Р Е Ш Е Н И Е

гр. София,              2020г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 4679 по описа за 2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предмет на производството е предявен от Ж.Б.С. против ЗАД „ОЗК-З.” гр.София осъдителен иск за сумата 30 000лв. на основание чл.43, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва от 03.04.2018г. до изплащането.

Твърденията са за настъпило на 16.02.2017г. на главен път І-9 пътно-транспортно произшествие между т.а.МАН с ДК № ******, управляван от В.Г.С., и л.а.ВАЗ 2121 с ДК № ******, управляван от ищеца, причинено виновно от водача на първото превозно средство. Като последица от произшествието ищецът получил дълбока разкъсно-контузна рана на предно лице на пателата на дясно коляно, травма на четириглавия мускул и сухожилията му, частично разкъсване на сухожилието на капачката на коляното, натъртвания и охлузвания, които му причини болки и страдания и неудобства в ежедневието при обслужването. Обезщетяването на тези неимуществени вреди претендира от ответника, като застраховател по застраховка „Гржданска отговорност” на виновния за произшествието водач. Претендира разноски.

Ответникът оспорва механизма на произшествието и вина за настъпването му  да носи застрахования при него водач. Твърди изключителна вина за неговото настъпване да има водачът на т.а.Форд Транзит с ДК ******И.Щ., съответно произшествието да е последица от поведението и на двамата водачи в условията на съвина по чл.53 ЗЗД. Навежда възражение за съпричиняване от ищеца с твърдението поведението му да е било в нарушение на чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДв.П, както и да е бил без поставен обезопасителен колан. Оспорва ищецът да е претърпял неимуществени вреди, както и навежда доводи за прекомерност на претендираното обезщетение. Оспорва дължимостта на законна лихва. Претендира разноски.

Конституираното на основание чл.219, ал.1 ГПК трето лице-помагач ЗК „О.”  АД, чрез ЗК „О.-клон България” КЧТ , оспорва застрахования при него по застраховка „Гражданска отговорност” водач на т.а.Форд Транзит да е виновен или допринесъл за настъпване на произшествието. Оспорва иска по основание и размер, както и също навежда възражение за съпричиняване от ищеца поради нарушение на чл.137а ЗДв.П.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

 Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за причинените вреди. Процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно обезщетение застрахователя по реда на чл.380 КЗ, която в случая е налице.

Уважаването на иска предпоставя валидна към датата на събитието застраховка "Гражданска отговорност", покриваща отговорността на причинителя на вредите и осъществяване фактическия състав на чл.45 -противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

Като безспорно е отделено обстоятелството за сключен и действащ към деня на произшествието договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност”, покриваща отговорността за вреди на В.С., като водач на т.а.МАН с ДК № ******, страна по който е ответникът ЗАД „ОЗК-З.” гр.София.

Не се спори реализирането на ПТП на 16.02.2017г. на главен път І-9, 189 км., между този автомобил и л.а.ВАЗ 2121 с ДК № ******, управляван от ищеца.

С влязло в сила Решение от 25.09.2019г. по НОХД № 719/2019г. по описа на РС-Несебър В.С. бил признат за виновен в това, че на посочените дата и място, при управление на т.а.МАН с ДК № ****** нарушил правилата за движение по чл.6, чл.21, ал.2 вр. ал.1,  чл.42, ал.1, т.2, и ал.2, т.3 и чл.43 ЗДв.П и след като се движел с несъобразена скорост и неправилно предприел маневра изпреварване на друго МПС в пътен участък с ляв завой с ограничена видимост, допуснал настъпването на ПТП с движещ се в насрещното платно за движение л.а.ВАЗ с причиняване по непредпазливост на водача му Ж.С. средна телесна повреда, съставляващо престъпление по чл.343, ал.1, б.”б” вр. чл.432, ал.1 НК с приложение разпоредбата на чл.78а НК за освобождаването му от наказателна отговорност и налагане административно наказание.

 На основание чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Постановеното в рамките на наказателното производство решение по чл.78а НК, с което подсъдимият е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание има същата задължителна сила за гражданския съд. С това решение наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата. Деянието и в този случай е престъпление, независимо от естеството на наложеното наказание, поради което решението по чл.78а НК се приравнява на влязла в сила присъда /т.15 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д.№ 6/2012г., ОСГТК на ВКС/. 

Предвид обвързващата сила на постановеното в наказателното производство решение, настоящият съд е длъжен да го зачете и да приеме за установен извършения от застрахования при ответника водач В.С.  фактически състав на непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД, предпоставящо пораждане отговорността на ответника по застраховката „Гражданска отговорност“ да заплати обезщетение за вредите.

Механизмът на произшествието и обстоятелствата, при които е настъпило се установяват заключението на вещо лице в областта на автотехниката и събраните свидетелски показания. Видно от същите пътният участък е прав с последващ ляв завой с радиус 100.25 метра. Влекачът МАН с прикачено полуремарке се движил по платното за движение в посока от гр.Варна към гр.Бургас със скорост от 60 км./ч. при ограничение за участъка от 40 км./ч. обозначено с поставен знак В 26. Застигнал движещ се пред него микробус Форд Транзит с ДК № ******и започнал изпреварването му преди завоя. В същото време от завоя излязъл л.а.ВАЗ, движещ се със скорост около 40 км./ч, и виждайки приближаващия отсреща товарен автомобил водачът се опитал  да избегне челен удар с насочване автомобила наляво. От своя страна водачът на товарния автомобил се насочил към дясната лента пред микробуса и в момента, в който бил разположен косо върху разделителната линия на пътя настъпил удар между двете МПС. От удара лекият автомобил се разцепил на две части, предната с водача се завъртяла наляво около вертикалната ос и спрял в канавка, а задната част останала на пътното платно. Според вещото лице причина за настъпване на произшествието са субективните действия на водача на товарния автомобил, който предприел маневра изпреварване  в пътен участък с ляв завой , с ограничена видимост и забранено изпреварване /маркировка М1-непрекъсната разделителна линия/. При този механизъм на произшествието експертът сочи, че разминаването на двете МПС не бил могло невъзможно, поради което ударът за лекия автомобил е бил непредотвратим. В показанията си св.С. сочи, че произшествието настъпило в момента, в който изпреварил движещият се пред него микробус и бил плътно в дясно, но ударът бил последица от това, че лекият автомобил, който се подхлъзнал на снега в дясната част на платното си за движение и навлязъл в собствената му лента. Съдът не кредитира показанията в тази част, като противоречащи на останалите събрани доказателства и тяхната очевидна заинтересованост съобразно чл.172 ГПК. Другият разпитан свидетел  Д.П. сочи, че товарният автомобил започнал да го изпреварва /микробус Форд/ на непрекъсната разделителна линия непосредствено преди завоя и поради това видимостта била силно ограничена. Когато насреща се появил лекия автомобил тирът не се бил прибрал в платното си на движение. 

Възражението на ответника изключителна вина за настъпване на произшествието да има застрахования при третото лице-помагач водач на микробуса е неоснователно. Същото се изключва само поради влязлото в сила решение на наказателния съд по чл.78а НК. Скоростта и положението на микробус Форд Транзит на пътното платно нямат връзка с механизма на произшествието и по делото не е установено водачът му да е имал поведение, което по какъвто и да е начин да е допринесъл за неговото настъпване за да се направи извод за причиняване деликта при условията на чл.53 ЗД. Доказано е по несъмнен начин непосредствената причина за ПТП е предприемането на изпреварване от товарния автомобил на микробуса преди завой и при забранено за такава маневра място съчетано с движение с по-висока от допустимата скорост, обозначена с пътен знак.

Не е налице и съпричиняване от страна на ищеца, който се е движил правомерно в своята лента за движение и при съобразена за пътния участък скорост 40 км./ч. Установено е, че при възприемане на приближаващият пред него товарен автомобил ищецът направил спасителна маневра по отклоняване своето превозно средство в ляво, но това му поведение не е противоправно и не е допринесло за настъпване на вредните последици.

Ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението ищецът да е бил без поставен обезопасителен колан. Събраните сочат, че като последица от удара автомобилът му са разцепил на две части, а с оглед механизма и получените травми наличието или липсата на поставен колан е без значение за увреждането му. Поради това не е налице основание за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД.

Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования за всички причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения. Съдът е длъжен да ги обсъди и въз основа съвкупната им оценка да обоснове извод за размера на съответстващото обезщетение /ППВС № 4/1968г./.

От събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещо лице по СМЕ се установява, че като последица от произшествието ищецът получил разкъсно-контузна ранав предната част на дясното коляно, частично разкъсване на собственото сухожилие на колянното капаче, и охлузване на горния клепач на лявото око. По своя медико-биологичен характер увреждането на дясното коляно и капаче са довели до трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, а увреждането на горния клепач до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Непосредствено слез произшествието постъпил в болнично заведение, където извършена операция по ревизия на раната на дясното коляно, шев на сухожилието на колянното капаче и шев на раната. Поставена е ортопедична протеза за обездвижване на колянната става. В деня следващ операцията по желание н ищеца е бил изписан от болницата и продължил лечението амбулаторно с контролни прегледи. Колянната става зараснала за срок от 2 месеца, а разкъсаното сухожилие за срок от 40 дни, след което е проведено раздвижване.  Общият лечебен и възстановителен период е 2 месеца. Уврежданията са причинили на ищеца болки и страдания в продължение на 3 месеца, като в първите 2-3 седмици непосредствено след катастрофата и около 2 седмици по време на рехабилитацията са били по-интензивни. В останалото време е търпял спорадични болки в областта на дясното коляно при обща преумора на крайника и при резки промени на времето /студено и влажно/, които бързо са отшумявали след прием на обезболяващи медикаменти. Понастоящем разкъсаните меки тъкани на дясната колянна става и разкъсано сухожилие са зараснали първично, а движенията на ставата са вече в пълен обем и сила. От нараняванията останал траен кожен белег с дължима 8-9см., който ще остане пожизнено. Според вещото лице ищецът е възстановен напълно, придвижва се самостоятелно, с нормална походка и без помощни средства, при липса на данни за усложнения или негативни последици, освен белега.

В показанията си св.М.Т. сочи, че видял ищеца непосредствено след катастрофата в болницата. Бил силно уплашен, стресиран и неадекватен. Имал наранявания по себе си, като най-тежкото било травмата на дясното коляно. След изписването се възстановявал в домашни условия, където поради обездвижването на увредения крак изпитвал затруднения при обслужването от своите близки. Придвижвал се с патерици дълго време. Върна се на работа след около 2 месеца след катастрофата, но му било трудно, защото работата му била свързана с управление на автомобил и често му се налагало да минава покрай мястото на инцидента, което му навявало спомени и изпитвал страх.

Горното установява по безспорен начин претърпени от ищеца неимуществени вреди, намиращи се в причинна връзка с ПТП, за което му се дължи обезщетение. При определяне размера съдът съобрази възрастта на ищеца към деня на произшествието / 33г./, получените травматични увреждания-сравнително леко на горен клепач на ляво око и по-тежката на десния крак,; начинът на получаването им, както и продължителността на лечебния и възстановителен период-2 месеца. Ищецът претърпял операция на дясното коляно, поради обездвижването на което изпитвал затруднения при придвижването, както и при обслужването в ежедневието наложило подпомагането от близки. Изпитвал физически болки и страдания от получените травми, претърпяната операция и в периода на възстановяване със завишена интензивност в първия месец и в началото на проведената рехабилитация, а впоследствие спорадични болки при преумора и промяна във времето. Произшествието се отразило негативно и на психичното му състояние-след произшествието бил в шок, силно уплашен, емоционално се чувствал зле, когато поради задълженията си в работата минавал покрай мястото. Въпреки пълното възстановяване от уврежданията следва да се отчете наличието на остатъчен белег на увредения крайник, който ще остане пожизнено. Предвид това и в съответствие с принципа по чл.52 ЗЗД съдът приема справедлив размер на обезщетението от 20 000лв., до който предявени иск следва да се уважи.

При непозволено увреждане в съответствие чл.84, ал.3 ЗЗД делинквентът е в забава спрямо увредения от деня на увреждането и от този момент дължи обезщетение по чл.86 ЗЗД равно на законната лихва. Отговорността на застрахователя за плащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор „Гражданска отговорност”, но е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. Той отговаря за всички причинени от него вреди, включително и за вредите от забавата. Това изрично е предвидено в чл.429, ал.2, т.2 КЗ, според която застрахователното обезщетение обхваща и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. Според ал.3 лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпване на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Нормата на ал.3 ограничава отговорността на застрахователя за законна лихва, като определя различен от чл.84, ал.3 ЗЗД момент, от който я дължи-по-ранната дата от деня на уведомяването му от застрахования или уведомяването, съответно претенцията на увредения за обезщетение. По делото не са събрани доказателства дали и кога застрахованият е уведомил застрахователя за настъпване на събитието, поради което следва да се приеме, че последният дължи законна лихва за забава считано от 29.05.2017г., когато е получил претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение до изплащането. С исковата молба се претендира лихва от по-късна дата-03.04.2018г., поради което и в съответствие с диспозитивното начало в процеса искането следва да се уважи от тази дата.

 

По разноските:

Ищецът е освободен от заплащането на държавна такса за иска. Направил е разноски от 270лв., от които на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва за му заплати 180лв. съобразно уважената част от иска.

Представляван е от адвокат безплатно при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на процесуалния представител адв. Ц.В.-САК адвокатско възнаграждение от 1144лв. с ДДС, изчислено в съответствие с  чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част от иска. Представени са доказателства за регистриране на адвоката по ЗДДС.

Ответникът е направил разноски от 2196лв., от които 1716лв. платено адвокатско възнаграждение. Възражението по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е в границите на установения в Наредба № 1/09.07.2004г. минимум. На основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест следва да се възложат разноски от 732лв., пропорционално на отхвърлената част от иска.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважения иск от 800лв.

Водим от горното съдът  

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.”, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Ж.Б.С., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, офис 5, сумата от 20 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило на 16.02.2017г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на т.а.МАН с ДК № ******, ведно със законната лихва от 03.04.2018г. до изплащането, като

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер 30 000лв.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.”, ЕИК ******, гр.София, да заплати на Ж.Б.С., ЕГН **********, от гр.Обзор, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 180лв.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.”, ЕИК ******, гр.София, да заплати на адв.Ц.В.-САК с адрес ***, офис 5, адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА от 1144лв.

ОСЪЖДА Ж.Б.С., ЕГН **********, от гр.Обзор, да заплати на ЗАД „ОЗК-З.”, ЕИК ******, гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 732лв.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.”, ЕИК *********, гр.София, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 800лв.

 

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника ЗК „О.”  АД, Република Кипър, чрез ЗК „О.-клон България” КЧТ  гр.София, бул.***********.

 

Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

 

                                                                      СЪДИЯ: