РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 28.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на дванадесети октомври две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 9569/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Ищецът твърди, че на 31.03.2018 г., около
10.00 ч., в гр. София, по локалното платно на бул. „Цар Борис ІІІ“, в посока от
ул. „Студен кладенец“ към ул. „Планинец“, М.Е.М., при
управление на товарен автомобил „Сканиа Р 93“, с peг. № ******, нарушил правилата за движение по пътищата,
като предприел забранена маневра обратен завой, в резултат на което реализирал
пътно-транспортно произшествие (ПТП) с мотоциклет „БМВ R 1200
GS”, с рег. № ******.
Ищецът
твърди, че е собственик на мотоциклет „БМВ R 1200 GS”, с рег. № ******. В резултат на описаното ПТП, ищецът претърпял
имуществени вреди, изразяващи в повреди по мотоциклета.
Към датата на увреждането, по силата на застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, със срок на валидност от
29.12.2017 г. до 28.12.2018 г., ответникът застраховал
гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно товарен
автомобил „Сканиа Р 93“, с peг.
№ ******,
включително и на водача М.Е.М..
На 05.04.2018 г., ищецът поканил ответника да
му заплати застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди и при З.
„Л.И.“ АД била образувана преписка по щета № 0000-5000-18-175295, но ответникът
не изпълнил задължението.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати: сумата от
39
166.44 лева (съобразно
допуснатото в о.с.з. на 12.10.2020 г. увеличение в размера на иска),
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 31.03.2018 г. до окончателното плащане. Ищецът
претендира и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът З. „Л.И.“ АД е депозирал отговор на исковата
молба.
Ответникът не оспорва, че към датата на процесното
ПТП - 31.03.2018 г., по силата на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданската отговорност на
водача на товарен автомобил „Сканиа Р
93“, с peг. № ****** - М.Е.М., който виновно е причинил
процесното ПТП, че ищецът е собственик на мотоциклет „БМВ R 1200
GS”, с рег. № ******, както и че на 05.04.2018 г., ищецът го
поканил да му заплати застрахователно обезщетение.
Ответникът
оспорва иска с възражението, че не е налице причинно-следствена връзка на
описаните увреждания с процесното ПТП, както и че посочените цени не
кореспондират със средните пазарни цени на авточастите с отчитане на
овехтяване. Ответникът оспорва представената проформа
фактура № **********/19.12.2018 г., тъй като същата не е документ,
удостоверяващ извършено плащане.
В допълнителната искова молба, ищецът поддържа предявения иск и оспорва
възраженията на ответника. Заявява, че не твърди да е извършвал плащане за
ремонт на мотоциклета
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ, вр.
чл. 432, ал.1 КЗ (обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.).
Съгласно чл.
493, ал. 1, т. 2 КЗ, застрахователят по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци,
велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство по време на
движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива и вредите, причинени на чуждо имущество. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде
установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между ответника - застраховател и делинквента
относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на
причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования делинквент
и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите,
доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането
им. Вината
се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е
в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай, не се спори по делото, че към датата на процесното ПТП – 31.03.2018
г., по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен във формата на застрахователна полица № BG/22/117003388593, З. „Л.И.“ АД е застраховало гражданската
отговорност на лицата, управляващи правомерно товарен автомобил „Сканиа Р 93“, с peг. № ******, включително и на водача М.Е.М.. Този факт е приет за безспорен и ненуждаещ се
от доказване в отношенията между страните по делото (с определението от 08.05.2020 г.),
а и се установява от представената по делото застрахователна полица (л. 29 от
делото).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца
юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът
приема за установено по делото, че на 31.03.2018 г., около 10.00 часа, в гр. София, на бул. „Цар
Борис ІІІ“, на кръстовището с ул. „Планинец“, водачът на товарен
автомобил „Сканиа Р 93“, с peг.
№ ****** - М.Е.М., при извършване на маневра обратен завой е нарушил правилата
за движение по пътищата, като не е пропуснал движещия се направо мотоциклет „БМВ R 1200
GS”, с рег. № ******, управляван от Н.Д., в резултат
на което виновно е причинил пътнотранспортно произшествие с
него.
Не се спори по делото, че ищецът е собственик на мотоциклет „БМВ R 1200
GS”, с рег. № ******.
Всички
тези факти също са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните по делото (с определението от 08.05.2020 г.).
Същите се установяват и от събраните по делото доказателства и доказателствени средства: Протокол за ПТП №
1700681/31.03.2018 г., съставен от мл. автоконтрольор
при СДВР, свидетелство за регистрация на мотоциклет „БМВ R 1200
GS”, с рег. № ******, контролен талон и др.
По делото е прието заключението по извършената автотехническа
– експертиза, което не е оспорено от страните и което съдът кредитира като обективно
и компетентно. Вещото лице,
след като се е запознало със събраните по делото доказателства и е извършило
оглед на мотоциклет „БМВ R 1200 GS”, с рег. № ******
(на 15.09.2020 г.), е приело, че описаните в заключението повреди по мотоциклета отговарят и са в
причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, описан в Протокол за ПТП
№ 1700681/31.03.2018 г. и начертаната схема към него. При извършения оглед на
мотоциклета, вещото лице не е констатирало остойностяване на неувредени възли и
детайли по него.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Водачът М.Е.М. е действал противоправно,
тъй като съгласно чл. 38, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е бил
длъжен да пропусне и попътно
движещите се от лявата му страна пътни превозни средства. Следователно, установяват се предпоставките от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД и на основание чл. 493,
ал. 1, т. 2 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ З. „Л.И.“ АД
дължи да заплати обезщетение за вредите, причинени на чуждо имущество, каквото
се явява мотоциклет „БМВ R 1200 GS”, с рег. № ******, доколкото същият при
настъпване на процесното ПТП е бил
управляван от Н.Д., а се установи, че е собственост на ищеца К.Д.С..
На
въпроса каква е действителната стойност на причинените щети на мотоциклета,
настъпили вследствие на процесното ПТП, вещото лице по АТЕ е отговорило, че по
средни пазарни цени същата възлиза на 39 166.44 лева.
Поради
това, съдът приема за установено по делото, че в резултат на процесното ПТП,
ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на сумата от 39 166.44 лева.
Възраженията на ответника са неоснователни. Причинно-следствената връзка на
описаните увреждания с процесното ПТП се установява от заключението по АТЕ.
Действително, фактурата не е документ, удостоверяващ извършено плащане. Целта на обезщетението за имуществени вреди, обаче, е
имущественото състояния на увредения да се възстанови в положението, в което би
било, ако не бе извършено увреждането. Поради това, възражението на
ответника е неоснователно.
Искът
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е основателен и следва да бъде
уважен за предявения размер от 39 166.44
лева.
Съобразно
изявлението на процесуалния представител на ответника в о.с.з. на 12.10.2020
г., допуснатото увеличение на размера на иска е именно за 39 166.44 лева,
поради което и съдът не дължи произнасяне за сумата от 569.88 лева (посочена в
молбата от 13.10.2020 г.).
Съгласно
чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността
на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на
увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът
се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84,
ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в
сила от 01.01.2016г.), обаче, предвиждат, че
застрахователят дължи лихва за забава от
един по- късен момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят
дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.
3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва
да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта
от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и
най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани
при завеждането по изречение първо. Чл.
496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното
предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на
претенции.
В
настоящия случай, ищецът е заявил претенцията си пред застрахователя на 05.04.2018 г. (който факт
е отделен, като безспорен, а и се установява от молбата на л. 27 от делото). С оглед на така установените факти и
цитираните по-горе разпоредби, обезщетението за забава в размер на законната
лихва върху обезщетението за имуществени вреди е дължимо от 06.07.2018 г. Поради това, претенцията за законна лихва
върху обезщетението за имуществени вреди следва да се уважи, считано от 06.07.2018 г. и да се отхвърли за
периода от 31.03.2018 г. до
05.07.2018 г.
Относно разноските: При този изход на спора, право на разноски има ищецът, който е направил
своевременно искане за присъждане на разноски и е представил доказателства за
направени такива.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски в размер на 2500
лева, с вкл. ДДС, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор
за правна защита и съдействие от 28.11.2018 г., приложен на лист 76 от делото.
В съдебно заседание на 12.10.2020 г. пълномощникът на ответника е направил
възражение за прекомерност на възнаграждението и е поискал същото да бъде
намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от Гражданския
процесуален кодекс, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата предвижда, че размерът на възнаграждението трябва да
е справедлив и обоснован и да не бъде по - нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда
на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №
1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер.
Съдът, след като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, вида
и обема на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства, че е проведено едно единствено открито съдебно заседание, както и
след като съобрази действащата към предявяване на исковата молба
разпоредба на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., приема, че
възнаграждението следва да се намали на 2050
лева (с вкл. ДДС), която сума
следва да се присъди на ищеца.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъди сумата от 3916.66 лева, в т.ч.: платена държавна
такса в размер общо на 1566.66 лева (1264.08 лв., л. 35 + 302.58 лв., л. 81),
депозит за АТЕ (300 лв., л. 61), и платено адвокатско възнаграждение по договор
за правна защита и съдействие, приложен на л. 125 от делото (2050 лв.).
Сумата от 23.42 лева, представляваща разликата между доплатената ДТ (на
13.10.2020 г.) и дължимата ДТ върху увеличения размер на иска, не се присъжда,
тъй като същата е недължимо платена и не следва да се възлага на ответника.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на К.Д.С., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, на
основание чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 39 166.44 лева –
главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от К.Д.С. имуществени вреди от ПТП,
реализирано на 31.03.2018 г., в гр. София, ведно
със законната лихва, считано от 06.07.2018
г. до окончателното плащане, както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 3916.66 лева - разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва върху обезщетението за
имуществени вреди за периода от 31.03.2018 г. до
05.07.2018 г.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: