Р Е Ш Е Н И Е
№ 1239 14.10.2019 г. град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На двадесет и седми септември година 2019
В публично заседание в следния състав:
Председател:
МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни
заседатели:
Секретар: Камелия Славейкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Бушандрова
НАХД № 3157 по описа на съда за 2019 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на Г.И.К., ЕГН; **********, адрес: ***, представляван от адв.
С.И.И.,***, съд. адрес: *** против наказателно постановление № НП 22-0000187/09.07.2019
г., издадено от Началник ОО „АА”, гр.Бургас, с което на основание чл. 93, ал. 1,
т. 1 от Закона за автомобилните превози, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 2000 лв., за нарушение на чл. 12б,
ал. 10 от Закона за автомобилните превози и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от
Закона за автомобилните превози, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба”, в размер на 2000 лв., за нарушение на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от
27.06.2008 г. на МТ.
С жалбата се изразява недоволство от горепосоченото
наказателно постановление. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени
изцяло обжалваното наказателно постановление, като неправилно.
Жалбата изхожда от легитимирано и
заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото
наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл.
59, ал. 2 от ЗАНН. Предвид на това съдът намира жалбата за процесуално
допустима.
В съдебно заседание пред настоящия съд, жалбата
и изложените в нея доводи се поддържат от адвокатски пълномощник на жалбоподателя,
който пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
За ответната страна – ДАИ гр. Бургас, редовно
призовани, представител не се явява в съдебно заседание пред настоящия съд. Представят
преписката по случая. Не изразяват становище. Не ангажират доказателства.
Бургаският районен съд след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 02.07.2019г., около 12.00ч., в гр. Бургас,
на разклона за Върли бряг - КПП 4, по посока на движение к-с Меден Рудник, проверяващи
от ОО „АА“ Бургас установили, че жалбоподателят управлявал товарен автомобил от
категория N3, марка „Рено Премиум“, с per. № ****, извършващ превоз на товари /асфалт
58/, за собствена сметка по маршрут гр. Бургас - с. Лозенец. В хода на проверката,
инспекторите установили, че водачът извършва превоз на товари за собствена сметка
с МПС с допустима максимална маса над 12 тона, за което няма издадено удостоверение
за обществен превоз на товари и/ или заверено копие на лиценз на Общността,
като допустимата максимална маса на МПС с рег. № **** е 32000кг./32. тона/, видно
от СРМПС част II № *********. Проверяващите също установили, че водачът извършва
превоз на товари за собствена сметка, без Заповед на ръководителя на лицето, за
чиято сметка се извършва превоза.
Актосъставителят квалифицирал гореописаното като
нарушение на чл. 12б, ал. 10 от Закона за автомобилните превози и чл. 18, т. 4 от
Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ. Актът бил съставен в присъствие на нарушителя,
който го подписал, без да направи възражения.
АНО извършил проверка по преписката, но преценил,
че не са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и въз основа
на съставения АУАН, издал обжалваното понастоящем НП, с което на основание чл.
93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 2000 лв., за нарушение на чл. 12б,
ал. 10 от Закона за автомобилните превози и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от
Закона за автомобилните превози, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба”, в размер на 2000 лв., за нарушение на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от
27.06.2008 г. на МТ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания на
актосъставителя, както и от приложените писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка
съдът направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган и АУАН също е съставен от компетентно лице. АУАН и издаденото въз основа на
него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН.
При оценката на цялата доказателствена съвкупност,
съдът установи следното:
Съгласно посочената за нарушена в АУАН и НП разпоредба
на чл.12б, ал. 10 от ЗАвП: “Превоз на товари за собствена сметка между два пункта
на територията на Р. България не може да се извършва с МПС или състав от ППС с допустима
максимална маса над 12 тона, освен ако лицето, за чиято сметка се извършва превозът,
притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари.” От значение за съставомерността
на това нарушение е определянето на субекта на административно-наказателна отговорност,
с произтичащото от това му качество задължение за притежание лиценз за извършване
на обществен превоз на товари. За определяне на субекта на нарушението, следва да
бъде изследвано съдържанието на диспозицията на горепосочената норма.
Понятието „превоз на товари” е дефинирано в §
1, т.2 от ДР на ЗАвП, като дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано
като търговец, извършващо превоз на стоки със собствени или наети превозни средства,
независимо дали са натоварени или не.
Според §1, т.4, б.”а” от ДР на ЗАвПр, “Превоз
за собствена сметка” е превоз на товари без заплащане, предназначен единствено за
собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или
наети без водач ППС, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето,
за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за
него и превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка
се извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в
рамките на предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието, а
товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или са били
продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени
или поправени от него.”
Съгласно разпоредбата на чл. 12б, ал. 1 от ЗАвП:
“Превоз на пътници и товари за собствена сметка, може да се извършва от еднолични
търговци или юридически лица, при условия и по ред, определен с наредба на министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията”. От изложеното следва,
че превоз на товари за собствена сметка на територията на Р България с ППС, с допустима
максимална маса над 12 тона, може да се извършва само, ако едноличния търговец или
юридическото лице, за чиято сметка се извършва превоза, притежава съответния лиценз
за извършване на обществен превоз на товари. Нарушаването на това законово изискване
е наказуемо по чл. 12б, ал.10 от ЗАвП, но това нарушение не би могло да се извърши
от водача на превозното средство. Изхождайки от текста на нормата, следва да се
приеме, че неин адресат не са физическите лица - водачи на превозните средства,
а „еднолични търговци или юридически лица - превозвачи”. Легалното определение на
последно посоченото понятие е дадено в разпоредбата на §1, т.5 от ДР на Закона за
автомобилните превози, според която „Превозвач” е всяко физическо или юридическо
лице регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари
с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел”.
От друга страна, в нарушение разпоредбата на чл.
57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в НП липсва пълно описание на нарушението и обстоятелства,
при които то е извършено – не е посочено за чия сметка се е извършвал описания в
НП превоз на товари. Както в АУАН, така и в НП, лаконично е посочено единствено,
че „водачът извършва превоз за собствена сметка на товари за собствена сметка с
МПС с допустима максимална маса над 12 тона, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на товари и, или
заверено копие на лиценз на Общността“. От НП не става ясно за чия сметка се извършва
превозът - дали за сметка на самия водач или за сметка на някое друго лице, доколкото
от легалната дефиниция на “Превоз за собствена сметка” е видно, че този превоз може
да бъде извършван със собствени или наети без водач ППС.
От всичко гореизложено е видно, че отговорността
на водача в конкретния случай не може да се ангажира по този текста на чл. 12б,
ал.10 от ЗАвП, а това от своя страна е основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление в тази му част.
По отношение второто извършено нарушение,
Съдът намира следното:
Нормата на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8/27.06.2008г.
на МТ. установява задължение по отношение на водачите, извършващи превоз на товари
за собствена сметка, да представят при поискване от контролните органи заповед на
ръководителя на лицето, за чиято сметка се извършва превоза“.
На първо място и тук важи гореизложеното, по
отношение на първото нарушение, а именно АНО по никакъв начин не е изяснил за чия
сметка е бил извършван превозът. По делото няма представени копие на фактурата за
товара или копие на документ, удостоверяващ, че превозваните товари принадлежат
на едноличния търговец или юридическото лице или са продадени, закупени, дадени
под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от него. В този
смисъл и с оглед обстоятелството, че в административно наказателното
производство, тежестта на доказване е на АНО, Съдът прави извод, че НП е издадено
при неизяснена фактическа обстановка, което довежда до невъзможност да бъде извършена
преценка на относимите обстоятелства и факти.
На следващо място, разпоредбата на чл. 18 от
Наредба Н-8 на МТ съдържа глагола „представя“, което означава, че такива документи
евентуално са издадени, съществуват, но не са представени при проверката. В
обстоятелствената част на НП е описано само, че жалбоподателят е извършвал
превоза без въпросната Заповед, като не става ясно съществува ли изобщо такава
или същата не е била у водача, към момента на извършване на проверката.
Уточняването на това обстоятелство има отношение към определяне на санкционната
норма. В случай, че е заповед не е издавана, приложената разпоредба на чл. 93,
ал. т. 1 ЗАвтП е приложена коректно от АНО. В случай, че е съществувала, но не
е била представена към момента на проверката, би следвало да бъде приложена санкционната
норма на чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, а не по ал. 1 на същия
член, относимо към случаите без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Предвид изложеното дотук и доколкото посочените
по-горе нарушения, при съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и на обжалваното наказателно постановление са съществени и не могат да бъдат преодоляни
в съдебната фаза на производството, издаденото наказателно постановление следва
да бъде отменено и в тази му част, като незаконосъобразно и неправилно.
Мотивиран от изложените съображения и на
основание чл.63, ал.1, предл. 2 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № НП
22-0000187/09.07.2019 г., издадено от Началник ОО „АА”, гр.Бургас против Г.И.К.,
ЕГН; **********, адрес: ***, представляван от адв. С.И.И.,***, съд. адрес: ***,
с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 2000 лв.,
за нарушение на чл. 12б, ал. 10 от Закона за автомобилните превози и на основание
чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 2000 лв., за нарушение на чл.
18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Бургаски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.