Решение по КНАХД №286/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на С. О. С. от [населено място], против Решение № 28 от 01.04.2025 г., постановено по АНД № 269 по описа за 2024 г. на Районен съд – Мездра, с което е потвърден Електронен фиш серия К, № 8852753 на ОД на МВР – Враца, издаден на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, с който на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че решението е нищожно и недопустимо, без да са изложени каквито и да било съображения в тази насока. Развити са бланкетни и противоречащи си доводи за неправилност на обжалваното решение - стационарният уред не можел правилно и достоверно да определи коя скорост на кое от превозните средства е; снимката е направена в противоречие с техническите изисквания, поради липса на снимка къде точно е разположена; спорна е посочената скорост дали отговаря на действителната; не са спазени изискванията за разположение на камерата.

Иска се отмяна на решението и на изменения с него ЕФНГ.

Касаторът, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба, ОД на МВР – Враца, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по същата.

Участващият в касационното производство прокурор от ОП – Враца дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, а оспореното решение намира за правилно. Отправя искане към съда да остави решението в сила.

В настоящото производство от страните не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Административен съд – Враца, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на касационнен контрол за законосъобразност е Решение № 28 от 01.04.2025 г., постановено по АНД № 269 по описа за 2024 г. на Районен съд – Мездра, с което е потвърден Електронен фиш серия К, № 8852753 на ОД на МВР – Враца, издаден на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, с който на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

По съществото на спора е прието, че от доказателствата по делото по безспорен начин е установено, че от страна на касатора е извършено процесното нарушение, а именно: на 12.03.2024 година служебен автомобил на ОД МВР Враца и служители на същата дирекция се намирали в извън населено място на главен път Е79 /ПП I-1/ км.166+800 /разклон за [населено място]/ с посока на движение към [населено място], които предварително били установили на автоматичен режим на работа техническото средство – стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение /СПУКС/ тип ARH CAM S1 с фабричен номер 120сс8b. Същото, без намесата на служителите, отчитало скоростта на движение на МПС, преминаващи през този пътен участък и в случаите, когато същата превишавала максимално допустимите стойности за движение в извън населено място, заснемало автоматично автомобила. В 09:16 часа МПС – лек автомобил [Марка] с регистрационен номер [рег. номер] попаднал в обсега на действие на техническото средство, което отчело скорост на движение на МПС 78 км/ч при максимално допустима за движение за този пътен участък в извън населено място 50 км/ч. Тъй като автомобилът се движел със скорост над разрешената, апаратът го заснел. След извършената в последствие обработка на данните от техническото средство и проверка на информацията касателно собствеността на лек автомобил [Марка] с регистрационен номер [рег. номер], съдържаща се в АИС на КАТ, бил издаден Електронен фиш Серия К № 8852753 за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП, в който като собственик, на когото е регистрирано МПС /ползвател бил посочен С. О. С. от [населено място].

За да стигне до този извод, въззивният съд е приел, че процесният ЕФ е издаден в съответствие с утвърдения образец на министъра на вътрешните работи и съдържа лимитативно посочените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. Спазено е изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредбата/, въвеждаща изискването за всяко използване на мобилно АТСС за контрол /каквото е процесното средство/ да се попълва протокол съгласно приложението. По делото е представена и снимка на разположението на уреда. Приложеният по делото Протокол за използване на АТСС е годно доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът, въведените ограничения на скоростта, разстоянието от пътния знак с въведеното ограничение до АТСС в метри, посока на задействане, начало и край на работа на устройството, както и номера на първото и последното статично изображение заснети с устройството през работния му режим на процесната дата. Ясното и коректно отразяване на обстоятелствата в протокола предопределя извършването на преценка за законосъобразност на издадения електронен фиш. Автомобилът не е спрян, като след заснемането е извършена справка за собствеността му, при която е установено, че автомобилът е с регистриран собственик и ползвател, настоящият касатор.

По съществото на спора районният съд е приел, че използването на заснемащото автоматизирано техническо средство е станало по нормативно определена процедура, при спазване на нормативно поставените изисквания и технически инструкции на производителя на измервателния уред. От обективна страна жалбоподателя като водач на моторно превозно средство не е изпълнил задължението си да избере скорост на движение на пътното превозно средство, ненадвишаваща допустимата такава от 50 км/ч извън населено място, въведена с пътен знак В26.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Наведените с касационната жалба доводи са неоснователни.

При постановяване на съдебния си акт районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, нито е допуснал нарушения на материалния закон, които да са довели до постановяване на неправилно решение. Съдът е събрал всички относими към спора доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и изключително подробно се е мотивирал защо е достигнал до крайния си извод за законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш. Противно на изложеното в касационната жалба, съдът е обсъдил възраженията на оспорващия и е формирал изводи за несъстоятелността на същите, които изводи се подкрепят от доказателствата по делото и изцяло се възприемат от настоящия касационен състав.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че от обективна страна е осъществен съставът на нарушението по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране скоростта на движение водачът на управляваното пътно превозно средство да не превишава максимално допустимата скорост за движение на леки автомобили в населено място.

Настоящата инстанция намира, че обжалваното решение не е нищожно и твърденията на касатора са несъстоятелни. Решение № 28 от 01.04.2025 г., постановено по АНД № 269 по описа за 2024 г. на Районен съд – Мездра е постановено от законен състав на съда, не излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, решението е изразено в писмена форма и е подписано. Решението е ясно и разбираемо, поради което волята на съда може да бъде изведена безпротиворечиво.

Наведеното твърдение за недопустимост на решението, също не намират опора в доказателствата по делото. Недопустимо е съдебно решение, което е постановено при липса на някоя от положителните процесуални предпоставки, за съществуването или надлежното упражняване на правото на обжалване или съответно наличието на някоя от отрицателните предпоставки за това. Първоинстанционният съд се е произнесъл по допустима и редовна жалба срещу акт, ангажиращ административно-наказателната отговорност, който подлежи на съдебен контрол. Делото е разгледано при спазване на правилата за местна и родова подсъдност, като правилно са определени и конституирани страните в производството.

По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила или на материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При служебна проверка на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК на основания извън посочените в касационната жалба, съдът не намира такива, които да сочат на отмяна на оспорения съдебен акт. Същият е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон.

По тези съображения касационната жалба следва да се отхвърли, като неоснователна, а оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Враца

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 28 от 01.04.2025 г., постановено по АНД № 269 по описа за 2024 г. на Районен съд – Мездра.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.