ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 493
гр. С.З., 13.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500191 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1 т.1 от Граждански
процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по частна жалба на А. З. от гр.С.З., действащ чрез
адв.Р.М., против определение № 160/24.01.2022 г. по гр.д.№ 4915/2021 г. на
Районен съд – С.З..
С обжалваното определение е било спряно производството по делото на
основание чл.229, ал.1 т.5 от ГПК до приключване на висящото наказателно
производство по досъдебно производство пр.пр. № 273/2021 г. по описа на
Районна прокуратура – С.З..
Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и се претендира
неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдо-
производствените действия.
Насрещната страна ЗД „Б.И.“ АД не е депозирала отговор на частната
жалба в законоустановения срок.
След преценка на становищата на страните и като взе предвид
доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Гр.д.№ 4915/2021 г. по описа на Районен съд –С.З. е било образувано по
искова молба на А. З. от гр.С.З., действащ чрез адв.Р.М. срещу ЗД „Б.И.“ АД,
с която е бил предявен пряк иск срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ за присъждането на сумата от 20 000,00 лв.,
представляваща обезщетение за причинени на ищеца при ПТП
неимуществени вреди и от 1560,78 лв., представляваща обезщетение за
1
причинените му от същото ПТП имуществени вреди.
В исковата си молба ищецът е посочил, че на 08.10.2020 г. , около 23:10
ч., в гр.С.З., на кръстовището между ул.“*****“ и ул. „*****“, при управление
на моторно превозно средство – л.а. марка „***“, модел „Туран“ с рег.№ СТ
** РМ, управляван от водача Н.С.П., последната виновно нарушила
правилата за движение по пътищата, като не спряла на знак „Стоп“ и
реализирала ПТП с движещия се по път с предимство лек автомобил марка
„Пежо“, модел „1007“, с рег.№ СТ *** РА, управляван от А. З. В резултат на
реализираното ПТП на А. З. били причинени телесни увреждания – контузия
на главата,, лицето, гръдния кош, корема и крайниците; мозъчно сътресение;
непълно счупване на пето ребро в ляво; пневмоторакс в ляво; изкълчване на
лява раменна става; контузия на дясна раменна става и двете лакътни стави;
контузия и кръвонасядания по лявата подбедрица, травматично счупване на
11 зъб, със засягане на кореновата система, алвеоларната кост и периоста,
разстройство в адаптацията, а в резултат на уврежданията той претърпяла
неимуществени вреди-болки и страдания. Към момента на реализиране на
ПТП за л.а. марка „***“, модел „Туран“ с рег.№ СТ ** РМ, управляван от
водача Н.С.П. имало сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ със ЗД „Б.И.“ АД – гр.С..
За ПТП бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица
рег.№ 1228р-11937/09.10.2020 г. на ОД на МВР – С.З. и било образувано
досъдебно производство по пр.пр.№ 273/2021 г. по описа на Районна
прокуратура – гр.С.З., което все още не било приключило.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че
претенцията на ищецът е основана на гражданската отговорност на
застраховано лице, породена от престъпни обстоятелства, които имат
значение за правилното решаване на спора.
Тъй като предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника –
застраховател било установяването на виновността на водача на
застрахованото МПС, чрез което били нанесени вредите, то и установяването
на престъпните обстоятелства обуславяло пряко решението по гражданското
дело, т.к. покривали елементите на пораждащия отговорността на
застрахования фактически състав и съответно обуславяли отговорността на
застрахователя. За гражданския съд липсвала възможността да установява във
висящото производство пред себе си престъпните обстоятелства, т.к. било
налице висящо досъдебно производство, поради което било налице
основанието за спиране по чл.229, ал.1 т.5 от ГПК до приключване на
разследването на транспортното престъпление.
При така установените факти съдът направи следните правни
изводи:
Частната жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.275, ал.2
от ГПК и разпоредбите на закона към които той препраща, и е допустима, т.к.
е подадена от процесуално легитимирано лице, в предвидения по закон срок
2
за обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните
съображения:
Съгласно трайната съдебна практика съдът спира производството по
делото, когато се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от
значение за разрешаването на гражданско-правния спор.
Установяването на престъпни обстоятелства цели зачитане на
последиците от наказателното производство - евентуалната присъда, в спора
по гражданското дело, т.к. съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда
на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Гражданският съд следва да спре производството пред себе си, за да
изчака произнасяне на наказателния съд, като изходи от правилото, че за
факти, които са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува забрана да
бъдат установявани от граждански съд, освен в случаите, когато това не може
да бъде сторено в наказателното производство, защото: 1. наказателно
преследване не може да бъде възбудено или то е прекратено в следните
хипотези - деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия;
наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в
закона давност; деецът е починал; след извършване на престъплението е
изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва
вменяемостта; 2. наказателното преследване е спряно, когато разглеждането
на делото в отсъствието на обвиняемия би попречило да се разкрие
обективната истина или е спряно по отношение на един или няколко
обвиняеми при престъпления, извършени в съучастие, когато не са налице
условията за разделяне; 3. извършителят на деянието е останал неоткрит.
За разлика от другите преюдициални правоотношения, гражданският
съд не може да установява инцидентно, по повод на иска, наказателното
правоотношение извън посочените хипотези.
В чл. 17, ал. 1 от ГПК е въздигнато правилото, че гражданският съд
взема становище по всички обуславящи въпроси, от значение за решаването
на делото, освен по въпроса дали е извършено престъпление. Това е разяснено
и в мотивите към ТР № 7/2013 г. ОСГК на ВКС - гражданският съд, извън
хипотезите на чл. 124, ал. 5 ГПК, няма правомощия да установява по
гражданскоправен ред престъпен състав, включително и по повод
преюдициално правоотношение.
От всичко изложено следва, че при предявяване на иск, когато са
изложени правопораждащи юридически факти, сочещи на престъпен състав,
сезираният съд, ограничен сам да се произнася в горните рамки, следва да
изиска от ищеца да уточни, съответно да представи доказателства, за това
има ли произнасяне на наказателен съд, образувано ли е наказателно
производство, дали същото е спряно или прекратено и на какво основание.
3
Казаното се отнася и за случаите, когато в хода на производството, по
надлежен ред, са въведени от ищеца или ответника релевантни фактически
твърдения за деяние, съставомерно по НК.
Във всички случаи, когато не са налице условията гражданският съд
сам да се произнесе по установяване на престъпното деяние, поради наличие
на някоя от посочените по-горе хипотези по чл. 125, ал. 5 ГПК, той
задължително спира производството по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, аналогичен на
чл. 182, ал. 1, б. "д" ГПК от 1951 г. (отм.);. (Подобни препоръки са дадени и с
т. 8 от ПП 5/1985 г. на ВС на РБ по гр. д. № 5/84 г., така е посочено и в
мотивите към т. 2 от ТР № 5/05.04.2016 г. по т. д. № 5/2005 г. на ОСГТК на
ВКС).
Гражданският съд постановява спиране на висящото пред него
гражданско дело, без значение дали вече има образувано наказателно
производство в досъдебната или съдебната фаза – сам сезира прокуратурата
или следи движението на вече образувано досъдебно или съдебно
наказателно производство.
Ако бъде отказано образуване на наказателно производство или
наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна
присъда, или бъде спряно по чл. 25, ал. 1, т. 2 или по чл. 26 НПК,
гражданското дело се възобновява, като съдът сам установява деянието.
Ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или
налагане на административно наказание, гражданското производство се
възобновява след влизане в сила на съответния, посочен по-горе акт на
наказателния съд, който е задължителен за гражданския относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца (чл.
300 ГПК). (виж решение № 20/20.05.2021 г. по гр.д.№ 1372/2020 г. на 4-то
г.о. на ВКС).
Това разрешение е приложимо и в случаите, когато искът за
обезщетение е предявен срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на делинквента, доколкото уважаването му е функционално
обусловено от наличието на отговорност за вреди.
В конкретния случай първоинстанционният съд правилно е приел, че е
налице основание за спиране на производството по делото по чл.229, ал.1 т.5
от ГПК.
Уважаването на предявения от ищеца срещу ЗД „Б.И.“ АД пряк иск е
функционално обусловено от установяването на извършеното спрямо него от
водача на застрахованото МПС непозволено увреждане при реализирането на
ПТП, което от своя страна осъществява състава на престъпление против
транспорта.
По повод реализираното ПТП е образувано досъдебно производство по
по пр.пр.№ 273/2021 г. по описа на Районна прокуратура – гр.С.З., което все
още е висящо, поради което е налице пречка гражданският съд да установява
престъпните обстоятелства, от чието установяване зависи изхода на
4
гражданското дело.
Ето защо в случая гражданското дело следва да бъде спряно на
основание чл. 229, ал.1 т.5 от ГПК, поради което обжалваното определение се
преценява за правилно и следва да бъде потвърдено.
По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК вр. чл.271,
ал.1 пр.І-во от ГПК Старозагорски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 160/24.01.2022 г. по гр.д.№
4915/2021 г. на Районен съд – С.З., с което производството по делото е било
спряно на основание чл.229, ал.1 т.5 от ГПК до приключване на висящото
наказателно производство по досъдебно производство пр.пр. № 273/2021 г. по
описа на Районна прокуратура – С.З..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5