Р Е Ш Е Н
И Е
София, 05.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр.д. № 7756/17 г.,
за да се произнесе взе пред вид:
Предявен е иск от Й.Т.Й.,
ЕГН **********, чрез адв. Й.Й.,
съдебен адрес: ***, пл. “*******, офис
12 против З. „А.“ АД, ***,,
с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, за сумата 160 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП, претендирано пряко от
застрахователя, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата и сторените разноски, вкл. адвокатски
хонорар.
В исковата молба се твърди, че на 08.06.2015 г. ищецът е
управлявал л.а. „Дайхатсу Куоре
Л 80“, Рег. № *******, по общински път ІІІ – 4004 от гр. Стражица към с.
Джулюница. В района на кръстовището с главен път І-4 /София – Варна/ е
реализирано ПТП между автомобила на ищеца и л.а. „БМВ 7“ с рег.№ *******,
собственост на Р.П.а и управляван от И. П.. Водачът на л.а. „БМВ 7“ е признат за виновен за
извършеното ПТП и причинените от него смърт и телесни повреди с присъда № 48 от
27.06.2016 г., постановена по НОХД № 173/2016 г. на ОС Велико Търново. Със
същата присъда за виновен е признат и ищецът, като на и двамата са наложени
наказания. Присъдата е отменена с решение № 342 от 06.02.2017 г., постановено
от АС – Велико Търново по ВНОХД № 267/2016 г., като към момента на подаване на
исковата молба делото е висящо пред ОС Велико Търново и не е приключило.
Ищецът заявява, че, вследствие
така описаното ПТП, са му причинени телесни увреждания, изразяващи се в средна
телесна повреда – черепно-мозъчна травма, гръдна травма, контузия на белите
дробове и др., описани подробно в исковата молба.
За лекия автомобил,
причинил катастрофата, ищецът твърди да е сключена застраховка „Гражданска
отговорност” с ответното дружество по з.п. № 11114002299053, валидна за периода
11.09.2014 г. – 10.09.2015 г., във връзка с която е подал молба до ответното
дружество за изплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди, но без резултат.
В тази връзка е предявил
настоящия иск срещу З. „А.“ АД с правно основание чл.
226, ал. 1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в посочения размер, със законните последици – законната лихва и сторените
разноски.
Ищецът е представил писмени доказателства, поискал е
ангажиране на гласни такива и експертизи.
В хода по същество поддържа предявения иск с разноски.
Ответникът З.
„А.“ АД оспорва предявените искове изцяло, както по основание,
така и по размер.
Счита, че иска е недопустим, тъй като липсва произнасяне
по доброволната претенция от страна на застрахователя.
Оспорва вината на водача на л.а. БМВ, като твърди, че
виновен за ПТП е ищецът Й..
Прави възражение за съпричиняване,
поради непоставен или лошо поставен колан.
Оспорва, че ищецът е претърпял вредите, описани в
исковата молба.
Отделно от това, оспорва размера на предявената
претенция, като заявява, че тя е много завишена и не отговаря на критерия за
справедливост според чл. 52 ЗЗД.
Оспорва иска за лихва, поради неоснователност на главния
иск, както и датата от която се дължи.
Поставя въпроси към
поисканите от ищцовата страна експертизи, като
заявява, че експертизата следа да бъде разширена в комплексна.
В хода по същество моли съда да отхвърли предявения иск,
а алтернативно – ако приеме претенцията за основателна, да отчете наличието на съпричиняване в степен, значително по – висока от тази на
водача на застрахования автомобил поради грубо нарушение на чл. 50 ЗДП.
Претендира присъждане на разноски по списък.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, вр. чл.
45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер 160 000 лв., ведно със
законна лихва, считано от датата
на увреждането – 08.06.2015 г., до окончателното изплащане и сторените по делото разноски,
По делото
безспорно бе установено наличието на застрахователно правоотношение с ответното
дружество по отношение на автомобила, чиито водач е станал причина за ПТП, по з.п. № 11114002299053,
валидна до 10.09.2015 г., включително и към датата на катастрофата.
Не се спори, а и това се установява от доказателствата,
събрани в хода на настоящото производство, че на 08.06.2015 г. в района на кръстовището с
главен път І-4 /София – Варна/, е настъпило ПТП между л.а. „БМВ 7“, Рег.№ *******,
собственост на Р.П.а, управляван от И. П. и л.а. „Дайхатсу
Куоре Л 80“, Рег. № *******, управляван от ищеца Й.Й..
За извършеното ПТП и
причинените от него смърт и телесни повреди двамата водачи – И. П. и ищецът Й.Й. са признати за виновни с присъда № 48 от 27.06.2016 г.,
постановена по НОХД № 173/2016 г. на ОС Велико Търново, изменена с решение
№ на Апелативен съд, Велико Търново.
Присъдата е влязла в сила на 13.012020 г.
Вследствие ПТП Й. е получил
множество увреждания, подробно описани в исковата молба.
Във връзка с доказване механизма на катастрофата и възраженията
на ответната страна за наличие на съпричиняване, по
делото бе изслушана, приета и неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза.
В заключението си вещото лице посочва следния механизъм
на ПТП: На 08.06.2015 год. около 13 ч., л.а. марка „Дайхатсу”
модел „Куоре L80”, Рег. № *******, управляван
от Й.Т.Й., се движи по пътя от гара Джулюница към с. Джулюница /север – юг/,
като е следвало да пресече главен път I – IV. На кръстовището с
главния път, Й. спира автомобила на стоп-линията след пътен знак Б2 /STOP/ и потегля,
навлизайки в главния път. В същото време по главния път на около 111-112 м. от
мястото на удара се движи л.а. марка „БМВ” модел „7 ЕР РЕИХЕ”, Рег. № ******* с водач И. В.П. със скорост на движение
около 113 км/ч. В момента, в който л.а. „Дайхатсу” е
навлязъл в главния път, л.а. БМВ се е намирал на около 72-73 м. от мястото на
удара. Последва удар между двете превозни средства. Ударът е на главния път I – IV, в лентата
предназначена за ляв завой към гара Джулюница за пътя в посока В. Търново – гр.
Варна, като инициалния контакт е между предна лява част на л.а. „БМВ” и дясна
задна странична част на л.а. „Дайхатсу”. Последва
сложно постъпателно и ротационно движение на двата автомобила, след което те се
установяват в положението регистрирано от разследващите органи.
Лек
автомобил „Дайхатсу” модел „Куоре
L
80” с рег. № ******* има рама № JDA000L6000821184 и година на производство 1984.
Тази марка и модели автомобили фабрично
са оборудвани с триточкови, инерционни предпазни колани за водача и всички
места за пътници.
Времето е било сухо, слънчево, с добра
видимост, без усещане за вятър. Пътят е с едрозърнест асфалт, неизносен, без
неравности и дупки, разположен е по посоките на света запад изток. В зоната на кръстовището
участъкът от пътя е прав. Западно
спрямо ОР1 на разстояние 11,20 метра пътят е в крива със завой надясно
в посока запад. Провисване на кривата
западно от описаното разстояние има на
20 м. – 16 см., а за
движещите се от гара Джулюница
към с. Джулюница при главен път I- IV гр. София – гр. Варна, на
14,5 м. от ОР1 в посока север има знак
„СТОП”. След него има слабо забележима
стоп линия на 1 м. северно от северния ръб
на гл. път
I- IV. За движещите се в посока гр.
Варна, западно от ОР1 на разстояние 223 метра има знак А26 „Кръстовище с път
без предимство” и под него има забранителен знак за забрана на движение със
скорост по висока от 60 км/ч.
Няма
пътен знак за забрана на изпреварването, преди или в кръсто-вището,
по посока на движение на л.а. БМВ. Имало е обозначен път с предимство, показан от знак А26 от ЗДвП, за
посоката на движение на л.а. БМВ, както и от знак Б2 „Спри! Пропусни движещите
се по пътя с предимство” за посоката на движение л.а. „Дайхатсу”. Пътят с предимство е главен път I- IV, пътят по който се е движел автомобилът БМВ.
Вещото лице е установило на база данните по делото, че
скоростта на движение на лекия автомобил „Дайхатсу” е
била променлива /равноускорително
движение/, като на стоп линията е била 0 км/ч. Към момента на навлизане в
главния път е била около 5,7 км/ч, а към момента на удара около 16,4 км/ч.
Скоростта
на движение на л.а. БМВ, както бе посочено по – горе, преди началото на
спирането е била около 112,7 км/ч, а към
момента на удара - около 98 км/ч.
Опасната
зона за спиране на л.а. Дайхатсу” при скорост 0 км/ч
на стоплинията е била 0 метра.При скорост на движение
5,7 км/ч около 2 метра.
Опасната
зона за спиране на л.а. БМВ при скорост на движение 112,7 км/ч е била около 100
м.
В момента,
в който л.а. „Дайхатсу” е навлязъл в кръстовището,
л.а. „БМВ” се е намирал от мястото
на удара на разстояние около
72-73 метра .
Времето за реакция, което следва
да има в конкретната пътна обстановка и условия водачът на лекия автомобил
„БМВ”, е 0,8 сек. При такова време е и
изчислявана опасната зона за спиране на лекия автомобил БМВ, която при 112,7
км/ч е била около 100 метра. Тоест в момента в който л.а. „Дайхатсу”
е навлязъл в кръстовището, той е бил в опасната зона за спиране на лекия
автомобил БМВ. Водачът на л.а. „Дайхатсу”
– ищецът, - е имал видимост към л.а. „БМВ” и е могъл да го види преди да
навлезе в кръстовището.
Водачът на
л.а. „Дайхатсу” е могъл да предотврати ударът с л.а.
„БМВ” при условие, че е навлязъл в пътя с предимство след преминаването на л.а.
„БМВ”. Пресечна точка между траекториите на автомобилите не би имало при
условие, че водачът на л.а. „Дайхатсу” не беше
предприел преминаване през кръстовището.
Опасната зона за спиране
на л.а.”БМВ” за конкретните
пътни условия и скорост 60 км/ч е
била около 38 метра. Следователно ако скоростта на движение на
л.а. БМВ към момента на региране
за спиране е била 60 км/ч, то
автомобилът би спрял преди мястото
на удара и процесното произшествие не би настъпило. Не би настъпило също така, ако при потеглянето на автомобил „Дайхатсу” от зоната
на „стоп” линията, водачът на лекия автомобил
БМВ е реагирал за спиране.
Според експерта, причините довели до удара, пред вид
механизма на произшествието, материалите по делото и отговорите на поставените
на експертизата въпроси са:
- Навлизане от водача на л.а. „Дайхатсу” в път
с предимство, без да пропусне преминаването на движещият се по пътя с
предимство лек автомобил БМВ.
- Движение на л.а БМВ със скорост по-висока от максимално разрешената за
пътния участък скорост на движение.
- Движение на л.а БМВ в лента, предназначена за ляв завой, при условие, че
следва да се движи в права посока.
По
делото, във връзка с възраженията относно съпричиняване
и механизма на катастрофата е разпитан по делегация от РС, гр. Горна Оряховица
свидетелят Г.Х.Д., който е пътувал на предната седалка в единия от автомобилите
– „БМВ“. Той заяви, че посоката на движжение е била
от гр. Горна Оряховица към гр. Стражица, като не може да си спомни скоростта на
движение. Пътната обстановка е била нормална, пътните ленти са били три или
четири, от двете страни на пътя е имало висока растителност. Автомобилът на
ищеца е бил в перпендикулярно положение по отношение на л.а. БМВ и свидетелят
го е възприел едва когато е навлязъл в тяхната лента за движение, бил е в
състояние на покой. Ударът е настъпил в предната част на автомобила, в който е
бил свидетеля и в страничната дясна част на автомобила, управляван от ищеца.
Л.а. БМВ се е движел по път с предимство, свидетелят не помни дали е имало
маркировка, знак е имало.
В хода
на производството съдът назначи и прие заключение на съдебно – медицинска експертиза.
Вещото
лице – лекар установява, че, вследствие на катастрофата, в пряка и
непосредствена причинна връзка с нея, на ищеца са причинени следните травматични увреждания: - Тежка
черепно-мозъчна травма, GCS - 8т., изразяваща се в счупване на
черепната основа (ос темпоралис вляво, епидурален хематом (с дебелина 6 мм.), дифузна травма на
главния мозък с ретроградна и антероградна амнезия; - Контузна рана на ушния канал в ляво съпроводена с обилно
кървене; - Травматичен периферен неврит на лицевия нерв в ляво; - Контузия на
гръдния кош; - Счупване на горното рамо на
срамната кост в дясно.
Тежката черепно-мозъчна травма, GCS — 8т.,
изразяваща се в счупване на черепната основа ( ос темпоралис
в ляво, епидурален хематом (с дебелина 6 мм.),
дифузна травма на главния мозък с ретроградна и антероградна
амнезия реализира медико - биологичния признак разстройство на здравето, временно опасно за живота. Контузната рана
на ушния канал в ляво съпроводена с обилно карвене
реализира медико-биологичния признак разстройство
на здравето, неопасно за живота. Травматичен неврит на левия лицев нерв
реализира медико- биологичния признак разстройство
на здравето, неопасно за живот. Контузията на гръдния кош реализира
медико-биологичния признак разстройство на
здравето, неопасно за живота. Счупването на горното рамо на срамната кост в
дясно реализира медико-биологичния признак трайно
затруднение в движенията на десния долен крайник за повече от 30 дни.
За период от около 10 месеца ищецът е търпял болки и
страдания като за първите два месеца те се били с интензивен характер. Възстановителния период е протекъл протрахирано, видно и от множеството консултации и
предписано медикаментозно лечение за около 10 -12 месеца.
След
получената черепно-мозъчна травма, за която е проведено съответното
медикаментозно лечение се е проявило хронично посттравматично главоболие или
т.н. церебрастенен синдром, който е наложил прием на
съответните медикаменти. За период от около 10 месеца след травмата
оплакванията са отзвучали. Болките в областта на дясната ТБС са отзвучали за
период от около 4 месеца, като за период от около 3 месеца ищецът е ползвал
помощни средства. След травмата ищецът е бил с ретроградна и антероградна амнезия. Описаната за първи път в медицинската
документация шийна радикулопатия
в извършената Електромиография от 20.11.2017 г.,
както и последващите ЕМГ изследвания, консултации с
невролог и проведеното лечение не са в причинна връзка с притърпяното
ПТП. Към настоящия момент не се налагат ограничения на
двигателния режим на ищеца, на емоционалното и интелектуално натоварване, както
и на водения от него начин на живот. На този етап ищецът е възстановен напълно. Не е имал
припадъци, церебрастенния синдром е отзвучал почти
напълно
Проследявайки механизма на катастрофата и получените деформации на
автомобила, марка „Дайхатсу" модел „Куоре", който е бил управляван от ищеца, както и
изместването на дясна предна седалка почти върху лявата (шофьоска)
седалка, вещото лице е направил извода, че с и без поставен обезопасителен
колан, получените травматични увреди не биха се различавали съществено.
За установяване на претърпените неимуществени вреди от ищеца съдът допусна до разпит по делегация от РС, гр. Горна Оряховица свидетелката
П.А.Й., негова майка.
В показанията си тя заяви, че е видяла сина си в
болницата в гр. Велико Търново, като му е била придружител през цялото време
докато е бил там. Когато го е видяла за първи път на носилка в болницата е бил
в критично състояние, бил е облян в кръв, кръв е била текла от лявото му ухо, имал е травма на
главата, болки в гърдите, не са му позволявали да става. Имал е увреждане на срамната кост на таза, на бедрото на левия
крак и на гърдите от колана. Вратът го болял, не можел да се храни, не можел да
дъвче, ръцете му и сега продължават да изтръпват, а преди да напусне болицатае получил и пареза на лицевия нерв. Бил е в депресия, не помнел какво
се е случило, консултирал го психолог, приемал е медикаменти. Пил е множество
лекарства – филепсин, депакиин,
небром, милгамма, поставяли са му инжекции с нивалин и Вит. В12, правил е физиотерапия и нагревки. След
изписването си не е можел да се движи, бил е само в легнало положение,
постепенно е започнал да се движи с патерици – близо три месеца.
Възстановяването му е ставало бавно, бил е разконцентриран.
И сега не е напълно възстановен, не може да понася големи натоварвания, да стои
дълго време на слънце, когато е прав, му изтръпват ръцете и му се схващат
краката. Променил се е, станал по – избухлив, затворен в себе си, умислен, изнервен
е и избухва лесно, избягва да се събира с връстници.
Свидетелката каза, че синът й и сега продължава да се връща към случилото се, съжалява,
продължава да се притеснява дали ще се възстанови изцяло, дали няма да получи
припадък, посещава все още невролог, който да следи състоянието му.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са
представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени
писмени, гласни доказателства и експертиза.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД е за изплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди вследствие настъпилото на 08.06.2015 г. ПТП
пряко от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобила, чиито водач е причинил катастрофата.
По делото безспорно бе доказано наличието на застрахователно правоотношение с ответното
дружество по отношение на автомобила, чиито водач е причинил ПТП, по з.п. з.п. №
11114002299053, валидна до 10.09.2015 г., включително и към датата на
катастрофата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а, според ал. 2 на същия текст, при всички случай
на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи, при условията на кумулативност, следва да
бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на прекия причинител,
осъществил деликта, така и на обвързания с
гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка, твърдяна
от ищцата.
В настоящия случай по безспорен начин се установи
наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Доказа се, че, в резултат на станалото ПТП, на
ищеца са причинени сериозни неимуществени вреди – : - тежка
черепно-мозъчна травма, GCS -
8т., изразяваща се в счупване на черепната основа (ос темпоралис
вляво, епидурален хематом (с дебелина 6 мм.), дифузна
травма на главния мозък с ретроградна и антероградна
амнезия; - контузна рана на ушния канал вляво, съпроводена
с обилно кървене; - травматичен периферен
неврит на лицевия нерв вляво; - контузия
на гръдния кош; и счупване на горното рамо на срамната кост вдясно, които вреди са в причинна връзка с
катастрофата, и са наложили оперативна намеса и продължително и болезнено
лечение, а презумпцията за вина на водача на лекия автомобил не бе опровергана.
От ответната страна бе направено възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия ищец на вредоносния резултат, по което съдът държи произнасяне.
На база на събраните в хода на производството
доказателства – влязлата в сила присъда на наказателния съд, приложена към
настоящото дело и заключението на съдебно – техническата експертиза, съдът
приема, че и пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат – обстоятелство,
установено както в мотивите към присъдата на наказателния съд, така и от
приетата и неоспорена съдебна автотехническа
експертиза и това съпричиняване се състои във факта,
че не е пропуснал преминаването на
движещият се по пътя с предимство лек автомобил БМВ, съобразно задължителните изисквания на ЗДП.
Съдът, в тази
връзка, приема съпричиняване е в стойности 40/60 %, съотнесено с водача на лекия автомобил БМВ.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението
следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която размерът
на причинените неимуществени вреди при непозволено увреждане се определя от съда по справедливост, като се
вземат пред вид всички относими обстоятелства,
очертаващи действителните болки и страдания на ищцата.
Съдебната
практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.
В хода на съдебното производство се доказа, че ищецът е претърпял
сериозни травми вследствие катастрофата, от които се е възстановил, но
възстановяването му е било трудно и продължително, свързано със сериозни
затруднения на него и семейството му.
С оглед
изложеното, настоящият
съдебен състав,
като съобрази всички обстоятелства по делото, намира,
че искът е доказан
по основание, а размерът му следва
да бъде
определен в унисон с нормата на
чл.52 ЗЗД – по справедливост
от съда, при наличие на съпричиняване
в съотношение 40 % за пострадалия ищец и 60 % за водача на другия авотмобил.
Според
приетото в Постановление
№4/23.12.1968 г. на Пленума
на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението и които изчерпателно бяха посочени по - горе.
В настоящия случай, съобразявайки тези критерии, съдът
намира, че адекватна обезвреда
на ищеца за претърпените вреди би била сумата 150 000 лв., като, пред вид наличието на съпричиняване,
тази сума следва да бъде намалена на 90 000 лв. и за тази сума искът е
основателен, като в останалата част за разликата до 160 000 лв. следва да
се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
По
отношение на претендираната
законна лихва върху цитираното обезщетение,
същата следва да се присъди така, както е поискана – от датата
на произшествието до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на спора на адвоката на ищцовата страна следва да бъде присъдено адв. възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в размер
3 230 лв.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на СГС д.т. в размер 3 600 лв., съобразно уважената част от иска.
На база на отхвърлената част от претенцията ищцата следва
да бъде съдена да заплати на ответника 462 лв. разноски - депозити и такси и
200 лв. юк. възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.
„А.“ АД, ***, да заплати на Й.Т.Й., ЕГН **********,
чрез адв. Й.Й., съдебен адрес: ***, пл. “*******, офис 12, на основание чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./, сумата 90 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко
от застрахователя, ведно
със законната лихва, върху тези
суми, считано
от завеждане на
делото – 08.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата до 160 000
лв.., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА З.
„А.“ АД да заплати на адв. Й.Й., съдебен адрес: ***, пл. “*******, офис 12, адв. възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА в размер 3 230 лв.
ОСЪЖДА З.
„А.“ АД да заплати по сметка на Софийски градски съд д.т.,
съобразно уважената част от иска в размер 3 600 лв.
ОСЪЖДА Й.Т.Й. да заплати на З.
„А.“ АД 462 лв. разноски - депозити и такси и 200 лв. юк. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: