Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 17.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на
шестнадесети ноември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Снежана Колева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5559
по описа за 2013г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът П.С.Т. твърди, че в периода
23.01.2008г. – 05.11.2010г. е бил в трудово правоотношение с „Еконт Експрес”
ООД, основано на трудов договор № 3139/22.01.2008г. и допълнителни споразумения
към него, по силата на който, към м.септември 2010г. изпълнявал длъжността
„контрольор автомобилен транспорт”, ведно с длъжността „куриер”. На
29.09.2010г. се придвижвал по бул.”България” в гр.Русе с лек автомобил „Фиат
Стило” с ДК№Р 8713 АК, собственост на ответното дружество, изпълнявайки
трудовите си функции. В района на КАТ, тежкотоварен автомобил се включил в
движението, което принудило ищеца да премине в крайна лява лента на пътното
платно. При тази маневра, предна лява гума на автомобила навлязла в
необезопасена шахта. П.Т. изгубил управлението на автомобила, вследствие което
настъпило ПТП. Местопроизшествието било посетено от служител на КАТ, който
съставил АУАН. Издаденото въз основа на акт наказателно постановление било
обжалвано от ищеца и отменено като незаконосъобразно с решение № 183/24.02.2011г.,
постановено по НАХД № 2740/2010г. по описа на РРС. В мотивите, съдът приел, че
инцидентът е резултат от преминаване през непредвидимо препятствие
(необезопасена водна шахта, покрита с тънък слой вода), за което водачът не
следва да носи отговорност. Ищецът твърди, че в резултат на произшествието
получил сериозни телесни увреждания в областта на гърба и кръста, което
наложило да се предприеме сериозно лечение, продължило приблизително две години
и половина. На 12.06.2013г. Националната експертна лекарска комисия към МЗ
констатирала, че има увреждания на междупрешленните дискове в поясния и други
отдели на гръбначния стълб с радикулопатия. След пълно освидетелстване
комисията установила, че е налице пряка връзка между ПТП от 29.10.2010г. и описаните
телесни увреждания, като при оценка на работоспособността, вида и степента на
уврежданията приела, че пострадалият е с тридесет процентно трайно намалена
работоспособност. Определила противопоказни условия на труд – тежък физически
труд, изразяващ се във вдигане и носене на тежести; усукващи движения на
гръбначния стълб; продължително стоене
прав; принудителна работна поза; невротоксични вещества и неблагоприятни
климатични условия. Ищецът твърди, че е млад човек, но е ограничен да се
препитава с определени категории труд, което в днешната икономическа обстановка
го принуждава да се ангажира с по-нископлатен труд. Пояснява, че с влязло в
сила разпореждане № 126/23.06.2011г. на Директора на РУ СО – гр.Русе при НОИ,
потвърдено с решение № 10869/30.07.2012г. на ВАС, злополуката от 29.09.2010г. е
приета за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 КСО. Заявява, че вследствие
трудовата злополука е претърпял трайни неимуществени вреди, изразяващи се в
увреждания на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния
стълб с радикулопатия. Повече от две години изпитвал болка в областта на
кръста, която след проведеното активно лечение намаляла, но не отшумяла
напълно. Това му създава сериозен дискомфорт, болки и страдания почти
целогодишно, особено при промяна на климатичните условия. Предвид факта, че до
настоящия момент, ответникът не е предприел действия за обезщетяване на тези
вреди, моли съда да постанови решение с което да осъди „Еконт Експрес” ООД да
му заплати сумата30 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в постоянни болки и телесни страдания,
вследствие причинена дискова херния, остеохондроза, вертебралнастеноза с
радикулопатния, пост травматичен стрес, резултат от трудова злополука, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 29.09.2010г. до окончателното
й изплащане.Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид наведените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.200, ал.1 от КТ.
Ответникът „Еконт Експрес” ООД със седалище и адрес
на управление: гр.Русе, бул.“Тутракан“ № 11, представлявано от управителя Н. Й.
С. оспорва изцяло предявение иск. Твърди, че описаните в исковата молба
увреждания не са настъпили при ПТП на 29.09.2010г., както липсва причинна
връзка между внезапното увреждане здравето на ищеца, признато за трудова
злополука и инцидента. Твърди, че ако травмите са в причинно – следствена връзка
от произшествието, то същото е причинено от ищеца, който виновно е нарушил
разпоредбите на ЗДвП, управлявайки поверения му автомобил с превишена скорост,
в резултат на което е настъпило ПТП, т.е. вредата, ако е налице се дължи изцяло
на виновното поведение на ищеца. Прави и възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, поради което обезщетението, ако
евентуално се дължи такова следва да бъде намалено.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
В
периода 23.01.2008г. – 05.11.2010г., страните по делото са били обвързани от
трудово правоотношение, по силата на сключен трудов договор и допълнителни
споразумения към него, по силата на който П.С.Т. заемал длъжността „контрольор
автомобилен транспорт”, ведно с длъжността „куриер” в „Еконт Експрес” ООД.
Трудовият договор е прекратен със заповед №144/04.11.2010г. на основание
чл.325, т.1 КТ.
На
29.09.2010г. в гр.Русе, бул.”България”, до бензиностанция „Лумекс трейд” е настъпило
произшествие, по повод което е изготвен протокол за ПТП №1348636. В акта са
посочения причините за инцидента: „Участник №1 (П.С.Т., водач на лек автомобил
„Фиат Стино” с рег.№Р 8713 АК, собственост на „Еконт Експрес” ООД) се движи с
несъобразена скорост с пътните условия – мокра пътна настилка, в резултат на
което напуска пътното платно по посока на движението и се блъска в крайпътна
мантинела и стълб за улично осветление”. За извършените от ищеца нарушения е
съставен АУАН и наказателно постановление. С влязло в сила съдебно решение
№183/24.02.2011г., постановено по НАХД №2740/2010г. по описа на РРС,
наказателното постановление е било отменено изцяло. В мотивите, съдът приел, че
инцидентът е резултат от преминаване през непредвидимо препятствие
(необезопасена водна шахта, покрита с тънък слой вода), за което водачът П.Т.
не следва да носи отговорност.
С
влязло в сила разпореждане №126/23.06.2011г. на Директора на РУ
СО – гр.Русе при НОИ, потвърдено с решение №10869/30.07.2012г. на ВАС,
злополуката от 29.09.2010г. е приета за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 КСО.
На
12.06.2013г. Националната експертна лекарска комисия към МЗ констатирала, че
ищецът има увреждания на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на
гръбначния стълб с радикулопатия. След пълно освидетелстване комисията
установила, че е налице пряка връзка между ПТП от 29.10.2010г. и описаните
телесни увреждания, като при оценка на работоспособността, вида и степента на
уврежданията приела, че пострадалият е с тридесет процентно трайно намалена
работоспособност. Определила противопоказни условия на труд – тежък физически
труд, изразяващ се във вдигане и носене на тежести; усукващи движения на
гръбначния стълб; продължително стоене
прав; принудителна работна поза; невротоксични вещества и неблагоприятни
климатични условия.
С
присъда №171/24.09.2013г., постановена по НОХД №743/2013г. П.С.Т. е бил признат
за виновен в това, че на 29.09.2010г. в гр.Русе, при управление на МПС – лек
автомобил „Фиат Стило” с рег.№Р 8713 АК нарушил правилата за движение по
пътищата – чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което по
непредпазливост причинил значителни имуществени вреди на „Еконт Експрес” ООД.
Присъдата била изменена с решение, постановено по ВНОХД №610/2014г. по описа на
РОС. С решение №490/12.01.2016г., постановено по НД №752/2015г. на ВКС,
решението на РОС и присъдата на РРС са отменени, а наказателното производство –
прекратено. В мотивите на решението си ВКС е приел, че има решаване на въпроса за
вината с акт - влязло в сила съдебно решение № 183/24.02.2011г., постановено по
НАХД № 2740/2010г. по описа на РРС, който е изпълняем и задължителен,
равнозначен на присъда по смисъла на чл.300 от ГПК. Въпросите решени с него са
непререшаеми, която забрана нормативно е уредена в чл.4 от Протокол № 7 към
ЕКЗПЧО и приложима към вътрешното ни законодателство съобразно нормата на чл.5,
ал.4 от Конституцията на Република България, което произтича също и от
Тълкувателно решение № 3/22.12.2015г. по тълк.дело № 3/2015г. на ОСНК на ВКС,
задължително за съдилищата в Република България.
В показанията си свидетелката Л.Н.Т. обяснява
здравословното състояние на ищеца след настъпване на трудовата злополука,
медицинските консултации, които са били извършени за възстановяване и лечение
на полученото увреждане, медикаментозното лечение, възстановителния период на
увреждането, грижите полагани за него, както и търпените от него болки и
страдания. От същите е видно, че увреждането към момента не е отшумяло, тъй
като е необходимо да се извърши операция, както и втора такава, които не
гарантират възстановяването на П.Т. и по тази причина до момента последния не
се е решил да се подложи на операция.
В показанията си свидетеля В.П.П. обяснява
състоянието на ищеца след ПТП, вредите на автомобила в резултат на
произшествието и обстоятелствата станали му известни от разкази на ищеца и
други лица относно възникването и причините за пътно-транспортното
произшествие.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-медицинска експертиза се установява, че П.С.Т. съобразно представената
медицинска документация страда от следните заболявания: Остеохондроза на ниво
от първи до пети поясни прешлени. Начални спондилозни изменения и снишено
междупрешленно пространство на ниво трети-четвърти гръден прешлен и
четвърти-пети гръден прешлени и остеохондроза. Медианна към
десностраннапарамедианна дискова херния от ниво четвърти-пети поясни прешлени
/КТ от 20.03.2012г./. Радикулопатия на ниво пети поясен прешлен, предимно в
дясно – преднокоренчеваувреда на ниво пети поясен прешлен в дясно /ЕМГ от
21.03.2012г./. Медианна дискова херния на ниво пети поясен прешлен – кръстна
кост /МРТ от 24.09.2012г./. Преди процесното ПТП на 29.09.2010г. П.Т. е страдал
от хронично дегенеративно заболяване на гръбначния стълб – остеохонроза, което
заболяване е с бавно прогресиращ ход. След процесното ПТП на 29.09.2010г. П.С.
има амнестични данни, че е имал болки в областта на кръста, което косвено се
потвърждава от това, че е предприел рентгеново изследване на гръбначния стълб.
На 20.03.2012г. е установена дискова херния на ниво четвърти-пети поясни
прешлени. На 24.09.2012г. е установена дискова херния на ниво пети поясен
прешлен – кръстна кост, която не е била налична при МРТ изследване на
19.04.2012г. Установените спондилозни и остеохондрозни изменения на гръдните
прешлени и остеохондрозни изменения на поясните прешлени представляват хронично
бавно прогресиращо заболяване на гръбначния стълб, засягащо и междупрешленните
дискове, което заболяване в своята естествена прогресия маже да доведе до
дискова херния, като травматични моменти могат да ускорят този процес. Не може
с категоричност да се установи давността на установената дискова херния на ниво
четвърти-пети поясни прешлени, механизма на получаването й, както и дали има
причинно-следствена връзка с процесното ПТП от 29.09.2010г. Установената
преднокоренчеваувреда на ниво пети поясен прешлен в дясно е непосредствено
усложнение /пряко причинно-следствена връзка/ на установената дискова херния на
ниво четвърти-пети поясни прешлени. Установената дискова херния на ниво пети
поясен прешлен – кръстна кост е настъпила между 24.09.2012г. и 19.04.2013г. При
тези данни може да се направи извода, че установената Медианна към
десностраннапарамедианна дискова херния от ниво четвърти-пети поясни прешлени,
с Радикулопатия на ниво пети поясен прешлен в дясно при П.Т. е възникнала на
терена на хронично бавно прогресиращо дегенеративно заболяване на гръбначния
стълб, като е възможно възникналите инерционни сили и удари при процесното ПТП
да са допринесли за получаването на хернията. Тези увреждания се квалифицират
по медико-биологичния признак – постоянно разстройство на здравето, не опасно
за живота. Така установеното заболяване не може да се излекува спонтанно, като
единственото радикално лечение е оперативното. Възможно е да се постигне
различен по-степен ефект и чрез различни методи на консервативно лечение, но
обикновено този ефект е временен и флуктуиращ. Развитието на усложнението –
Радикулопатия на ниво пети поясен прешлен в дясно, е в пряка връзка със
състоянието на дисковата херния на ниво четвърти-пети поясен прешлени. В
съдебно заседание вещото лице пояснява, че много пациенти с такива увреждания
се плашат от оперативно лечение, тъй като съществува риск за трайни увреждания.
По делото е изготвена и авто-техническа
експертиза съгласно която непосредствено преди произшествието лекия автомобил
се движел със скорост около 92 км/ч. За да може да предотврати произшествието в
случая водача на автомобила е следвало да го управлява със скорост, при която
въпреки лошите пътни условия да го владее изцяло и постоянно.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прави следните правни изводи:
По
делото е категорично доказано от представенотовлязло в сила разпореждане
№126/23.06.2011г. на Директора на РУ СО – гр.Русе при НОИ,
потвърдено с решение №10869/30.07.2012г. на ВАС, че злополуката от 29.09.2010г.
– настъпилото ПТП с автомобила управляван от ищеца, е трудова злополука по
смисъла на чл.55, ал.1 КСО – през време и по повод на извършваната работа по
съществуващото трудовото правоотношение с ответното търговско дружество. В
случая съдът намира и че в резултат на настъпилата трудова злополука, П.Т. е
получил следните увреждания: Медианна към десностраннапарамедианна дискова херния от ниво
четвърти-пети поясни прешлени, с Радикулопатия на ниво пети поясен прешлен в
дясно. Това съдът приема за доказано от заключението на изготвената по делото
съдебно-медицинска експертиза и другата медицинска документация по делото. От
експертизата е видно, че П.Т. естрадал от хронично дегенеративно заболяване на
гръбначния стълб – остеохонроза, което заболяване е с бавно прогресиращ ход,
като е възможно възникналите инерционни сили и удари при процесното ПТП да са
допринесли за получаването на хернията, наниво четвърти-пети поясни прешлени.
От представеното по делото експертно решение № 456/12.06.2013г. на Националната експертна лекарска
комисия към МЗ е видно, че тази комисия е приела, че би могло да е налице пряка
връзка между ПТП от 29.10.2010г. и описаните телесни увреждания, като при
оценка на работоспособността, вида и степента на уврежданията приела, че
пострадалият е с тридесет процентно трайно намалена работоспособност. Прието е
в същото и че дисковата херния Л4-Л5 би могла да е късна последица от травмата,
приета за трудова злополука, тъй като причинна връзка се признава не само за
увреждане по повод на злополуката, но и за последствията и усложненията,
обусловени от нея. От тези доказателства съдът прави извода, че от процесното
ПТП, признато за трудова злополука, увреждането при ищеца е пряко причинено,
тъй като той е имал хронично
дегенеративно заболяване на гръбначния стълб, но от възникналите инерционни
сили и удари при процесното ПТП, същите са ускорили получаването на хернията,
наниво четвърти-пети поясни прешлени. Допълнителен аргумент за това е и че
преди настъпилото ПТП Т. не е имал оплаквания във връзка с това хронично
заболяване, а същото се е обострило и възникнало непосредствена след това. Тези
увреждания освен преки такива са включително ипоследствия и усложнения в здравословното състояние
на ищеца, обусловени от възникналата трудова злополука, поради което е налице
пряка връзка между ПТП от 29.10.2010г. и възникналите телесни увреждания.
Поради това и възражението на ответното дружество, че тези увреждания на ищеца,
не са в резултат и в пряка причинно-следствена връзка от настъпилото ПТП се
явява неоснователно. Т.е в случая е налице трудова злополукапо смисъла на
чл.55, ал.1 от КСО, в резултат, на която ищецът е получил телесни увреждания,
поради което ответното дружество – работодател на основание чл.200 от КТ носи
отговорност за претърпените от П.Т. неимуществени вреди. Тази отговорност на
ответника е безвиновна. Достатъчно е доказването, че увреждането на пострадалия
е настъпило през време и по повод на работата извършвана в интерес на
предприятието – това безспорно се установява от влязлото в сила разпореждане №126/23.06.2011г. на Директора на РУ СО – гр.Русе при НОИ.На обезщетяване подлежат всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението
за претърпени неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен
обем болките и страданията, възникнали от непозволеното увреждане съгласно
чл.52 от ЗЗД и се определя от съда по справедливост въз основа на конкретните
обстоятелства в случая. С оглед доказателствата по делото – свидетелските
показания на Л.Т., съдебно-медицинската експертиза и останалите медицински
документи, следва да се приеме, че болките и страданията на ищеца са били
търпени не само по време на злополуката, а и продължителен период след това
-повече от две години изпитвал болка в областта на кръста, която след
проведеното активно лечение намаляла, но не отшумяла напълно.Пълно възстановяване
не е настъпило и до момента, като такова може и да не настъпи.Това му създава
сериозен дискомфорт, болки и страдания почти целогодишно, особено при промяна
на климатичните условия.През този период от време,на 12.06.2013г. Националната
експертна лекарска комисия към МЗ му е определила тридесет процентно трайно
намалена работоспособност и противопоказни условия на труд – тежък физически
труд, изразяващ се във вдигане и носене на тежести; усукващи движения на
гръбначния стълб; продължително стоене
прав; принудителна работна поза; невротоксични вещества и неблагоприятни
климатични условия.Товаограничава ищецът да се препитава с определени категории
труд, което в днешната икономическа обстановка го принуждава да се ангажира с
по-нископлатен труд.Налице
е и възникнал пост
травматичен стрес при Т. в резултат на това, като от показанията на
свидетелката е видно, че намалената трудоспособност се отразила на психиката
му, като той се депресирал, бил подтиснат, емоционално смачкан и затворил в
дома си. Този му стрес се дължал не само на болките и страданията и намалената
работоспособност, но и от промяната на начина му на живот – да разчита на помощ
за обслужване и издръжка от близките си.Като се има предвид вида на увреждането при Т., както
и че пълно възстановяване на здравословното му състояниеможе и да не настъпи, дори напротив
да се влоши,
съдът определя, че справедливото обезщетение, което ще компенсира
неимуществените вреди претърпени от ищеца – постоянни болки и телесни страдания, пост травматичен стрес
и неудобства, в
резултат на увреждането от трудовата злополука е в размер на 30 000.00
лева.
Съгласно
чл.201, ал.2 от КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност. Такова възражение ответникът е направил в законоустановения срок,
но съдът счита същото за неоснователно. Възражението на ответника се обосновава
на твърдението, че причината за настъпилото ПТП е била несъобразената скорост
на водача П.Т., която е предизвикала произшествието. За такова нарушение на
правилата на ЗДвП, на ищеца е било съставено наказателно постановление от
полицейските органи.С присъда № 171/24.09.2013г., постановена по НОХД №
743/2013г. П.С.Т. е бил признат за виновен в това, че на 29.09.2010г. в
гр.Русе, при управление на МПС – лек автомобил „Фиат Стило” с рег.№Р 8713 АК
нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП,
в резултат на което по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди на
„Еконт Експрес” ООД. Присъдата била изменена с решение, постановено по ВНОХД №
610/2014г. по описа на РОС. С решение № 490/12.01.2016г., постановено по НД №
752/2015г. на ВКС, решението на РОС и присъдата на РРС са отменени, а наказателното
производство – прекратено. В мотивите на решението си ВКС е приел, че има
решаване на въпроса за вината с акт - влязло в сила съдебно решение №
183/24.02.2011г., постановено по НАХД № 2740/2010г. по описа на РРС, който е
изпълняем и задължителен, равнозначен на влязла в сила присъда по смисъла на
чл.300 от ГПК. Въпросите решени с него са непререшаеми, която забрана
нормативно е уредена в чл.4 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧО и приложима към
вътрешното ни законодателство съобразно нормата на чл.5, ал.4 от Конституцията
на Република България, което произтича също и от Тълкувателно решение №
3/22.12.2015г. по тълк.дело № 3/2015г. на ОСНК на ВКС, задължително за
съдилищата в Република България.С влязлото в сила решение № 183/24.02.2011г.,
постановено по НАХД № 2740/2010г. по описа на РРС, е било отменено
Наказателното постановление издадено срещу ищеца от полицейските органи за
това, че е предизвикал процесното ПТП, управлявайки автомобила с несъобразена
скорост. В мотивите на решението е прието, че поведението на Т. не е било
виновно, тъй като на пътното платно е имало препятствие – необезопасена
отводнителна шахта и без значение е била скоростта – несъобразена или
превишена, с която ищецът управлявал автомобила, тъй като е налице случайно
деяние по смисъла на чл.15 от НК. Приетото от съда в това решение изключва
изцяло виновността на Т. за настъпилото ПТП, съгласно чл.15 от НК. След като
това влязло в сила съдебно решение се приравнява на влязла в сила присъда – по
съображенията изложени от ВКС, то същото на основание чл.300 от ГПК е
задължително за граждански съд и изключва изцяло виновността на ищеца.
Гражданския съд може да установява само вредите – имуществени или
неимуществени, от настъпилата трудова злополука при процесното ПТП и причинната
връзка на вредите с последното. В тази връзка неотносимо към правния спор е
заключението на изготвената по делото авто-техническа експертиза, установяваща
скоростта на движение на автомобила, тъй като същата не е била причината за
настъпване на ПТП и трудовата злополука в резултат на същото. По тези
съображения не е налице груба небрежност от страна на Т., която да е допринесла
за трудовата злополука и определеното обезщетение не следва да се намалява.
По гореизложените съображения предявеният иск се явява
изцяло доказан по своето правно основание, както и по размер, поради което
следва да се уважи изцяло. Върху главницата следва да се присъди и законна
лихва считано от датата на настъпването на трудовата злополука – 29.09.2010г.
до окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и
предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 2 000.00 лева –
заплатено възнаграждение на редовно упълномощения адвокат.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК и предвид уважаване
на предявения иск, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по
бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, сумата от 1 200.00 лева – държавна
такса върху уважения размер на предявения иск и 206.00 лева – направени
разноски за възнаграждение на вещо лице по медицинската експертиза.
Предвид гореизложеното и на основание чл.200 от КТ,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Еконт Експрес” ООД със
седалище и адрес на управление: гр.Русе, бул.“Тутракан“ № 11, ЕИК *********,
представлявано от управителя Н. Й. С., да заплати на П.С.Т., с ЕГН: **********
и съдебен адрес: ***, т.3 – адвокат В.В., сумата от 30 000.00 /тридесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в постоянни болки и телесни страдания,
вследствие причинена дискова херния, остеохондроза, вертебралнастеноза с
радикулопатния, пост травматичен стрес, резултат от трудова злополука, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 29.09.2010г. до окончателното
й изплащане, както и сумата от 2 000.00 /две хиляди/ лева – направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА „Еконт Експрес” ООД със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, бул.“Тутракан“ № 11, ЕИК *********, представлявано от
управителя Н. Й. С., да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе,
сумата от 1 406.00 /хиляда четиристотин и шест/ лева – държавна такса върху
уважения размер на иска и направени по делото разноски за вещо лице.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: