Номер 1681
18.05.2015 Година
Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХVІІ граждански състав
На петнадесети април, две хиляди и петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Иван Анастасов
Секретар: Елена Лянгова
като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 21061 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
По делото е предявен иск
по чл.53, ал.2 от ЗКИР от И.З.З., Ц.Н.З. *** за
установяване на правото на собственост на ищците към 2009г., когато е одобрена
действащата кадастрална карта на гр.П. върху ПИ № 56784.518.1503 и върху
съседна от североизток площ от около 230- 280 кв.м., погрешно заснета, вместо в
границите на горепосочения имот, в тези на ПИ № 56784.518.146- собственост на
ответната община.
От ответната община
оспорват иска като неоснователен.
ПРС, ХVІІ гр.с., като се
запозна с твърденията на страните и със събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
В исковата молба се
твърди, че с нот.акт № …... наследодателят на част от
ищците И. Ц.З. бил оземлен с дворно място от 621 кв.м., съставляващо към онзи
момент имот пл.№ ., кв.., включен в парцел ІІ по плана на гр.П., ІІ- ра градска част. Заедно с братята си Н. и Н. З.-
наследодатели на останалите ищци, построили триетажна жилищна сграда, която
впоследствие поделили с договор от 01.12.1959г.. Още от тогава границите на
дворното място били трайно материализирани с ограда. През 2008г. от общината
отказали да издадат скица на имота на Н. Ц.З.. Отказът бил обжалван и отменен с
решение на ВАС. След издаването на скицата се оказало, че площ от около 250
кв.м. от имота на ищците е заснета погрешно в границите на съседен общински
имот. След одобряване през 2009г. на действащата кадастрална карта, на която
била възпроизведена същата грешка, ищците подали искане до АГКК за
отстраняването й. Съставеният акт за непълноти и грешки не бил подписано от
представител на Общината, като от същата била заявена претенция за право на
собственост върху целия процесен имот по аргумент на
това, че на наследодателите на ищците през 1961г. било учредено само право на
строеж. Ищците считат, че наследодателите им са построили триетажната жилищна
сграда в собствен имот, част от който била и площта, заснета понастоящем в
границите на общинския ПИ № 56784.518.146. Към 1961г. сградата вече била
реализирана и учредяването на право на строеж било безпредметно. Имотът никога
не бил отчуждаван и не било изплатено обезщетение нито за дворното място, нито
за сградата. При условие на евентуалност като основание за правото на
собственост на ищците се твърди непрекъснато, явно и необезпокоявано владение
през период от повече от 50 години. В отговора от общината се твърди, че бивш
имот пл.№ . е бил отчужден с решение № ... на ИК на ГНС- гр.Пловдив.
Междувременно тримата братя З. построили триетажната жилищна сграда и поради
това на същите било изплатено обезщетение само за земята, а за сградата им било
учредено право на строеж. Учредяването на право на строеж за съществуваща
сграда при отчуждаване само на дворното място било уредено в § 135 от ППЗПИНМ.
След влизане в сила на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Н. З., Н. З. и Б. З. *** за
отмяна на отчуждаването. Исканата отмяна била отказана, като кметската заповед
била обжалвана пред ПОС. С решението по горепосоченото АХГД№ 1432/1992г.
жалбата била отхвърлена по мотив на това, че мероприятието, за което е отчужден
имота, е реализирано. Това мероприятие било „комплексно застрояване”, което
било осъществено отдавна. Сочи се също така, че на кадастъра не е отразена
оградата, за която ищците твърдят, че материализира границите на процесния имот.
С нот.акт
№ .. И. Ц.З. е признат за собственик на дворно място от 621 кв.м., съставляващо
част от парцел ІІ, кв.307-б. На 01.12.1959г. между братята И., Н. и Н. З. е
сключен договор за доброволна делба на построената от тях триетажна сграда, със
застроена площ от 96 кв.м., под която понастоящем попада ПИ № 56784.518.1503, с
площ от 94 кв.м.. В този договор дворното място, върху което е изградена
сградата, е описано като източната част от парцел ІІ, имот пл.№ ., с площ от
621 кв.м.. Видно от приетото по делото основно заключение на в.л.В.С. / л.95 и
сл./, имот пл.№ 6 е бил с площ от 1344 кв.м. На скица № 6 към допълнителното
заключение на н.л.С. / л.166 и сл./ е отразен парцел ІІ по КРП от 1954г., в
който бивш имот пл.№ 6 участва с 902 кв.м.. Имотът от 621 кв.м. няма графично
изражение. Разпитаният по делото с. И. Ш. сочи, че дворното място на З. било
оградено. В него те насадили храсти и дървета. Имало и чешма. Границата
представлявала продължение на ул.”А. С.”. Къщата на ищците е с административен
адрес ул.”Р.”№ ... Тази улица е обозначена с номер 1534 на комбинирана скица №
7 / л.172/ към допълнителното заключение на в.л.С. ***. Продължението на ул.”А.
С.” е по червената линия, обозначена с букви Ж, Л и З. Тази линия, както и
останалите граници в червено са пренесени на комбинираната скица от скица-
проект за изменение на кадастралната карта / цялата преписка по заявлението от
Н. Ц.З. е на л.114 и сл. по делото/. Свидетелят сочи, че другата граница е
преминавала покрай къщата на изток. Приблизително това е границата по линията
между букви Ж и Е на комбинираната скица. Логично е останалите граници да
достигат до линията, разделяща триетажната сграда на З. от долепения до нея
жилищен блок. Следователно опознатото в процедурата по изменение на
кадастралната карта местоположение на имота е приблизително същото като това,
описано от свидетеля. Площта на имота по скицата- проект / л.157/ за изменение
на кадастралната карта обаче не е 621 кв.м., а 573 кв.м..
От комбинирана скица № 7
към допълнителното заключение на в.л.В.С. е видно също така, че площта,
разположена североизточно спрямо жилищната сграда на ищците, почти изцяло
попада извън границите на бивш имот пл.№ 6. Процесната
площ от около 250 кв.м. следва да е тази оцветена в жълто на комбинирана скица
№ 7 и обозначена с букви и цифри А, Б, В, Н, З, Л, 7, 5, 4, 3, К, А, макар част
от нея да попада южно, а не източно спрямо сградата на ищците. В молба за
уточнение на исковата молба на л.45 процесната площ
от около 250 кв.м. е описана като такава, попадаща в съседство с имота на
ищците, като се има предвид ПИ №
56784.518.1503. Останалата част от имота по скицата- проект за изменение на
кадастралната карта не попада в границите на бивш имот пл.№ 6, а и не е в
съседство с ПИ № 56784.518.1503. Относно последния имот е безспорно, че попада
изцяло под сградата на ищците и е част от имота по нот.акт
№ 10/02.06.1958г..
В служебна справка на
л.71 по делото е отразено, че бивш имот пл.№ 6 е отчужден на основание чл.55а
от ЗПИНМ с решение № …. на ИК на ГНС- гр.Пловдив. Горното обстоятелство се
подкрепя от съдържанието на протокол № 1/14.01.1960г. / л.63 и сл./, в т.23 от
който е записано, че част от имот пл.№ 6 е отчуждена от И., Н. и Н. З. с
горепосоченото решение. С този протокол дворното място от 621 кв.м. е оценено
по 40 лева на кв.м.. В проекта за решението / доклад на л.59/ е записано „На
собствениците И. Ц.З., Н. Ц.З. и Н. Ц.З. да им се заплати за частта от мястото
за блока, а те остават с построените от тях апартаменти”. С решение №
238/26.12.1961г. на основание § 135 от ППЗПИНМ е учредена „суперфиция
върху 310 кв.м., съставляващи ½ ид.ч. от
отчуждената част от имот пл.№ 6, в кв.233- стар по плана на жилищен комплекс
„П.” в полза на собствениците на съществуващата триетажна жилищна сграда”. Тази
суперфиция или право на строеж е оценена по 40 лева
на кв.м.. С разпоредбата на § 135 от ППЗПИНМ на първо място е дадена възможност
за отчуждаване на имоти без определени сгради в тях. При положение, че се
създава разделна собственост върху сградата и върху земята, и без изрично
волеизявление от страна на собственика на земята съобственикът
на сградата се ползва с правата по чл.64 и 66 от ЗС, включително и с правото да
възстанови сградата, ако тя погине. Съгласно ал.2 на § 135, с отчуждаване на
мястото собственикът на сградата придобива безвъзмездно правото на строеж за
нея / по- точно правото да я държи в чуждото място и правата по горепосочените
две разпоредби/. ПридобИ.ето на тези права става
автоматично- с отчуждаване на мястото, и безвъзмездно. Фразата „а те остават с
построените от тях апартаменти” в проекта за отчуждителната
заповед следва да се разбира в смисъл, че притежаваната от З. част от бивш имот
пл.№ 6 е отчуждена без изградената върху нея триетажна жилищна сграда. Не е
налице учредяване на право на строеж в действителния смисъл на това правно
действие, а просто са настъпил последиците от извършване на отчуждаването в
хипотезата на § 135, ал.1 от ППЗПИНМ. От гореизложеното става ясно първо, че
учредяването на право на строеж не е някаква форма на обезщетение за отчуждения
имот, и второ, че неоснователно е определена цена за правото на строеж, която
по всяка вероятност е приспадната от дължимото на З. обезщетение.
В случай, че действително
половината от определеното с протокол № ... обезщетение не е било изплатено на
тримата братя З. поради прихващането му с цената на така нареченото право на
строеж, остава въпросът дали и останалата половина е била изплатена. Факт е, че
отчужденото за изграждане на жилищния блок до сградата на ищците място е било
завзето и този блок е изграден. Както беше посочено по- горе, било е предвидено
на З. „да им се заплати за частта от мястото за блока”, което обстоятелство,
както и това, че част от източната половина от блока попада в частта от бивш
имот пл.№ 6, включена в парцел ІІ, навежда на извода, че част от имота от 621
кв.м. попада под блока. По принцип тази площ не би следвало да бъде завладяна и
върху нея да се строи преди да е изплатено дължимото обезщетение / по аргумент
от чл.39, ал.1 и чл.55б, ал.2 от ЗПИНМ, §81, §96 и § 145 от ППЗПИНМ, съгласно
които, имотите се считат отчуждени от деня, в които бъдат обезщетени техните
собственици, като се заемат след това/. Дори и да не е изплатено изцяло
определеното обезщетение, то това не е основание за нищожност на решение №
215/01.12.1959г. на ИК на ГНС- гр.Пловдив. В случай, че обезщетението не е било
изплатено, то това е било основание да се поиска издаване на изпълнителен лист
за същото / § 99 от ППЗПИНМ/. Неплащането на обезщетение дори не е било
основание за отмяна на отчуждаването. Такава възможност е предвидена едва в §
9, ал.2 от ПЗР на ЗУТ, съгласно която разпоредба, в случаите, когато
недвижимият имот не е завзет до 30 октомври 1998г., заповедта за отчуждаване и
за обезщетяване се отменя и производството се прекратява от кмета на общината
със заповед. В ПЗР на предходно действалия ЗТСУ е уреден единствено приложимия
ред за довършване на започналите при действието на ЗПИНМ отчуждителни
процедури. Неплащането на обезщетението в срок до три години от влизане в сила
на оценката също така е било основание и да се иска извършването на нова оценка
/ §89 от ППЗПИТМ/. В случай, че собствениците на отчуждения имот не са получили
определеното им обезщетение или не са били доволни от неговия размер, те са
могли да обжалват оценката или да поискат извършването на нова оценка или да се
снабдят с изпълнителен лист за обезщетението. Не са налице данни за такива
действия, поради което не и налице основание да се счита, че определено
обезщетение не е било изплатено. Единственото действие, което е предприето е
подаването на искане за отмяна на отчуждението по реда на ЗВСНОИ по ЗНСУ, ЗПИНМ
и др., което е отказано окончателно с решението от 22.12.1993г. по гр.д.№
1432/1993г. на ПОС / л.69/.
Неоснователно се явява и
твърдението на ищците за придобИ.е на правото на
собственост върху процесните площи на основание на давностно владение, упражнявано след приемане на отчуждителното решение, защото, съгласно чл.86 от ЗС, до
1990г. е била налице забрана за придобИ.е по давност
на имоти- държавна собственост, до 01.06.1996г., когато влиза в сила
изменението на посочената разпоредба, е налице забрана за придобИ.е
по давност на имоти- държавна и общинска собственост, а след влизане в сила на
посоченото изменение, допускащо вече придобИ.ето на
имоти- частна общинска собственост, с § 1 от ПЗР на ЗИД на ЗС /Д.в.,
бр.46/2006г./, в сила от 01.06.2006г. давността за придобИ.е
на имоти – частна държавна или общинска собственост е спряна, като с последващи изменения спирането е продължено до 31 декември
2017. Т.е. към настоящия момент не е налице такъв период от време, през който
да е изтекла придобивна давност по отношение на
отчуждения имот.
Не на последно място
следва да се отбележи и това, че предвид липсата на графично изражение на имота
от 621 кв.м. не могат да се определят точно площта и границите на частта от
този имот, попадаща източно или североизточно спрямо ПИ № 56784.518.1503 / по-
голямата част от бивш имот пл.№ 6 в източната половина на бивш парцел ІІ попада
южно спрямо ПИ № 56784.518.1503/. Изчертаните на
скицата- проект граници не могат да се приемат за меродавни, защото границата
по букви Ж и Е е очевидно погрешна, а и защото не е
ясно на база на какви графични данни са определени останалите граници. Ето защо
предявения по делото иск ще следва да бъде отхвърлен, като в полза на ответната
община бъде присъдено юрк.възнаграждение в размер от
920 лева, които ще следва да се разпределят по равно между ищците.
Предвид гореизложеното,
съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.53,
ал.2 от ЗКИР / настоящ текст на чл.54, ал.2 от ЗКИР/, предявен от И.З.З., ЕГН: **********, Ц.Н.З., ЕГН: **********, И. П. М.,
ЕГН: **********, А.П.З., ЕГН: **********- четиримата от гр.П., ул.”Р.”№ ..,
ет..., В.Н.Г. ***, ЕГН: **********, Д.Й.Ц. ***, ЕГН: **********, А.П.М. ***-А,
ЕГН: **********, Д.В.С. ***, А.Ц.Ц., ЕГН: **********
и К.К.Ц., ЕГН: **********-***, и Н.И.Ц. ***, ЕГН:
********** *** за установяване на правото на собственост на ищците към 2009г.,
когато е одобрена действащата кадастрална карта на гр.П. върху ПИ №
56784.518.1503 и върху съседна от североизток площ от около 230- 280 кв.м.,
погрешно заснета, вместо в границите на горепосочения имот, в тези на ПИ №
56784.518.146- собственост на ответната община.
ОСЪЖДА И.З.З.,
ЕГН: **********, Ц.Н.З., ЕГН: **********, И. П. М., ЕГН: **********, А.П.З.,
ЕГН: **********- четиримата от гр.П., ул.”Р.”№ .., ет..., В.Н.Г. ***, ЕГН:
**********, Д.Й.Ц. ***, ЕГН: **********, А.П.М. ***-А, ЕГН: **********, Д.В.С.
***, А.Ц.Ц., ЕГН: ********** и К.К.Ц.,
ЕГН: **********-***, и Н.И.Ц. ***, ЕГН: ********** *** разделно, всеки от тях
по 83,64 лева- съдебни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/ Иван Анастасов
Вярно с
оригинала
ЕЛ