О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
872
гр. Хасково, 07.11.2019г.
Окръжен
съд - Хасково, ГО, I-ви
въззивен граждански състав, в закрито съдебно заседание на седми ноември две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
МАРИЯ ИВАНОВА - ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от
младши съдия Мария Иванова - Георгиева в. ч. гр. д. № 732 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 121 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на
Дирекция „Миграция“ – МВР, подадена чрез процесуалния си представител
юрисконсулт К.К., против определение № 853 от 09.09.2019г., постановено по гр.
д. № 655 по описа за 2019г. на РС-Свиленград, с което е оставено без уважение
възражението за местна подсъдност на жалбоподателя.
С
частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно. Счита, че
разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. 2 от ГПК е неприложима, доколкото
специалните домове за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/ към дирекция
„Миграция“ не са самостоятелни звена или поделения. Този аргумент частният
жалбоподател извежда от разпоредбите на чл. 45, ал. 2, чл. 43а, ал. 2 от Закон
за министерство на вътрешните работи и чл. 12, ал. 1 от Правилника за
устройството и дейността на министерство на вътрешните работи. Допълва, че
специалните домове нямат самостоятелна администрация, не осъществяват всички
основни функции на дирекция „Миграция“ и не са отделен правен субект. С оглед
на това намира, че на основание чл. 108, ал. 2 от ГПК местно компетентен да
разгледа делото е Софийски районен съд, тъй като служебното правоотношение
между ищеца и дирекция „Миграция“ е възникнало в град София.
В законоустановения
срок не е депозиран отговор на частна жалба.
Съдът, след
като прецени доказателствата по делото и наведените доводи, намира за
установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба, подадена от Г.Г.К., с която са предявени искове с
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86
от ЗЗД.
В срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на искова молба от ответника Дирекция
„Миграция“ – МВР, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт В. Ч., с
който е направено възражение по чл. 119, ал. 4 от ГПК за местна неподсъдност на
делото. Твърди, че разпоредбата на чл. 114 от ГПК не може да намери приложение,
доколкото между страните по делото не е налице трудово правоотношение, както и
тази на чл. 108, ал.1, изр. 2-ро от ГПК, тъй като *** не е самостоятелно звено.
Посочва, че единствената възможна местна подсъдност е по седалището и адрес на
управление на Дирекция „Миграция“.
С
определение
№ 853 от 09.09.2019г., постановено по гр. д. № 655 по описа за 2019г. на
РС-Свиленград първоинстанционният съд е оставил без
уважение възражението на ответника за местна неподсъдност. В мотивите си съдът
е посочил, че ищецът може да заяви своята претенция по мястото, в което
изпълнява служебните си задължения. Допълва, че съгласно мотивите на
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. д. № 6 по описа за 2012г.
държавните служители не трябва да бъдат поставяни в по-неравностойно положение от
работниците и служителите по трудово такова.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Частната жалба
е подадена в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което
е допустима. Разгледана по същество подадената частна жалба е неоснователна.
Местната
подсъдност дава отговор на въпроса пред кой от всички родово компетентни
съдилища следва да се предяви иска. Разпоредбите на ГПК (чл. 105 и следващите)
я определят, използвайки различни връзки между делото и териториалния район на
съответния съд. Една от тези връзки е избрана като обща и се прилага във всички
случаи, когато не е налице основание за прилагане на специална такава или на
изборна подсъдност. Общата местна подсъдност е определена в чл. 105 и чл. 108
от ГПК, като е изходено от принципа, че делото трябва да се води пред
най-удобния за ответника съд, тъй като предявяването на иска е неизвестно за
него обстоятелство.
От общата
подсъдност са предвидени редица изключения, свързани с предмета на делото или
със страните. Отклоненията от общата подсъдност се делят на особена подсъдност
и изборна подсъдност. Разликата е, че при втория вид в зависимост от конкретния
иск и съответните страни по него, ищецът може да избере между няколко местни
компетентни съдилища като упражни правото си да избере подсъдност различна от
общата. Избраната от ищеца подсъдност обвързва съда и той не може да препраща
делото на другия алтернативно компетентен съд.
Предвидените
от законодателя възможности за изборна подсъдност са отклонение от правилото,
че предявяването на иска следва да е в най-удобното за ответника място, тъй
като той е в по-неблагоприятно положение. При разглеждане на разпоредбите на
чл. 112, чл. 114 и чл. 115 от ГПК прави впечатление, че законодателят е отчел
вида на правоотношенията и страните по тях, от които може да възникне такова
право на иск, и е приел, че в тези хипотези ищецът трябва да бъде облекчен.
Израз на такава засилена защита на ищеца, предвид материално правните
отношения, е и подсъдността по чл. 114 от ГПК, предвиждаща възможността
работникът да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той
обичайно полага своя труд.
Поставя се
въпроса дали подсъдността по чл. 114 от ГПК е приложима при конкретните
правоотношения между страните. Действително ищецът не се намира в трудово
правоотношение с ответника, доколкото същият е служител на Министерство на
вътрешните работи /МВР/. Разпоредбата на чл. 142 от ЗМВР регламентира видовете
служители на Министерство на вътрешните работи, като определя полицейските
органи, органите по пожарна безопасност и защита на населението, като държавни
служители. Следователно между дирекция „Миграция“ към МВР и ищеца е възникнало
служебно правоотношение. Нормативната уредба на този вид правоотношения,
съдържаща се в ЗМВР, е непълна и по аналогия съгласно чл. 46, ал. 2 от ГПК
следва да се приложи чл. 125 от Закона за държавния служител, съгласно която
имуществените спорове възникнали по повод служебните правоотношения се
разглеждат по общия исков ред, тоест по реда на ГПК.
Служебните и
трудовите правоотношения уреждат сходни права и задължения между страните по тях.
Двете имат за предмет престиране на работна сила срещу възнаграждение. Поради
приликите между посочените правоотношения при правната регламентация на
служебните съществува изрично препращане към разпоредбите на Кодекса на труда
(чл. 175, ал. 2, чл. 188, ал. 2, чл. 190, чл. 226, т. 13). Изложеното следва да
се вземе под внимание при тълкуване на разпоредбата на чл. 114 от ГПК, от което
се стига да извода, че е налице частично несъответствие между буквата и духа на
закона. Това не съответствие е налице, тъй като от тълкуването на разпоредбата
следва смисъл, който е по-широк от езиковата й редакция и следва да се приеме,
че приложното поле на изборната подсъдност по чл. 114 от ГПК обхваща и исковете,
предявени от служители по служебни правоотношения. Същите не следва да се
поставят в неравностойно положение спрямо трудещите се по трудови
правоотношения. Аргумент в тази насока се съдържа и в мотивите по т. 23 на Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013г., постановено по тълк. д. № 6 по описа за 2012г. на
ВКС, ОСГТК, съгласно които изрично се посочва нуждата от преодоляване на
разликите в регламентацията на държавните служители спрямо работниците и
служителите по трудови правоотношения, водещи до поставянето им в неравностойно
положение.
В допълнение
на изложението следва да се посочи, че с чл. 6 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи, ратифицирана със закон, приет от НС на
31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г., обн., ДВ, бр. 80 от
2.10.1992 г., в сила от 7.09.1992 г. и с чл. 47 от Хартата на основните права
на Европейски съюз се гарантира правото на ефективен достъп до правосъдие.
Възможността искът да се предяви пред удобния за по-слабата икономически страна
съд е израз на това право. Неоснователното ограничаването на наличието на избор
между различните видове местна подсъдност за лица, претендиращи права,
възникнали от правоотношения с голяма степен на сходство с регламентираните, би
довело до нарушаване на това право.
С оглед гореизложеното настоящата
въззивна инстанция намира, че предявените обективно кумулативно съединени
искове следва да се разгледат от РС – Свиленград, доколкото домът за временно
настаняване на чужденци, където ищецът обичайно полага труд, е в съдебния му
район. С тези мотиви съдът намира, че обжалваното определение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Така
мотивиран, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №
853 от 09.09.2019г., постановено по гр. д. № 655 по описа за 2019г. на
РС-Свиленград, с което е оставено без уважение възражението за местна
подсъдност на дирекция „Миграция“ - МВР.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.