№ 6700
гр. София, 08.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110166155 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба и
уточнителни молби от „Асцедент“ ООД против „Топлофикация София“ ЕАД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Във връзка с определяне размера на дължимата неустойка по чл. 8, ал. 4 от
договора, ищецът е направил искане за допускане изготвянето на съдебно-
икономическа експертиза, вещото лице по която да определи каква е цената за
присъединяване по чл. 8, ал. 3 от договора, съобразно броя и обема на
самостоятелните обекти. Следва да се посочи, че в чл. 8, ал. 2 от договора е посочена
цена на присъденияване /1131,60 лева/, която е посочена и от ищеца при предяваване
на иска за неустойка. Същевременно, претендираната от ищеца неустойка е по чл. 8,
ал. 4 от договора, която се изчислява съобразно цената на присъединяване /посочена в
ал. 2/ от договора, а не съобразно цената, дължима по чл. 8, ал. 3 от договора. С
отговора на исковата молба ответникът възразява срещу искането за допускане на
експертиза, като сочи, че цената на присъединяване към топлопреносната мрежа е
утвърдена съобразно одобрена методика от КЕВР, като прилага доказателство за
размера й /съответстващ на уговореното между страните в чл. 8, ал. 2 от договора/. С
оглед на факта, че предявеният от ищеца иск е по чл. 8, ал. 4 вр. ал. 2 от договора и се
касае за неустойка върху цената на присъединяване, която е уговорена като размер
между страните, то не е необходимо допускането на експертно заключение за
посочването на размера на цената по чл. 8, ал. 3 от договора, касаеща дължимата цена
при откриване на партида съобразно броя и обема на присъединяваните обекти.
Искането следва да се отхвърли, тъй като не е необходимо по смисъла на чл. 146, ал. 4
ГПК с оглед предявения иск.
Направеното от ищеца искане с молба от 24.01.2025 г. за допускане изготвянето
на СОЕ относно сумите, необходими за изграждане и въвеждане в експлоатация на
присъединителния топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция, е
относимо и необходимо, поради което следва да бъде уважено.
Ищецът е направил искане за задължаване по реда на чл. 190 ГПК на ответника
да представи по делото копие на цялата преписка във връзка с договора за
присъединяване. Ищецът не сочи фактите, които иска да бъдат установени с така
1
направеното искане. Освен това и двете страни представят писмени доказателства във
връзка с процесното правоотношение, като в случай че ищецът иска да бъде
представено конкретно доказателство, същият следва да го посочи, както и да
обоснове искането си. Искането, така както е направено, следва да бъде отхвърлено.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба, към уточнителна молба с вх. №
******/04.12.2024 г., както и към отговора на исковата молба писмени доказателства
по опис, обективиран в същите.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за допускане изготвянето на съдебно –
икономическа експертиза за отговор на поставения в исковата молба въпрос, както и
искането за задължаване по реда на чл. 190 ГПК на ответника да представи в цялост
копие на преписката във връзка с договора за присъединяване.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-оценителна експертиза, вещото лице по
която да даде отговор на въпроса, поставен от ищеца в молба с вх. № *****/24.01.2025
г., а именно: какъв е размерът на сумите, необходими за изграждане и въвеждане в
експлоатация на присъединителния топлопровод, съоръженията към него, както и на
абонатната станция, като посочи по пера всички необходими разходи за изпълнение на
проекта – в това труд, материали, строително-монтажни, изкопни, административни
разходи и т.н.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по делото В Т Т – специалност: промишлена
топлотехника, банков мениджмънт, корпоративни финанси, оценител на цели
държавни и общински предприятия, машини и съоръжения в сферата на
машиностроенето, международни финанси, финансов и кредитен анализ, маркетинг и
мениджмънт, която да се призове след представяне на доказателство за внесен депозит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на СТЕ в размер на 1200,00 лева, вносим от
ищеца по сметка за депозити на СРС в петдневен срок от получаване на съобщението.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 27.03.2025 г.
от 10:40 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, като на ищеца се връчи и препис от депозираното от
ответника становище с вх. № 35879/03.02.2025 г.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание по:
1/ чл. 80, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ за овластяване на ищеца да извърши за
сметка на длъжника на уговореното в процесния договор за присъединяване на
клиент, който ще ползва топлинна енергия за битови нужди от 18.06.2021 г. действие
по изграждане и въвеждане в експлоатация на присъединителния топлопровод,
съоръженията към него и абонатната станция, като ответникът бъде осъден да заплати
цената за това от 20 000 лева;
2/ чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2424,04 лева,
представляваща неустойка за забава в изпълнението за периода от 02.12.2021 г. до
06.11.2024 г.;
3/ чл. 82, изр. 2 ЗЗД за сумата от 11 532,40 лева, представляваща претърпяна от
2
ищцовото дружество загуба във връзка със сторени разноски за присъединяване на
сградата към ел. мрежа с по-голяма мощност.
Ищецът „Асцедент“ ООД с исковата молба, уточнителната молба с вх. №
******/04.12.2024 г. и уточнителна молба с вх. № *****/24.01.2025 г. твърди, че на
18.06.2021 г. между страните бил сключен договор за присъединяване по чл. 138 от
Закона за енергетиката за обект ***, топлозахранване и абонатна станция за
високоетажна жилищна сграда с подземни гаражи в УПИ VII- ****, кв. 239, м. „***,
който имот към датата на сключване на договора е бил изграден от ищеца в степен на
завършеност "груб строеж" съгласно Удостоверение № 18 по чл. 181 от ЗУТ от
22.07.2019 г. издадено от Столична община, район "Надежда". Твърди се, че съгласно
чл. 1, ал. 2 от договора ответникът поел задължението да изгради за своя сметка и да
въведе в експлоатация присъединителния топлопровод, съоръженията към него и
абонатна станция, след представяне от страна на клиента на документите, подробно
описани в чл. 2, ал.1 от договора и изготвянето на акт образец 2а за откриване на
строителна площадка. В гл. V-ХII от договора за присъединяване подробно били
уговорени техническите параметри на строежа. Ответното дружество декларирало, че
изготвеният от страна на ищеца инвестиционен проект съответства на техническите
изисквания, заложени в предварителното проучване и е съгласуван с него преди
подписването на договора за присъединяване. Преди подписването на договора, на
11.05.2021 г., ищцовото дружество заплатило на ответника сумата от 475 лв. - задатък
по чл.8, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 1, т. 7 от договора, както и сумата от 1131,60 лв. - цена за
присъединяване по чл. 8, ал. 2 вр. чл. 2, ал. 1, т. 6 от договора. В изпълнение на
поетото задължение по чл. 2, ал. 11 вр. чл. 2, ал. 1 т. 4 и 5 от договора, ищецът
съгласувал инвестиционния проект с компетентните органи и се снабдил с разрешение
за строеж № Б 12 от 02.08.2022 г. изд. от СО р-н Надежда (влязло в сила на 18.08.2021
г.) на енергийните обекти и съоръжения, което представил на ответното дружество на
01.09.2021 г., като с това заявление предложил сам да изгради енергийните
съоръжения и дори бил закупил абонатна станция. На заявлението ответното
дружество отговорило с писмо от 06.10.2021 г., с което отказва ищецът сам да изгради
енергийните съоръжения и го уверява, че топлопреносното предприятие разполага с
необходимата техническа, финансова и икономическа възможност да изгради
съоръженията.
Твърди се, че ищцовото дружество изпълнило и задължението си по чл. 2, ал. 1 от
договора, като представили със заявление 15.02.2022 г. на ответното дружество: 1/
нотариално заверено писмено съгласие на собствениците притежаващи най-малко 2/3
от собствеността в сградата - етажна собственост, че желаят присъединяване към
топлопреносната мрежа; 2/ нотариално заверена декларация от заявителя, че в обекта
има цялостно изградени инсталации за отопление и БГВ; 3/ нотариално заверена
декларация, че клиентът ще ползва топлинна енергия за битови нужди; 4/ констативен
протокол за съответствие на етапа на завършеност на сградата по чл. 181 от ЗУТ и акт
обр. 15 за сградата и 5/ копия от пълномощни от собствениците.
На 15.02.2022 г. ищецът поискал информация от ответното дружество защо
изпълнението на строителните работи по договора за присъединяване не са започнали,
но такава не получил. Излага съображения, че съгласно чл. 12 от договора ответното
дружество се задължило да стартира процеса на изграждане на съоръженията след
предоставяне на изискуемите документи, заплащането на задатък, цена за
присъединяване и подписването на акт образец 2А за откриване на строителна
площадка. Сочи, че понастоящем ответното дружество все още не е инициирало
подписване на акт образец 2А за откриване на строителна площадка, нито е построило
енергийните съоръжения. Развива съображения, че в ЗУТ и в Наредба № 3 от 31 Ю.
2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството няма изрично
3
посочен срок за съставянето протокола за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво, но има въведено условие, че този протокол се
съставя при влязло в сила разрешение за строеж. Счита, че по общите правила на
правото запълването на тази законова празнина касаеща срока за съставяне на
протокола за откриване на строителната площадка и определянето на строителната
линия и нивото, би следвало да се разреши по метода на аналогия на закона чл. 69, ал.
1 от ЗЗД "че което се дължи без срок се дължи веднага" или поне в най-кратък разумен
срок. Ето защо счита, че при влязло в сила на 18.08.2021 г. разрешение за строеж № Б
12 от 02.08.2022 г. изд. от СО, р-н Надежда за конкретния обект, предмет на договора,
и при изпълнението на предпоставките в чл. 12 от договора, ответното дружество е
следвало да стартира процеса на изграждане на съоръженията, ако не веднага, то поне
в разумен срок от един месец след датата, на която ищецът е депозирал влязлото в
сила разрешение за строеж със заявление вх. № П - 9856 от 01.09.2021 г. Сочи, че
отношенията между строителя (ответното дружество) и строителния надзор се
уреждат между тези две страни, като ищецът няма контрол над тях, включително
срокът за откриване на строителна площадка, като за действията/бездействията на
своите съдоговорители строителят (ответното дружество) следва да отговаря като за
свои действия.
Счита, че забавата на ответника е продължила необосновано дълго време, като
ищцовото дружество продължава да има интерес от изпълнение на задължението за
строеж на присъединителния топлопровод, съоръженията към него и абонатната
станция. Сочи, че това е съгласно чл. 137, ал. 2 от Закона за енергетиката строежът на
тези обекти е "действие, което може да бъде извършено от друго лице" по смисъла на
чл. 80 от ЗЗД. Ето защо моли съда да му разреши да извършат строежа на тези
съоръжения вместо ответника и за негова сметка, като необходимата сума определя на
20 000 лева.
Отделно, претендира и обезщетение за вреди от ответното дружество. Сочи, че
съгласно чл. 7, ал. 3 от договора ответното дружество се задължило да изгради
енергийните обекти и съоръжения в двумесечен срок, считано от датата на подписване
на акт образец 2А за откриване на строителна площадка, като намира, че към
настоящия момент ответното дружество е изпаднало в забава, считано три месеца от
01.09.2021 г. - датата на която му е било представено влязлото в сила разрешение за
строеж (един месец разумен срок за съставяне на акт образец 2А за откриване на
строителна площадка и два месеца за изпълнение на строежа) или към 02.12.2021 г.
ответното дружество сочи, че е било в забава по договора за присъединяване. В чл. 8,
ал. 4 от договора страните се съгласили, че при неизпълнение на строително-
монтажните работи, врязването и изпитването на енергийните обекти и съоръжения в
предвидените срокове, ответното дружество дължи неустойка в размер на 0,2 % от
цената за присъединяване за всеки ден от забавата. Цената за присъединяване се
определяла съгласно чл. 8, ал. 2, а именно в размер от 1131, 60 лв., която сума била
заплатена от ищеца. Ето защо претендира сумата от 2424,04 лева, представляваща
неустойка за забава в изпълнението за периода от 02.12.2021 г. до 06.11.2024 г.
Наред с това, за да завършат строежа на сградата в срок наложила промяна в
електро инсталацията, така че да се добави инсталация за подгряване на вода /бойлери
/като ищецът бил принуден да преработи проекта на сградата в част "Електро", да
закупи и монтира в сградата допълнително оборудване от "Никстрой - инженеринг"
ЕООД съгласно Протокол № 3 и фактура № ***/07.04.2020 г. на стойност 5972,40 лв. и
да поиска присъединяване към по-голяма мощност, така че сградата да може да се
отоплява и да подгрява вода на електроенергия, като предоставената ел. мощност вече
трябвало да е 98кW. Това довело до заплащане на допълнителни присъединителни
такси към ЕРМ Запад съгласно фактура № ***/29.05.2023 г. в размер на 5560 лв.
4
Счита, че тези допълнителни разходи от общо 11532,40 лева не биха били сторени от
ищцовото дружество, ако ответникът бил изпълнил в разумен срок своето задължение.
Ето защо тази сума се явявала загуба за ищеца по смисъла на чл. 82 от ЗЗД,
представляваща пряка и непосредствена последица от неизпълнението на
недобросъвестния ответник, поради което моли съда да му бъде присъдена.
В срочно постъпил отговор ответникът „Топлофикация София“ ЕАД оспорва
изцяло предявените искове. По отношение на предявения иск по чл. 80 ЗЗД, сочи, че
предвиденият в чл. 137 ЗЕ ред за изграждане на енергийните съоръженията изисква
съгласуваност с топлопреносното предприятие, каквато в настоящия случай твърди, че
не е налице. Намира, че това е условие, без което не може да бъде разрешено на
ищцовото дружество изграждане вместо ответното дружество. Освен това сочи, че от
проведената кореспонденция между страните в приложено писмо П-9856/06.10.2021 г.
ищцовото дружество било изразило същото намерение за самостоятелно изграждане
на енергийните обекти, което предложение е било отхвърлено категорично още тогава
от ответното дружество. В този смисъл, счита, че при липса на съгласуваност с
топлопреносното предприятие, което се явява необходима предпоставка от правна
страна, самостоятелно изграждане на обектите не може да има, което означавало, че
действието не може да бъде извършено от друго лице. Ето защо намира, че нормата на
чл.80, ал.1 от ЗЗД е неприложима, а искът е неоснователен, поради което следва да
бъде отхвърлен.
Оспорва и предявения осъдителен иск за заплащане на неустойка за забава, като
счита, че ответното дружество не е изпаднало в забава за изпълнение от датата, на
която му е било представено влязлото в сила разрешение за строеж, както се твърди в
исковата молба. Сочи, че съгласно чл. 7 от договора ответното дружество се
задължило да изгради енергийните обекти и съоръжения в двумесечен срок, считано
от датата на подписване на акт образец 2А. Сочи, че срокът е двумесечен и започва да
тече, считано от датата на подписване на акт образец 2А, а не считано от представено
влязлото в сила разрешение за строеж. Последното било единствено предпоставка за
издаване на акт образец 2А, с подписването на който акт започва да тече и
двумесечният срок за изграждане на енергийните обекти. Ето защо сочи, че не е
налице неспазване на предвидения двумесечен срок, тъй като не е налице и
подписване на акт образец 2А, което, съгласно договора е необходима предпоставка за
прилагане на двумесечния срок за изграждане на съоръженията. Намира, че
използваната от ищеца аналогия на закона, позовавайки се на чл.69, ал.1 от ЗЗД, е
неправилна. Сочи, че искане за изпълнението на задължението „веднага“ не е налице и
не съществува нито към настоящия, нито към предходен момент. Кредиторът не е
направил такова изрично искане, съответно не е дал и подходящ срок за изпълнение на
длъжника. Сочи, че отправеното до ответното дружество искане за предоставяне на
информация не представлява покана за изпълнение по смисъла на чл. 69 ЗЗД, с която
да е даден и подходящ срок за изпълнение. Ето защо счита искът за заплащане на
неустойка за забава за неоснователен.
Оспорва основателността и на предявения иск за заплащане на претърпяна от
ищеца загуба. Сочи, че загубата представлява негативна последица от факта на
неизпълнението, който факт в случая не се е осъществил в обективната
действителност. Отделно от това счита, че не може да се вмени във вина на ответното
дружество фактът, че поначало за сградата е предвидена по-малка електрическа
мощност, а именно 76 kW, която не предполагала подгряване на вода за битови
нужди(бойлери). Това само по себе си счита, че за подгряване на вода за битови
нужди е изначално било предвидено да се разчита единствено на услугите на
топлопреносното предприятие. Счита това обстоятелство за нецелесъобразно и
несъобразено с ежедневните битови нужди на живущите в сградата, тъй като
5
топлоснабдяването, като вид услуга, може да бъде преустановено временно или
окончателно при определени обстоятелства, посочени в закона, което при всички
случаи да доведе до необходимостта от ползване на алтернативни методи за
обслужване на битови нужди в сградата. Намира, че до извод за необходимостта от по-
голяма ел. мощност би могло закономерно да се достигне и на един по-късен етап във
времето, несвързан с момента на топлофициране на сградата, и в този смисъл
действията или бездействията на ответното дружество не се явяват виновни и
обуславящи отговорност по отношение на един изначално заложен още в проектната
документация проблем с недостатъчната ел. мощност в сградата. Намира освен това,
че претенция е и недоказана. Сочи, че цената, платена е фактура № 000***/29.05.2023г.
в размер на 5 560 лв. за присъединяване към ел. мрежа, е дължима за мощност 50-100
квт, което означавало, че цената за присъединяване би била една и съща, независимо
дали ел. мощността в сградата е 76Kw или 98kW. В този ред на мисли сочи, че цената е
дължима и платима от ищеца при всички случаи и независимо дали са налице промени
на сградата в част „Електро“, или не. Не били представени и доказателства за
съществуването на преработен проект за сградата в част "Електро".
Поради тези и останалите подробно изложени съображения, моли предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
По иска по чл. 80, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между страните е възникнало облигационно отношение, по
силата на което за ответника е възникнало задължение за изграждане и въвеждане в
експлоатация на присъединителния топлопровод, съоръженията към него и абонатната
станция; че са настъпили законовите и договорни предпоставки за изпълнение на
задължението на ответника; че се касае за действие, което може да бъде извършено от
друго лице; че стойността за изграждането на обектите възлиза на претендираната от
ответника сума от 20000 лева.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да докаже положителния
факт на изпълнение на задължението си.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между страните е възникнало облигационно отношение, по
силата на което за ответника е възникнало задължение за заплащане на неустойка в
претендирания размери поради неизпълнение на поети от последния задължения в
срок.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
По иска по чл. 82, изр. 2 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между страните е възникнало облигационно отношение, като
вследствие недобросъвестното неизпълнение на задължението от страна на ответника,
ищовото дружество е претърпяло загуба в претендирания размер, представляваща
пряка и непосредствена вреда.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за фактите, за които носи
6
тежестта на доказване.
ОТДЕЛЯ на на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи
се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен процесният договор от
18.06.2021 г.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7