в района на
к.к. „Св.Св. Константин и Елена"), процесният лек автомобил „Рено Сценик“, с рег. № В
5476 ВХ е пропаднал в отворила се на пътното платно дупка. От коментирания и неоспорен
от ответното дружество констативен протокол, съдът намира за установено, че причина за
настъпилия инцидент е водопроводна авария на магистрален водопровод. С оглед така
установеното и първият спорен по делото въпрос е относно материалноправната
легитимация на ответника, като същият противопоставя възражения, че водопроводните и
канализационните мрежи са собственост на Община Варна.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, поставя в задължение на ВиК операторите, какъвто безспорно се
явява ответното дружество „ВиК Варна“ ООД за територията, на която е настъпил
процесният инзидент, да поддържа водоснабдителните и канализационни системи. И
доколкото по делото се установи, че именно в резултат на водопроводна авария на
магистралния водопровод е настъпил процесния инцидент, съдът намира, че ответното
дружество е субектът, който следва да репарира вредите, възникнали от неизпълнение на
нормативното му задължение да поддържа това съоръжение.
Установи се от заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, че
в резултат на пропадането на автомобила в отворилата се на пътното платно дупка
вследствие на аварията са увредени следните негови детайли: праг ляв и десен, врата предна
дясна, лайсна врата предна дясна, врата задна дясна, лайсна врата задна дясна, калник заден
десен, врата багажник, врата предна лява, лайсна врата предна лява, врата задна лява, лайсна
врата задна лява, калник заден ляв, броня задна, стоп ляв и десен. Необходимите средства за
неговото възстановяване възлизат в размер на 3212.80 лева. Именно тези вреди са пряка и
непосредствена последица от увреждането и съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД те подлежат
на обезвреда (в този смисъл и решение № 204 от 11.03.2019г. на ВКС по гр.д. № 586/2018г.).
В случая не може да се приеме, че вредата се съизмерява с пазарната стойност на
автомобила при установено от вещото лице, че същият може да бъде възстановен, като
липсва вероятност за последващи опасности при управление. На следващо място не може да
се приеме, че е налице икономическа нецелесъобразност, защото материалите и труда,
необходими за възстановяването на вредите (3212.80 лева) не надхвърлят пазарната
стойност на автомобила (3962.51 лева). Не съставлява пряка и непосредствена последица от
увреждането и разходът за диагностика на автомобила доколкото оплакванията и
остойностените операции касаят ремонтни дейности различни от установените от експерта
увредени детайли. При това положение и след приспадане на полученото застрахователно
обезщетение следва да се приеме, че на ищцовото дружество се следва сумата от 2212.80
лева.
5
За неоснователно съдът намира възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат, доколкото не се установи при паркиране на автомобила да са били нарушени
правилата на раздел XIX от Закона за движение по пътищата или пък да е бил наличен знак
В27 „Забранени престоят и паркирането“.
В обобщение, съдът приема, че предявеният иск в рамките на посочения по-горе
размер - 2212.80 лева се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен, като за
разликата до предявения размер от 3284.14 лева - отхвърлен. Върху обезщетение следва да
бъде присъдена и лихва за забава считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
– 25.10.2021г., до окончателното изплащане на обезщетението.
Съобразно направеното искане обезщетението следва да бъде присъдено ведно със
законната лихва върху нея, която на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД се дължи от деня на
непозволеното увреждане - 26.03.2021г. до предявяване на иска 24.10.2021г., включително.
Изчислена с помощта на програмен продукт „Апис Финанси” върху уважената част от иска
обезщетението за забава възлиза в размер на 131.54 лева. До този размер претенцията следва
да бъде уважена, а за разликата до предявените 190.24 лева – отхвърлена.
Въз основа на направеното искане от ищцовата страна в исковата молба и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на „ТЪМ“ ООД
направените по делото разноски, в това число адвокатско възнаграждение. В случая
страната е представила доказателства за уговорено и заплатено възнаграждение в размер на
490 лева, което съответно на усилията на адвоката и е съобразено с установения минимален
размер с нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. (473.21 лева), поради което
и възражението за прекомерност на адвокатския хонорар съдът намира за неоснователно.
Съразмерно на уважената част от иска на ищцата следва да се присъди сумата от 576.22
лева.
На основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, на ответника също се следват разноски за
заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева, на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ. Съразмерно на
отхвърлената част от исковете на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД следва да
се присъди сумата от 82.94 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп”, № 33, да заплати на „ТЪМ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Княз Борис I“, № 99,
ет. 3, ап. 4, сумата от 2212.80 лева (две хиляди двеста и дванадесет лева и осемдесет
стотинки), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, нанесени на
6
собствения на ищеца лек автомобил марка „Рено Сценик“, с рег. № В 5476 ВХ, рама
VF1JMG4D636358715, двигател F9Q804C120659, в резултат на пропадане на автомобила в
дупка в асфалта, настъпило на 26.03.2021г., между 12:00-13:00ч., на адрес гр. Варна, бул.
„Княз Борис I" № 332 (изложбена зала на пътя от Варна за „Златни пясъци", в района на к.к.
„Св.Св. Константин и Елена"), КАТО ОХВЪРЛЯ иска за разликата над 2212.80 лева до
3284.14 лева, на основание чл. 49 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп”, № 33, да заплати на „ТЪМ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Княз Борис I“, № 99,
ет. 3, ап. 4, сумата от 131.54 лева (сто тридесет и един лева и петдесет и четири
стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 26.03.2021г. до
24.10.2021г., включително, КАТО ОХВЪРЛЯ иска за разликата над 131.54 лева до 190.24
лева, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по сметка на ищеца „ТЪМ“ ООД, ЕИК
*********, в банка „УниКредит Булбанк“ АД, IBAN: BG41 UNCR 7000 1522 6906 85, BIC:
UNCRBGSF.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп”, № 33, да заплати на „ТЪМ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Княз Борис I“, № 99,
ет. 3, ап. 4, сумата от 576.22 лева (петстотин седемдесет и шест лева и двадесет и две
стотинки), представляваща съдебно-деловодни разноски пред РС-Варна, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „ТЪМ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Княз Борис I“, № 99, ет. 3, ап. 4, да заплати на „Водоснабдяване и канализация-
Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп”,
№ 33, сумата от 82.94 лева (осемдесет и два лева и деветдесет и четири стотинки),
представляваща съдебно-деловодни разноски пред РС-Варна на основание чл. 78, ал. 3 и 8
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7