Р Е
Ш Е Н
И Е
град София, 04.05.2018 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично
заседание на дванадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА
ЧЕУЗ
при секретаря Десислава Костадинова,
като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 4 163 по описа на 2015
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове с правно основание чл.
422 ал.1 от ГПК вр. чл. 415 ал.1 от ГПК.
Ищецът „Р. /Б./” ЕАД твърди, че съгласно договор за банков кредит
от 06.08.2008 г. е предоставила на ответниците С.П.С. и М.Л.С. кредит в размер
на 67 548, 55 евро, при условия, уговорени в договора. Изложени са
твърдения, че кредитът не е обслужван редовно, поради което е станал предсрочно
изискуем. В производство по чл. 417 от ГПК била издадена заповед за незабавно
изпълнение, а в срока по чл. 414 от ГПК ответникът
е депозирал възражение. При тези наведени фактически твърдения е мотивиран
правен интерес от иска и от съда се иска да признае за установено по отношение
на ответниците, че същите дължат сумата от 63 629, 15 евро – главница, сумата
от 4 813, 27 евро – лихва за периода 05.07.2012 г. – 22.04.2013 г., сумата
от 3 920, 20 евро – наказателна лихва за периода 05.11.2012 г. – 08.08.2013
г., сумата от 9 652, 95 евро -
изискуема лихва за периода 28.11.2009 г. – 03.11.2011 г., сумата от 312,
33 евро – такса управление за периода 05.09.2010 г. – 04.09.2012 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 09.08.2013 г. до изплащане на вземането.
Ответникът С.П.С. оспорва
исковете в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 367 от ГПК.
Ответницата М.Л.С., оспорва исковете в писмен отговор,
депозиран в срока по чл. 367 от ГПК.
Страните са депозирали допълнителна искова молба, както и
допълнителни отговори към нея.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от юрк.
Стамболов.
Възраженията на ответника С. се поддържат в открито
съдебно заседание от адв. Л..
Възраженията на ответника С. се поддържат в открито
съдебно заседание от адв. Радойнов и адв. Л..
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно
разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад,
установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр.д. 33968/2013 г. на СРС, 60
състав на 09.08.2013 г. „Р. /Б./” ЕАД е депозирала заявление по реда на чл. 417
от ГПК пред СРС, въз основа, на което е образувано гр.д. 33968/2013 г. по описа
на СРС, 60 състав.
В заявлението е отправено искане до съда да издаде
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците С.П.С. и М.Л.С. за сумата от 63 629, 15 евро – главница, сумата от 4 813,
27 евро – лихва за периода 05.07.2012 г. – 22.04.2013 г., сумата от 3 920,
20 евро – наказателна лихва за периода 05.11.2012 г. – 08.08.2013 г., сумата от
9 652, 95 евро - изискуема лихва за
периода 28.11.2009 г. – 03.11.2011 г., сумата от 312, 33 евро – такса
управление за периода 05.09.2010 г. – 04.09.2012 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 09.08.2013 г. до изплащане на вземането на основание извлечение от сметки по договор за ипотечен кредит, сключен
на 06.08.2008 г.
Представен е договор за ипотечен кредит от 06.08.2008 г.,
ведно с общи условия към него, от съдържанието, на който се установява, че на
същата дата „Р. /Б./” ЕАД е сключила договор за банков кредит с С.П.С. и М.Л.С. за сумата от 67 548,
55 евро със срок на издължаване от 180 месеца и падежна дата на издължаване на
месечните вноски „пето число” /чл. 5.1 от договора/.
Представен е и погасителният план към договора.
Представени са и сключени последващи анекс 1/28.12.2009
г. и анекс 2/04.11.2011 г. към договора.
Представена е покана изх. № ИЗХ-001-31843, адресирана до С.П.С.
и известие – обратна разписка с отбелязване върху същата „Получателят
отсъства”.
Представена е покана изх. № ИЗХ-001-31844, адресирана до М.Л.С.
и известие – обратна разписка с отбелязване върху същата „Получателят
отсъства”.
На 22.05.2014 г. СРС, 60 състав е издал заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за
сумата от 63 629, 15 евро – главница,
сумата от 4 813, 27 евро – лихва за периода 05.07.2012 г. – 22.04.2013 г.,
сумата от 3 920, 20 евро – наказателна лихва за периода 05.11.2012 г. –
08.08.2013 г., сумата от 9 652, 95 евро -
изискуема лихва за периода 28.11.2009 г. – 03.11.2011 г., сумата от 312,
33 евро – такса управление за периода 05.09.2010 г. – 04.09.2012 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 09.08.2013 г. до изплащане на вземането и сумата от 5 280, 39 лв. – разноски.
Видно от отбелязването, сторено върху заповедта за
изпълнение за горецитираните суми на 27.05.2014 г. е издаден изпълнителен лист,
получен от заявителя на 03.06.2014 г.
Представени са покани за доброволно изпълнение, както
следва: адресирана до М.С., по изп. дело 13130/2014 г. на ЧСИ – Н.М., съставена
на 05.01.2015 г. и връчена на адресата на 12.01.2015 г. и покана, адресирана до
С.С., съставена на 05.01.2015 г. по същото изпълнително дело и връчена на
адресата на 30.01.2015 г.
По делото са представени възражения на М.С. от 23.01.2015
г. и на С.С. от 02.02.2015 г., депозирани по гр.д. 33968/13 г. на СРС, 60
състав.
С разпореждане от 27.02.2015 г. СРС, 60 състав, по гр.д. 33968/13
г. е дал указания на заявителя по чл. 415 ал.1 от ГПК.
На 26.03.2015 г. „Р. /Б./” ЕАД е представила доказателства
по гр.д. 33968/13 г. за предявяване на установителен иск, съгласно дадени му
указания.
По делото е изслушана и съдебно счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице М.В.В..
По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 98, дело 87/2014 г. на Нотариус №043 – К.Б., с район на действие – СРС,
от който се установява, че на 08.05.2014 г. С.С. и М.С. са продали на „А.СВП”
ООД ап. 13, в гр. София, ж.к. „*********за сумата от 63 000 евро.
По делото е депозирано и нотариално заверено съгласие,
дадено на основание чл. 179 от ЗЗД за заличаване на договорна ипотека върху
посочения по-горе имот, изходящо от „Р. /Б./” ЕАД, учредена като обезпечение на
отпуснат кредит по договор от 06.08.2008 г. в размер на 67 548, 55 евро,
предоставен на С.П.С. като е посочено, че горепосоченият кредит е напълно
погасен от кредитополучателя.
Представени по делото са и две споразумения, сключени от
страните по делото.
При тези ангажирани от страните доказателства съдът прави
следните правни изводи:
Видно от ангажираните по делото доказателства искът е заявен в указания в
нормата на чл. 415 ал.1 от ГПК преклузивен срок. Предметът на исковата претенция,
заявен в настоящото производство е идентичен с предмета, посочен в заявлението
по чл. 417 от ГПК. Депозираното възражение от страна на длъжника в заповедното
производство е в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, предвид което съдът намира, че
заявените искове в настоящото производство са процесуално допустими.
Съгласно нормата на чл. 154 от ГПК, установяваща
правилата за разпределяне на тежестта на доказване ищецът
следва да установи по
безспорен и категоричен начин - договорно
правоотношение с ответника, обстоятелството, че ответникът – длъжник не е
изпълнил в срока и при условията по договора задължението да върне
предоставената му по договора сума т.е. че същият е неизправна страна по
договора, размера и периода на претенцията си.
От своя страна ответникът следва да установи факта
на изпълнение т.е. че е изплатил на ищцовото дружество
/изцяло или отчасти/ дължимите от него суми, както и възраженията си срещу
вземането на ищеца или неговата изискуемост.
С оглед на представените писмени доказателства – договор за банков кредит
от 06.08.2008 г. съдът приема, че между „Р. /Б./” ЕАД и ответниците са
възникнали облигационни отношения по повод сключен договор, по силата на който банката
е предоставила кредит в определен размер на кредитополучателя – ответник срещу
насрещното му задължение да погаси задължението си за срок от 180 месеца.
Страните не са формирали спор относно фактът, че кредитът е усвоен изцяло от
страна на кредитополучателя. Не е формиран спор и относно фактът, че отношенията
между страните са преуреждани посредством сключени последващи два анекса
относно срока на издължаване на кредита, ползване на определен гратисен период
в срока на действие на договора и размера на лихвения процент по договора. Не
се спори, че кредитът не е редовно обслужван до датата на депозиране на
заявлението по чл. 417 от ГПК.
При тези установени по делото факти ищецът твърди,
че с оглед неизпълнение на договорните задължения на ответника точно и в срок
да плаща дължимите месечни погасителни вноски кредитът е станал предсрочно
изискуем, от което мотивира и претенцията си спрямо ответника. Такава клауза за
предсрочна изискуемост е уговорена в отношенията между страните в чл. 11 ал. 1 към договора.
С оглед задължителното разрешение за настоящия съдебен състав, установено в ТР
4/2014 г. на ВКС за настъпването на предсрочна изискуемост по кредитно
правоотношение е необходимо кредитодателят да уведоми кредитополучателя за нея
и уведомлението да достигне до адресата си. По настоящото дело ищецът е
ангажирал доказателства в тази насока. Представени са доказателства за изготвени покани –
уведомления и тяхното изпращане по пощата с обратни разписки респ.
доказателства, че пратките не са връчени на адресата
с отбелязване, че същият отсъства. Константната съдебна практика приема, че удостоверителната
сила за получаване на съобщението има осъществено връчване в случаите на
препоръчана пощенска пратка, която е доставена на адреса на получателя срещу
подпис (чл. 5, ал. 1 от Общите правила, приети с решение № 581/27.10.10 г. на КРС с оглед
нормата на чл. 36 ал.2 от ЗПУ)
или на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ на адреса, срещу
подпис и документ за самоличност (чл. 5, ал. 2 от Общите правила). В чл. 5, ал.
3 на Общите правила са разписани действията, които следва да извършат
пощенските служители, когато препоръчаната пощенска пратка не е предадена при
посещение на адреса. Пощенският оператор удостоверява, че пратката не е
доставена на адреса и същата е върната на подателя съгласно изричното указание
в чл. 14 от правилата. Нито тези Общи
правила, нито чл. 36 ал.2 от ЗПУ не
въвеждат фикция, че липсата на фактическо връчване, дори и при изпълнение на
задълженията на пощенския оператор по чл. 5, ал. 3, пратката ще се счита за
доставена на получателя. Удостоверителното изявление на пощенския оператор за
отсъствието от адреса и за неявяването в пощенската служба не презумира
недобросъвестното поведение на получателя / решение 180/23.11.2016 г. по т.д.
2400/2015 г. на Първо ТО на ВКС/. В практиката си ВКС приема за допустимо, с оглед принципа на договорна свобода, страните по договора да уговорят способи за връчване
на кореспонденция помежду им включително
уговорка, представляваща клауза за фингирано връчване, че изявлението от едната страна ще се
счита за достигнало до другата, без фактически същото да е получено само ако са определени
предпоставките и/или фактически
констатациите, при наличието на
които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и че според договора
опитът за предаване на съобщението /на адреса или на адресат/ се приравнява на
фактическото му получаване /решение 208/09.02.2018 г. по т.д
394/2017 г. на Първо ТО на ВКС/. В настоящия случай такава клауза за фингирано
връчване страните не са уговорили. По тези съображения, настоящият съдебен
състав не споделя твърдението на ищеца, че е налице редовно уведомление с оглед
чл. 12.7 от договора.
С оглед данните по делото и ангажираните от
страните доказателства следва да се приеме, че процесното вземането, чиято предсрочна
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение от банката – кредитор по реда на чл.418 вр.
чл.417, т.2 ГПК и чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции не е изискуемо, независимо, че
кредиторът се е позовал на предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита
в исковата молба. Изискуеми са само вземанията за главница респ. акцесорните
вземания, които към датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК са с
настъпил падеж.
Видно
от извлечението от сметки, послужило като основание за издаване на заповедта за
изпълнение неплатени, с настъпил падеж, са вноските, считано от 05.08.2012 г.
до датата на депозиране на заявлението – 09.08.2013 г. Съобразно представения
по делото погасителен план към сключения между страните анекс 2 /стр. 165/ са
били дължими три вноски по 575, 31 евро /за периода август – октомври 2012 г./,
сумата от 159, 07 евро – такса и десет вноски по 928, 18 евро /за периода
ноември 2012 – август 2013 г./. Видно от представените по делото доказателства
след издаване на заповедта и преди депозиране на исковата молба по настоящото
производство ответниците са осъществили продажба на недвижимо имущество за
сумата от 63 000 евро, която е послужила за погасяване на кредита. Това
обстоятелство следва да се вземе предвид с оглед нормата на чл. 235 ал.3 от ГПК. Същата не е събрана в рамките на инициирано изпълнително производство, за
да не попада в приложното поле на цитираната по-горе норма, с оглед
задължителните указания, дадени в т. 9 от ТР 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Сумата,
изцяло покрива като стойност аритметичният сбор на вноските, посочени по-горе.
Поради което и само на това основание исковата претенция се явява погасена чрез
плащане до размера на падежиралите вноски и неоснователна за горницата до
заявените размери.
За
пълнота на мотивите, настоящият съдебен състав намира, че следва да посочи
следното: По делото е представено съгласие по чл. 179 от ЗЗД на ищеца за
заличаване на договорна ипотека, в който документ се съдържа изявление, че
задълженията по процесния договор за кредит са изцяло погасени от
кредитополучателя. Това изявление съставлява извънсъдебно признание на
неизгоден за страната факт, което е валидно доказателствено средство и само на
това основание заявените искове в пълния им предявен размер, ако беше
установено валидно уведомяване за предсрочна изискуемост, биха били погасени
чрез плащане. На следващо място, настоящият съдебен състав намира за неотносимо
към предмета на настоящия спор представеното споразумение от 17.06.2014 г. доколкото
същото не е послужило като основание за издаване на заповедта за изпълнение, а
съставлява ново такова, което настоящият съдебен състав не може да вземе
предвид. За вземанията си по това споразумение кредиторът може да инициира ново
заповедно производство или да предяви осъдителен иск / в този смисъл решение №
139/05.11.2014 г. по т.д. 57/2012 г. на Първо ТО на ВКС/. Съвсем отделен въпрос
е, че страна по него не е ответницата С., а значителна част от сумите, предмет
на същото, са с падеж, следващ датата на депозиране на исковата молба по
настоящото дело в съда.
С оглед задължителната съдебна практика съдът е
длъжен да се произнесе по дължимостта на разноските в заповедното производство.
С оглед неоснователността на ищцовите претенции присъдените разноски в
заповедното производство са недължими.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал.3
от ГПК, предвид изричната претенция на ответниците за разноски в настоящото
производство такива се следват в размер на ответницата С. се следва сумата от
1 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение /стр. 47 в заповедното
производство/. На ответника С. се следва сумата от 350 лв . – депозит за
съдебни експертизи и сумата от 5200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение
/стр. 97 – доказателство за плащане/. По отношение на този размер е заявено
възражение по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК от ищеца. Предвид цената на
заявените искове минималното адвокатско възнаграждение, съгласно Наредба 1/2004
г. възлиза на сумата от 4 750, 39 лв. Към тази сума следва да се прибави и
сумата от 400 лв. с оглед нормата на чл. 7 ал. 8 от Наредбата / по 100 лв. за
всяко следващо заседание след второто такова и проведени 6 заседания по
настоящото дело т.е. минималният размер възлиза на 5150, 39 лв. Предвид което и
с оглед фактическата и правна сложност на делото, извършените от адвоката
процесуални действия, настоящият съдебен състав намира, че възнаграждението не
е прекомерно.
Водим от гореизложеното съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Р. /Б./”
ЕАД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление ***
искове с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. 415 ал.1 от
ГПК срещу С.П.С., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. Л. и М.Л.С., ЕГН **********,
съдебен адрес: *** – адв. Л., за признаване за установено, че С.П.С. и М.Л.С.
дължат на „Р. /Б./”
ЕАД сумата от 63 629, 15 евро – главница, сумата от 4 813, 27 евро – лихва за
периода 05.07.2012 г. – 22.04.2013 г., сумата от 3 920, 20 евро –
наказателна лихва за периода 05.11.2012 г. – 08.08.2013 г., сумата от
9 652, 95 евро - изискуема лихва за
периода 28.11.2009 г. – 03.11.2011 г., сумата от 312, 33 евро – такса
управление за периода 05.09.2010 г. – 04.09.2012 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 09.08.2013 г. до изплащане на вземането, предмет на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК,
издадена по гр.д. 33968/2013 г. на СРС, 60 състав като неоснователни.
ОСЪЖДА „Р. /Б./”
ЕАД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на С.П.С.,
ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. Л. на основание чл. 78 ал.3 от ГПК
сумата от 5 550 лв. – разноски.
ОСЪЖДА „Р. /Б./”
ЕАД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на М.Л.С.,
ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. Л. на основание чл. 78 ал.3 от ГПК
сумата от 1 500 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
При влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати по гр.д.
гр.д. 33968/13 г., СРС, 60 състав.
СЪДИЯ: