Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                21.07.2020 г.                  гр.Ямбол

 

  В   ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД               ІІ-ри Въззивен  граждански  състав

На   14   юли   2020  година

В открито заседание в следния състав:

                                  

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                                                                         ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

 

секретар Л. Р.

като разгледа докладваното от съдия   Н.Иванов

      възз. гр.дело №185  по описа на 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото  е образувано по въззивна жалба подадена от В.Д.Ж. ***, чрез пълномощник адв. М.К., АК-Ямбол против Решение №36/18.07.2019 г., постановено по гр.д.№47/2019г. на ТРС. С атакуваното решение, съдът е постановил следното: "ПРИЗНАВА за установено по отношение на В.Д.Ж. с ЕГН ********** ***, че З.И.Н. с ЕГН ********** ***  е собственик по наследство на 1/3 идеална част  и я ОСЪЖДА да предаде собствеността и владението върху следния недвижим имот: дворно място цялото с площ от 1033 кв.м., представляващо УПИ ІІ-245, квартал 37 по подробния устройствен план на с.М. общ Т., находящ се на ул.” ******” № *, заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 88 кв.м. , гараж със застроена площ от 28 кв.м., двуетажна масивна второстепенна сграда със застроена площ от 34 кв.м., едноетажна масивна второстепенна сграда със застроена площ от 15 кв.м., едноетажна полумасивна второстепенна сграда със застроена площ от 65 кв.м., едноетажна паянтова второстепенна сграда със застроена площ от 33 кв.м. и едноетажна паянтова второстепенна сграда със застроена площ от 27 кв.м., при граници на имота УПИ І 242, М. Димитров Вълков, УПИ ІV – 243 Желязко Иванов Михалев, УПИ ІІІ – 244 И. М. Х. и от две страни улици. На основание чл.537 ал.2 от ГПК ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по наследство и давностно владение  № 178, том І, рег.№ 304, дело № 164/2018 г., с който В.Д.Ж. с ЕГН ********** *** е призната за собственик по наследство и давностно владение върху следния недвижим имот: дворно място цялото с площ от 1033 кв.м. , представляващо УПИ ІІ-245, квартал 37 по подробния устройствен план на с.М. общ Т., находящ се на ул.” ******” № *, заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 88 кв.м., гараж със застроена площ от 28 кв.м., двуетажна масивна второстепенна сграда със застроена площ от 34 кв.м., едноетажна масивна второстепенна сграда със застроена площ от 15 кв.м., едноетажна полумасивна второстепенна сграда със застроена площ от 65 кв.м., едноетажна паянтова второстепенна сграда със застроена площ от 33 кв.м. и едноетажна паянтова второстепенна сграда със застроена площ от 27 кв.м., при граници на имота УПИ І 242, М. Д. В., УПИ ІV – 243 Ж. И.М., УПИ ІІІ – 244 И. М.Х.и от две страни улици.

С решение №56/17.02.2020г. по гр.д.№47/2019г. на ТРС е била допусната ЯФГ в диспозитива на решението на стр. 8 ред 6, като следва да се чете: ОСЪЖДА да предаде собствеността и владението на 1/3 идеална част  върху следния недвижим имот: дворно място цялото с площ от 1033 кв.м., представляващо УПИ ІІ-245, квартал 37 по подробния устройствен план на с.М. общ Т., находящ се на ул.” ***** № *, заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 88 кв.м. , гараж със застроена площ от 28 кв.м., двуетажна масивна второстепенна сграда със застроена площ от 34 кв.м., едноетажна масивна второстепенна сграда със застроена площ от 15 кв.м., едноетажна полумасивна второстепенна сграда със застроена площ от 65 кв.м., едноетажна паянтова второстепенна сграда със застроена площ от 33 кв.м. и едноетажна паянтова второстепенна сграда със застроена площ от 27 кв.м., при граници на имота УПИ І 242, М. Д. В., УПИ ІV – 243 Ж. И. М., УПИ ІІІ – 244 И. М. Х. и от две страни улици.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно, постановено при нарушение както на съдопроизводствените правила, така също и на материалния закон. Според въззивницата са били предявени три иска, като с оглед дадената от ищцата квалификация същите били недопустими и решението следвало да се обезсили. Твърди се още, че ТРС не е разпределил доказателствената тежест в доклада си и след това като я е разместил при решаване на делото е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до грешни правни изводи. Според въззивната страна, доказателствената тежест е в предявилата иска и в това производство тя е следвало да докаже, че е собственик на идеалните части от процесния имот и при успешно изведено доказване да иска предаване на владението. Сочи се, че в хода на производството, презумпцията на чл.69 ЗС по никакъв начин не е била оборена, и ответницата се е легитимира с валиден, издаден по надлежния ред Нотариален акт №178, т.1, рег.№304, дело №164/2018 г. на и.д. нотариус при РС-Тополовград. Твърди се, че съдът въобще не се е съобразил с нотариалният акт. Съдът игнорирал това основно доказателство и по този начин нарушил правилата за разпределение на доказателствената тежест, като е постановил порочен акт, изцяло в разрез със съдопроизводствените норми. Направено е пред въззивната инстанция позоваване на изтекла десетгодишна придобивна давност в полза на ответницата, касателно процесния имот. Посочено е, че дадената от ТРС пр. квалификация на иска чл.308 от ЗС е неправилна. Сочи се, също, че макар и декларативно съдът да е преценил в съвкупност писмените и гласни доказателства „които кредитирал като обективни и непротиворечиви", показанията на посочените от ответницата свидетели били почти изцяло игнорирани, а решението се позовавало в изключителна степен на показанията на единствения свидетел на ищцата, която не пресъздавала лични нейни впечатления, а факти, които е научила от самата ищца.. При цялостен анализ на тези доказателства съдът следвало да стигне до съвсем различни изводи. Предвид изложеното и по подробни съображения в жалбата, се претендира обезсилване на решението на ТРС и прекратяване на производството по делото поради недопустимост на исковете, като в случай че се приеме, че исковете са допустими, се претендира отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се и направените по делото разноски.

По жалбата не е постъпил отговор от насрещната страна.

В с.з. жалбата се поддържа.

Въззиваемата страна, ред уведомена, чрез своя пълномощник оспорва жалбата и претендират нейното отхвърляне.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Не се спори по делото, а и от представения пред ТРС, Нот.акт №104, рег.№206, том І, дело № 217 от 1968 г. на Народен съд Тополовград е видно, че процесния имот в с.М., общ.Т., а именно: дворно място цялото с площ от 1033 кв.м. , представляващо УПИ ІІ-245, квартал 37 по подробния устройствен план на с.М. общ Т., находящ се на ул.” *******” № * ведно с построени в същия сгради, е бил закупен от И. Ж. Х.- баща на ищцата, което по това време е бил в брак с Н.Н. Х.- майка на ищцата.

Видно от Удостоверение за наследници изх.№0057/04.12.2018г. на Кметство с. М., Община Т., И. Ж.Х.е починал на *****., като е оставил за свои законни наследници: Н.Н. Х.- съпруга /починала на *****./; ищцата З.И.Н.- дъщеря; М. И. К.- дъщеря и Ж. И. Ж.- син /починала на *****./. След смъртта си Ж. И.Ж. е оставил за свои законни наследници: ответницата В.Д.Ж.- съпруга; и две дъщери- Н.Ж.И. и В. Ж.И..

Видно от нот. акт № 109 том І, рег.№ 195, дело № 103 от 2018 г. на съдия по вписванията при ТРС, сестрата на ищцата М. И. К. е дарила на В.Д.Ж. 1/3 идеална част от процесния имот.

Не е спорно между страните, а и от представените пред ЯРС писмени доказателства се установява, че В.Д.Ж. се е снабдила с Констативен нотариален акт за право на собственост  на недв. имот,  придобит на основание давностно владение №178, том І, рег.№ 304, дело № 164/2018 г. на съдия по вписванията при ТРС, с който е била призната за собственик по давностно владение върху 1/3 ид. част от процесния недвижим имот. Не се спори между страните, че този нотариален акт касае наследствената 1/3 ид. част от имота на ищцата З.И.Н..

От страна на ищцата пред ТРС са представени квитанции за платен данък за процесния имот, ведно от които, същъта е заплащала данък за имота до 2018г. включително.

Пред ТРС са били изслушани свидетели, като от показанията на св. Н., Г. и А., се установява, че след като бащата на ищцата е закупил имота, и след като брат й Ж. се е върнал от казармата /през 1973г.- св.Н./, са разрушили старите постройки и са построили нови / през. 1974.- св.Г./. В имота до смъртта си живели родителите на ищцата, и Ж. и съпругата му /според св. Н., Ж.се е оженил 1978г./, които се грижили за тях. След смъртта на Ж., за имота се грижила, съпругата му- ответницата В.. Според св. А., в имота е бил правен ремонт приживе на родителите на ищцата, като била правена плоча на къщата. Тази свидетелка сомчи, че ищцата също посещавала имота до смъртта на майка си и се грижила за нея. Понастоящем ищцата била лишена от достъп до имота.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна:

Правилно първоинстанционния съд е квалифицирал претенцията като такава с пр. осн. чл.108 от ЗС /според настоящия съдебен състав се касае за техническа грешка при изписването като "308"/ касаеща 1/3 ид. част от процесния имот, върху които ищцата твърди, че притежават право на собственост по наследство от своите родители. Неоснователни са възраженията в жалбата,че по делото са били предявени три иска. Искът за собственост по чл.108 ЗС е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота.  В случая ищцата е оспорила правото на собственост на ответницата, с твърдения, че не е собственик на процесните имоти, тъй като към момента на снабдяването  й с констативен нотариален акт за собственост по отношение на имота, не е било налице осъществявано от нея владение продължило в законоустановения 10г. срок.

Безспорно е в случая ,че имотът е бил придобит от родителите на ищцата с  Нот.акт №104, рег.№206, том І, дело № 217 от 1968 г. на Народен съд Тополовград. след смъртта  им / И. Ж. Х. е починал на *******., а Н. Н.Х. е починала на ********./, всяко от трите им деца е придобило по наследство по 1/3 ид. част от процесния имот. Съгласно приетото в ТР № 1/06.08.2012г. по т.д.№1/2012г. на ОСГК, при спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците, какъвто е настоящия случай, следва да се даде отговор на въпроса дали той е владял изключително за себе си целите имоти и от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Данни за такива действия извършени по отношение на ищцата, след смъртта на И. Ж. Х., по делото липсват.

Като правилен се преценя изводът на ТРС за недоказаност на твърденията на В.Ж., че същата е придобила собствената на ищцата 1/3 ид. част от процесния имот в резултат на давностно владение. Според правната доктрина придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Нормата на чл.79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС. Обективният елемент на владението – упражняването на фактическа власт – съвпада с този при държането. Обстоятелството, че ответницата е живяла в имота заедно със съпруга си, до смъртта на неговите родители, не означава, че същата е владяла имота. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът /чл.69 ЗС/ предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене, чрез позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл.120 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства – предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и т.н. До момента в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено, чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост.

В случая такива действия, въззивницата е предприела едва през 2018г., снабдявайки се с процесния констативен нотариален акт, чрез извършване на обстоятелствена проверка, с който е била призната за собственик по давностно владение по отношение на собствените на ищцата 1/3 ид. части от имота. Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик /ТР № 11/21.03.2013г. по т.д.№11/2012г. на ОСГК/. Въз основа на представените по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд правилно е приел за установено, че В.Ж. не е владяла 10 години назад преди 19.06.2018г., или считано от 19.06.2008г. /когато съпругът й и майка му са били още живи/, процесния имот. Ирелевантно по делото е обстоятелството кой и с какви средства е изграждал постройки в имота, приживе на неговите собственици, с оглед разпоредбата на чл.92 ЗС.

Както правилно е посочил ТРС, през цялото време до смъртта си, родителите на ищцата и съпруга на ответницата са живели в имота и са го владели без прекъсване. По делото  липсват доказателства някой от тях да е предавал владението на имота на сина си или неговата съпруга, или да е извършвал прехвърляне, чрез дарение, продажба или друг способ.

Липсват доказателства за действия на въззивницата считано от 19.06.2008г., които да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици, за да е налице преобръщане на владението. Индиция за обратното е посоченото и в нот. акт № 109 том І, рег.№ 195, дело № 103 от 2018 г., с който тя е приела от М.И. К. /сестрата на ищцата/ друга 1/3 идеална част от процесния имот, т.е. се е съгласила, че до този момент К. е била собственик на 1/3 идеална част от имота, придобита по наследство от родителите й.

От изложеното следва, че В.Ж. не е придобил по давност право на собственост върху идеалните части на ищцата, и искът с пр. осн. чл.108 ЗС правилно е бил уважен. Като последица правилно е бил отменен и издадения в полза на въззивницата констативен нотариален акт. Разпоредбата на  чл.537 ал.2 ГПК урежда задължение на съда да отмени, респ. измени, порочен охранителен акт, като последица от разрешен по исков ред спор за материално право. Касае се не до предявен самостоятелен иск по  чл.537 ал.2 ГПК, а до уредена от закона правна последица от уважаването на иска за материалното право, засегнато от охранителния акт. Предявения иск за собственост по делото касае само 1/3 ид. част от недвижим имот. Следователно, с оглед доказателствата по делото, касае се за искане, чието уважаване или отхвърляне в конкретния случай е изцяло обусловено от изхода на делото по отношение на главния иск. В настоящият случай предявеният ревандикационен иск, който е главен и се отнася за 1/3 ид.част от процесния имот, е уважен като основателен, което логично води до същия правен резултат и по отношение на обусловената от него акцесорена претенция по чл.537 ал.2 ГПК – за отмяна на Констативен нотариален акт за право на собственост  на недв. имот,  придобит на основание давностно владение №178, том І, рег.№ 304, дело № 164/2018 г. на съдия по вписванията при ТРС, касаещ собствената на ищцата 1/3 ид.част. от имота.

Ето защо решението на ТРС, следва да бъде потвърдено на основание чл.271 ал.1 ГПК.

При този изход на делото въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на насрещната страна, направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 300лв.

Водим от изложеното, ЯОС

 

                                                            Р     Е   Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №36/18.07.2019 г., постановено по гр.д.№47/2019г. на ТРС.

ОСЪЖДА  В.Д.Ж. да заплати на З.И.Н., сумата 300лв.- разноски пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчване на страните.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:1.                          

 

 

 

 

                                                                                                    2.