Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3602 01.10.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2525 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, представлявано от **** Т.Я.К., чрез пълномощника си *** Д.В.А., е предявил против Т.Н.В., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 12207/ 2018 г. на ПРС, XIII гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 6883/ 31.07.2018 г., суми, както следва: сумата от 781, 07 лева- главница по договор за паричен заем № *** от 29.03.2017 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, вземанията по който са прехвърлени на 01.03.2016 г. с приложение № 1/ 01.06.2018 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017 г., сумата от 56, 55 лева- договорна лихва за периода 06.04.2017 г.- 05.10.2017 г., сумата от 490, 86 лева- неустойка за неизпълнение и сумата от 72, 06 лева- обезщетение за забава за периода 06.10.2017 г.- 19.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 30.07.2018 г. до окончателното погасяване, както и направените в заповедното производство разноски.
В исковата молба е посочено, че на 29.03.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответника бил сключен договор за паричен заем № ***, вземането по който в последствие било прехвърлено на ищеца с приложение № 1/ 01.06.2018 г. към договор за цесия от 30.01.2017 г., ведно с всички привилегии. По договора за заем на ответника била предоставена сумата от 1 100 лева, усвоена от лицето в брой, с която се рефинансирал друг заем на ответника № ***в размер на 917, 51 лева и страните направили изрично изявление за прихващане на сумите. Длъжникът следвало да върне сумата по кредита в общ размер на 1 222, 29 лева, ведно с договорна лихва, на 27 седмични погасителни вноски. По договора обаче длъжникът направил плащания в общ размер само на 675, 10 лева, като непогасената му главница останала в размер на 781, 07 лева, дължимата договорна лихва- 56, 55 лева за периода 06.04.2017 г.- 05.10.2017г. Длъжникът не бил изпълнил задължението си да представи обезпечение по договора- поръчител или банкова гаранция, поради което допълнително му била начислена неустойка в размер на 490, 86 лева. Предвид забавата в плащането, била начислена и мораторна лихва в размер на 72, 06 лева, за периода 06.10.2017 г.- 19.07.2018 г. За събиране на съответните суми се образувало частно гр. дело № 12207/ 2018 г. на ПРС, XIII гр. с-в, като издадената заповед била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и това обуславяло интереса от предявяване на настоящия иск. Претендират се разноските по делото. В съдебно заседание страната не се явява, не се представлява и не взема становище по иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал
писмен отговор. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява.
След преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от
фактическа страна установява следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение
№ 6883/ 31.07.2018 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 12207/
2018 г. на ПРС, XIII гр. с-в, е разпоредено
ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от 781, 07 лева- главница
по договор за паричен заем № *** от 29.03.2017 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД,
вземанията по който са прехвърлени на 01.03.2016 г. с приложение № 1/
01.06.2018 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 30.01.2017 г., сумата от 56, 55 лева- договорна лихва за периода 06.04.2017
г.- 05.10.2017 г., сумата от 490, 86 лева- неустойка за неизпълнение и сумата
от 72, 06 лева- обезщетение за забава за периода 06.10.2017 г.- 19.07.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда- 30.07.2018 г. до окончателното погасяване, както и
направените в заповедното производство разноски.
Така издадената заповед за изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като съдът е указал на
кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от
връчване на съобщението.
Установителният иск е предявен в преклузивния
едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
С договор за паричен заем № *** от 29.03.2017
г., сключен между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, на лицето бил отпуснат кредит в размер
на 1 100 лева- за рефинансиране на задължение по друг договор за паричен
заем № ***в размер на 917, 51 лева, при следните условия: срок- 27 седмици,
седмична вноска от по 45, 27 лева, първата с падеж- 06.04.2017 г., а
последната- на 05.10.2017 г., при ГЛП- 40 % и ГПР- 48, 45 %, или общо дължима
сума от 1 222, 29 лева. Предвидена е още неустойка в размер на 736, 29
лева, платима разсрочено с всяка от погасителните вноски, при непредставяне на
обезпечение- двама поръчители или банкова гаранция в тридневен срок. Към
договора са представени предложението за сключване на договора и Тарифата на
кредитора за такси по кредита.
С рамков договор за цесия от 30.01.2017 г. по
приложение № 1/ 01.06.2018 г., „Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлил вземането по процесния кредит на ищеца, като до длъжника е изготвено и
уведомление за извършената цесия на база издадено пълномощно за това на цесионера, като е налично и потвърждение за цесията.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Няма спор по делото относно това, че
ответникът е кредитополучател по договор за заем, вземането по който е
прехвърлено с цесия на ищеца. Между заемателя и цедента е възникнало валидно правоотношение по договор за
кредит, по който лицето е усвоило заетата сума, като кредиторът е небанкова
финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а ответникът е физическо лице,
което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните
имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за заем по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради
което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон-
Законът за потребителския кредит.
Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени
изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1, т. 7- 12 и 20 и ал.
2 и чл. 12 ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата дори само на всяко едно от тези императивни изисквания
води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на
договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
другите разходи.
Макар че в случая липсва отговор, в който да
са наведени възражения за недействителност на договора за кредит или пък нищожност
на отделни негови клаузи, трайната и задължителна практика на ВКС изисква съдът
винаги да извършва проверка на действителността на договора, дори и при
ненаведени от страните основания, ако се касае за нарушение на добрите нрави,
за неравноправни клаузи във вреда на потребителя и за нарушение на императивни
правни норми. Нормите в защита на правата на потребителя като по- слабата
икономически страна в едно облигационно отношение са императивни правни норми.
На първо място, договорът е недействителен
поради неспазване на изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на
общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е
наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да
се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са
включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не
отговаря на законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той е във
фиксиран размер от 48, 45 %, а пък лихвата е 40 %, без да е записана точната й
стойност в лева като сума. Също така не става ясно какво представлява разликата
между горните проценти и кои разходи покрива. Всичко това поставя потребителя в
положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита,
което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено
изискване на посоченото законово основание.
На второ място- не е спазено изискването на
чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК- за посочване в договора на условията за прилагане на
лихвения процент. Независимо, че в случая лихвеният процент е бил фиксиран за
целия срок на договора и е непроменен, в самия договор липсва информация за
това как се изчислява (или начинът, по който е формирана) възнаградителната
лихва. Няма никакво значение дали лихвеният процент е един и същ или пък е
променлив, след като законодателят изисква в договора да са посочени условията
(начините) за прилагането му. Тук това изискване не е изпълнено, при което не
може да се направи проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на
упоменатия от кредитора фиксиран размер от 40 %, поради което е налице
нарушение на горната императивна разпоредба. Този пропуск отново сам по себе си
е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл.
22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.
На трето място, нарушена е нормата на чл. 11
ал. 1 т. 11 от ЗПК, която изисква в погасителния план трябва да има разбивка,
като се посочи всяка вноска от какви пера е съставена. Отделно от това, за да
бъде изпълнено изискването договорът за кредит да е ясен и разбираем за
потребителя, е необходимо да има разпределение на съответната погасителна
вноска между различните дължими суми, както и последователността, в която
същите ще се погасяват. В процесния договор обаче
липсва информация колко е размерът на възнаградителната
лихва, както и с изплащане на всяка вноска каква част от лихвата се погасява.
Това създава необходимост от тълкуване на договора, а законовото изискване в
погасителния план да е посочен размерът на лихвата е въведено в защита на
потребителя, като неспазването му също обуславя недействителността на
съглашението.
Предвид констатираната от съда нищожност на
договора на посочените основания не е необходимо излагане на повече съображения
по същество, защото законодателят е предвидил в чл. 23 от ЗПК, че когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, неустойки, такси или
други разходи по кредита. Доколкото настоящото производство е такова по чл. 422
от ГПК, предявеният иск трябва да е идентичен по основание и размер на
претенцията в заповедното производство. При положение, че съдът приема, че
договорът е недействителен, тази сума, търсена като главница в процеса, няма
как да бъде прието за установено, че подлежи на връщане на договорно основание,
защото връщането й произтича от института на неоснователното обогатяване- че
всеки, който е получил нещо при липса на основание, дължи връщането му. Както вече
се посочи, тук сумата се претендира от ищеца въз основа на договора между
страните, т.е. на договорно основание, в която връзка е била издадена и
заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Хипотезата обаче на чл. 23 от ЗПК
визира връщане на дадено по едно недействително правоотношение и в тази връзка
искът следва да се отхвърли изцяло, доколкото произнасяне на решаващия състав
за връщане на заема по нищожния договор би довело до промяна в основанието на
претенцията, което е недопустимо. За кредитора съществува възможност да търси
съответната сума в отделно производство на друго основание- извъндоговорно
такова, където да реализира правото си да получи връщането на даденото поради
липса на основание.
С оглед недействителността на кредита поради
несъответствие с императивните изисквания на закона, се явява безпредметно да
се излагат съображения досежно останалите претенции за
лихви, неустойка и такси, тъй като при всички положения нищожността на договора
освобождава потребителя от задължението да остане отговорен за разходи по
кредита извън „чистата“ му стойност- отпуснатата в заем сума. Горните суми, претендирани от кредитора, не са част от предоставения заем
от 1 100 лева, а представляват допълнителни разходи по кредита, поради което се
явяват недължими, предвид недействителността на договора.
Доколкото не се доказа да съществува присъденото вземане в полза на
заявителя, следва да се приеме, че заповедта за изпълнение е била издадена
неправилно, защото предявената претенция е неоснователна и като такава тя следва
да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото, а именно-
отхвърляне на исковата претенция, принципно на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на
ответника се дължат направените по делото разноски. Такива обаче не се
претендират от страната, а и няма доказателства да са реално направени, поради
което и не следва да й се присъждат.
Поради изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, представлявано от *** Т.Я.К., против Т.Н.В., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 12207/ 2018 г. на ПРС, XIII гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 6883/ 31.07.2018 г., суми, както следва: сумата от 781, 07 лева- главница по договор за паричен заем № *** от 29.03.2017 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, вземанията по който са прехвърлени на 01.03.2016 г. с приложение № 1/ 01.06.2018 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017 г., сумата от 56, 55 лева- договорна лихва за периода 06.04.2017 г.- 05.10.2017 г., сумата от 490, 86 лева- неустойка за неизпълнение и сумата от 72, 06 лева- обезщетение за забава за периода 06.10.2017 г.- 19.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 30.07.2018 г. до окончателното погасяване, както и направените в заповедното производство разноски в общ размер на 78, 01 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД