Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мария Гаджонова | |
за да се произнесе взе предвид следното: Иск по чл. 625 от ТЗ. Молителят П. С. Б. , в качеството му на управляващ и представляващ ДД "Т." О. гр.В.Т. е депозирал молба пред съда с искане да бъде открито производство по несъстоятелност за дружеството, поради свръхзадлъжнялост. Притежаваното от дружеството имущество не е в състояние да покрие задълженията му. Основното задължение е за заплащане на данък добавена стойност в размер на 51 839,91 лв. -главница и лихви за 2009г., 2395,52 лихви върху тази главница, както и сума в размер на 7866,32 лв. ДОД, ДОО, СО, ЗО, ФГВРС, УПФ. В допълнителната искова молба твърди, че дружеството няма вземания от трети лица, както и декларира, че не му е известно дружеството да притежава собствени недвижими имоти и движими вещи, които да послужат за удовлетворяване на кредиторите. Освен тези задължения дружеството има и кредит към "ПроКредитБанк" , който е в размер на 6044,76 лв. Моли съда да обяви дружеството в несъстоятелност. В. окръжен съд, след като прецени събраните доказателства, приема за установено следното: Безспорно е установено, че ДД"Т." О. със седалище гр.В.Т. е дружество, което е редовно регистрирано, че негови съдружници са лицата Д. Г. Д. и П. С. Б., че същите са управители на дружеството и могат да представляват дружеството заедно и поотделно. Заявеното обстоятелство за откриване производството по несъстоятелност- свръхзадълженост на дружеството, се основава на твърдяно от молителя наличие на изискуеми публичноправни вземания, както следва : данък добавена стойност за данъчен период м.07.2009г. в размер на 51 839,91 лв. -главница и лихви /некоректно молителят навсякъде е твърдял, че този данък се дължи за 2008г./ , 2395,52 лихви върху тази главница, както и сума в размер на 7866,32 лв. ДОД, ДОО, СО, ЗО, ФГВРС, УПФ. От представеното по делото удостоверение № 1224992/ 11.01. 2010г. НАП - ТД В.Т. се установява, че към датата на издаване на удостоверението дружеството действително има задължения по ДДС за данъчен период м. 07. 2009г. в размер на 51 839,91 лв., лихва в размер на 2394,52лв., както и задължения по данък върху доходи върху трудови задължения, здравно осигуряване, ФГВРС, към пенсионни фондове и съответните лихви към тези данъчни задължения. Всички тези задължения са публичноправни по смисъла на чл.162 от ДОПК и на основание чл. 209 от ДОПК подлежат на принудително събиране, ако не са платени в съответните срокове. Принудителното изпълнение, относимо за конкретния вид публично правни задължения, може да се предприеме само ако е налице влязъл в сила ревизионен акт или декларация, подадена от задълженото лице с изчислени от него задължения за данъци или осигурителни вноски. В делото се съдържат доказателства, че дължимият данък добавена стойност за м. 07. 2009г. се дължи на основание подадена справка-декларация № *4/ 14.08. 2009г., а този вид декларация дава основание за принудително изпълнение- чл. 209,ал.2 , т.2 от ДОПК. По отношение на останалите дължими вноски не са представени доказателства за тяхната изискуемост- нито преки, нито косвени. В резултат на тази фактическа обстановка съдът приема, че само публичноправното задължения за внасяне на ДДС/главница и лихви/ е станало изискуемо, а изискуемостта е една от предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност. За останалите публичноправни задължения не са събрани доказателства, че са станали изискуеми. Независимо, че молителят е упоменал и банков кредит дължим към "ПроКредитБанк" , който е в размер на 6044,76 лв, като предпоставка за започване на производство по несъстоятелност, съдът счита, че дължимият банков кредит не е предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност. Това е така, тъй като банковият кредит не е търговска сделка по смисъла на ТЗ, независимо, че получилият заема е търговец, но и дори и да се приеме за такава няма данни за спиране плащането, поради настъпила предсрочна изискуемост. Другата предпоставка за откриване на прозиводство по несъстоятелност е наличие на неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост на дружеството длъжник. Този факт следва да се установи по убедителен и категоричен начин. Тъй като настоящето производство е започнало по молба на длъжника, в негова тежест е да установи наличието на една или двете предпоставки. По делото са представени доказателства от длъжника, изслушано е и заключение на вещо лице, но съдът не приема заключението на вещото лице. Заключението на вещото лице е необсновано, тъй като то се основава на представени документи от длъжника, които съдът не приема за годни доказателствени средства, въз основа на които да може да се изготви заключение. Съображенията на съда за това са следните: Длъжникът е твърдял, че още след като е приет за съдружник в дружеството-началото на 2009г., не е знаел за задължения на дружеството, а след това дейността на дружеството е намаляла до степен на преустановяване. В хода на делото твърди, че няма достъп до счетоводство, до счетоводни документи, не знае кой е извършвал счетоводната дейност на дружеството. Тези твърдения са в противоречие с представените от молителя документи по делото, които е бил задължен да представи, съгласно дадените указания от съда. Представените документи са ОПР /отчет за приходи и разходи/ към 31.12. 2008г., съставен на 12.01. 2010г., Баланс на дружеството - актив към 12.01. 2010г., Справка за вземанията и задълженията и провизите към 28.12. 2009г, Баланс-пасив към 28.12. 2009г., ОПР за 2008г., съставен на 28.12. 2009г. Ако молителят няма достъп до счетоводството на дружеството не би следвало да представя тези документи и да вписва данни в тях, които безспорно се намират в други счетоводни документи, съставени преди крайниет годишни такива. Ако документите са същствували то е следвало да бъдат представени чрез изискването им от съответния орган- НАП, Статистическо бюро и др., където този вид счетоводни документи задължително се прилагат. Доказателствената сила на тези документи следва да се прецени от съда и като се вземе предвид обстоятелството, че те са частни такива по смисъла на чл. 181 от ГПК, а и предвид разпоредбата на чл. 182 от ГПК. Няма данни за лицата, които са съставили документи, както и тяхното качество, поради което съдът приема, че тези документи са новъсъставени, за нуждите на настоящето производство, поради което и нямат материална доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Позовавайки се на така представените документи вещото лице е обосновало извод за неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост на дружеството, но както се изложи по-горе щом съдът не придава доказателствена сила на документите, заключението се явява необосновано и не се приема от съда. Дори и да има изискуемо публичноправно задължение, не се установи по категоричен начин, че затрудненията на дружеството по изплащане на задължението са трайни, че не разполага с имущество с което да покрие задълженията. Тежестта за доказване на тези факти с годни доказателства е за молителя. Искането на длъжника за обявяване в несъстоятелност се явява неоснователно и следва да се отхвърли. Дружеството следва да бъде осъдено да заплати дължимата д.такса- 250 лв., както и разноските по делото в размер на 250 лв.- възнаграждение за вещо лице. Водим от горното и на основание чл. 631 от ТЗ, съдът: Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ молбата на ДД"Т." О., гр.В.Т.,ул."В. " № 1, вх."А", .4, А., чрез управителя и представляващия П. С. Б. от гр.П. ,ул. "Б." № 16, за откриване производство по несъстоятелност, като неоснователна. Осъжда ДД"Т." О., гр.В.Т.,ул."В. " № 1, вх."А", .4, А., чрез управителя и представляващия П. С. Б. от гр.П. ,ул. "Б." № 16, да запалти на ВТОС д.такса в размер на 250 лв. и разноски по делото в размер на 250 лв., както и 5 лв. за служебен изпълнителен лист, в случай, че сумите не бъдат платени доброволно. Решението подлежи на въззивно обжалване пред В. апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на молителя. окръжен съдия : |