№ 131
гр. Свищов, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на девети август
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова Христова
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова Гражданско
дело № 20224150100316 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от Г. КР. ИВ., чрез адв.М.М. с правно
основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, вр. чл.142 ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП за
признаване за нищожна на неустоечна клауза- чл.10 от Договор за
потребителски кредит №134819/30.06.2021 г., сключен с „М.” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ************,
представлявано от законния си представител В.Г.С., както и на основание
чл.55 от ЗЗД ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата
156,45 лева-представляваща заплатената от него неустойка по договора.
Ищецът твърди, че между страните на 30.06.2021г. бил сключен
Договор за потребителски кредит №134819, по силата на който кредиторът е
предоставил на ищеца кредит в размер на 500,00лева. Начислена е договорна
възнаградителна лихва в общ размер на 34,55 лева. Ответникът се е задължил
да ползва и върне кредита съгласно условията на сключения договор на 3
месечни вноски. При настъпване на конкретните предпоставки,
кредитополучателят е бил длъжен да предостави обезпечение, което той не е
сторил. Поради непредставяне на обезпечение е начислена неустойка в
размер на 157,50 лева. Тази клауза- чл.10, вр. чл.20 от договора за неустойка,
ищецът счита за нищожна на основание чл.26, ал.1, т.3 от ЗЗД, като
противоречаща на добрите нрави. Освен това е и неравноправна клауза по
смисъла на чл.145, т.5 от ЗЗП. Иска се установяване на нищожността на чл. 10
1
от договора, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 157,50 лева,
която той е заплатил. Претендира на основание чл.55 от ЗЗД ответното
дружество да бъде осъдено да му заплати сумата 156,45лева-представляваща
заплатената от него неустойка по договора. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „М.” АД, чрез юрисконсулт М.К. е
подал писмен отговор, с който признава иска. С оглед признанието на иска
оспорва размера на претендираните разноски. Освен това с оглед предявения
осъдителен иск по чл.55 от ЗЗД, счита че следва да се посочи сметка на
ищеца за превеждане на сумата, а не на процесуалният му представител.
В писмено становище по делото, ищецът не е направил изявление за
прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на решение при признание
на иска. Претендира да се уважи иска, така както е предявен и да се присъдят
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Страните не спорят, че на 30.06.2021 г. между Г. КР. ИВ. и „М.” АД бил
сключен Договор за потребителски кредит № 134819. По силата на този
договор ответното дружество е дало в заем на ищеца сумата от 500,00 лв.,
която последният е получил. Между страните било уговорено, че заемателят
ще върне главницата на 3 анюитетни месечни вноски, съгласно погасителен
план, който е приложен по делото и са посочени падежите - от 30.07.2021 г.
до 30.09.2021 г. Страните се споразумели и че общата сума за изплащане от
страна на ищеца ще бъде 534,55 лв., а при необезпечен кредит – 692,05 лева.
Страните по договора са се разбрали също така и че уговореният фиксиран
ГЛП е в размер на 41.00 % , при ГПР – 49.65 % .
В чл. 10 ал.1 на договора е посочено, че ако заемателят не представи
исканото от ответното дружество / условията са посочени в чл.20 от
Договора/ обезпечение в тридневен срок, считано от сключване на договора
или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в
договора, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер 5,25 лева +
0,350 % от усвоения размер на кредита, за първия ден на забава и 0,350 % от
усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е
2
обезпечен. Видно от погасителния план тази неустойка е изчислена изначално
в размер на 157,50 лева, разсрочена на 3 вноски по 52,50 лева, като по този
начин общото задължение по договора за паричен заем става в размер на
692,05 лв.
Съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.26 ал.1 т.3 от
ЗЗД, вр. чл. 24 от ЗЗП за признаване за установено, че неустоечна клауза-
чл.10 от Договор за потребителски кредит №134819/30.06.2021г., сключен с
„М.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***********
представлявано от законния си представител В.Г.С. е нищожна поради
противоречи с добрите нрави и поради това, че представлява неравноправна
клауза, е основателен.
Клаузата по чл. 10, вр. чл.20 от Договора, която предвижда заплащане
на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение
(осигуряване на поръчител, който отговаря на редица условия, посочени в
чл.20 ал.3), е нищожна поради противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, т.
3 ЗЗД.
Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на
ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция. В случая съдът намира, че клаузата за неустойка в
размер на 157,50 лева в сключените между страните договор за заем е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция. Преценката за нищожност се извършва към момента на сключване
на договора в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти
и обстоятелства, при съобразяване и на примерно посочени от ОСТК
критерии. В случая размерът на уговорената неустойка по чл.10 от договора е
в размер на 157,50 лева и е уговорена за неизпълнение на задължение на
заемополучателя да осигури на кредитора обезпечение - осигуряване на
поръчител, отговарящи на определени условия, сред които брутен
осигурителен доход, определен трудов стаж при един работодател, липса на
задължения по други договори за кредит или ако имат такива - да са изрядни
платци. Това задължение за допълнително обезпечение възниква още при
подписване на договора. Касае се за обезпечения, осигуряването на които
обикновено е условие за отпускане на кредит, за да бъде гарантиран
3
кредитора, че ще събере безпроблемно вземанията си. Може да се приеме, че
свободата на волята на договаряне допуска едно такова задължение да
възникне сред предоставяне на заемната сума. Поставя се обаче въпроса
какви са вредите, които биха настъпили за кредитора при неизпълнение на
това задължение на заемателя и адекватна ли е уговорената неустойка да
обезщети очакваните от неизпълнение вреди. Очевидно е, че вредите при
липса на обезпечение биха се изразили в затруднения за кредитора да събере
вземанията си доброволно и разходи за принудителното им събиране, в това
число воденето на съдебни дела и разноски в изпълнително производство.
Съдът намира, че уговорената парична неустойка няма как да улесни
събирането на кредита доброволно и в същото време не е адекватна да
обезпечи разходите по принудителното събиране, т.к. те са по Закон дължими
на кредитора и в исковото и изпълнителното производство. Напротив,
начислената неустойка увеличава значително дълга на заемателя и естествено
води до затрудняване доброволното му погасяване, както и до увеличаване на
разноските при евентуално принудително събиране. В случая е отпуснат
кредит в размер на 500,00лева, като размерът на неустойката – 157,50 лева е
около 1/3 от нетната сума по кредита. Всичко това навежда на извод, че целта
й е неоснователно обогатяване на кредитора. При тези съображения, съдът
счита, че целта, за която е уговорена процесната неустойка, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което я
прави нищожна, поради накърняване на добрите нрави. Според чл. 92 ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват.
Клаузата на чл. 10, вр. чл.20 от Договора за потребителски кредит №
134819/30.06.2021 г. е в противоречие с добрите нрави и е нищожна.
По осъдителния иск по чл.55 ал.1, пр.1 от ЗЗД-
Съгласно чл.26, ал.1, т.3 от ЗЗД, вр. чл. 24 от ЗЗП е прогласена за
нищожна като противоречаща на добрите нрави неустоечна клауза- чл.10 от
Договор за потребителски кредит №134819/30.06.2021г., по силата на която
ищецът е следвало да заплати сумата 157,50 лева. Видно от погасителен план
към договора за кредит дължимата сума по необезпечен кредит е 692,05лева,
а по обезпечен - 534,55лева.Приложени са четири броя разписки от Изи пей,
4
видно от които ищецът е превел на ответното дружество сумите , както
следва 137,00лева на 4.08.2022г., 132,00лева на 20.08.2021г., 200,00лева на
2.09.2021г. и 222,00лева на 28.09.20221г.,общо 691,00лева. Разликата до
дължимата , при изключване на неустоечната клауза , обявена за нищожна е
156,45лева, която съгласно чл.26 ал.1 т.3 от ЗЗД тя се явява платена при
начална липса на основание и подлежи на връщане на потребителя. Като
законна последица върху тази сума следва да се присъди и законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.
По тези съображения съдът счита, че предявените искове от Г. КР. ИВ.
срещу „М.” АД, с правно основание чл.26, ал.1, т.3 от ЗЗД, вр. чл. 24 от ЗЗП
за прогласяване на нищожна като противоречаща на добрите нрави
неустоечна клауза- чл.10 от Договор за потребителски кредит
№134819/30.06.2021г. и по чл. 55, ал. 1 ЗЗД осъждане на ответника „М.” АД
за връщане на платената от ищеца по него сума в размер на 156,45 лв.,
представляваща неустойка по договор за потребителски кредит № 134819, са
доказани и основателни.
С оглед на този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право на разноски срещу ответното дружество за държавна такса
в размер на 50,00 лв.
В случая процесуалният представител на ищеца е претендирал да му
се присъди адвокатски хонорар на основание чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата в размер на 600,00лева- за два иска по 300,00лева , за което е
приложил и списък. Видно от представения договор за правна помощ на
ищеца се предоставя безплатна правна помощ, като е посочено, че се
предоставя на близък. Това е достатъчно основание за съда да присъди в
полза на адвокат М.М. възнаграждение за оказаната от него безплатна
адвокатска помощ ,като следва да бъде осъдена противната страна да го
заплати. В случая , съдът определя размера на възнаграждението и
претенциите на процесуалният представител и приложени списъци са
ирелевантни. Размерът на определеното от съда възнаграждение, следва да
бъде справедлив и обоснован. За определяне на конкретно дължимия в случая
размер на възнаграждението-300,00лева , съдът съобрази действителната
фактическа и правна сложност на делото, имуществения интерес от водене на
5
делото – цена на иска 156,54 лева, вида на осъществените адвокатска защита
и съдействие, а именно изготвяне на искова молба и писмено становище,
изпратено за откритото съдебно заседание. Действително формално са
предявени два иска, които обаче са обективно и субективно съединени и
имат един предмет на доказване, както и следва да се съобрази
обстоятелството, че още с отговора ответникът признава иска, което пък не е
отчетено от ищеца за поискване на решение при признание на иска, а е
изпратено бланково становище по същество на делото.
Размерът на така определеното от съда възнаграждение е съобразен с
фактическата и правна сложност на делото, с вида на извършените
процесуални действия, с броя на съдебните заседания, отчитайки, че адв.М. не
се е явявал в съдебно заседание и определяне на възнаграждение в по-голям
размер , с оглед конкретно положените усилия от процесуален представител
на ищеца би било крайно несправедливо и необосновано.
По делото е договорено процесуални представителство на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА, поради което, възнаграждението следва да бъде заплатено в
полза на адв. М.М. - АК Пловдив.
Мотивиран от гореизложеното, Свищовският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иск на Г. КР. ИВ. с ЕГН: **********, с адрес
****************** срещу „М.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ******************, представлявано от законния си
представител В.Г.С.– Управител, за нищожна клаузата в чл. 10, ал.1, вр. чл.20
от сключения между тях Договор за потребителски кредит №
134819/30.06.2021 г., предвиждаща заплащане на неустойка- 157,50 лева, при
неизпълнение на задължение на заемателя за предоставяне на обезпечение,
поради противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД „М.” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ******************,
представлявано от законния си представител В.Г.С.– Управител да заплати на
6
Г. КР. ИВ. с ЕГН: **********, с адрес ********************* сумата
156,45 лв. /сто петдесет и шест лева и 45 ст./, представляваща заплатена без
правно основание неустойка по чл. 10, ал.1, вр. чл.20 от Договор за
потребителски кредит № 134819/30.06.2021г.
ОСЪЖДА „М.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
******************, представлявано от законния си представител В.Г.С.–
Управител да заплати на Г. КР. ИВ. с ЕГН: **********, с адрес
*************** разноски но делото в размер на 50,00лева- държавна такса.
ОСЪЖДА „М.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
******************, представлявано от законния си представител В.Г.С.–
Управител да заплати на адвокат М.В. М. от АК-Пловдив, с адрес на
кантората *************** сумата 300,00 лева-определено адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Великотърновския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
7