Р Е Ш
Е Н И
E
гр.Б.С., 29.05.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, Първи граждански състав, в
публично съдебно заседание на 30 април, Две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ГЕРДОВА
при секретаря Таня Тодорова, като
разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 1342/2018 год. по описа на РС-Б.С.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „П.К.Б.”
ЕООД, ***, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощника юрисконсулт К.А., с която се
иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания,
като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника А.Г.И. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***,
за сумата 8514,06 лв. главница по договор за потребителски кредит №
**********/14.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 27.07.2018г., до
окончателното изплащане на сумата, както и направените съдебни разноски по
двете производства/заповедно и исково/.
С исковата молба ищцовото дружество на
основание чл.233 от ГПК е направило отказ от
иска в частта за лихва за забава в размер на 32,14 лв. за периода от
13.05.2017г. до 17.04.2018г., поради липса на правен интерес и не е внесъл
съответната държавна такса.
Съдът с определение постановено по реда
на чл.140 от ГПК в з.з. от 19.03.2019г. е прекратил производството по гр. д. № 1342/2018 г. по
описа на Районен съд – Б.С., образувано по искова молба от „П.К.Б.” ЕООД, ***,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощника юрисконсулт Радина Иванова, с
правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК, с която
се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество
вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника А.Г.И. с ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес ***, в частта за сумата от 32,14 лв. за периода от
13.05.2017г. до 17.04.2018г.
представляваща лихва за забава, поради надлежно заявен отказ на иска от ищеца
при условията и по реда на чл.233 ГПК, и в частта за сумата от 30.00 лв.
представляваща такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за периода
от 13.05.2017г. до 17.04.2018г., поради непредявен иск.
Обезсилил Заповед № 621/31.07.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело №
1015/2018 г. по описа на Районен съд гр. Б.С. в частта за сумата от 32,14 лв.
за периода от 13.05.2017г. до
17.04.2018г. представляваща лихва по сключен договор за потребителски кредит №
**********/16.03.2017г., както и в частта за сумата от 30.00 лв. представляваща
такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.
Определението за прекратяване на делото
в тази част е влязло в законна сила.
ИСК
С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК.
В хода на размяна на книжата по чл.131
от ГПК се установи от върнатото съобщение в цялост, че ответника А.Г.И. не е
намерен на посоченият адрес.
От приложена служебна справка от ЕСГРАОН
за постоянен и настоящ адрес на ответника в заповедното и в исковото
производство е видно, че А.Г.И. с ЕГН **********
е с постоянен и настоящ адрес ***.
Съдът е процедирал със залепване на
уведомление по чл.47 от ГПК на постоянния адрес и настоящият адрес, който
съвпада с адреса посочен в исковата молба, което уведомление е залепено в гр.Б.С.,
обл.В., ул. „Княз Дондуков“ № 12 на входната врата на посоченият адрес, като
съдебните книжа, които се намирали в канцеларията на РС-Б.С. не са потърсени от
лицето А.Г.И. с ЕГН **********, в
законоустановеният срок.
Видно от изискана справка за
регистрирани трудови договори на ответника, последният регистриран такъв
сключен между А.Г.И. с ЕГН ********** ***,
е прекратен на 01.04.2018г.
С разпореждане постановено в з.з. на
21.01.2019г. съдът е допуснал ПРАВНА ПОМОЩ на ответника А.Г.И. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** призован по
реда на чл.47 от ГПК, който да бъде назначен да го представлява в исковия
процес по гр.д.№ 1342/2018г. по описа на РС гр.Б.С..
Изпратено е писмено искане до АК-В. за
определяне адвокат на ответника А.Г.И..
С уведомително писмо изх.№
219/06.02.2019г. АК-В. входирано в РС-Б.С. с вх.№ 949/08.02.2019г. ВрАК е
определила адв.Р.Х.Г. от ВрАК за особен представител на ответника А.Г.И. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** призован по
реда на чл.47 от ГПК, който да бъде назначен да го представлява в исковия
процес по гр.д.№ 1342/2018г. по описа на РС гр.Б.С..
Съдът с определение постановено в з.з.
на 11.02.2019г. на основание чл.26,ал.2 от ЗПрП е назначил адв.Р.Х.Г. от ВрАК
за особен представител на ответника А.Г.И.
с ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес *** призован по реда на чл.47 от ГПК, който да го представлява в
исковия процес по гр.д.№ 1342/2018г. по описа на РС гр.Б.С..
Препис от исковата молба и
доказателствата към нея са изпратени на адв.Р.Х.Г., както и препис
определението по чл.26,ал.2 от ЗПрП за сведение, който в срока по ч.131 от ГПК
не е депозирал писмен отговор.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1015/2018г. по описа на РС-Б.С..
Съдът като взе предвид доводите изложени
в исковата молба и след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
В исковата молба ищецът „П.К.Б."
ЕООД твърди, че вземането му произтича от следните обстоятелства: На
14.03.2017г. е сключен Договор за потребителски кредит договор за потребителски
кредит № ********** между „П.К.Б." ЕООД като кредитор и А.Г.И. с ЕГН ********** като длъжник.
Договорът е сключен при следните
параметри:
Сума на кредита: 3750.00 лв.;
Срок на кредита: 36 месеца;
Размер на вноската: 182,98 лв.;
Годишен процент на разходите (ГПР): 49.89
%;
Годишен лихвен процент: 41.17 %;
Лихвен процент на ден: 0.11 %;
Общо задължение по кредита: 6587,28 лв.
По избран и закупен пакет от
допълнителни услуги:
Възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги: 3721,32 лв.;
Размер на вноска по закупен пакет от
допълнителни услуги: 103,37 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета
от допълнителни услуги:
Общо задължение: 10308,60 лв.;
Общ размер на вноска: 286,35 лв.;
Дата на погасяване: 12-ти ден от месеца.
Съгласно Декларации т.А към Договора за
потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които
са предадени при подписване на договора и с които длъжника внимателно се е
запознал преди подписване на договора, приел ги е и няма забележки към тях и се
задължава да ги спазва, за което полагат подписа си под клаузите на този ДПК и
ОУ.
Съгласно Декларации т.Г на клиента се
предоставя безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на
български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На
базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството
клиентът преценя доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и
финансово състояние. Правят се разяснения и за допълнителния пакет от услуги,
който предлага дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписва
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Съгласно т.5 от Договора длъжника И. е
пожелал да бъде извършено рефинансиране на старо негово задължение към „П.К.Б.”
ЕООД с част от отпуснатата сума по кредита в размер на 787,88 лв.
„П.К.Б.” ЕООД изпълнява точно и в срок
задълженията си по договора, като на 16.03.2017г. превежда остатъчната парична
сума в размер на 2962,12 лв. по посочена от длъжника А.Г.И. в договора банкова
сметка./***.40 от делото/.
От своя страна длъжника поема задължение
по Договор за потребителски кредит № **********, като го сключва за срок от 36
месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 286,35 лв. и падежна
дата всяко 12 -то число на месеца.
На 04.10.2017г. бил посписан Анекс № 1 към
кредитното правоотношение, с който размерът на една месечна погасителна вноска
бил намален на 76.35 лв., която се пада под № 5 в погасителният план, а ГРП е
47,58 % след сключването на анекса. Впоследствие бил подписан Aнекс № 2 от 14.11.2017г.
към кредитното правоотношение за отлагане
на една погасителна вноска № 6 от погасителният план, като длъжника И.
се задължил да изплаща задължението си по процесният договор по нов погасителен
план, който бил променен от 37 на 38 погасителни вноски. ГРП след сключването на
вторият анекс е 44,79%. Останалите клаузи по договора останали непроменени.
Предвид факта, че длъжникът не е
изпълнявал точно поетите с договора задължения и е направил 6 пълни погасителни
вноски и една непълна, последната е с дата 29.12.2017г., то съгласно
уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за
потребителски кредит, а именно: „....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна
вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично
прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е
необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или
други.". На 17.04.2018 г. договорът е прекратен автоматично от страна на „П.К.Б.”
ЕООД и е обявена неговата предсрочна изискуемост. На 19.04.2018г. е изпратено
до А.И. уведомително писмо от ищцовото дружество за прекратяване на договора и
обявяването му за предсрочно изискуем.
Към настоящия момент размерът на
погасеното от А.И. задължение по ДПК №
********** е в общ размер на 1926,10 лв., с което е погасил част от номинала на
заема в размер на 1794,54 лв., 41,56 лв. са погасени лихвите за забава съгласно
чл.12.1 от ОУ по договора и 90.00 лв. е заплатил начислените такси по тарифата.
С настоящето исково производство ищецът
е направил отказ от иска за лихвата за забава в размер на 32.14 лв. поради
липса на правен интерес.
Неизплатената част от номинала по
договора е в размер на 8514,06 лв., в който раазмер е и исковата претенция на
ищеца.
В съответствие с изложеното ищцовото
дружество счита, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде
уважен. Кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт /КЕ/, представя на
клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит. С помощта на
КЕ,КЛ и СД са длъжни надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на
ДПК. След това КЛ/СД са длъжни собственоръчно да подпишат искането и да го
предадат чрез КЕ на кредитора. Ако са изпълнение всички изброени условия
Кредиторът се задължава да отпусне на клиента парични средства с параметрите
според т. VI Параметри на договора за потребителски кредит.
Следва да се отбележи също, че ако
потребителят е желал, той е могъл да се откаже от кредита в срок от 14
календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1
ОУ. Ответникът не е сторил това, а е усвоил предоставената в заем сума.
Поради неизпълнението на договорното
задължение, „П.К.Б." ЕООД подава заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в БСлРС. По
заявлението е образувано ч.гр.дело № 1015/2018 г. След като длъжникът не е
намерен за връчване на издадената от съда заповед за изпълнение на дружеството
е дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането си,
получено от заявителя на 11.09.2018г.
Моли да бъде постановено решение, с
което се установи съществуването на вземане в полза на „П.К.Б.” ЕООД срещу
длъжника А.Г.И. в размер на 8514,06 лв., неизплатено парично задължение,
представляващо по договор за паричен кредит № **********, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК назначения на
ответника особен представител-адвокат Р.Х.Г. от ВрАК не е депозирал писмен
отговор.
В с.з. същият се явява и в ход на устините
състезания посочва, че по делото са представени писмени доказателства
едниствено от ищеца, тъй като той не
разполага с опровержение за такива. Излага доводи, че действително ответника
подписал доброволно договора за кредит, но смята, че исковите суми са нереални,
тъй като е невъзможно за 54.32лв. -
главница да се начисляват и претендират лихви и допълнителни услуги в общ размер около триста лева на месец,
което означава шест пъти повече от размера на главницата. В тази връзка моли да
се отхвърлят изцяло исковете на ищеца, като неоснователни и недоказани.
Приложени са към исковата молба искане
за отпускане на потребителски кредит „Профи кредит стандарт“, декларации, стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, допълнителна
преддоговорна информация, представляваща приложение към стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, от които
може да се формира извод за възникнали преддоговорни отношения между страните
по делото,във връзка с предоставяне на потребителски кредит.
Приложен
е договор за потребителски кредит „Профи кресит Стандарт“, сключен между
страните на 14.03.2017г. чрез сътрудник на ищцовото дружество, при следните
параметри: сума по кредита - 3750.00 лв.; срок на кредита: 36 месеца; размер на
вноската: 182,98 лв.; годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %; годишен лихвен
процент: 41.17 %; лихвен процент на ден: 0.11 %; обща дължима сума по кледита -
6587,28 лв.
По избран и закупен пакет от
допълнителни услуги-възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги:
3721,32 лв.; р азмер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 103,37
лв.
Общо задължение по кредита и по пакета
от допълнителни услуги - 10308,60 лв.; общ размер на вноска- 286,35 лв. с дата
на погасяване на заема- 12 число на месеца.
Приложени
са споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, Общи условия
към договора за потребителски кредит,погасителен план,уведомление за обявяване
на предсрочна изискуемост на кредита от дата 19.04.2018г., без данни за
получаване на кредитополучателя-длъжник, погасителен план, извлечение от сметка
по договор за кредит.
От
приложеното ч.гр.дело № 1015/2018г по описа на РС-Б.С. е видно, че същото е образувано въз основа на
заявление на ищеца от дата 27.07.2018г, като със Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 621/31.07.2018г. е разпоредено на
длъжника А.Г.И. с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес *** да заплати на „П.К.Б.” ЕООД-София сумата от 8514,06 лв. главница по договор за
потребителски кредит № **********/16.03.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда – 27.07.2018г., до окончателното изплащане на сумата, 30.00 лв.
представляваща такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за периода
от 13.05.2017г. до 17.04.2018г., 32,14 лв. за периода от 13.05.2017г. до 17.04.2018г. представляваща лихва за
забава, както и направените съдебни разноски в размер на 171,52 лв. заплатена
държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта по чл.410 от ГПК е връчена на
длъжника чрез залепване на уведомление по чл.47 от ГПК, поради което и с
разпореждане, връчено на заявителя на дата 11.09.2018г. му е указано, че може
да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.
Исковата
молба е изпратена по куриер, предадена на същия на дата 11.10.2018г./куриерското
клеймо е приложено в заповедното производство по гр.д.№ 1015/2018г. по описа на
БСлРС/,т.е. в преклузивния срок по чл.415, ал.4 от ГПК.
В срока по чл.422 от ГПК
заявителя/кредитора/ е предявил положитгелен установителен иск по чл.422 от ГПК
срещу длъжника/ответника/ А.Г.И. за
исковата сума от 8514,06 лв., а за останалите суми по издадената заповед в
размер на 32,14 лв. представляваща лихва за забава за периода от 13.05.2017г.
до 17.04.2018г. и 30.00 лв. такси по тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането, като за първата е направил
отказ от иска по реда на чл.233 от ГПК, а за втората не е предявил иск.
Съдът с определение постановено в з.з.
на 19.03.2019г. по реда на чл.140 от ГПК е прекратил производството по гр.д. №
1342/2018 г. по описа на Районен съд – Б.С. в тези части и обезсилил Заповед №
621/31.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.дело № 1015/2018 г. по описа на Районен съд гр. Б.С. в частта
за голрепосочените суми.
Определението за прекратяване на делото
в тази част не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Предвид изложената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Извършвайки самостоятелна преценка за
наличието на специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на
иска, с оглед задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014
г. на ОСГТК, съдът намира предявения иск за допустим, тъй като действащата към
настоящия момент редакция на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК предвижда след като
заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 ГПК, заявителят да предяви установителен иск за сумите, които са му
присъдени със заповедта за изпълнение.
С иска по чл. 422 ГПК се цели
установяване на съществуването на вземане, реализирано по реда на заповедното
производство в хипотезата на подадено възражение от страна на длъжника. В това
производство по същество се установява дали вземането съществува и дали е
изискуемо. Искът е положително установителен и съгласно разпределяне на
доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване ищецът
следва да докаже факта, от който произтича вземането му и размера на
последното.
В контекста на повдигнатият правен спор
в тежест на ищеца по настоящото дело е доказване на факта на съществуване на
валидно облигационно отношение между него и ответника, произтичащо от договор
за заем, изпълнение на поетите от него задължения по договора, основното от
които е за предаване на заемната сума, факта на осъществяване на всички
предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви
кредита за предсрочно изискуем, надлежното уведомяване на длъжника за
последното и размера на претендираното вземане.
В тежест на ответника бе да установи факта
на изпълнение на претендираните задължение, респ. основанието, поради
което счита, че не дължи претендираната сума.
По делото няма спор, че ищцовото
дружество „П.К.Б.“ ЕООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2
ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства
/както е в конкретния случай/. Предходното определя дружеството като кредитор
по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК.
С оглед предходното и предвид
представения по делото договор за потребителски кредит, настоящият съдебен
състав приема, че между ищеца и ответника е възникнало правоотношение по
договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не
по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за
потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по
договора.
Съгласно т.18 на ТР № 4/2013
г./18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, кредиторът следва да
е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, като
уведомлението следва да предшества подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда. Разрешението, дадено в т.18 на ТР се прилага и по
отношение на небанковите финансови институции, какъвто е ищеца /в този смисъл
са решение № 123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г., II т.о. на ВКС;
определение от 25.05.2016 г. по ч.гр.д. №1418/2016 г. на СГС, решение №
1886/04.12.2015 г. по в.гр.д. № 2591/2015 г. на ОС – Пловдив, решение №
918/14.10.2014 г. по т.д. № 2389/2013 г. на ОС-Варна, решение от 28.11.2014 г.
по гр.д. № 490 /2014 г. на ОС – В., решение № 105/26.05.2015 г. по в.гр.д. №
41/2015 г. на ОС – Кърджали/. Липсва основание да се приеме, че настъпването на
предсрочната изискуемост за вземанията на банките следва да бъде по различен
начин, по-усложнен, от настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията
на други търговци, професионално предоставящи заеми и кредити. Този извод се
подкрепя и с аргумент за по-силното основание, доколкото правният статут на
банките изисква по-благоприятното им нормативно третиране в сравнение с
финансовите институции, което пряко следва и от решение № 12/02.10.2012 г. по
к. д. № 4/2012 г. на КС. Ако се приеме, че предсрочната изискуемост ще следва
да се съобщава само от банките, но не и от финансови институции, очевидно този
принцип ще се наруши, но по-важното – така ще се наруши и принципът за правна
сигурност и предвидимост в уредбата на потребителските кредити, което е
недопустим правен резултат. Кредитирането е правно регламентирана дейност и
правната сигурност изисква да се прилагат еднакви правила с оглед защита на
потребителя, при това независимо от субекта, който отпуска потребителския
кредит. За потребителя следва да е ясно съдържанието на материалното
правоотношение, че предсрочната изискуемост може да настъпи при условията в
договора или ОУ, но едва от момента, в който е уведомен за това. Изложеното е в
унисон с практиката на Съда на Европейския съюз по приложението на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.
В настоящия случай ищовото дружество не
представи доказателства по делото да е уведомило длъжника – настоящ ответник за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение. Представеното по делото уведомително
писмо/л.49 от делото/ с дата 19.04.2018г. изхождащо от ищцовото дружество до
длъжника-ответника, няма данни да е достигнало до него./чрез поща, куриер,
он-лайн и др. способи/. С оглед предходното, сключеният с ответника договор не
следва да се счита за автоматично прекратен на нито едно от основанията в ОУ и
съответно липсва основание ищецът да претендира от ответника вноските по
кредита, чиито падеж не е бил настъпил към датата на депозиране на заявлението
в съда, респ. в исковото производство.
Съдът обаче следва да се съобрази с ТР №
8/2017 на ОСГТК на ВКС,според което е допустимо предявения иск по реда на
чл.422 ал.1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за кредит
поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж
към датата на формиране на силата на присъдено нещо, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение. /В тази връзка са постановени съдебни решения
на ОС-В. по идентични казуси: Р. № 143/13.05.2019г. по в.гр.д.№ 106/2019г., Р.
№ 151/13.05.2019г. по в.гр.д.№ 197/2019г./
В конкретния случай, както се изложи
задължението на длъжника за главница по договора за кредит възлиза на 3750.00
лв.
Общото задължение за главница е в размер
на 3750.00 лв., от която сума след приспадане на непадежираните вноски за
главница в размер 1885,43 лв./включваща отложената 6 вноска за главница
съгласно Анекс № 2, която не е изискуема и намалената вноска за главница № 5
съгласно Анекс № 1/ се получава сумата от 1864,57 лв. От тази сума се приспада
внесената от ответника по заема сума в размер на 1794,54 лв. и се получава сумата от 70,03 лв.
представляваща част от дължимата падежирана главница, съгласно погасителния план
към договора за кредит/анексите/ към 12.04.2019г. и в този размер би следвало
да се уважи предявеният установителен иск.
В останалата част за сумата 1885,43 лв.
представляваща непадежирана главница,
иска следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По отношение останалите елементи на
претендираното вземане извън главницата по кредита/договорна лихва и
допълнителен пакет услуги/, настоящият съдебен състав намира предявения иск за
неоснователен, поради нищожността на клаузите, свързани с неравноправният им
характер при сключване на процесният договор.
В случая отпуснатият на ответника като
физическо лице заем представлява предоставяне на "финансова услуга"
по смисъла на § 13, т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и
ответникът има качеството потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на този
закон, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност.
Като потребител ответникът разполага със
защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които
съдът следи служебно. По отношение задължението на националния съд да преценява
служебно неравноправния характер на договорните клаузи, включени в потребителските
договори е налице категорично установена съдебна практика /решение №
23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014 г., І т.о. на ВКС/, която задължава
първоинстанционният и въззивният съд да следят служебно за наличие по делото на
фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителския договор и да се произнасят, независимо дали страните са навели
такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при
преценка дали клаузите на договора са нищожни /т. 1 и т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение №
384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г., I г.о. на ВКС и определение №
751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I г.о. на ВКС/. В допълнение следва
да се посочи, че съгласно практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5.IV.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която е транспонирана в българското законодателство с
§ 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП, националният съд е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
Директива 93/13/ЕИО и по този начин да компенсира неравнопоставеността,
съществуваща между потребителя и продавача или доставчика /решение по дело
Pannon GSM, EU:C:2009:350, т. 31 и 32, решение по дело Aziz, EU:C:2013:164, т.
46 и др./, както и може да приеме една клауза за нищожна дори на основание, на
което страната не се е позовала /решение от 14.06.2012 г. на Съда на ЕС по дело
№ С-618/10 на B. Espanol de Credito SA срещу Joaquin Calderon C./.
В Закона за защита на потребителите и
по-конкретно в чл.143 от същия е дадено определение на понятието
"неравноправна клауза" в договор с потребител, а именно - всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като различните хипотези на неравноправни уговорки са
неизчерпателно изброени в 20 точки от посочената разпоредба. Според чл.146,
ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не
са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им
особено в случаите на договор при общи условия. Такова разрешение е дадено и в
Директива 93/13/ЕИО. Според чл.3 от Директивата, неравноправни клаузи са
договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Не се
счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и
следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.
Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са
индивидуално договорени, не изключва приложението на чл.3 от Директивата към
останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е
договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от
договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената
тежест да установи този факт.
В случая е видно, а и не се спори от
ищеца, че процесния договор за потребителски кредит е сключен при Общи условия,
т.е. при предварително определени от страна на ищеца договорни клаузи.
Доколкото самият договор е бланков, съдът намира, че същият не е бил предмет на
предварително договаряне между страните, от което следва извод, че ответникът
не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. В случая е бил подписан
стандартизиран бланков формуляр, чието съдържание е предварително изготвено от
самия ищец. Видно още от договора е, че кредиторът – настоящ ищец се е
задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент
по заема, ГПР и годишното му оскъпяване. Липсва обаче ясно разписана
методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита
/кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора
ГПР от 49,89 % /. Следва да се посочи още, че ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е
недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по-горе в
случая остават неизвестни. Не става ясно какво се включва в общите разходи
за потребителя /настоящи или бъдещи/, доколкото в погасителната вноска е
включено и изплащане на задължения по споразумение за допълнителни услуги. Нещо
повече, впоследствие с Анекс № 1 и Анекс № 2 към процесния
договор годишния процент на разходите е намален, като не става ясно
по какъв начин това се отразява на дължимите по договора суми с оглед липсата
на методика, по която същият е изчислен при сключване на договора. Следва
да се има предвид още, че след справка в електронната страница на БНБ съдът установи,
че към датата на сключване на договора за потребителски кредит 14.03.2017г.,
като на основание чл. 35 от Закона за Българската народна банка, БНБ обявявил,
считано от 1 януари 2017 г. /основен лихвен процент (проста годишна лихва) в
размер на 0.00 на сто/ основният лихвен процент е 0,00 %, от което следва, че
размерът на законната лихва е бил 10,00 %, т.е. уговорения в договора за кредит
годишен лихвен процент надвишава повече от четири път законната лихва. В
настоящият случай договорената между страните лихва в размер на 41,17% годишно
надхвърля с над 4 пъти законната, което представлява нарушение на добрите
нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва.
С оглед предходното, настоящият съдедеб
състав приема, че липсата на индивидуално договоряне на параметрите в
Раздел VI от договора за потребителски кредит, както и уговерен ГЛП в
размер на 41,17 %, правят въпросните договорни клаузи неравноправни
и на основание чл.146, ал.1 ЗЗП същите са нищожни.
В Раздел VI от договора е
уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
в общ размер на 3721,32 лева.
Възнаграждението, което се е задължил да
заплати потребителят – настоящ ответник за предоставения му пакет от
допълнителни услуги също се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на
закона. На първо място, предоставените за тази цена услуги не са
изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването
на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за
всяка от услугите по отделно. Следва да се има предвид, че в чл.10а,
ал.4 ЗПК е предвидено, че „Видът, размерът н действието, за което се събират
такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно н точно определени в договора за
потребителски кредит." В настоящия случай в договора за
потребителски кредит не са посочени видът, размерът и действието, за което се
събират съответните такси. В сключеното между страните Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги /л.25/, са изброени вида на
услугите, които може да ползва потребителят, но доколкото нито в самия договор,
нито в споразумението е предвидена клауза, която да
приобщава последното към процесния договор за потребителски
кредит, то не би могло да се приеме, че е изпълнено изискването
на горепосочената правна норма - за посочване на всяко конкретно
действие, за което се събират такси или комисионни и размера на съответната
такса или комисионна в процесния договор за потребителски кредит. В
противоречие на императивното правило на чл.10а, ал.4 ЗПК в процесния
договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо
възнаграждение за плащане. Наред с това заплащането на това възнаграждение от
потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за
предоставянето" на изброените по-горе услуги и е без значение дали някоя от
тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между
страните договор. Следва да се има предвид, че принципът на
добросъвестност н справедливост при договарянето изискват потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично
ползване на такава. Действително ответникът с подписаните от него Анекси №
1 и № 2 се е възползвал частично от посочените в споразумението услуги, но
същите не са ценово индивидуализирани.
С оглед предходното, настоящият състав
намира, че е налице неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с
която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за
предоставянето на пакет от допълнителни услуги в общ размер
на 3721,32 лева.
Предвид гореизложените съображения и
установената нищожност на клаузите на договора за кредит, настоящият състав
намира, че претендираните вземания за 2837,28 лв.-договорно
възнаграждение/лихва/ и 3721,32 лв.-възнаграждение по пакет са неоснователни
поради нищожността на клаузите, свързани
неравноправния им характер при сключване на договора. Исковата претенция
в тази част е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Изложи се по горе, че искът касаещ непогасена
главница би следвало да се уважи за падежиравите вноски, които към 12.04.2019г.
възлизат на 1864,57 лв.
От сумата 1864,57 лв. следва да се
приспадне внесената от ответника обща сума в размер на 1794,54 лева, която да
се отнесе към погасяване единствено на главницата по договора, поради
неравноправния и нищожен характер на останалите клаузи, при което искът за
главница следва да се уважи за 70,03 лв. За този размер предявеният
установителен иск е основателен и следва да се уважи.
РАЗНОСКИ:
При произнасяне по исковете по чл.422 ГПК, исковият съд дължи произнасяне по сторените разноски, както за исковото,
така и за заповедното производство съгл. т.12 от ТР №3/2014г. на ОСГТК на ВКС.
Ищеца е поискал с исковата молба
присъждане на разноски в заповедното и исковото производство, като е представил
и списък по чл.80 от ГПК/л.91 от делото/.
По заповедното производство е поискал
присъждане на 171,52 лв. държавна такса и 150,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, като заповедният съд е уважил претенцията в размер на 50.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Или разноските в заповедното производство са
221,52 лв.
По исковото производство ищеца поискал присъждане на 170,28 лв. заплатена
държавна такса, 300.00 лв. юрисконсултско възнаграждение , или общо 470,28 лв.
В
настоящия случай ответника А.И. следва
да заплати на основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца П.К.Б.” ЕООД, *** направените
по ч.гр.д. № 1015/2018г. по описа на БСлРС разноски в размер на 1,82 лв.(221,52
лв. х 70,03/8514,06 = 1,82 лв.) съразмерно с уважената част от исковете.
Ответника И. следва да заплати на ищеца
„П.К.Б.” ЕООД, *** направените в настоящото исково производство по гр.д. № 1342/2018г.
по описа на БСлРС разноски в размер на 3,87 лв.(470,28 лв. х 70,03/8514,06 = 3,87
лв.), съразмерно с уважената част от исковете.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че А.Г.И. с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес ***, ДЪЛЖИ
на „П.К.Б.” ЕООД, ***, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление:***,
чрез пълномощника юрисконсулт К.А., по предявения иск с правно основание чл.422
от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК, сумата от 70,03 лева, представляваща част от главница /стойността на падежираните
вноски до 12.04.2019г.вкл./ по договор за потребителски кредит № **********/14.03.2017г.,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 27.07.2018г.,
до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед по
чл.410 от ГПК № 621/31.07.2018г. за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№ 1015/2018 г. по описа на Районен съд – Б.С., като в останалата част от
сумата 1885,43 лв. /представляваща
непадежирана главница/ ОТХВЪРЛЯ ИСКА,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „П.К.Б.” ЕООД, ***, БУЛСТАТ *********,
със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощника юрисконсулт К.А., иск
с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК за
приемане на установено в отношенията между страните, че ответника А.Г.И. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***,
му дължи сумата от 2837,28 лв.
договорно възнаграждение/лихва/ и 3721,32
лв.-възнаграждение по пакет услуги по Договор за потребителски кредит **********/14.03.2017г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А.Г.И. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „П.К.Б.” ЕООД, ***, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление:***, чрез пълномощника юрисконсулт К.А., направените разноски по настоящото
исково производство по гр.д.№ 1342/2018г. по описа на БСлРС в размер на
3,87 лв., както и сторените от ищеца
разноските в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1015/2018г. по описа на
БСлРС в размер на 1,82 лв.,
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на
страните по делото, че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК
препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в
сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 1015/2018г.по описа на РС-Б.С..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: