Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 29.01.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, III-ти състав, в публично
заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на
прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 269 по описа за 2018 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
А.И.Б. *** е предявила срещу
„З” АД, ЕИК обективно съединени искове с
правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от
01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015
год./ –
1. за заплащане на обезщетение
в размер на 30 000 лева за причинени й неимуществени вреди – болки и
страдания вследствие нанесени й травматични увреждания – мозъчно сътресение,
болка в областта на лявото ухо, главоболие, световъртеж и светлобоязън, хематом
в лява темпорална област, лабиринтна дисфункция, двустранен неврит на слуховите
нерви и прогресиращо намаление на слуха с необходимост от слухопротезиране с
цифров слухов апарат, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 08.10.2015 год.
около 12.30 часа на АМ „Хемус“, в района на км 32+500 /тунел „Витиня“/, по вина
на М.Б.П. – водач на лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“ с ДК № Р 0109 РВ,
със застрахователна полица № BG/22/115001601319/15.06.2015 год., сключена с
ответника, валидна от 16.06.2015 год. до 15.06.2016 год., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от деня на увреждането, 08.10.2015 год., до окончателното
й заплащане и
2. за заплащане на обезщетение
в размер на 430 лева за причинени й имуществени вреди – направени от ищцата
разходи за лечение на причинените й телесни увреждания при горното ПТП,
изразяващи се в закупени с фактура № **********/19.11.2015 год., издадена от „К“
ЕООД, 1 бр. слухов апарат марка „Ziel HP“ и 20 бр. батерии за слухов
апарат, ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на увреждането,
08.10.2015 год., до окончателното й заплащане.
Претендират
се и направените по делото разноски и присъждане осн. чл.38, ал.2 от ЗА на
адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство
по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
С исковата молба се твърди, че на
08.10.2015 год. ищцата пътувала по АМ „Хемус“ в посока от гр. С. към гр. В. с
лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“ с ДК № Р 0109 РВ, управляван от М.Б.П..
Около 12.30 часа в района на км 32+500 /тунел „Витиня“/ водачът на л.а. „Ауди“
нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил с несъобразена
скорост, вследствие на което блъснал спрелия пред него в същата пътна лента
товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „1530“, с ДК № С 1160 XX, управляван
от М.С. Н. В резултат на ПТП на ищцата били причинени телесни увреждания,
същата била хоспитализирана, като й била поставена диагноза : мозъчно
сътресение, без открита вътречерепна травма; болка в областта на лявото ухо;
главоболие, световъртеж и светлобоязън; хематом в лява темпорална област, в
областта около лявото ухо.
На 14.10.2015 год. ищцата се подложила на повторен
преглед при специалист УНГ, при която
били установени следните травматични увреждания – внезапна идиопатична загуба
на слуха; лабиринтна дисфункция.
На 09.11.2016 год. поради оплакванията си от намален
слух ищцата била прегледана от лекарска консултативна комисия в ОРЛ отделение
при УМБАЛ „Света Анна“ – С.я, като й е била поставена следната диагноза :
двустранен неврит на слуховите нерви; прогресиращо намаление на слуха.
Заключението на комисията въз основа на проведените изследвания било, че на А.Б.
е необходимо слухопротезиране с цифров слухов апарат за практическа глухота.
Такъв бил закупен от ищцата с фактура № **********/19.11.2015 год., издадена от
„К“ ЕООД, като цената му, ведно с батериите, възлизала на 430 лева.
Твърди се, че във връзка с описаното
ПТП било образувано досъдебно производство № 82/2016 год. по описа на ОСлО при СОП,
пр.пр. № 723/2016 год. по описа на РП – Е.П., което все още не е приключило.
Твърди
се, че лечебният и възстановителен период
на А.Б. продължава и към настоящия момент, че поради диагностицирането й с
неврит на слуховите нерви и прогресиращо намаление на слуха не може да се
очаква същата да се възстанови в състоянието си преди ПТП. Търпените от нея
болки и страдания са били през продължителен период, като ищцата ще изпитва
негативните последици от събитието до края на живота си.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „Ауди“, модел
„80“ с ДК № Р 0109 РВ, управляван от деликвента М.Б.П. при ПТП, е била сключена
със З. „Л.И.“ АД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със
застрахователна полица № BG/22/115001601319/15.06.2015 год., валидна от
16.06.2015 год. до 15.06.2016 год., което ангажира отговорността на ответника
за обезщетяване на причинените на ищцата вследствие на произшествието
имуществени и неимуществени вреди.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на
ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете по основание и
размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил
възражения срещу тях.
С отговора се признава твърдяното от ищцата
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за лекия автомобил марка „Ауди“, модел „80“ с ДК № Р 0109 РВ,
със застрахователна полица № BG/22/115001601319/15.06.2015 год., валидна от
16.06.2015 год. до 15.06.2016 год., т.е. към датата на ПТП, 08.10.2015 год.
С отговора се оспорват твърденията по и.м. за
механизма на настъпване на ПТП, като се оспорва да е налице противоправност на
действията на водача на л.а. „Ауди“, чиято гражданска отговорност е била
застрахована към ответното дружество. Прави се възражение за съпричиняване от
страна на пострадалата, която е пътувала
в МПС без поставен обезопасителен колан.
Оспорва се и претенцията за
присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение, като се прави
възражение за изтекла погасителна давност по чл.111, б.„в“, предл. 2-ро от ЗЗД
по отношение на претенцията за лихва.
Ответникът също претендира
направените по делото разноски.
Софийски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представения с исковата молба констативен протокол № 190/17.06.2016 год. за ПТП с пострадали лица на ОДМВР – С., в същия е отразено настъпило преди повече от осем месеца пътнотранспортно произшествие – на 08.10.2015 год. около 12.30 часа на АМ „Хемус“, в района на км 32+500 /тунел „Витиня“/, с участник лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“ с ДК № Р 0109 РВ, с водач М.Б.П. и пътник А.И.Б.. Констатирани са материални щети по автомобила, както и че водачът П. е транспортиран за лечение в УМБАЛ „Света Анна“ – С., а пътникът Б. не е посетила лечебно заведение след ПТП. Изрично в протокола е посочено, че същият не отразява механизма на ПТП, тъй като е налице висящо досъдебно производство, в рамките на което същият ще бъде установен.
С оглед твърденията на
ищцата в исковата молба за образувано
досъдебно производство във връзка с процесното ПТП и с оглед служебна проверка
за образувано НОХД/НАХД, приключило с влязла в сила присъда/споразумение/
решение по чл.78а от НК – с оглед приложението на чл.300 от ГПК, съдът е
изискал от РП – Е.П. справка за предмета и хода на образуваното досъдебно производство № 82/2016 год. по описа на ОСлО при
СОП, пр.пр. № 723/2016 год. по описа на РП – Е.П., сочено в исковата молба.
Видно от справката, със същата е сочено, че ДП 82/2016 год. е образувано за
извършени от неизвестни извършители престъпления по чл.343, ал.1, б.„б“ от НК –
за това, че на 08.10.2015 год. около 12.30 часа на АМ „Хемус“, в района на км
32+500 /тунел „Витиня“/, при управление *** – гр. В., са нарушили правилата за
движение по пътищата, с което по непредпазливост причинили средни телесни
повреди на лица, пътуващи в МПС.
По горното ДП №
82/2016 год. са били постановени частични прекратявания на наказателното
производство, разделяния с отделени материали и образувани нови досъдебни
производства, а по отношение на един от обвиняемите е било внесено в съда
постановление с предложение по чл.78а от НК; за нито едно от цитираните ДП не е
посочено, че като обвиняем е бил
привлечен М.Б.П.
Поради горното
констатирано противоречие между соченото в и.м. и справката на РП – Елин Пелин,
съдът повторно е изискал справка от прокуратурата, като видно от същата, по ДП
№ 82/2016 год. /вкл. и след разделянето му и образуването на нови досъдебни
производства/ лица с имена М.Б.П. /водачът на сочения в
и.м. лек автомобил марка „Ауди“, модел
„80“ с ДК № Р 0109 РВ/ и М.С.Н. /водачът на сочения в
и.м. товарен автомобил марка „Мерцедес“,
модел „1530“, с ДК № С 1160 XX/ не са имали процесуално качество на обвиняеми,
а А.И.Б. – на пострадала по цитираното наказателно производство.
В хода на производството по делото ищцата не е искала
събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетели – очевидци и
участници в ПТП /лицата, сочени като водачи на автомобилите/. С определението
си по чл.374 от ГПК съдът е оставил без уважение искането на ищцата за
назначаване на автотехническа експертиза с формулирани с и.м. задачи – вещото
лице, след като се запознае с материалите по делото, да отговори какъв от
техническа гледна точка е механизмът на процесното ПТП, както и причините за
настъпването му. Съдът е приел, че тъй като единствените приобщени материали по
делото се свеждат до констативния протокол за ПТП с пострадали лица – съставен повече
от осем месеца след произшествието, то така поставената задача е неизпълнима.
От заключението по назначената
СМЕ, неоспорено от страните, се установява, че от приложената по делото медицинска документация е видно, че при ищцата А.И.Б.
са били налице следните травматични увреждания – наличие на хематом в лявата
част на главата около лявото ухо, с размери 3 х 4 см и мозъчно сътресение. При
престоя й в лечебно заведение от 14.10.2015 год. до 16.10.2015 год. е
установено двустранно намаление на слуха и неврит на слуховите нерви.
Експертизата сочи, че за да бъде установено връзката между намалението на слуха и участието на ищцата в соченото в и.м. ПТП, е необходимо да се докаже състоянието на слуха на пострадалата отпреди инцидента. Липсва каквато и да е медицинска документация от датата на произшествието, 08.10.2015 год., като такава е изготвена едва шест дни по-късно, в която е описано кръвонасядане в областта на лявата ушна мида, без да е отразен цвета на кръвонасядането, което не позволява да се прецени неговата давност. Не е правена и контролна аудиометрия при изписването, което не дава възможност да се прецени състоянието на слуха към този момент. Регистрирано е двустранно намаление на слуха, а при травми слухът се уврежда най-често при счупване на черепната основа и засягане на вътрешното ухо. Тези травми протичат със съответна клинична симптоматика, каквато в конкретния случай липсва.
Предвид гореизложеното експертизата сочи, че не може да приеме, че намалението на слуха при ищцата е било свързано с травматичното увреждане, причинено й при твърдяното пътнотранспортно произшествие.
В хода на производството по
делото са събрани гласни доказателства по искане на ищцата чрез разпит на
свидетеля В.В.М.,
нейн братовчед. Същият сочи, че по негови спомени катастрофата с А. се случила
на 06.10.2015 год., за което разбрал от негов братовчед. Отишъл с автомобил до
тунела, но ищцата не била там, тъй като някакви хора я закарали до Спешна помощ
в Б. Видял братовчедка си идва на следващия ден, била в тежко състояние.
Останала в болница десетина дни, но възстановяването й продължило шест-седем
месеца. Споделяла, че с едното ухо въобще не чува; свидетелят сочи, че като й
говори отляво, тя не чува, трябва да застане срещу нея, за да му чете по
устните какво говори.
С
отговора на и.м. ответникът е признал твърдяното от ищцата застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“ с ДК № Р 0109 РВ, със застрахователна
полица № BG/22/115001601319/15.06.2015 год., сключена със З. „Л.И.” АД,
валидна
от 16.06.2015 год. до 15.06.2016 год., поради което с определението си по
чл.374 от ГПК съдът е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.3 от ГПК това
обстоятелство за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи :
Съгласно разпоредбата на
чл.223, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год./ с
договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез
заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на
лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното
плащане.
С разпоредбата на чл.226, ал.1
от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложима на
осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год. с оглед момента на
сключване на застрахователния договор с полица № BG/22/115001601319/15.06.2015 год./ е уредено правото на пряк
иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на
застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1
от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
Фактическият
състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за
заплащане на обезщетение на увреденото лице за причинени неимуществени вреди,
обхваща следните материални предпоставки : 1. делинквентът
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които от
своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение; 2. травматичните увреждания да са причинени при ПТП с участието на
водач на застраховано по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите МПС и 3. да са настъпили твърдените неимуществени
вреди.
Както е посочено в доклада по
делото, изготвен в с.з. на 08.10.2019 год., ищцата не е сочила доказателства за
следните главни факти от значение за спора – 1. покрит риск от застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил
марка „Ауди“, модел „80“ с ДК № Р 0109 РВ, доколкото не установява, че горният
автомобил с водач М.Б.П. е бил участник в описаното в и.м. ПТП; 2. подлежащите
на обезщетяване неимуществени вреди; 3. причинната връзка между деликта и
подлежащите на обезщетяване вреди. Горните факти са останали недоказани в хода
на производството по делото.
Представеният
с исковата молба констативен протокол № 190/17.06.2016 год. за ПТП с пострадали
лица на ОДМВР – София съставлява официален свидетелстващ документ по смисъла на
чл.179, ал.1 от ГПК, тъй като е съставен от компетентно длъжностно лице –
разследващия орган, в кръга на службата му по установената форма и ред, но
същият не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно
главния факт на доказване в настоящото съдебно производство – механизмът на настъпване
на процесното ПТП. На първо място, протоколът е бил съставен повече от осем
месеца след пътнотранспортно произшествие и в същия ясно е посочено, че съставителят
не сочи механизма на ПТП, тъй като е налице висящо досъдебно производство, в
рамките на което същият ще бъде установен; както бе посочено обаче по-горе, от
служебно извършените от съда справки от РП – Е.П. такова висящо досъдебно
производство с предмет описаното в и.м. ПТП с причинени на ищцата травматични
увреждания не бе установено да е образувано. Доколкото не бяха ангажирани
никакви други преки или косвени доказателства във връзка с описаното в исковата
молба ПТП, в производството останаха недоказани ищцовите твърдения за сблъсък
между двете сочени в и.м. МПС – лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“ с ДК № Р
0109 РВ, управляван от М.Б.П. и товарен
автомобил марка „Мерцедес“, модел „1530“, с ДК № С 1160 XX, управляван от М.С.Н.
На
следващо място, доколкото не бяха ангажирани никакви доказателства за механизма
на ПТП, то недоказани останаха и твърденията по и.м. за вина за настъпването на
ПТП именно от водача на застрахования при ответника л.а. „Ауди“.
На
последно място, доколкото цитираният констативен протокол очевидно не съдържа преки възприятия на длъжностното лице – негов съставител, то съдът не е обвързан и от
отразеното в същия, че М.Б.П. е бил водач на катастрофиралия автомобил, а
ищцата – пътник в същия. Горното подлежи на пълно доказване в исковото
производство по предявения срещу застрахователя пряк иск, а такова не бе
проведено.
Независимо
от изложеното, второ самостоятелно основание за отхвърляне на предявените
искове съставлява и недоказаността на причинната връзка между участието на
ищцата в твърдяното с и.м. ПТП и причинените й травматични увреждания. Видно от
заключението по назначената СМЕ, такава причинна връзка не може да бъде
установена, доколкото ищцата не е представила никаква медицинска документация,
установяваща състоянието на слуха й отпреди инцидента – за да се направи извод,
че двустранното намаление на слуха и неврита на слуховите нерви са в резултат
на травмите, причинени й при ПТП.
С
оглед на изложеното съдът намира за недоказани по основание и двата обективно
съединени иска с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ – за заплащане на
обезщетение за причинени на ищцата неимуществени и имуществени вреди, поради
което следва да отхвърли същите изцяло – ведно с претенциите за законни лихви
върху сумите, считано от 08.10.2015 год. По отношение на претенцията на лихва
върху обезщетението за имуществени вреди следва да се посочи, че такава не се
дължи от деня на причиняване на телесните увреждания, а от момента на
извършване на разхода.
Тъй
като с определение от 18.04.2019 год. на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищцата е била
освободена от заплащане на такси и разноски по настоящото производство, то с
оглед изхода на делото направените разноски от бюджета на съда – изплатено
възнаграждение на в.л. по назначена СМЕ, остават за сметка на държавния бюджет.
С
оглед изхода на делото на пълномощника на ищцата не следва да се присъжда адвокатско
възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА за оказана на осн. чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по
делото – размерът на възнаграждението се определя с оглед уважения размер на
исковете, а същите с настоящото решение следва да се отхвърлят изцяло.
В хода на производството по
делото ответникът не е направил разноски, вкл. за заплатеното адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство /сочено в списъка по чл.80 на
страната, представен в с.з. на 14.01.2020 год./ – по делото не е представен
договор за правна помощ, удостоверяващ договаряне, съотв. заплащане на
адвокатски хонорар, поради което такъв не следва да се присъжда на ответника.
Ответникът обаче е бил представляван при подаване на отговора на и.м. и в първите
две заседания по делото от юрисконсулт, поради което дължимото му на осн.
чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение, определено съобр. чл.37 от ЗПП, който
препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, е в максималния размер от Наредбата – 300 лева, което в случая следва да
бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто, доколкото материалният
интерес е над 10 000 лева, т.е. така определеното от съда възнаграждение е
в размер на 450 лева. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК
ищцата следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 450 лева,
съставляваща разноски – възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.И.Б. ***, жк „Саранск“ № 15, вх.В,
ет.4, ап.10, с ЕГН **********, срещу „З”
АД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм.,
бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР
на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год./ –
1. за заплащане на обезщетение в размер на 30 000
лева /тридесет хиляди лв./ за причинени й неимуществени вреди – болки и
страдания вследствие нанесени й травматични увреждания – мозъчно сътресение,
болка в областта на лявото ухо, главоболие, световъртеж и светлобоязън, хематом
в лява темпорална област, лабиринтна дисфункция, двустранен неврит на слуховите
нерви и прогресиращо намаление на слуха с необходимост от слухопротезиране с
цифров слухов апарат, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 08.10.2015 год.
около 12.30 часа на АМ „Хемус“, в района на км 32+500 /тунел „Витиня“/, по вина
на М.Б.П. – водач на лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“ с ДК № Р 0109 РВ,
със застрахователна полица № BG/22/115001601319/15.06.2015 год., сключена с
ответника, валидна от 16.06.2015 год. до 15.06.2016 год., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 08.10.2015 год. до окончателното й
заплащане и
2. за заплащане на обезщетение в размер на 430 лева /четиристотин
и тридесет лв./ за причинени й имуществени вреди – направени от ищцата разходи
за лечение на причинените й телесни увреждания при горното ПТП, изразяващи се в
закупени с фактура № **********/19.11.2015 год., издадена от „К“ ЕООД, 1 бр.
слухов апарат марка „Ziel HP“ и 20
бр. батерии за слухов апарат, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 08.10.2015 год. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК А.И.Б. ***, с ЕГН **********, да заплати на „З” АД, ЕИК сумата от 450 лева /четиристотин и петдесет лв./,
съставляваща определено от съда възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :