Р Е Ш Е Н И Е
... / 22.6.2018 г.,
гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненски районен съд, ХІV състав в открито
заседание на двадесет и втори
май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при секретаря Кичка Иванова разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 17788 по описа на ВРС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са кумулативно съединени осъдителни искове
с пр.осн.чл. 432, ал.1 от КЗ и с пр.осн.чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника „****” АД, със седалище и адрес на
управление ***, с ЕИК *********, представлявано от ****да заплати на ищеца „Е.“
ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***, представлявано от ****сумата
3752.46 /три хиляди седемстотин
петдесет и два лева и 46 ст./ лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди на л.а “****“ с ДК № ВТ ****
ВХ, причинени в резултата на реализирано ПТП на 21.09.2017 г. в гр.Варна,
ул.“Нарцис“ по вина на водача на лек
автомобил „Пежо 207“ с ДК № В ****ВВ, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на молбата до окончателното изплащане
на сумата. Ищецът моли ответникът да му заплати
съдебно деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Твърденията в молбата са, че на
21.09.2017 г. около 10.00 часа в гр.Варна, ул.“Нарцис“, автомобилът на ищеца марка “****“ с ДК № ВТ ****
ВХ бил ударен от лек автомобил „Пежо
207“ с ДК № В ****ВВ, управляван от Нели Стоянова. За настъпилото ПТП са
уведомени контролните органи, които им указали да съставят двустранен
констативен протокол като им дали вх.№ 62206 за регистрирано ПТП. В него като
виновен водач посочили Нели Стоянова. Автомобилът на виновния водач е застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност"
по полица № BG/02/117001180097
при ответното дружество „****" АД,
със срок на действие 23/04/2017 г. - 22/04/2018г., която полица е била
действаща към датата на ПТП.
На 21.09.2017 г. ищецът е уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото
ПТП, като същият извършил оглед на автомобила и съставил опис на щета с №
**********. На 14.11.2017 г. му заплатил
застрахователно обезщетение в
размер на 871.54 лева, която сума била
недостатъчна да покрие щетите. Провел проучване в няколко сервиза за
ремонт на автомобили и установил, че за възстановяване щетите на автомобила му
е необходима сумата 5053.89 лева. Поради това за него е налице правен
интерес от подаване на иск за заплащане на застрахователно обезщетение в размер
на 4182.35 лева, представляващо разликата между дължимото обезщетение в размер
на 5053.89 лева след приспадане на заплатеното му обезщетение от 871.54
лева.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил
отговор с който не оспорва наличието на застрахователен договор между него и
увреждащия автомобил съгласно двустранен протокол за ПТП № 62206. Оспорва да е
настъпило описаното в същия протокол ПТП при посочените в него участници и при
описания механизъм. В евентуалност при
установяване настъпване на вредоносното събитие с описания от ищеца механизъм
прави следните възражения против иска:
По повод настъпилото събитие
при дружеството-ответник е образувана преписка по щета № **********/21.09.2017
г., в хода на ликвидацията е извършен оглед на увреденото МПС. Изготвен е
опис-заключение в който са включени всички констатирани увреждания, като заключението
е прието без забележки от ищеца. Въз основа на него е изготвена експертна
оценка на вредите като е определено и изплатено обезщетение в размер на 871.54
лева, което представлява действителната стойност за възстановяване на
претърпените вреди. Ищецът не е
представил на застрахователя доказателство за отремонтиране
на автомобила – фактури или други разходни документи, то обезщетението следва да
се определи по нормативно определена база, съобразно методиката, утвърдена с
Наредба № 24 от 08.03.2006 г. за задължителното застраховане. В този смисъл е
налице задължителна практика на ВКС по чл.290 и сл. в решение № 52 от
08.07.2010 г. по т.д.№ 652/2009 г., ТК, Първо ТО на ВКС.
Не са налице данни увреденото МПС
да е било в гаранционен срок на употреба, което да налага отремонтирането
му в официален сервиз на марката „Мицубиши“ при цени,
които значително надвишават средните на пазара. Претендираното
обезщетение в размер на 4182.35 лева не отговаря на действителния размер на
щетите, съобразно разпоредбата на чл.386, ал.2, вр.чл.400,
ал.2 КЗ.
Моли за отхвърляне на иска, а в
евентуалност за намаляване на претендираното от ищеца
обезщетение.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа иска и
моли да се уважи изцяло като ответникът му заплати и разноски за
производството.
Ответникът
е представил писмено становище с което поддържа отговора и оспорва молбата.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
От представения по делото двустранен
констативен протокол за ПТП № 62206 от
21.09.2017 г. се установява, че на същата дата в 10.00 часа в град Варна, на
ул.Нарцис е настъпило ПТП, причинено от Нели Стоянова като водач
на лек автомобил „Пежо 207” с ДК № В ****ВВ,
собственост на водача. На автомобила на
ищеца, който е бил управляван Веселин Андонов
са причинени имуществени вреди. Вписано
е в същия протокол, че водачът, причинил ПТП е представил застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, сключена с ответното дружество „****” по
полица № BG/02/117001180097, валидна към датата на ПТП.
Подадено е искане за оценка от собственика
Пламена Пеева до ответника в качеството му на застраховател на
виновния водач по застраховка „Гражданска отговорност” на увредени части броня,
калник и халоген като експерта на застрахователя е
извършил опис на претенцията в който е посочено, че увредените части облицовка
предна броня и фар за мъгла преден десен
са за подмяна, калник преден десен е
с лека деформация. По експертна оценка е определено
застрахователно обезщетение в размер на 236.18 лева. След извършен повторен
оглед на увредения автомобил са приети допълнителни щети и е определено
обезщетение в размер на 871.54 лева включващо труд и материали. С договор за продажба на МПС от 02.04.2017 г.
правото на собственост за увреденото МПС “****“ с ДК № ВТ **** ВХ е придобито
от ищцовото търговско дружество „Е.“ ЕООД, ***.
Не се оспорва от ищеца, че
определеното от застрахователя обезщетение в размер на 871.54 лева е заплатено
на собственика.
От ответника е изискана и представена
преписката по заведена щета ведно с изготвения снимков материал за установяване
щетите на МПС “****“ с ДК № ВТ **** ВХ.
От заключението на САТЕ, което съдът
възприема като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че
описаните щети могат да бъде получени при механизма, описан в исковата молба, в
декларацията на собственика и в подписания от страните двустранен протокол за
ПТП № 62206/21.09.2017 г. Категоричен е,
че е налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и получените
увреждания на автомобила на ищеца. Стойността на увредените детайли и ремонта на същите е в общ размер на 4624.00
лева, като за отделните детайли по опис-оценката стойността е посочена с
количество и цена на лист 2 от заключението.
Експертът дава заключение, че стойността за възстановяване на щетите
само труд е 1008.00 лева.
В настоящият случай се оспорват твърденията в
молбата за механизма на настъпило застрахователно събитие на 21.09.2017 г.,
представляващо пътно транспортно произшествие с лек автомобил, както и се
възразява срещу иска с твърдения за основание за редуциране на претендираното възнаграждение до размера на определеното
такова, което не е изплатено на собственика на пострадалия автомобил, тъй като
автомобилът е с първа регистрация през 2002 г. и към датата на настъпване на
ПТП е на 15 години, не е гаранционен и
не се полага ремонт в оторизиран сервиз на марката и с оригинални нови
части. Твърденията в молбата за
механизма на ПТП и вида на щетите се подкрепят както от приложените в
изисканата преписка по щета документи, които не са оспорени, така и от заключението на САТЕ, което също не е
оспорено.
От
доказателствата по делото, съдът приема
за установени твърденията в молбата и наличието на основание за ангажиране отговорността
на застрахователя по пряк иск на увреденото лице на осн.чл.432,
ал.1 КЗ. В тази хипотеза увреденото лице спрямо което застрахованият е отговорен
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. Съгласно ал.3 е посочено, че по застраховка
"Гражданска отговорност", която е задължителна, застрахователят
отговаря пред увреденото лице и когато застрахованият го е увредил умишлено.
По отношение размера на обезщетението:
Съгласно чл.267, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ отговаря за вредите, причинени на чуждо имущество, като обезщетението не може да надхвърля застрахователната сума по договора – чл.267, ал.3 КЗ. При вреди на имущество обезщетението не следва да надвишава действителната стойност на причинената вреда, а за МПС обезщетенията се определят в съответствие с приета от Комисията за финансов надзор Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди – чл.273, ал.2. Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, е въведена съгласно чл.1, ал.3 от Наредба № 24/08.03.2006г. на Комисията за финансов надзор. Разпоредбата на чл.273, ал.2, пр.2 КЗ е възпроизведена в чл.15, ал.4 на Наредбата и препраща към приложения № 1-6.
По силата на чл.2 от Методиката – Приложение № 1 на Наредба № 24/08.03.2006г., същата се прилага от застрахователите и от Гаранционния фонд и за взаимоотношенията между трети лица, претърпели имуществени вреди със застрахователя, който дължи застрахователно обезщетение по задължителната застраховка по чл.249, т.1 КЗ – чл.3, ал.1, т.1 на Методиката. В нормата на чл.4 от Методиката изрично е предвидено, че се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Същата норма,
съпоставена с КЗ в чл.273, ал.2, пр.1 КЗ, а именно, че обезщетението по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” обхваща действителната стойност на причинената вреда, чийто размер е ограничен до застрахователната сума по договора. В този
смисъл Методиката не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. В Методиката са посочени
начините за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само до минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката. При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно
разпоредбата на чл.208, ал.3 КЗ, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. В този смисъл е становището на ВКС в цитираното от ответника решение № 52 от
08.07.2010 г. по т.д.№ 652/2009 г. на ВКС, ТК, І т.д., постановено в
производство по чл.290 ГПК.
Със същото решение ВКС е дал отговор на материалноправния
въпрос, че при определяне на обезщетение по чл.226 КЗ, прилагането на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл.4 на Приложение №1 към чл.15, ал.4 от Наредба № 24/08.03.06г. на Комисията за финансов надзор не е задължително. Определеното застрахователно обезщетение, въз основа на заключение на вещо лице може да надвишава минималната долна граница по чл.4 на Приложение №1, когато не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е бил определен от застрахователя в съответствие с Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН.
Предвид горното
съдът намира, че предявеният иск против
застрахователя е изцяло основателен и доказан по размер като следва да се уважи в размер на исковата претенция,
заявена по реда на чл. 214 ГПК. Същото е
установено по заключението на изслушаната в
производството САТЕ в което са изчислени разходите за части и труд за ремонт на увреденото МПС по пазарни цени към датата на ПТП.
При
този изход на спора ответникът следва да
заплати на ищеца разноски за
производството, включващи държавна такса 150.10 лева, възнаграждение за вещо
лице 150 лева и адвокатски хонорар в размер на 591.60 лева с ДДС съгласно
договор за правна помощ и съдействие серия Б № ********** от 21.05.2018 г.
С писмено
становище по хода на делото от
30.04.2018 г., подадена преди с.з. ответникът е направил възражение за
прекомерност на възнаграждението на адвоката на ищеца на осн.чл.78,
ал.5 ГПК. Съдът дължи произнасяне по
същото, доколкото същото е допустимо.
Договореният
и заплатен адв.хонорар от ищеца на процесуалния му представител адв.Й.Алексиев е в размер на 591.60 лева с ДДС. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ с оглед цената на иска, която е 3752.46 лева, възнаграждението в минимален размер се изчислява на 300 лева + 7% за горницата
над 1000 лева до 5000 лева. Изчисленото
възнаграждение в минимален размер се изчислява на 492.67 лева.
Съгласно т.3
на ТР № 6 от 06.11.2013 г., постановено по тълк.дело
№ 6/12 г. на ОСГТК на ВКС при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в пар.2 от Наредба №1/
09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер. Така определеното възнаграждение в размер на
492.67 лева съответства на фактическата и правна сложност на делото, на
цената на иска и на положения от
адвоката труд по договора за правна защита и съдействие, поради което възражението по чл.78, ал.5 ГПК
на ответника е основателно.
Доколкото по
делото не са представени доказателства
за регистрацията на адв. Й.Алексиев по ЗДДС, следва,
че на същия не се дължи възнаграждение по пар.2а от
Наредбата.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „****” АД, със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК
*********, представлявано от
****да заплати на „Е.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес
на управление ***, представлявано от ****сумата 3752.46 /три хиляди седемстотин петдесет и два лева и 46 ст./ лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за
имуществени вреди на л.а “****“ с ДК № ВТ **** ВХ, причинени в резултата на
реализирано ПТП на 21.09.2017 г. в гр.Варна, ул.“Нарцис“ по вина на водача на лек автомобил „Пежо 207“
с ДК № В ****ВВ, застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при „****” АД, по полица № BG/02/117001180097, ведно със законната лихва от подаване на молбата
– 22.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.
432, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД, както и сумата 792.77 /седемстотин деветдесет и два лева и 77 ст. лева, представляваща
разноски за производството пред първата инстанция, на осн.чл.78,
ал.1, вр.ал.5 ГПК от които 300.10 лева за държавна
такса и възнаграждение на вещо лице и 492.67 лева за възнаграждение на един
адвокат.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен съдия: